Решение по дело №1566/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.2а, буква а) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на М.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № ***/15.06.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която - за това, че 15.06.2023г. около 00:32 часа, в гр. Варна, по ****, посока центъра на града, К.А.И.с ЕГН: ********** управлява л.а. БМВ 320 Д с рег.№ СА****ХС, собственост на М.С.Г., с отнето на основание чл.171, т.1, буква б ЗДвП СУМПС, съгласно ЗППАМ № ***/22.04.2023г. по описа на отдел „ПП“ СДВР, връчена на 22.04.2023г., за което срещу И.е съставен АУАН серия GА № ****/15.06.2023г. - на основание чл.171, т.2а, буква а) ЗДвП и чл.22 ЗАНН на М.С.Г. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. БМВ 320 Д с рег.№ СА****ХС, за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № **** и 2 бр. рег. табели СА****ХС.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че заповедта е немотивирана, т.к. не е обоснована в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, не е конкретизирано нарушението, съставляващо основание за налагане на ограничението, нито е мотивирана необходимостта от прилагане на ПАМ за постигане на предвидената в закона цел. Твърди, че изложените в заповедта обстоятелства не покриват изискванията за мотивираност на същата, доколкото липсва изложение на съображенията, въз основа на които се основава ангажиране отговорността. Лицето, по отношение на което е установено противоправното поведение - К.А.И., е близък на жалбоподателката, но същата по никакъв начин не е била уведомена, нито е могла да узнае за отнемането на СУМПС от К. И.. Твърди и че от изложеното от административния орган не може да се направи еднозначен извод на коя точно хипотеза по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП се основава налагането на ПАМ, като е налице противоречие в посочените обстоятелства от фактическа и правна страна. При описание на фактическата обстановка е посочено, че водач на автомобила, собственост на М.Г., е бил К.А.И., чието СУМПС е отнето със ЗППАМ № ***/22.04.2023г., а при посочване на основанията за налагане на ПАМ на собственика на автомобила е посочено, че ПАМ се налага за това, че Г. е управлявала същия след като СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1, с което виновно е нарушила чл.150а, ал.1 ЗДвП. Твърди и че липсват мотиви досежно срока на прилагане на ПАМ.

С молба С.д. № 12790/11.09.2023г. адв. Т. поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, чрез гл.юрк. Г., оспорва жалбата. Счита, че от доказателствата по преписката се установяват материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а именно управление на МПС от лице, което е неправоспособно. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от АУАН Серия GA № ****/22.04.2023г. и ЗПАМ № ***/22.04.2023г. на мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на основание чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, спрямо К.А.И.била наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на И.на 22.04.2023г.

На 15.06.2023г., около 00:32 часа в гр.Варна, по ****, посока центъра на града - до „КЗ БУЛЯРД“, К. И.управлявал л.а. „БМВ 320 Д“, с рег. № СА****ХС, собственост на М.С.Г.. След справка в АИС „Административнонаказателна дейност“ и АИС „Български документи за самоличност“ - МВР, било установено, че И.е с отнето СУМПС на основание ЗПАМ № ***/22.04.2023г.

Прието било, че К. И.е извършил нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП за което му бил съставен АУАН серия GA № ****/15.06.2023г., с който били иззети СРМПС № **** и 2бр. рег. табели СА****ХС.

На същата дата, полицейски инспектор към ОДМВР - Варна, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, издал Заповед № ***/15.06.2023г., с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП наложил на собственика на автомобила - М.С.Г., принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – БМВ 320 Д, с рег. № СА****ХС, за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, същият на основание чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а“ и т.6 от ЗДвП, е оправомощил служителите, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.8 – полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна - за цялата територия на ОД на МВР - Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.

Видно от АУАН серия GA № ****/15.06.2023г., на 15.06.2023г., на посочените място и час, К. И.е извършил нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП – управлявал е л.а. БМВ 320 с рег. № СА****ХС, собственост на М.С.Г., без да притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него МПС, поради това че е лишен от правоуправление по административен ред със ЗППАМ № ***, връчена на 22.04.2023г.

Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл.171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е и тази по т.2а, буква „а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС от лице, което е лишено от право да управлява МПС по административен ред, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила.

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.2 АПК.

Неоснователно е оплакването, че в заповедта не е посочено конкретната хипотеза от чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, в която е наложена ПАМ, т.к. в заповедта са изложени всички относими към субективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на лицето, в качеството му на собственик на автомобил, управляван от лице, което е лишено от право да управлява МПС със ЗПАМ № ***/22.04.2023г., връчена на 22.04.2023г.

Неоснователно е и оплакването за наличие на противоречие в заповедта, т.к. при описание на фактическата обстановка е посочено, че водач на автомобила, собственост на М.Г., е бил К.А.И., чието СУМПС е отнето със ЗППАМ № ***/22.04.2023г., а при посочване на основанията за налагане на ПАМ на собственика на автомобила е посочено, че ПАМ се налага за това, че Г. е управлявала същия след като СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1, с което виновно е нарушила чл.150а, ал.1 ЗДвП.

Интерпретацията на обстоятелствената част на заповедта от страна на жалбоподателката е неправилна. Никъде в заповедта не е посочено, че Г. е извършила нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, като посочените в тази връзка обстоятелства всъщност съставляват цитат от съставения срещу И.АУАН серия GA № ****/15.06.2023г.

Неоснователно е и оплакването, че Г. не е била уведомена от И.и не е могла да узнае за извършеното отнемане на СУМПС, т.к. знанието или позволението на собственика за ползване на автомобила, респ. липсата на такива, са ирелевантни за прилагане на ПАМ.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат.

В случая ЗДвП регламентира прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП при установено управление на ППС от лице, което е било лишено от право да управлява МПС по административен ред. Само наличието на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ, като законът не свързва същата с неправомерно поведение и установяване на вина на собственика – че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач, поради което без правно значение са обстоятелствата дали собственикът е предоставил управлението на превозното средство на неправоспособен водач и дали му е било известно, и кога му е станало известно това обстоятелство. Законът допуска засягане правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения – в този смисъл Решение на
ВАС № 1235/30.01.2019г. по адм.д. № 10192/2018г.

Както бе посочено по-горе, при осъществяване на предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ. За да бъде приложена процесната принудителна мярка, законът не възлага в тежест на административния орган установяване на обстоятелството, че собственикът на автомобила е знаел, че го предоставя на неправоспособен водач, респ., че е разрешил автомобилът му да се ползва от такъв. Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните мерки и да не предоставя, респ. да не допуска, собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, респ. от водач, който е бил лишен от право да управлява МПС.

Нормата на чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е категорична, ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е било лишено от право да управлява МПС по административен или съдебен ред. ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а настоящият случай не е такъв.

Неоснователно е и оплакването, че срокът на прилагане на ПАМ не е обоснован, т.к. същият е определен в предвидения от закона минимален размер.

По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100,00лв. (сто лева).

Водим от горното, Варненския административен съд, VІІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Г., ЕГН: **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***/15.06.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която на основание чл.171, т.2а, буква а) ЗДвП и чл.22 ЗАНН, й е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС л.а. БМВ 320 Д с рег.№ СА****ХС, за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН: **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

	Съдия: