№ 94
гр. Ловеч, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500165 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постановено е съдебно решение № 291/27.12.2024 г. по гр.д.№ 458/24 по описа на
РС – Тетевен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от „Профи
Кредит България“-ЕООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В против К. А. В., ЕГН:********** и М. А. В.,
ЕГН:**********, двамата от с. М.И.,Лов.обл.,осъдителен иск, квалифициран по чл.79,ал.1 от
ЗЗД,за заплащане на задължение, възникнало на основание неизпълнение на договор за
потребителски кредит №30040753387/20.11.2019 г.,,както следва: неплатено договорно
възнаграждение в размер на 2321.01 лева,дължимо за периода от 20.05.2020г до
03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1412.72
лева,дължимо до 03.06.2021г,неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 2266.66 лева,дължимо до 03.06.2021г,лихва за забава в размер на 518.09
лева,дължима от 21.12.2019г до 03.06.2021г, и законна лихва в размер на 2804.60 лева
дължима от 03.06.2021г до 30.10.2023 година, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
„Профи кредит България“ЕООД-София е подал въззивна жалба №164/09.01.2025 г.
против съдебно решение № 291/27.12.2024 г. по гр.д. №458/2024 г. на ЛРС, което атакува в
частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата 2321.01 лева неплатено договорно
възнаграждение за периода от 20.05.2020 г. до 03.06.2021 г.. Пространно излага аргументи
1
относно приложението на чл. 22 от ЗПК,методиката за формиране на процента разходи и
неправилност на съдебния акт относно недействителност на договора.Обсъжда включването
на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги, което е нарушение на чл.
19,ал.1 от ЗПК. Заявява, че следва да се изследва въпросът доколко допълнителните услуги
са включени в ГПР и посочва, че не е необходимо тяхното включване. Разсъждава върху
правомощията на кредитора да предостави информация по договора и при неизпълнение да
пристъпи към събиране на дълга от цялото имущество на длъжника. Заявява, че кредиторът
е информирал потребителя относно кредита, без да има неяснота или подвеждащи клаузи по
договора. Позовава се на практика на СЕС и счита, че следва да се приложат последиците,
предвидени за липсата на посочване на ГПР. Акцентира по приложението на чл. 19,ал.6 от
ЗПК и счита, че дори да се приеме нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК следва
да се приложи чл. 26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на отделни части не влече нищожност на
целия договор.Моли въззивният съд да отмени атакуваното съдебно решение от 27.1.2024 г.
в обжалваната част и бъде уважен предявения иск.
Въззиваемите К. В. и М. В. не са представили отговор.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява, но представя
писмено становище, в което заявява, че няма да се яви в откритото съдебно заседание, но
моли съдът да уважи въззивната жалба като му присъди разноските по делото.
Въззиваемите също не се явяват в съдебно заседание.
От представените по гр.д.№458/24 г. по описа на ТРС доказателства, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
На 20.11.2019 г. К. А. В., ЕГН:********** и СД М. А. В., ЕГН:**********, двамата
от с. М.И.,Лов.обл М. В. Д. са подали до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040753387 и получили
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити./л.9 и
л.10 от делото/
На същата дата между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД в качеството му на
Кредитор, и К. А. В. и М. А. В., кредитополучатели е сключен Договор за потребителски
кредит № 30040753387, по силата на който кредитора е предоставил на клиентите кредит в
размер на 5000.00лв., със срок от 36 месеца, при размер на вноската по кредита 242,14 лв, ,
ГПР 49,09%, Годишен лихвен процент 41.00%, Лихвен процент на ден 0.11%, като общият
размер на дължимата сума по кредита е 8716,83 лв. Договорено е и възнаграждение за
поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1500 лв. и допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 2400 лв. Съгласно договора размерът на вноската по
закупените допълнителни услуги е 108,34 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита, като се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски. Така
общото задължение по кредита и по закупения пакет допълнителни услуги възлиза на
2
12616,83 лв., с общ размер на месечна вноска 350,48 лв.
Част от договора е и Погасителния план, в който са посочени дължимите от
ответниците 36 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 350,48 лв. с дата на
първа вноска –20.12.2019 г. и дата на последна вноска – 20.11.2022 г.
Договорът за кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от него,
като при подписването му клиентите са декларирали че са запознати със същите и ги
приемат.
Съгласно чл.12.2 от ОУ Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление, когато Клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер, като при обявяване на предсрочна изискуемост, Клиентът дължи остатъчната
непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение при закупена допълнителна
услуга, падежиралата договорна лихва съгласно погасителния план и начислените лихви и
таксите, дължими по реда на чл.17.4.
Приложени по делото са писма от 04.060.2021 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД
до ответниците, съгласно които Кредиторът е направил изявление, че поради нарушаване на
задълженията по сключения договор за кредит № 30040753387, съгласно ОУ към него,
размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.06.2021 г., като общата
дължима сума възлиза на 11841,80лв., която включва: Непогасена част от задължението –
10820,70 лв, Лихви за забава – 521,10 лв. и Такса по тарифа – 500 лв. От известията за
доставяне е видно, че писмата не са връчени с ответниците с отметка „непотърсено“.
Поддадено е заявление от «ПРОФИ КРЕДИТ България»ЕООД с искане за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците К. А. В. и М. А. В., по което
е образувано ч.гр.д.№ 821/2023 г. по описа на РС – Тетевен за вземане в общ размер на
14143,39 лв, както следва: сумата от 10820,70 лв, която включва: неплатена главница в
размер на 4820,31лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 2321,01 лв,
дължимо за периода от 20,05.2020 г. до 03.06.2021 г.; неплатено възнаграждение за закупена
и използвана услуга Фаст в размер на 1412,72 лв,, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 2266,66 лв; лихва за забава в размер на 518,09 лв. за периода от
21.12.2019 г. до 03.06.2021 г.(дата на предсрочна изискуемост), законна лихва в размер на
2804,60 лв. за периода от 03.06.2021 г. до 30.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 2502/13.11.2023 г, постановено по ч.гр.д.№ 821/2023 г. ТРС е
отхвърлил така подаденото заявление досежно сумите неплатено договорно възнаграждение
в размер на 2321,01 лв, дължимо за периода от 20,05.2020 г. до 03.06.2021 г.; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1412,72 лв,,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2266,66 лв; лихва за забава в размер
на 518,09 лв. за периода от 21.12.2019 г. до 03.06.2021 г.(дата на предсрочна изискуемост),
законна лихва в размер на 2804,60 лв. за периода от 03.06.2021 г. до 30.10.2023
юрисконсултско възнаграждение за разликата от 50 до 180 лв. и ДТ за разликата от 96,41 до
3
282,87 лв, а за останалата част е издадена заповед №361/13.11.23 г. за изпълнение по чл.410
от ГПК .
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с осъдителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. По своята същност производството
по чл.422 от ГПК представлява иск за присъждане на вземането, който се предявява от
кредитора след отказ на съда да издаде заповед за изполнение. В това производство съдът
установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича
вземането му. Настоящият спор касае присъждане на вземание на ищеца досежно сумата
2321,01, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.05.2020 г. до 3.06.2021
г., а в останалата част решението на ТРС е влязло в законна сила, тъй като не се обжалва от
въззивника. В случая се касае за сключен договор за кредит с лица, които имат качеството на
потребители по смисъла на §13 от ДР от ЗЗП. След извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се сдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и
в ЗЗП.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София и К. А. В. и М. А. В. във връзка със сключеният между тях
на 20.11.2019 г. в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, както и факта на
ползване на сумата по договора от страна на кредитополучателите. Легална дефиниция на
договорът за потребителски кредит се съдържа в чл.9 ал.1 от ЗПК, съгласно която това е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, като законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържането на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Същевременно разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Тези разпоредби имат императивен храктер, тъй като са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, поради което съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението
на тези норми не е въведено като основание за обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая настоящата инстанция приема, че с влязлото в сила като
необжалвано съдебно решение №291/27.12.24 г. по гр.д.№458/24 г. ТРС е обявил за
неравноправни клаузите в процесния договор касаещи допълнитените услуги „Фаст“ и
„Флекси“ и ги е обявил за нищожни. Съгласно чл.14 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 ал.2 т.1-20 от ЗЗП са
изброени неравноправните клаузи, като настоящата инстанция счита, че в конкретния казус
4
е нарушена разпоредбата на т.10, а именно наложено е на потребителите приемане на
клаузи, с които те не са имали възможност да се запознаят преди сключването на договора-
въпросните допълнителни услуги, както и ГПР и ГЛП, които са неясно формулирани и
неотговарящи на законовите изисквания.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.23 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да бъде обявен за недействителен и в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая
заповедният съд е присъдил на кредитора чистата сума на кредита, която се претендира-
4820,31 лв, което не се оспорва от ищеца. Следователно към момента не съществуват
задължения, които да бъдат погасявани и искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан в частта за неплатено договорно възнаграждение в размер на
2321.01 лева,дължимо за периода от 20.05.2020г до 03.06.2021г.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
атакуваното решение №291/27.12.24 г. по гр.д.№458/24 г. на ТРС, то следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не се
претендират от въззиваемите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №291/27.12.24 г. постановено по гр.д.
№458/24 г. по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан искът на „Профи Кредит България“-ЕООД,с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление град София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В против К. А. В.,
ЕГН:********** и М. А. В., ЕГН:**********, двамата от с. М.И.,Лов.обл.,осъдителен иск,
квалифициран по чл.79,ал.1 от ЗЗД,за заплащане на задължение, възникнало на основание
неизпълнение на договор за потребителски кредит №30040753387/20.11.2019 г.,,както
следва: неплатено договорно възнаграждение в размер на 2321.01 лева,дължимо за периода
от 20.05.2020г до 03.06.2021г,.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6