ПРОТОКОЛ
№ 404
гр. Перник, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
при участието на секретаря КАРИНА Л. П.А
и прокурора Г. Ив. А.
Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно
дело от общ характер № 20241700200550 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Перник - явява се прокурор А..
Подсъдимият Р. К. С. - редовно призован, се явява.
Подсъдимият Р. К. С. - редовно призован, се явява.
Подсъдимият К. С. И. - редовно призован, се явява.
Явяват се адв. А. и адв. М. - защитници на тримата подсъдими.
Пострадалата В. С. В. - редовно призована, не се явява.
Пострадалата Й. С. С. - редовно призована, не се явява.
Пострадалият И. С. В. - редовно призован, се явява лично.
Явява се адв. Е. Е. - повереник на частните обвинители.
Прокурорът: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
моля да се даде ход.
Адв. Е.: Смятам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и моля
да се даде ход.
Частният обвинител И. В.: Да се гледа делото.
Адв. М.: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и моля да се даде
ход.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Р. С.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Р. С.: Да се даде ход на делото.
1
Подсъдимият К. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на делото и го докладва.
Продължава съдебното следствие.
Съдът, с оглед изразеното желание от страните за провеждане на изслушването на
вещото лице д-р Т. Б. чрез видеоконференция, е постановил да се осъществи технически
връзка с вещото лице д-р Б., която е изключително ангажирана служебно в „Пирогов“ и не
би могла да се яви в съдебно заседание.
Прокурорът: Заявявам, че съм съгласна да се изслуша вещото лице чрез
видеоконференция.
Адв. Е.: Заявявам, че от името на всички мои доверители съм съгласен да се изслуша
вещото лице чрез видеоконференция.
Частният обивинетел И. В.: Съгласен съм също.
Адв. М.: Заявявам, че съм съгласен да се изслуша вещото лице чрез
видеоконференция.
Адв. А.: Адв. М.: Заявявам, че съм съгласен да се изслуша вещото лице чрез
видеоконференция.
Подсъдимият Р. С.: Заявявам, че съм съгласен да се изслуша вещото лице чрез
видеоконференция.
Подсъдимият Р. С.: Заявявам, че съм съгласен да се изслуша вещото лице чрез
видеоконференция.
Подсъдимият К. И.: Заявявам, че съм съгласен да се изслуша вещото лице чрез
видеоконференция.
При това положение, съдът намери, че следва да се осъществи изслушването на
вещото лице д-р Б. чрез видеоконференция, тъй като са налице предпоставките на чл.149,
ал.8, т.2 от НПК, доколкото вещото лице д-р Б. е изключително много натоварена и вече
неколкократно делото се отлага поради невъзможността й да се яви по уважителни причини,
поради което и на посоченото основание
ОПРЕДЕЛИ:
Постановява вещото лице Т. Б. да се изслуша чрез видеоконференция.
Осъществи се връзка чрез интернет приложението „Viber“ от служебен телефонен
номер на Окръжен съд – Перник и личният телефонен номер на вещото лице д-р Б., която се
намира в кабинет в Института „Пирогов“ гр. София, като виедовръзката е отлична, както и
се чува много добре.
2
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Т. Б. Шаранова – на ** години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, работя в У****** „Н.И.П.“ в отделение съдебна медицина на длъжност съдебен
лекар със специалност съдебна медицина, без родство и дела със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по реда на чл.291 НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знания.
Прочете се заключението на вещото лице.
Вещото лице – Поддържам даденото заключение, няма какво да добавя или да
променя, всичко е изготвено на базата на наличната медицинска документация от
проведеното лечение.
Прокурорът: Нямам въпроси.
Адв. Е.: Нямам въпроси към вещото лице.
Вещото лице на въпроси на защитника адв. А.: При пострадалия е установена закрита
черепно мозъчна травма, която след хода на развитието на същата, са се проявили редица
усложнения: набиране на ликвор в черепната кухина, така наречените хигроми – двустранно
челно, мозъчен отток, както и изменения в белите дробове с белодробен инфаркт на десен
бял дроб. Пряката причина за смъртта е остра дихателна и сърдечно– съдова недостатъчност
от тежката пневмония, която има пряка връзка с черепно мозъчната травма. Той е
проследяван многократно в хода на лечебния процес по отношение на белодробния статус.
Установени са редица рентгенови изследвания, такива изливи в гръдната кухина, а като
същите не са дренирани, не може да се каже с какъв произход, дали се касае за възпалителни
изменения или белег на многоорганна недостатъчност. При аутопсията такива изливи не са
установени, те са излекувани. Касае се за черепно мозъчна травма, която се развива с течение
на времето. Скенерът в Перник може би е направен много рано след инцидента или
разделителната способност на изследването е била такава, че е възможно кръвоизливът да
не се установи. При последващите стенографски изследвания обаче са установени такива
кръвоизливи както по твърдата, така и по меката мозъчни обвивки, както включително и при
аутопсията са установени такива във фаза на резорбция. При проведеното при нас
скенографско изследване е отчетено, че са налице вътремозъчни кръвоизливи двустранно и
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка вляво теменно в областта на счупването, както и
счупването, което е установено в тилната и очната кост. Много е възможно, ако
кръвоизливът не е масивен, да не се отчете при скенографско изследване. При нас е
проведено още едно подробно изследване на 30.10, при което са отчетени продължаваща
резорбция на мозъчната контузия, минимален остатъчен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки и мекотъканно увреждане вляво на слепоочието. Напълно е възможно при
първоначалното стенографското изследване, тъй като се изисква време за набиране на
количество кръв, независимо дали под твърдата или меката мозъчна обвивка, да е бил
минимален и да не се отчете при скенографското изследване. Първо да кажа, че за
развитието на тези вътречерепни кръвоизливи е характерно светъл период от момента на
3
причиняването до клиничната изява, който е различен. Напълно е възможно първите часове,
той се е прибрал сам вкъщи, там са наблюдавани промени в поведението и в съзнанието.
Напълно е възможно той да е бил в този светъл период. Впоследствие, след появата на
клиничните симптоми той е хоспитализиран и лекуван. Лекуван е в Пернишката болница,
преведен е при нас, като в болницата Пирогов е преценено, че се касае за такава черепно-
мозъчна травма, която не изисква, не налага оперативно лечение и е проведено
консервативно лечение. По принцип започването, доколкото е възможно по-рано на лечение
е препоръчително при всяка травма, но няма някаква закономерност или предвиждане, което
да сочи, че по-ранното започване на лечението на една черепно мозъчна травма със
сигурност ще доведе до нейното благоприятно развитие и изход. Няма такава
закономерност. Общо взето, няма как да се предвиди как ще се развие една черепно-мозъчна
травма и до какви усложнения би довела.
Защитниците /поотделно/: Нямаме повече въпроси, да се приеме заключението. Да се
приеме експертизата.
Подсъдимите /поотделно/: Нямаме въпроси, да се приеме заключението.
Вещото лице – Моля наложената ми глоба да бъде отменена, защото бях служебно
ангажирана по това време и не можах да се явя в съда.
Съдът, намери че заключението е компетентно дадено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и прилага заключението на вещото лице д-р Т. Б. Ш. по изготвената от нея
съдебномедицинска експертиза на труп, отразена на лист 37-45 от том първи на следствено
дело №12/2022 година по описа на ОСлО при ОП-Перник.
Определя окончателен хонорар в размер на 150 лв., платими от бюджетните суми на
съда, които да се преведат по сметка на вещото лице посочена в етапа на съдебното
следствие.
Страните /поотделно/: Не възразяваме да се отмени наложената глоба на вещото
лице.
Съдът намери, че следва да бъде отменено определението, с което и наложена глоба
на вещото лице, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя протоколно определение от 22.05.2025 г., с което е била наложена на вещото
лице д-р Т. Б. Ш. глоба в размер на 400 лева за неявяването й в съдебно заседание.
Адв. А. - С оглед преценката, предвид евентуалните заинтересовани, които съдът е
длъжен да обсъди в мотивите си в крайния си акт, на част от свидетелите, а именно на
пострадалите лица – наследници на починалия Величко В., представям и моля да приемете
копие от депозирана на 04.10.2024 г. искова молба до Районен съд – гр. Перник за претенция
за обезщетение от В. В., И. В. и Й. С. в размер на 450 000 лв., общо по 150 000 лв. главница
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците, ведно с копие от
4
отговора на исковата молба и определението на Пернишкия районен съд. Аз ще представя
определението на Районен съд – гр. Перник за спиране на производството, като следва да
отбележа, че към настоящия момент то е подновено и е насрочено за съдебно заседание на
18.11.2025 г. пред Районен съд – гр. Перник.
Прокурорът - Така предложената искова молба и съответното спиране касаят правата
на пострадалите и отношението между юридическото лице, представлявано от тримата
управители, и пострадалото лице. Считам същото за несъотносимо пряко към днешното
съдебно заседание, тъй като наказателната отговорност по НПК и исковете за обезщетение,
в случая за вреди от неправомерни действия, си вървят по граждански ред. Те си имат своята
последователност и причинна връзка, която касае предварителните административни дела,
които си текат. Да се приеме като доказателство, щом го представяте, но пак казвам, че
същото не е съотносимо при нас и в никакъв случай не може да има отношение към
произнасянето по същността на настоящия казус, а именно трудовата злополука и
последиците от нея.
Адв. Е. - Уважаеми г-н председател, право на пострадалия е да търси обезщетение. В
случая, в настоящия процес пострадалите не са предявили граждански иск, а са използвали
възможността да предявят граждански иск срещу търговското дружество, което е съвсем
различно. Смятам, че не следва да се приема за доказателство исковата молба, приложена по
становището.
Адв. М. - Моля да приемете представените писмени доказателства и представителя
на Окръжна прокуратура – гр. Перник безспорно удостовери, че е налице причинно
следствена връзка как съда ще ги цени е друг въпрос с мотивите към крайния съдебен акт,
но считам, че същите имат съотношение макар и не пряко по делото.
Адв. А. - Твърденията на страните по гражданското производство в действителност
нямат пряко отношение към преценката по настоящото, но същите са представени с оглед
доказателства за заинтересоваността и в този смисъл – за преценката от съда относно
доказателствената стойност на показанията на посочените лица, които в крайна сметка имат
и парична претенция срещу управляваното от привлечените към наказателна отговорност
лица. Нямам други искания.
Страните /поотделно/: Нямаме други искания.
Прокурорът – Г-н председател, само искам да допълня, че искът е срещу
„Снабстрой“, срещу юридическото лице, а тук сме изправени пред личната отговорност в
качеството им на управители. Затова считам и обосновавам, че няма пряка причинна връзка.
Съдът намира, че в действителност не е налице пряка връзка на представените
документи с предмета на настоящото наказателно производство, но доколкото това е
свързано с правото на защита на подсъдимите и във връзка с обстоятелствата, поради които
се счита, че следва да бъдат приобщени представените писмени доказателства към
материалите по делото, съдът намира, че следва да бъдат приети по настоящото дело, като
същите ще бъдат ценени във връзка с постановяването на финалния съдебен акт в настоящия
5
наказателен процес.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и прилага представените в днешното съдебно заседание от защитниците на
подсъдимите искова молба от 04.10.2024 г., отговор на искова молба с вх. № 27720 от
09.12.2024 г. и определение на Районен съд – гр. Перник по гр. д. № 5799/2024 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник с рег. № 192/15.01.2025 г.
Съдът предложи на подсъдимите да дадат обяснения по обвинението, ако желаят.
Подсъдимият Р. С.: Не желая да давам обяснения по обвинението.
Подсъдимият Р. С.: Не желая да давам обяснения по обвинението.
Подсъдимият К. И.: Не желая да давам обяснения по обвинението.
Съдът намери, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което с оглед
изявленията на страните, че нямат нови доказателствени искания, следва да приключи
съдебното следствие и да даде ход на съдебните прения, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 283 от НПК прочита протоколите и другите документи, събрани по
досъдебното производство по следствено дело № 12/2022 г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура – гр. Перник, прокурорска преписка № 282/2022 г. по описа
на Окръжна прокуратура – гр. Перник, както и тези, събрани на етапа на съдебното
следствие.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
Прокурорът - Поддържам обвинението по отношение на тримата подсъдими за
извършено от тях престъпление по чл. 123, ал. 4, пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК. От събраните
доказателства както в досъдебната, така и в съдебната фаза се установява категорично
следното от фактическа страна. Ще се опитам да бъда кратка. На 30.10.2021 г. в 07:30 часа
Стойчко В. бил на работното си място във фирмата и осъществявал пропусквателния режим.
Свидетелят М. Д. М., водач на мотокар в „Снабстрой“ ООД, гр. Перник, пристигнал на
работното си място в базата в местността „Ладовица“, намираща се зад бензиностанция
„Лукойл“, в 07:30 часа. Порталната врата била затворена, но отключена, затова свидетеля М.
слязъл от автомобила си и отворил с ръка лявото крило на плъзгащата се врата. Качил се в
колата си и влязъл с нея в двора на склада. Паркирал колата си в дъното на двора, за да не
пречи на останалите. Слязъл от автомобила си и се насочил към помещението на банята в
обратната посока на стаята на пазача. Вървейки, видял как пазачът пострадалият Стойчко
излязъл от стаята си и отишъл да затвори порталната врата. Видял как пазачът хванал и
започнал да тегли другата врата, а не тази врата, която М. бил отворил, т.е. В. теглел вратата,
която нямало как повече да се затвори - тя си била затворена. Подвикнал му: „Стоичко!
Стоичко!“, и в същото това време видял как вратата паднала към пазача и затиснала единия
6
му крак, при което пострадалият паднал, удряйки главата си в настилката. М. веднага
изтичал, за да премести вратата от крака на пострадалия. В същото време дошли двама
души - свидетелите В. Т. В. и С. Ц. Ф., намиращи се в близост до бензиностанция „Лукойл“,
които междувременно се обадили на тел. 112. Тримата свидетели вдигнали пострадалия и го
внесли в стаята на пазача. Първоначално пострадалият бил видимо неадекватен - с отворени
очи, но с празен поглед. Движел устата си, без да говори, не движел ръцете и краката си, бил
отпуснат. След няколко минути започнал да говори и поискал да си отиде вкъщи. Отказал да
остане и да дочака идването на екипа на спешната помощ и си тръгнал сам. М. му
предложил да го откара с автомобила си, но В. не искал. Тръгнал с пострадалия, за да го
придружи до дома му до входа на блока, където пострадалият му казал: „дотук!“ и го
отпратил. Около 08:00 ч. В. се прибрал у дома си, където съпругата му -свидетелката В.
веднага установила, че поведението му е неадекватно, със замътен поглед, а после видяла, че
има две рани на главата - едната отстрани, а другата зад тила, от които течала кръв.
Попитала го какво му се е случило, но не получила адекватен отговор, нищо не разбрала от
изречените от него несвързани думи. Помогнала му да се преоблече в чисти дрехи.
Същевременно отговорила на телефонно обаждане по неговия мобилен телефон, тъй като
той видимо не бил в състояние да разговаря по телефона. Обаждането било от полицейски
служители, които я уведомили, че съпругът й е пострадал на работа от паднала врата и
поискали информация за състоянието му. Свидетелката В. В. веднага се обадила и повикала
сина им - свидетеля И. В., за да го откарат в болница. Откарали го до спешния център на
МБАЛ „Р. Ангелова“ в гр. Перник. На входа на отделението пострадалият започнал да вика,
да крещи, да говори неразбираемо и не искал да влезе в болницата. Двамата успели да го
качат в колата и се прибрали в дома им. Съпругата му извикала „Бърза помощ“. Дошлият на
място екип от спешния център, подпомогнат от полицаи, които сложили на Стойчко В.
белезници, успял да го транспортира до болницата. През целия път пострадалият буйствал в
линейката. От извършените изследвания се установило, че пострадалият има кръвоизлив в
мозъка. Настанили го в отделение „Неврологично“ на МБАЛ „Р. Ангелова“ на 30.10.2021 г. в
деня на инцидента, и е изписан на същата дата с диагноза: вътрешномозъчен кръвоизлив.
Пациентът се е намирал в тежко увредено общо здравословно състояние. Рана в част на
главата, разкъсна рана на лява подбедрица. След извършени прегледи и консултации с
неврохирург, параклинични изследвания и диагностични процедури е била установена
фрактура на черепа вляво темпорално и окципитално, с прекъсване и на двете ламини на
диплоето, паренхимно кръвонасядане вляво темпороокципитално и вдясно фронтално и
темпорално. Дъщерята на В. - свидетелката Й. С., се обадила по телефона на подсъдимия Р.
С., който веднага дошъл в болницата и оказал на близките на пострадалия помощ за
настаняването му в специализирана болница, тъй като в МБАЛ „Р. Ангелова“ не разполагали
с необходимия ресурс за неговото спешно състояние. Пациентът е бил изписан от МБАЛ
“Р.Ангелова“ – гр. Перник същия ден в 17:15 ч. по настояване, срещу подпис на близките му.
Пациентът е бил насочен към клиника от трето ниво на компетентност. Бил приет в
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, където му е било проведено лечение за времето от
30.10.2021г. до 11.01.2022г., когато починал. Подсъдимите помогнали на семейството на
7
пострадалия за настаняване в лечебното заведение УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. По време на
лечението подсъдимите в качеството си на управители взели решение за подпомагане на
лечението на пострадалия В., видно от платежен документ от 10.12.2021 г. удостоверяващ
паричен превод в размер на 5000 лв. по сметката на Йоана С., дъщеря на пострадалото лице.
Това беше потвърдено от нейните свидетелски показания. Това е от фактологията. От правна
страна се установи следното: и тримата подсъдими притежават качеството „работодател“
спрямо работещите във фирмата служители и работници. Търговското дружество
„Снабстрой“, чиито управители и работодатели, независимо един от друг, са тримата
подсъдими, осъществява търговска дейност със строителни материали, дейности по
складиране на товари – строителни материали и спомагателни дейности в транспорта.
Съгласно Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020 г. на министъра на труда и социалната политика,
издадена на основание чл. 276, ал. 1 от КТ, за определяне на коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2021 г., обнародвана в Държавен
вестник, бр. 96 от 10.11.2020 г., коефициентът на трудов травматизъм за икономическа
дейност с код по КИД 52 – „Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта“, е
1,39, което е повече от двойно по-високо спрямо средното за страната – 0,62, т.е. дейността
на „Снабстрой“ ООД е източник на повишена опасност съгласно този критерий.
Дружеството осъществява дейността си съгласно изискванията на Кодекса на труда, Закона
за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове, свързани с дейността
на дружеството, вкл. Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, Наредба № 7/23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване, т.е. осъществява се правно регламентирана
дейност. Длъжността „управител“ спада към категория ръководни кадри, съгласно
класификатора на длъжностите - код 12107092. Трудовите задачи, отговорности и
задължения на „управител“ на търговско дружество „Снабстрой“ ООД, гр. Перник, са
подробно описани в утвърдената „Длъжностна характеристика“. Управителят на
търговското дружество извършва дейност по цялостната организация, ръководство и
представителство на дружеството. Управителят е и работодател – назначава и освобождава
служителите в дружеството и осъществява контрол върху работата им. Работодателят
отговаря за осигуряването на техническата и противопожарна безопасност, както и за
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят има
задължението да предоставя на работещите необходимата информация за рисковете за
здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването на
тези рискове, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ. Наред със задължението на работодателя да
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки
работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време – чл. 11
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., генерално задължение на работодателя е да не допуска
до работа работник или служител, който не е инструктиран по правилата на ЗБУТ – чл. 3 от
същата наредба, цитирана по-горе. Управителите на търговското дружество, а именно Р. С.,
Р. С. и К. И. го представляват както всички заедно, така и всеки поотделно. Със заповед №
8
УТ-1/14.06.20Юг. на управителя К. С. И. е възложено да изпълнява през 10% от работното
си време функциите и задачите на отговорник по ЗБУТ, включително и инструктажите на
работниците и служителите по безопасност и здраве при работа. Същият е преминал
ежегодно обучение по правилата за осигуряване на ЗБУТ и притежава такова удостоверение
издадено от „ Арете“ЕООД от 09.06.2021 г. Влизането и излизането в склада находящ се в
местността „Ладовица“ се осъществява през портално съоръжение – метална решетъчна
врата с две крила. Видно от представените от фирмата налични документи е, че на мястото
на изградената портална врата е била предвидена ограда с бетонна част, метални колове и
ламарина. В приложените документи за оградата няма изрично посочено място за
изграждане на врата, както и предвидени параметри и вид на материалите за изграждане на
отделните части на вратите. Няма предварително изготвен чертеж или скица за начина на
придвижване на порталната врата, т.е. съоръжението е изградено в нарушение на
нормативните изисквания на чл. 35 от Раздел № 4 „Врати и портали“ на Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване. Цитирам: Мястото, броят,
размерите и видът на вратите и порталите на територията на предприятието, както и
материалите, от които се изработват, се определят от характера на дейността, транспортните
средства, преминаващи през тях, обработваните товари и изискванията за евакуация при
аварии и пожари. Няма предварително конструктивно предложение и предвиден механизъм
– такива не са представени от фирмата по делото – за ограничаване на движението на двете
крила на вратата при отваряне и затваряне, което да гарантира, че е изпълнено нормативно
предвиденото задължение плъзгащите се врати и портали да имат задължително
обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане, с което е нарушено
изискването на чл. 38 от Раздел № 4 „Врати и портали“ на Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работно оборудване. Към момента на инцидента – 30.10.2021 г., върху
релсата, по която се движи вратата, е била поставена единствено метална скоба с диаметър 8
мм (най-вероятно с предназначение да изпълнява ролята на ограничител) върху релсата, по
която се движат крилата на вратата. Отварянето и затварянето се извършвало чрез ръчно
бутане, според вещото лице – с не голямо усилие от човек, което поставя в зависимост
устойчивостта и безопасността на съоръжението от силата, с която човек го отваря и
затваря, а оттам и безопасността на съоръжението като цяло. Не е имало задвижващ
механизъм. Пострадалият Стойчко В. живеел със съпругата си В. В. в гр. Перник, ул.
„Благой Гебрев“. Веднага след пенсионирането си през 2007 г. започнал работа като пазач,
без трудов договор, без да му е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за
дейността, която фактически изпълнявал – пазач/портиер/невъоръжен. Той изпълнявал тази
дейност във фирмата, в склада в местността „Ладовица“ в гр. Перник, без да е бил
инструктиран по ЗБУТ. Работел е през нощта – от 17.00 ч. до 08.00 ч. сутринта – един
работен ден, след което два дни почивал, срещу трудово възнаграждение от 400 лв. месечно,
изплащано на ръка, според свидетелските показания на съпругата му. С решение на ВАС е
признато наличие на трудово правоотношение към 29.10.2021 г., като пострадалият В. е
9
заемал длъжността „пазач/портиер/невъоръжен“ във фирмата. Не му е била връчена по
надлежния ред длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Считам, че не
следва да се кредитират свидетелските показания на главния счетоводител на фирмата – К.
К., че пострадалият В. е бил многократно молен лично от нея, а той отказвал да сключи
трудов договор с фирмата с цел финансови облаги, тъй като, по нейните думи, е получавал
висока пенсия, поради което не бил сключен трудов договор с него. Приемам, че тези
твърдения са несъстоятелни и лишени от житейска логика. Безспорно е установено, че в
продължение на тринадесет години пострадалият е осъществявал трудова дейност във
фирмата срещу заплащане на трудово възнаграждение на ръка, с установено работно време
и почивка. Безспорно е установено, че не е бил инструктиран по безопасност и здраве при
работа при постъпването му на работа, в нарушение на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., от страна на подсъдимия К. И., който е имал това
задължение съгласно цитираната по-горе заповед. Безспорно се установи, че е нарушение
на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. от страна на тримата подсъдими, които в
качеството си на работодатели, независимо един от друг, са допуснали до работа
пострадалия В. без той да бъде инструктиран по правилата за осигуряване на ЗБУТ.
Безспорно се установи, че е нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. от
страна на тримата подсъдими, които в качеството си на работодатели, независимо един от
друг, са допуснали до работа пострадалия В. без той да бъде инструктиран по правилата за
осигуряване на ЗБУТ. Задължение на всеки работодател е, независимо колко технически
сложно или просто е едно съоръжение – законодателят не е поставил изискване за
изключения – преди започване на работа на ново място всеки работник и служител да бъде
инструктиран по ЗБУТ. Безспорно се установи от показанията на дъщерята на пострадалия и
от съжителствалите с нея на семейни начала, които са посещавали работното място на В. в
празнични дни и по време на земетресението през месец май 2012 г., когато са го заварили
на работното му място, че той е осъществявал трудовата си дейност. Също така от
приложената длъжностна характеристика за длъжността „пазач“ е видно, че В., както и
останалите нощни пазачи във фирмата, е осъществявал пропусквателния режим. Същите не
следва да бъдат кредитирани, тъй като са в противоречие с всички останали събрани и
безспорни доказателства, които установяват, че това не е така. Безспорен факт е, че вратата е
паднала върху крака на пострадалия работник и в следствие на падането му върху терена
той е ударил главата си. В резултат е получил закрита черепно-мозъчна травма, довела до
усложнения и последвал летален изход. Смъртната злополука е регистрирана в НОИ от
наследниците на пострадалото лице – свидетелката Й. С.. Злополуката е призната за трудова,
без разпореждането да е влязло в сила, видно от приложеното днес доказателство –
разпореждане от 19.07.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при
Териториалното поделение на НОИ – гр. Перник. По делото е изготвена съдебно-
медицинска експертиза, като днес беше изслушано вещото лице д-р Б., която безспорно
установи, че пострадалият В., в резултат на трудовата злополука, осъществена при
изпълнение на трудовите му задължения на работното място, е получил закрита черепно-
мозъчна травма и усложнения от нея. Причината за смъртта на пострадалото лице е
10
получената тежка мозъчно-черепна травма при удара в настилката и развилите се след нея
усложнения. Между настъпилата травма на главата при удара в настилката на 30.10.2021 г.
във фирма „Снабстрой“ в местността „Ладовица“ и настъпилата смърт на 11.01.2022 г. в
УМБАЛСМ „Пирогов“ е налице непрекъсната причинно-следствена връзка. Механизмът на
получаване на травмата се потвърждава и от прекия очевидец на инцидента – свидетеля М.
М., както и от другите двама свидетели, които непосредствено след инцидента чули силния
трясък и видели падналия човек. Останалите увреждания са довели и до нараняване на
лявото ухо и няма да се спирам на тях. По делото е изготвена видео-техническа експертиза
за лицева индификация, от заключението на която става ясно, че на снимковите кадри е
заснето едно и също лице – пострадалия Стойчко В.. Безспорно по делото и в двете фази,
както в досъдебното, така и в съдебното производство, се установи, че металната плъзгаща
врата е била изградена в нарушение на чл. 35 и чл. 38 от Наредба № 7-23.09.1999 г. за
минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и оборудване. Това се потвърждава от
техническата експертиза на металното съоръжение, в приложените документи за оградата,
предоставени от фирмата, никъде няма изрично предвидени параметри или вид за
изграждане на отделните части на вратите. Видно е от заключението на вещото лице, че
фирмата не е представила предварително изготвен чертеж или скица за начина на
придвижване на двете портални врати, нито предварително конструктивно предложение и
предвиден механизъм за ограничаване на двете врати при отваряне и затваряне. Към
момента на инцидента върху релсата е имало само метална скоба. От фирмата не са
представени паспорти или друг вид документи относно обслужването на съоръжението,
нито данни за годишни технически прегледи. От свидетелските показания става ясно, че
съоръженията са изградени много отдавна, като конкретни години не се посочват, но такива
технически прегледи не са извършвани. Към момента на злополуката – 30.10.2021 г.,
съоръжението – портална врата на склада за строителни материали в местността „Ладовица“
– не отговаря на минималните изисквания. Управителите на търговското дружество, тримата
подсъдими – Р. С., Р. С. и К. И., като управители и работодатели, независимо един от друг,
не са поставили обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсата и падане на
плъзгащите врати, като по този начин са нарушили чл. 38 и нормативните изисквания на чл.
35. По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза по безопасност на
труда, от заключението на вещото лице е установена пряка причинно-следствена връзка
между смъртния резултат – смъртта на пострадалото лице – и нарушенията, допуснати от
тримата подсъдими. Като работодатели те са нарушили чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, и
чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ, като не са установили трудовото отношение с пострадалото
лице. Нарушили са чл. 19, ал. 1 от ЗБУТ, като не са предоставили на пострадалия В.
необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността му, както и за мерките,
предприети за отстраняване, намаляване и контролиране на тези рискове. Подсъдими са
нарушили чл. 3, ал. 1 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, като са допуснали
пострадалия до работното му място без да бъде инструктиран по ЗБУТ. Подсъдият И. е
нарушил и чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба РД-07-2/2009 г., като не е провел
11
инструктаж по ЗБУТ при постъпването на работа на пострадалия, както и периодично
такива. Престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК по принцип представлява „убийство по
професионална непредпазливост“ – престъпление на резултат, а именно смъртта на
пострадалия. Изпълнителното деяние касае смърт, настъпила поради незнание или
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. В този случай се касае за немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща случай на повишена опасност. От събраните
доказателства безспорно се установява, че именно тримата подсъдими, в качеството си на
управители на дружеството, независими един от друг, са нарушили чл. 61, ал. 1 от КТ, чл.
62, ал. 1 от КТ, чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ, чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ, чл. 35 и чл. 38 от ЗБУТ.
Подсъдимият И., в качеството си на управител и на работодател и отговорник по ЗБУТ,
съгласно заповед № 1 от 14.06.2010 г., е нарушил и чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията на труда, за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите. Тези безспорно установени нарушения,
изразяващи се в неизпълнение на задълженията, произтичащи от по-горе изброените
нормативни актове, са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалото
лице на 11.01.2022 г. в гр. София, болница „Пирогов“, в резултат на тежка черепно-мозъчна
травма, получена от пострадалия работник вследствие на удара на главата му в настилката
при падането му на 30.10.2021 г. по време на изпълнение на служебните му задължения в
района на работното му място и развилите се след инцидента усложнения. И тримата
подсъдими се явяват субекти на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като имат качеството
на управители и работодатели и осъществяват ръководни, организационни и контролни
функции по осъществяването на цялата дейност на фирмата, представляваща правно
регламентирана дейност, която се осъществява в съответствие с по-горе изброените от мен
нормативни актове. Тоест, тя се явява правно регламентирана дейност и е източник на
повишена опасност, с коефициент на трудов травматизъм 1,39 – двойно повече спрямо
средния за страната за 2021 г., който е 0,62. Съгласно трайната съдебна практика правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, може да обхваща
както действията по правно изпълнение, така и дейност с организационен, ръководен и
контролен характер. За пример може да се посочи решение № 4 от 17.02.2015 г. на ВКС по
наказателно дело № 1731/2014 г. на Трето наказателно отделение. След като пострадалият
работник не е бил запознат със съществуването на риск за здравето и безопасността му на
работното място във фирмата, то няма как от него да се изисква да спазва мерките за
предотвратяване на риска от трудова злополука. Внимателният анализ на всички събрани по
делото доказателства води до обоснования извод, че и тримата подсъдими – Р. С., Р. С. и К.
И. – са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
123, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК, в условията на независимо съпричиняване. Моля
уважаемият съд да признае и тримата подсъдими за виновни по така повдигнатото им
обвинение. От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост – тримата
подсъдими не са предвиждали настъпването на общественоопасни последици, но са били
длъжни и са могли да ги предвидят. От обективна страна деянието от тримата е извършено
12
чрез бездействие – неизпълнение на задължителни нормативни изисквания за изпълняваната
дейност. Причината за извършеното от тримата подсъдими престъпление е несъобразяването
им с нормативните актове. Смекчаващо отговорността и за тримата обстоятелство се явява
чистото им съдебно минало. Предвид гореизложеното, предлагам на уважаемия съд да ги
признае за виновни и на всеки един от тях да наложи наказание в минималния размер,
предвиден в чл. 123, ал. 4 от НК – „лишаване от свобода“ до три години. Изпълнението на
наложеното наказание да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.
Считам, че условната присъда в максимална степен съответства на целите на личната и
генералната превенция по отношение на тримата подсъдими. Разноските по делото за
извършените експертизи следва да бъдат възложени по равно на тримата подсъдими.
Адв. Е. - Моля да признаете Р. С., Р. С. и К. И. за виновни по така повдигнатото,
предявено и поддържано от представителя на държавното обвинение - обвинение – за
извършено престъпление по чл. 123, ал. 4, пр. 1 във връзка с ал. 1 от НК. Аз няма да се
разпростирам, само ще допълня към подробната пледоария на представителя на държавното
обвинение, както от фактическа страна, така и по отношение на направените правни изводи,
които водят до категоричния извод, че от подсъдимите е осъществено престъплението, по
което са обвинени. На първо място, по отношение на събираните и събраните в досъдебната
и съдебната фаза доказателства – по отношение на гласните доказателства по делото има
един единствен свидетел-очевидец, това е свидетелят М., който е пристигнал малко преди
започването на работното време – между 7:30 и 7:40 часа, когато е станал инцидентът.
Показанията на този свидетел са изключително важни и съществени по отношение на
няколко факта. На първо място, от показанията на свидетеля М. може да се направи изводът,
че пострадалият Стойчко В. е бил на работното си място, на което е от 17:00 ч. до 08:00 ч.
