ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр. Сливен, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Като се запозна с докладваното от съдия Ченалова
ВЧНД № 254 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на
чл.249 ал.3 вр.чл.341 и сл. от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Районна
прокуратура – Сливен против протоколно определение от
12.04.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 161/2019г. по
описа на Районен съд – Сливен. С атакувания съдебен акт съдът е прекратил съдебното производство на
основание чл.249 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и е върнал делото
на РП – Сливен за отстраняване на констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила.
В частния протест се твърди неправилност на съдебния
акт, доколкото в последния е приета липса на посочени действия или изрази, чрез
които е обективирана заканата за убийство, както в постановлението за
привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт. Изложени са доводи за коректно съдържание на
обстоятелствената част на обвинителния акт – описание на словесна закана с
убийство, съпътствана с действия – намушкване на пострадалото лице от
подсъдимия. Аргументирана е теза за наличие на описани фактически обстоятелства
– действия и думи на подсъдимото лице и механизъм на извършване на деянието в
обвинителния акт, с които според прокурора от обективна и субективна страна е
осъществено престъплението закана за убийство. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд за изясняване на горните обстоятелства едва в
разпоредително заседание. Неправилно е намерено определението и в частта, с
която се поставят изисквания към диспозитива на обвинението. С позоваване на ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК прокурорът претендира за спазване в достатъчна степен на
изискванията към диспозитива на обвинението чрез отразяване на дата, място,
орган, фактически обективни и субективни признаци на състава на престъплението
като задължителни реквизити. С акцент върху същинската част на наказателния
процес – съдебната фаза и подготвителния характер на досъдебното производство
се настоява изясняването на всички факти в хода на съдебното следствие. При
установяване на различни факти досежно начина на осъществяване на
изпълнителното деяние са посочени процесуалните възможности за изменение на
обвинението. Непосочването на конкретни думи и изрази, както и действия в
диспозитива на обвинението в постановлението за привличане на обвиняем, според
протеста, не ограничава процесуалните права на обвиняемия, тъй като същите не
са признаци на престъплението съгласно разпоредбата на чл.144 ал.3 от НК.
Цитирана е съдебна практика по приключили дела, в които диспозитивите на
обвинението са формулирани аналогично с настоящия случай, при повдигнато
обвинение по чл.144 ал.3 от НК. Допълнително се сочи, че в хода на досъдебното
производство използваните думи в актовете на разследващия орган не са нарушили
процесуалните норми, а ако формално са налице нарушения, те не са съществени,
тъй като не са накърнили права на обвиняемия и не препятствали правото му на
защита в досъдебната фаза. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Срещу частния протест е постъпило възражение от адв. П.Н.
*** като защитник на подс. П.К.. Оспорват се всички доводи на прокурора, като
се настоява, че в обвинителния акт не се съдържа посочване на съставомерните
признаци на престъплението по чл.144 ал.3 от НК от обективна и субективна
страна, с което се ограничило правото на защита на подсъдимия и неговия
защитник. Претендира се в постановлението за привличане на обвиняем да бъде
описан начина на осъществяване на заканата за убийство, а също така и в
диспозитива на обвинителния акт. Упрек е отправен към използваните изразни
средства в актовете на разследващия орган, които според защитата сочат на
предубеденост, като са коментирани конкретни думи при поставяне задачи на
експертиза, респ. са цитирани части от заключението. Направено е искане
подадения частен протест да бъде оставен без уважение, а атакуваното
определение на СлРС да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Сливен в настоящия състав, след като се
запозна с изложените съображения в частния протест на РП – Сливен и
възражението на защитника на подсъдимия и постановеното протоколно определение,
като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен
акт, намери за установено следното:
Частният протест е подаден от страна с правен интерес
от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1 във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е основателен.
Производството по НОХД № 161/2019 г. по описа на
Сливенския районен съд е образувано по внесен от РП – Сливен обвинителен акт, с
който e повдигнато
обвинение на П.К.К. по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 28.07.2018 г.
в гр. Сливен, на бул. „Илинденско въстание“ се заканил с убийство на А.Г.Ш. ***
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
По идентичен начин е формулирано обвинението и в постановлението за привличане
на обвиняем от 11.01.2019 г., предявено на обвиняемия в присъствието на упълномощен
защитник на 14.01.2019 г. В протокол за разпит на обвиняем от 14.01.2019 г. П.К.
е заявил, че разбира обвинението, наясно е с правата си и не желае предявяване
на материалите по разследването. Последните са предявени на упълномощения
защитник, който изрично декларирал липсата на искания, бележки и възражения.
Внесеният за разглеждане пред първоинстанционния съд
обвинителен акт е намерен несъответен от СлРС на изискванията, поставени с ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Конкретно е приета липса на описани действия или
думи, или двете, в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния
акт, с които е осъществен съставът на чл.144 ал.3 от НК, и което е
възпрепятствало възможността на обвиняемото лице да разбере в какво е обвинен,
респ. да организира защитата си. Така мотивиран съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на посочените
нарушения, преценени като съществени с оглед правото на защита на обвиняемия.
Отделно от това в мотивите съдът е коментирал като ограничаващи правото на
защита думи, използвани от разследващия орган в конкретни документи по
досъдебното производство – искания за удължаване на срок, постановление за
назначаване на експертиза и самото заключение на експертизата, но не е преценил
същите като съществени, обуславящи връщане делото на РП – Сливен.
Определението е неправилно, а изложените в него доводи
не се споделят от настоящия въззивен състав.
В цитираната от СлРС задължителна съдебна практика – ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС са дадени указания, актуални и към настоящия момент, относно задължителните реквизити на постановлението за привличане като обвиняем и съдържанието на обвинителния акт. Съгласно посоченото тълкувателно решение обвинението за извършено престъпление срещу конкретно лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда. Производството пред съда е същностното наказателно производство, а досъдебната фаза – с подготвителен характер /чл.7 от НПК/. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. Необходимите реквизити на постановлението за привличане на обвиняем са изчерпателно посочени в НПК – дата и място на издаването му, както и органът, който го издава, посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем. В тълкувателно решение е прието, че не е логично информацията, която обвиняемият получава с постановлението за привличане като обвиняем, да бъде еднаква по обем с информацията, която би получил от обвинителния акт. За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. При това допустимо е съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид. По-нататък в същото тълкувателно решение е посочено, че ч
рез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен
орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита. Затова изискванията към съдържанието му са значително по-големи от
изискванията към постановлението за привличане като обвиняем. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на
извършване на престъплението и данните за личността на обвиняемия. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на бъдещите страни в съдебното производство. Някои реквизити на
обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съставляват елементи на
обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.
Липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални
субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото
в досъдебната фаза. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на
извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява
основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става
въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на
престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на
съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.
С оглед горните принципни положения,
въззивният съд намира изводите в атакуваното определение за несъответни на
установената понастоящем конкретика.
Приложеното в досъдебното производство
постановление за привличане на обвиняем притежава изискуемите по закон
реквизити. Същото в съдържателно отношение отговаря на постановките в ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Несподелими са изводите на СлРС и
касателно съдържанието на обвинителния акт. Същият съдържа последователно изложение на
предложената от прокурора фактическа обстановка и правна оценка на деянието, по
което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия. Обвинителният акт има
ясно и достъпно съдържание, а структурата му е в съответствие с разпоредбата на
чл.246 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описана
хронология на действия, която не съответства с мотивите на СлРС за липса на
думи, изрази или действия в обвинителния акт, които да обективират деяние,
преценено като съставомерно от прокурора по чл.144 ал.3 от НК. Конкретно
прокурорът излага следните фактически твърдения: „…обв.П.К., който бил решен за
отмъсти на свид. Ш. за пострадалия си дядо, отишъл до една кола и се навел да
вземе нещо от нея. Връщайки се към свид. Ш., последният видял, че обв. К. държи
в лявата си ръка нож с дебело, но късо острие.“, „Обвиняемият му казал, че от там
жив няма да излезе и че ще остане там заедно с колата си. Обв.К. настигнал и
пробол еднократно с ножа свид. Ш. *** седалищните части“, „Обвиняемият извадил
метална тръба от автомобила, след което се насочил към пострадалия.“, „Силно
уплашен свид. Ш. побягнал. В същото време обв. П.К. го гонил до портала на
двора на автоморгата“.
Цитираното описание, предложено от
прокурора, съдържа в достатъчна степен яснота за твърденията, по които от
фактическа страна следва да се защитава подсъдимия. Дадена и правна оценка,
идентична с тази в постановлението за привличане на обвиняем. Рамката на
доказване е валидно поставена и не буди съмнение, доколкото в обвинителния акт
не се установяват противоречия, които да препятстват възможността за разбиране
на обвинението. Според настоящия състав няма основание да се изисква
обстоятелствената част на обвинителния акт да се пренася изцяло в диспозитива
на същия, чрез вписване на всички думи и действия относно посочения в
обстоятелствената част начин на извършване на деянието. Обвинителният акт е
единство от обстоятелствена част и диспозитив и при липса на противоречия и
неясноти в предложената теза, съдът следва да разгледа делото в очертаните
рамки. Преценка на органите на досъдебното производство е какво обвинение да
повдигнат и как да бъде формулирано конкретно, но същото следва да е подчинено
на изискванията на закона. Диспозитивът на обвинителния акт в настоящия случай,
макар и лаконичен, има изискуемото минимално съдържание и не ограничава правото
на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Макар в диспозитива да не са
назовани конкретни думи, изрази или действия чрез които според прокурора е
осъществено деяние, тези факти са пояснени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Нещо повече, още при предявяване на постановлението за
привличане като обвиняем, подс. К. е заявил, че разбира обвинението. Идентично
с постановлението за привличане на обвиняем е обвинението в диспозитива на
обвинителния акт, като в обстоятелствената част на същия вече е налице и описание
на конкретното поведение, определено като съставомерно по чл.144 ал.3 от НК. При
тези обстоятелства, неубедителна е текущата позиция на защитата с твърдения за
неясен и непълен диспозитив, дори с оглед субективното възприятие на
обвинението. Отделно от това, установената и подробно коментирана по-горе конкретика
не дава основание за връщане делото на прокурора за отстраняване на съществени
нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК
нарушението на процесуалните правила е винаги съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни в
процеса, ако не е отстранено. Тоест определянето на едно нарушение като
съществено е резултат на преценка как това нарушение се отразява на
процесуалните права обвиняемия или другите страни в процеса и в каква степен
засяга тези права. След като обвинението е било ясно на К. още в досъдебната
фаза, а формално то отговаря и на изискванията на закона, няма основание да се
приеме, че с обвинителния акт и конкретното му съдържание обсъдено по-горе, са
нарушени правата на обвиняемия да разбере в какво е обвинен.
Що се касае до възраженията на защитата по
доказателствата от досъдебното производство, същите не подлежат на разглеждане
в разпоредителното заседание, а от там – и в настоящото производство, на
основание чл.248, ал.4 от НПК. В разпоредителното заседание не се обсъждат, по
силата на посочената норма, нарушения, свързани с допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата
и доказателствените средства. Евентуално допуснатите такива, ако
са отстраними, ще бъдат отстранени при разглеждане на делото от съда, а
ако не могат да бъдат отстранени – ще доведат до изключване на опорочените
доказателства.
Обобщено, въззивният съд не констатира с
повдигнатото обвинение да са нарушени правата на подсъдимия, визирани в
разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК. В досъдебното производство подсъдимият,
като обвиняем, е имал защитник, участвал е активно, разяснени са му правата,
вкл. да дава и да откаже да дава обяснения. Обвиняемият е заявил, че разбира
обвинението. Настоящото възражение на защитата за неяснота на обвинението е
неоснователно, тъй като в постановлението за привличане като обвиняем и в
обвинителния акт конкретно и ясно, а в обвинителния акт и подробно са изложени
съставомерните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Обвинението в обвинителния акт е формулирано, както от фактическа, така и от
правна страна. Обвинителният акт съдържа необходимите реквизити, написан е на
ясен и достъпен език, поради което не е препятствана възможността на подсъдимия
да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен. Всички поставени от
защитата въпроси, касаещи доказването на обвинителната теза следва да се
разгледат в съдебната фаза по същество, доколкото обвинителният акт е
предопределил предмета на доказване с твърдените от прокурора обстоятелства.
Самото доказване следва да се извърши в хода на съдебното следствие и е въпрос,
по който съдът следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
не споделя доводите, изложени в атакуваното определение, че предявеното на
подс. П.К. обвинение по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК не е пълно и ясно, и ограничава
правото на защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Частният протест
е основателен, поради което определението следва да бъде отменено, а делото –
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.04.2019 г. от
разпоредително заседание по НОХД № 161/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен,
с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: