Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 04.06.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№225/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-000092/
24.01.2019г., издадено от началник сектор към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.
Жалбоподателят останал недоволен
от наложеното му наказание. В с.з. неговият процесуален представител моли съда
да отмени горното НП, което счита за незаконосъобразно и неправилно. Сочи
аргументи, подкрепящи неговата теза.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на АУАН №Д855649/ 17.01.2019г., приел за установено, че на 16.01.2019г. около 22.00
часа в град К. на ул.„С.“ в посока север-юг, Н.К.И. е управлявал собственото си
МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****, като не е оставил достатъчно
странично разстояние при разминаване с паркирания от лявата му страна лек
автомобил „Фолксваген“ с рег.№ ****и го охлузил. Като участник в ПТП И. не изпълнил задължението
си и напуснал произшествието. Бил установен в дома му в 22.40ч. на 17.01.2019г.
Относно възникналото ПТП
бил издаден протокол бл.№1723877/ 17.01.2019г.
Началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, счел, че деянието не е маловажно, че
нарушителя, предприемайки маневра е създал опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях, че като участник в движението е създал
пречки за същото, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората и
че при наличие на разногласия, относно обстоятелствата за ПТП, е напуснал
последното, като не е уведомил службата за контрол и не е изпълнил указанията й.
АНО приел, че
жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбите на чл.25,ал.1, чл.5,ал.1,т.1 и
чл.123,ал.1,т.3,б.„в“ от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН,
чл.179,ал.2, във връзка с чл.179,ал.1,т.5, чл.185 и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му
наложил административно наказание- глоба общо в размер на 270/двеста и
седемдесет/ лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административно-наказателното производство, не бе доказано, по
безспорен и категоричен начин, Н.К.И. да е осъществил вменените му, с АУАН и с издаденото,
въз основа на него, наказателно постановление, нарушения.
В подкрепа на
административните обвинения срещу въззивника не бяха представени убедителни
доказателства, с изключение на изявлението на актосъставителя в с.з., че поддържа
съставения от него акт. От друга страна- същият и свидетелят И.Й. не удостовериха
отразеното от първия в АУАН, тъй като не са възприели лично изложената в акта и
в НП фактическа обстановка и последната е опосредена, т.е. възпроизведена по
думите на едно единствено лице, което макар да не е вписано като свидетел по
акта, бе установено и разпитано по административно- наказателното производство,
но което лице- Д.Д.У.,описа
обстановка,коренно различна от отразената в АУАН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН настоящият съдебен
състав констатира нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай е бил
съставен АУАН, за извършени три деяния и копие от същия е било връчено на
жалбоподателя. Две от тях- тези по чл.5,ал.1,т.1 и чл.123,ал.1,т.3, б.„в“ от ЗДвП обаче не са описани словесно и това е сторено едва с издаденото срещу
нарушителя НП. По този начин са допуснати нарушения на чл.42,т.5 и
чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в
какво точно се изразява вмененото нарушение и в съответствие с него да
организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Индивидуализирането
на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за
правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото
против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и да прави възражения по отношение на констатираното
административно нарушение.
АУАН е основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение.
Законосъобразното му съставяне е равнозначно на законосъобразно образуване на
самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени
изисквания на закона, а именно- да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени
от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно
нарушение, но и защото освен това акта има и
функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение.
Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта.
Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само
формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за превантивната защита
на нарушителя. Тя е предварителна, защото предхожда налагането на
наказанието.Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в
пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Константна е съдебната
практика, че непосочването и/или неясното и неконкретно посочване на нарушените
правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител
лице.
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
За
пълнота на изложението съдът намира за уместно да спомене, че е практически
невъзможно нарушителя да е имал противоречия със спрял автомобил без водач в
него, което още веднъж прави жалбата му основателна в частта й, касаеща обвинението
по чл.123,ал.1,т.3,б.„в“ от ЗДвП.
Поради
изложените съображения и на основание чл.63,ал.1, предл.III от
ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №19-0284-000092/ 24.01.2019г., издадено от началник сектор към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Н.К.И. ***1,ЕГН **********, е
наложено административно наказание- глоба общо в размер на 270/двеста и
седемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: