Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

гр. Добрич, 29.03.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1040/2015 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 132/2015 г. Добричкият районен съд със Заповед № 20 от 15.01.2015 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ *** с ЕГН *** *** да заплати на КРЕДИТОРА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ***, следните суми: 704,35 лв. /седемстотин и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 28.02.2005 г. до 12.09.2011 г., заедно със законната лихва върху нея от 13.01.2015 г. до окончателното й плащане; 384,63 лв. /триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 10.05.2006 г. до 13.01.2015 г. /датата, на която заявлението е депозирано в канцеларията на ДРС/; 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 20.02.2015 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 132/2015 г./.

В изпълнение на посочените указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 1040/2015 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според изложените в исковата молба твърдения между страните е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на *** услуги, по силата на който *** е ползвал услугите на ищцовото дружество за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът сочи, че за предоставените през периода от 28.02.2005 г. – 12.09.2011 г. за обект, за който е открита индивидуална партида с клиентски № ***, на адрес: гр. ***, *** и е монтиран водомер, чийто показания са отчетени.

Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото дружество ***услуги, възлизащи на сумата от 704,35 лв., за последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение. Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, възлизащо на 384,35 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК *** не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание – лично и чрез упълномощения адвокат, ответникът оспорва предявените искове, като настоява за тяхното отхвърляне. Съображенията за това са, че ищецът не е предоставил *** услуги за процесния период в полза на ответника. Сочи се, че още от 2007 г. *** е прекратил наемното правоотношение с ищцовото дружество касателно имота, находящ се на посочения в исковата молба административен адрес. Ответникът оспорва представените по делото фактури и карнети, тъй като положените върху тях подписи не са негови. Оспорва се наличието на валидно възникнало правоотношение между страните по повод на описаните в исковата молба *** услуги. Според ответника ищецът е допуснал сериозни нарушения и пропуски при съставянето на счетоводната документация по повод на партидата на имота.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която *** дава заключение, че съобразно счетоводните записвания при*** за периода от 28.02.2005 г. – 12.09.2011 г. за обект с административен адрес: гр. ***, ***, неплатеното задължение за предоставени *** услуги възлиза на 704,35 лв. Вещото лице докладва, че в тази стойност е включено и задължението по фактура № *** г. за сумата от 231,17 лв., касаеща *** услуги за периода 17.11.1997 г. до 08.10.2004 г. – консумирани 142 куб.м. вода.

По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане на главницата за времето на забава от 10.05.2006 г. до 13.01.2015 г. експертизата е установила сумата от 397,86 лв.

По делото е изслушано и прието и заключението на в.л. *** /по назначената съдебно-графическа експертиза/, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според това заключение подписите в графа „Подпис на клиента” в карнет № *** (л. 32 от делото) не е положен от ***.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 203 от Закон за водите  (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 84 от 2003 г., бр. 59 от 2007 г.) потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за *** е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответницата, в качеството й на абонат на водопроводната мрежа. Едва с извършеното на всички посочени по-горе действия, оспорени от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на *** е да докаже, че в действителност описаната в исковата молба услуга по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния обект, собственост на ищеца.

Отношенията между оператора и потребителя на *** услуги, като търговска сделка, са уредени в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) и Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от оператора „***”– гр. *** (ОУ). Съдържанието на представените по делото Общи условия, утвърждаването им от ДКЕВР и влизането им сила, предпоставяно от чл. 69, ал. 1 от тях от публикуване в централен и местен ежедневник, не е оспорено от ищеца. В цитираната Наредба са посочени санкциите при неизпълнението на приетите изисквания, като видът, границите на гражданската отговорност и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност в частност са законово определени и в наредбата те не са променени.

Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост „оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното дружество е оператор  по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то **.

Според посочената нормативна уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер, т.е. същият да е пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен. Съгласно чл. 46 от ОУ при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 22, ал. 4, изр. второ и трето от ОУ, да осигури достъп на длъжностното лице на *** оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1,5 m/s. В осъжданата хипотеза по делото липсват доказателства такъв протокол да е бил съставен, с оглед удостоверяване отказа на потребителя да осигури достъп за отчитане на показнията на водомера в процесния обект.

В случая релевантното по делото обстоятелство е, че е налице допуснато от ответното дружество на нарушение на чл. 8, т. 6 от ОУ, според които *** операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определение в същите Общи условия, както и да издава фактури за дължимите суми ежемесечно. Отчитането на потребените количества вода следва да се извършва в период, съгласно чл. 21 от Общите условия, а предоставената услуга се заплаща на база на измерените количества вода въз основа на ежемесечното издаваните от *** оператора фактури. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, освен в случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 21 от ОУ показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 1 месец за потребители по смисъла на чл. 3, т. 2 от ОУ, т.е. когато се касае за потребител на вода за стопански нужди. В тази връзка е и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда, сочещо, че на 30.12.2008 г. е издадена фактура на стойност 231,17 лв., включена в процесната сума от 704,35 лв., но за период, различен от процесния – от 17.11.1997 г. до 08.10.2004 г. Следва също така да се отбележи, че ищецът не е представил по делото доказателства относно регистрираните на водомер в процесния имот.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ищеца, че ответникът е нарушил задължението си по цитираните ОУ, според който отчитането на показанията на средствата за търговско измерване се извършва ежемесечно съгласно график, определен от продавача, са основателни. В случая от данните по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ищецът е допуснал нарушение на приетите от самия него ОУ. След като не е изпълнил задълженията си ежемесечно да отчита консумираната от потребителя количества питейна вода, последният се поставя в неравностойно положение по възникналото облигационно отношение да възразява срещу дължимостта на престациите за отделните месеци през процесния период. В тази връзка ответникът би бил лишен от възможността успешно да реализира процесуалните си права по пътя на възражението за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че тази процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Липсват доказателства по делото през периода от 28.02.2005 г. до 12.09.2011 г. в обект, находящ се на административен адрес: „гр. ***, ***” да е бил монтиран водомер, който да е отчитал реално потребената от абоната вода. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че през по-голяма част от процесния период липсват доказателства ответникът да е обитавал ап. ***, находящ се в гр. ***. От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г. на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, се установява, че *** и съпругата му *** са закупили от *** и съпругата му *** недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. ***.

Съобразно изложеното съдът приема, че липсват доказателства по делото, че ответникът не само да е бил адресно регистрирана в процесния имот, за който се твърди, че се отнасят неплатените услуги, а и фактически да е обитавал този имот през периода от 28.12.2007 г. до 12.09.2011 г. – видно от приложената на л. 73-ти от делото адресна карта за настоящ адрес *** *** са адресно регистрирани в гр. ***

Събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-икономическа и съдебно-графическа експертиза, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка, мотивират съда да приеме, че ответникът не е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове. След като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че оспорената от ответника сума му се следва исковата претенция за установяване дължимостта на сумата от 704,35 лв. /седемстотин и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 28.02.2005 г. до 12.09.2011 г., като неоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.

Опора на стабилен доказателствен извод в противната насока не биха могли да бъдат и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите ***.

Съответно, при така постановения резултат по главния иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и предявеният по реда на чл. 86 от ЗЗД иск за установяване дължимостта на сумата от 384,63 лв. /триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 10.05.2006 г. до 13.01.2015 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 383,20 лв. /триста осемдесет и три лева и двадесет стотинки/.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ***, представлявано от управителя ***, срещу *** с ЕГН *** *** искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи в полза на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 20 от 15.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 132/2015 г., а именно: 1) 704,35 лв. /седемстотин и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода от 28.02.2005 г. до 12.09.2011 г., заедно със законната лихва върху нея от 13.01.2015 г. до окончателното й плащане; 2) 384,63 лв. /триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 10.05.2006 г. до 13.01.2015 г. /датата, на която заявлението е депозирано в канцеларията на ДРС/.

ОСЪЖДА ***, ****, представлявано от управителя ***, да заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 383,20 лв. /триста осемдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

                                                                              

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: