№ 52229
гр. София, 28.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110132314 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на „Сан Стефано Пропърти
Дивелопмънт“ ЕАД с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД срещу Г. О. Г., с искане за
разрешение от съда в полза на молителя, в качеството на влогоприемател по сключен между
него и ответната страна, в качеството на влогодател, неформален възмезден договор за влог,
да продаде на публична продан вложената вещ – лек автомобил марка „/марка/“, модел
„/модел/“, с рег. № /номер/, като с част от получената продажна цена да бъдат удовлетворени
вземанията му, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на ответната страна -
влогодател.
Молителят „Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД твърди, че е собственик на
подземните гаражи в многофункционален комплекс „Сан Стефано Плаза“, находящ се в
/адрес/, представляващ сграда с идентификатор 68134.106.35.1 по КККР, които гаражи са
обособени като зона за почасово платено паркиране. Посочва се, че подземният паркинг се
стопанисва и управлява именно от дружеството-молител. Твърди се, че в съответствие с
изискванията на чл. 28 ЗЗП молителят е обявил цените на паркоместата на няколко видни за
потребителите места. Поддържа се, че до 01.04.2023 г. безплатният престой на автомобили
на територията на подземния паркинг бил до 1 час, а всеки следващ час се заплащал на цена
от 2 лева на час. Считано от 01.04.2023 г. цената за престой за всеки следващ час след първия
била увеличена на 3 лева на час. Изяснява се, че всеки водач, който желае да паркира
превозното си средство в подземния паркинг, получава билет за вход при преминаване на
бариерата на входа, а системата за достъп заснема регистрационния номер на превозното
средство, с оглед проследяването датата и часа, в които конкретното превозно средство е
влязло на територията на паркинга. Молителят твърди, че на 15.09.2022 г. в 19:57 часа в
подземния паркинг влязъл лек автомобил марка „/марка/“, модел „/модел/“, с рег. № /номер/,
паркиран на паркомясто № 30 на - 2 подземен етаж. Посочва, че от момента на паркирането
му на посочените дата, час и място лекият автомобил не е напускал паркомясто № 30.
Дължимата сума за престоя на моторното превозно средство на територията на паркинга,
считано от момента на паркирането до 24:00 ч. на 08.06.2023 г. възлиза на общо на 14 190
лева. Твърди се, че предвид значителния размер на натрупалата се дължима сума за
паркиране и необичайно дългия период, през който този автомобил е оставен на паркинга и
не е потърсен, дружеството предприело действия за установяване на собственика му,
1
вследствие от което установило, че това е лицето Г. О. Г.. В сезиращата съда молба се
посочва, че между него, като влогодател, „Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД, като
влогоприемател, е е сключен неформален договор за влог по отношение на процесния
автомобил по см. на чл. 250 и сл. ЗЗД. Излага се, че на 08.03.2023 г. „Сан Стефано Пропърти
Дивелопмънт“ ЕАД изпратило нотариална покана до Г. Г., в качеството му на влогодател и
собственик на лекия автомобил, с която отправило предизвестие от 3 работни дена за
прекратяване на договорните им отношения. Поканата била връчена лично на Г. на
09.03.2023 г., но въпреки това влогодателят не свързал с дружеството. Изтъква се, че при
проведена от последното телефонна комуникация със собственика на вещта, последният
потвърдил собствеността си върху автомобила с обещание за явяване на уговорени срещи за
изясняване на въпроса относно заплащане на дължимата сума за паркиране и напускане на
подземния паркинг от автомобила, на които срещи влогодателят не се явил. С оглед
изложеното и на основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД „Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД, в
качеството си на влогоприемател, отправя искане към съда да му даде разрешение да
продаде вложената вещ – процесния лек автомобил, собственост на Г. О. Г., на публична
продан, като от получената продажна цена се заплатят вземанията му по договора, в т.ч.
сумата от 14 190 лв., представляваща цената за извършена услуга по съхранение на лекия
автомобил за периода от 15.09.2022 г. до 08.06.2023 г., както и разноските от публичната
продан, а остатъкът да бъде вложен в банка на името на влогодателя Г..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответната страна
Г. О. Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител адв. П. П., с
който молбата е оспорена като допустима, но неоснователна. Оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между „Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД и Г. О. Г.
по силата на договор за влог. Изтъква, че в случая липсва задължение за пазене на
предадената вещ, предвид липсата на лице, което да осъществява контролно-пропускателен
режим. Поддържа, че простото поставяне на МПС вна място не е равнозначно, че същото се
пази. Налице е неизпълнение на основно задължение по договора за влог – за пазене на
вещта. В тази връзка се посочва, че превозното средство не е паркирано в отделно
помещение, а е налице и неограничен достъп до подземния паркинг, при което всеки един
водач може да влезе в този паркинг. С отговора особения представител на ответната страна
оспорва именно лицето Г. да е страна по твърдения договор за влог, респ. същият да е
собственик на вещта и да я е оставил за пазене. Оспорва посоченият от молителя времеви
период на престой на процесното МПС в подземния паркинг, както и наличието на уговорка
относно дължимото на молителя заплащане за това. Оспорва се, на 15.09.2022 г. в 19:57 ч.
процесното МПС да е паркирано в процесния паркинг, влизането му в същия, както и, че се
намира там. Намира за неустановено Тарифата и условията за платено паркиране „Сан
Стефано Плаза“ да са поставени на видно място в подземния паркинг. Счита, че обявените
цени за престой за час на неохраняем паркинг не са от естество да обвържат ответната
страна, а наред с това оспорва същите като изключително завишени и противоречащи на
добрите нрави. Намира за неустановено по делото построяването от ищцовото дружество на
процесния обект, респ., че дружеството е собственик на подземните гаражи в
многофункционалния комплекс. Посочва, че липсват доказателства именно „Сан Стефано
Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД да стопанисва и управлява подземния паркинг, респ., че
именно на последното се дължи възнаграждение. С тези доводи се отправя искане към съда
да отхвърли молбата на „Сан Стефано Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД като неоснователна и
да не се дава разрешава на последния да продаде процесния лек автомобил на публична
продан. В отговора особеният представител на ответната страна е отправил искане за
увеличаване на определения от съда депозит при прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото се касае
2
за предявен конститутивен иск и при наличието на определен материален интерес.
По отношение на така направеното искане съдът съобрази, че с оглед предмета на
делото - искане по чл. 255, ал. 2 ЗЗД и характера на настоящото производство, развиващо се
като двустранно производство по спорна съдебна администрация, приложение при
определяне на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за особен
представител на ответната страна по аналогия следва да намери именно разпоредбата на чл.
7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определящ същото в размер от 750 лева. В случая определеният от съда
размер се равнява на ½ част от последната или в минималния такъв, следващ от
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази връзка и с оглед изложените доводи в отговора
съдът намира за необходимо да отбележи, че този извод не се разколебава от
обстоятелството, че по същността си сезиращото съда искане е насочено към постановяване
на правна промяна, тъй като настоящото производство е такова по спорна администрация и
не може да се квалифицира като исково, с определен материален интерес. Въпреки това,
съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, конкретно извършените
действия от особения представител към настоящия момент, намира, че определеното
възнаграждение следва да бъде увеличено над минималния размер и до сумата от 450 лева,
който размер съдът намира за справедлив, с оглед предмета на делото и неговата сложност.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявеното искане с
правно основание чл. 255, ал. 2 ЗЗД, както следва:
В тежест на молителя е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Сан Стефано
Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД като влогоприемател и Г. О. Г. като влогодател, възникнало
по силата на неформален договор за влог от 15.09.2022 г. с твърдяното съдържание по
отношение на движима вещ – лек автомобил марка „/марка/“, модел „/модел/“, с рег. №
/номер/, в т.ч., че между страните е уговорено възнаграждение за влогоприемателя във
връзка с пазене на вещта и неговия размер; изпълнение на задължението на молителя, в
качеството на влогоприемател, да пази вложената вещ през релевантния период; отправяне
от молителя на писмено предизвестие до ответната страна, с предоставен достатъчен срок за
вземане на процесния лек автомобил, изтичането на срока.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответната страна е
докаже възраженията си, както и своевременно явяване за вземане на вещта, във връзка с
отправено предизвестие за това от влогодателя.
По доказателствените искания:
Представените от молителя писмени материали, съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат
ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед конкретното им
доказателствено значение и стойност.
Предвид разпределената доказателствена тежест и с оглед конкретно проведеното
оспорване с отговора следва да бъде уважено искането на молителя за допускане
изслушване на съдебно-техническа експертиза по формулираните въпроси в сезиращата
съда молба, а в тази връзка и искането на особения представител на ответната страна по
втората част от въпрос 1 и по въпрос 2. По отношение на първия формулиран въпрос в
частта относно сертификация на системата за достъп до процесния подземен паркинг пред
БАН или друг държавен орган, съдът намира, че същият, предвид и общото му
3
формулиране, подлежи на установяване не по реда на чл. 202 ГПК.
Като относимо към предмета на спора следва да бъде уважено искането на молителя по
чл. 186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение за пред СДВР за снабдяване с
информация относно собственика на процесното МПС. Искането по отношение на
останалите данни за превозното средство следва да бъде оставено без уважение, предвид
липсата на спор, посочване на част от данните от самия молител, както и с оглед
неотносимостта на част от последните към предмета на делото.
Искането на ответната страна за допускане изслушване на съдебно-оценителна
експертиза по поставените в отговора задачи, съдът намира за относимо към проведеното
оспорване, поради което следва да бъде уважено чрез преформулирането им в следния
смисъл: вещото лице да определи размера на цената за ползване на неохраняемо подземно
паркомясто в района на процесния имот – подземен паркинг за периода от 15.09.2022 г. до
08.06.2023 г. чрез посочване на помесечно и общата дължима сума.
По отношение на депозита по допуснатите въпроси по искане на особения
представител на ответната страна съдът съобрази задължителните разяснения, дадени в т. 7
от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, съгласно които доколкото
особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява, не особеният
представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него
страна, която не е освободена от заплащането им. Предвид това, депозитите следва да бъдат
платени от бюджета на съда, а дължимите разноски да се присъдят с решението по спора и
да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на молителя и препис от писмения отговор.
УВЕЛИЧАВА определения депозит за особен представител на ответната страна от 375
лева на 450 лева или със сумата от 75 лева, като УКАЗВА на молителя в двуседмичен
срок от съобщението да представи доказателство за внасяне на сумата по депозитната
сметка на съда.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
молителя писмени материали.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, въз
основа на материалите по делото и след проверка на данните, налични в системата за достъп
до процесния подземен паркинг в комплекс „Сан Стефано Плаза“ с адрес: /адрес/, да
отговори на въпросите, поставени от молителя в т. 12.2 от сезиращата молба (л. 4 от
делото), както и на въпросите в отговора на исковата молба – въпрос № 1 относно
достоверността на информацията, която се записва и снема от системата за достъп и
възможността за промяната й и на въпрос № 2, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на особения представител на ответната страна по отношение на въпрос № 1 в
останалата му част.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Н.Н.Х., специалност: „компютърни системи, мобилни
комуникации, софтуерен и хардуерен компютърен оценител, софтуерно пиратство...",
включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС за
2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 400 лева, от
които 300 лева, вносими от молителя в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение и 100 лева, платими от бюджета на съда - арг. т. 7 от ТР от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ДОПУСКА по искане на ответната страна изслушване на съдебно-оценителна
експертиза вещото лице по която, въз основа на материалите по делото, след оглед на
процесния обект и въз основа на съответните аналози, да определи размера на цената за
ползване на неохраняемо подзеемно паркомясто в района на процесния имот – подземен
паркинг за периода от 15.09.2022 г. до 08.06.2023 г. чрез посочване на помесечно и общата
дължима сума за периода.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. А.Д.Ц., „оценител на недвижими имоти“, включена в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 350 лева,
платима от бюджета на съда - арг. т. 7 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК
на ВКС.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК в полза на молителя „Сан Стефано
Пропърти Дивелопмънт“ ЕАД, с ЕИК: ********* съдебно удостоверение, което да му
послужи пред СДВР и по силата на което да се снабди с информация относно собственика
на МПС - лек автомобил марка „/марка/“, модел „/модел/“ с рег. № /номер/, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
5
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6