сутринта. На второ място, инцидентът се случва в работното време, определено от
управителите на фирмата за длъжността портиер, пазач, охрана. На трето място, свидетелят
възпроизвежда механизма на настъпване на инцидента и получаването на тежките
увреждания на пострадалия, както и неговото състояние до момента, в който го е завел
вкъщи. Тези показания се потвърждават и от изготвената видеотехническа експертиза. Тя
дава ценна информация относно конструкцията и механизма, по които се придвижват
порталните врати, броя на ограничителите и начина на отваряне и затваряне. В тази част
показанията са изключително достоверни и се потвърждават от изготвената техническа
експертиза на вещото лице А. Ц.. В същата експертиза вещото лице стига до извода, че към
момента на злополуката са били поставени само два ограничителя, а след инцидента и
извършването на огледа вече ограничителните ролки са четири. В отговор на десети въпрос
вещото лице заявява, че единият ограничител не се е оказал достатъчен – при прилагане на
ръчна сила колелото, което води крилото по релсата, преодолява ограничителя и излиза от
контрола на останалите четири пластмасови колела на рамката на вратата. Тоест изводът е,
че ако в задния край на вратата е имало допълнителни ограничители, крилото е щяло да спре
в горните ограничители на движението и инцидентът би могъл да бъде предотвратен.
Такива ограничители към момента на злополуката не е имало. По отношение на другите
гласни доказателства – показанията на свидетелите В. В. и С. Ф., оказали се на
13
местопроизшествието веднага след инцидента, са правдоподобни и се подкрепят от
експертните заключения, включително съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Т.
Б.. Тя потвърждава, че състоянието на пострадалия след подобна тежка черепно-мозъчна
травма е напълно съответно на описаното от свидетелите, включително и хаотичните му
действия. Показанията на другия пазач – Х. А. – моля да бъдат кредитирани само в частта, в
която твърди, че няма трудов договор и че му е плащано „на ръка“ от началниците. Това
потвърждава тезата на обвинението, че управителите на „Снабстрой“ са пренебрегнали
разпоредбите на Кодекса на труда и че не само пострадалият В., но и другите пазачи са
работили без трудов договор към момента на инцидента. Правно релевантно за настоящия
процес е твърдението, че многократно са били молени пазачите да подпишат договори, но
всеки е изтъквал различни причини – да не плаща данъци, да не му се удържа от пенсията и
т.н. Тези доводи обаче нямат никакво значение спрямо задължението на работодателя да
спазва Кодекса на труда. За да продължа логично мисълта си, това елементарно нарушение,
а именно допускането на работа без трудов договор, е довело до следващото тежко
нарушение на правилата за безопасност и здравословни условия на труд. Нито един от
пазачите не е бил инструктиран – по делото няма такива писмени доказателства. Къде е
логиката да инструктираш човек, който е пазач на портал, който сам по себе си е незаконно
изграден, а същевременно тези хора не са имали дори длъжностна характеристика?
Длъжностните характеристики на всички пазачи са изготвени след датата на инцидента.
Доказателство за това е приложената по делото длъжностна характеристика, предявена на
счетоводителката К., която заяви, че е подписана от управителя Р. С. на 26.11.2021 г., тоест
след датата на инцидента – 30.10.2021 г. В този смисъл показанията на свидетелите А. и К.
по отношение на инструктажите не следва да се кредитират, както и тези на свидетеля М.
относно твърденията, че общите работници били инструктирани как да отварят и затварят
вратите – такива документи няма, както няма и данни за провеждан ежедневен инструктаж.
Свидетелят В. А. следва да му се кредитират показанията изцяло по отношение описанието
на портала, наличието на два броя ограничители, както и в частта, в която съобщава, че едва
след като са идвали от Инспекцията по труда в Перник и е издадено разпореждане по
отношение състоянието на вратата, да се сложат ограничители в горната част и те са
сложени. Моля да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Й. С. и И. В.. Много
интересен факт е обстоятелството, в което съобщават близките, че техният наследодател е
бил с работно облекло на „Снабстрой“. Следва да бъдат кредитирани напълно показанията
на свидетеля Д. Д., фактически съпруг на Й. С., която подробно обяснява
взаимоотношенията след инцидента с управителите на фирмата и конкретно с Р. С.,
помощта, която са оказали, но тази помощ е била на база зависимост: „Кажете, че работи от
три години, а не от тринадесет, за да не платим глоба и да дадем парите на държавата,
вместо на вас“. Това е протоколирано пред разследващия следовател в досъдебното
производство, което се водеше в Окръжна следствена служба. По отношение на изискуемите
от закона за този вид престъпления критерии за източник на повишена опасност и
осъществяване на правнорегламентирана дейност се присъединявам към казаното от
прокурора. Мога само да допълня, че водещо при определяне на вида престъпление,
14
извършено във връзка с причиняване и настъпване на трудова злополука, е Постановление
№ 2 от 1979 г. на Върховния съд, изменено с Постановление № 7 от 1987 г., което е
ръководно и в момента. Това постановление, в т. 2, Върховният съд определя, че субекти на
престъплението по чл. 123, свързани с нарушаване на правилата и нормите за безопасност на
труда, могат да бъдат преки изпълнители на правнорегламентирани занятия или дейности,
но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, контрола и
ръководството на тази дейност. В този смисъл конкретно дейността, касаеща здравословните
и безопасни условия, включващи изискванията по наредбата за инструктажите, е вменена на
управителя К. И. С. със заповед на дружеството. Аз считам, че правилно прокуратурата е
вменила това нарушение само и единствено на него, тъй като видно от тази заповед, другите
двама управители не могат да носят отговорност за нарушение на този нормативен акт.
Същевременно обаче постановление на Върховния съд казва, че отговорността е и за лицата,
тоест управителите, които имат нормативни задължения да осъществяват тази организация.
