Мотиви
по НОХД № 2420/2014г. по описа на РРС ,ІV н.с.
Русенската районна прокуратура е
обвинила В.Х.С. в това, че на 04/05.04.2013 г., в гр. Русе, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Рено - 9”,
с рег. № ....., чрез използване на техническо средство и след предварителен
сговор с неустановено лице, направил опит да отнеме
чужди движими вещи – пари и лекарства, от владението на „Съни Фарм” ООД
– Русе с МОЛ И.В.Н. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено поради независими от волята му
причини, като случаят не е маловажен -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4,
пр. 1, пр. 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Русенската Районна прокуратура е обвинила подс.В.Х.С. и в
това,че на 04/05.04.2013 г., в гр. Русе, държал радиосредство
– 2 броя мобилни радиостанции, всяка от тях - с черен на цвят пластмасов
корпус, с дисплей и клавиатура, с антена с дължина 14 сантиметра с
надпис: „High Gain Antenna”, което излъчва в етера, без да има писмено
разрешение за това – престъпление
по чл. 348 буква „а”, пр. 2 от НК.
В проведеното
съдебно производство прокурорът поддържа обвиненията и по двете обвинения.
Подсъдимият не се признава за виновен и по двете
обвинения и иска от съда да постанови оправдателна присъда. На досъдебното производство подс.С. е дал подробни
обяснения, в които отрича авторство по обвинението в престъпление по чл.195
вр.чл.18 от НК, а по отношение на обвинението по чл.348 от НК признава, че двете радиостанции са били
негови и на св.П.М..
Защитниците на подсъдимия намират авторството на обвинението за опит за кражба за недоказано, а това по
чл.348 буква “а” пр.2 от НК за малозначително и също искат съдът да постанови оправдателна присъда и по
двете обвинения.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Х.С. е роден на ***г. в гр.Казанлък, български гражданин, с висше образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
В началото на месец април 2013г. подс.С. и приятелят му
св.П.М. пристигнали в гр.Русе и отседнали в къщата на своя
приятел св.И.Х.. Вечерта на 04.04.2013г. св.И.Х. отишъл на погребение на бащата
на свой приятел, а подс.С. решил да се
разходи по улиците на гр.Русе. За целта той привел в движение автомобил „Рено 9” с ДК № ….. ,собственост на
бащата на св.И.Х.. Този автомобил бил оставен пред дома на св.Х.. Св.П.М.
останал сам в къщата на св.И.Х.. Подс.С., тъй като бил употребил алкохол, решил
по пътя да си купи кафе от кафе-автомат. За целта спрял в близост до магазин
„Кауфланд” в ж.к.” Дружба” в гр.Русе.
По това време в заведение в близост до кафе-автомата били
свидетелите Г.М., М.М. и А.Р.. Същата вечер св.Г.М. имал уговорка да се види
със св.Н.Ч., тъй като последният трябвало да му върне паричен заем. Тримата
излезли пред заведението където по това
време бил и подс.С.. При срещата се оказало, че подс.С. и св.М. се познават от
съвместно посещение на рожден ден преди време на техен общ познат. Тъй като св.М.
видял, че подс.С. е с автомобил го помолил да ги закара тримата в района на ул.”Стамболов”
в гр.Русе където била срещата му със св.Н.Ч. в близост до интернет зала, находяща
се на тази улица. Тъй като подс.С. бил употребил алкохол помолил св.М. да
управлява автомобила до мястото на срещата, като той седнал на предната дясна
седалка, а св.Р. и М. на задната. След пристигането си там четиримата слезли от
колата, като св.М. *** и пеша отишли до интернет залата, която е до
бл.”Златица” и където ги очаквал св.Ч.. Там той и св.М. поговорили известно
време, при което първият върнал парите на втория. Св.Ч. се върнал обратно в
интернет залата, а четиримата се разотишли, като подс.С. забелязал по улицата
бавно да се движи полицейски автомобил, изчакал преминаването му и едва тогава привел
в движение л.а.”Рено 9”
с ДК№ …..
В същия район се помещавала аптека „Съни Фарм” с адрес
гр.Русе, ул.”Стефан Стамболов” № 64 с МОЛ св.И.Н., като входната врата била на
самата улица. Аптеката имала сключен договор за охрана с частната охранителна
фирма „Зона СОД 2002”
ЕООД, като нея вечер с патрулен автомобил изпълнявал дежурство св.Р.А..
В този район живеели свидетелите С.Б. и Г.Д.. Първият
живеел в блок, от другата страна на улицата и по диагонал спрямо самата аптека,
а вторият в къща в близост и от страната на аптеката.
Св.Б. ползвал компютъра си когато през прозореца с изглед
към аптеката забелязал как четири лица са пред вратата на аптеката и един от тях пробва дали вратата е отворена
и след като установили, че не е се отдалечили. Това им поведение привлякло
вниманието му и той продължил да следи случващото се пред аптеката. След
няколко минути тези лица се върнали обратно и единият от тях, който носел „нещо, като отвертка, дълга” натиснал
входната врата и четиримата влезли вътре. Това накарало св.Б. незабавно да се
обади на тел.112 и да сигнализира за случващото се. Обаждането му станало около
23,30 ч.
Едновременно с
това св.Г.Д. възприел от втория етаж на своята къща от разстояние 8 -10 метра, която също
била на ул.”Стефан Стамболов”, как пред нея спрял л.а.”Рено”, сив на цвят с първи цифри на
номера Р ….. От този автомобил излезли четирима мъже, като шофьорът на
автомобила продължил по посока на движението по ул.”Стефан Стамболов”. Останалите
трима пътници, след като слезли от колата, отишли до багажника откъдето
извадили някаква чанта и започнали да се оглеждат във всички посоки.
Поведението на всички му се сторило подозрително и тъй като решил, че
евентуално тези мъже ще разбият и извършат кражба от магазина му, който бил на
първия етаж от къщата им се обадил на тел.112 и обяснил за притесненията си. Обаждането
му станало около 23,40 ч. С цел да не
бъде възприета светлината на телефона му от евентуалните извършители той се
отдръпнал от прозореца, като след около 5 минути отново започнал да следи за
ситуацията през него. Няколко минути след това забелязал бавно по улицата да се
движи патрулен автомобил на полицията и след това го изгубил от поглед. В този
момент възприел един от тримата мъже, които се возели като пътници в л.а.”Рено”
с първи букви и цифри на ДК№ …. (и които след слизането на водача отишли при
багажника) да върви по тротоара пред
неговата къща и да наблюдава движението на полицейския автомобил. След като
изчакал полицейския автомобил да отмине
той се качил в л.а. „Рено” и бързо потеглил с него по улица „Стефан Стамболов”
по посока на движението към бензиностанция ”Брани”. Другите трима мъже св.Д.
нея вечер не видял повече, както и не възприел по-нататъшното развитие на
ситуацията.
В 23,38ч.
служителят на охранителната фирма „Зона СОД 2002” св.Р.А. получил сигнал
от диспечерката за задействане на сигнално-охранителната система в аптеката. Със служебния автомобил той се
отзовал на сигнала за 4-5 минути. В резултат на обажданията на св.Б. и св. Д.
на тел.112 полицейските служители
свидетелите С.С. и Н.Н. дошли непосредствено след него. Св.А. забелязал, че
входната врата на аптеката е разбита и при обхода си в района намерил на
улицата батерия за радиостанция, която предал на полицейските служители. Наряд
в полицейския автомобил, който се движел по ул.”Стефан Стамболов” и изпратен по повод обажданията на двамата
свидетели на тел.112 били свидетелите С.С. и Н.Н.. Първоначално те забелязали
паркирания лек автомобил „Рено” на улицата, като бил в покой, с изгасени
светлини и в него и около него нямало никой. В този момент те получили сигнал
от дежурния на І РУП на МВР – Русе, че аптека „Съни Фарм” е взломена и веднага
се отправили към нея, като разстоянието между колата и аптеката било около 50 метра. В момента, в
който се отдалечавали от колата и захождали към аптеката забелязали как
автомобилът потегля с висока скорост към бензиностанция „Брани” и веднага го
последвали. Настигнали го на кръстовището на улиците „Македония” и ул.”Св.Д.
Басарбовски”, където водачът се опитвал да извърши маневрата обратен завой в
посока срещу патрулния автомобил. Тогава св.С., който управлявал патрулния
автомобил му препречил пътя с него и така принудително спрели подсъдимия С..
След като се легитимирали го поканили да излезе от автомобила и му извършили
обиск, като в резултат на това във вътрешния джоб на якето му намерили
радиостанция с черен на цвят пластмасов корпус, с дисплей и клавиатура с антена с дължина 14 см. с надпис „High Gain Antena”. Тази радиостанция била свързана посредством
устройство „свободни ръце” и кабел със слушалка, която била поставена в ухото
на подс.С.. Към устройството бил прикрепен и микрофон. Подс.С. обяснил на св.С.,
че използва радиостанцията, за да слуша радио „FM+”.
Отделно от това той предал на св.С. и сгъваем нож тип ”пеперуда” в прибрано
състояние, за предназначението на който отказал да даде каквито и да било
обяснения. В багажника на автомобила били намерени брадва, метална щанга с
дължина 34,7 см.,
метална щанга тип „кози крак” с дължина 1 м. и метална манивела с дължина 66,3 см. и черна на цвят
раница с надпис ”Jim Beam”. След отварянето на раницата при извършения оглед на местопроизшествието
се установило, че в нея има 1 брой метално свредло,
с дължина 11,3
сантиметра и с диаметър 7 милиметра, 2 броя еднакви, бели на
цвят, плетени ръкавици със сини гумирани точки от страната на дланите, 1 брой радиостанция с
черен на цвят пластмасов корпус, който е с форма на
правоъгълна призма с размери: 10/5/3 сантиметра, като в горната част на корпуса
има антена, черна на цвят, с дължина 14 сантиметра с релефен надпис: „High
Gain Antenna” с
прикрепен кабел с безцветна изолация, който е тип „телефонен кабел” – навит,
със закрепени към кабела 1 брой слушалка, 1 брой микрофон и 1 брой щипка –
пластмасови, бели на цвят; 1 брой отвертка, с обща дължина 17 сантиметра, с
червено – черна на цвят гумирана дръжка, с щампован надпис на острието, „Chrome - Vanadium”,
като заострената част на острието е широка 5,3 мм, 1 брой клещи с обща
дължина 25,3
сантиметра, с жълто – черни на цвят гумирани дръжки, на
които има надпис от вътрешната им страна: „topmaster”, 1 брой ключ, тип
„френски”, с обща дължина 26,5 сантиметра, с жълто–черна на цвят,
гумирана дръжка, на която има надпис: „topmaster”, 1 брой акумулаторна дрелка (винтоверт), с формата
на пистолет, с надпис на нея: „metabo BS 14,4 Li”, зелено – черна на цвят, като
в долната й част е поставена червено – черна на цвят батерия, 1 брой бяла на цвят,
плетена ръкавица със сини гумирани точки от страната на дланите, 5 броя еднакви работни
ръкавици, които са дебели, от плат, като в областта на дланите са от кожа.
В хода на
разговора подс. С. отказал да отговаря на каквито и да е други въпроси от
страна на полицейските служители, вкл. и да даде писмени обяснения. Било
съобщено на разследващ полицай и с извършения от него оглед на
местопроизшествие било образувано настоящото наказателно производство. От
автомобила – врати, колонка и стъкла били иззети общо седем бр.дактилоскопни
следи. Всички тези вещи ,вкл. л.а.”Рено” с ДК№ Р 79 11 РХ подс.С. предал с
протокол за доброволно предаване от 05.04.2013г. на водещия разследването, като
в него посочил, че той е карал автомобила и горепосочените вещи били в него.
На 05.04.2013г. от 03,00ч. до 04,30ч. бил извършен оглед
на местопроизшествието – аптека „Съни фарм”, а на с.д. от 12,20ч. до 13,15ч.
бил извършен повторен оглед, на дневна светлина, само на вратата на аптеката и
касата. В резултат на първия оглед били иззети дактилоскопни следи, а в
резултат на втория - 7 бр. обемни следи (силиконови отливки) от побитости по
ПВЦ - вратата и касата.
В хода на досъдебното производство по отношение на
иззетите дактилоскопни следи били изготвени експертни справки със задача да се
установи от кого са оставени. Всички иззети дактилоскопни следи се оказали
негодни с изключение на две, намерени върху тавана и по предна лява врата над
бравата, които били оставени от подс.С.. По делото не са назначавани
дактилоскопни експертизи.
От разпита на св.И.Н. – МОЛ на аптеката се установява, че
от нея са отнети единствено монети на обща стойност 10 лв., като никакви други
липси не са констатирани. Тези монети били оборотни пари за започване на работа
и се съхранявали в монетника на касовия апарат. Също така се установява, че в
аптеката не е имало наркотични или силно действащи вещества, а само лекарства.
По
обвинението по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и т. 4 пр. 1 пр. 2 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства не се установява
това престъпление да е извършено от подс.С., т.е. налице е хипотезата на чл.304
пр.2 от НПК. Този извод се налага и от разпоредбите на двете алинеи на чл.303
от НК, а именно, че присъдата не може да почива на предположения и съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото по отношение на
опдс.С. има само и единствено косвени доказателства, които в своята съвкупност
не могат да доведат до безспорен и
несъмнен извод за негово авторство на престъплението, в което е обвинен, т.е.
веригата на косвените доказателства е прекъсната. В този смисъл съдът приема, че той не
е влизал в аптеката вечерта на 04.05.2014г., както твърди обвинението, т.е. не е бил едно от четирите лица, които са
сторили това.
Изключително
съществения по делото въпрос е хората, които са слезли от колата - подс.С. и
свидетелите М., М. и Р. едни и същи ли са с хората, които са взломили аптеката
и са откраднали от нея сумата от 10 лв. на
монети? Другояче казано двамата
свидетели – Д. и Б. едни и същи хора ли описват в показанията си и каква е
вероятността да са едни същи, предвид голямата идентичност времето и
мястото на възприятията им ?
Съгласно чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство
подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него. По делото безспорно е установено, че по отношение на аптеката
стопанисвана от св.И.Н. е извършено престъпно посегателство – довършена кражба,
въпреки че, по причини известни само на прокуратурата е повдигнато обвинение за
опит към това престъпление. Доказателства за това се съдържат в показанията на
очевидеца на това проникване -св. С.Б.,
който пряко и непосредствено е възприел поведението на четиримата извършители и
по конкретно как един от тях с „нещо, като отвертка, дълга”, респ. ”лост или
дълга отвертка – около 50 см”
е взломил входната врата на помещението. Друга група доказателства се съдържат
в двата протокола за оглед на местопроизшествието, констатациите от които
недвусмислено сочат за извършена взломна кражба чрез използване на техническо
средство. Св.Б. веднага е сигнализирал на тел.112 за възприятията си, също е видял
как извършителите след съвсем кратък престой в аптеката са я напуснали тичайки.
Този свидетел, чиито показания съдът кредитира изцяло, като логични
последователни и предвид факта, че същият е изцяло незаинтересован от изхода на
делото, а също така и предвид това, че е изпълнил гражданския си дълг по чл.205
ал.1 от НПК, не може да даде никакво описание на извършителите, въпреки изцяло
добронамереното си поведение в тази насока. Колебанията му варират, вкл. от
етническата принадлежност („оприличих ги на лица от цигански произход”, пр. за
съд. зас. от 26.11.2013г.) до пола на едно от лицата, като изказва предложение, че може да е жена. От
показанията му не може да се установят и основни родови белези за
идентификация, като напр. ръст, възраст и тегло. Във всички случаи следва де се
отбележи, че това и обективно не е било възможно предвид времето, през което
той ги е наблюдавал – през нощта, осветлението – много слабо улично такова и разстоянието,
което е било около 35 – 40
метра. В този смисъл от св.Б. не може да се очаква и да
извърши годно разпознаване по см. на чл.169 и сл. от НПК на някое от четирите
лица, вкл. и на подс.С.. Такова разпознаване не е било извършвано и на
досъдебното производство предвид изразената още тогава в разпита на свидетеля Б.
невъзможност да разпознае, който и да е от четиримата извършители. Но дори и да
бе извършено подобно разпознаване и посочване на подс.С., като един от тях,
достоверността на резултата от същото би била под въпрос предвид задължителния
разпит преди разпознаването по см. на чл.170 от НПК, като абсолютна процесуална
предпоставка за законосъобразността му в контекста на посочените по-горе обстоятелства,
при които е наблюдавал извършването на престъплението. Съществен момент в
показанията на св.Б. е, че същият не е възприел лекия автомобил „Рено” с който
подс.С. и свидетелите Г.М., М.М.
и А.Р. са пристигнали в района. При това положение по никакъв начин – само и
единствено от тези показания – извършителите, вкл.подс.С., ако се възприеме
тезата на прокуратурата, че е един от тях - не могат да се свържат по никакъв начин с л.а. „Рено”, в
който е задържан последния. В този смисъл само от показанията на този свидетел не могат
да се направят никакви изводи във вреда на подс.С., т.е. същите не съдържат нито
преки, нито косвени доказателства, свързващи го с участие в
престъплението.
От показанията на св. Г.Д. се
установява, е той е възприел пристигането на подс.С. и свидетелите Г.М., М.М. и А.Р. с л.а.”Рено” с
ДК№ ….. Въпреки, че този свидетел е
възприел първата буква и четирите цифри от номера не може да има съмнение, че
именно това е автомобила, собственост на св.Х.Х., защото наличието на съвпадащи
символи от регистрационния номер е изключително голямо от една страна, а от
друга съвпадат марката и цвета на превозното средство. Още повече подс.С. сам
признава, че именно това е превозното средство, с което той и тримата свидетели
са пристигнали за срещата им със св.Ч.. Същественото в показанията на св.Д. е, че
в тях липсва възприятие как някой от четиримата, пристигнали с л.а. „Рено” да е
влязъл в аптеката по описания от св.Б. начин. Обстоятелството, че същите са се
държали „съмнително” и „подозрително” в тъмната част на денонощието и което
съвсем закономерно го е провокирало да се обади на тел.112 не може да обуслови
извод за причастност към опита за кражба,както на подс.С. ,така също и на
спътниците му. Тук следва да се отбележи, че св.Д. е възприел тримата, без св.М.,
след паркирането на колата да се отдалечат „в посока към блоковете”, което е и
срещуположната страна на аптеката. Също така обстоятелството, че св.Д. е
възприел как е извадена чанта (раница
или сак) от багажника на автомобила „Рено” не може да обоснове само по себе си
извод за причастност към престъплението от пристигналите с него хора, вкл. и
подс.С.. По отношение на чантата, за която говори св. Д. (раница или сак), извадена
от багажника на л.а.”Рено” се поставят
няколко въпроса и са свързани с това – само една чанта ли е имало и на кого е
била тя – на св.М. и в която той е държал спортните си принадлежности за
упражнявания от него спорт (показанията му) или е на подс.С. и която впоследствие е намерена в
багажника на колата, възможно ли е към момента на ваденето от багажника на
чантата да са били и двете; в случай, че
е била раницата само на подс.С. и именно тя да е извадена, кога е върната
обратно в багажника, за да бъде намерена там при огледа на автомобила; в
случай, че е била на подс.С. съдържанието й само по себе си достатъчна
индикация ли е за негово участие в престъплението. Доколкото св.Б. изобщо не е
видял л.а.”Рено”, а съответно и няма как
да е видял от него дали е вадена чанта (раница или сак, а св.Д. е имало период
от няколко минути, през който не е наблюдавал автомобила с цел да не бъде
забелязан, отговор на тези въпроси не е възможно да бъде даден. Такъв отговор
не може да бъде даден и от показанията на св.Ч., М., Р., М.. В този смисъл
съдът приема версията на подс.С., че раницата е негова (обясненията му на
досъдебното производство) и не е вадена след пристигането му за срещата с Ч.,
извадената раница от багажника е била на св.М.. Същественото обаче е, че в
раницата на подс.С. не е намерена нито една вещ, която да го свързва с
престъплението.
Съдът
намира, че обсъдени в съвкупност от показанията на двамата свидетели С.Б. и Г.Д.
не може да се направи категоричен и несъмнен извод ,че същите четири лица, които
са слезли от л.а.”Рено” с ДК № …. – подс.С.
и свидетелите М., М. и Р. са и тези, които са взломили аптеката и
проникнали в нея. Това е така и с оглед признанието на подс.С., че раницата е
негова, вкл.вещите в нея, а следователно и намиращата се вътре 1 брой отвертка, с обща дължина 17 сантиметра, с червено – черна на цвят, гумирана дръжка, с
щампован надпис на острието, „Chrome - Vanadium” със заострена част на острието с ширина 5,3
мм., с която именно според
обвинението е взломена вратата на аптеката. Именно тук се разкъсва веригата на косвеното доказване и
то предвид заключението на назначената в съдебно заседание допълнителна
трасологична експертиза в НИКК – МВР, доколкото основната теза на прокуратурата
е, че следите по входната врата на аптеката в резултат на взломяването са
оставени от намерената в раницата отвертка с дължина 17 см. Тази експертиза, макар
и назначена като допълнителна, изцяло опровергава резултата от назначената на
досъдебното производство трасологична експертиза. В съдебно заседание е
назначена допълнителна, а не повторна експертиза, тъй като към заключението на
първоначалната не са били приложени фотоснимки, онагледяващи (визуализиращи)
резултата от изследването. Съдът кредитира изцяло заключението на
допълнителната трасологична експертиза, защото използваните прибори и методика
за изследване са съобразени със съвременните научно-технически постижения и отделно от това резултатът от същата е обективиран
в приложените снимки, неразделна част от нея. За разлика от нея първоначалната
експертиза е извършена по експертна методика от 1966 г. (л.353 и л.354 от
съд.пр-во, превода от руски език на регистрационния паспорт на експертната
методика) и заключението на вещото лице се базира само и единствено на неговите
зрителни възприятия, които обективно няма как да бъдат проверени. Отделно от
това първоначалната експертиза дава заключение, че всички 7 бр. обемни следи
(материализирани чрез силиконови отливки, като веществени доказателствени
средства по см. на чл.125 ал.1 от НПК) - без изключение са оставени от отвертката,
намерена в раницата. По този начин заключението на вещото лице по
първоначалната експертиза страда от недостатъка, че в него не е ясно по какъв
начин са получени резултатите от изследванията - чл.152 ал.1 от НПК - особено
при такава категоричност, което обаче не обосновава само по себе си извод за
необоснованост и неправилност, а за недостатъчна пълнота и яснота. При това
положение и от разпита на вещото лице в съдебно заседание не може да се
обоснове извод, че следите са оставени от отвертката, намерена в раницата, а
следователно и от подс. С.. От заключението на допълнителната трасологична
експертиза се установява, че „е възможно динамичните следи върху отливки №1 и №
2 да са оставени от работната част на отверката, а статичните следи върху
отливки № 5, № 6 и № 7 да са оставени от стеблото на отвертката”. От една
страна е налице само възможност, а от друга по отношение на първата група следи
са установени само частични съвпадения, а от друга в заключението е посочено, че
по отношение на следи №1 и №2 са налице само частични съвпадения,които не са
достатъчни за категорично идентифициране, а по отношение на следи № 5, №6 и № 7
характерен микрорелеф, който пък изобщо не е годен за идентификационно
изследване. При разпита си в съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че
е използвал шестстепенната скала за оценка, която се използва от Европейската
организация за криминалистически изследвания и по тази скала резултатът от
изследването е трета степен, между категорично „да” и категорично „не”. При
такъв резултат от експертното изследване да се приеме, че именно с тази
отвертка е взломена входната врата на аптеката ще е единствено в сферата на
хипотезите и абстрактните вероятности, което би било в грубо противоречие с
принципите, залегнали в чл.301 ал.1 и ал.2 от НПК.
Отделно от това логически е изключително малко
вероятно в случай, че подс. С. е взломил вратата на аптеката по начина, който е
напусната същата от извършителите – тичешком, предвид очевидната идея в такива
случаи местопроизшествието да се напусне по най-бързия начин, той да отиде до
колата, да отвори багажника и да я
постави в раницата и то при положение, че вече е бил възприел полицейския
автомобил, вместо просто да я изхвърли и то като вещ с много ниска стойност. Този
логически извод не е произволен, а се подкрепя изцяло и от показанията на св.Д.,
който е наблюдавал изцяло оттеглянето на подс.С. с автомобила, вкл. и
изчакването на преминаването на полицейския автомобил, но не е възприел никакви
подобни последващи действия от негова страна.
Показанията
на свидетелите Г.Д. и С.Б. следва да се обсъдят съвкупно и в още един много
съществен аспект – описанието, което всеки от тях двамата дава на хората слезли
от автомобила и съответно влезли в аптеката. Единственото общо между
показанията им в тази връзка е броят на хората, но тук свършват приликите. Св.Д.
е възприел „четирима мъже, с едро
телосложение”, като дава единствено някакво по-конкретно описание на шофьора на
л.а.”Рено” и пътника, който се е возел до него. Съгласно това описание шофьорът
е бил „нула номер или с къса коса, ако е бил с къса коса по-скоро е била прошарена”.
Предвид изложената фактическа обстановка и обстоятелството, че съдът кредитира
показанията на подс.С. и свидетелите М., М. и Р. очевидно св.Д. има предвид св.Г.М..
Доколкото няма спор, че подс.С. е пристигнал с тази кола, а впоследствие и той се
е отдалечил с нея се налага извода, че св.Д. именно него описва, като „едър и
по-скоро имаше корем”. Св. Д. сам заявява, че не може
да разпознае никой от четиримата, тъй като не ги е видял добре в лице, а към
това следва да се добави и обстановката, при която ги е възприел – нощно време
при слабо улично осветление и за кратко време. От друга страна св.Б. и с оглед
обсъденото по-горе описание, което той дава на извършителите с основен акцент, че
са били „четири много слаби лица” с възможност едното да е жена или от цигански
произход, по никакъв начин не могат да обосноват извод за някакво дори частично
сходство с описаните от първия свидетел освен броят. Тук съдът отчита
индивидуалната и уникална способност на всеки различен индивид да възприема по
съвсем различен начин едно и също явление или човек и съответно да го описва по
съвсем различен начин от действителното положение, като причините за това са от
най-различен характер. Тези причини произтичат от възраст, пол, моментно и общо
здравословно състояние, зрителна способност, интелектуално ниво, социален опит,
обстоятелства, при които се наблюдава обекта
и пр. В случая обаче предвид радикалните различия, които дават двамата свидетели съдът изключва възможността
хората, които са слезли от л.а.”Рено” и хората, влезли в аптеката да са едни и
същи. Тезата на прокуратурата, която по причини известни само на нея, че
аптеката е взломена от подс.С. (в съучастие със само едно неустановено лице) би
издържала, дори и при този резултат от допълнителната трасологичната експертиза
на отверката и обемните следи в случай, че
и двамата свидетели поотделно и независимо един от друг при спазване на
изискванията на чл.169 – чл.171 от НПК биха разпознали подс.С.. С други думи . само при подобна доказателствена наличност,
би могла да се построи логическата последователност на действията на подс.С., описана в обвинителния акт.
Предвид
липсата на двете основни свързващи звена
между показанията на св.Б. и св.Д. – невъзможност за несъмнен извод за
пълна идентичност между лицата, дошли с л.а.”Рено” и лицата влезли в аптеката, вкл.подс.С.
като един от тях, а също и предвид резултата от допълнителната трасологична
експертиза в случай, че подс.С. бъде признат за виновен в извършване на това
престъпление подобна присъда би била изградена само единствено върху хипотезата
и произволното оценъчно интерпретиране на обстоятелството, че хората, които са
проникнали в аптеката, не може да бъдат други освен тези, които са пристигнали
с л.а.”Рено” в същия район и по същото време. Следва да се има предвид също, че
св.Д. е възприел как подс.С. и свидетелите М., М. и Р. след слизането от колата
са се отдалечили действително към срещата пред интернет залата със св.Ч., като
е имало период от няколко минути, през които не е наблюдавал действията им с
цел да не бъде забелязан. Общото между
показанията на всички тези четирима свидетели е, че фактите и
обстоятелствата, които излагат съвпадат с версията на подс.С. от срещата им
пред заведение в ж.к. ”Дружба” в гр.Русе, начина им на придвижване, срещата и
разговора пред интернет залата и разделянето им. По делото не са събрани и
обективно не е възможно да бъдат събрани други доказателства, които
опровергават тезата им, с която на практика осигуряват алиби на подс.С.. Не
могат да се правят изводи във вреда на този подсъдим с факта, че тези показания
са дадени след разпита му от 08.05.2013г. (на 18.05.2013г.) и то в присъствие
на двама от защитниците на подс.С.. Единственият процесуално годен начин от
събраните по делото доказателства е
както бе посочено по-горе, друг различен резултат на трасологичната експертиза
и разпознавания от страна на св.Д. и св.Б., но доколкото такива не са налице,
съдът кредитира показанията им. Това обстоятелство не се променя и от факта, че
разпитан в съдебно заседание св. М. не помни хронологията на събитията от нея
вечер, включително споменавайки „бате И.”, имайки предвид св.И.Х.. Тези
разминавания следва да се отдадат на изминалия период от девет месеца от
инкриминираната дата до разпита му в съдебно заседание. Същественото е, че св.М.
си спомня, че е имало придвижване от заведението, в което са били с автомобил и
в него са били подсъдимият, св.М. и св.Р. и целта действително е била среща с
непознат за него човек (св.Ч.). В този смисъл съдът кредитира показанията му, тъй
като в съществените си и релевантни части съответстват с твърденията на св.М.
дадени в съдебно заседание, с обясненията на подс.С. от досъдебното
производство и приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 пр.2 от НПК. Не
следва и би било незаконосъобразно, поведението на подс.С. в аспекта да не отговаря
на поставените му въпроси и да откаже да дава писмени обяснения непосредствено
след задържането му от полицейските служители да се интерпретира в негова
вреда. Това е така, защото на основание чл.113 ал.4 от НПК обвиняемият има
право да откаже да дава обяснения, вкл. и той не е длъжен да доказва, че е
невинен (арг.чл.103 ал.2 от НПК). В този смисъл възползването от подобни
законови права по никакъв начин не води до извод във вреда на подс.С.. В тази
връзка следва да се отбележи, че непосредствено след образуването на
досъдебното производство не е извършено претърсване на подс.С. при условията на
чл.164 ал.1 т.1 от НПК с предмет евентуално намиране на вещи, предмет на
престъплението, като напр. липсващите монети в общ размер от 10 лв. В случай, че
подобни монети са били намерени в него е съществувала възможност да се провери
вероятността дали по тях е имало оставени пръстови отпечатъци от св.И.Н. или
друго работещо в аптеката лице, което би се явило пряко доказателство против
подс.С.. Използваният подход – с протокол за доброволно предаване от
05.04.2013г., не дава отговор на въпроса
имал ли е в себе си пари подс.С. и в каква форма – монети или банкноти.
Възражението, което прави защитата в пледоариите, че понеже подс.С. е имал в себе си сумата от 300
лв.(въпреки, че подобни данни или доказателства по делото няма) и това
обстоятелство априорно изключва извършването на кражба на 10 лв., е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Това е така, защото на първо
място не съществува подобна дори житейска логика, а на второ място твърденията
за наличност на подобна сума по никакъв начин не е обективирано по делото, т.е.
не е по начина, по който изисква чл.292 от НПК, т.е. дори да има протокол за
личен обиск по ЗМВР, не е приложен по делото. Отделно от това дори и подс.С.
писмено да бе дал обяснения, в които признава авторство на престъплението
подобно писмено изявление няма характер на обяснения по см. на чл.115 от НПК,
тъй като се касае до извънпроцесуална дейност и същите не са годно
доказателствено средство и от същите не могат да се правят никакви
доказателствени изводи..
Предвид
всичко изложено съдът приема, че подс.С. и свидетелите М., М. и Р. са
пристигнали в района на аптеката с л.а.”Рено”, собственост на св.Х. с цел вторият
от тях да върне паричен заем на св.Ч., а приблизително по същото време четири
други, неустановени по делото лица са проникнали в аптеката и са извършили
кражба от нея на сумата от 10 лв. в монети.
По тези причини съдът намира, че
подс.С. не е извършил престъплението по чл. 195
ал. 1 т. 3 пр. 1 и т. 4 пр. 1 пр. 2 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, нито
сам, нито в съучастие с едно или с още три неустановени по делото лица.
За съда
е неясно по какви причини подс.С. е предаден на съд по обвинение за опит за
кражба при положение, че още от досъдебното производство (показанията на св.И.Н.)
е било изначално ясно, че е налице довършено престъпление с предмет 10 лв. Също
не е ясно защо е повдигнато обвинение за съучастие само с едно лице при
положение, че изначално е било ясно, че извършителите са били четирима, но доколкото е постановена оправдателна
присъда по това обвинение тези аспекти на обвинението не е необходимо да бъдат
допълнително обсъждани.
По обвинението по чл.348
б.”а” пр.2 от НК.
От
събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че
подс.С. е извършил това престъпление, тъй като на 04/05.04.2013г., в гр. Русе, държал радиосредство –
2 броя мобилни радиостанции, всяка от тях - с черен на цвят пластмасов корпус,
с дисплей и клавиатура, с антена с дължина 14 сантиметра с
надпис: „High Gain Antenna”, което излъчва в етера, без да има писмено
разрешение за това.
На първо
място св.С. в своите показания изрично заявява, че още при задържането на подс.С.
е възприел една от радиостанциите. Този свидетел заявява в съдебно заседание от
17.12.2013г.: ”Доколкото се сещам във вътрешния джоб на якето му имаше радиостанция, която с кабел водеше към ухото
му ”, л.152 от пр. за с.з. В проведения разговор подс.С. единствено е
обяснил, че използва радиостанцията, за да слуша радио „FM+”. След отваряне на багажника на автомобила, а също и раницата в него св.С.
възприел и втората радиостанция. Другият
полицейски служител, участвал в задържането на подс.С. - св.Н., относно втората радиостанция си
спомня: ”В багажника на автомобила
доколкото си спомням имаше щанга, радиостанция, клещи”, пр. за с.з. от
17.12.2013г. Тези две радиостанции са били предадени с протокол за доброволно
предаване от 05.04.2013г. от подс.С.. В обясненията си на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК в
съдебно заседание от 09.05.2014г. подс.С. изрично признава, че радиостанциите
са негови: ”Тези батерии и
радиостанциите са мои”, л.87, гърба, от дос.пр.-во. Отделно от това св.Р.А., служител
на охранителната фирма, който по нареждане на диспечерския център е изпратен на
местопроизшествието намира батерия на пътното платно, прилежаща към
радиостанцията в джоба на подс.С., която предава с протокол за доброволно
предаване за нуждите на разследването (л.32 от том ІІІ от дос.пр-во), която е
била принадлежна вещ към намерената в подс.С.. При това положение и с оглед съвкупния извод на всички
тези доказателства съдът приема, че двата броя радиостанции – в якето на подс.С.
и в раницата в багажника на автомобила са негови и същият е упражнявал
фактическа власт върху тях, т.е. той ги е държал, като е ирелевантен въпросът
дали ги е държал за себе си и /или за другиго, вкл.св.П.М.. Този извод се
налага и от факта, че и двете са абсолютно еднакви, който факт обаче сам по
себе си не би довел до тези изводи при липсата на горните доказателства.
От заключението на назначената по делото
допълнителна техническа експертиза се установява, че двете радиостанции са марка „Zonton”, модел 999G и във всяка от тях са въведени по 32
честоти, най-ниската от които е 415,987 Mhz, а най-високата е 461,875 Mhz. От заключението също така се установява, че и двете представляват
радиосредство и са предназначени за работа в диапазона 400 – 470 Mhz, същите имат изходна мощност от 4 W на предавателя, което позволява с тях да се водят разговори от разстояние 10 км. при пряка видимост.
Вещото лице обосновава факта ,че са радиосредство с това,че са приемо-предаватели
с честотна модулация, които по каталожни данни
са предназначени за работа по честотния диапазон UHF 400-470 MHz Rx / T x и 88 -108 MHz Rx .Съгласно приложението (таблица 2, касаеща честотна лента MHz) към Националния план за разпределение
на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански
нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно
ползване между тях (обн.ДВ бр.60/2004г.), за по-кратко Националния план, въведените
радиочестоти са с ползватели за граждански нужди и национална сигурност, видно
и от съответните забележки, както следва № № 73,79,67,11,85,183,85,20,48.
Съгласно заключението на допълнителната техническа експертиза двете
процесни радиостанции са радиосредства, като същите са работоспособни и годни
за употреба по предназначение. При това положение и предвид мощността на същите и използвания индивидуално определен ограничен ресурс подс.С. е следвало да притежава разрешително
за правоспособност на радиолюбител или хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC ) и при спазване на Техническите
изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъобщения от
любителска радиослужба (обн. ДВ бр.88/02.11.2007г.), за по-кратко Техническите изисквания. Предвид техническите
характеристики на двете радиостанции и въведените в тях честоти, същите не
попадат в приложното поле на Решение № 1368 на КРС от 31.05.2012 г.
за приемане на Правила за осъществяване на електронни съобщения чрез
радиосъоръжения, които ползват радиочестотен спектър, който не е необходимо да
бъде индивидуално определен (ДВ бр.47/22.06.2012 г.), издадено по силата на чл.65а от Закона за
електронните съобщения. По аргумент за противното се налага извода, че
радиосредства с технически характеристики – диапазона от 400 до 470 MHz и мощност 4 W, каквито са процесните радиостанции попадат под разрешителния режим на
чл.79 от Закона за електронните съобщения във вр. с Техническите изисквания. Предвид
възможността с двете радиостанции да се водят разговори е налице възможност за
осъществяване на електронни съобщения помежду им по см. на чл.2 ал.2 от Закона
за електронните съобщения, а именно чрез пренасяне, излъчване, предаване или приемане на звук чрез радиовълни, което е
видно от заключението на допълнителната техническа експертиза. От тази гл.т.
подс. С., за да ги държи е следвало да има и надлежно разрешение по чл.79 от
Закона за електронните съобщения и Националния план и с липсата му същият е
допуснал от обективна страна нарушение на бланкетния състав на чл.348 б.”а”
пр.2 от НК. За съставомерността на това престъпление от обективна страна не е
необходимо освен държане, едновременно с това да е и ползване, т.е. деецът да
говори с радиосредството, за което няма писмено разрешение, защото ползването
им е друга форма на изпълнителното деяние, т.е. законодателят е инкриминирал
самото държане, подобно на чл.354а,чл.244 ал. 2,чл.234 ал.1 от НК и т.н.
При това положение и видно от писмо
на Комисията за регулиране на съобщенията, съдът намира, че подс.С. няма
издадено разрешително за правоспособност на радиолюбител и няма издадено разрешение за ползване на индивидуално определен
ограничен ресурс - радиочестотен
спектър за осъществяване на електронни
съобщения за собствени нужди чрез
електронна съобщителна мрежа от подвижна
радиослужба.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено при формата на вината
пряк умисъл. Подс.С. е знаел, че няма издадено редовно писмено разрешително за
държане на подобни радиостредства, но въпреки това е упражнявал фактическа
власт върху тях. Съзнавал е общественоопасния характер и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието.
При съдебните прения защитата не
оспорва наличието на обективните признаци от състава на това престъпление, а
единствено се възразява, че липсва престъпление на основание чл.9 ал.2 от НК. Следва
изцяло да се отхвърли възражението на защитата, че се касае за малозначително
или явно незначително деяние, доколкото не се твърди изрично коя от двете форми
се има предвид. При преценката за приложението на чл.9 ал.2 от НК съдът намира,
че настоящият случай не може да се квалифицира като такъв, предвид броя на
радиосредствата и обстоятелството, че същите са настроени на множество честоти –
тридесет и две, за които се изисква разрешителен режим. Друга отрицателна
предпоставка е обстоятелството, че същите свободно могат да комуникират помежду
си на разстояние от 10 км.
от което следва, че по този начин същите в относително висока степен засягат
други ползватели, по отношение на които са налице редовно издадени разрешения
по чл.79 от Закона за електронните съобщения вр.чл.4 от Техническите изисквания.
Обстоятелството, че последната използвана честота, на която са работили
радиостанциите е 455,555 MHz не променя по
никакъв начин преценката за липса на предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, тъй
като същественото обстоятелство, което следва да се има предвид е техният
работен диапазон , а именно от 400 MHz до 470 MHz. В
този смисъл и предвид факта ,че тази честота попада в радиочестотна лента
452,700 – 457,400 MHz ,която се използва за граждански цели (забележка 69 ) не може да
обуслови извода за липса на престъпно деяние, защото както бе посочено работният им диапазон е много по-голям,
обхващащ включително и ползватели за нуждите на националната сигурност. Аргументът
на защитата, че чл.348 от НК
не бил изменян повече от 20 г.
и в този смисъл тази разпоредба не е съобразена с последните технически
постижения е ирелевантен, тъй като всички граждани са длъжни да спазват
законите и подзаконовите нормативни актове
на основание чл.58 ал.1 изр.1 от Конституцията. Обстоятелството, че процесните радиостанции се продават свободно по
интернет и в съответните сайтове е посочено, че могат да се ползват без разрешителен режим по
никакъв начин не е оневиняващо за подс.С., защото за субективната страна от
състава на едно престъпление се преценява само и единствено по кумулативното
наличие на неговите признаци, които в случая са налице.
При тези обстоятелства, съдът счита, че подс.С. следва да бъде признат за виновен по
обвинението за престъплението по чл.348 б.”а” пр.2 от НК и да му бъде наложено
наказание.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. С. съдът отчита, като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното положение на този подсъдим в аспекта на наличието на малолетно дете, за което следва
да се грижи. Други смекчаващи вината
обстоятелства съдът не констатира. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът констатира
наличието на предходно осъждане и то пак за общоопасно престъпление по гл. ХІ ,
раздел І от Особената част на НК и в чийто изпитателен срок е извършено
настоящото деяние. На следващо място отегчаващо вината обстоятелство е, че инкриминираният
предмет на престъплението по чл.348 б.”а” от НК обхваща повече от едно
радиосредство, които са с относително висока мощност, тъй като същата е 400
пъти по-голяма от пределно допустимата, за които не се изисква разрешение по
реда на Закона за електронните съобщения и актовете по прилагането му.
Въз основа
на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения съдът определи за
подс. С. на основание чл.348 б.”а” пр.2 вр. чл.54 вр. с чл.36 от НК наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което следва да изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип, при строг режим. Отделно от това следва на
основание чл.68 ал.1 от НК отложеното наказание лишаване от свобода в размер на
две години по НОХД № 4585/2011г. по описа на Районен съд-гр.Бургас да бъде
приведено в изпълнение, тъй като са налице всички кумулативни материалноправни
предпоставки на тази разпоредба. Присъдата е влязла в сила на 15.10.2012г. и е
определен изпитателен срок от четири години, който към момента на новото деяние
не е изтекъл, престъплението по чл.348 б.”а” пр.2 от НК е умишлено и от общ
характер и наложеното наказание за него е лишаване от свобода. При това
положение приложението на чл.68 ал.1 от НК е безалтернативно и не зависи от
волята на съда.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: