Присъда по дело №250/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 81 |
| Дата: | 15 септември 2022 г. (в сила от 30 януари 2023 г.) |
| Съдия: | Димитър Борисов Бишуров |
| Дело: | 20225220200250 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. ИЛ. ХР. Д., ЕГН ********** за следните
престъпления:
1. По чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно
затова, че в периода от 15.11.2020 г. до 30.09.2021 г., в гр. Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на ЕЛ. СТ.
Г. от гр. Пазарджик и това заканване би могло да възбуди у нея основателен
страх за осъществяването му, както следва:
на 15.11.2020 г., в гр. Пазарджик е отправил закана за убийство към ЕЛ.
СТ. Г. с думите: “Ще те убия“ - от тел. № +*** по мобилния й телефон на №
*** с гласово съобщение в приложението „Whats Арр“ и това заканване би
могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му;
на 30.09.2021г., на AM-Тракия, обл. Пазарджик, в павилион на фирма
,,GOGRILL“ OOД, до бензиностанция „Шел Юг“ е отправил закана за
убийство към ЕЛ. СТ. Г. с думите: „Ще я убия“, които същата чула, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
2. на 08.09.2021 г., в гр. Пазарджик се е заканил с убийство спрямо
длъжностно лице АЛ. В. М. от гр. Пазарджик, назначен на длъжност старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ гр. Пазарджик, при изпълнение на службата му, с думите:
„Ще ти пръсна главата с кол. Ще те нарежа на парчета и ще те нахраня с тях.
Още утре излизам, намирам те и те почвам“, „Ако не ме освободиш ще ти се
случи нещо лошо, ще ти пръсна главата с дърво, както си ходиш по улицата
ще пострадаш. Ще те убия.“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
3. на 08.09.2021 г., в гр. Пазарджик се е заканил с убийство спрямо
длъжностно лице ХР. Н. АНГ. от гр. Пазарджик, назначен на длъжност
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ гр. Пазарджик, при изпълнение на службата
му, с думите: „Ще ти разцепя главата с кол. Ще те нарежа на парчета и ще ти
дам да ядеш. Аз ще излезна, все ще ме пуснат и ще те намеря. Ако не ме
освободиш, ще ти се случи нещо лошо, ще ти пръсна главата с дърво, както
си ходиш по улицата ще пострадаш. Ще те убия.“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Излага
1
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказания лишаване от свобода за всяко
от престъпленията, след което за определяне на едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода, което да се търпи ефективно при общ режим.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен
защитник. Не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и дава
обяснения. Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна
присъда по всички обвинения, като излага подробни съображения за това.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установена следната фактическа
обстановка:
По пункт І от обвинението.
Преди инкриминираните събития, подс. И.Д. и св.Е.Г. живЕ. около 14
години на семейни начала в Кралство Испания. РаздЕ.ли се в края на 2019
година. Причина за това бил фактът, че подс.Д. започнал все по-често да
злоупотребява с алкохол, при което ставал вербално и физически агресивен
спрямо Г.. След като се раздЕ.ли, тя се прибрала в България в самото начало
на 2020 година. Подс. Д. останал в Испания, където бил задържан за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, във връзка с извършено от
него назад във времето престъпление.
След като бил освободен, подс.Д. продължил пребиваването си в
Испания. Той не можел да преглътне раздялата с Г. и започнал да търси
контакт с нея. СподЕ.л с тяхна обща позната, че щял да се обеси, ако горната
не искала да общува с него. Това накарало Г. да започне отново да говори с
подсъдимия по телефона, но с уговорката, че ще си останат само приятЕ.,
което той приел. Към края на годината обаче подс.Д. отново станал агресивен
спрямо Г.. Започнал да й звъни много често по телефона, особено след като е
употребил алкохол, за да я ругае и упреква за раздялата им. Това накарало Г.
да блокира входящите повиквания от неговия телефонен номер. След това
той започнал да й изпраща гласови съобщения чрез приложението „Whats
Арр“ от неговия испански тел. № +*** на мобилния й телефон в България на
№ ***, с които се заканил с убийство спрямо нея.
Така на 15.11.2020 година изпратил последователно две гласови
съобщения, които били буквално със следното съдържание:
„Слушай кво шти кажа. Ето ти и от мене едно съобщение. Ще ти еба
путката майна. За единайсе години къде живя със мене единайсе хиляди евро
ми дължиш. След единайсе дена ще се прибера. Единайсе нощи, единайсе
2
никой няма да те открие, бе, курво мръсно. Боклук. Майка ти ебавам. Как не
те е срам. Ще дойда там. Ще ви убия. Всички. И тебе, и майка ти, и сина ти, и
синките ви. Е така. Чуй ма. Щот ва заплашвам по телефона. Да имате черно
на бяло. Да. Ще ви еба майката, курво мръсно долна“;
„Знаеш много добре, че имам вече лична карата и ще дойда там и ще те
убия, ще те пребия. Я за тия години, за тва нещо колко пари, кво, що е, край.
Ма не ми се прави честната и не ми и не ми дигаш. Значи аз пак от голо сърце
искам да та чуя и ти са обаждам, и ти ми затваряш. Знаеш кво шти кажа?
Знаеш кво шти кажа? Ще ти еба майката в гъза, да, може да не е утре,
вдругиден, ще си дойда в България и ще ви убия сички. Така на мене няма да
ми правиш никога, ма. Мършо. Майка ти ебавам в гъза.“ .
Св. Г. прослушала съобщенията и възприела отправената й закана за
убийство, при което сериозно се притеснила. След тези две гласови
съобщения, в своя телефон тя блокирала телефонния номер на подсъдимия
във всички възможни социални мрежи.
В деня след изпращането на гласовите съобщения, а именно на
16.11.2020г., в 20:38 часа, подс.Д. се прибрал в България със самолетен полет,
като преминал през ГКПП „Аерогара София“ /справка за пътуване т.І, л.149
от ДП/.
В България той продължил да звъни по телефона на Г., но тъй като тя
била блокирала испанския му номер, започнал да звъни от номер на
български мобилен оператор. Г. блокирала и този номер, както и спряла да
отговаря на повиквания от непознати й номера.
Подс. Д. разбрал, че св.Г. работи в павилион за бързо хранене –
„Горнооряховска скара“, стопанисван от ,,GOGRILL“ ООД, находящ се на
AM-Тракия, в землището на с.Гелеменово, обл. Пазарджик, в непосредствена
близост до бензиностанция „Шел Юг“.
На 25.03.2021 г. той отишъл на местоработата й в нетрезво състояние,
като искал да говорят и Г. да му разблокира телефона, но тя отказала. Св. Г. се
притеснила, защото подсъдимият я чакал да свърши работа и не искал да си
тръгва, поради което се обадила на тел. 112. На място пристигнали полицаи,
след което и по настояване на последните, подс. Д. взел такси, с което си
тръгнал. На следващия ден св.Г. подала жалба до Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик /т.І, л.37 от ДП/ с оплакване, че е подложена на системен
психически тормоз и заплахи за убийство от страна на Д..
През мес. април 2021г. подсъдимият ходил пак в нетрезво състояние до
местоработата на Г.. Тогава тя също подала сигнал на тел.112, но той си
тръгнал с такси преди пристигането на полицаите.
На 30.09.2021 г., около 17.00ч., подс. Д. отново пристигнал на
местоработата на св. Г., която в този момент била на смяна заедно със своята
колежка – св.Д.Ч.. Последната за малко била отишла при другите им колеги,
които работЕ. в аналогичен павилион, разположен на отсрещната страна на
магистралата, до бензиностанция „Шел Север“.
3
Когато подсъдимият пристигнал, св.Г. била сама в павилиона. Д. отново
бил в нетрезво състояние и искал от горната да излезе, за да говорят, а тя му
отказала неколкократно. Това го ядосало и той започнал да я нагрубява и
заплашва. Настанил се на маса в помещението за клиенти в павилиона, а Г.
останала в работното помещение, като дори се прикрила зад един
електроуред, за да не я вижда. Притеснена позвънила на колежката си Ч. с
молба да се върне незабавно в павилиона, на което последната се отзовала.
След като св.Ч. се върнала, заварила Г. свита в ъгъл зад една печката, като
била притеснена и треперела. Св. Ч. разбрала, че посетителят в заведението е
мъжът, за който Г. и била сподЕ.ли преди, че живеЕ. на семейни начала и с
който имала проблеми, т.к. я тормозел и заплашвал с убийство.
Подсъдимият започнал да води дълги монолози във връзка със
съвместният им живот с Г. в Испания, като не спирал да настоява да говори с
нея и заявявал, че няма да си тръгне докато това не се случи. По повод на
всичко това тя отново подала сигнал на тел.112. На място пристигнали два
полицейски автопатрула, в единият от които били полицаите от сектор „ПП“
при ОДМВР гр. Пазарджик – свидетЕ.те А.Т. и К.О., а във втория - техни
колеги от жандармерията, а именно свидетЕ.те Л.Н. и Г.Т..
Полицейските служитЕ. възприЕ. подсъдимият, който бил в явно
нетрезво състояние, пиел бира, като викал по адрес на Г., отправяйки обиди и
псувни. Първоначално полицейските служитЕ. разговаряли с Е.Г., която им
обяснила, че с Д. имали връзка, която приключила, но той продължавал да я
тормози на работното и място.
След това полицаите започнали разговор с подсъдимия, който се
провеждал непосредствено пред павилиона. Те го подканили да си тръгне, но
той отказал категорично, като бил видимо афектиран от тяхното присъствие.
Първоначално отказал да предостави на полицаите и документ за
самоличност, държал се нагло и арогантно, но в крайна сметка им дал
личната си карта. Полицаите го подканяли многократно да извика такси и да
напусне обекта, но същият категорично отказвал, като приемал
разпореждания им с насмешка.
