№ 10658
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170964 по описа за 2022 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Т. Й. С. с
ЕГН: **********, гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 7, бл.706, вх.В, ет.12, ап.80, за установяване
дължимостта на суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
741,46 лв. за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
07.09.2022 г. в размер на 111,56 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 13,67 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г. в размер на 2,90
лева, и срещу Н. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 7, бл.706, вх.В,
ет.12, ап.80, за установяване дължимостта на суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 988,64 лева за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г. в размер на 148,76 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 18,24 лева, ведно със законна лихва за периода
от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
07.09.2022 г. в размер на 3,88 лева - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. Люлин 7 бл. 706, вх. В, ет. 12, ап. 80, аб.№ 245309 за период от месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота
1
им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна Т. С. и Н. М. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, чрез назначения от съда особен представител по делото. Оспорва
вземанията като погасени по давност. Излага доводи за неоснователност на исковите
претенции, като се позовава на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД относно липсата на разпореждане за общи
условия без договор, към които да са приложими същите. Сочи, че при наличието на договор
при общи условия, ако те не са писмено потвърдени от другата страна по договора, те не
влизат в сила и не пораждат правни задължения. Сочи, че съгласно чл. 62 от Закона за
защита на потребителите, доставката на стоки и услуги без изрично и предварително искане
от страна на потребителя, е забранено и ако тези условия не са изпълнени, потребителят не е
длъжен да заплати получената стока или услуга. Навежда множество доводи за
неоснователност на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Третото лице-помагач (ТЛП) „.“ О. е заявило, че не извършва услугата дялово
разпределение за процесния имот, поради което съдът е отменил определението за неговото
конституиране.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 51463/2022 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено. По
отношение на ответниците заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не е
установена месторабота на лицата, поради което съдът е дал указания на заявителя за
предявяване на иск за вземането си от Т. С. и Н. М.. Това обуславя правния интерес на
ищеца от водене на настоящото производство.
Видно от представените писмени доказателства (л. 15-46) от делото, Фердо
Миладинов Стефанов и . (без посочени единни граждански номера на лицата) са закупили
по ½ идеална част от имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 706, вх. Б, ет. 12, ап. 80,
чрез Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 07.02.1991 г. От
Молба от ДСК, Жилищно кредитиране, приложена на л. 20 от делото, е видно, че лицата,
закупили процесния имот са с посочени единни граждански номера, като купувачът . не е
идентичен с наследодателя на ответника Т. С..
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том Втори, рег. № 3577, дело
№ 258/2000 г., Н. П. М., ответник по делото, и Фердо Миладинов Стефанов, **********, са
продали собствената си ½ идеална част от същия имот на ., ЕГН **********. Продавачите
са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърляния имот.
От Удостоверение за наследници, издадено от Район „Люлин“, Столична община от
29.06.2022 г. се установява, че ., ЕГН **********, е починал на 10.06.2022 г. и е оставил за
наследници Т. С., съпруга, и Мария С., дъщеря.
По делото е представено Заявление-Декларация от 17.08.2010 г., подписано от ., с
2
което, той е поискал на негово име да бъде разкрита партида за процесния топлоснабдяем
имот, като е декларирал, че домакинството му се състои от 4 души.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.“ О.,
която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През
процесния период от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г. фирмата за дялово разпределение е
отчитала водомерите в имота. В имота не е имало монтирани отоплителни тела и
топлоразпределители, но се ползва топла вода и има монтирани два водомера за топла вода,
по които се отчита потреблението. Установено е от експертизата, че за процесния период
сумата за изразходвана топлинна енергия за за сградна инсталация възлиза на 456.57 лв., за
подгряване на топла вода – 1525.85 лв., като общото задължение възлиза на 1982.42 лв.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не
е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 1619.61 лв. за топлинна енергия и
главница за такса дялово разпределение в размер на 36.45 лв., както и лихвите за периода
върху двете главници възлиза на 305.23 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител се установява за
ответника Т. С. като собственик – наследник на наследодателя ., ЕГН ********** и оставил
двама наследници с равни квоти от наследството. Липсват данни дали имотът е придобит по
време на брака между Т. С. и Петър Стефанов, поради което съдът приема, че Т. С. е
получила ½ идеална част от правото на собственост върху имота. Ответницата Н. М. е
прехвърлила, заедно с Фердо Миладинов Стефанов собствената им ½ идеална част от имота
и са си запазили правото на ползване върху тази идеална част. Няма данни прехвърлителите
да са били съпрузи, това може да се извлече единствено от формулировката на Нотариалния
акт относно продаваемата ½ идеална част от правото на собственост върху имота. Така,
ответницата Н. М. разполага със запазено право на ползване върху ½ идеална част от имота,
но няма установено да притежава дял от собствеността.
На следващо място, съдът констатира, че в частно гражданско дело № 51463/2022 г. е
бил издаден изпълнителен лист срещу третия длъжник – Мария П. С., за вземане,
представляващо 1/8 част от цялото вземане. Съдът счита, че основанията да се претендират
суми от ответниците като потребители на топлинна енергия в имота са доказани – всяка
една от ответниците е притежател на право на собственост, респективно право на ползване
върху процесния имот, като квотата за Т. С., съобразно доказателствата по делото, е по-
голяма от твърдяната. Предвид обаче заявеното в исковата молба, съдът следва да се
3
произнесе в тези предели. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, същите се
явяват потребители на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на
такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Същите не
подлежат на приемане от потребителите, Ето защо, искът се явява основателен срещу
ответниците по основание.
Следва да се разгледа възражението за погасяването им по давност, наведено в
отговорите на исковата молба. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е
спряна давността на 23.09.2022 г., а исковият период е от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Вземанията стават изискуеми, съгласно Общите условия, 45 дни след публикуването им на
електронната страница на ищцовото дружество. Следва да се извърши проверка дали част от
вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и периода по време на обявеното в
страната извънредно пандемично положение, във връзка с което давностните срокове са
спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за периода 20 март – 27 май 2020 г. Тъй
като се касае за периодично вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност,
предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид това, че по делото липсват данни на коя дата са публикувани данните за
задълженията на ответниците на страницата на ищеца и от кога същите стават изискуеми,
съдът приема, че срокът от 45 дни тече от деня, следващ последния ден от периода, за който
се отнася вземането. Тъй като лихва следва да се начислява само върху незаплатената сума
по общата фактура за всеки отоплителен сезон, то за сезон 01.05.2019-30.04.2020 г., най
ранният момент на изискуемост настъпва 45 дни след 1.05.2020 г. При съобразяване и
периода, когато давностните срокове са били спрени по силата на закона за извънредното
положение, съдът приема, че вземанията не са погасени по давност.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът е доказан и основателен по отношение на
ответника Т. С. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 741,46
лв. за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
23.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 13,67 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до
изплащане на вземането, а относно претендираните лихви върху двете главници – се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на ответника Н. П. М. искът е
основателен за суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
988,64 лева за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
4
23.09.2022 г. до изплащане на вземането и за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 18,24 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г.
до изплащане на вземането, като в останалата част по изложените по-горе съображения
исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 17.39 лв. за държавна такса за Т. С., юрисконсултско възнаграждение в размер на
18.75 лв., а за Н. М. – 23.19 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25 лв. в заповедното производство, а в исковото: 17.39 лв. за Т. С., 188.59 лв. за
особен представител, 187.50 лв. за депозити за вещи лица, а за Н. М. – 23.19 лв. за държавна
такса, 314.32 лв. за особен представител, 312.50 лв. за депозити за вещи лица, а
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лв. по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК се разпределя за Т. С. в размер на 56.25 лв. и за Н. М. – 93.75 лв. Така, по
отношение на Т. С. ищецът е направил разноски в двете производства в общ размер на
485.87 лв., а по отношение на Н. М. – 791.95 лв. Съразмерно на уважената част от исковете
на ищеца му се следва сумата от Т. С. в размер на 421.92 лв., а по от Н. М. – 687.70 лв.
Предвид това, че ответниците са представлявани от особен представител, назначен на
разноски на ищеца, същите нямат право на разноски, тъй като не са извършили такива.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., и Т.
Й. С. с ЕГН: **********, гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 7, бл.706, вх.В, ет.12, действаща чрез
адвокат З. К., особен представител, със съдебен адрес в гр. София, ул. Алабин № 33, вх. А,
ет. 3, кантора 324, че ответникът Т. Й. С. с ЕГН: ********** дължи на ищеца “. София”
ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150
от ЗЕ сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 741,46 лв. (седемстотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) за
периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.09.2022 г.
до изплащане на вземането, както и за цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 13,67 лв. (тринадесет лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковите
претенции за останалите суми за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г. в размер на 111,56 лева и мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г. в
размер на 2,90 лева, като неоснователни.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., и
5
Н. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 7, бл.706, вх.В, ет.12, ап.80,
действаща чрез адвокат З. К., особен представител, със съдебен адрес в гр. София, ул.
Алабин № 33, вх. А, ет. 3, кантора 324, че ответникът Н. П. М. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца “. София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 988,64 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири
стотинки) за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
23.09.2022 г. до изплащане на вземането и за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 18,24 лв. (осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки), ведно
със законна лихва за периода от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля
исковете за мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.09.2022 г. в размер на 148,76
лева и за мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г. в размер на 3,88 лева,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Й. С. с ЕГН: **********, гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 7, бл.706, вх.В,
ет.12, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 421.92 лв. (четиристотин двадесет и един
лева и деветдесет и две стотинки) за разноски в исковото и заповедното производства,
съразмерно на уважената част от иска срещу ответника и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 7, бл.706,
вх.В, ет.12, ап.80, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от 687.70 лв. (шестстотин
осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки) за разноски в исковото и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответника и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и от третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6