№ 31227
гр. София, 06.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110121281 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 248 ГПК – по молба, подадена от името на
ответниците Я. М. Н., Я. М. Н. и Н. Б. Н. - за изменение на постановеното по
настоящото дело решение в частта за разноските. Иска се да не бъдат присъждани в
тежест на ответниците разноски за назначените по делото две експертизи по
съображение, че още с подадените Отговори на исковата молба ответниците са
заявили, че не оспорват доставката на топлинна енергия по количество и качество,
нито счетоводните записвания на ищеца, нито са оспорили, че за процесния период
ответниците не се извършвали плащания. Въпреки така посоченото, съдът бил
назначил съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Ответниците, след
запознаване с определението на съда за насрочване били заявили, че оспорват исковете
по основание, не по размер, но съдът не е отменил двете експертизи.
От страна на ищеца „Т С” ЕАД е заявено становище за неоснователност на
молбата.
За да са произнесе, съдът взе предвид следното:
Действително с подадените Отговори на исковата молба от страна на
ответниците е заявено, че не оспорват доставката на топлинна енергия по количество
и качество, нито счетоводните записвания на ищеца, както и не спорят, че за
процесния период ответниците не се извършвали плащания. Заявеното е, че
ответниците са съгласни да бъде назначена ССЕ единствено за установяване на
размера на задълженията след намаляване с погасените по давност.
Доказателствените искания на страните подлежат на уважаване, когато са
относими, допустими и необходими. В конкретния случай ответниците спорят , че
двете експертизи не са били необходими за решаване на делото. Съдът, и след
раглежданото сега оплакване, намира назначаването на двете експертизи за
необходимо.
Дори и условно да се приеме, че използваният от ответниците в Отговорите
израз „не оспорвам“ може да се приравни на „признавам“ , то в Отговорите
признанието на ответнициете няма за предмет спорните задължения, а факти с
доказателствено значение (доставката; количеството; качеството; счетоводните
записвания), които обаче не изчерпват всички правно релеванти обстоятелства по
1
делото.
Следва хипотезите на признание на иска (чл. 237 ГПК) от хипотезите на
признание на факти (чл. 175 ГПК).
Единственото признание, което обвързва съда да се произнесе по определен
начин, като задължава съда да не събира доказателства, е признанието на иска (в
който случай съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК съдът, по искане на ищеца, прекратява
съдебното дирене). Следва да се подчертае, че в тази хипотеза предмет на изявлението
е искът, а не спорното задължение.
Съгласно чл. 175 ГПК, когато страната признае определен факт (каквато е
същността на изявленията в Отговорите по повод поисканите от ищеца експертизи),
съдът преценява признанието с оглед всички обстоятелства по делото. Видно е, че
условно нареченото признание на ответниците на фактите: доставка на топлинна
енергия; количеството; качеството и счетоводни записвания - не изключва събирането
на доказателства, а съдът дължи преценка с оглед всички обстоятелства по делото.
Отговорите на ответниците не съдържат признание на исковете, дори не съдържат
признание на задълженията по основание.
Наред с това, освен доставката на топлинна енергия; количеството; качеството
и счетоводните записвания на ищеца, двете експертизи имат задачи, чрез които се
изясняват още обстоятелства (отделно от признаните от ответниците с Отговора) с
правно и доказателствено значение за решаване на спора, и то не само в
счетоводството на ищеца, а касаещи дейността на дружеството топлинен
счетоводител, а именно: имало ли е редовно и в съответствие с нормативната уредба
отчитане на измервателните уреди, дали има служебно начисляване на задължения в
допустима от закона хипотеза, дали начислените задължения са калкулирани в
съотвествие с действащите за периода цени, дали с резултата от изготвените
изравнителни сметки са погасени задължения извън процесния период.
Целта на нормата на чл. 175 ГПК е, когато страната признае само определен
факт, съдът да не основава решението си на този признат (обикновено неизгоден за
признаващата страна) факт, ако от събраните доказателства се налага извод в различен
смисъл. Така например дори и ответникът да признае формирането на задълженията,
процедирайки в съответствие с чл. 175 ГПК съдът ще назначи експертизи и ако от тях
се установи, че не е имало основание за служебно начисляване не задължения при
максимална стойност или пък че калкулирането на задълженията не е съответно на
действащите за периода цени, съдът дължи произнасяне, за което не е ограничен от
неизгодното за ответника признание на задълженията, което признание самият
ответник е заявил.
Предвид изложеното, независимо от изричното противопоставяне на
ответниците с подадените от тях Отговори на исковата молба против назначаването на
експертизи по делото, назначаването на двете експертизи е необходимо за решаване на
спора и съдът не намира основание за изменение на решението в частта за разноските,
поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от името на ответниците Я. М. Н., Я.
М. Н. и Н. Б. Н. молба по чл. 248 ГПК- за изменение на постановеното по настоящото
дело решение в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в 1 -седмичен срок от
връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3