РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501973 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 280935/26.08.2021 г., подадена от „МЕСТЕК“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Зорница,
бл.75, вх.А, ет.9, ап.57, представлявано от управителя Айдън Адилов, както и ОРХ. АР.,
гражданин на ***, роден на *** г., ЛНЧ **********, чрез процесуалния им представител
адв. Орлин Недков, против Решение №261029 от 29.07.2021 г. по гр.д. №616/2021 г. по
описа на РС-Бургас.
С посоченото решение „Местек“ ЕООД и ОРХ. АР., са осъдени да заплатят солидарно
на „Хермес ауто груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Яворов, бл. 73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от Светла Кръстева, сумата
9283, 57 лева (девет хиляди двеста осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща сбор от дължимите и неплатени суми по договор за оперативен лизинг №
HAG0046-CAD/21.05.2018 г., както следва – сумата 5251, 54 лева неплатени лизингови
вноски за периода февруари – април 2020 г., сумата 70 лева заплатени 2 броя глоби,
наложени с електронни фишове, 637, 33 лева платен от ищеца пътен данък на автомобила до
18.08.2020 г., 2877, 60 лева направени от ищеца разходи за обслужване и ремонт на
автомобила по фактура № 990/10.04.2020 г., 447, 10 лева неустойка за забава в плащане на
месечните лизингови възнаграждения за м. 02, 03 и 04. 2020 г. за периода от падежа на всяко
задължение до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 28.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
С посоченото решение, Районен съд – Бургас е отхвърлил исковете на „Хермес ауто
груп“ ЕООД за заплащане на сумата над присъдения размер от 9283, 57 лева до пълния
претендиран размер от 10496, 35 лева. Ответниците са осъдени да заплатят направените по
1
делото разноски.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че процесното МПС е иззето на основание т.8.9 от договора.
Ищецът не е уточнил на какво основание е иззето процесното МПС, с оглед на което
следвало да се приеме, че ищецът има качеството на неизправна страна по договора,
доколкото самоволно е лишил „МЕСТЕК“ ЕООД от право на ползване върху лизинговата
вещ. Позовава се и на чл.6 от ЗМДВИП. Съдът неправилно не бил уважил направеното
възражение за нищожност на т.8.9 от договора, в която не е посочен какъвто и да било срок
за забава на изземването на лизинговия автомобил и неговото задържане. Съдът неправилно
е отхвърлил като неоснователно възражението, че ОРХ. АР. не разбира български език,
поради което не следва да се счита обвързан от договора.
Моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, като исковете
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни срещу ответниците, евентуално да бъде
отменено обжалваното решение по отношение на ответника ОРХ. АР..
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
„Хермес ауто груп“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от адв. Стоян Марински.
Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна. Твърди,
че не са налице сочените пороци на атакувания съдебен акт. В обжалваната му част
решението на БРС е правилно и законосъобразно. Сочи, че процесният автомобил е върнат
от лизингополучателя на ищеца поради лошото му техническо състояние. Това
обстоятелство се установявало от разпитания в първата инстанция свидетел. Поради
изложеното възраженията на жалбоподателя са несъстоятелни. Безспорно било установено,
че са налице хипотезите на т.8.9 и т.10.3 от общите условия към договора за оперативен
лизинг, които са самостоятелни основания за изземване на автомобила от
лизингополучателя.
Излага подробни доводи за неоснователност на възраженията за приложение на чл.6
от ЗМДВИП. Неоснователни били и възраженията, досежно владеенето и разбирането от А.
на български език. Видно от представените по делото доказателства било, че последният
владее и разбира български език. Сочи, че процесния договор за лизинг също така е
двуезичен – на български и английски език, като същият е подписан без каквито и да било
възражения от А..
Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, като
обжалваното решение на БРС бъде потвърдено.
С молба от 17.01.2022 г. въззивниците уточняват, че обжалват решението в
осъдителната му част до 9283, 57 лв., като и двамата нямат правен интерес от обжалване на
решението в частта, в която исковете на въззивника са отхвърлени в частта над 9283, 57 лв.
до пълния им размер.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззиваемото дружество,
което поддържа изцяло отговора на въззивната жалба, като моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и обосновано.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Хермес ауто груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл. 73, вх. А, ет. 5,
ап. 10, представлявано от Светла Страхилова Кръстева, с искова молба, с която се иска
осъждане на „Местек“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. Зорница, бл. 75, вх. А, ет. 9, ап. 57, представлявано от Айдън Алиев Адилов, и
Орхун Аран, гражданин на ***, роден на *** г., ЛНЧ **********, да заплатят солидарно
сумата от 10496, 35 лева, представляваща сбор от дължимите и неплатени суми по договор
за оперативен лизинг № HAG0046-CAD/21.05.2018 г., представляваща сбор от следните
суми: 1377 лева, представляваща остатък от месечно лизингово възнаграждение за месец
02.2020 г.; 1937 лева месечно лизингово възнаграждение за месец 03.2020 г.; 1008, 89 лева
2
платен от ищеца пътен данък на автомобила за 2020 г.; 434,88 лева направени от ищеца
разходи за локализиране и транспортиране на автомобила; 100 лева платени от ищеца глоби,
наложени с електронни фишове; 2877, 60 лева направени от ищеца разходи за обслужване и
ремонт на автомобила; 1937, 54 лева дължимо лизингово възнаграждение за месец 04.2020
г.; 178, 62 лева направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила (ремонт на преден
капак и предна броня); 197, 17 лева направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила
(ремонт на предна дясна врата и задна дясна врата); 447, 10 лева начислена неустойка
поради просрочието на цитираните по-горе месечни лизингови възнаграждения за периода
от падежа на задължението до 27.07.2020 г., от която 82, 46 лева върху остатъка от
месечното лизингово възнаграждение за месец 02.2020 г. за просрочие от 164 дни, 164, 92
лева върху месечното лизингово възнаграждение месец 03.2020 г. за просрочие от 134 дни,
199, 72 лева върху месечното лизингово възнаграждение за месец 04.2020 г. за просрочие от
103 дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 28.08.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2018 г. между "Хермес ауто груп" ЕООД като
лизингодател и "Местек" ЕООД като лизингополучател е сключен договор за оперативен
лизинг № HAG0046-CAD/21.05.2018 г. По силата на този договор страните са се съгласили,
че лизингодателят ще предостави за ползване на лизингополучателя срещу изрично
уговорено в договора месечно лизингово възнаграждение следния свой собствен автомобил,
а именно Cadillac CTS-V 6. 2L, рама 1G6A85S69GO139682, с рег. № СВ7107МН. Договорът
е бил сключен за срок от 37 месеца, считано от датата на подписването му, с краен срок на
плащане на всички месечни лизингови възнаграждения от лизингополучателя 21.06.2021 г.
Ищецът е предоставил за ползване лизинговия автомобил на ответника, ведно с всички
негови документи и принадлежности, за което обстоятелство между страните е бил
подписан приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г. От месец февруари 2020 година
ответното дружество не изпълнявало поетите с договора задължения за заплащане на
месечно лизингово възнаграждение и пътен данък за автомобила. Отделно от това в тежест
на ищцовото дружество са били наложени глоби с електронен фиш за нарушения на Закона
за движение по пътищата - управление на автомобила със скорост над допустимата по закон
за съответния пътен участък, които са дължими от ответното дружество съгласно договора и
общите условия към него. Ответникът – физическо лице се е подписал върху договора за
лизинг в качеството си на солидарен длъжник..
В отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените искове като
неоснователни. Излагат се доводи, че ищецът е иззел неправомерно лизинговия автомобил
от ответника през март 2020 г. преди прекратяване на договора, поради което той е бил
лишен от възможност да го ползва.
Твърди се, че е налице нищожност на договора за лизинг поради липса на съгласие,
тъй като ОРХ. АР. е турски гражданин, не владее български или английски език в степен,
позволяваща му да разбира правен текст със значителна сложност. По отношение на
изземването на автомобила се сочи, че е неоснователно, защото не е налице такова
основание преди да бъде прекратен или развален договора, също така такава санкция е била
несъразмерно тежка на твърдяното закъснение за плащане на вноска. Прави възражение за
нищожност на клаузата на т. 8. 9 от договора, тъй като предвижда изключително тежка
санкция при минимално закъснение за плащане на лизингови вноски. Ищецът не е имал
право да изземва автомобила и поради обявеното извънредно положение и нормата на чл. 6
ЗМДВИП. Поради изложеното ищецът е бил неизправна страна по договора. Сочи, че на
основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД договорът между страните не е развален, тъй като неизпълнената
част от задължението е незначителна.
По делото са представени следните доказателства:
По делото не се спори, че на 21.05.2018 г. "Хермес ауто груп" ЕООД и "Местек" ЕООД
са сключили договор за оперативен лизинг с предмет лек автомобил Cadillac CTS-V 6. 2L,
3
рег. № СВ7107МН. Договорът е сключен за срок от 37 месеца. Уговорена е наемна цена на
месец 990, 65 евро. Договорът е обезпечен с поръчителството на ОРХ. АР.. В чл. 2.3 е
предвидено, че лизингополучателят е длъжен да заплаща консумативни разноски, свързани с
обикновеното ползване на автомобила, а необходимите ремонти се извършват за сметка на
лизингодателя, освен ако повредите не са причинени умишлено. В този случай клиентът е
длъжен да обезщети Хермес за всяка щета на автомобила, за която не е получено
застрахователно обезщетение. Посочено е, че при предаване на автомобила се съставя
приемо-предавателен протокол, в който се описва състоянието му. Посочено е, че всички
разходи по застраховката на автомобила са за сметка на клиента. В чл. 5.5 страните са
договорили, че при забава в плащането до 7 дни клиентът дължи неустойка за забава в
размер на 10 % годишно плюс основания лихвен процент върху всяка просрочена сума, а
при забава с повече от 7 до 15 дни дължи неустойка в размер на 30 % от дължимата
лизингова вноска плюс основния лихвен процент. При забава с повече от 15 дни размерът на
дължимата неустойка става 50 %, а при забава повече от 22 дни – 100 %. Посочено е в чл. 9.
4, че клиентът е длъжен да ползва автомобила съобразно действащите закони, като в
противен случай дължи заплащане на наложените му глоби. В чл.8.9 от договора е
предвидено, че при забава в плащането от страна на клиента, лизингодателят има право да
изземе лизинговия автомобил и да го задържи до момента, в който клиентът погаси всички
свои изискуеми задължения по договора. В чл. 10. 3 от договора е предвидено, че при
неплащане на три поредни месечни лизингови възнаграждения клиентът е длъжен да
предаде на лизингодателя автомобила за провеждане на превантивна инспекция, като при
непредаване на автомобила в 2-седмичен срок за Хермес възниква право незабавно да
локализира, изземе и транспортира автомобила, като разходите за това са за сметка на
лизингополучателя. Приложен е и погасителен план към договора за лизинг.
Видно от представения приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г. ,
лизингодателят е предал на ответника процесното ППС. По делото са представени и
електронни фишове за налагане на глоба за нарушения на 02.04.2019 г. и 20.12.2019 г. в
размер на по 50 лева, като са представени платежни нареждания, установяващи плащането
на глобите, всяка в размер на 35 лева. Приложени са фактури за извършени ремонтни
дейности по автомобила, издадени на 10.04.2020 г. и 29.05.2020 г., както и платежни
нареждания от 15.04.2020 г. и 09.06.2020 г., от които се установява, че сумите са заплатени
по банков път. Установява се от приложено платежно нареждане от 09.06.2020 г., че
ищцовото дружество е заплатило данък за процесното МПС за 2020 г. Представена е
разписка, видно от която ищцовото дружество е заплатило сума в размер на 434, 88 лева
възнаграждение за локализиране и транспортиране на автомобила на 13.03.2020 г. Разпитан
е и свидетел, иззел автомобила, като е потвърдил, че изземането на автомобила е станало на
13.03.2020 г. от паркинг в кв. Манастирски ливади в София.
По делото е представена покана за доброволно плащане на дължими суми от
23.06.2020 г., като няма данни дали и кога е връчена на лизингополучателя. Представена е и
нотариална покана от „Хермес ауто груп“ ЕООД, изпратена и получена от представител на
„Местек“ ЕООД на 19.08.2021 г.
С исковата молба е представена и справка за дължими суми от „Местек“ ЕООД към
„Хермес ауто груп“ ЕООД, в която са отразени и направените погашения по вноските, чиято
изискуемост е настъпила.
По делото е представена застрахователна полица за застраховка „КАСКО“ за
автомобила, както и квитанции, от които е видно, че лизингодателят е заплащал
застрахователните вноски по тази застраховка.
С молба от 27.04.2021 г. процесуалният представител на лизингодателя уточнява, че
автомобилът е предаден на лизингодателя на 13.03.2020 г., тоест страните не спорят за
датата на връщане на лизинговия обект.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетел, от който се установява, че
4
на 13.03.2020 г. е иззел процесния автомобил, като на самото изземване са присъствали
представляващия лизингодателя, както и ответника А.. Той сам е предал ключовете и талона
на автомобила, като не е имало възражения от негова страна. Свидетелят посочва, че
автомобилът е бил в трагично състояние, което описва ясно и изчерпателно.
По делото е приета съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че
представените по делото фактури за заплатени разходи за поддръжка и ремонт на
лизинговия автомобил са изплатени от лизингодателя. От експертизата се установява, че
лизингодателят е заплатил двете наложени глоби на лизингополучателя, като всяка една от
тях е била в размер от 35 лв., както и ищцовото дружество е заплатило данък за ППС за 2020
г. Сочи се, че са направени твърдените с исковата молба разходи по локализиране и
изземване на автомобила, както и че размерът на начислените неустойки е в общ размер от
447, 10 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна,
намира от правна страна следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивните жалби.
На първо място по отношение на възражението, направено във въззивната жалба, че
ОРХ. АР. не разбира български и английски език, поради което договорът е нищожен
поради липса на съгласие, съдът намира същото за неоснователно. Както е посочил и БРС,
договорът е подписан без каквито и да било възражения, като няма данни това да се е
осъществило насилствено или противно на волята на лицето, а и липсват наведени в този
смисъл твърдения. На следващо място управителят на дружеството – лизингополучател е
получило владението на процесния автомобил също без каквито и да било възражения, като
се е и подписало на приемо – предавателния протокол от 29.05.2018 г., както и доброволно е
предоставил личните си данни, именно с оглед изготвяне на процесния договор. Също така
в периода 25.05.2018 г. – 04.03.2020 г. договорът е бил изпълнявян от двете страни,
съобразно клаузите в последния, поради което съдът намира, че управителят и солидарен
длъжник ОРХ. АР. е имал намерение и воля да се обвърже с процесния договор за
оперативен лизинг. Предвид изложеното възражението на въззивниците е неоснователно.
Основен спорен въпрос с оглед направените възражения във въззивното производство,
е дали автомобилът е иззет на валидно правно основание, като предвид това дали
лизингодателят е изправна страна по договора. Както вече бе посочено, в чл.8.9 от договора
е предвидено, че при забава в плащането от страна на клиента, лизингодателят има право да
изземе лизинговия автомобил и да го задържи до момента, в който клиентът погаси всички
свои изискуеми задължения по договора. В чл. 10.3 от договора е предвидено, че при
неплащане на три поредни месечни лизингови възнаграждения клиентът е длъжен да
предаде на лизингодателя автомобила за провеждане на превантивна инспекция, като при
непредаване на автомобила в 2-седмичен срок за Хермес възниква право незабавно да
локализира, изземе и транспортира автомобила, като разходите за това са за сметка на
лизингополучателя. Тълкувайки систематично посочените разпоредби, се налага извода, че
за да има правото лизингодателят да изземе лизинговия автомобил, следва да е налице
неплащане на поне 3 поредни месечни лизингови възнаграждения. Видно е от представените
по делото доказателства, че това не е така, а и такова обстоятелство не се твърди от
страните. Предвид изложеното, както и поради правната характеристика на договора за
лизинг, съдът намира, че лизинговите вноски за периода след преустановяване ползването
на лизинговата вещ – 13.03.2020 г., не са дължими от лизингополучателя. Това е така, тъй
като насрещната престация на лизингополучателя по договора да заплаща лизингови вноски
е дължима само в случай на изпълнение на основното задължение на лизингодателя да
предостави и осигури ползването на лизиговата вещ в рамките на уговорения срок. В случая
ползването на вещта не се осъществява за периода 13 март 2020 г. до м. април 2018г. поради
изземване на вещта от лизингодателя. Поради това, конкретно лизингови вноски, които
5
представляват наемната цена за ползване на вещта, не се дължат за времето, в което вещта
не е в държане на лизингополучателя. Неизправността на лизингополучателя за предходен
период да заплаща лизинговите вноски, може да породи други права при неизпълнение по
договора за лизингодателя, но не и право да получи лизингови вноски за период, за който
вещта не е осигурена за ползване на лизингополучателя, още повече предвид разпоредбите
на договора за лизинг. С оглед на изложеното, след установения по делото момент на
изземване на автомобила, предмет на договора за лизинг, от лизингодателя, въпреки липсата
на отправено изявление за разваляне на договора, за лизингополучателя е отпаднало
задължението да заплаща лизинговите вноски за м. април 2020 г., както и съобразно времето
през което не е бил ползван автомобила през м.март 2020 г., на обща стойност 3062, 25 лв.
Предвид изложеното не се налага обсъждане на останалите възражения във въззивната
жалба, досежно приложението на чл.6 от ЗМДВИП, както и относно направеното
възражение за нищожността на чл.8.9 от договора за лизинг.
По отношение на сумата от 70 лева, представляваща заплатени 2 броя глоби, наложени
с електронни фишове, както и сумата от 637, 33 лева, представляваща платен от ищеца
пътен данък на автомобила до 18.08.2020 г., съдът намира, че първоинстанционният съд
правилно ги е присъдил, като следва да се посочи, че подробно са изложени доводи в
обжалваното решение, които съдът не намира за нужно да приповтаря, поради което
препраща в тази си част към мотивите на първоинстанционното решение.
По отношение на сумата от 2877, 60 лева, представляваща направени от ищеца
разходи за обслужване и ремонт на автомобила по фактура № 990/10.04.2020 г., съдът
намира, че в чл. 2.3 от процесния договор за лизинг е предвидено, че лизингополучателят е
длъжен да заплаща консумативни разноски, свързани с обикновеното ползване на
автомобила. В случая видно от събраните по делото доказателства се установи, че
направените от лизингодателя разноски са били именно консумативни такива, поради което
правилно първоинстанционният съд ги е присъдил в решението си.
По отношение на сумата от 447, 10 лв., представляваща дължима по договора
неустойка за забава в плащане на месечните лизингови възнаграждения, съдът намира, че
предвид и изложените по – горе съображения, неустойката, дължими за м.04.2020 г. не се
дължи, тъй като и искът за главницата се явява неоснователен. По отношение на
лизинговото възнаграждение за м.март 2020 г. се установи, че съразмерно на времето, през
което автомобилът е ползван, е дължима в размер от 812, 29 лв. Правилно
първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП при изчисляване на
дължимия размер на неустойката, като неустойка за вноската от м.март 2020 г. се дължи от
14.05.2020 г. Размерът на неустойката е 100% годишно плюс основния лихвен процент.
След направено изчисление се установи, че размерът на дължимата неустойка за м.март
2020 е в размер на 162, 46 лв.. Следователно дължимата неустойка за м.02.2020 г. е в размер
на 82, 46 лв., а неустойката за забава на дължимото лизингово възнаграждение за м.03.2020
г. се явява в размер на 162, 46 лв. или общо 244,92 лв., тоест искът за присъждане на
неустойката за посочената сума до пълния предявен размер от 447, 10 лв. се явява
неоснователен.
По изложените съображения първоинстанционния акт следва да се отмени в частта, за
сумата над 6019, 14 лв. до пълния уважен размер на исковата претенция в размер на 9283, 57
лв., като в тази й част исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В
останалата обжалвана част решението на Районен съд - Бургас следва да бъде потвърдено
поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
Пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на сторените от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от
ГПК. Съдът като съобрази правната и фактическа сложност на делото, прецени, че така
определеното възнаграждение в размер на 1013, 87 лв., се явява прекомерно, поради което
същото следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата, се явява в общ размер от 796,18 лв., изчислено съобразно обжалвания интерес в
настоящото производство.
6
Пред въззивния съд искане за разноски заявяват и двете страни. Предвид изхода по
спора на въззиваемото дружсетво се дължат разноски в размер на 1950, 78 лв., съобразно
уважената част от иска. Въззивниците правят искане за разноски, изразяващи се в заплатена
от последните държавна такса за въззивно обжалване. Съобразно отхвърлената част от иска,
на въззивниците се дължи присъждане на разноски в размер на 79, 20 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261029 от 29.07.2021 г., постановено по гражданско дело №
616/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас в частта, с която „МЕСТЕК“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл.75, вх.А, ет.9,
ап.57, представлявано от управителя Айдън Адилов, и ОРХ. АР., гражданин на ***, роден
на *** г., ЛНЧ ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Хермес ауто груп“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата над 6019, 14 лв. до присъдения размер от 9283, 57 лв., както и В
ЧАСТТА, с която „Местек“ ЕООД, ЕИК ********* и и ОРХ. АР. са осъдени да заплатят
солидарно на "Хермес ауто груп" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2304, 71 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски. вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Хермес ауто груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл. 73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от
Светла Кръстева, за солидарно осъждане на „МЕСТЕК“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл.75, вх.А, ет.9, ап.57,
представлявано от управителя Айдън Адилов, и Орхун Аран, гражданин на ***, роден на
*** г., ЛНЧ **********, за сумата от 3264, 43 лв., (разликата над 6019, 14 лв. до пълния
уважен размер на исковата претенция в размер на 9283, 57 лв.), представляваща сбор от
претендирани суми по договор за оперативен лизинг № HAG0046-CAD/21.05.2018 г., както
следва – сумата от 1124,71 лв. – част от претендираната лизингова вноска за март 2020 г.;
1937, 54 лв. - лизингова вноска за април 2020 г.; 202, 18 лв. - неустойка за забава в плащане
на месечните лизингови възнаграждения за м. 03 и 04. 2020 г. за периода от падежа на всяко
задължение до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от
подаване на исковата молба – 28.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „МЕСТЕК“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл.75, вх.А, ет.9, ап.57, представлявано от управителя Айдън
Адилов, и Орхун Аран, гражданин на ***, роден на *** г., ЛНЧ **********, да заплатят
солидарно на „Хермес ауто груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл. 73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от Светла
Кръстева, сумата от 1950, 78 лв. – направени съдебни разноски за първата и въззивната
инстанции.
ОСЪЖДА „Хермес ауто груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл. 73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от Светла
Кръстева, да заплати на „МЕСТЕК“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. Зорница, бл.75, вх.А, ет.9, ап.57, представлявано от управителя
Айдън Адилов, и Орхун Аран, гражданин на ***, роден на *** г., ЛНЧ **********, сумата
от 79, 20 лв. – направени съдебни разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261029 от 29.07.2021 г., постановено по гражданско
дело № 616/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата обжалвана част.
7
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8