Докато го увещавали да си тръгва, подс. Д. се ядосал и казал на
полицаите, гледайки към Г., нещо от рода, че ще й откъсне/отреже главата.
Заявил категорично, че няма да си тръгне дори да го арестуват, а когато
излезе ще я убие. В този момент Г. се намирала вътре в павилиона на около 2-
3-4 метра от Д., като чула отправената от него закана и видимо се притеснила.
Поради това, че подсъдимият отказал да изпълни полицейските
разпореждания в смисъл да престане да обижда Г. и да си тръгне, както
заради това, че в тяхно присъствие отправил към нея закана за убийство,
полицейските служитЕ. решили да го задържат, въпреки че първоначално
нямали такова намерение. След като му били поставени белезници,
подсъдимият бил качен в патрулния автомобил на полицаите О. и Т., които го
откарали в сградата на РУМВР-Пазарджик. С другия патрулен автомобил там
4
била откарана и св.Г., за да се вземат обяснения във връзка с отправените й
закани.
В сградата на полицейското управление подс.Д. имал още по-агресивно
и оскърбително поведение, което този път насочил към всички присъстващи
там полицаи, включително и към оперативния дежурен, на когото заявил, че
щял да го мушне там, откъдето бил дошъл. В един момент се изправил и
демонстративно уринирал през панталоните си, а след това с главата ударил и
счупил стъкло на портална врата в коридора пред дежурната стая. Поради
това му поведение бил воден на преглед в психиатричната болница в
гр.Пазарджик, където обаче не бил приет. След това бил воден в спешното
отделение на МБАЛ-Пазарджик, където раните от счупеното стъкло били
обработени. Накрая бил върнат в РУМВР-Пазарджик, където бил задържан за
24 часа по ЗМВР. След изтичането на този срок и считано от 01.10.2021г. бил
задържан за срок от 72 часа по чл.64 ал.2 от НПК, след изтичането на който
обаче бил освободен.
По пункт ІІ и ІІІ от обвинението
На 08.09.2021 г., след полунощ, около 00:30 часа, подс. И.Д., след като
пак бил употребил алкохол, пристигнал с такси в „МБАЛ Пазарджик“, като се
насочил към кабинета за спешна медицинска помощ в спешното отделение
/СО/. Първоначално говорил с охранителя пред СО – св. Д. А., като му
сподЕ.л, че иска да бъде прегледан. Последният му отговорил, че трябва да
изчака, защото в кабинета имало пострадали от ПТП. Тогава подсъдимият
седнал на кошетката в чакалнята пред кабинета. Не след дълго обаче излязъл
на площадката пред СО, където се намирали охранителят А., водачът на
линейка – св. С. С. и други неустановени лица. Подсъдимият вече бил видимо
ядосан, като на висок тон започнал да псува по адрес на медицинските
работници в кабинета, т.к. никой не му обръщал внимание, а той настоявал да
бъде прегледан веднага. Крещял, че имал права и иска веднага да му отворят
кабинета и да го прегледат. Св.А. опитал да го успокои, като му казал да има
търпение и да изчака, т.к. ще бъде прегледан, след като бъдат прегледани
лицата от ПТП. Св. С. също влязъл в комуникация с подсъдимия, който му
заявил, че иска да бъде прегледан, т.к. го болял коремът и бил повръщал.
Св.С. пък изразил пред него мнението си, че не е толкова „спешен“, че в
кабинета има пострадали от ПТП и на свой ред също го приканил да седне и
да изчака реда си. Тогава подсъдимият започнал да се заяжда с него и да го
провокира. Питал го предизвикателно защо е толкова висок и мускулест.
Казвал му: „Знаеш ли кой съм аз?!“.
Не след дълго пред СО пристигнали униформени полицейски
служитЕ.– свидетЕ.те А.М. и Х.А., които били назначени по трудово
правоотношение на длъжност старши полицаи в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР-Пазарджик.
5
Двамата били на смяна и изпълнявали служебните си задължения от 18.00ч.
на 07.09.2021г. до 06:00ч. на 08.09.2021 г. Същите били изпратени след
полунощ в болничното заведение, за да проверят какво е състоянието на
пострадалите от ПТП лица.
При вида им първоначално подс.Д. поутихнал, но продължил да
настоява пред охранителя и водачът на линейката, че трябва да бъде
прегледан веднага. Двамата полицаи влезли за кратко в СО, след което
излезли на площадката пред него. Тогава вече и в тяхно присъствие, подс.Д.
започнал отново да псува и ругае по адрес на медицинските работници.
Чувайки това, св. М. и св.А. разпоредили на подсъдимия да спре да вика и да
седне, за да изчака реда си. Той се обърнал към тях с думите „Вие кои сте, та
ще ми кажете какво ще правя?!“. Полицаите му се представили и поискали
документ за самоличност, а той ги питал какво ще стане ако не представи
такъв. Със спокоен тон двамата полицаи отново му разпоредили да спре да
буйства, като го предупредили, че ако не престане, ще бъде изведен от
територията на болницата. Д. отказал да изпълни разпореждането им, поради
което св. А. и св. М. го хванали с ръце, всеки под една от мишниците му, като
започнали да го извеждат от територията на болницата. В този момент нямали
никакво намерение да го задържат. Искали само да го съпроводят до
уличното платно на булеварда пред болницата, където да го оставят с
надеждата, че ще си тръгне. Докато вървЕ. през градинката пред болницата
обаче, подс. Д. започнал да ги обижда и заплашва със саморазправа. Хванал
св. А. за якето в областта на рамото и започнал да го дърпа, като крещял, че
няма да излиза от болницата, докато не го прегледат. Започнал и да заплашва
полицаите. Казвал на св. М., че ще му пръсне главата с кол, ще го нареже на
парчета и ще го нахрани с тях, както и на св. А., че ще му разцепи главата с
кол, ще го нареже на парчета и ще му даде да яде. По повод на това
свидетЕ.те М. и А. решили да задържат подсъдимия, т.к. не изпълнявал техни
разпореждания. По време на задържането той продължавал със заплахите си
към всеки един от тях, като на св. М. казвал, че като излезе го почвал
/очевидно визирал излизане от ареста – бел. моя/, а на св. А. – че все щЕ. да го
пуснат да излезне и ще го намери. След като му поставили белезници,
двамата полицаи върнали обратно подсъдимия към спешния кабинет за
медицинско освидетелстване по повод на задържането. Докато минавали
покрай свидетЕ.те А. и С. на площадката пред СО, те двамата чули как
подсъдимият казвал към полицейските служитЕ., че ще ги смачка.
Подсъдимият бил прегледан от дежурния лекар в СО - св. Д. А., след
което полицейските служитЕ. го качили в патрулния автомобил и тръгнали
към РУМВР-Пазарджик. В автомобила той продължил да отправя закани за
убийство, като се държал още по-агресивно и арогантно от преди. Казвал към
всеки един от двамата полицаи, че ако не го освободи ще му се случи нещо
лошо, ще му пръсне главата с дърво, че както си ходи по улицата щял да
пострада и категорично заявявал, че ще го убие.
В районното управление, докато оформяли документите за
6
задържането, подсъдимият продължавал да повтаря същите закани за
убийство към свидетЕ.те М. и А., а това продължило и когато бил вкаран в
помещението за задържане. Там той продължил да буйства и блъска по
решетките. Свалил си тениската, направил възел с нея и се опитвал да се
обеси на решетките. След като полицейски служитЕ. го свалили от решетката,
на място бил повикан екип на ЦСМП, който пристигнал линейка, управлявана
от св.С.. Бил му извършен медицински преглед, при който не били
констатирани увреждания, налагащи медицинска интервенция. Понеже
поведението на подсъдимия разкривало признаци за наличие на евентуални
психиатрични проблеми, той бил отведен за преглед в психиатричната
болница в гр.Пазарджик. След като бил прегледан от дежурния лекар там,
станало ясно, че не страда от психиатрично заболяване, а единствената
причина за поведението му било пияното състояние, в което се намирал. След
това подс.Д. отново бил върнат в сградата на РУМВР-Пазарджик и поставен в
помещението за задържане на лица, където продължил да буйства – блъскал
по решетките, удрял си главата в тях и сипел закани към полицейските
служитЕ.. Всичко това наложило един полицейски служител да остане на
място в близост до помещението за задържане до края на дежурството
сутринта, очевидно за да предотврати нов евентуален опит на подсъдимия за
самоубийство или за фатално самонараняване.
Заради описаната до тук фактология били образувани две отделни ДП,
които с постановление на РП-Пазарджик /т.І, л.13 от ДП/ били обединени в
едно такова.
В хода на разследването св.Г. предала с протокол за доброволно
предаване /т.І, л.48 ДП/ micro SD карта-памет, марка Nokia, съдържаща два
аудио файла, в които се съхранявали двете гласови съобщения, изпратени й
по телефона на 15.11.2020г. от страна на подсъдимия. По този начин
въпросната флашпамет била приобщена като веществено доказателство по
делото. Също така били изискани записи от охранителни камери от „МБАЛ
Пазарджик“ АД за 08.09.2021г. и от павилион „Горнооряховска скара“,
разположен до бензиностанция „Шел юг“ на АМ „Тракия“ за 30.09.2021г.,
като такива били предоставени на компактдискове, приобщени също като
веществени доказателства по делото. След това на всяко от приобщените
веществени доказателства бил извършен оглед, като били съставени и
съответните протоколи от оглед на ВД с фотоалбуми /т.ІІ, л.61-77 от ДП/.
Също така, с приемо-предавателен протокол /т.ІІ, л.78 от ДП/, св.Г. предала
доброволно на разследващия орган своя мобилен телефон, на който била
получила гласовите съобщения от подсъдимия на 15.11.2020г. и който
телефон също бил приобщен като веществено доказателство. След това
същото било подложено на оглед и съставен протокол за оглед на ВД с
фотоалбум /т.ІІ, л.79-81 от ДП/, а след извършването на това процесуално-
следствено действие, въпросният телефон бил върнат с разписка на
собственика му Е.Г..
Видно от заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична
7
експертиза за подс. И.Д., което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните, от същото става ясно, че горният не
страда от психично заболяване. По време на деянието, извършено на
08.09.2021 г., е бил в състояние на просто алкохолно опиване. Психичното му
състояние е еквивалент на психично здраве, т.е. той е психично здрав. Може
да възприеме фактите от значение за делото и да дава достоверни показания
за тях. По време на извършване на деянието на 08.09.2021 г. Д. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното, както е могъл и да
ръководи постъпките си.
Видно от заключението на приетата по делото комплексна
съдебнопсихиатрична-психологична експертиза за св. Е.Г., което съдът цени
като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, от
същото става ясно, че горната не е страдала и не страда към момента на
проведеното психолого-психиатрично изследване от психично заболяване.
Нейното психическо състояние е с еквивалент на психично здраве.
Пострадалата Г. има запазена свидетелска годност. Същата може правилно да
възприема фактите, които имат значение по делото, както и да дава
достоверни показания за тях. По време на случилото се и към момента на
изследването, пострадалата Г. е била в състояние, в което да може да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо нея. Извършеното спрямо
пострадалата Г. деяние не е допринесло за увреждане на нейното психично
здраве за дълъг период от време, но е възбудило основателен страх у нея. Е.Г.
е била емоционално видимо спокойна, нямала патологични нарушения. Не се
откривали маркери, свързани с вината. Склонна е към проява на вербална
агресия. Изследваното лице може да се отнесе към тревожен тип личност. Не
проявява склонност към симулиране и агравиране. Няма дефицит в
познавателната сфера и познавателните психични процеси. В най- висока
степен може да се приеме, че тя разказва правдиво за случилото се.
Видно от заключението на приетата по делото фоноскопна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от
страните, от което става ясно, че предоставената за изследване micro SD
карта- памет, марка Nokia, съдържа два аудио файла, записани във формат
opus с имена „AUD-20210522-WA0000.opus“ и „AUD-
20210522-WA0001.opus“. Аудиофайловете, обект на експертизата, не
съдържат информация относно датата и часа на създаването им. Единствената
информация, която носят е отразена в мета данните им. При изследване на
времевите и честотни характеристики на аудиосигнала не се откриват
признаци за изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на
звукозаписите/изрязване, копиране, вмъкване, изтриване и др./. Текстът на
звукозаписа „AUD-20210522-WA0000.opus“ е снет и представен в писмен
вид: „Слушай кво шти кажа. Ето ти и от мене едно съобщение.Ще ти еба
путката майна. За единайсе години къде живя със мене единайсе хиляди евро
ми дължиш. След единайсе дена ще се прибера. Единайсе нощи единайсе
никой няма да те открие, бе, курво мръсно. Боклук. Майка ти ебавам. Как не
те е срам. Ще дойда да там. Ще ви убия. Всички. И тебе, и майка ти, и сина
ти, и синките ви. Е така. Чуй ма. Щот ва заплашвам по телефона. Да имате
черно на бяло.Да. Ще ви еба майката,курво мръсно долна“. Текстът на
звукозаписа „AUD-20210522-WA0001.opus“ е снет и представен в писмен
8
вид: „Знаеш много добре, че имам вече лична карата и ще дойда там и ще те
убия, ще те пребия. Я за тия години, за тва нещо колко пари, кво, щое, край.
Ма не ми се прави честната и не ми и не ми дигаш. Значи аз пак от голо сърце
искам да та чуя и ти са обаждам и ти ми затваряш. Знаеш кво шти кажа?
Знаеш кво шти кажа? Ще ти еба майката в гъза, да, мож да не е утре, в други
ден, ще си дойда в България и ще ви убия сички. Така на мене няма да ми
правиш никога, ма. Мършо. Майка ти ебавам в гъза.“.
Звукозаписите се определят от експертизата като негодни за
провеждането на сравнително идентификационно фоноскопско изследване и
не е възможно да се отговори на въпроса присъства ли гласът на ИЛ. ХР. Д.
на предоставените звукозаписи. Звукозаписите съдържат реплики от мъжки
глас, на фона на музика, изказани на висок глас /крясъци/, което на места води
до значителна променливост и насищане на необратим аудиосигнал
/премодулиране/. Говорът е затруднен, трудноразбираем и завален, като най-
вероятно лицето е в нетрезво състояние, като репликите му са с кратка
продължителност, ограничени са на брой и се повтарят.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията
на свидетЕ.те Е.Г., А.М., Х.А. /дадени от него в съдебно заседание и тези от ДП,
приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, Д. А.
/дадени от него в ДП и приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на
чл.281 от НПК/, С. С. /дадени от него в ДП и приобщени към доказателствата чрез
прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, К.О. /дадени от него в съдебно заседание и
тези от ДП, приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл.281 от
НПК/, А.Т., Д.Ч. / дадени от нея в съдебно заседание и тези от ДП, приобщени към
доказателствата чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, Л.Н. /дадени от него в
ДП и приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/, Г.Т.
/дадени от него в ДП и приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на
чл.281 от НПК/, частично от тези на свидетЕ.те Я. М., Г. С. и Д. А. / дадени от тях
тримата в ДП и приобщени към доказателствата чрез прочитането им по реда на чл.281 от
НПК/. Също така от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, от
веществените доказателства - 1 бр. micro SD карта- памет, марка Nokia,
съдържаща два файла с гласови съобщения и 2 бр. компактдискове,
съдържащи видеозаписи от охранителни камери от „МБАЛ Пазарджик“ АД
за 08.09.2021г. и от павилион „Горнооряховска скара“, разположен до
бензиностанция „Шел юг“ на АМ „Тракия“ за 30.09.2021г., както и от
заключенията на СПЕ - касаеща подсъдимия, СППЕ – касаеща постр. Г. и
фоноскопната експертиза.
Относно събраните гласни доказателства следва да се каже първо, че
съдът не намира за необходимо да обсъжда показанията на св. П. П. –
медицинска сестра в СО при „МБАЛ Пазарджик“ на 08.09.2021г., след
полунощ /дадени от нея в ДП и приобщени към доказателствата чрез прочитането им по
реда на чл.281 от НПК/, т.к. сочи, че не си спомня нищо от събитията на
08.09.2021г., поради което не допринася по никакъв начин за изясняване на
фактите, включени в предмета на доказване.
9
Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на св.Д. А. –
дежурен лекар в СО при „МБАЛ Пазарджик“ на 08.09.2021г., след полунощ,
т.к. той също сочи, че не си спомня конкретни подробности относно
инкриминираните събития. Единствено заявява, че си спомня, че вечерта на
08.09.21г. подсъдимият бил нещо ядосан, като се карал и викал, но не помни
други подробности. Спомня си само, че полицаите също били ядосани, а
свидетелят останал с впечатлението, че подсъдимият нещо ги е тормозел. С
оглед така заявеното, показанията на горепосочения свидетел имат значение
на преки гласни доказателства, удостоверяващи, макар и не детайлно,
достоверността на показанията на двамата полицейски служитЕ. – свидетЕ.те
М. и А., както и тези на свидетЕ.те А. и С., съответно охранител и водач на
линейка в „МБАЛ Пазарджик“, които ще бъдат коментирани по-долу.
Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на свидетЕ.те Я.
М. и Г. С. - колежки на св.Е.Г., които не разказват за инкриминираните
събития на 30.09.2021г., т.к. не са присъствали на тази дата на работното
място на пострадалата. Те двете поотделно свидетелстват за случаи,
предхождащи с месеци датата 30.09.21г., когато подсъдимият е идвал с такси
на работното място на Г., за да я търси, но тя не била там. Двете сочат, че при
тези случаи подс.Д. и бил пиян, дори както С. се изразява „мъртвопиян“.
Двете сочат, че разбрали, че това е мъжът, с който Г. преди живеела на
семейни начала, а след това започнал да й създава проблеми, включително и
като я притеснявал на работното й място, като тя викала полиция. С оглед
така заявеното, показанията на горепосочените две свидетелки имат значение
на гласни доказателства, удостоверяващи косвено достоверността на
показанията на св.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на останалите посочени по-горе
свидетЕ. – Е.Г., К.О., А.Т., Д.Ч., Л.Н., Г.Т., А.М., Х.А., Д. А. и С. С., т.к. ги
намери за последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондиращи, както помежду си, така и със събраните писмени
доказателства и доказателствени средства, с веществените доказателства, а
също и със заключенията на приетите по делото експертизи. Събраните
гласни доказателства чрез показанията на първите шест свидетЕ. са относими
към обвинението по пункт І, а тези, събрани чрез показанията на останалите
четирима свидетЕ. – към обвинението по пункт ІІ и ІІІ.
Тук веднага следва да се каже, че дори да се приеме, че свидетЕ.те Г.,
М. и А., като пострадали от всяко от извършените от подсъдимия спрямо тях
престъпления, са заинтересовани от изхода на делото, то в никакъв случай
това не се отнася за останалите гореизброени свидетЕ., които в огромна
степен подкрепят показанията на всеки от тримата пострадали. Също така,
другата причина съдът да даде пълна вяра на показанията на всеки от тримата
пострадали е тази, че никой от тях не пожела да упражни процесуалните си
права и да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в
процеса против подсъдимия. Това е сериозна индикация за съда, че те
тримата не свидетелстват, уличавайки подсъдимия в извършване на
10
престъпленията, за които е предаден на съд, водени от някаква користна цел
или желание за мъст, а само и единствено с цел да възпроизведат обективно и
достоверно фактите от обективната действителност, които реално са
възприЕ.. Не бива да се забравя и това, че според заключението на
комплексната СППЕ, касаеща св.Г., вещите лица са категорични, че тя не
проявява склонност към симулиране и агравиране, няма дефицит в
познавателната сфера и познавателните психични процеси, като в най- висока
степен може да се приеме, че разказва правдиво за случилото се.
Извън това трябва да се каже, че до момента на извършване на първото
престъпление – 08.09.2021г., свидетЕ.те А.М., Х.А. /двамата полицейски
служитЕ./, Д. А. и С. С. /съответно охранител и водач на линейка в „МБАЛ
Пазарджик“/ не са познавали подсъдимия, така както не са го познавали и
свидетЕ.те К.О., А.Т., Л.Н., Г.Т. /четиримата полицейски служитЕ./ и Д.Ч.
/колежка на Г./, при извършване на престъплението на 30.09.21г. Това, че не
са го познавали иде да покаже, че те нямат никакъв личен мотив и причина да
го уличават необосновано, като му приписват поведение или деяние, което
обективно той да не е имал или извършил.
Всичко това бе достатъчно за настоящия съдебен състав да даде пълна
вяра на коментираните до тук свидетЕ.. От показанията на коментираните
свидетЕ. бяха установени конкретните обстоятелства във връзка с
инцидентите, случили се на две от инкриминираните дати: 8-ми и 30-ти
септември 2021г., които са включени в предмета на доказване, а от
показанията на Г., освен за тези дати, бяха установени и обстоятелствата,
относно отправената закана за убийство спрямо нея, посредством изпращане
на гласови съобщения по телефона й на 15.11.2020г. Обобщено казано,
категорично беше изяснено, че по подробно описания по-горе начин, подс.
И.Д. се е заканил с убийство на св.Е.Г. на две отделни инкриминирани дати-
15.11.2020г и 30.09.2021г., както и на св.А.М. и Х.А. на датата 08.09.2021г.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в които
отрече де е отправял закани с убийство, както спрямо Г., така и спрямо
полицейските служитЕ. М. и А..
Твърди на първо място, че не е изпращал гласови съобщения по
телефона на Г. на 15.11.2020г., както и че гласът, който се чува на
аудиозаписите, ноходящи се във веществото доказателство - micro SD карта-
памет, марка Nokia, не бил негов.
Това негово твърдение се опровергава първо от показанията на св.Е.Г.,
която бе категорична след извършения оглед на вещественото доказателство
в с.з., посредством възпроизвеждане на аудиозаписите в него, че гласът в
двете гласови съобщения, подробно цитирани по-горе, е именно на Д..
Относно съдържанието на гласовите съобщения спор по делото няма, а
то е установено категорично и от заключението на фоноскопната експертиза,
което съдът няма никаква причина да не кредитира. Изясни се от това
заключение, че двете гласови съобщения се съхраняват в два аудиофайла,
11
като не се съдържа информация относно датата и часа на създаването им, но
при изследване на времевите и честотни характеристики на аудиосигнала, не
се откриват признаци за изменения, предизвикани от манипулация и монтаж
на звукозаписите/изрязване, копиране, вмъкване, изтриване и др./.
Заключението на фоноскопната експертиза не допринася за установяването на
факта на кого принадлежи гласът, който се чува в съобщенията, респ. на
авторството на деянието в лицето на подсъдимия, т.к. е посочено от вещите
лица, че поради причини, подробно описани в изследователската част на
експертизата, не е възможно да се даде категорично заключение в горния
смисъл.
В същото време обаче, фактът кое е лицето, изпратило гласовите
съобщения, се установява от извършения оглед на ВД – 1 бр. мобилен
телефон м. „Самсунг“ с ИМЕИ № ***, предоставен от пострадалата Г. за
нуждите на разследването, който оглед е обективиран в протокол с
фотоалбум /т. ІІ, л.79-81 от ДП/. Видно е от протокола за оглед, че при
отварянето на приложението „Whats app“ е налице контакт, записан като „И.“,
а номерът на този контакт е на испански оператор: +***. Вижда се, че от
посочения контакт и телефонен номер, на 15.11.2020г. към телефона на Г. са
изпратени, респ. получени две гласови съобщения с различна
продължителност, а също и пропуснати видеообаждания, като под всички
пропуснати обаждания и гласови съобщения се вижда надпис: „Блокирахте
този контакт. Докоснете за отблокиране“. Това се вижда и на фотоалбума на
сн.6 и сн.7.
Казаното до тук на първо място доказва категорично, че гласовите
съобщения са изпратени на 15.11.2020г. от контакт с испански номер, записан
в телефона на пострадалата като „И.“, което е малкото име на подсъдимия.
Всичко това, насложено към категоричните показания на св.Г., че
горепосочения телефонен номер е испанският номер на подсъдимия, както и
че гласът, който се чува на гласовите съобщения е на Д., води до
категоричния извод, че именно той ги е изпратил.
В съдебно заседание на 04.04.2022г., след предявяването и извършения
оглед на ВД - micro SD карта-памет, подс.Д. заяви първо, че гласът, който се
чува на гласовите съобщения не е негов и второ – че телефонен номер +*** не
бил негов, а бил на съпругата му, като имаше предвид св.Г.. Това твърдение
на подсъдимия съдът оцени като откровена лъжа, очевидно изказана в
стремеж да се оневини. Ако е вярно казаното от подс.Д., че въпросният
телефонен номер е бил ползван от Г., то тогава тя би следвало да ползва
мобилния си телефон с поставената в него карта на испанския оператор. При
това положение обаче няма как от испанския телефонен номер тя да получи
гласово съобщения на собствения си телефон, футкциониращ с карта на
български мобилен оператор. Още повече, че към датата на изпращане на
гласовите съобщения – 15.11.2020г., св.Г. се е намирал в България, а не в
Испания, при което няма логика и причина тя да ползва мобилен телефон с
карта на испански оператор, а не с такава на български, каквато всъщност е
12
ползвала, когато е получила съобщенията. В същото време, на посочената
дата подс.Д. е бил със сигурност в Испания, т.к. както вече бе посочено се е
завърнал в България със самолетен полет на следващия ден вечерта, което
допълнително води до извода, че именно той е ползвал посочения испански
телефонен номер, от който е изпратил и инкриминираните гласови
съобщения, за което бе категорична Г..
Тук не е нужно да се преповтаря отново съдържанието на двете гласови
съобщения, т.к. това бе направено по-горе на два пъти. Достатъчно е само да
се подчертае, че в двете гласови съобщения подс.Д. заявява няколко пъти в
прав текст към Г., че ще я убие. Нещо повече, заявява, че освен нея ще убие
също майка й и сина й, т.е. отправя към пострадалата и закана с убийство на
ближни, но такова обвинение му е било спестено от държавното обвинение.
Доказателство, че именно подс.Д. е изпратил двете инкриминирани
гласови съобщения се извлича и от част от тяхното съдържание. Така
например второто гласово съобщение започва с репликата: „Знаеш много
добре, че имам вече лична карта и ще дойда там и ще те убия …“. Към края на
съобщението пък е казано: „ … мож да не е утре, в други ден, ще си дойда в
България и ще ви убия сички“.
Самият подсъдим заяви в обясненията си пред съда, че докато
пребивавал в Испания е притежавал издадени му от компетентните власти
испански лични документи, а старата му българска лична карта била
открадната, след което той се снабдил с нова от българско консулство, но бил
без лична карта около 3-4 месеца. Заяви също, че Г. знаела, че той си е
извадил нова лична карта, а след извършената в съдебно заседание
констатация по личната карта на подсъдимия, съдът установи, че тя е била
издадена на 03.09.2020 година, т.е. малко повече от два месеца преди
изпращането на гласовите съобщения. Всичко това, насложено към
цитираната първа реплика в съобщението, насочена към Г. в смисъл, че тя
знае, че подсъдимият вече имал лична карта и ще дойде при нея /в България –
бел. моя/ да я убие, води до още по-категоричния извод, че въпросната
реплика е казана от Д.. Втората цитирана реплика, че ако не утре в други ден
ще се върне в България и ще убие „сички“ /очевидно е имал предвид Г. и
семейството й/ също без съмнение е казана от него, т.к. той е пристигнал в
страната ни на 16.11.2021г., т.е. на следващия ден след изпращането на
съобщението.
С оглед на всичко казано до тук за съда не остана никакво съмнение, че
именно подс.Д. е изпратил двете инкриминирани съобщения до пострадалата,
с което на 15.11.2020г й се е заканил с убийство.
По-нататък, подс.Д. даде обяснения, с които отрече на 30.09.2021г., на
работното място на св.Г., в присъствието на пристигналите там полицейски
служитЕ., след подаден от нея сигнал на тел.112, да е отправял към горната
закана с убийство.
Тези негови твърдения са поредната лъжа, изказана в стремеж да се
13
оневини. Те отново категорично се опровергаха на първо място от
показанията на св.Г.. Тя недвусмислено заяви, че чула репликата, която
подс.Д. казал пред полицаите в смисъл, че дори да го арестуват, той ще излезе
и ще я убие, което заявил и в момента на поставянето на белезниците. Според
Г. тя тогава била на около 20-30 метра от подсъдимия, но съдът установи, че
това не е вярно. Очевидно неволно или поради недобра пространствена
ориентация, св.Г. греши за разстоянието, на което е била от подсъдимия.
Съдът установи обаче, че тя се е намирала на около 2-3-4 метра от него,
когато е чула отправената по нейн адрес закана за убийство, за което се
събраха множество еднопосочни гласни доказателства, а е налице и
веществено такова-копмпактдиск със запис от камери за видеонаблюдение
непосредствено пред павилиона, в който е работела пострадалата и в който са
се развили инкриминиараните събития на горепосочената дата. Показанията
на св.Г. за това, че е чула отправената пред полицаите по нейн адрес закана за
убийство се потвърдиха от показанията на свидетЕ.те К.О., А.Т., Л.Н., Г.Т. и
Д.Ч., които същевременно опровергаха защитните твърдения на Д., с които
отрече да е отправял такава закана.
Така например, в показанията си св.К.О. /дадени в съдебната фаза и
тези от ДП/ категорично посочи, че в негово и на неговите колеги присъствие,
подс.Д. е обиждал многократно и псувал Г., а в един момент заявил, че ще я
убие, като й отреже главата. Когато казвал това той се намирал пред
полицаите, но гледал към Г., която била вътре в павилиона, на около 3-4
метра от подсъдимия и със сигурност чула заканата. Това заяви в показанията
си и св.А.Т., който също недвусмислено посочи, че в присъствието на него и
колегите му, Д. казал, че ще отреже или откъсне главата на Г., а тя била на не
повече от 2 метра в павилиона на работното си място. Това потвърдиха и
свидетЕ.те Л.Н. и Г.Т.. Първият заяви, че чул подсъдимият да казва: „Ще я
убия, ще й отрежа главата, ще я излежа“, а вторият чул репликата: Ще я
излежа, ще й отрежа главата“. Вярно е, че се появиха известни разминавания
в показанията на полицейските служитЕ. относно това, каква точно е била
репликата, с която е отправена заканата с убийство, доколкото не всички
казаха, че чули репликата „ще я убия“, но това разминаване е несъществено и
може да се обясни с изминалото време от момента на събитията до момента
на свидетелстването от всеки от въпросните свидетЕ.. Още повече, че
полицейските служитЕ., поради естеството на работата си, често стават
свидетЕ. на подобен род закани и едва ли може да се очаква от тях да помнят
детайлно всяка такава.
Тук веднага следва да се каже, че горекоментираните четирима
свидетЕ. са полицейски служитЕ., но това по никакъв начин не ги превръща в
заинтересовани свидетЕ. и то в посока на обвинителната теза. Те нямата
никакъв личен мотив да уличават подс.Д. като му приписват поведение или
деяние, което обективно той да не е извършил. Казано с други думи, няма
никаква обективна причина горните четирима да си измислят и лъжат за това,
че подсъдимият се е заканил с убийство на Г., по описания от тях начин, ако
14
това действително не е било така. Не бива да се забравя, че четиримата са
били изпратени на място по сигнал на Г., че подсъдимият я притеснява на
работното й място, като я обижда и заплашва. Тяхната цел е била единствено
да преустановят противопровното поведение на Д., като му разпоредят да си
тръгне и така да престане да притеснява пострадалата. Ето защо и в случай,
че подс.Д. бе изпълнил многократно даваните му от полицаите устни
разпореждания да спре да обижда пострадалата и да си замине, респ. ако пред
самите полицаи Д. не бе отправил по адрес на Г. закана за убийство, то не би
имало никаква обективна причина полицейските служитЕ. да усложняват
дежурството си, като пристъпят към задържането му. Не само не би имало
причина, но и необходимост полицаите да пристъпят към задържане на
лицето, което е един отговорен и формален процес, свързан в повечето
случаи, с употреба на физическа сила и помощни средства, с отвеждане на
лицето за медицински преглед, извършване на обиск, документално
оформление на всяко от тези действия и т.н. Тази процедура обаче е била
разгърната, именно защото подс.Д. е отказвал многократно да изпълни
полицейските разпореждания в смисъл да спре да обижда пострадалата и да
си тръгне, като приемал същите с насмешка, както се изрази св.Н., а накрая,
т.е. непосредствено преди и по време на задържането е казал пред полицаите,
че ще убие Г..
На следващо място, съдът изцяло се довери на показанията на
полицейските служитЕ., т.к. те категорично се подкрепиха не само от тези на
св.Г., но и от тези на св. Д.Ч., която също е абсолютно незаинтересован от
изхода на делото свидетел. Тук веднага следва да се каже, че съдът даде
пълна вяра на показанията на св.Ч., дадени в ДП, а не толкова на тези, които
депозира в съдебното следствие, т.к. последните бяха на места колебливи,
хаотични и вътрешно противоречиви. Така например св.Ч. изясни пред съда,
че когато дошли полицаите, те многократно казвали на подсъдимия да си
тръгне, но той отказвал да го направи доброволно. Посочи, че били на около
3-4 метра от павилиона, когато го задържали, при което той казал „това нещо
трябва да приключи, ако трябва и със смърт“. Заяви пред съда, че не била
чула подсъдимият да казва репликата „Ще я убия“. Веднага след това заяви,
че не била чула и думата „смърт“ /имаше предвид в контекста на репликата,
че това нещо трябвало да приключи ако трябва и със смърт – бел. моя/, а само
чула „по другия начин“ и сама за себе си в този момент била решила, че под
„другия начин“, той имал предвид „със смърт“.
След прочитането на показанията на св.Ч. от ДП обаче, същата ги
потвърди изцяло, като поясни пред съда, че била забравила доста
подробности, от тези които й бяха прочетени. Ето защо съдът се довери
изцяло на нейните показания от ДП, още повече, че те са дадени на
01.10.2021г., т.е. в деня след инкриминираните събития, като тогава очевидно
св.Ч. е имала съвсем ярък и подробен спомен. Та, от тези нейни показания
категорично се изясни почти цялостното поведение на подс.Д., след
пристигането му на работното място на Г. на 30.09.2021г. Стана ясно, че след
15
пристигането на полицейските служитЕ. те дълго време увещавали Д. да си
тръгне, а той отказвал. В крайна сметка един от полицаите му казал
настоятелно да си повика такси и да си тръгне, а той отвърнал, че няма да си
ходи, че годините прекарани с Г. в Испания били твърде много и той няма да
ги забрави лесно, след което заявил, че ако трябва ще убие Г., гледайки към
нея. Тогава полицаят го попитал учудено: „Ще я убиеш!?“, а подсъдимият
потвърдил, че ще я убие и всичко щяло да приключи единствено така. Стана
ясно от показанията на св.Ч. и това, че след тези събития св.Гнчева
променила начина си на живот, т.к. се страхувала. Когато Ч., след работа
карала с колата си Г. до дома й, последната искала да я остави точно пред
входната врата и да не потегля веднага, а да я изчака докато си отключи и
влезе. Стана ясно, че дълго време Г. живеел с постоянен страх, а когато Ч. я
карала да излезе из града заедно с нея, тя отказвала от страх, защото можела
да срещне подсъдимия.
Накрая, но не по значение, показанията на св.Г. и тези на свидетЕ.те
К.О., А.Т., Л.Н., Г.Т. и Д.Ч., относно инкриминираните събития на
30.09.2021г., се подкрепят категорично и от вещественото доказателство –
компактдиск, съдържащ видеозаписи от охранителна камера, разположена да
заснема пред лицевата страна на работното място на пострадалата. Това ВД е
било обект на оглед в ДП, като такъв бе направен и във фазата на съдебното
следствие. При елементарния преглед на съдържанието на видеозаписа,
находящ се във въпросното ВД, посредством неговото възпроизвеждане,
може да се види в голяма степен какво е било поведението на подс.Д. на
30.09.2021г., когато е дошъл на работното място на пострадалата. Вижда се ,
че в 17:10ч. подсъдимият влиза в обхвата на камерата пред павилиона, като е
във видимо нетрезво състояние. Взел си е бира от павилиона /за това
свидетелства и Ч./, многократно се обляга на нещо като шубер и говори на
някого, който е очевидно вътре в павилиона. Влиза в контакт с граждани,
които чакат автобус пред павилиона. Сяда на ръба на циментова площадка и
пие от бирата, а малко след това, в 17:17ч. се насочва към вътрешността на
павилиона, очевидно в залата за клиенти, като така излиза от обхвата на
камерата. След малко пак излиза навън и пие бира. Многократно след това
влиза и излиза от клиентката част във вътрешността на павилиона. В 17:57
часа пристигат двата полицейски автопатрула. Полицаите викат подсъдимия
пред павилиона и започват разговор с него. Основно му говори служител с
униформа на жандармерията, а останалите полицаи стоят спокойно до тях. До
18:07ч. подсъдимият е с гръб към камерата, след което се обръща с лице,
заставайки с десния си профил към камерата. Вижда се, че говори към
полицаите разпалено, като ръкомаха с дясна ръка и сочи с пръст. След това
говори по телефона, клатушкайки се. В 18:10ч. видимо се разпалва, като
ръкомаха и няколко пъти тупа с десния си крак по земята, гледайки към
полицаите срещу него. Полицаите през цялото време са видимо спокойни.
Това продължава до 18:12ч., когато той пак отива до шубера на павилиона и
започва да говори нещо, очевидно на някой, който е вътре в работното
16
помещение.На два пъти полицаите го избутват настрани от шубера, а в
18:15ч. му поставят белезници. Вижда се как той гледа към павилиона и казва
нещо. В този момент подсъдимият е в непосредствена близост до павилиона,
което категорично сочи, че св.Г. греши, че е била на около 20-30 метра, когато
чула отправената по нейн адрес закана за убийство. Вижда се как след
поставянето на белезниците подсъдимият е поведен към единия полицейски
автомобил и излиза от обхвата на камерата. Малко след това се вижда как
св.Г. също излиза от павилиона и се качва в автомобила на жандармерията.
Описаното до тук в огромна степен потвърждава достоверността на
показанията на св.Г., нейната колежка Ч. и тези на полицейските служитЕ.,
респ. оборва защитната версия на подсъдимия, че на въпросната дата не се е
заканвал с убийство на пострадалата.
Що се отнася до твърденията на подсъдимия, че на 30.09.2021г., след
откарването му в РУМВР-Пазарджик, бил бит от полицейски служитЕ. и то
на два пъти – вечерта и през нощта, като освен леки телесни повреди му била
причинена и средна такава, изразяваща се в счупване на крайник - пета
метатарзална кост на дясното ходило, за което бе представено и прието по
делото като писмено доказателство СМУ № 292/04.10.2021г., издадено от
съдебен лекар в „МБАЛ Пазарджик“ /л.173-174 от съд. дело/, съдът намира за
необходимо да отбележи следното. Дори действително над подсъдимия да е
било упражнено излишно полицейско насилие, то този факт не влияе по
никакъв начин на извършените от него преди това престъпления и не би бил
основание нито за отпадане, нито за смекчаване на отговорността му. В
същото време обаче съдът има сериозни съмнения относно достоверността на
заявеното от подсъдимия в горния смисъл, най-малкото защото стана ясно, че
той не е подал никаква жалба, с която да се оплаче от упражнено над него
полицейско насилие. Обяснението, че нямал пари да плати на адвокат, който
да подаде такава жалба е меко казано несериозно. Твърдението, че след побоя
полицаите го заплашвали да не пусне жалба, а той се страхувал, т.к. знаЕ.
къде живее също е несериозно. Още повече, че Д. не намери за необходимо да
поясни как и с какво е бил заплашван, а се задоволи само да декларира това.
Необходимо е да се изтъкне и това, че описаните в СМУ телесни увреждания
на подсъдимия биха могли да се получат при самонараняване. Стана ясно, че
след задържането му в сградата на РУМВР-Пазарджик на 30.09.21г., освен че
е имал изключително оскърбително и дори хулиганско поведение спрямо
полицейските служитЕ., които псувал и нагрубявал, уринирал
демонстративно пред тях през дрехите си, но и с главата си счупил стъкло на
врата, при което получил наранявания и бил воден в кабинета за спешна
помощ. Отделно от това в помещението за задържане е блъскал по решетките,
очевидно не само с крайниците си, но и с главата, така както е правел и при
задържането му на 08.09.21г., когато направил и опит да се обеси. Всичко
това дава основание да се мисли, че описаните в СМУ увреждания са
получени при самонараняване. Напълно е възможно счупването на петата
метатарзална кост на дясното ходило да се получи при ритане с крак на
17
решетката в мястото за задържане, т.к. това е костта срещу малкия пръст на
десния крак.
Относно обвиненията по пункт ІІ и ІІІ от АО, подс.Д. даде също
обяснения, с които отрече да е отправял закана за убийство спрямо всеки от
двамата полицейски служитЕ. – св.А.М. и св.Х.А.. Заяви, че още с
пристигането им в болницата двамата полицаи просто го взЕ. и пребили без
да знае защо. Заяви, че преди това не се бил заяждал с охранителя и водачът
на линейка, не е бил агресивен, не бил крещял и не бил обиждал никой. Само
бил ядосан, че не го приемали за преглед, но говорел със спокоен тон. Заяви
недвусмислено, че когато полицаите пристигнали директно го арестували и
започнали да го бият, а той не бил казвал на никой от тях, че ще ги убива.
Заяви, че същите тези двама полицаи, заедно с техни колеги, участвали в
побоя над него и на 30.09.2021г., когато му бил счупен и кракът. С
последното очевидно се прави опит да се прокара внушението, че двамата
полицаи са си измислили отправените към тях закани за убийство на
08.09.2021г. и то след като са го били на втората дата, т.к. с това
допълнително обрисуват Д. като престъпник и го дискредитират, за да не му
се повярва, че е бил бит от тях.
Тези твърдения на подсъдимия, както останалите му, досежно
повдигнатите други обвинения, са лъжа и израз на защитна позиция. Те
категорично се опровергават от показанията на свидетЕ.те А.М., Х.А., Д. А. и
С. С., на които съдът дава пълна вяра, за което съображения се изложиха по-
горе и тук не следва да се преповтарят. Само може да се добави, че подобно
на колегите си, присъствали на събитията на 30.09.21г., полицаите М. и А.,
при пристигането им в „МБАЛ Пазарджик“, също не са имали никакво
намерение да усложняват нощното си дежурство, респ. да пристъпят към
задържането на подсъдимия по реда на ЗМВР. Те са били изпратени в
болницата от дежурния в районното управление, за да установят какво е било
състоянието на пострадали от ПТП лица, които са били приети в кабинета за
спешна помощ в СО. Очевидно е, че след като там са възприЕ. агресивното
поведение на Д. и след като той е отказал да изпълни устните им
разпореждания да престане да буйства, с отправено и предупреждение, че ако
не престане, ще бъде изведен от територията на болницата, двамата
полицейски служитЕ. са предприЕ. извеждането му. В този момент те също не
са имали никакво намерение да го задържат, а единствено да го съпроводят до
уличното платно на булеварда пред болницата, където да го оставят с
надеждата, че ще си тръгне. Именно защото докато го извеждали, подс. Д.
започнал да ги обижда, заплашва със саморазправа и отправя към всеки от тях
закани за убийство, по подробно описания по-горе начин, двамата полицаи
пристъпили към неговото задържане. След това го върнали в СО за да бъде
освидетелстван по повод на задържането, а после и в сградата на РУМВР-
Пазарджик, като по пътя той продължил да им се заканва с убийство.
Продължил с агресията си и в полицейското управление, блъскал и удрял с
глава по решетката в мястото за задържане, а след това направил и опит да се
18
обеси, за което пък бил воден на преглед и при психиатър. Агресивното
поведение на Д. през цялата нощ станало повод един полицай да стои до края
на дежурството в близост до мястото за задържане на лица, за да препятства
нов евентуален негов опит за самоубийство или самонараняване. Всичко това
категорично се изясни от неопроверганите показания на св.М. и тези на св.А.,
дадени от последния в съдебната и досъдебната фаза. Съдът кредитира в по-
голяма степен показанията на св.А. от ДП, т.к. в показанията си пред съда той
заяви, че не си спомня конкретни подробности, което даде повод да се
приобщят към доказателствения материал, чрез прочитането им, тези от
досъдебната фаза.
Тук отново следва да се вземе отношение към твърденията на подс.Д.,
че на 30.09.2021г. били жестоко пребит от 7-8 полицейски служитЕ., сред
които били и свидетЕ.те М. и А.. Както стана дума и по-горе, с това
твърдение несъмнено се преви опит да се прокара внушението, че след като
горните двама са участвали в жестокия побой над Д., при който му бил
счупен и кракът, то те решили да твърдят, че той се е заканвал с убийство
спрямо тях на 08.09.21г., като с това допълнително го обрисували като
престъпник и го дискредитирали, т.е. дават повод да не му се повярва на
неговите твърдения за нанесения му побой. Не убягна от вниманието на съда,
че св.А. е разпитан в ДП за пръв път на 08.09.2021г. от 04:10ч. до 04:40 часа
/т.І, л.62-63/. На същата дата, малко по-рано е разпитан и св.М., но
показанията на последния от ДП настоящият съдебен състав не може да
обсъжда, т.к. те не са приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл.281 от НПК. Не така стоят нещата с показанията на св.А. от ДП, които
бяха прочетени и приобщени по посочения процесуален ред. Видно е от
посочените показания на св. А. от ДП, че още през нощта той е разказал за
отправените преди това от подсъдимия закани за убийство към него и неговия
колега. При това положение, дори хипотетично да се приеме за вярно
твърдението на Д., че М. и А. са участвали в побоя над него на 30.09.21г., то
обективно не е имало как двамата да знаят още на 08.09.21г., че ще участват в
такъв побой, та още на тази дата да си измислят, че към тях са били отправени
инкриминираните закани.
Освен всичко казано до тук, показанията на горните двама полицейски
служитЕ. в голяма степен се подкрепят от тези на свидетЕ.те Д. А. и С. С.,
които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. Вярно е, че те
двамата посочиха, че не са чули подс.Д. да се заканва с убийство на някой от
полицаите, което е напълно обяснимо, т.к. отправянето на заканите е
започнало в градинката пред болницата, т.е. докато подсъдимият е бил
извеждан от нейната територия. Охранителят и водачът на линейка в този
момент са се намирали непосредствено пред СО. СвидетЕ.те А. и С. обаче
бяха категорични за това, че когато полицаите са върнали подсъдимият в СО
за преглед по повод на задържането и минали покрай тях, те го чули да им
казва, че ще ги смачка. Това категорично сочи, че именно Д. е имал агресивно
поведение към двамата полицейски служитЕ., както и че е проявил нулев
19
респект към тях и техните разпореждания, за което също показания дадоха А.
и С.. Те също опровергаха твърденията на Д., че вечерта пред СО не бил
агресивен, не бил крещял и не бил обиждал никой, а само бил ядосан, че не го
приемали за преглед, но говорел със спокоен тон, както и че когато полицаите
пристигнали директно го арестували и започнали да го бият.
На последно място, но не по значение, твърденията на подс.Д. в горния
смисъл се опровергаха и от вещественото доказателство – компактдиск,
съдържащ видеозаписи от охранителна камера, разположена да заснема пред
СО в „МБАЛ Пазарджик“. Това ВД е било обект на оглед в ДП, като такъв бе
направен и във фазата на съдебното следствие. При прочита на огледния
протокол, както и след елементарния преглед на съдържанието на
видеозаписа, находящ се във въпросното ВД, посредством неговото
възпроизвеждане, може да се види в голяма степен какво е било поведението
на подс.Д. на 08.09.2021г. Вижда се, че в 00:33ч. Д. пристига с такси пред СО,
слиза и се насочва към неговия вход. В 00:36ч. се вижда как говори разпалено
с охранителя А., жестикулира и маха с ръце по посока на кабинета за
прегледи в отделението. После почва да говори с лице, облечено с червена
тениска с надпис на гърба „ЦСМП“ /очевидно това е св.С./ като също
разпалено ръкомаха многократно и сочи към лекарския кабинет. Това
продължава до 00:41ч., когато пристигат полицаите М. и А., които влизат във
фоайето на СО и излизат от обхвата на камерата. В 00:43ч. полицаите излизат
на площадката пред СО, а подсъдимият тръгва след тях и ги заговаря, като се
спират на средата на площадката. В един момент и пред тях Д. почва да
ръкомаха, сочейки в посока към лекарския кабинет. Това продължава до
00:49ч, когато единият полицай му говори нещо и сочи към пейките пред СО.
В 00:50ч. подсъдимият сяда на пека за придружитЕ. пред СО, а полицаите
влизат отново в отделението и излизат от обхвата на камерата. Малко след
това излизат, застават пред подсъдимият и почват нещо да му говорят, докато
е седнал. Той също им говори и сочи с ръка към тях. В 00:51ч. единият
полицай говори към подсъдимия и сочи с лявата си ръка на два пъти към
изхода от двора на болницата. Подсъдимият също говори на полицай и сочи с
ръка към него, след което двамата униформени го хващат под мишниците и
започват да го извеждат към двора, като излизат от обхват.
Всичко това е достатъчно, за да се установи, че подс.Д. лъже, като
твърди, че вечерта при СО не е бил агресивен, не е псувал и обиждал по адрес
на медицинските работници, а както си стоял полицаите дошли и директно го
арестували, като започнали да го бият, без да знае защо.
В заключение следва да се обобщи, че обясненията на подсъдимия, с
които отрече да се е заканвал с убийство на всеки от тримата пострадали, по
подробно описания по-горе начин, бяха опровергани от всички събрани по
делото доказателства, респ. не бяха подкрепени с нито едно пряко или
косвено доказателство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
20
обективна и субективна страна подс. И.Д. е осъществил престъпните състави
както следва:
1. чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като в
периода от 15.11.2020 г. до 30.09.2021 г., в гр. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, посредством гласови съобщения на първата дата
и с конкретни думи на втората, по подробно описания по-горе начин, се е
заканил с убийство на ЕЛ. СТ. Г. от гр. Пазарджик и това заканване би могло
да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му;
2. чл.144 ал.3 вр. с ал.2 и с ал.1 от НК, тъй като на 08.09.2021 г., в гр.
Пазарджик, с думи, по подробно описания по-горе начин, се е заканил с
убийство спрямо длъжностно лице - АЛ. В. М. от гр. Пазарджик, назначен на
длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ гр. Пазарджик, при изпълнение на службата
му, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
3. чл.144 ал.3 вр. с ал.2 и с ал.1 от НК, тъй като на 08.09.2021 г., в гр.
Пазарджик, по подробно описания по-горе начин, се е заканил с убийство
спрямо длъжностно лице ХР. Н. АНГ. от гр. Пазарджик, назначен на
длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ гр. Пазарджик, при изпълнение на службата
му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Авторството деянията се доказа по един несъмнен начин от събраните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства, в светлината на
горния анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършването престъпленията. Подсъдимият Д. е имал
представа за всички обективни елементи от състава на всяко от трите
престъпления, включително и квалифициращите, като и е искал настъпването
на общественоопасните последици на всяко от деянията, т.е. действал е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Същият, при реализирането на своите две прояви по пункт І от
обвинението, е съзнавал, че на двете инкриминирани дати – 15.11.2020г. и
30.09.2021г., отправя вербална закана за убийство, по подробно описания вече
начин, към св.Е.Г.. Съзнавал е още и това, че отправените конкретни закани
в изпратените две съобщения с израза „Ще те убия“, както и употребеният на
30.09.2021г. по адрес на горната израз „Ще я убия“, са от такова естество, че
всяка от тях може да възбуди основателен страх у заплашения за
осъществяването й, още повече, че за съставомерността на престъплението по
чл.144 ал.3 от НК не необходимо заплашеният реално да е изпитал страх.
Установи се обаче в настоящото производство, че заканите към пострадалата,
по своето съдържание и начин на отправяне не само са били от естество, че
да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в конкретния случай
те дори са възбудили такъв. За това свидетелства, както пострадалата, така и
21
св.Ч.. Отправената закана за убийство на 30.09.2021г. не е несъставомерна,
както твърди защитата, независимо че репликата „Ще я убия“ е била казана от
подсъдимия непосредствено пред полицейските служитЕ.. Установи се, че
когато я е изричал подсъдимият е гледал към пострадалата, а тя самата е чула
и възприела репликата по нейн адрес, което е достатъчно за съставомерността
на престъпната проява. Всъщност достатъчно е било това, че заканата е била
чута от пострадалата, дори и Д. да не бе гледал към нея. Не е несъстовомерна
закана за убийство или друго престъпление в хипотеза, когато заканващият се
не изрича заканителната реплика директно към заплашения, а към едно трето
лице, но с ясното съзнание, че заплашеното лице също присъства на място и
възприема заканата, както е било и в настоящия случай на 30.09.2021г.
Подсъдимият е осъществил престъплението по чл.144 ал.3 от НК
спрямо постр. Г. при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК, тъй като всяко от двете единични деяния, изразяващи се в
закани с убийство, са извършени през непродължителен период от време, при
идентична обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Подсъдимият е съзнавал и това, че извършва престъпленията по пункт
ІІ и ІІІ от обвинението, а именно, че отправя вербални закани за убийство,
многократно цитирани вече, към пристигналите в „МБАЛ Пазарджик“ двама
полицейски служитЕ. – свидетЕ.те М. и А., както и че отправените към тях
закани са от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у
заплашения за осъществяването им. Тук отново трябва да се припомни, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо
заплашения реално да е изпитал страх, а възраженията на защитата в този
смисъл са несъстоятелни. Установи се обаче по делото и че такъв страх е бил
изпитан от двамата полицейски служитЕ., доколкото те заявиха, че
поведението на Д. спрямо тях не е било типичното такова на правонарушител.
Той е бил изключително агресивен спрямо тях, а те не са могли да го
респектират по никакъв начин, за което говори и последващото поведение на
подсъдимия в сградата на полицията, когато оскърбителното отношение към
полицаите е продължило, съпроводено с блъскане с глава и крайници по
килията. Отделно от това двамата пострадали заявиха, че не изпълняват
полицейски функции непрекъснато, че принципно имат семейства, както и че
не би представлявало проблем за Д. да научи къде живеят и да пристъпи към
изпълнение на заканите си.
Относно заканите с убийство пункт ІІ и ІІІ от обвинението е налице и
съзнание от дееца Д., че я отправя към длъжностни лица. Не е спорно по
делото, че свидетЕ.те М. и А. са били облечени в полицейски униформи. Не е
спорно и това, че двамата са имали длъжностно качество по смисъла на чл.
93, т.1, б. „а” от НК, доколкото на тях е било възложено да изпълняват със
заплата и постоянно, служба в държавно учреждение - МВР на Р България,
към което се числи и РУМВР-Пазарджик, където те са работЕ. към
инкриминираната дата. Това е видно от актовете за встъпването им в
22
длъжност, както и от длъжностните характеристики за длъжността полицай –
старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” към РУ- Пазарджик /т.І, л.112-117 от ДП/. От
посочените длъжностни характеристики става ясно, че правата и
задълженията на полицейските служитЕ. са свързани най-общо с една високо
отговорна държавно-властническа дейност, насочена към опазването на
обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие за разкриване на
престъпления и други правонарушения, контрол и издирване на лица, вещи и
МПС и т.н. Казано с други думи, двамата полицейски служитЕ. не са
извършвали дейност само на материално изпълнение, поради което имат
качеството на длъжностно лице според цитираната по-горе допълнителна
разпоредба от общата част на НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимияа, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно цЕ.те на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да опредЕ. вида и размера на наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на всяко от трите конкретни престъпни
деяния, предвид времето и мястото на извършване – публично /относимо за
втората закана за убийство спрямо Г. и за тези спрямо полицейските
служитЕ./ и с демонстрирано чувство за безнаказаност, както и че
престъплението спрямо Г. е осъществено при продължавана престъпна
дейност, което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност,
независимо че следва да се третира като неосъждан към момента на
извършване на престъпленията. Той е бил осъждан общо четири пъти в
периода 1997г. – 2004г., като е изтърпявал ефективно наложени му наказания
ЛС. Последно е търпял общо най-тежко наказание от две години ЛС,
определено му по съвкупност и при групиране на осъжданията му по НОХД
№ 29/2004г. на РС-Пещера и НОХД № 1181/2004г. на РС-Пазарджик.
Изтърпял е това наказание на 03.02.2008г., като на 03.02.2018г. е изтекъл
реабилитационният срок по чл.88а ал.2 от НК. Негови минали осъждания
разбира се не могат да се вземат предвид като такива с оглед настъпилата
абсолютна реабилитация за всички тях, но може и следва да се отчитат като
негативни характеристични данни за личността на подсъдимият. Отделно от
това той и по местоживеене е негативно охарактеризиран. Обществената
опасност на дееца се завишава и от това, че той е извършил три отделни
престъпления закана с убийство за един кратък период от време.
Тук е мястото да се посочи, че според показанията на св.Г. и
обясненията на подсъдимия, той е бил осъждан за престъпление в Испания и
е изтърпявал там наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, по
данни на последния. Получавайки тази информация съдът положи усилия да
събере доказателства относно това кога подсъдимият е бил осъждан в
23
чужбина, за какво престъпление и как е бил наказан. Това бе обусловено от
необходимостта и задължението на съда да спази императивната разпоредба
на чл.8, ал.2 от НК, която гласи: „Влязла в сила присъда, постановена в друга
държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява
престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко
наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в
Република България“. Поради това, че в ДП /т.І, л.139-148/ е приложена на
хартиен носител извадка от справка за Европейската информационна система
за съдимост - ЕКРИС, която справка е била направена по електронен път в
стандартизиран формат чрез системата ЕКРИС съдът подложи на внимателен
анализ въпросната справка от Европейската информационна система за
съдимост, като констатира, че в нея са описани общо 7 престъпления, които
да са били извършени от подсъдимия. Много схематично обаче и без
пространствени данни за същността на извършените престъпления са били
посочени типът на извършените престъпления, наложените наказания като
размер и вид, както и начална и крайна дата на изтърпяване. Направи
впечатление на съда, че на няколко места, когато са описвани наказания
лишаване от свобода, наложени от испански съд на подсъдимия, е посочвана
и начална дата на отлагане, както и продължителност на отлагането, което
настоящият съдебен състав асоциира с условно осъждане по смисъла на
българския НК. На няколко места съдът се натъкна и на информация относно
това и че испански съд е постановявал прекратяване на временно отлагане
/основният характер на наказания/, касателно наложени наказания лишаване
от свобода. Посочено е например на л.142 и л.143 в началото наложено
наказание лишаване от свобода от 3 месеца, за което е написана начална дата
на отлагане, продължителност на отлагането 2 години, а след това е било
описано прекратяване на временното отлагане, а накрая и край на
изтърпяване на наказанието, който е посочен като 26.03.2020г. От така
описаното вероятно трябва да се направи извод, че в един момент наложеното
на подсъдимия наказание от 3 месеца условно е било активирано и е търпяно
ефективно, като е изтърпяно на 26.03.2020г. Съдът обаче се натъкна на
описание на шесто поред престъпление на л.144 гръб до л.147 от справката на
ЕКРИС, в което пък е отразено, че на подсъдимия е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, както и множество други
кумулативни наказания за управление на МПС под влияние на алкохол или
наркотични вещества. Относно наказанието лишаване от свобода също е
отразено, че то е било с начална дата на отлагане и продължителност на
отлагането 2 години. На л.147 от справката обаче е посочен край на
изтърпяване на наказанието, който е фиксиран като 26.01.2021г. и то става
въпрос за лишаване от свобода, а не за останалите наказания. От така
отразеното в тази справка не можа категорично да стане ясно в крайна сметка
това наказание било ли е търпяно ефективно или не. Във всички случаи обаче,
ако то е било търпяно ефективно, няма как неговият край да е бил
26.01.2021г., тъй като в кориците на делото на л.149 има справка за
24
задгранични пътувания, от която става ясно, че подсъдимият е пристигнал в
България на 16.11.2020г. С оглед на всичко това и поради изключителната
схематичност и лаконичност в данните от справката ЕКРИС, от страна на
съда бе изготвена ЕЗР до компетентните испански власти, с която бяха
изискани официални данни за осъжданията на подсъдимия в тази държава-
членка на ЕС.
От постъпилата по делото, по повод оказаната международна правна
помощ по ЕЗР, справка, изпратена от компетентните испански власти,
наименована „Система на Административните регистри в подкрепа на
Правосъдната администрация“ /л.156-164 от съдебното дело/ отново
настоящият съдебен състав не успя да установи категорично за какви точно
престъпления е бил осъждан в Испания подсъдимия и как е бил наказан за
тях. В тази справка на някои места е посочено, че бил осъждан за
престъпление: „Нарушение“ /виж на стр.162-163 от делото/. На едно място е
посочено, че е осъждана за престъпление: „Малтретиране“ /виж стр.157 от
делото/. На две места е посочено, че е осъждан за престъпление: „Шофиране
под влияние на алкохолни напитки, наркотици, упойващи или психотропни
вещества“ /виж стр.158 и 160 от делото/. От така описаното по никакъв начин
не става ясно в какво се изразило престъплението малтретиране, респ. дали
същото е наказуемо и по българския НК. Не стана категорично ясно и дали е
осъждан за шофиране след употреба на алкохол, още по-малко с колко
промила, или и след употреба на наркотици, или пък след употреба и на
двете, за да се прецени дали извършеното от него в Испания е престъпление и
по българския НК. Поради всичко това съдът не приложи разпоредбата на
чл.8 ал.2 от НК и не прие, че подс.Д. е с обременено съдебно минало, предвид
осъждане в чужбина, т.к. за да стори това, то е било безусловно необходимо
постановените испански присъди да са били признати от българския съд.
Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред, неприкосновеността на човешката
личност и в недостатъчната способност за самоконтрол от страна на
подсъдимия.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало към момента на извършване на настоящите
престъпления, както и това, че заканите са били само вербални. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са, че втората закана спрямо Г. и тези спрямо
полицейските служитЕ. са били отправяни публично, както и това, че с
изпратените гласови съобщения на 15.11.2020г. и на 30.09.2021г., на
работното място на постр.Г., подсъдимият е извършил спрямо нея
престъпления от частен характер – обида, доколкото изключително цинично я
нагрубявал и псувал, за което свидетелства, както тя, така и св.О., а също и
съдържанието на гласовите съобщения. Отегчаващо е и това, че на 08.09.21г.
пред СО в „МБАЛ Пазарджик“ е извършил и престъплението хулиганство по
смисъла на чл.325 от НК, като е псувал и ругаел публично и на висок глас по
адрес на медицинските работници, но такова обвинение не му е било
25
повдигнато.
Съдът като прецени наличните смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, счете, че
за постигане цЕ.те на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и
генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, подсъдимият И.Д.
следва да бъде осъден на една година лишаване от свобода за престъплението
по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 и вр. с чл.26 ал.1 от НК, извършено спрямо Г., както и
на по десет месеца лишаване от свобода за всяко от двете престъпления по
чл.144 ал.3, вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, извършени спрямо М. и А., които
наказания са съответни на тежестта на извършеното и с които ще се постигнат
цЕ.те по чл.36 от НК.
На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът опредЕ. и наложи на подсъдимият
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, а именно наказание от
една година лишаване от свобода.
Имайки предвид данните за личността на подсъдимия съдът преди всичко
намери, че за постигане цЕ.те на наказанието: принудително – възпиращ и
поправително-превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия и предупредителен
и общовъзпитателен - спрямо останалите членове на обществото,
изтърпяването на така наложеното наказание следва да е ефективно. По тази
причина не бе приложен институтът на отлагане на изтърпяване на
наказанието ЛС при условията на чл.66 ал.1 от НК, а именно на условното
осъждане.
Вярно е, че формална пречка за условно осъждане на подсъдимия в
случая не съществува, т.к. наложеното му общо най-тежко наказание ЛС е до
три години и към момента на деянията по настоящото дело, деецът не е
осъждан- реабилитиран по абсолютна реабилитация. Не трябва да се забравя
обаче, че условното осъждане е по принцип изключение от правилото за
ефективно изтърпяване на всяко наказание лишаване от свобода. При
решаване на въпроса за условно осъждане трябва да се вземат предвид и
двете цЕ. на наказанието, както индивидуалната, така и общата превенция,
макар и законът да поставя акцент върху първата. Справедливостта на
наказанието е основен принцип на нашето наказателно право, а справедливо е
това наказание, което като вид, размер и начин на изтърпяване, съответства на
тежестта (обществената опасност и моралната укоримост) на престъплението.
Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението - чл.35, ал.3 от
НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и
мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на
наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за извършеното
престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цЕ..
Поначало, при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66 от НК, съдът следва да се ръководи от личните
качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и
26
превъзпитание е постижимо с приложението на този материално-правен
институт. Доколкото качествата на личността намират проявление и в
конкретиката на престъпната му дейност, то начинът на осъществяване на
престъпния състав също има значение за тази преценка.
В случая начинът на извършване на трите престъпления –
демонстративно и с чувство за безнаказаност, съпроводени с отправяне и на
обиди към пострадалите, както и с извършването на хулигански действия,
очертават подсъдимия Д. като една личност, проявяваща нулев респект към
правата на личността. Фактът, че са извършени общо три закани с убийство за
един кратък период от време, както и че по две от тях заплашени са били не
какви да е длъжностни лица, а полицейски служитЕ., натоварени с функции
по опазване на обществения ред и превенция на престъпността, в още по-
голяма степен очертават Д. като човек, с изкривена ценностна система,
абсолютно индеферентен към страданията, които би могъл да предизвика у
заплашените, воден само и единствено от стремежа да докаже своето
превъзходство над останалите, включително и над органите на реда. Когато
към всичко това се насложи и честата злоупотреба на алкохол от страна на
подсъдимия, което води до изключително занижаване на морално-волевите
му задръжки, то е очевидно, че същият се е оформил като една обществено
опасна и социално неприемлива личност.
Ето защо и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът опредЕ. общ
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. флашка с SD-карта
памет и 2 бр. компактдискове, да останат по делото и да се унищожат заедно
с него, при настъпване на законовите срокове за това.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Д. да заплати
сторените по делото разноски в размер на 1577.85 лева за изготвените в ДП
експертизи, платими по сметка на ОДМВР-Пазарджик
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
27