Решение по дело №1447/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1716
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530101447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1716                                06.12.2019 г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 27 ноември                                                                         2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Диана Стоянова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 1447 по описа за 2019 година.

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърди, че по смисъла на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, М.П.П. ЕГН**********, като собственик /ползвател на водоснабден имот/, встъпил в дълг на 22.01.2018 г. находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Стефан Тошев" №4, ет. 4, ап. 20, партида 054931 и абонатен № 304295, потребител на ВиК услуги.

Продажбата на тези услуги се осъществявала от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните без да е необходимо приемането им от потребителите.

Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал. 1 от ТЗ бил определен реда и срока, по който абонатите били длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30 дневен срок след датата на фактуриране, което било ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължали неизплатена главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след фактурирането ответникът изпаднал в забава за тази сума.

Сочат, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдителните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки на партида – лихвен лист ползвал доставената от ВиК ЕООД – гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през периода от 01 юни 2017 г. до 28 май 2018 г., представляваща главница, като неизпълнението си продължавало и до днес.

Дължимата сума по периоди на абонатен № 304295 и партида № 054931 било както следва:

Квитанция № ********** от 01.06.2017 г. за периода 13.04.2017 г. до 15.05.2017 г., отчетено потребление 11 куб.м. -38.56 лева забава за  плащане от 01.07.2017 г. до момента;

Квитанция №********** от 01.07.2017 г. за периода 15.05.2017 г. до 13.06.2017 г., отчетено потребление 11 куб.м- 29.96 лева за забава на плащане от 01.08.2017 г. до момента;

Квитанция №********** от 01.08.2017 г. за периода от 13.06.2017 г. до 12.07.2017 г., отчетено потребление 9 куб.м – 24.52 лева забава заплащане от 01.09.2017 г. до момента;

Квитанция №********** от  01.09.2017 г. за периода 12.07.2017 до 14.08.2017г., отчетено потребление 11 куб.м. - 36.52 лева забава за плащане от 01.10.2017 до момента;

Квитанция №********** от 01.10.2017 г. за периода 14.08.2017 г. до 13.09.2017 г., отчетено потребление 11 куб.м - 34.70 лв. забава за плащане от 01.11.2017 г. до момента;

Квитанция №********** от 01.11.2017г. за периода         13.09.2017 г. до 17.10.2017 г., отчетено потребление 14 куб.м - 45.31 лв. забава за плащане от 01.12.2017 г. до момента;

Квитанция №********** от 01.12.2017г. за периода 17.10.2017 до 17.11.2017 г., отчетено потребление 13 куб.м - 41.56 лв. забава за плащане от 01.01.2018 до момента;

Квитанция №********** от 01.01.2018г. за периода 17.11.2017 до 15.12.2017 г., отчетено потребление 9 куб.м - 28.34 лв. забава за плащане от 01.02.2018 до момента;

Квитанция №********** от 01.03.2018г. за периода 17.01.2018 до 16.02.2018г. отчетено потребление 13 куб.м - 42.91 лв. забава за плащане от 01.04.2018 до момента;

Квитанция №********** от 01.04.2018г. за периода 16.02.2018 до 15.03.2018г., отчетено потребление 10 куб.м - 34.49 лв. забава за плащане от 01.05.2018 до момента;

Квитанция №********** от 28.04.2018г. за периода 15.03.2018 до 17 04 2018 г. отчетено потребление 14 куб.м - 46.51 лв. забава за плащане от 01.05.2018 до момента;

Квитанция №********** от 28.05.2018г. за периода 17.04.2018 г. до 17.05.2018 г. отчетено потребление 16 куб.м - 52.54 лв. забава за плащане от 28.06.2018 г. до момента.

 

Сочат, че съгласно чл. 41 и 42 от Общите условия за предоставяне на Вик услуги на потребителите от ВиК при Оператора „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора нямало подадено заявление, че потребителят искал временно преустановяване на услугата, за да можел оператора да я преустанови чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за посочения период.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Стара Загора завел иск срещу длъжника на основание чл. 410 от ГПК. Било образувано гр.д. № 5070/2018 г. при Районен съд – Стара Загора, VIII-ми състав. Била издадена заповед № 2921 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2018 г., не била връчена на длъжника. Той не бил намерен на посочения адрес в заявлението. Била направена справка от съда от НБ „Население”, който адрес бил същият в заявлението. Връчителят залепил по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК уведомление, в установителният двуседмичен срок от залепването на уведомлението длъжникът не получил книжата.

Поради това съществувал правен интерес да установи чрез съда, че ползвателя на предоставената от ВиК оператора услуга, а именно: М.П.П. като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Стефан Тошев" №4, ет. 4, ап. 20, партида 054931, бил потребител на В и К услуги през периода от 01 юни 2017г. до 28 май 2018г. Същият не изпълнявал задължението си да заплати сумата в размер на 437.29 лв., представляваща главница като неизпълнението продължава и до днес.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.П.П. ЕГН**********, като собственик /ползвател/ на водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Стефан Тошев" №4, ет. 4, ап. 20, партида 054931, абонатен № 304295, че дължи на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. Стара Загора ЕИК833066300 за ползваните на В и К услуги, сума в размер на 437.29 /четиристотин тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ лв. главница, по партида № 054931, находяща се в жилищна сграда с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Стефан Тошев" № 4, ет. 4, ап. 20 през периода от 01 юни 2017г. до 28 май 2018г. М.П.П. не изпълнявал задължението си да заплати цитираната сума в едно с 20.20 лева мораторна лихва за забава от 02.07.2017 до 13.07.2018г., както и законна лихва върху главницата от 10.10.2018г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.

Претендират направените съдебни разноски по частно гражданско дело № 5070/2018 г. в размер на 385.00 лв. от които 25.00 лв. представляващи държавна такса и 350.00 лв. адвокатски хонорар, както и сумата от 385.00 лв. по настоящето производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които 25.00 лева държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар съгласно Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който заявява, че исковата молба е неоснователна и незаконосъобразна, поради следните основания:

Ищецът продал дълга на ответника на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Стара Загора, код по БУЛСТАТ: ********* с Договор за встъпване в дълг от 22.01.2018 г. на В.П.М., ЕГН **********,***, който заплатил към датата на сключване на договора сума в размер на 235,15 лв. от общата дължима сума и се задължил да заплати остатъка от общата сума 629.59 лв. разсрочено на три вноски за периода от 01.10.2016 г., до 01.01.2018 г. Следователно на основание Договора за встъпване в дълг сключен между страните на „Водоснабдяване п Канализация” ЕООД гр. Стара Загора, код по БУЛСТАТ ********* и В.П.М., ЕГН: ********** задълженото лице бил В.П.М.. Счита че М.П. не е страна по този договор и не било задължено лице към „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Стара Загора.

Същото така претенцията на ищеца била за заплащане на услугите на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД за периода от 01.06.2017 г. до 28.05.2018 г. Тъй като съгласно Договора за встъпване в дълг задълженото лице за периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2018 г. бил В.П., претенцията на ищеца към ответника следвало да бъде за периода от 01.01.2018 г. до 28.05.2018 г.

Имало неяснота в представените по делото фактури от ответника. В графата Услуги били изписани стойностите на: Цена, Консумация, Р-е от общ и Стойност. В така изписаното съкращение „Р-е от общ- не било ясно за какво са изразходвани описаните там мЗ.

Не оспорва исканията за събиране на доказателства на ищеца. Оспорва размера на адвокатския хонорар, който бил прекалено висок и несъразмерен за извършената работа по това дело.

Претендира да бъдат заплатени от ищеца разходите на ответника за служебен защитник.

Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 5070/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2921/11.10.2018 г. за сумата 437.29 лева – главница, за незаплатено парично задължение по договор с В и К, по издадени фактури за периода от 01.06.2017 г. до 28.05.2018г., сумата 20.20 лева лихва от 02.07.2017 г. до 13.07.2018 г., ведно със законна лихва от 10.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лева разноски по делото.

По делото е представен договор за встъпване в дълг от 22.01.2018 г., на основание чл. 101 от ЗЗД между  «ВиК» ЕООД гр. Стара Загора-кредитор и В.П.М., видно от който страните се съгласяват, че В.П.М. встъпва като длъжник в задълженията на М.П.П. към кредитора. Страните се споразумяли, че задължението на встъпилия длъжник В.П.М. към «ВиК» ЕООД са за дължими суми за периода 02.10.2016 г. до 01.01.2018 г. В т.1 раздел 3 от договора,  двете страни приемат безусловно и се съгласяват, че към 22.01.2018 г. Клиента В.П.М. дължи на ищеца по настоящото дело сумата от 629.59 лв. В т.3 встъпилият длъжник В.П.М. се задължил наред със заплащането на старите задължения, посочени в т.1 да заплаща и стойността на потребенета за съответния месец питейна вода и отведена канална вода /т.е. и до претендирания период до 28.05.2018 г./.

Съдът намира, че така сключеният неформален договор за доставка на питейна вода и отведена канална вода между страните по настоящото дело, представлява по своята същност облигационно правоотношение – договор за продажба, което се подчинява на общите норми на ЗЗД.  С оглед на това, липсва законова пречка потребителят на доставена питейна вода  да бъде заместен в договорното си задължение за заплащане цената от трето лице, ако третото лице и кредиторът са съгласни. Съгласно нормата на чл. 102, ал.1 от ЗЗД, третото лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора. В конкретният случай, по настоящото дело е налице съгласие, както на кредитора по правоотношението, така и на заместващото лице, като за това обстоятелство ищецът по настоящото дело и встъпилият длъжник са подписали посочения по-горе Договор за встъпване в дълг, което обстоятелство не се оспорва от страните. При така постигнатото съглашение за заместване в дълг и на основание чл. 102, ал.2, изр.2 ЗЗД, първоначалният длъжник по договора за доставка на питейна вода и отведена канална вода  - ответникът М.П.П. се освобождава от отговорност към кредитора «ВиК» ЕООД, поради което същият не дължи плащане на претендираните суми.

Съдът счита, че възражението на проц.представител на ищеца, че встъпването в дълг е временна мярка е неоснователно, тъй като  договора за встъпване в дълг не е ограничен със срок или прекратително условие, а ищецът не е представил доказателства за прекратяването му, поради което съдът намира, че същият е в сила и за процесния период.

С оглед на гореизложеното ответникът М.П.П. не е пасивно материално правно легитимиран по предявените претенции, тъй като търсените суми не се дължат от него. При това положение, предявеният установителен иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. 

Предвид изложеното, неоснователен е и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 437.29 лева – главница, за незаплатено парично задължение по договор с В и К, по издадени фактури за периода от 01.06.2017 г. до 28.05.2018г., сумата 20.20 лева лихва от 02.07.2017 г. до 13.07.2018 г., ведно със законна лихва от 10.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лева разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2921/11.10.2018 г.  по ч.гр.д. 5070/2018 г. по  описа на РС Стара Загора за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Водим от горните мотиви, съдът

     

Р  Е  Ш  И:

 

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ”ЕООД седалище и адрес на управление гр. Старла Загора, ул. Христо Ботев № 62, ЕИК *********, против М.П.П., ЕГН ********** *** / с назначен особен представител адв. Г.Ж.М. ***/ иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на М.П.П., че дължи на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, ЕИК *********, сумата 437.29 лева – главница, за незаплатено парично задължение по договор с В и К, по издадени фактури за периода от 01.06.2017 г. до 28.05.2018г., сумата 20.20 лева лихва от 02.07.2017 г. до 13.07.2018 г., ведно със законна лихва от 10.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лева разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2921/11.10.2018 г.  по ч.гр.д. 5070/2018 г. по  описа на РС Стара Загора, като неоснователен и недоказан.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: