РЕШЕНИЕ
№ 2800
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20215330118713 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, вр. чл.139 от СК.
Производството е образувано по искова молба от К.С.Б., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си Р.И.Б., ЕГН ********** и от С.С.Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.Б., ЕГН **********, против
С.К.Б., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че ответникът е техен баща и с решение от 06.11.2017 г. по гр. д. №
45/2017 г. по описа на ПдРС, IV бр.с., бил осъден да заплаща издръжка от по 150 лева за
всяко от децата месечно. През 2018 г. ищците със своята майка се установили в ***. Твърди
се, че понастоящем разходите им са нараснали. Децата били записани да учат редовна форма
на обучение. Необходими били средства за храна, транспорт, облекло, учебни пособия и
други. К. и С. разполагали с телефони, закупени от майка им, чиито месечни абонаментни
такси се заплащали от нея. Майка им заплащала и плейстейшън членство на сина си в
размер на 50 п., отделно контролер 50 п. Счита се, че са налице законоустановени причини
за изменение размера на издръжката, с оглед възрастта на децата и разходите им за
всекидневни нужди. Прави се искане да бъде увеличена издръжката за детето К.С.Б. от 150
лева месечно на 210 лева месечно за периода от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 26.11.2021 г. до 01.04.2022 г., а за периода след 01.04.2022 г. да се определи в размер
на 240 лева. По отношение на детето С.С.Б. се прави искане за увеличение на издръжката от
150 лева месечно на 180 лева за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда –
26.11.2021 г. до 01.04.2022 г., а за периода след 01.04.2022 г. издръжката да се определи в
размер на 210 лева. Претендират се направените по делото разноски.
1
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Не се оспорват размерите на
исковете за издръжка за сумата от 210 лева за детето К. и за сумата от 180 лева за детето С..
Оспорва началната датата, от която се претендира заплащането на увеличения размер на
издръжката. Сочи, че е получил исковата молба на 14.03.2022 г., от която дата счита, че
следва да се измени размера на издръжката. Твърди се, че през месец септември 2021 г. били
постигнали съгласие с майката на децата му да заплаща издръжка в общ размер на 330 лева
– по 165 лева за всяко от децата. Бил превел на Р.Б. още 200 лева за закупуване на компютър
на сина му. Твърди, че несъизмерими били стандартите на живот в *** и в ***. От друга
страна, Р.Б. била демонстрирала завидно финансово положение, като същата била в
състояние без затруднения да осигурява всякакви луксозни разноски за нея и децата им.
Твърди да не е дал повод за завеждане на делото, доколкото не му било предявено искане и
не се противопоставял за заплащане на издръжка. В случай че не постигнат споразумение с
майката на децата, моли да бъдат отхвърлени исковете.
По делото е постъпила молба с вх. № *** от *** г. от ищците, чрез пълномощника им адв.
Т., в която се оспорват твърденията, изложени в отговора на исковата молба. Оспорва се
твърдението, че не били водени разговори за размера на плащаната издръжка. Твърди се, че
ответникът бил уведомен, че желанието на майката било издръжката да се плаща в началото
на месеца, а не в последния ден. Въпреки това продължил да плаща издръжката в края на
месеца и в размер, който считал за достатъчен. Бащата не проявявал интерес към децата си и
от това какво имат нужда. Не проявявал самоинициатива да преведе повече пари по
празници или да изпрати подаръци на децата. Само веднъж превел 200 лева за закупуване на
компютър на сина му, като тази сума покривала само малка част от необходимата.
Ответникът прекъснал общуването с дъщеря си дотолкова, че момичето чувствало, че баща
й не я обича. Пред майката на децата коментирал, че няма възможност да ги гледа по един
месец през лятото, тъй като това щяло да обърка неговата почивка. Поради изложеното, с
цялостното си поведение ответникът дал повод за образуване на настоящото дело.
Относно претендираните размери на издръжката се посочва, че не могат да бъдат
определени като такива, покриващи луксозни разноски за децата. Разноските във *** били
много над претендираните размери, като това било съобразено от майката, поради което
исканата издръжка за момичето била с 30 лева над минималния размер, а за момчето – с 60
лева над минималния. Размерът не бил прекомерен, като бил съобразен със стандарта на
живот в ***, а не в ***
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че К.С.Б. и С.С.Б. са деца
на С.К.Б. и Р.И.Б.. С решение по гр. д. № 45/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив е
определена издръжка, дължима от бащата за всяко от децата по 150 лева. Изминалото време
оттогава до настоящия момент е почти пет години. В този период децата са пораснали, като
към настоящия момент момчето е на *** години, а момичето – на *** години. От
представеното уверение за ученик от училище „***“ от 20.10.2021 г. е видно, че К.Б. е
записан редовен ученик в училището от 18.10.2021 г., а от представеното уверение за ученик
от Академия „***“ от 12.10.2021 г. е видно, че С.Б. е записана в академията на 04.11.2019 г.
2
и е в *** година от своето обучение. Увеличена е и минималната издръжка по закон, която
към момента е 177.50 лева.
От п. н. с. М.М. се установява, че към настоящия момент майката на децата – Р.Б. живее в
***. С. е с. на с. й, като в *** ж. в. з. в е. к. Родителите на децата водили многократни
разговори, като бащата отказвал да бъде увеличен размерът на издръжката. Същият казвал,
че ще плаща размера, който е определен от съда. Многократно било разговаряно с бащата да
заплаща по-голям размер, но той отказвал. Размерът на издръжката бил прекалено малък.
В съдебно заседание ответникът не оспорва иска в частта за размера на издръжката за всяко
от децата, но счита, че следва да заплаща по-високия размер на издръжката от март месец,
когато получил исковата молба. Твърди, че август месец бил воден разговор, като размерът
на присъдената вече издръжка увеличил от септември месец на 165 лева. Възразява срещу
заплащането на адвокатско възнаграждение на ищците.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок
от присъдения вече размер на всяко от децата си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно
нуждите на децата или в размера на доходите на всеки от родителите с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. Присъдената с
предходно съдебно решение издръжка за всяко от децата от по 150 лева е в размер под
минималния за страната и не отговаря за нуждите на дете на ***-год. възраст, съответно
***-год. възраст. Следва да се вземе предвид и волеизявлението на самия ответник, че не
оспорва като суми претендираните размери на издръжката за всяко дете. От друга страна,
несъмнено нуждите на децата са нараснали, предвид възрастта им. Посещават редовно
училище. Средствата, необходими за посрещане на базовите им потребности са се
увеличили. Нараснали са интересите и желанието им от развлечения и извънкласни
занимания. Първоначално определената издръжка е в момента недостатъчна.
Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, образованието, емоционалното и
физическо развитие на децата са изцяло поети от майката. Относно нейните доходи по
делото не се събраха доказателства, но се установи, че от 2018 г. тя, заедно с децата, са се
установили в ***. От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – *** се установява, че
бащата работи по трудово правоотношение, сключено със ***, което не е прекратено и по
трудово правоотношение, сключено със ***, със срок до 04.07.2022 г. Получава доходи и от
***. Средномесечният осигурителен доход на бащата е в размер на 1598.31 лева.
Издръжката, която бащата заплаща в момента, е според съда недостатъчна с оглед на всички
разходи, които са необходими месечно за децата.
Като взе предвид средствата, необходими за развитието на децата и за осигуряване на храна,
облекло, отопление, здравеопазване, образование, съдът приема, че за непълнолетното дете
К.Б. минималната необходима месечна издръжка е в размер на поне 420 лева, а за
малолетното дете С.Б. – в размер на поне 360 лева. Тези суми следва да се разпределят, като
по-голям дял се възложи на ответника, като се има предвид и обстоятелството, че децата се
отглеждат от майката и тя полага ежедневни грижи за тях. Бащата следва да осигурява по
240 лева месечна издръжка за сина си и по 210 лева месечна издръжка за дъщеря си, а
3
останалите средства да се поемат от майката. Увеличението в размера на издръжката за
всяко от децата е със сума, която според съда, бащата може да си позволи, предвид и
установения размер на доходите на ответника.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че претендираната издръжка следва да
бъде заплащана от март месец, когато била получена исковата молба. По делото не се
установи по безспорен начин между страните да е било постигнато съгласие за по-висок
размер на издръжката и такъв размер да е бил реално заплащан от завеждане на исковата
молба в съда до март месец, от когато се твърди, че следва да бъде осъден ответника да
заплаща издръжка в по-висок размер. Ето защо, така предявените искове се явяват
основателни, като следва да се уважат така, както са предявени от ищците.
Относно възраженията на ответника, че не следва да заплаща разноските по делото за
адвокатско възнаграждение на ищците, то следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК предвижда наличието на две кумулативни предпоставки за освобождаване на
ответника от заплащане на разноски – ответникът с поведението си да не е станал повод за
завеждане на делото и да признае иска, като в настоящия случай тези предпоставки не са
налице, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по
делото в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 360 лева.
Ответникът няма право на разноски, нито е направил такива.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 216 лева, изчислена
върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 45/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив
месечна издръжка, дължима от С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на К.С.Б., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Р.И.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на 210 лв. /двеста и десет лева/, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2021 г. до 01.04.2022 г., а за периода от
01.04.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване – в размер на 240 лева /двеста и четиридесет лева/, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, която да се заплаща по
банков път до 10-то число на текущия месец.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 45/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив
месечна издръжка, дължима от С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на С.С.Б., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лв. на 180 лв. /сто и осемдесет лева/, считано
4
от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2021 г. до 01.04.2022 г., а за периода
от 01.04.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване – в размер на 210 лева /двеста и десет лева/, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, която да се заплаща по банков
път до 10-то число на текущия месец.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 216 лева /двеста и шестнадесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищците К.С.Б., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Р.И.Б., ЕГН ********** и С.С.Б.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Р.И.Б., ЕГН
**********, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляващи разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5