О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 432 Година 28.01.2020
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
януари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4238 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се
изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 668/2019 г. на СтРС.
Следва
да се даде възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да направи искането си за задължаване на третото
неучастващо в делото лице – И. да представи посочените в исковата му молба
документи, в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за
това трето лице, в която да се посочат точно документите, които се намират у
него и се иска от съда да го задължи да представи, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе по допустимостта на това му искане (чл. 192 ГПК).
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените от същия въпроси към нея в исковата му молба, както и
на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от П. кредит на ответника по процесния договор
от 21.07.2016 г., вземанията по който са цедирани след това на И., което ги е
цедирало след това на ищеца, на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв
размер; 2/. извършвани ли са от ответника и/или от други лица и кои някакви
плащания за погасяването на този кредит, на П., на И. и/или на ищеца, на кои
точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по
съдържание и размер задължения на ответника по погасителния план и договора, за
главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси,
комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице
посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки,
обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за
длъжника с всяко плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които е
извършено, и какви задължения след това са били погасени от съответния кредитор
в счетоводството му с всяко от същите плащания; 3/. какви точно по съдържание и
размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на И., а
след това на ищеца с посочените в исковата молба цесии; 4/. обявяван ли е от
ищеца/И./П. процесния кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво
точно фактическо основание (поради неплащане на кои точно задължения по него, с
какво съдържание, размер, падеж и неплатена част от същите) и с какво точно негово
или на И./П. волеизявление, и уведомяван ли е ответникът за тази предсрочна
изискуемост от ищеца/И./П., на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с
нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са
плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали
ли са след това непогасени от ответника суми по същия кредит и с какви точно
размери поотделно, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетение
за забава (за което вещото лице да посочи и в какъв размер/процент е
начислявано същото, и за забава в плащане на кое точно задължение по кредита),
такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и
към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на
подписване на съответния договор за цесия, на подаване в съда на заявлението по
ч.гр.д. № 668/2019 г. на СтРС, на подаване в съда на исковата молба по
настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за
отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на
счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на същата експертиза за
отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда
(чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особеният
представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 01.07.2017 г. бил
сключен договор за цесия между И. и Ф. /с предишно наименование П./, по силата
на който последното цедирало на И. вземането си, произтичащо от сключения с
ответника договор за потребителски кредит № *********/21.07.2016 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. На 01.11.2017 г. било подписано приложение
1 към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., който сключен между И. и ищеца,
по силата на което И. му прехвърлило вземането си, произтичащо от същия сключен
с ответинка договор за потребителски кредит № *********/21.07.2016 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за тези цесии от Ф. и съответно от И.
по втората цесия, с уведомителни писма, изпратени му с известия за доставяне. Приложение
1/01.11.2017 към рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. било представено
само с данните на ответника съгласно ЗЗЛД и книжата по делото не се представяли
само на съда. Ищецът бил упълномощен, в качеството си на цесионер по рамковия
договор за цесия от 16.11.2010 г. да изпращал уведомления за извършената цесия
съгласно изрично пълномощно от законния представител на И.. В изпълнение на
изискванията на закона до ответника било изпратено уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017 г. от И., чрез ищеца, за станалата продажба
на вземания на основание допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамковия
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така било изпратено до
ответника и уведомително писмо изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017 г. от П.,
чрез ищеца, в качеството на преупълномощено от И./пълномощник на Ф./, за
извършената на 01.07.2017 г. цесия между Ф. и И.. Двете писма били изпратени
едновременно до длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че
пратката не била потърсена от получателя. На 09.08.2019 г. ищецът изпратил
повторно писмо до ответника, съдържащо уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и уведомително писмо изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и
двете с дата 09.08.2019 г. Към датата на депозиране на исковата молба обратната
разписка, удостоверяваща изпращането на писмото, не се била върнала. Моли съда
да приемел, като доказателства тези писма и ги връчел на ответника с исковата
молба и приложенията към нея. Позовава се на посочените в исковата молба
решения на ВКС. На 21.07.2016 г. ответникът, в качеството на кредитополучател,
сключил договор за потребителски паричен кредит № ********* с П., при спазване
на ЗПК. С подписването му удостоверил, че преди сключването му получил стандартен
европейски формуляр, както и че П. му бил предоставил целия обем преддоговорна
и договорна информация за условията на договора и стойността на всички разходи
по кредита, с които се съгласил с факта на подписване на договора за кредит, че
бил прочел договора преди неговото подписване, разбирал неговите разпоредби и
подписването му било акт на неговата свободна воля. При условията на договора кредиторът
се задължил да му предостави потребителски кредит за лични нужди в размер на
800 лева, като сумата му била предоставена от кредитен консултант в брой по
местоживеенето му. Съгласно договора, усвоената сума се олихвявала за срока му с
договорна лихва в размер на 157.80 лева. Общата стойност на усвоената главница
и договорната лихва бил 957.80 лева, които се заплащали на 60 равни седмични
погасителни вноски, всяка по 15.96 лева. Първата погасителна вноска била
платима на 30.07.2016 г., а последната – на 16.09.2017 г. С подписването му, кредитополучателят
се съгласил да плати такса за оценка на кредитно досие, която била 40 лева и
била разделена на 60 равни вноски, всяка по 0.67 лева, които били платими на
падежните на погасителните вноски. Кредиторът се задължил да му предостави
допълнителна услуга по доставка на заемната сума в брой по местоживеенето му и
по седмично събиране на вноските по кредита, която била наречена „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора тази услуга била допълнителна и по негово
желание и се предоставяла срещу такса. При тази услуга кредитът му се
предоставял в брой по местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично
също по местоживеенето му. С подписването на договора удостоверявал, че разбирал,
че 30% от таксата била равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга, както и че тази такса била дължима при подписването на
договора, но се плащала на равни вноски през периода му за негово улеснение. В случая
таксата била 204.71 лева и била разделена на 60 равни вноски, всяка по 3.41 лева,
които били платими на падежите на погасителните вноски. Останалата част от
таксата „Кредит у дома“, която била 477.66 лева, била свързана с разходите на кредитора
за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и била дължима
през срока на кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса
също била разделена на 60 равни вноски, всяка по 7.96 лева, които били платими
на падежите на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ били
посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора: 682.37 лева.
Съгласно чл. 26 от договора, кредитополучателят имал право по всяко време да се
откаже от тази услуга, като подаде писмено уведомление за това до кредитора. В
този случай нямало вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните
вноски в дома му за периода от уведомлението до договорена от страните за
последно плащане по договора за кредит. Но щял да продължава да дължи
непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която била
дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеенето му. Така общата
сума, която се задължил да върне на кредитора при сключване на договора, била
1680.17 лева и включвала главница в размер на 800 лева, договорна лихва в
размер на 157.80 лева, такса за оценка на досие в размер на 40 лева, такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му в
размер на 204.71 лева и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето му в размер на 477.66 лева. Съгласно
договора, общата дължима сума била платима на 60 равни седмични погасителни
вноски, всяка по 28 лева, като в размера на вноската били включени вноска по
кредита в размер на 15.96 лева, вноска по такса за оценка на досие в размер на
0.67 лева, вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 3.41 лева и вноска по
такса услуга „Кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на кредитополучателя в размер на 7.96 лева. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и я върне ведно с начислените
лихви и такси в сроковете, указани в договора, посредством плащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитора
кредитен консултант по местоживеенето. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 16.09.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора, не били обявявани за
предсрочно изискуеми. На кредитополучателя ищецът начислил обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава от 13.11.2016
г. до подаване на заявлението в съда, общият размер на което бил 116.49 лева. Кредитополучателят
не платил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента,
била 433 лева, с която били погасени такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене 54.56 лева, такса услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене 127.36 лева, такса
за оценка на досие 10.72 лева, договорна лихва 66.76 лева, главница 173.60 лева.
За ищецът бил възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, което съдът уважил по образуваното
ч.гр.д. № 668/2019 г. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, а заповедта за изпълнение му била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, като не се бил явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя
страна обусловило правния интерес на ищеца от предявените искове.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 626.40 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 91.04
лева договорна лихва от 12.11.2016 г. до 16.09.2017 г., с 29.28 лева такса за
оценка на досие от 19.11.2016 г. до 16.09.2017 г., със 150.15 лева такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене от 19.11.2016
г. до 16.09.2017 г., с 350.30 лева такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене от 19.11.2016 г. до 16.09.2017 г., със 116.49
лева обезщетение за забава от 13.11.2016 г. до 31.01.2019 г., и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 668
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел
становище по предявените искове, не е претендирал самостоятелни права и
възражения, не е посочил и представил доказателства.
Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му
молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е
основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания,
респективно същият носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези
вземания, и техния размер и изискуемост, както и закупуването им с посочените
цесии и уведомяването на ответника за същите.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
кредит от 21.07.2016 г.; формуляр за кандидатстване; стандартен европейски
формуляр; рамков договор от 16.11.2010 г.; потвърждение за цесия; допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към рамковия договор; потвърждение за цесия от
01.11.2017 г.; извлечение от приложение № 1_Р/01.11.2017 г. към рамковия
договор от 16.11.2010 г.; пълномощно от 09.09.2015 г.; пълномощно от И.;
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017 г. и уведомително писмо
изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/23.11.2017 г., ведно с известие за доставяне и
обратна разписка; уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/09.08.2019
г. и уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/09.08.2019 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 668
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ДАВА
възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да направи искането си за задължаване на третото неучастващо в делото
лице И., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за
това трето лице, в която да се посочат точно документите, които се намират у
него и иска от съда да го задължи да представи, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе по това му искане.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и цедентите, както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
поставени към тази експертиза въпроси в исковата молба и обстоятелствената част
на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че при
невнасянето му в този срок, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще
загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.02.2020 г. от 10.20 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
За същата дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения
от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: