РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бяла, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20214510100590 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника Д. И. П., представляващо главница в
размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/ и договорно възнаграждение в размер на
367.04 лв. /триста шестдесет и седем лева и четири стотинки/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30037721458, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК №
30037721458 Д. И П. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 300.00 лв. /триста лева/,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 900.00 лв.
/деветстотин лева/, лихва за забава в размер на 131.15 лв. /сто тридесет и един
лева и петнадесет стотинки/ и законна лихва в размер на 124.04 лв. /сто
двадесет и четири лева и четири стотинки/.
Претендират се и направените разноски по делото.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните съдът приема следната фактическа обстановка и изведе следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.422 ГПК за заплащане по договор за ПК
съдът намира така предявения иск за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл.415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по
оспорената ЗИ № 156/13.04.2021г., а именно, че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените
съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Със Заявление по чл.410 от ГПК ищецът е заявил пред Районен съд -
Бяла искане да се издаде Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 2852,23 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема
главница, лихви, допълнителни услуги и такси съгласно сключен Договор за
ПК № 30037721458/26.06.2019г.
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД.
В заповедното производство е претендирана главница в размер на
2 852,23 лв., докато в исковата молба се сочи, че предоставеният по договора
кредит е 1000 лв. и неплатената главница е 367,04 лв. Ищецът допълнително е
пояснил, как е била формирана исковата претенция: в сумата от 2822,30 лв. по
гр.д. № 590/2021г. на БРС, влизали: неизплатена главница в размер на 1000
лв., неизплатено договорно възнаграждение в размер на 367,04 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1
455,19 лв.
Със ЗИ № 156/13.04.2021г. БРС е определил вземането на кредитора в
размер на 1000 лв. - предсрочно изискуема главница от 26.06.2019г. и сумата
от 367,04 лв. - договорна лихва, считано от 01.08.2019г. до 11.08.2020г. С
Определение № 85/08.04.2021г. РОС е потвърдил Разпореждане на БРС №
2
43/03.02.2021г. по ч.гр.д.№ 93 по описа на БРС за 2021г., за посочените в
заповедта суми.
Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа същото вземане,
което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства.
С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска /виж. ТР
№ 4/08.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Съдът счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за кредит. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД
могат съгл. чл.9 от ЗЗД уреждаща договорната свобода, да уговорят
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава
уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на
преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно
волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при
наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорени в договора или предвидените в закона /виж. Реш. № 3/17.04.2019г.
по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, БРС счита, че
уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва
автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е
достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват
доказателства то да е било получено от насрещната страна. При липсата на
данни за изпращане на уведомлението, не може да се фингира получаването
му съобразно клаузата на чл.13.3 от ОУ. Поради това не са настъпили
последиците, предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на
срока, договорен първоначално в негова полза.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията.
Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. по
тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на
чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
3
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.410/ ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да
се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на
вече падежираните вноски. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от
което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са
вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези
съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1
от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта,
която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска
изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се сочи, че поначало
предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече
падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила.
Следователно, след като всички вноски по процесния договор са
падежирали - някои преди подаване на заявлението, а останалите - след това,
ответникът дължи връщане на заетата сума. Претенцията за неплатена
главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Както се посочи,
4
неплатената част от това вземане е 1000 лв., за която сума искът за главница
следва да бъде уважен.
Що касае възнаградителната лихва за сумата от 367,04 лв. договорно
възнаграждение за периода 01.08.2019г. до 11.08.2020г. В договора за ПК
това договорно възнаграждение е посочено като годишен лихвен процент от
41% и лихвен процент от 0,11%. Следователно това е лихва върху която
кредитора начислява отново лихва след датата на падежа на вноските, които
включват и лихви. Законът забранява начисляване на лихва върху лихва,
освен в случаите когато двете страни са търговци, а в дадения казус едната
страна е физическо лице потребител. Като извод от фактическата обстановка
и приложимия закон, съдът следва да отхвърли този иск като неоснователен.
Досежно осъдителния иск за възнаграждение за закупена услуга Фаст
в размер на 300.00 лв. /триста лева/, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/, лихва за забава в размер на
131.15 лв. /сто тридесет и един лева и петнадесет стотинки/ и законна лихва в
размер на 124.04 лв. /сто двадесет и четири лева и четири стотинки/.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели
да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради
което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни
законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл. 21, ал.1 от
ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
5
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички
останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на
сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от
всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането
му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се
предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора приоритетно даване на становище. По
отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще
може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита
по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана
с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Още
повече, че размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на
кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава,
която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. При главница от 1000 лева законната лихва за забава на
годишна база е в размер на около 100 лева, докато таксата „Флекси“ е в
размер на 900 лева. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на
такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение в размер над 50 % от предоставената главница
6
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на
цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата
поради неравноправност. Предвид тези изводи на съда осъдителния иск
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 402,34 лв.,
като за разликата до претендирания размер от 564,08 лв. искането следва да
се отхвърли, като неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника за
отхвърлената част от исковете в размер на 450 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ****, седалище: гр.С., бул.“Б.“ №
***, бл.***, вх.***, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И., срещу
длъжника Д. И. П., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р., бул. “Ст.С“ № ***,
вх.***, ет.***, ап.***, представляващо главница в размер на 1 000.00 лв.
/хиляда лева/, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2021г. до ок.
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с.а., против
Д. И. П. с.а. за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи сумата от 367.04 лв. /триста шестдесет и седем лева и
четири стотинки/, представляващо неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № 30037721458/26.06.2019г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан осъдителния иска на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с.а., против Д. И. П. с.а., за сумите от
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 300.00 лв. /триста лева/,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 900.00 лв.
/деветстотин лева/, лихва за забава в размер на 131.15 лв. /сто тридесет и един
7
лева и петнадесет стотинки/ и законна лихва в размер на 124.04 лв. /сто
двадесет и четири лева и четири стотинки/.
ОСЪЖДА Д. И. П. с.а. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД с.а., сумата от 402,34 лв., представляващи разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до претендирания размер от 564,08 лв.,
като неоснователно.
ОСЪЖДА„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с.а. ДА ЗАПЛАТИ на
Д. И. П. с.а. сумата от 450.00 лв./четиристотин и петдесет лева/,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
8