РЕШЕНИЕ

 

Номер   261888                         Година  2021                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 06.07                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 08.06.2021 г. в следния състав:

 

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  12013  по описа за   2021         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 842, 80 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 17.08.2015 г. - 18.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***; сумата 180, 14 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2612/03.06.2020 г., издадена по частно гр. дело № 5988/2020 г. по описа на ПРС – ІV бр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Ю.М.Й. ***, чрез особения си представител адв. К.Г. - Г., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2612/03.06.2020 г., издадена по частно гр. дело № 5988/2020 г. по описа на ПРС – ІV бр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 842, 80 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 17.08.2015 г. - 18.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***; сумата 180, 14 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както вече бе посочено, задълженията на ответника за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени от ищеца за имот, находящ се в гр. ***, но от ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да е видно, че действително ответникът е собственик или поне ползвател на имота на този адрес, макар и да е регистриран като негов постоянен и настоящ адрес. Нещо повече – видно от постъпилото на 27.05.2021 г. писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община ***, ответникът не е подавал данъчни декларации за недвижими имоти в гр. ***, поради което съдът намира, че действително от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е собственик или ползвател на имота, където е била доставяне питейната и отвеждана каналната вода от ищеца през процесния период, а оттук – и че не се установява ответникът да има качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът твърди, че му е предоставял през процесния период.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да има качеството на потребител на предоставяни от ищеца през горепосочения период услуги, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответникът е бил представляван по делото от особен представител и не е поискал присъждане на разноски за производството по делото, нито е представил доказателства за направени такива – поради което, независимо от изхода от спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

На особения представител на ответника ***. К.Г. - Г. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** С. Л. Н., против Ю.М.Й., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***,  представляван от особения представител *** К.В.Г. - Г.,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 842, 80 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 17.08.2015 г. - 18.02.2019 г. за обект, находящ се в гр. ***; сумата 180, 14 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. - 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2612/03.06.2020 г., издадена по частно гр. дело № 5988/2020 г. по описа на ПРС – ІV бр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІV бр. състав частно гр. дело № 5988/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника –*** К.В.Г. – Г., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.

 

                                                                          

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                    П.Павлов

 

 

                        Вярно с оригинала!

                        Н.К.