Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1218 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е започнало по Искова молба подадена от К.Т.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адв. К.Д. ***, с която се претендира да бъде осъдена
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Генерал Столетов“
№21 да заплати сумата от 50 000 лева дължими като обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на нечовешко и нехуманно
отношение изразяващо се в умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на мярка „Задържане под стража“ без влязла в сила присъда като
непълнолетен, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление,
осветление и проветряване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за човешко общуване, недохранване и изхранване с некачествена
храна в период на подрастване, при нехигиенични опасни за здравето условия и
невъзможност да завърши образованието си; за неимуществени вреди настъпили
вследствие на нечовешко и нехуманно отношение изразяващо се във влошено
здравословно съС.ие вследствие продължителния престой в ареста и затвора с
поставена диагноза: Разстройство в адаптацията и в съС.ие на неизвестност и
безизходица за периода от 31.01.2018 г. до настоящия
момент, ведно с дължимата законова лихва от датата на постъпване на настоящата
искова молба в съда до изплащане на сумата. Претендират се и направените по
делото съдебно - деловодни разноски в това число възнаграждение за един
адвокат.
В ИМ се съдържат и конкретните
твърдения на които почиват претенциите на ищеца. Те най-общо могат да бъдат
сведени до следното: Вследствие на взета на 01.02.2018 г. по ЧНД №125/2018 г.
по описа на ВОС мярка за неотклонение „задържане под стража“, ищецът като
непълнолетен бил приведен в поправителен дом за непълнолетни младежи при
Затвора – Враца, където престоял до навършването на пълнолетие – 13.03.2019 г.
след това бил преместен в Затвора – гр. Варна За времето на този престой
продължаващ и до момента на завеждане на ИМ ищецът търпял неимуществени вреди
вследствие на психическия и физически дискомфорт изпитван от него вследствие на
незаконосъобразни действия на администрацията на двата затвора, които довели до
нервно напрежение, унижение, нечовешко и унизително отношение, неудобство,
безпомощност, негативно влияние върху съня, чувство за несигурност, безизходица
и недоверие в държавната администрация и влошено здравословно съС.ие. В затвора
Враца килията е била без необходимото проветряване и без приток на естествена
светлина. Сред другите лица имало и наркозависими, които често изпадали в съС.ие
на абстиненция, телата им се обливали с пот и се тресяли. Редовно се е случвало
да викат нощем и да повръщат върху себе си и други затворници, като това
нарушавало съня на ищеца. При постъпването в Арест-Варна е бил настанен в килия
с други лица , които са били пълнолетни, противно на изискванията
непълнолетните да са в отделни килии. Килията е била в окаяно съС.ие, имало е
санитарен възел , които не е бил отделен с преграда от останалата част от
помещението. Спал е на нарове близо осем месеца, като поради тясното
пространство главата му е била в непосредствена близост до санитарния възел.
Нямал е условия за двигателна активност. Мазилката по стените са е ронела, била
е влажна и мухлясала, по пода и тавана също. Нямали са и не им са предоставяни
средства, с които да поддържат чистотата в помещението. В него е изобилствало
от хлебарки , дървеници и други паразити. Въздуха е бил много тежък, особено
през летния сезон, непоносима горещина. През лятото в килията било много горещо
и телата на всички в килията били поС.но облени в пот. В Затвора - Варна в
спалните помещения нямало санитарни възли, за тази цел вечер са използвани
кофи, като ищеца изпитвал чувство за унижение и срам, защото това се е случвало
пред други лишени от свобода с които е съжителствал. Липсвали условия за
елементарна поддръжка на човешка хигиена, което създава предпоставка за
заболявания. Безсилието да промени нещо го карало през цялото време да се
чувства унизен, депресиран психически от тези условия, в които е принуден да
живее не по своя воля, въпреки крехката си възраст. Вследствие наложената мярка
ищеца прекъснал образованието си и въпреки, че е бил добър ученик бил лишен от
възможнос да завърши обучението си, което било платено за учебната 2017/2018 г.
След преместването в Затвора -Враца е настанен в приемно отделение с други
осъдени пълнолетни. Твърди, че настаняването на ищеца в Затвора- Враца и
по-късно при привеждането му за дела и други процесуално - следствени действия
в Затвора -Варна, където нямало специални отделения за непълнолетни, съгласно
изискванията на закона, противоречало на Конвенцията за защита правата на
човека. Твърди, че съгласно утвърдени международни стандарти за третиране на
лишените от свобода: „... Обвиняемите младежи се отделят от възрастните и
случаите им се разглеждат колкото е възможно по-скоро. Непълнолетните се държат
отделно от възрастните и са подложени на режим, подходящ за
възрастта им и законното им положение и се настаняват при
условия, които в максимално възможна степен ги защитават от вредни влияния и
които отчитат особените нужди на тяхната възраст. Непълнолетните никога не трябва да се настаняват в
институции за възрастни, независимо дали спят в отделни килии или не. Когато ищеца слизал
на храна в столовата в затвора Варна и Враца сутрин, обед и вечер поС.но е
виждал плъхове, които се разхождат по масите, където се е хранил с останалите
лишени от свобода, както по тръбите, които минават под тавана над главите им,
също докато се хранят. Хигиената в кухнята и столовата е била значително
занижена. Храната се е разнасяла в открити съдове, които често са стояли на
земята в обхвата на гризачите. Преживяното го довело до силен емоционален стрес
и сринало още неукрепналата му психиката. Факта, че бил далеч от родителите си
и невъзможността да контактува ежедневно с тях го натоварвало и довело до мисли
за безизходица и дори самоубийство. Започнал да се оплаква и да търси помощ, но
надзирателите в ПДНМ към Затвора - Враца не му обръщали внимание. От
безпомощност и чувство за безизходица на 07.11.2018 г. непълнолетния направил
опит да се самонарани, като ударил с дясната си длан метален стълб. Нараненото
място се подуло и за известно време бил с ограничена възможност да движи ръката
си. Направена му била рентгенография и му провели терапия с компресивни
превръзки. Въпреки , че в Затвора - Варна няма специални помещения и при
привеждането му непълнолетния обвиняем е изпитвал нехуманно отношение и
неуважение неприсъщо на човешката личност и достойнство, процесуално
следствените действия не били извършени по делегация в Поправителен дом
при Затвора - Враца, а незаконосъобразно бил приведен по разпореждане от
наблюдаващ прокурор Дачевска- ВОП в Затвора - Варна. Тогава, през м. декември
2018 г. потърсил медицинска помощ при психиатъра на Затвора. Бил посетен от
Фелдшера на Затвора- г-жа З., която установила, че лицето е отпаднал, блед и не
можел да спи и веднага позвънила на психиатъра на Затвора - д-р Б.П.. След
преглед д-р Петрова му поставила диагноза : Разстройство в адаптацията -
смесено тревожно-депресивна реакция и своевременно му предписала и
медикаментозно лечение. За едномесечния престой в Затвора - Варна започнало
лечение от психиатъра на Затвора, но след връщането му в Затвора Враца то била
прекъснато. На 31.12.2018 г. в ПДНМ към Затвора -Враца непълнолетния К.Т. бил
нападнат от други непълнолетни в дома, които му нанесли побой с юмруци и
ритници. Бил откаран в СПО -град Враца при МБАЛ „Христо Ботев“ за медицински
преглед по повод нападението чрез прилагане на физическа сила спрямо него. Били
установени повърхностни травми на няколко места по главата, изпитвал нетърпими
божи в главата и долната устна, която също била подута. Отново му била
направена рентгенография на черепа. Срещу нападателите била образувана прокурорска
преписка № 22/2019 г. по описа на РП-Враца. На 04.01.2019 г. поискал да му
дадат изписаните от психиатъра на Затвора - Варна лекарства и бил откаран за
консултация с психиатър, който потвърдил диагнозата: Разтройство в адаптацията.
Назначена била КСППЕ по НОХД №1042/2018 г. която потвърдила дадената диагноза и
мярката му била изменена от „Задържане под стража“ в „Надзор на инспектор от
ДПС“, но след два дни Апелативен съд отново я изменил. Съгласно определение от 06.02.2019 г. по НОХД №1042/2018 г. по
описа на ВОС ищецът бил настанен за лечение и изготвяне на СПЕ по реда на чл.70
от НПК в Първа психиатрична клиника - Варна за срок от 30 дни, считано от
11.02.2019 г. Твърди, че на ищеца били отказани от лекуващия лекар в
психиатричната клиника всякакви свиждания, дори с адвокат, както и да му бъдат
носени храна или дрехи, както и принадлежности от първа необходимост. Ищецът
бил денонощно вързан за болничното легло с пранги и не му било разрешено да
става и де се разхожда дори в стаята. Не е имал възможност да комуникира с
никого. Твърди се, че същия не можел да бъде посещаван от други лекари в
болницата и това ставало със знанието на Директора на Затвора - Варна. Твърди
се, че първите дни от престоя му в болницата ищеца непрекъснато е спал, като на
родителите му били отказани свиждания, както и информация за съС.ието му и
даваните му медикаменти. Намира, че това нехуманно отношение и неуважение
неприсъщо на човешката личност и достойнство допълнително влошило и без това
нестабилното психично съС.ие на непълнолетния, а отделно от това било психически
тормоз за него и неговите родители. Твърди, че това нарушавало правата на ищеца
по КЗПЧОС.
След нарочно оставяне без движение с
указание да се уточни с какви точно действия или бездействия затворническата
администрация е причинила неимуществените вреди на ищеца, от негова страна е
депозирана молба с вх. №8425/28.05.2019 г., с която са направени исканите
уточнения. Там се сочи, че затворническите власти са бездействали като не са
направили нищо да предотвратят нападението срещу ищеца от други непълнолетни
осъдени лица на 31.12.2018 г. в ПДНМ към Затвора -Враца, за разделянето по
категории след осъждането, типът институция, в която затворникът се разпределя
трябва да се определя единствено от опасността, а не от такива допълнителни
фактори като рецидивизма. (Европейски правила на затворите правило 11). Твърди,
че въпреки многократните оплаквания, на ищеца не е предоставена своевременна
адекватна медицинска помощ в следствие на което се е задълбочил психичния
проблем с поставена диагноза Разстройство в адаптацията След поставяне на
диагнозата не е проведено адекватно лечение от страна на медицинското лице към Затвора -Варна. Отделно от това, налице са
бездействия от страна на администрацията на Арест-Варна, ПДНМ към Затвора - Враца
и Затвора - Варна да изпълнян вменени им по закон задължения, изразяващи се в
предприемане на зависещи от тях възможни действия за създаване на подходяща
жизнена среда за изтърпяване на наложената мярка на неосъдено непълнолетно
лице, както и условия за поддържане на физическото и психическо здраве.
Непълнолетния е настаняван в килия заедно с пълнолетни осъждани лица в Затвора
- Варна и Враца. Бил е привеждан в Затвора -Варна за процесуално-следствени
действия и настаняван също в килия с други пълнолетни. Непълнолетните никога не
се настаняват в институция за възрастни, независимо , че са в отделни
помещения. Съгласно утвърдените международни стандарти за третиране на лишените
от свобода : Наръчник на служителите в пенитенциарните заведения. He бшлш спазени
изискванията на европейските стандарти младите затворници да се настаняват при
условия, които в максимално възможна степен ги защитават от вредни влияния и
които отчитат особените нужди на тяхната възраст. (Европейски правила на
затворите правило 11) Затворническата администрация не е отделила специално
внимание на образованието на ищеца. В Арест -Варна не е имало възможност да се
провежда обучение, в Затвора -Варна училището било едва до 4 клас, а в ПДНМ към
Затвора -Враца се настанявали лица само до навършване на 18г. възраст. След
навършването на 18 г.ищеца е лишен от възможност да завърши образованието си.
Съгласно правило 36 от Правилата на ООН за защита на лишените от свобода
непълнолетни, всеки непълнолетен има право на образование, подходящо за нуждите
и способностите му и предназначено да го подготви за връщане в обществото.
В производство е депозиран и отговор
на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В него се
заема становище, че така подадената искова молба е допустима, но неоснователна.
Намира, че ищецът следва да докаже наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията при
или по повод на административната му дейност, при това свързано точно с
нарушаването на чл.3 от ЗИНЗС и неимуществена вреда на ищеца представляваща
неблагоприятно засягане на правната му сфера, като следва да се установи в
какво точно се изразява това засягане. Намира, че тези обстоятелства следва да
бъдат установени, като и да бъде установено кумулативно наличие на всички
обстоятелства от посоченият фактически състав – действия или бездействия на
длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка
между незаконните действия или бездействия и вредата. Намира, че в исковата
молба не присъства твърдение за налично вменено от закона задължение на
ответника, което да ангажира отговорността му. От друга страна не се установява
вреда за ищеца, във връзка с която да бъде ангажирана отговорността на
ответника. Конкретно сочи, че не са налице незаконосъобразни бездействия от
страна на служители на ответника, които да са довели до унизително отношение
пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Видно от представените справки от Затвора – Варна и Поправителен дом за
непълнолетни младежи – Враца е, че за ищеца са полагани всички грижи и са
осигурени условия за живот в чистота и пристойност при изпълняване мярката
„задържане под стража“. Намира, че на ищеца, а и на всички други задържани или
лишени от свобода са били осигурени за посочения период оптимални условия, при
пълно съобразяване с личностовите им особености, като им бил осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода. Намира, че за престоя му в местата за лишаване
от свобода и задържане ответника чрез своите служители е направил всичко
възможно да бъде опазено здравето и човешкото достойнство на ищеца, като го е
държал в условия отговарящи на всички европейски изисквания. Предвид това моли
да бъде отхвърлен изцяло предявеният от ищеца иск. Моли да му бъде присъдено и
направеното юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
В съдебно заседания представител на
ищеца моли да бъде уважена изцяло исковата претенция. По-късно представя
писмени бележки, в които подробно доразвива тезата си, като се придържа към
претенцията и основанията изложени в исковата молба и последващото уточнение,
коментирано по-горе. За ответника се явява юрисконсулт. Последната моли да бъде
отхвърлен предявения иск и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна заема становище, че предявеният
иск следва да бъде оставен без уважение, тъй като последния е неоснователен.
Намира, че същият е и недоказан. Сочи, че не са налице данни за увреждане на
правата на ищеца. Сочи, че той е имал възможност да се ползва от режима за
престой на открито, а също и че няма как иска да бъде уважен за части от
периода, тъй като е установено, че за определени периоди от време е бил
предаван от затворническата администрация за участието на ищеца в съдебни
заседания, в рамките на които периоди няма как да е пребивавал в местата за задържани
или за лишаване от свобода. Намира, че следва да бъде отхвърлена претенцията на
ищеца като напълно недоказана.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено
от фактическа страна следното: В рамките на производството не е спорно между
страните, както и се установява от ангажираните в производството доказателства,
че ищеца – К.Т.Т. като непълнолетен бил задържан с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража. За пръв път това станало с Постановление от 31.01.2018
г. на прокурор при ОП – Варна, по силата на което ищеца в качеството си на
обвиняем по досъдебно производство (ДП) №17/2018 г. по описа на ОСлО при ОП –
Варна бил задържан за срок до 72 часа, считано от 31.01.2018 г. в ОС
„Изпълнение на наказанията“, при сектор „Арести“ – Варна – видно от документ с
изх. №880/31.01.2018 г. на ВОП – л.14 по
делото. За периода от 31.01.2018 г. до момента, до който се простира
претенцията – 03.05.2019 г. (датата на подаване на ИМ) ищецът в различни
периоди от време пребивавал в качеството си на задържан в Поправителен дом за
непълнолетни младежи към Затвора Враца и в Затвора – Варна. Престоя в ПДНМ към
затвора – Враца било за времето, за което лицето било непълнолетно – т.е. до
13.03.2019 г. След навършването на пълнолетие последният бил пренасочен към
Затвора – Варна. Освен това за времето след задържането, както и множество пъти
след това, преди да навърши пълнолетие ищецът пребивавал за по няколко дни в
Затвора – Варна. Това се налагало по причина участието му в действия по
досъдебното производство, както и участието му в процеса по наказателното
производство образувано за разглеждане в съдебна фаза, които били възложени на
съответните съдебни органи в гр. Варна. От писмо №880/04.02.2020 г. на ОП –
Варна (л.231 от делото) се установява, че по отношение на К.Т. след
първоначалното му задържане за 72 часа с постановление от 31.01.2018 г. била
взета МНО „Задържане под стража“ с Определение по ЧНД №125/2018 г. на ВОС,
която да търпи в ОС „ИН“ Сектор Арести Варна. По-късно по силата на
разпореждане на ВОП от 03.09.2018 г. ищецът бил приведен в ПДНМ към Затвора
Враца на 07.09.2018 г. За времето на престой в ПДНМ към затвора – Враца данни
се съдържат в Справка рег. №1870/06.06.2019 г. на Началник на Затвор – Враца
(л.128 от делото). В нея е посочено, че ищецът е постъпил за пръв път в ПДНМ към
Затвор Враца на 07.09.2018 г. Бил освободен на 17.12.2018 г. Поради замяна на
мярката „задържане под стража с по-лека“, но на 20.12.2018 г. повторно постъпил
в ПДНМ в качеството си на обвиняем по ДП №17/2018 г. по описа на ОСлО към ОП –
Варна. На 05.02.2019 г. ищеца бил конвоиран до Затвор – Варна за участие в
съдебно заседание. След като навършил пълнолетие на 13.03.2019 г. бил преведен
по документи в Затвора – Варна. По данни от писмо с рег. №120/19 от 10.06.2019
г. на Началника на Затвора – Варна (л.129 по делото) е посочено, че последният
е задържан и приведен в затвора на 19.12.2018 г., като веднага е бил приведен в
ПДНМ към Затвора – Враца. Като чужда делегация постъпил в Затвора Варна на
05.02.2019 г. за участие в съдебно заседание по НОХД №1042/2018 г. по описа на
ВОС, проведено на 06.02.2019 г. След навършване на пълнолетие на лицето по
предложение на Началника на Затвора Враца и Решение на педагогическия съвет на
ПДНМ към Затвора – Враца е разпоредено преместване на ищеца Т. *** по силата на
Разпореждане №1027/19.03.2019 г. по документи лицето било преведено в Затвора
Варна на 12.04.2019 г. Данни, че ищецът е бил преместван в Затвора – варна има
и за периода от 27.11.2018 г. до 14.12.2018 г., както това е видно от Разпореждане
от 16.11.2018 г. на Прокурор при ВОП, с №6188/2017 г. от 16.11.2018 г. (л.170
от делото). Данни за отсъствието му от Затвора – Враца, конкретно посочени дати
на отсъствие, къде е бил превеждан и по каква причина се съдържат и в Справка с
рег. №2259/30.06.2020 г. на началника на Затвора в гр. Враца (л.318 по делото).
От тази справка се констатира, че няколко пъти след постъването си в ПДНМ към
затвора – Враца ищеца бил конвоиран до град Варна за участието му в дело.
В рамките на производството по наказателното дело – НОХД №1042/2018 г.
по описа на ВОС ищецът К.Т. бил настанен с Определение на съда, постановено в
съдебно заседание на 06.02.2019 г. за стационарно лечение в Първа психиатрична
поликлиника – Варна за срок от 30 дни, считано от 11.02.2019 г., във връзка с
назначената в същото съдебно заседание съдебно-психиатрична експертиза, за да
се установи какво било психичното съС.ие на лицето, каква би била подходящата
среда за неговото лечение – дали домашна или в ПДНМ към Затвора Враца. От
придружаващата исковата молба медицинска документация може да се установи, че
ищецът е имал негативни психологични изживявания свързани с престоят на лицето
в местата за задържане и лишаване от свобода. Според медицинско удостоверение
№3965/19.12.2018 г. издадено от ДКЦ „Света Марина“ ЕООД – Варна ищецът е имал
потиснато настроение, тревожност, безсъние, безапетитие. Предписана му била
терапия, но удостоверението съдържа и препоръка за провеждането ѝ в
домашни условия (л. 29 от делото). Преди това на 09.12.2018 г. била изготвена
Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която в своето
заключение (л.63 от делото) сочи, че непълнолетния Т. бил с повишена
невротичност и депресивност. Поставената диагноза била „разстройство на
адаптацията“ . Лицето имало страхови и тревожни очаквания във връзка с воденото
против него наказателно дело. Констатирани са висока тревожност, невротичност и
страх. Посочено е, че освидетелствания по силата на престоя си в място за
лишаване от свобода нямал нормални социални контакти и следвало да се
съобразява с норми и правила, които не желаел да приеме, а това го правело
тревожен и с намален фрустрационен толеранс. Във връзка с посоченото по-горе
определение постановено в производството по наказателното дело – НОХД
№1042/2018 г. по описа на ВОС била изготвена друга Комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, чието заключение (л.57
по делото) достига до извода, че по отношение на освидетелствания не се
регистрират прояви на душевна болест в тесния смисъл на думата. На база на
извършените прегледи, интервюта, анализи и наблюдения се достига до извода, че
лицето страда от неврастения, като симптомите могат да бъдат правилно третирани
и овладени в условията на ПДНМ към Затвора Враца. Представена с ИМ е и
документация – етапна епикриза от 05.12.2018 г. (л.64 от делото) и медицинска
справка от 06.12.2018 г. (л.65 от делото) и двете изходящи от Психиатър при
затвора в гр. Варна от които се установява, че ищеца се оплаква от страхове,
притеснения, кошмари, сърцебиене, тежест в гърдите, безсъние, за което му били
изписани медикаменти – неолаксан и еликсир на д-р Бах – страхове.
По делото е представено в по-късен етап и документ озаглавен
Психологично удостоверение от психолог – вещо лице към ОС – Варна от 13.05.2020
г. (л.335 и сл. от делото). Същият съдържа анализ на дадени от ищеца
анамнестични дънни касаещи психологическото му съС.ие към момента на оформяне
на документа. Тя явно е съставена в съответствие с неколкократни консултации с
посочения експерт предприети в следствие на поставена от психиатър диагноза на
ищеца „Разстройство на адаптацията в резултат на продължителен престой в
затвора и липса на лечение“. В посочения документ има информация за шест
посещения при психолог по време, в което ищеца е с мярка за неотклонение
„домашен арест“ в края на 2019 – 2020 г. От анамнестичните данни констатирани
от експерта се установяват страхови преживявания на ищеца, агресия, нарушен
сън, социална изолация, злоупотреба с медикаменти, прехранване.
По делото са налични данни за самонараняване на ищеца извършено по
време на престоя му в ПДНМ към Затвора – Враца, които данни не са спорни между
страните. От медицинска справка изготвена на 30.11.2018 г. (л.67 по делото) се
установява, че на 07.11.2018 г. ищеца е закаран в СПО – Враца поради това, че
ударил с дясната си длан метален стълб. Формирал се оток на дланта, болка и
ограничаване на движението на дясната длан. След направена рентгенография не са
установени травми на костите. Проведена била терапия с превръзки с риванол и
спирт. Към този момент освен първоначалния медицински преглед бил посетен и МЦ
при затвора – Враца.
В рамките на производството безспорно са установени и данни, че при
престоя на ищеца К.Т. в ПДНМ към Затвора – Враца последният бил жертва на
сбиване инициирано от две други лица, също непълнолетни обитатели на поправителния
дом. В тази връзка е изготвена медицинска справка от 04.01.2019 г. (л.74 от
делото), от която е видно, че на 31.12.2018 г. ищецът бил закаран отново в СПО
– Враца при МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца като пострадал от физическо
нападение. Основната диагноза била повърхностна травма на части от главата. Не
били налице данни да е губил съзнание. При външния преглед е установено добро
общо съС.ие, охлузни рани и кръвонасядане – вдясно фронтопариентално и
периорбетално на глава и шия, охлузна рана и кръвонасядане върху вътрешната
страна на долната устна. Не е предписана терапия. Констатирана е диагноза –
разстройство на адаптацията, както и смесено-тревожна реакция. Изказано мнение
на психиатър лицето да остане на същата терапия – финлипсин, стрезан.
Във връзка с инцидента довел до гореописаните телесни увреди на ищеца
започнали действия по събиране на данни за престъпление. Съобразно с Докладна
записка рег. №3286р-10855 от 07.03.2019
г. (л.107 по делото) има данни за започнала преписка рег. №328600-1757/2019 г.
по описа на Главна Дирекция „национална
полиция“. От посочената докладна записка се установява, че вследствие на
възникналия инцидент с пострадал К.Т. последният е посочил, че не желае да се
работи по случая и нямал претенции към С. И. и М. А.. Съобразно със снети от
Началника на Затвора – Враца обяснения, отразени в Докладна записка
№1/02.01.2019 г. (л.113 от делото) се установява, че мл. инсп. А.Ц. в извикал К.Т.
от спалното и му предложил чаша вода, за да си изпие лекарствата. След като
лицето се върнало в спалното помещение при него влезли С. И.И. и М. Р. А. .
Това било видяно от служителя Д. Д. , който направил знак на А.Ц. в да влязат в
спалното. Щом влезли в спалното забелязал, че К. имал охлузвания в областта на
лицето. Във връзка с това прекратили престоя на открито на лицата С. И.И. и М.
Р. А. . За случая било докладвано на дежурен – старши инспектор П. Н. и
инспектор – педагог – Костов. Предприели се действия за освидетелстване на
участвалите в сбиването. Сведения по докладна записка дал и мл. инсп. Д. Д. (л.114 от делото). Последният сочи, че бил на
открито на посочената дата – 31.12.2018 г. и забелязал, че С. И.И. и М. Р. А. влезли в спалното помещение на К.Т.. В
момента, в който достигнал до вратата на помещението от там излезли С. И.И. и М.
Р. А. . Забелязал, че К.Т. имал охлузни рани. Информирал ДГН П. Н. и инспектор
педагог Костов. Приложени са обяснения и на ищеца Костов снети на 02.01.2019 г.
(л.115 от делото), в които той сочи как бил станал инцидента на 31.12.2018 г.
Изрично сочи, че не бил предизвикал агресията, но бил удрян в областта на
лицето, след като паднал го оставили и излезли бързо от стаята. Снети са
обяснения и от С. И.И. и М. Р. А. (л.116
и 117 по делото). Същите са противоречиви помежду си относно повода за
извършване на побоя, но не се отрича извършването му. Във връзка с инициираното
по повод инцидента наказателно производство било издадено Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 14.03.2019 г. на прокурор при РП
– Враца (л.103 по делото), което е мотивирано с обстоятелството, че ищецът е
получил наранявания с характер на лека телесна повреда, които се преследват
само по тъжба на пострадалия – чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.161 от НК.
Съобразно издадена от Началника на затвора гр. Враца Справка рег. №
1870/06.06.2019 г. (л.128 от делото) се установява, че размерът на помещенията
в Затвора Враца са с площ от 16.72 кв.м. до 18.04 кв.м. на помещение, като в
тях се държали по максимум 4 лишени от свобода. Твърди, че по този начин били
изпълнени изискванията за настаняване на лишен от свобода на поне 4 кв.м. площ.
Сочи, че през периода на престой на ищеца там нямало случай на настанени повече
от 4 човека в помещение. Посочено е, че всяко крило в затвора било с две
помещения. Към крилата имало отделен санитарен възел, с поС.но течаща – топла и
студена вода, столова за хранене с хладилник, пералня, сушилня и преддверие.
Достъпът до баните бил поС.ен и те били оборудвани с мивка, душ и моноблок.
Ежемесечно в ПДНМ Враца се раздавали сапун, прах за пране, четка и паста за
зъби, самобръсначка, тоалетна хартия и други санитарни материали. На
непълнолетните се осигурявал поне един час престой на открито. Всички
непълнолетни лишени от свобода били включени в учебна дейност до обяд съобразно
учебния план на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Помещенията се проветрявали и
имало пряк достъп на слънчева светлина. Били осигурени средства за осветление и
отопление. Дезинфекция се извършвала по силата на договор с външен изпълнител 6
пъти годишно по график, а дератизация – 2 пъти годишно. Не е имало уведомяване
в ПДНМ за констатирано наличие на хлебарки, дървеници и други паразити.
Съобразно с писмо изх. №120/2019 г. изходящо от Началника на Затвор
Варна (л.133 от делото) се установяват и битовите условия в затвора Варна.
Посочено е, че при привеждането му и след настаняването му за поС.но с
навършване на пълнолетие ищеца Т. е пребивавал в спални помещения №213 и №218.
Площта и на двете помещения била 21.35 кв. м., като при пребиваване на ищеца в
тях е имало различен брой лица, но винаги при спазване на изискването за поне 4
кв.м. площ за всяко от настанените лица. Още през 2017 г. бил извършен ремонт в
затвора с цялостна подмяна на ВиК системата и във всяка спалня имало санитарен
възел с възможност за ползване на тоалетна и баня без ограничения. На лицата в
затвора ежемесечно се давали по 2 бр. сапуни, извършвало се почистване чрез
раздаване на заявени количества материали от хигиенистите. Чаршафи, одеала и
други се перяли периодично. Ежедневно лишените от свобода се извеждали за
престой на открито по график. Във всяко от помещенията имало достъп на дневна
светлина, имало възможност за проветряване и било осигурено изкуствено
осветление. Извършвали се дезинфекция и дератизация по график по договор с
фирма.
Представена е и Докладна записка на Началника на сектор „Арести“ – ОС ИН
Варна, от която става ясно, че по време на престоя си там ищеца е пребивавал в
килии №11, №4 и №2. Първата била с площ от 17 кв.м., а ищеца пребивавал с други
три лица. В килия №4 с площ от 13 кв.м. ищецът пребивавал с други две лица,
а в килия №2 също от 13 кв.м. пребивавал
сам. И в трите килии имало санитарен възел и течаща вода с възможност да бъдат
ползвани по всяко време. Банята в ареста била обща, но бил съставян график от
дежурния командир, като всеки можел да я ползва два пъти седмично. Килиите били
с отваряеми прозорци с достъп на чист въздух имало и климатична инсталация с
въздуховоди до килиите. Осъществявали се пръскания против паразити на всеки два
месеца.
По силата на записаното в доклад на националния превантивен механизъм
за извършена проверка в клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Света Марина“ Варна,
по жалба (л.18 и сл. по делото) била констатирана „необоснована употреба на помощни средства
(белезници за крак), тоест, фиксиране на крак към легло, а в последствие и към
тръба в периода 11.02.2019 г. – 19.02.2018 г. с изключение на тъмната част на
денонощието на 16.02.2019 г. в нарушение на чл.114 от ЗИНЗС … “ .
Посоченият доклад е твърде обширен, изготвен е след проверка по подаден сигнал
от майката на ищеца К.Т., но в него не се съдържат каквито и да са други данни,
които да могат да се тълкуват като увреждащи здравето, честта и достойнството на
ищеца.
В рамките на производството в съдебно заседание проведено на 02.07.2020
г. да разпитани и свидетелите П.И.И. и Д.С.Б. (л.347 и сл. по делото).
Свидетелят И. сочи, че К.Т. при пребиваването си в Затвора Варна бил настаняван
в килия, която се заключва и била предназначена за буйни. Там той престоявал
заключен заедно с лице лишено от свобода за педофилия. Твърди, че К. не можел
да напуска стаята с изключение на два часа през деня. Твърди, че го познавал,
тъй като му предавал разни неща. Другият свидетел Д.Б. от своя страна сочи, че
познава ищеца К.Т. поради това, че бил настанен в едно помещение с него. Сочи,
че самият той бил осъждан многократно за деяния по чл.149 от НК. Твърди, че в
килията в която били заедно нямало санитарен възел и за това ходели в бутилки.
След това по повод конкретни въпроси сочи, че през целия ден килията била
отключена и само вечер се заключвало. През целия ден имали достъп до тоалетна и
течаща вода. Твърди, че всеки имал право по един час на ден на престой на
открито. Сочи, че К. можел да ползва престоя си на открито, но понякога, по
своя преценка не го правел. Сочи, че в работно време имало достъп до
медицинския състав на затвора – психолог, медицинска сестра, лекар. Сочи, че
винаги, когато е имало нужда след затваряне в килията – вечерно време е било
достатъчно да се почука и идвал надзирател, на когото можело да се обясни за
какво става въпрос. Сочи, че не си спомня К. след вечерна проверка да е искал
някаква конкретна помощ. Не си спомня също така ищеца да е имал конкретни
здравословни проблеми, като сочи, че един или два пъти е говорил със санитаря и
е бил пращан при доктора.
Във връзка с учебния процес на непълнолетния – как е бил организиран
той и дали К.Т. е имал възможност да се обучава, както бе посочено по-горе в
Справка рег. № 1870/06.06.2019 г. (л.128 от делото) става ясно, че в ПДНМ към
Затвора – Враца задържаните и изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“
непълнолетни били включени в учебна дейност до обяд съобразно учебния план на
СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. По отношение възможността да се посещават учебни
занятия в Затвора гр. Варна е установено, че
там се водел учебен процес за лица до начално ниво на образование (до 4
клас). От справка изходяща отначалника на Затвора – Варна – Рег.
№1308/30.06.2020 г. (л.306) по делото се установява, че ищецът към пролетта на 2019
г. - молба с вх. №1276/05.04.2019 г. е изявил желание да продължи обучението си
за завършване на 10 клас. Възможност за това имало при СУ „Аргира Жечкова“, гр.
Сливен, но К.Т. не желаел това да става в друг град. Разяснено му било, че в Затвора
Варна имало възможност да се обучават задържани и лишени от свобода само до
ниво начално образование. Посочено е, че на непълнолетния било разяснено, че за
да може да се включи в обучение следва дазаяви това до юли 2019 г. Представена
е и докладна записка състване на 04.07.2019 г. (л.307), в която изрично било
посочено, че от служител на затвора била проведена разяснителна беседа с К.Т.,
като му било разяснено как може да продължи образованието си през учебната
2019-2020 г. Същият попълнил декларация на 02.07.2019 г. (л.308 от делото), че
не желае да продължи образованието си в СУ „Аргира Жечкова“, гр. Сливен и желае
да продължи образованието си в индивидуална форма за учебната 2019-2020 г., за
да не бъде превеждан в друг град. По делото е приложена служебна бележка №1373,
с нечетлива дата изходяща от Директора на Варненска морска гимназия „Свети
Николай Чудотворец“ (л.342 от делото), от която се установява, че К.т. е бил
записан в десети клас, при самостоятелна форма на обучение за учебната
2019/2020 г. В нея се съдържа и подробен график на датите на които ще се
проведат изпитите за всеки от включените в обучението учебни предмети.
Предвид установената
фактическа обстановка, представените по делото писмени доказателства в едно с гласните
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава единадесета на раздел ІV
ред, като за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо
да са налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението
на административна дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. В настоящия случай като основание за
предявения иск, ищците посочват претърпени вреди от бездействието на длъжностни
лица работещи в структурите на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и по-специално в Арества в гр. Варна, в
ПДНМ към Затвора Враца и Затвора Варна. За да се породи право на
иск в полза на засегнатото от бездействията на администрацията лице, следва
неговите права и интереси да са накърнени вследствие
административно-разпоредителна дейност на администрацията. Само при изпълнение
на такъв род дейност администрацията заема властническо положение по отношение
на гражданина и има доминиращо положение в правната връзка. Тъй като законът не
презумира настъпването на вреди от всеки незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, в тежест на ищеца е да докаже същите и причинната им връзка с
него.
Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или
бездействия на административния орган или длъжностни лица. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е
категоричен, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по
справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД единствено от степента и характера на
преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже
настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и
страдания, които да са в причинна връзка с бездействието на длъжностни лица.
Категории от типа на емоционален дискомфорт, безпокойство, тревожност и др. не
се репарират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а
и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост. Съдът намира, че
твърдените от ищеца неимуществени вреди не са доказани.
1).Относно битовите условия осигурявани от затворническата
администрация.
В рамките на производството не се установи разминаване с изискванията
основани на наръчника за служители в пенитенциарните учреждения (представен от
ищеца – л.179 от делото) и изготвен на основа на международните стандарти за
третиране на лишените от свобода. И на трите места, в които е пребивавал и е
имал контакт със затворническата администрация ищецът е получил добро
третиране, отговарящо на добрите практики касаещи лишените от свобода.
Пребивавал е в помещения с брой съжители, като всеки е имал полагащата му се
площ от 4 кв.м. Навсякъде на лицето е било осигурявана възможността за разходка
в рамките на поне час дневно. В
помещенията, в които е бил настаняван в рамките на деня, т.е. от сутринта до
вечерта е имал свободен достъп до тоалетна и течаща вода – както топла, така и
студена. Помещенията в които пребивавал са се проветрявали, а на лицата
пребиваващи и в трите заведения са били осигурявани от затворническата
администрация средства за лична хигиена, както и възможност редовно да се
къпят. Установява се, че в местата за задържани и изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ се е извършвала редовна дезинфекция и дератизация. Не се
установиха с годни доказателства твърденията в ИМ, че лицето не е имало достъп
до тоалетна, че е било държано при унизителни условия, че в затворническата
среда е имало дървеници, хлебарки, плъхове. Това не само не се установява от
ангажираните писмени доказателства, но и при разпита на двамата свидетели,
чиито показания са ангажирани в производството не са установени подобни данни.
Твърденията, че ищецът е бил заключен поС.но и не е имал възможност да излиза
също не се установиха. Подобно нещо се твърди от свидетелят И., но неговите
показания съдът не кредитира, тъй като те са в остро противоречие с
установеното от свидетеля Б.. Последният сочи, че ищеца е бил в килия с него,
но те не са били заключени и през целият ден са имали възможност да излизат от
килията си – да посещават баня и тоалетна, както и са били свободни да участват
в развода – предвидената разходка в рамките на деня. Съдът напълно кредитира
казаното от Б. най-малко поради причината, че той е бил лично в една килия с
ищеца и има непосредствени впечатления за това. Свидетелят И. пък не дава данни
как и защо се познава с ищеца и защо е било необходимо да се виждат – освен, че
един или два пъти му носел разни неща, без да се конкретизира какви са те и
защо му ги е предавал. Свидетелят И. също сочи, че не е посещавал ищеца Т. в
килията му, а срещите им ставали в медицинския кабинет.
2).Относно твърдението, че ищеца К.Т. е бил малтретиран от други лица.
В рамките на производството се установява едно сбиване, предизвикано от
други две непълнолетни лица, при което ищеца е понесъл телесни вреди с
характера на лека телесна повреда. При този инцидент не се установява
причинно-следствена връзка с каквото и да е поведение на затворническата
администрация – нейно неправомерно действие или бездействие. Напротив от
множеството документи във връзка с инцидента се констатира, че служителите на
Затвора Враца са действали своевременно – в защита на ищеца, инцидентът не е
бил прикрит и е действано в съответствие с високи професионални изисквания –
информирани са полицейски служители, събирани са данни за образуване на
досъдебно производство, информирана е прокуратурата, като производството е
прекратено от прокурор, в крайна сметка, поради обстоятелството, че се касае за
деяние преследвано по тъжба на пострадалото лице. Следва да се има предвид, че
сбиването е извършено в ПДНМ към Затвора – Враца – по време – часът за деня,
когато е имало свободен достъп на настанените там непълнолетни до помещенията,
в съответствие с установения в заведението режим. Служител от администрацията
на заведението е предусетил инцидента и са били предприети действия за контрол
и предотвратяване на по-тежки последствия от служителите. Настъпилите вреди не
са били в пряка причинно-следствена връзка с поведение на служителите в
заведението. Упражнен е необходимият своевременен контрол. Ищецът е имал
възможност по признат от закона ред да осъществи претенциите си за
справедливост като подаде тъжба срещу извършителите, а също и реализира
гражданската си претенция за нанесените му неимуществени вреди, но по собствени
подбуди не го е сторил.
3).Относно влошаването на психологическото съС.ие на ищеца Т.
вследствие на престоя му в местата за задържани и изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“.
В рамките на производството не са ангажирани от страна на ищеца
доказателства, които да бъдат събрани в рамките на самия процес относно
неговото психологическо съС.ие и евентуалните психологически травми, които може
да са настъпили за него вследствие от престоят му в местата за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Единствените данни, по които може да се съди
за психологическото съС.ие на лицето са назначените експертизи в рамките на
наказателното производство водено срещу ищеца и имащи за цел да установят дали
същият има необходимост от по-специално третиране във връзка с определяне на
режима на предприетите против него мерки за неотклонение. От една страна не се
установиха каквито и да са действия или бездействия от страна на
представителите на затворническата администрация насочени към предизвикване на
вреди в психиката на лицето. Данните дори
от представените от ищеца и обсъдени по-горе експертни заключения сочат, че
действително същият е имал негативни психологически преживявания, изразили се в
невроза и разстройство на адаптацията, но те са били свързани с очакванията му
по отношение на развитието на наказателното производство и нетипичната среда, в
който е попаднал, а не вследствие на третирането му от затворническата
администрация. Действително най-вероятно средата не е била най-благоприятната,
свързана е с редица ограничения, но те са предприети в рамките на предвиденото
по установени от нормативни актове правила и съдът приема, че по отношение на
нуждите и третирането на ищеца са изпълнени минимумите на добрите практики
свързани с третирането на задържаните. Не се установява поради действия или
бездействия на затворническата администрация да са настъпили вреди- т.е. не се
установява и причинна връзка между каквото и да е неправомерно поведение на
затворническата администрация и претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Не се установява твърдяната връзка между извършеното от ищеца
самонараняване, когато е ударил дясната си ръка в тръба. Не се установява защо
ищецът се е самонаранил, но е явно, че е по вътрешни подбуди без намесата на
служители на ПДНМ към Затвора Враца. Не се установява това самонараняване да е
било вследствие на опит за самоубийство, както се твърди в ИМ. Видно от данните
по делото и при този инцидент и при инцидента с побоя над него ищецът е бил
придружен до медицинско заведение, извършен му е преглед и в двата случая са
направени рентгенови снимки извършени са консултации с лекар (дори в единия
случай и с психолог) по отношение на посочените от ищеца страдания и проблеми.
4).Относно твърдението, че на ищеца е пречено да продължи образованието
си.
Предвид обсъдените по-горе доказателства се установява, че на ищеца е
дадена възможност да продължи обучението си в средната степен на образование в
местата, където е пребивавал като задържан за процесния период от 31.01.2018 г.
до датата на завеждане на ИМ – 03.05.2019 г. Посочените учебни заведения - СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ за затвора
Враца и СУ „Аргира Жечкова“, гр. Сливен са средни
училища и следва да осигуряват обучение по одобрените в страната
общообразователни стандарти. Доказателства да се приеме друго не са били
ангажирани. От описаните по-горе справки може да се заключи, че в рамките на
престоя на ищеца към ПДНМ към Затвор Враца същият е посещавал занятията към СУ
„Св. Св. Кирил и Методий“. Същият не се е възползвал от възможността да се
обучава в СУ „Аргира Жечкова“, гр. Сливен поради обстоятелството, че не е
желаел да бъде местен в друг град (от Варна в Сливен). Все пак от данните по
делото, макар и относно период извън периода на иска (учебната 2019/2020 г.) му
е осигурена възможност да се обучава като частен ученик.
5). Относно третирането на ищеца К.Т. по време на престоят му в болница
за изготвяне от назначената по наказателното дело Съдебно-психологическа
експертиза.
Установява се, че ищеца е бил настанен за извършване на посочената
експертиза за 30 дни в УМБАЛ „Света Марина“ Варна. През това време става ясно,
че е бил отделен служител, който да охранява лицето в болничното заведение. Не
отговаря на действителността твърдението, че по отношение на лицето за целият
период са били ползвани специални средства под формата на белезници за крака
(пранги). Данни за това не са ангажирани чрез други доказателства – например
свидетели пряко разпитвани от съда, предвид изискванията за непосредственост на
събираните доказателства, а се съдържат само в цитирания по-горе доклад на
националният превантивен механизъм към Омбудсман на Република България. Трудно
е да се отговори какво длъжностно качество имат съставителите на този доклад и
каква доказателствена стойност има представеният неподписан документ. Но дори
да се приеме, че той е годно доказателство не се установява твърдяното в ИМ. От
една страна по смисъла на доклада се установява, че спрямо ищеца са били
ползвани специални средства само за част от периода от 11 до 19 февруари 2019
г. От друга страна няма нарушение на законова разпоредба, тъй като по смисъла
на чл.114, ал.1, т.5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) „Употребата на помощни средства се
допуска, когато е абсолютно необходимо, ако резултатът не може да бъде
постигнат с използване на физическа сила … когато в резултат на
психическо разстройство или депресия има опасност лишеният от свобода да
посегне на живота си или на живота и здравето на друго лице.“ В настоящият
случай именно депресия е била водещата диагноза при ищеца и последният е бил
приведен в УМБАЛ именно с такива оплаквания. Не само това. Именно в края на
2018 г. е бил и документираният инцидент с неговото самонараняване. При
наличните данни и необходимост лицето да бъде охранявано само от един служител
на затворническата администрация на място извън нормативно определените за
държане на задържани лица – в болница, е разбираемо защо по отношение на лицето
са използвани специални средства. И в тази светлина съдът не намира, че е
налице каквото и да е действие целящо до унижи или предизвика вреди у ищеца.
Не се установиха твърденията, че за времето на престоя на ищеца в УМБАЛ
„Света Марина“ Варна ищеца е бил нарочно упояван и държан в неадекватно съС.ие.
От една страна не са ангажирани такива преки доказателства. От друга предвид
данните за психическото съС.ие на ищеца на него са му били предписани съответни
медикаменти – данните са, че през декември 2018 г. същият е бил лекуван с
неолаксан и еликсир на д-р Бах – страхове, а впоследствие към инцидента с побоя
през януари 2019 г. е ползвал финлипсин, стрезан. Най-вероятно това са
медикаменти, които въздействат на психиката и е много вероятно и към момента на
престоя му в болницата да са били ползвани от ищеца – те или техни еквиваленти.
Предвид изложеното до тук не се доказа нито едно от твърденията
изложени в исковата молба въз основа на които да се приеме, че поведение на
затворническата администрация – действие или бездействие, е довело до
претърпените от ищеца в производството неимуществени вреди. Предвид това искът
остава изцяло недоказан, с оглед на което същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид уважената молба за
освобождаване от такси и разноски на ищеца в производството не следва
последният да бъде осъждан да заплаща същите.
Предвид депозираното от
ответника искане за осъждане на ищеца за заплащане на направените от ответника
разноски в производството под формата на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 200 лв., определена
съобразно с правилото на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
искът на К.Т.Т., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** – адв. К.Д. от ВАК да бъде осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Генерал Столетов“ №21 да заплати сумата
от 50 000 (петдесет хиляди) лева дължими като обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на нечовешко и нехуманно отношение изразяващо се
в умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка
„Задържане под стража“ без влязла в сила присъда като непълнолетен, изразяващи
се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветряване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за човешко
общуване, недохранване и изхранване с некачествена храна в период на
подрастване, при нехигиенични опасни за здравето условия и невъзможност да
завърши образованието си; за неимуществени вреди настъпили вследствие на
нечовешко и нехуманно отношение изразяващо се във влошено здравословно съС.ие
вследствие продължителния престой в ареста и затвора с поставена диагноза: разстройство
в адаптацията и в съС.ие на неизвестност и безизходица за периода от 31.01.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба пред ВАдС – 03.05.2019 г., ведно с
дължимата законова лихва от датата на постъпване на настоящата искова молба в
съда до изплащане на сумата., като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.Т.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София сумата от 200 (двеста)
лева, представляващи направените в производството разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: