Р Е Ш Е Н И Е
Номер 811 02.07.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, XVI-ти състав, на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар:
С. Х.
Прокурор:
Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдията Д. Гальов КАНД № 691 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Ж.Б.Д., с адрес: ***, чрез адвокат И.Н. от БАК, против Решение
№ 22 от 11.02.2020г., постановено по НАХД № 552 от 2019г.
по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-4635-000147/12.08.2019г. на Началника на
РУ – Приморско при ОД на МВР-гр.Бургас, с което на касационния жалбоподател, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били
наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Касаторът излага
теза, според която първоинстанционният съд не изследвал за какво ППС се касае в
случая. Съдът погрешно приравнил процесното ППС с електрически скутер. Точно
описание на транспортното средство липсвало и в НП, където същото било описано
единствено като „триколесно МПС“. Според жалбоподателя
административнонаказващият орган не доказал, дали това превозно средство
подлежи на регистрация и по какъв ред. Твърди се, че действащото
законодателство не изисква регистрация на ППС с електрически двигател. Сочат се
нарушения на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН относно точно описание на нарушените
разпоредби, които довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Твърди се още наличието на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се,
касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Царево като
неправилно, а вместо него да постанови решение, с което да отмени оспореното
НП. Не се сочат нови писмени доказателства.
Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила.
В съдебно
заседание, касаторът – Ж.Б.Д., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. В писмена молба, чрез адв.Н., изразява становище по хода на
делото и поддържа искането за отмяна на съдебния акт и на НП. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
касация – РУ- Приморско при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен не изпраща
представител. Не ангажира становище по оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването,
респективно предлага оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд.
След като прецени доводите и становищата
на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – гр.Царево било образувано по жалба на Ж.Б.Д., с адрес: ***,
чрез адвокат И.Н. от БАК, против наказателно
постановление № 19-4635-000147/ 12.08.2019г. на Началника на РУ -Приморско при
ОД на МВР-гр.Бургас, с което на Д., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
С оспореният
съдебен акт, Районен съд –гр.Царево потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в
НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. Настоящата инстанция приема, че с
оглед събраните по делото доказателства РС–Царево установил в пълнота
фактическата обстановка, въз основа на която правилно е формулиран извода, че
оспореното НП е законосъобразно и същото е потвърдено изцяло.
При постановяване
на съдебния си акт съдът приел, че с издаването на АУАН и
НП били спазени разпоредбите на ЗАНН. Спазени са и сроковете в административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентни
лица, съдържат всички реквизити по ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.
Съдът приел за категорично установено, че на посочените в АУАН и НП дата и
място Ж.Д. управлявал триколесно превозно средство, което не било регистрирано
по надлежния ред. От заключението на автотехническата експертиза извършена
в хода на образуваното бързо производство се установило, че управляваното от
жалбоподателя средство е триколесно моторно превозно средство – електрически
скутер /мотопед/, задвижван
посредством безчетков електрически двигател с мощност 500 вата и развиващо
максимална скорост 25 км/ч. Съдът приел, че това ППС притежава
всички характеристики на електрически мотопед, включително и посочената в ЗДвП
максимална скорост до 50 км/ч. По тези съображения първоинстанционният съд
приел, че като пътно превозно средство, участващо в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, той подлежи на задължителна регистрация. На
следващо място в решението е посочено, че законосъобразно, в съответствие с
приложимата санкционна разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП АНО наложил на
жалбоподателя кумулативно предвидените наказания, в минималния размер,
определен в закона, поради което същите не подлежат на изменение. Не били
налични предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, за което отделно са
изложени съответни мотиви.
От фактическа страна по
делото е установено следното:
На 17.07.2019г. в
гр.Китен, около 11,45ч., полицейски служители при РУ Приморско установили,
че по ул.“Странджа“, в посока ул.“Атлиман“ се движи триколесно
МПС. В хода на проверката контролните органи установили, че превозното средство
се управлява от касатора Ж.Д. и същото не било регистрирано по надлежния ред. На
място бил съставен АУАН, в който деянието било квалифицирано като нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този АУАН, в същия ден било образувано БП по
описа на РУ Приморско срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. По досъдебното производство не било привлечено
обвиняемо лице.
В хода на производството
са установени фактите относно индивидуализиране на управлявано от Д. превозно
средство, което представлява скутер (електрически мотопед), задвижван
посредством безчетков електрически двигател с мощност 500 вата и развиващ
максимална скорост 25 км/ч., поради което същото несъмнено е моторно превозно
средство. Безспорно е и обстоятелството, че е собственост на касатора Д. и не било
регистрирано.
Наблюдаващият прокурор
преценил, че се касае за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и прекратил
бързото производство, като изпратил преписката по компетентност на началника на
съответното управление на МВР за преценка по компетентност относно ангажиране
на административно-наказателна отговорност. Въз основа на съставения акт за
установяване на нарушение, съответно при преценка материалите по БП, АНО издал
обжалваното НП, в което се позовава на прокурорското постановление, респективно
на установените факти относно естеството
на управляваното от касатора триколесно превозно средство. Изрично е обсъдена
легалната дефиниция на МПС, съгласно §6, т.11 и т.14 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП и е обоснован правилния и съответен за закона извод, че
подлежи на задължителна регистрация. По делото няма спор, че такава регистрация
не е налице, но при така установените факти и обстоятелства доводите на
касатора са неоснователни.
Изложените съображения
на първоинстанционния съд са подробни и се споделят от настоящия касационен
състав, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата
инстанция препраща към тях.
Посочената в НП правна
квалификация по никакъв начин не нарушава правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво му се вменява.
Изискванията за регистрация на МПС произтичат от действащата нормативна уредба
и незнанието на закона не извинява извършителя на административното нарушение.
Правилно е
квалифицирано административното нарушение, съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, както
и относимата към него санкционна норма, поради което доводите за формална
незаконосъобразност на НП са неоснователни.
Законодателят е
предвидил кумулативно налагане на двете администра-тивни наказания, които в
случаят са наложени в минималния предвиден в закона размер както за глобата,
така и по отношение лишаването от права, поради което така индивидуализираните
наказания не подлежат и на редуциране.
Предвид изложеното,
касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
решението на РС-гр.Царево е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22
от 11.02.2020г., постановено по НАХД № 552 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Царево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1.
2.