№ 126386
гр. С., 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110152096 по описа за 2022 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу длъжника Ф. З. А. за следните суми:
главница в размер на 250,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 12,52
лева за периода от 09.07.2021 г. до 23.08.2021 г., договорна неустойка в
размер на 134,48 лева за периода от 09.07.2021 г. до 23.08.2021 г., законна
лихва за забава в размер на 37,73 лева за периода от 01.10.2021 г. до
01.08.2022 г., неустойка за забава в размер на 39,70 лева, начислена
еднократно за периода от 22.10.2021 г. до изплащане на задължението,
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в размер на
135,00 лева за периода от 30.08.2021 г. до 01.08.2022 г. и законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. В
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен
заем № 545674, сключен с длъжника на 09.07.2021 г.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията
за договорна неустойка в размер на 134,48 лева за периода от 09.07.2021 г. до
23.08.2021 г. В заявлението е посочено, че съгласно уговореното в чл. 7 и чл.
6.2. от договора между заявителя и длъжника се дължи неустойка за
непредоставяне в тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на
обезпечение по начина и реда, посочен в Общите условия. В представения
към заявлението договор за паричен заем № 545674 от 09.07.2021 г., не е
налице никаква уговорка касателно предоставянето на обезпечения или
последиците от пропуска за това. Визираните разпоредби от договора имат
различна уредба. Отделно от това, съдът счита, че подобна уговорка би била
нищожна. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем
основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно
с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по
посочения начин, би въвела възникването на неустоечно задължение от
неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова,
1
каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на
размера (и предвид съотношението му към размера на заетата сума) и начина
на уговарянето неустойка би излязла извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което същата би се явила
нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за:
неустойка за забава в размер на 39,70 лева, начислена еднократно за периода
от 22.10.2021 г. до изплащане на задължението, и разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането в размер на 135,00 лева за периода от
30.08.2021 г. до 01.08.2022 г., са в противоречие с правилата на ЗПК.
Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивните разпоредби на чл.10а и чл. 33 от ЗПК.
Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се
установява да е била уговорена неустойка за забава в размер на 39,70 лева.
Касае се за вземане по т. 3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от
/ФИРМА/ от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството
заеми „Кредирект“ чрез Интернет. Подобна уговорка се явява противоречаща
на нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава потребителят
дължи само законна лихва, каквато не се явява претендираната.
Претендираната сума за разходи за събиране на вземането поради
забава на плащането не се дължи поради противоречие с разпоредбата на чл.
10а от ЗПК. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, а действията по
неговото принудително събиране в случай на неизпълнение не са такива.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 12,25 лева до сумата от 25,00 лева,
както и за сумата над 24,50 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу Ф. З. А. в частта за: сумата в размер на
134,48 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 09.07.2021 г.
до 23.08.2021 г., сумата в размер на 39,70 лева, представляваща начислена
еднократно неустойка за забава за периода от 22.10.2021 г. до изплащане на
задължението, сумата в размер на 135,00 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 30.08.2021 г.
до 01.08.2022 г., както и в частта за разноските над сумата от 12,25 лева до
сумата от 25,00 лева за държавна такса, и над сумата от 24,50 лева до сумата
от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3