М О Т
И В И
към присъда № 30 от 18.05.2020 год. по НОХД №1400/2019 год.по описа на
РС-Хасково
Против подсъдимия Б.Т.Д.,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 23.09.2018 год. в с. Войводово, общ.
Хасково, в немаловажен случай, повторно, отнел чужда движима вещ - 1 бр.
кобила, сива на цвят, с бели и черни петна по тялото и бяло петно между очите,
на стойност 1250(хиляда двеста и петдесет лева) от владението на А.Г.А. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по
чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл.194 ал.1, вр .чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Т.Д. признава
изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и
е съгласен да не се събират допълнителни доказателства за тези факти . В
последната си дума изказва съжаление за
извършеното престъпно деяние.
Назначения за служебен защитник на подсъдимия адв.Д.
Ф. в хода на съдебните прения счита ,че наказанието за подзащитния и
следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК към долната граница на предвидения от закона
срок.
Представителят на Районна
прокуратура-Хасково поддържа обвинението
против подсъдимия във вида, в който е
повдигнато, като правна квалификация на деянието,което счита за доказано по
категоричен и несъмнен начин, с оглед и направените от
подсъдимия самопризнания на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. При индивидуализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия,
прокурора счита, че следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и на подсъдимия се наложи наказание по
вид «лишаване от свобода»в размер на 6 години и 6 месеца,което да се изтърпи при първоначален
строг режим.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка
със самопризнанията на подсъдимия,приема
за установено следното:
Подсъдимият Б.Т.Д. е
роден на ***г***, като постоянно живее в гр. Г., кв. „****" №***, общ.К., обл.С. Криминално
проявен е и осъждан.
Свидетелят А.Г.А. ***, заедно със семейството
на своя син - свидетеля К.
А. А. и съпругата му Х.
Н. К.Св. А. притежавал кобила, висока на ръст , сива на цвят с бели и черни
петна по тялото и бяло петно между очите. Кобилата била около 6-7- годишна и
св.А. я ползвал преимуществено за селскостопанска работа.
Подсъдимият Д. който до края
на месец септември 2018г., пребивавал в съседното село К., общ.Х., няколко
пъти идвал и разговарял със А.А. и К. А.
за закупуване на кобилата, но и двамата му отговаряли, че тази стока не била за
продан. Вечерта на 22 срещу 23.09.2018г., подсъдимият се замесил в скандал с близки на
жената, с която живеел на семейни начала , по повод
твърдения, че блудствал с доведената си
малолетна дъщеря. Към
полунощ взел решение да
напусне село К. и до отиде в дома на св.А. ***,откъдето да открадне въпросната кобила. Малко след полунощ той пристигнал в с.В. Къщата на св.А. се намирала още в началото
на селото на влизане от гр. Х.Подсъдимият влязал в двора на къщата
и тръгнал към обора,чиито
врати били изградени от дъски с дупка за слагане на клин за затваряне на
вратата,по който
начин и били залостени .Д. дръпнал клина и вратите се отворили, влезнал във вътрешността на обора и забелязал вързаната кобила . Последната имала и „юздичка" за впрягане, която подсъдимият сложил
на кобилата и я извел.Около 02:30 часа на 23.09.2018г. св.Х. Н. К. дочула, че се
вдига шум от обора, но тъй като нейния свекър-св.
А.А. имал навика да става посреднощ и да
проверява животните, не отдала особено значение на това. След като се отдалечил
на достатъчно разстояние от дома на св.А. ,подсъдимият яхнал кобилата и се насочил към гр.Х. Сутринта св.А.А.
констатирал, че кобилата била открадната. Междувременно на
23.09.2018г. рано сутринта, подсъдимият отишъл в кв. „***"
в гр. Х. при свой познат -свидетелят С. А. Н.,за който
знаел, че с брата
на неговата жена - св.О. М. М. били коняри. Д. предложил на
св.Н. да му продаде кобилата за 400 лева, но св. Н. му предложил цена от 300 лева, на което подсъдимия се съгласил.
След като взел парите той отишъл в Е. при свои роднини.Тъй като в дома на св.Н.
възникнала свада по повод закупуването на тази кобила, той още на следващата
седмица я препродал
на непознати нему хора. Още същия ден - 23.09.2019г.
св.Х. К. подала
заявление до РУМВР - Хасково за откраднатата кобила.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза е видно ,че пазарната стойност на
откраднатата кобила
е 1250 лева.
Фактическата обстановка описана в обвинителния акт се доказва от
обясненията на подсъдимия , от
свидетелските показания ,заключението на оценъчната
експертиза, от справката за съдимост, от характеристиките и другите
доказателства по делото,приобщени
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението ,предмет
на обвинението. Всъщност по въпроса за авторството на
подсъдимия по отнемането на
инкриминираната кобила са събрани преки доказателствени
източници, каквито се явяват обясненията на подсъдимия . В тази връзка обясненията му не са изолирани ,а са
съвместими и се подкрепят от други доказателствени източници-показанията на св.А.А.,К. А.,Х. К.
и С. Н..
Показанията на тези свидетели макар и
косвени кореспондират с останалите
доказателства , между които няма противоречие. В показанията
си от ДП св.Н. свидетелства за съобщеното му от подсъдимия при продажбата на
кобилата и последващите му действия във връзка с нейното разпореждане
в полза на неустановени по делото лица . В случая показанията на посочените по-горе свидетел Н. могат
да бъдат ценни от съда , тъй като същите са източник на
производни доказателства, касателно авторството на деянието, проверяващи
кредитираните от съда показания на останалите свидетели.
Относно стойността на причинените имуществени вреди съобразно експертизата на вещото лице ,съдът я прие в размер 1250 лв.
При така очертаната фактическа обстановка
настоящият съд приема , че
неправомерните действия на подс.Б.Д. консумират престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7,вр.чл.194 ал.1
,вр.чл.28 ал.1 от НК,като
на 23.09.2018 год. в с. В., общ. Х., в
немаловажен случай, повторно, отнел чужда движима вещ - 1 бр. кобила, сива на
цвят, с бели и черни петна по тялото и бяло петно между очите, на стойност
1250(хиляда двеста и петдесет лева) от владението на А.Г.А. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Видно от приобщените от ДП справка за съдимост и копия от бюлетини за съдимост
подсъдимият е осъждан. Така с присъда по НОХД № 804/2014г., по описа на PC - Хасково, влязла в сила от 13.11.2014г., за
извършено на 21 срещу 22.07.2013г., престъпление по чл.195,
ал.1 т.3,4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода", за срок от шест месеца, чието изпълнение
на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години. Единствено процесното осъждане квалифицира настоящото деяние на подсъдимия като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като е извършено преди да изтече 5- годишния срок по чл. 30
ал.1 от НК.Останалите
посочени от прокурора в обвинителния акт осъждания на подсъдимия не влияят върху приетата от съда
правна квалификация на кражбата. Настоящият случай
не може да се определи като маловажен по смисъла
на чл. 93 т. 9 от НК ,заради завишената лична
обществена опасност на подсъдимия ,който към датата на деянието е осъждан е с изключително
лоши личностни данни , изводими от
криминалистичните му регистрации отново за извършени кражби.
От субективна страна подсъдимият е извършил
кражбата на процесната вещ при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
своите действия, респ. на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици на тези свои действия,
респ. деяние и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият безспорно
е имал съзнание за всички обективни
елементи от състава на престъплението - че движимата вещ е чужда и че не му се следва на никакво
основание ,и че в момента тя е била във владение на пострадалото лице
и че той прекъсва фактическата му власт върху нея .
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимите са
стремежа за бързо и лесно облагодетелстване, незачитането на отношенията,
възникващи по повод собствеността.
При определяне на вида и размера на наказанието за
подсъдимия , съдът взе предвид:
от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. С оглед императивното
изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от
облекчената процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК при декларирано
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
подсъдимото лице , задължение на съда е да определя наказанието при условията
на чл. 58а от НК. Този
процесуален подход предполага индивидуализацията на наказанието да бъде
проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и
оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното
съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание.
Подсъдимият Б.Д. е роден на *** година и към момента на извършване на
престъплението е бил на 38 години. Понастоящем и към
инкриминирания период не е бил
трудово ангажиран . Видно от
приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан ,както и няма постоянни доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество, което пък
води до извод за влошено материално
положение,поради което и следва
да рефлектира върху преценките на съда за размера
на наказанието за конкретното престъпно
посегателство.Събраните характеристични
данни за подсъдимия не са положителни –
известен е на органите на МВР по местоживеене ,има криминални
регистрации и други противообществени прояви към момента на
деянието. Поради това и съдът прие отрицателни лични характеристични данни за подсъдимия , които инициират по -висока
степен на обществена опасност на дееца. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се третират паричната равностойност на предмета
на престъплението /над минималната за страната работна заплата/ ,невъзстановените вреди от престъплението и начина на неговото извършване
–в малките часове на денонощието .
Смекчаващи отговорността обстоятелства са донякъде
процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство,
като още от започване на наказателното
преследване подсъдимият е
съдействал на полицейските
органи .Акцентирайки върху процесуално поведение на подсъдимия,в рамките
на реализираната процедура по Глава ХХVII от НПК (съкратено съдебно следствие в
производство пред първата инстанция в предвидената алтернативна форма на чл.
371, т. 2 НПК ) обосновава снизходителност
при определяне размера на наказанието,но не и под
предвидения законов минимум за
престъплението . Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус не са налице нито многобройни ,нито
изключително смекчаващи вината обстоятелства,които
да мотивират намаляване на определеното наказание и правоприлагане
на чл.55 от НК. Преценявайки поотделно и
съвкупно смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, в контекста на
целите на чл.36 от НК съдът определи
наказанието по реда чл.58а ал.1 от НК . Затова за извършеното от подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание от 2
/две/ години лишаване от
свобода, което предвид наказанието в чл.
196 ал.1 т.1 НК е отмерено при
лек превес на смегчаващите отговорността обстоятелства . Наличните
отегчаващи такива определящи подсъдимия като склонен
към престъпни прояви ,което
очевидно с времето ескалира , определят, че целите на чл.
36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леко
наказание от индивидуализираното . Същото
съобразно правилото на чл.
58а ал. 1 от НК следва да бъде
намалено с 1/3, поради което на
подсъдимия ще следва да бъде
наложено наказание от 1/една/
година и 4/четири / месеца „лишаване от свобода”/1/3 от 24 м. е 1г. и 4 м. / ,което следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
Предвид престъплението ,в извършването на което
подсъдимият е признат за виновен и на
основание чл.189 ал.3 от НПК ,съдът го осъди да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково
направените на ДП разноски за вещо лице в размер на 84 лв.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.