Решение по дело №267/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.118 от КСО, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. М. К. от гр. Брегово, ул.”Яне Сандански” № 1а, обл. Видин, действащ чрез пълн. адв. Р. Д. от АК-Видин, съд. адрес: гр. Видин, ул.”Шести септември” № 5, против Решение № 2153-05-16 от 08.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 12.10.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 12.10.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин. Претендира отмяна на атакуваните актове, както и присъждане на направените разноски в производството. Прилага списък с разноски.

Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът приема за установени следните факти: със заявление вх.№ 2113-05-122 от 15.03.2023 г. жалбоподателят поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложил 2 броя трудови книжки, военна книжка и удостоверение обр. УП-3. Въз основа на представените документи и след като било изпратено писмо до осигурителя, което било върнато като неполучено, било преценено, че заявителят към датата на подаване на заявлението няма изискумия според чл.69б, ал.2 от КСО осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд от 15 години, а само 13 години, 8 месеца и 10 дни. Въз основа на това било постановено разпореждане № ********** от 12.10.2023 г., с което било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждането било оспорено от заявителя с жалба вх.№ 1012-05-51 от 09.11.2023 г., като изрично посочил, че няма данни по преписката да е била изискана информация от синдика на осигурителя „П.” ЕООД, в несъстоятелност, относно категорията на положения от него трудов стаж, тъй като е работил като шофьор на товарен автомобил за международни превози с тегло над 12 тона, което сочи за положен втора категория труд.

От ответника били изпратени допълнителни писма изх.№ 1012-05-51#1 от 10.11.2023 г. до заявителя, както и писмо изх.№ 2113-05-122#13 от 10.11.2023 г. до синдика на фирма „П.” ЕООД, гр. Несебър, в несъстоятелност, за издаване на удостоверение за втора категория труд, след което било постановено процесното решение, в което се посочва, че от синдика на осигурителя „П.” ЕООД не е получен отговор. Прието било, че общата продължителност на осигурителния стаж на заявителя в България, превърнат към трета категория труд, е 25 години, 3 месеца и 10 дни, а в Чехия е 12 години и 24 дни, или общо 37 години, 4 месеца и 4 към 15.03.2023 г., когато е подадено заявлението. Въз основа на това жалбата била отхвърлена, а разпореждането – потвърдено от ИФ Директор на ТП на НОИ-Видин Ц. Д., изрично оправомощена със заповед № 1016-40-230/18.02.2019 г. на Управител на НОИ.

В производството по делото е представено и прието удостоверение, издадено от синдик на „П.” ЕООД, в несъстоятелност, в което се посочва, че за периода от 25.06.2009 г. до 18.03.2011 г. жалбоподателят В. М. К. е бил служител на дружеството и е изпълнявал длъжността „международен шофьор на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона, поради което съгласно чл.2, т.25 от НКТП положеният от същия труд е от втора категория.

По искане на оспорващия по делото беше назначена, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, която даде заключение, че към датата на подаване на заявлението лицето е имало навършени 59 години и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, 4 месеца и 6 дни, респ. изискваните от закона 100 точки, равняващи се на сбора от възраст (59 години и 11 месеца, и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд от 40 години и 9 месеца). В заключение се посочва от вещото лице, че към датата на заявлението лицето е имало изискуемия се трудов стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е имал общо 100 точки и 8 месеца, с което изпълнява изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл.168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: оспореното решение № 2153-05-16 от 08.12.2023 г. на ИФ Директор на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 12.10.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” ТП на НОИ-Видин са постановени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, респ. чл.98, ал.1, т.1 от КСО, при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл.117, ал.3 от КСО форма и съдържание, както и при спазване на процесуалните правила. В хода на административното производство в съответствие с изискванията на чл.9, ал.2 и ал.4, предл. първо от АПК, като и на чл.35 и чл.36 от АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление. Органът по чл.98, ал.1, т.1 от КСО се е произнесъл в рамките на едномесечния срок от постъпване на всички необходими документи. Спазен е и едномесечният срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ, съгласно чл.117, ал.3 от КСО.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът прецени следното: основният спорен въпрос в настоящия казус е правен и касае по реда на чл.104, ал.2 от КСО за превръщане на придобит в друга държава-членка на ЕС, осигурителен стаж от втора категория труд, в стаж от трета категория труд. С подаване на заявлението си до ТП на НОИ-Видин жалбоподателят изрично е поискал отпускане на пенсия по чл.69б от КСО. От гореизложените обстоятелства относно придобития от жалбоподателя осигурителен стаж по категории, които не са спорни за страните и са установени от събраните доказателства, следва, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършена възраст 59 години и 11 месеца, както и зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 15 години, 4 месеца и 6 дни, както и осигурителен стаж от трета категория труд 21 години, 7 месеца и 1 ден. Общата продължителност на осигурителния стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл.104 от КСО, положен в България е 25 години, 8 месеца и 9 дни, а общия осигурителен стаж от България и Чехия възлиза на 40 години, 9 месеца и 9 дни.

При тези данни за категоризацията на положения труд приложима е нормата на чл.69б, ал.2 от КСО, съгласно която лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Предвид изложеното се налага извод, че предвиденото в чл.104, ал.2 от КСО превръщане на осигурителния стаж от втора категория труд в стаж от трета категория е приложимо и в настоящия случай по отношение на положения от жалбоподателя труд от втора категория в България и Чехия. Като не е допуснал превръщане на този стаж в трета категория по реда на чл.104, ал.2 от КСО административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е довело до издаване на незаконосъобразен административен акт.

Като не е уважил заявлението на жалбоподателя за отпускане на пенсия по чл.69б от КСО органът е постановил административен акт в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, който предполага равнопоставеност на осигурените лица при реализиране на техните осигурителни и пенсионни права, както и своевременно предоставяне на пенсия за старост при подадено заявление и наличие на законовите условия за това. Ето защо съдът счита, че са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК следва да бъдат отменени оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин.

Следва да се посочи, че съдът няма правомощие да се произнесе вместо органа по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на административния орган, поради което на основание чл.173, ал.2, предл.2 от АПК административната преписка следва да бъде върната на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин, за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-05-122 от 15.03.2023 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б от КСО, подадено от В. М. К., при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като при новото произнасяне по подаденото заявление да превърне признатия в мотивите на настоящото решение общ осигурителен стаж от втора категория, придобит от жалбоподателя в България и Чехия, в осигурителен стаж от трета категория труд по реда на чл.104, ал.2 от КСО, като направи нова преценка за кумулативното наличие на материалните предпоставки чл.69б, ал.2 от КСО и определи момента, в който същите са настъпили.

Предвид изхода на делото и своевременно направената претенция за присъждане на разноски, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени такива в размер общо на 500,00 лева, от които 300,00 лева за заплатен адвокатски хонорар и 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице, съгласно приложените към делото доказателства и списък на разноските.

При така изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2, чл.173, ал.2, предл.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-05-16 от 08.12.2023 г. на ИФ Директор на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 12.10.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Видин

ОТМЕНЯ Разпореждане № ********** от 12.10.2023 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-Видин.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО: Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-Видин, за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-05-122 от 15.03.2023 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б от КСО, подадено от В. М. К. от гр. Видин, ул.”Яне Сандански” № 1а, в едномесечен срок от получаване на преписката, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ-Видин да заплати в полза на В. М. К. от гр. Видин, ул.”Яне Сандански” № 1а направените разноски в производството по делото в размер общо на 500,00 (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.