№ 51
гр. Плевен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20214400900097 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от АНТ. Д. Г.
ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.“***“ №54, чрез адв. С.Ч. от САК,
упълномощен представител и съдебен адресат: гр.София 1202, ул.“***“ №8
ет.4 против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *** със седалище
гр.София, бул.“***“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч. – Главен изпълнителен
директор и Б.А.В. – изпълнителни директори по иск с правно осн. чл. 432 от
КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 26000лв., частичен от 150000лв. -
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в
следствие виновно причиняване на смъртта на Б.Д.Д., ЕГН ********** при
ПТП от 18.08.2019г., настъпило при управление на лек автомобил марка
Дачия, модел Логан с рег.№***, както и законна лихва върху тази сума,
считано от 18.08.2019г. – датата на увреждането до окончателното й
изплащане. Претендира се и присъждане на деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 18.08.2019г. И.Р.Д. управлявал лек
автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** на път ІІІ-303 от гр.Левски
към с.***. На км.13+077 около 22.15ч. водачът нарушил правилата за
1
движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия и
законови ограничения скорост и след употреба на алкохол, при което удря в
задната част движещото се в същата посока ППС с животинска тяга. В
следствие на това ПТП е причинена смъртта на водача на ППС – Б.Д.Д..
Твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, като в тази връзка е установено противоправното деяние с влязла в
сила присъда №16 по нохд №425/2020г. по описа на ОС-Плевен, с която е
признат за виновен за настъпилото ПТП. Твърди също, че след смъртта на
брат си, ищцата А.Г. изпаднала в пълен шок. Двамата били много близки и
дълги години живеели в едно домакинство, виждали се ежедневно, споделяли
си. Отношенията им били пълни с обич, топлота и взаимна подкрепа.
Близките отношения с брат й и внезапната му смърт й причинили морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тяхната родствена връзка. След смъртта му Г. станала апатична
и асоциална. Изпаднала в депресия и отчаяние, защото нямало да види своя
брат и да споделя с него болките и радостите си. Внезапната смърт причинила
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават. Твърди, че
между починалия и ищцата съществувала постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Причинителят на ПТП има валидна застраховка
Гражданска отговорност по полица №BG/06/119001327005, сключена с
ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, валидна от 13.05.2019г. до
12.05.2020г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетение на
причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди, които тя
оценява на 150000лв. Твърди също, че въпреки отправеното заявление за
изплащане на обезщетение, застрахователят не е изплатил такова доброволно,
поради което и предявява настоящата претенция.
С депозирания писмен отговор на ответното „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД претенцията се оспорва по основание и по размер,
като се моли да бъде отхвърлена, а алтернативно се заявява частична
основателност.
Признава се факта, че на 13.05.2019г. е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с Р.М.Д. за лек автомобил марка Дачия, модел
Логан с рег.№*** по полица №BG/06/119001327005, валидна от 13.05.2019г.
до 12.05.2020г., с която покриват отговорността на застрахования при
условията на чл.493 от КЗ.
2
Не се оспорва факта, че на 18.08.2019г. на път ІІІ-303 от гр.Левски към
с.*** км.13+077 е реализирано ПТП с участието на И.Р.Д. управлявал лек
автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** и Б.Д.Д., като водач на ППС
с животинска тяга, в следствие на което последния е починал.
Не се оспорва и че по предявената от ищцата извънсъдебна
застрахователна претенция вх.№94-С-176/25.09.2020г., по която е образувана
преписка №43072951900265 е отказано изплащане на обезщетение, тъй като
не е от категорията на лицата имащи право съгласно ТР №1/2016г. на ВКС.
Заявява, че не дължи процесната сума, тъй като ищцата не попада в
кръга на лицата по чл.493а ал.1 от КТ. Също така счита, че спрямо нея не са
налице и предпоставките по чл.493а ал.4 от КЗ, тъй като дори и да има
формална родствена връзка с починалия, което й придава качеството на
увредено лице, не е налице трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия. Навежда доводи, че не е налице особена близост между
починалия и лицето, което претендира обезщетение за неимуществени вреди,
оправдаваща получаването му. Цитира постановките на ТР1/2016г. на ОСГТК
на ВКС, Постановление №4/61 и №5/69г. на Пленума на ВС, както и практика
на АС-Велико Търново и Варна.
При условията на евентуалност оспорва претенцията по размер, като
счита, че същият е завишен. Сочи, че съгласно §96 от ПЗР на КЗ максималния
размер на обезщетението е фиксиран до 5000лв.
По отношение на искането за лихва възразява относно началната дата –
18.08.2019г. – датата на увреждането, тъй като твърди, че според практиката
на ВКС и редакцията на чл.429 ал.3 от КЗ, лихва тече от датата на
уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие от
застрахования, увреденото лице или с предявяване на претенцията.
Идентична според ответника е и нормата на чл.493 ал.1 т.5 от КЗ. В
заключение посочва, че при евентуално уважаване на главния иск лихва се
дължи от 26.12.2020г. – датата, следваща деня, в който е изтекъл тримесечния
срок по чл.496 ал.1 от КД, но не по-рано от датата на предявяване на
претенцията от ищеца пред него – 25.09.2020г.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,
като се присъдят направените разноски.
С допълнителната искова молба се оспорват всички наведени от
3
ответника възражения в отговора. Отново се заявява, че между ищцата и
починалия Б.Д. е съществувала специална, дълбока и трайна житейска
емоционална връзка. Също така се сочи, че съгласно чл.9 ал.1 от Директива
2009/103/ЕО минималното изискване за покриване на застрахователно
събитие е 100000 евро за пострада или 5000000евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите. Счита, че същият фиксира и ищцата, като лице, което
може да търси права по тази директива. Поради противоречието с
европейското законодателство в случая не следва да се прилага 96 от ПЗР на
КЗ. Също така твърди, че застрахователят дължи лихва от датата на
увреждането, защото застрахователят носи отговорността на деликвента,
поради което отговаря в рамките на лимита на отговорност и за законната
лихва до предявяване на исковата претенция по арг. от чл.84 ал.3 от ЗЗД вр.с
чл.429 ал.3 т.1 от КЗ.
Постъпил е и допълнителен отговор от ответното дружество. С него се
заявява, че не се твърдят нови факти и обстоятелства.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа
иска и моли за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от
ГПК.
Представителя на ответника моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, като също претендира присъждане на
възнаграждение за адвокат и представя списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
С определение №263/30.07.2021г. съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти:
1. на 13.05.2019г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с Р.М.Д. за лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№*** по полица
№BG/06/119001327005, валидна от 13.05.2019г. до 12.05.2020г., с която
покриват отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.
2. на 18.08.2019г. на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.*** км.13+077 е
реализирано ПТП с участието на И.Р.Д. управлявал лек автомобил марка
Дачия, модел Логан с рег.№*** и Б.Д.Д., като водач на ППС с животинска
тяга, в следствие на което последния е починал.
4
3. предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция
вх.№94-С-176/25.09.2020г., по която е образувана преписка
№43072951900265 е отказано изплащане на обезщетение, тъй като не е от
категорията на лицата имащи право съгласно ТР №1/2016г. на ВКС.
Безспорно се установява по силата на чл.300 от ГПК, че с влязла в сила
присъда №16/31.07.2020г., постановена по нохд№425/2020г. на Плевенски
окръжен съд И.Р.Д. е признат за виновен в това че на 18.08.2019г. около
22.15ч. на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.*** км.13+077 при управление ан
МПС - лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б.Д.Д., от с.***, като деянието е
извършено в пияно състояние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3
б.“б“ вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода.
Страните не са оспорили приетия с присъдата механизъм на ПТП и в
тази насока липсват възражения и не са събирани доказателства.
Въз основа на тези признания и неоспорване на фактическата
обстановка, то съдът счита, че тя е идентична с описаната в исковата молба:
На 18.08.2019г. И.Р.Д. управлявал лек автомобил марка Дачия, модел Логан с
рег.№*** на път ІІІ-303 от гр.Левски към с.***. На км.13+077 около 22.15ч.
водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с
несъобразена с пътните условия и законови ограничения скорост и след
употреба на алкохол, при което удря в задната част движещото се в същата
посока ППС с животинска тяга. В следствие на това ПТП е причинена
смъртта на водача на ППС – Б.Д.Д.. Твърди, че водачът на лекия автомобил е
нарушил правилата за движение по пътищата, като в тази връзка е установено
противоправното деяние с влязла в сила присъда №16 по нохд №425/2020г. по
описа на ОС-Плевен, с която е признат за виновен за настъпилото ПТП.
Твърди също, че след смъртта на брат си, ищцата А.Г. изпаднала в пълен
шок. Причинителят на ПТП има валидна застраховка Гражданска отговорност
по полица №BG/06/119001327005, сключена с ответното „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, валидна от 13.05.2019г. до 12.05.2020г., като по
отправената извънсъдебна претенция към застрахователя е постановен отказ
за изплащане на обезщетение.
5
От показанията на разпитания свидетел Ш.И. се установява, че ищцата е
баба на починалия А. Д. И.. Че той е бил нейно първо внуче, че се е грижила
за него като за свое дете, че продължава да живее в този район на Сирия,
защото там са погребани дъщеря й У. и внука и А.. Установява също, че
дъщеря й У. и внука и А. не са живели заедно с ищцата, а на около 15
километра. Правили са взаимни посещения често. Твърди, че връзката между
майка и дъщеря е била доста силна и поради това и връзката с първия внук от
дъщеря й е била силна. Твърди, че А. е напуснал Сирия заедно с родителите
си около 11 месеца преди смъртта му и от тогова ищцата З.М. не го е
виждала.
С оглед изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ, съгласно който
„Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380“
За да се уважи този иск следва да са налице кумулативните
предпоставки: 1) иск на увредено лице; 2) сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на МПС, причинил ПТП 3) застрахованият да е
отговорен спрямо увреденото лице, 4/ отправена писмена претенция.
Възражението за недопустимост на иска над сумата от 5000лв., поради
нормативното ограничение на пар.96 от ПЗР на КЗ е изцяло неоснователно.
Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 – разширения кръг лица, се
определя в размер до 5 000 лв. Съгласно пар. 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
разширения кръг лица за предявените от тях съдебни претенции в периода от
21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон се определя по ал. 1, като
тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не
носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. В случая обаче
исковата молба е предявена след визирания в нормата период /на 10.05.2021г.
/.
Поради това искът не е недопустим, доколкото е предявен от страна
6
имаща качеството на увредено лице по смисъла на разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално
легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В случая ищцата е сестра на починалия Б.Д. и претендира обезщетение
за неимуществени вреди за неговата смърт.
Основният спорен въпрос по делото е дали така установените
отношения между ищцата и нейния брат са особено близки по смисъла на ТР
№ 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С последното възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61г. и
Постановление на 5/69 г., е допусната като изключение. По начало, според
българските семейни традиции, връзките между сестрите и братята се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Естеството на тези връзки, както и при връзките с най-близките
родственици /деца, съпруг и родители/, предполага, че сестрата търпи пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от смъртта на брат си. Правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди. В отношенията между сестри и братя трябва да
съществуват конкретни извънредни житейски обстоятелства, в резултат на
които привързаността помежду им да е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствена връзка между брат и сестра.
В процесния случай е доказана формалната връзка на родство между
починалия Б.Д. и ищцата А.Г. като между брат и сестра. Няма доказателства
отношенията помежду им да са белязани от извънредни обстоятелства и да
7
излизат извън обичайната за родствената връзка емоционална привързаност.
Респ. не е доказано смъртта на Б.Д. да е причинила на ищцата морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за родствена връзка между брат и сестра. Безспорно ищцата търпи загуба, но
тя не е изключителна по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС и не обоснова основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В тази насока по делото са събрани гласни доказателства. В показанията
си свид. Е.А. установява, че се познава с ищцата от седем-осем години като
приятелки. Първоначално А. е живяла на улица „***” в Бала Баир, но преди
три или четири години се преместила в село ***, и станали съседи. Познавала
и Б.. Брат й. Те били в добри отношения. Той й помагал много, като родител.
Тя била по-малката и споделяла, че ако не е батко, финансово би била много
зле. Съпругът в момента е болен и наскоро претърпял сърдечна операция.
След смъртта на брат си ищцата била неадекватна. Била доста отчаяна и не
разговаряла много. Не поддържали контакт така както преди. Била се
затворила. Брат й намерил къщата в село *** под наем. Зле понесла загубата
му и не я е преодоляла. Брат й идвал често в село ***. Носел пари, храна,
помагал . Ищцата имала двама братя и две сестри, но те всички са починали.
Брат й Б. имал свое семейство - жена и две деца, като живеел с тях в с.***.
Работел по чужбина да изкарва пари. А. й споделяла, че и другите и братя и
сестри идвали в ***, но не са били много близки. Тя й е споделяла, че разчита
само на брат си Б.. Заявява, че той е плащал и транспорта на А. от *** до ***,
когато е ходела с частни коли. Знае, че ищцата и сега си ходи в ***, но не
знае дали е имало помени на гроба на брат й Б..
В показанията си свид. Ц.Г. установява, че е кмет на с.*** от 14 години.
Познава всички постоянно живущи в селото, в това число и А., която се е
установила да живее там от около 3-4 години. В момента е напуснала селото
и живее някъде в Плевен. Познава и починалия й брат Б.Д. визуално. Изобщо
не го е виждал в село ***. Има сведения, че тя /А./ е идвала при него в
Плевен, на „***“, но къде точно, не знае. Знае, че брат й е починал, но не си
8
спомня кога. Посочва, като нейни приятели - един Искрен Йорданов, който
вози нея и мъжа й до Плевен. Не знае А. да е ходила в *** при брат си Б. не го
е виждал в с.***? Потвърждава, че свидетелката Е.А. живее от 42 години в
с.*** и са били съседи с А., когато са се настанили на квартира при
пристигането си. В последствие А. се преместили в по-далечен район.
От така събраните гласни доказателства, не се установява наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата
смърт продължителни болки и страдания за ищцата. Напротив, дори
показанията на сочената от нея свидетелка установяват само едни нормални
типични за родственици, като брат и сестра отношения, с епизодични
посещения и контакти. В същото време се установява разделно живеене в
различни населени места, самостоятелни семейства за всеки от тях, различни
кръгове от близки и приятели. Дори и да се приеме, че по някакъв начин брат
й я е подпомагал финансово, то това също е в рамките на обикновените
житейски и човешки отношения между роднини от тази степен. Нищо
извънредно няма в подобни грижи и контакти. Сами по себе си те не
предпоставят задължително изключителна емоционална близост. Извънредни
житейски обстоятелства би имало, ако например брата е поел напълно и
трайно грижите и/или издръжката на сестра си, независимо по каква причина.
В случая няма такива данни те не само не са живеели в едно домакинство, а
дори – в различни населени места.
Обективен критерий, който се поставя в Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е и съпоставимостта на
претърпените от ищците болки и страдания с тези, които търпят или биха
търпели най-близките – съпруг, деца, родители.
Така установените факти, не позволяват на съда да приеме, че са налице
предпоставките основаващи уважаване на предявения иск, поради което
същият се явява недоказан по своето основание и като такъв следва да бъда
отхвърлен.
Предвид изхода на процеса ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.2 от ГПК в размер
на 1310лв. – възнаграждение за един адвокат и 80лв. депозити за свидетели.
Направеното възражение относно размера на адвокатския хонорар е
неоснователно, тъй като същият е в минималния размер определен по реда на
9
чл. 7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание осн. чл. 432 от КЗ
във вр. чл.86 от ЗЗД от АНТ. Д. Г. ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.“***“
№54, чрез адв. С.Ч. от САК, упълномощен представител и съдебен адресат:
гр.София 1202, ул.“***“ №8 ет.4 против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД ЕИК *** със седалище гр.София, бул.“***“ №89Б, представлявано от
К.Х.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителни директори за
сумата 26000лв., частичен от 150000лв. - обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, настъпили в следствие виновно причиняване на
смъртта на Б.Д.Д., ЕГН ********** при ПТП от 18.08.2019г., настъпило при
управление на лек автомобил марка Дачия, модел Логан с рег.№***, както и
законна лихва върху тази сума, считано от 18.08.2019г. – датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.2 от ГПК АНТ. Д. Г. ЕГН ********** от
гр.Плевен, ул.“***“ №54, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД ЕИК *** със седалище гр.София, бул.“***“ №89Б, представлявано от
К.Х.Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителни директори
деловодни разноски в размер на 1310лв. – възнаграждение за един адвокат и
80лв. депозити за свидетели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10