О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260001
01.07.2020 г. град Перник
Окръжен съд Перник в закрито съдебно заседание на 1
юли 2020 г., в следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Членове: Антон Игнатов
мл. съдя Мариета Динева
като разгледа докладваното от съдия Игнатов въззивно частно
граждански дело № 258 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу действия на ДСИ, изразяващи се в отправяне на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20201720400118/2010 г. по описа на ДСИ към РС- Перник.
Жалбоподателката излага доводи, свързани с това, че делото е образувано по приложен акт за установяване на задължения № ***, издаден от община Перник- Дирекция „МДТ“, касаещ задължение за местен данък за лек автомобил „Ланча“, модел „ТЕМА“, рег. № ***. Жалбоподателката твърди, че същият не е нейна собственост, а собственост на „М.“ ЕООД.
С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението по делото.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело Община Перник не е депозирал писмени възражения.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил обстоятелства, свързани с това, че в кръга на изброените действия, които подлежат на обжалване по реда на чл.435 ГПК, не попада получаването на поканата за доброволно изпълнение. Отбелязано е също, че длъжникът не може в това производство да се позовава на материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, а само на процесуална такава.
Окръжен съд Перник, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:
Изпълнително дело № 20201720400118/2010 г. по описа на ДСИ към РС- Перник, е образувано по молба на Община Перник, въз основа на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № ***, издаден от община Перник- Дирекция „МДТ“, касаещ задължение за местен данък за лек автомобил „Ланча“, модел „ТЕМА“, рег. № ***.
На 17.02.2020 г. е връчена на длъжницата по делото М.М.С. покана за доброволно изпълнение, като в срока по чл.436, ал.1 ГПК, е подадена жалба против връчването на поканата и е напхравено искане за спиране на изпълнителното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, подлежат на обжалване от длъжника единствено действията на съдебен изпълнител, които са изчерпателно изброени, а именно: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.486, ал.2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Видно от жалбата, същата е насочена, както срещу връчване на покана за доброволно изпълнение, като са изложени съображения, свързани с незаконосъобразност на издадения акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК
Предвид това настоящия съдебен състав намира следното:
На първо място в чл.435, ал.2 ГПК лимитативно са уредени действията на съдебния изпълнител, които е допустимо да бъдат обжалвани от длъжника, респ. от лицата, които са в идентично процесуално положение. Видно от жалбата, същата не е насочена срещу подлежащо на контрол по реда на чл.435, ал.2 ГПК действие на съдебния изпълнител- самото връчване на покана за доброволно изпълнение не попада в изброените в текста действия.
На следващо място съдът споделя изразеното становище на държавния съдебен изпълнител, че в случая са наведени съображения, свързани с материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес- пороци от материалноправно естество на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № ***, издаден от община Перник- Дирекция „МДТ“. В жалбата си длъжницата сочи, че не дължи сумите по цитирания акт. Този въпрос касае спор, който не би могъл да се разреши в настоящия процес, а единствено в рамките на исково производство
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата на М.М.С. срещу действията на съдебния изпълнител- отправяне на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20201720400118/2010 г. по описа на ДСИ към РС- Перник следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Същото се отнася и до искането за спиране на изпълнението по чл.438 ГПК. Спирането на изпълнението в хипотезата на чл.438 от ГПК по правило служи за обезпечаване на обжалването, като се цели да не се допусне увреждане на интересите на жалбоподателя. Преценката на основателността на молбата се свежда до едно предварително обсъждане на въпроса за допустимостта и вероятната основателност на сезиращата жалба, до чието разглеждане се настоява за спиране. В случая, молителката. иска спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК, което подлежи на разглеждане единствено при наличие и в рамките на висящо производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Същото не представлява обезпечителна мярка по смисъла на чл.390 ГПК. В процесния казус няма жалба срещу подлежащи на съдебен контрол действия на съдебния изпълнител, които да бъдат обезпечени чрез спиране на принудителното изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу действия на ДСИ, изразяващи се в отправяне на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20201720400118/2010 г. по описа на ДСИ към РС- Перник и по искането за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 258/2020 г. по описа на Окръжен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: