№ 174916
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110168906 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 5193/22.10.2024 г. по описа на Районен съд - ***,
подадено от „***, е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу И. Л. *** за следните суми: 1/ сумата от 200,00 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 17.07.2019 г.,
сключен между длъжника и „***, ведно със законната лихва за периода от 22.11.2024 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 13,04 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 17.07.2019 г. до 17.10.2019 г.; 3/ сумата от 161,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 17.10.2019 г. до 14.10.2024 г.; 4/ сумата
от 1095,84 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираната от заявителя неустойка в размер на 1095,84
лева.
В тази си част заявлението е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал претендираното вземане в достатъчна степен – посочен е неговият
размер, както и правопораждащото го основание – неизпълнение на договора за
кредит, изразяващо се в непредоставяне на обезпечение. Въпреки това, не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така претендираната сума.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
1
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Настоящият съдебен състав намира, че договорните клаузи, въз основа на които
е начислена претендираната от заявителя неустойка, имат неравноправен характер.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, включително такава, която задължава потребителя при
неизпълнение на задължения по договора да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Претендираната неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение попада в обхвата на цитираната
разпоредба, тъй като размерът надвишава с повече от 130,00 лева размера на
предоставения заем (330,39 лева, съгласно чл. 6 от договора и погасителния план към
него, при предоставен заем в размер на 200,00 лева), а същевременно начисляването
се обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем задължение.
Изрично следва да се посочи, че размерът на неустойката, посочен като
претендиран в заявлението е 1095,84 лева (вж. т. 9 от заявлението), и именно за тази
сума заявлението следва да бъде отхвърлено. В случая не е необходимо даването на
указания за уточняване размера на претендираната неустойка, доколкото реално
уговореният размер от 330,39 лева е по-малък от претендирания и се установява от
представения към заявлението договор за кредит.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че начисляването на
претендираната неустойка води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитор и длъжник по договора за заем, съответно – противоречи на
закона и добрите нрави.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 5193/22.10.2024 г. по описа на Районен съд - ***,
подадено от „*** по реда на чл. 410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу И. Л. *** за сумата от 1095,84 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3