Р Е Ш
Е Н И Е
№……… / 10.02.2020 г.,
гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1199/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с
молби вх. № 6169/22.10.2019 г. и № 6355/28.10.2019 г., подадена от Х.А.Х., ЕИК **********,
с адрес: ***, против Община ****, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 19.01.1976 г.
закупил от Х.Е.Х.дворно място с площ от 700 кв. м., находящо се в с. ****, съставляващо
ПИ 424, в квартал 22, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска
постройка. Недвижимият имот се намирал в края на селото и бил извън регулация.
Плащал редовно данъци за дворното място. От самото закупуване той и семейството
му живеели в имота, владеели го, стопанисвали го и го обработвали. Излага, че през
месец януари 2019 г., отивайки в Общинска администрация на гр. ****, за да се
снабди със скица, установил, че имотът му е урбанизирана друг вид застрояване
територия с площ 1222 кв. м., местност „Ясаците”, поземлен имот с
индентификатор 47620.28.6 и е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. На стр. 138 в регистъра
на имотите, воден при Община ****, имотът бил записан с площ 1209.64 кв. м.
Посочва, че съгласно издадената скица от СГКК – ****, процесният имот бил с
идентификатор 47620.28.6 по плана на с. ****, община ****, област **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-252/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Ясак”, с площ 1222 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план 028006, при граници: имоти с идентификатори - 47620.28.11,
47620.28.10, 47620.28.5. Твърди, че имотът му към момента на закупуване бил 700
кв. м. и за него той имал сключен договор. Твърди,
че е собственик на имота на основание давностно владение от 1976 г., съгласно
договора за покупко – продажба на имота от 19.01.1976 г., че никога имотът не е
бил одържавяван или внасян в ТКЗС и че върху него няма реституционни претенции
от никого. По тези съображения моли съда да приеме за установено
по отношение на Община ****, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
47620.28.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, одобрени
със заповед РД-18-252/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Ясак”, с площ 1222 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 028006, при граници: имоти с
идентификатори - 47620.28.11, 47620.28.10, 47620.28.5, на основание давностно
владение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и
основателност на иска, по съображения, че както към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и към настоящия момент процесният имот не е
общинска собственост, за същия няма съставен АОС и Община **** няма претенции
към имота,
визиран в исковата молба.
Твърди, че с поведението си Община **** не е дала
повод за завеждане на настоящото дело, поради което моли на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК, разноските, сторени за водене на производството, да се възложат в тежест на
ищеца.
В съдебно заседание ответната община,
чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, не
оспорва исковата претенция. Потвърждава направеното признание на иска.
Претендира разноски по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител, поддържа исковата молба, както и формулирания в
уточнителна молба вх. №
6355/28.10.2019 г. петитум на иска. Заявява, че в предпоследния регулационен
план имотите, които са били край селото, са били в регулация, но по последния
регулационен план вече са извън регулация, че има около 500 такива имота за
общината. Посочва, че по плана за земеразделяне, тъй като тези имоти не били в
регулация, били определени като земеделска земя, но процесният имот не бил
земеделски, имал административен адрес – улица и номер и ищецът живеел на този
адрес. Моли за уважаване на иска.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на
процесния поземлен имот на оригинерно правно основание – придобивна давност. По
делото не е спорно, че ПИ
с идентификатор 47620.28.6 по КККР
на с. **** е идентичен с имот с номер по
предходен план 028006,
както и с имот 424,
в квартал 22, както и че по КК същият е с площ 1222 кв. м. Искът е предявен срещу ответника, доколкото в исковата молба се твърди, че по
повод желанието на ищеца да прехвърли процесния имот на сина си, трябвало да се
снабди със скица, но установил, че имотът му се води земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Макар ответникът да твърди, че към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към настоящия момент процесният имот не е
общинска собственост, за същия няма съставен АОС и Община **** няма претенции
към имота, в представената по делото скица на имота, издадена от СГКК - ****
/л. 20, л. 21/ изрично е посочено, че същият е стопанисван от общината и че
собственикът е неидентифициран. Наличието на правен интерес от установяването е
процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни
или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Правен интерес
от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. В
хипотеза на признат иск от ответника интересът от предявения установителен иск
не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване от ответника на
претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот /в този смисъл решение
№ 135/10.07.2013 г. по гр.д. № 61/2013 г. на ВКС/.
Ето защо, ищецът
има интерес от установяване собствеността върху процесния имот,
поради което предявеният установителен иск е допустим.
По отношение на направеното от ответника признание на иска следва да се има
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК признанието на иска
се свързва със специфични правни последици. То може да доведе до прекратяване
на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед заявеното признание, при
такова искане от ищеца. Съдът следва да постанови съдебния си акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни
изводи по предмета на спора, като искът следва да бъде уважен така, както е
предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато
право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 от ГПК, по
брачни искове – чл. 324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 от ГПК, по искове за поставяне под запрещение – чл. 339 от ГПК. Исковете за
собственост не са сред посочените изключения. Защитата на собствеността се
състои на първо място, в съдебното установяване, че ищецът е собственик. Това
изисква доказването на всички елементи от фактическия състав на съответния
въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени
средства. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще
подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т. е., че
имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното
установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения
и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и
направеното от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава
основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 от ГПК
като признание на факти. С оглед на гореизложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на
иска. В този изричен смисъл е налице съдебна практика на ВКС
– решение № 20/ 07.04.2014 г., постановено по гр.д. № 5289/2013 г. на
ВКС, I г.о. Ето защо, предявеният иск, независимо от заявеното от ответника
признание, следва да бъде разгледан по същество, като се обсъдят всички събрани
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като се вземе предвид
и се извърши преценка на направеното от ответника признание на фактите по реда
на чл. 175 от ГПК в писмения отговор и в съдебно заседание.
По
делото е представен писмен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
19.01.1976 г. със заверка на подписите, извършена от завеждащ нотариалната
служба при съвета с. *****, ***** окръг, по силата на който Х.Е.Х.продава на Х.А.Х.
следния недвижим имот: къща паянтова с дворно място 700 кв. м., находящо се в
землището на с. **** извън застроителната част на регулационния план на с. ****,
с граници: изток – гробища на с. ****, запад – А. Е.Х., север – С.М.С.и юг –
река, на обща стойност 3 500 лева.
Представена е извадка от регулационния
план от 60 – те години на миналия век, в който е нанесен поземлен имот 424 в
кв. 22 по плана на с. ****.
От представената по делото скица на
поземлен имот, издадена на 17.10.2019 г. от СГКК – **** се установява, че имот
с идентификатор 47620.28.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ****, одобрени със заповед РД-18-252/30.01.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Ясак”, с площ 1222
кв. м., е с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване и с номер по предходен
план 028006, при граници:
имоти с идентификатори - 47620.28.11, 47620.28.10, 47620.28.5, че имотът е
стопанисван от общината и собственикът е неидентифициран, че няма данни за
носители на други вещни права.
От удостоверение изх. № ПО-10-112, издадено на
23.08.2019 г. от ОСЗ – гр. **** се установява, че имот с идентификатор
47620.28.6 по КК на землище с. ****, община **** попада в територия:
урбанизирана и начин на трайно ползване
– за друг вид застрояване; имотът е включен в списъка за предаване на община ****
на земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но на свое заседание комисията по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е констатирала неправилното му включване в списъка и
съгласно Раздел II, Приложение № 1 към Протоколно решение № 2/26.01.2009
г., одобрено със заповед № РД-09-22/29.01.2019 г. на Директора на ОД
„Земеделие” – **** го е извадила от списъка по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е
записала: неидентифициран собственик, съществуваща собственост преди план за
земеразделяне, частна собственост.
От извадка от регистър на имот, стр.
138 се установява, че имотът е записан с площ 1209.64 кв. м., вид територия:
селско стопанство и начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, като
собственик на имота е записан Х.А.Х., ЕГН **********, въз основа на документ:
Други/19.01.1976 г.
От представеното удостоверение за
данъчна оценка на имота изх. № 1100-321(1), издадено 21.10.2019 г. от Община ****,
се установява, че недвижим имот „земя” с площ 1222 кв. м., находящ се в с. ****,
община ****, местност „Ясак”, съставляващо имот с идентификатор 47620.28.6, представляващ „за
друг вид застрояване” е 113.80 лева.
От представеното и прието по делото
удостоверение изх. № 6600-103, издадено на 26.11.2019 г. от Община ****, се
установява, че поземлен имот с идентификатор 47620.28.6 по КК и КР на с. ****,
община ****, с номер по предходен план 028006, с площ 1,222 дка, с начин на
трайно ползване – друг терен със сел. хар., находящ се в землището на с. ****,
не е общинска собственост, няма съставен АОС и Община **** няма претенции към
имота.
По отношение
на представения договор за покупко – продажба съдът приема, че сключеният на 19.01.1976
г. писмен договор между Х.Е.Х.в качеството на продавач и Х.А.Х. в качеството му на купувач има характер на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В него са уговорени
съществените условия на окончателния договор – имотът, собствеността върху
който следва да се прехвърли и цената, която купувачът следва да заплати – арг.
чл. 19, ал. 2 от ЗЗД. Този извод следва от съвкупната преценка на събрания
по делото доказателствен материал и осъщественото по реда на чл. 20 от ЗЗД тълкуване
на клаузите на договора. Страните по него са уговорили облигационни задължения,
които са характерна част от съдържанието на един предварителен договор, като
клауза за предварително предаване на вещта, предмет на бъдещия окончателен
договор, за разноските по прехвърлянето на имота, които ще бъдат за сметка на
купувача и неустойка за неизпълнение на тези предварителни облигационни
задължения. Действително страните не са уговорили срок за документално оформяне
на сделката в законоустановената форма, но това обстоятелство не разколебава
извода, че се касае за предварителен договор, доколкото страните по него могат
допълнително да уговорят срок за сключване на окончателен договор. Ето защо,
съдът намира, че предственият към исковата молба писмен договор от 19.01.1976
г. има характер на предварителен такъв и има за цел да подготви сключването в
един бъдещ момент на окончателен договор. Предварителният договор е сключен в
уредената в чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, същият обаче няма
вещнопрехвърлителен ефект, а само облигационно действие и поражда единствено
облигационни права и задължения /в този смисъл решение № 171 от 08.08.2014 г.
по гр. д. № 4175/2013 г. IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 06.02.2014 г. по гр.
д. № 5459/2013 г., I г. о. на ВКС и решение № 47 от 29.04.2009 г. по т. д. №
645/2008 г., I т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Доколкото
по делото не са представени доказателства страните по предварителния договор да
са сключили окончателен такъв, то следва да се приеме, че правото на
собственост върху процесния имот не е преминало в патримониума на ищеца на
деривативно придобивно основание.
В случая
исковата претенция е да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на
процесния имот на основание упражнявано от него давностно владение от 1976 г.,
предадено въз основа на предварителния договор от 19.01.1976 г., т. е. в
продължение на повече от 10 години.
Доколкото от страна на ответника
липсва оспорване, съдът приема, че ищецът е собственик на процесния имот на
основание давностно владение. От
събраните по делото доказателства се установи, че имотът е бил частна
собственост и е владян в реални граници от ищеца. Той не е общинска
собственост, за него няма съставен АОС и Община **** няма претенции към имота. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е констатирала
неправилното му включване в списъка за предаване на Община **** на земеделски
земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съгласно Раздел II, Приложение № 1 към Протоколно
решение № 2/26.01.2009 г., одобрено със заповед № РД-09-22/29.01.2019 г. на
Директора на ОД „Земеделие” – ****, го е извадила от списъка по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ и е записала: неидентифициран собственик, съществуваща собственост
преди план за земеразделяне, частна собственост.
По делото
няма данни, а и не се твърди имотът да е одържавяван, да е влизал в ТКСЗС, ДЗС
или образувани въз основа на тях селскостопански организации, да е отнеман. Същият е запазил
статута си на частен имот и е в реални граници, поради което такъв имот не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При това
положение разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала
след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, става общинска собственост, е неприложима. В
приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат
на възстановяване по реда на този закон, но не са заявени в предвидения в
закона срок в хипотезите на чл. 10 от същия. При положение, че имотът изобщо не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не
е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван въз
основа на други закони, същият е запазил статута на
частна собственост. Имотът, предмет на делото, е владян в реални
граници, поради което следва да се приеме, че той не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /в този смисъл е практиката на ВКС в
решение № 202/24.06.2011 г. по гр. д. № 1193/2010 г., ІІ т. о., решение №
798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., І т. о., решение № 427/21.07.2009 г.
по гр. д. № 3255/2008 г., ІІ г. о., решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. №
1327/2009г., ІІ г. о., решение № 380/ 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009, І г.
о./.
Действително ищецът притежава
процесния имот като през цялото време същият го е
владял явно и необезпокоявано от никого и след
узнаването, че имотът се води като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ е потърсил начин да
защити претендираното право на собственост по съдебен ред.
Ето защо, предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По отношение
на разноските:
Съдът
намира, че разноските, сторени от ответника, не следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Посочената разпоредба
изисква наличието кумулативно на две предпоставки – ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото с поведението си, както и да признае иска.
В случая ответникът не оспорва, че
ищецът е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение продължило
повече от 10 години. Няма спор и относно обстоятелството, че след записване на
процесния имот в кадастралната карта и кадастралните регистри като стопанисван
от общината, Община **** не е съставила акт за общинска собственост за този
имот. Тези обстоятелства обаче не обосновават извода за наличие на първата
предпоставка, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото,
доколкото трайната практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК
приема, че първата предпоставка липсва, когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективните права на ищеца /определение № 500/16.07.2013 г. по
ч. г. д. № 2326/2013 г. на ВКС, I
т. о. и определение № 71/21.01.2014 г. по ч. г. д. № 17/2014 г. на ВКС, III
г. о./. В конкретния случай, предвид обстоятелството, че
владее процесния имот, ищецът е поискал признаване на правото на собственост по
отношение на същия и това право може да се упражни само по специален ред. В тази хипотеза, носителят на материалното субективно право,
не може да го защити извънсъдебно, т. е. това може да стане само по съдебен
ред, чрез предявяване на иск. С оглед на това разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима и ищецът не дължи заплащане на разноските,
направени от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община ****, с адрес: гр. ****, ул. „Георги Димитров”
№ 105, представлявана от кмета Георги Георгиев, че Х.А.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, е собственик на
основание давностно владение на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 47620.28.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, одобрени със заповед
РД-18-252/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Ясак”, с площ 1222 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 028006, при граници: имоти с
идентификатори: 47620.28.11, 47620.28.10, 47620.28.5.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС - ****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: