Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1504 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-1006-001656 от 22.05.2019 г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П.е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на С.П.К. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от С.П.К., в която се твърди незаконосъобразност и неправилност на постановлението и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли съда да отмени постановлението, като се излагат допълнителни доводи за това.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. С преписката е постъпило писмено становище, в което излага доводи, с които се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 25.04.2019 г. около 15:30 ч. свидетелят Д.Б. управлявал лек автомобил „С. Т.“ с рег. .. на път I-8 в посока от гр. П.към гр. П.. Около разклона за село Говедаре бил застигнат от товарен автомобил „Ф.“ с рег. № … с прикачено ремарке, управляван от жалбоподателя С.К.. Жалбоподателят предприел маневра изпреварване на автомобила на Б. от лявата му страна, но не успял да прецени правилно разстоянието между двата автомобила, поради което ударил със задна дясна част на ремаркето автомобила на Б., като зажулил цялата му лява част при прибирането му обратно в дясното платно. Веднага след това Б. подал звуков и светлинен сигнал към К., за да спре. Жалбоподателят продължил движението си. Б. заснел автомобила му и продължил да управлява след него. Двамата навлезли в гр. П. и на кръстовище със светофар на бул. „България“ спрели на червен сигнал. Б. заявил на жалбоподателя, че го е ударил, като го е изпреварвал. Жалбоподателят заявил в отговор, че знае и го е сторил, защото Б. се движил бавно и правил тапа на пътя, след което потеглил на зелен сигнал. Впоследствие Б. се обадил на тел.112, като в първия работен ден подал и сигнал в ОД на МВР Пазарджик, към който приложил и двете снимки, които направил на автомобила на жалбоподателя. Преписката била разпределена на свидетеля К.К. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Пазарджик. Той призовал жалбоподателя и Б. в сектора, като жалбоподателят потвърдил, че е управлявал горепосочения автомобил на процесната дата, като по същество не отрекъл и за настъпилото ПТП. След разговора с водачите и снемането на писмени обяснения, К. съставил на жалбоподателя АУАН в негово присъствие, който му предявил, а жалбоподателят подписал и получил, като записал, че има възражения, без да ги конкретизира. В срок не е постъпвало писмено възражение. В дадените писмени обяснения жалбоподателят изложил, че действително е предприел маневра изпреварване, тъй като Б. се движил бавно, като обаче отрекъл да го е ударил при прибирането си в платното, макар и да е заявил, че е сторил това прибиране с оглед насрещно приближаващ се автомобил. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
По делото са разпитани като свидетели К.К., Д.Б. и И. К., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и Б. като ясни, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията на другия участник в настъпилото ПТП – Б. се подкрепят в по-голямата си част и от писмените доказателства по делото, включително и двете снимки. Съдът кредитира и показанията на К., която твърди, че е управлявала автомобила си след жалбоподателя, освен в частта, че изпреварване въобще не е имало от страна на жалбоподателя, а само опит за такова, което обаче било преди разклона за село Цалапица. Нейните показания в тези има части освен, че противоречат на изнесеното от Б., противоречат и на писмените обяснения от самия жалбоподател, който не отрича извършената маневра по изпреварване автомобила на жалбоподателя. Що се касае до мястото на тази маневра – от приложените снимки по делото категорично е видно, че се касае за участъка от пътя непосредствено след разклона за село Говедаре, значително преди соченото от свидетелката място - разклона за село Цалапица.
При така установените обстоятелства от правна страна, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП с това, че на 25.04.2019 г. около 15:30 ч. на път I-8 в посока от гр. П.към гр. П., около разклона за село Говедаре е управлявал товарен автомобил „Ф.“ с рег. № … с прикачено ремарке, като е предприел маневра да изпревари намиращия се в дясна лента лек автомобил „С.“ с рег. .., управляван от Д.Б., като не е оставил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, поради което го удря/зажулва странично, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети и е напуснал местопроизшествието при разногласие между водачите, без да уведоми съответната служба за контрол.
Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лв. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 ЗДвП: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“, а ал.1, т.5 на същия член сочи, че се наказва, който „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“. В случая е налице нарушаване на правила за изпреварване – конкретно чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на жалбоподателя, довело до настъпването на ПТП. Последната разпоредба гласи: „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство“.
АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанието е в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за неговото изменение.
Категорично се установи, че жалбоподателят е осъществил и другото деяние, за което е ангажирана отговорността му. Дори и последният да не е разбрал, че е ударил Б., както твърди в писмените му обяснения, дори и да не е разбрал защо му подава звукови и светлинни сигнали Б. по пътя, а именно, за да спре и да се разберат за настъпилото ПТП, то от разпита на Б., потвърдено и от свидетелката К., стана ясно, че двамата са разговаряли на светофар в гр. П., където категорично Б. е заявил на жалбоподателя, че го е ударил, като последният не само е потвърдил, че е разбрал, но отново е потеглил и се е отдалечил. Поведението му е пряко насочено към поставяне на контролните органи в затруднение за изследване на настъпилото ПТП, като категорично последните е нямало как да извършат оглед на двете МПС непосредствено след случилото се. Твърденията, че в близост до светофара в гр. П. е имало полицейски патрул и именно Б. е отказал да се обърнат за съдействие към тях по искане на жалбоподателя, всъщност дори и да е вярно, не води отпадане на отговорността му, защото полицейските служители към ОД на МВР П. не се явяват съответната служба за контрол на територията, на която е станало ПТП, а такива са служителите към ОД на МВР Пазарджик. И в този случай АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанието е в минимален размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за неговото изменение. Що се касае до доводите на процесуалния представител, че е следвало и Б. да бъде наказан за напускането на местопроизшествието, то това нито е от компетенцията на съда, нито пък е предмет на настоящото дело.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд П.Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 19-1006-001656 от 22.05.2019 г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на С.П.К. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: