ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7543
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330107740 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД против Е. О. К., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1315/2022 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира, че
не са налице предпоставките за предявяване на установителните искове.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
постоянен и настоящ адрес: в гр. П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения адрес. Преди залепването на
уведомление на адреса, от направеното посещение на адреса няма отразени конкретни
сведения, че длъжникът не живее на адреса.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
След изменението, разпоредбата предвижда, че се дават указания за иск, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема
предпоставка, тъй като няма събрани конкретни сведения за това, че длъжникът– ответник
не живее на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във
връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК
обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил
констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че
не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. В този смисъл е и наложилата
1
се още преди изменението практика на ВКС, която приема, че следва да се направят 3
посещения в период по-дълъг от 1 месец, както и че връчителят следва да посочи в
съобщението от кои лица е събрал сведенията, както и да впише имената на същите лица,
адресите им, или ако сведенията изхождат от служители на фирми, съответно техните имена
и длъжности. В този смисъл: Решение № 300 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 649/2012 г.,
II г. о., ГК.; Решение № 231 от 15.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2014 г., I г. о.;
Решение № 15 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3719/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 14 от
20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК; ГК; Решение № 920 от 2.12.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 3906/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 123 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 530/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 167 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2012 г., III
г. о., ГК, както и практиката на ПОС: Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив
по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.; Определение № 1546 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч.
гр. д. № 1532/2018 г.
В настоящия случай е направено 1 посещение на адреса, като е отразено, че по
сведение на „съжителка с лицето – не се представя, не си казва името, живуща на адреса,
същият е в чужбина“. В съобщението, връчителят не е отразил точно източника на тези
данни, съгласно чл. 47, ал. 1 изр. последно ГПК. В действителност, третото лице няма
задължение да се представи, но при това положение дадените сведения не могат да бъдат
зачетени. При тези записвания в съобщението не може да се направи категоричен извод, че
са събрани данни, че ответникът не живее на адреса, респ. че не следва да се прилага
правилото за търсене в продължение на един месец, поне веднъж в неприсъствен ден. Други
посещения не са направени, поради което към 15.02.2022 г. не са били налице
предпоставките за залепване на уведомление, при което не може да се приеме, че е
извършено връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
В случая, исковият съд преценява допустимостта на образуваното пред него исково
производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл
Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки (подадено в срок възражение) и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство. Тези разяснения са приложими и в настоящия случай, тъй като
след изменението на разпоредбите в края на 2017г. и след това в края на 2019г., преценката
за редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, че длъжникът не
живее на адреса, обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането, по същия
начин, както и преценката за наличието на възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид причината за прекратяване на делото, заповедта не подлежи на обезсилване.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на
настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 43308/30.05.2022 г. от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД против Е. О. К., ЕГН **********, като недопустима.
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7740 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 1315/2022 г. на ПРС да се върне на
VІІІ гр.с., заедно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
3