В този смисъл считам, че тримата заедно са нарушили, да не ги цитирам всички членове в
наредбата, описани са в обвинителния акт, като не са нито направили необходимата
организация, нито са осъществили контрол както по отношение на здравословните и
безопасни условия на труд, така и по употребата на предпазни средства, съоръжения и
конкретно свързани с безопасността при работа с металното съоръжение, което, отново
повтарям, е изградено абсолютно незаконосъобразно. Ще завърша със следното: трудови
злополуки стават всеки ден. Най-често стават поради бездействие, както казва
представителят на държавното обвинение. По-опасно е обаче, когато те са следствие на
незнание и немарливост. Цял Перник пазарува там строителни материали, просто е било
въпрос на време да се случи подобен инцидент. Чест прави на подсъдимите, че са оказали
помощ на близките на пострадалия за неговото лечение, за което аз им благодаря. Жалко е,
че е настъпил фаталният изход, макар и седемдесет дни след инцидента, въпреки
проведеното лечение и усилията от страна на лекарите, както и от страна на подсъдимите да
помагат с пари. Съществуват категорични писмени доказателства, че подсъдимият Р. С. е
направил всичко възможно - осигурил е линейка, търсил е лекари, помагал е, за което
адмирации. С оглед на изложеното аз моля да ги признаете за виновни по повдигнатото и
поддържано обвинение и да наложите наказание около минимума за подобен вид
престъпление. Аргументирам се с това, че и тримата подсъдими не са осъждани, имат добри
характеристични данни, хора са, които имат свой бизнес, и аз считам, че едно минимално
наказание би осъществило целите на чл. 36 от НК. Още повече, че след инцидента са
помагали на близките за лечение и, на второ място, са изпълнили бързо предписанията на
Инспекцията по труда. Ще помоля съда да отсъди подсъдимите да заплатят и направените
разноски за адвокатска защита на частните обвинители, за което са приложени пълномощни
и данъчни фактури. Пропуснах само да коментирам техническата експертиза – тя е
комплексна и обхваща здравословните и безопасни условия на труд, и оттам се
присъединявам, защото няма какво да добавя допълнително към казаното от представителя
на държавното обвинение. Тя е изготвена професионално и обективно, изводите са
безспорни, както и събраните по делото гласни и писмени доказателства. Още едно
15
допълнение, когато оценяваме риска от дейността на фирмата, има такива документи по
делото, включително и за позицията „охрана“. Там също е предвиден риск, макар и
минимален, но това е трябвало да светне лампичката на управителите, че някога може нещо
да се случи. Не е задължително да се случи, но фактът е налице. Механизмът е установен –
пазачът е дърпал вратата в грешна посока. От това обстоятелство няма как да се избяга, но
ако той беше работил във фирмата съобразно законовите изисквания, след проведен
съответен инструктаж, със съответно работно облекло, и ако вратата беше направена,
отново казвам, по законния начин, а не както и в момента се намира там тази ограда –
инцидентът нямаше да се случи.
Частният обвинител И. В. – Поддържам казаното от адвоката ми. Няма какво да
добавя.
Адв. М. – Почитаеми г-н съдия, моля да се произнесете със съдебен акт, с който да
признаете и тримата подсъдими за невиновни по повдигнатото и поддържано обвинение от
Окръжна прокуратура – гр. Перник, както и от частния обвинител. При формиране на
вътрешните Ви убеждения относно това мое искане и в крайна сметка при изпълнение на
функцията на съда в съдебна фаза – решаваща, ще Ви моля да се абстрахирате от
направените, по мое мнение, малко излизащи от добрия тон внушения, тъй като бяха
използвани доста неверни твърдения, които не са обезпечени с доказателства по делото. На
първо място прокурорът използва една дума – „убийство“, която не знам откъде дойде
изобщо в това наказателно производство, тъй като законодателят си служи с израза „смърт
по непредпазливост“. „Убийство“ може да се използва в разговорен стил, когато някой
умишлено е причинил смърт на друго лице. Това дело изобщо не предполага такива изразни
средства. Това, може би, аз си го обяснявам с липсата на доказателства по делото и с
невъзможността да се обоснове обвинителната теза със солидни аргументи и юридически.
На следващо място бяха използвани изрази като „сложно техническо съоръжение“. Колегата
обвини управителите на дружеството, че едва ли не са държали в плен и принудително
пострадалия, на клиентите наследодател, както той се изрази. Ако някой работи тринадесет
години при някого, както те твърдят, защо този човек, ако някой го е принуждавал насила, не
е подал отдавна една жалба в полицията? Да попитам също, колегата твърди, че някъде има
незаконен строеж. По делото срещнахме ли някакъв сигнал или заповед за събаряне на този
незаконен строеж? Това са твърдения, които е твърде несериозно да се отправят. Също така
да попитам и прокурора, и представителя на пострадалите, тъй като твърдят, че била
някаква високорискова дейността, която е изпълнявал пострадалият, да попитам по делото
налице ли са доказателства, че пострадалият е изпълнявал някаква различна функция от
тази? Както и двамата отбелязаха, той е работил само нощни смени. Доколкото ми е
известно, тази фирма не работи денонощно. Изслушахме неверни твърдения и внушения с
единствената идея да формират извод на съда за висока обществена опасност на
престъплението. Било опасно за гражданите на Перник да влизат в двора на „Снабстрой“,
тъй като си пазарували. По делото, доколкото съм запознат, въпросните врати не се отварят
и затварят от всеки клиент на „Снабстрой“, а се отварят сутринта от работниците, които
16
отиват на работа, и се затварят вечерта. Кои са тези граждани, които ще ходят да си
пазаруват вечерта и да отварят врати при неработещ търговски обект? Това са изключително
недобросъвестни твърдения, които нямат нищо общо с делото. Предлага се на съда,
забележете, да кредитира показанията на роднините на пострадалия, съответно да не
кредитира в частите, в които не ползват обвинителната теза, работниците и колегите на
пострадалия. Това престъпление, както го описа прокуратурата, ако се беше случило на
стадиона на футболния отбор „Миньор Перник“, щяхме да разпитваме може би футболисти,
и те щяха да са годни доказателствени източници, тъй като са били на работното си място.
Съответно предлага да кредитирате показанията на близките на пострадалия в частта, в
която се направи един укор, че са плащали само 400 лв. Пак повтарям — по делото липсва
нито един доказателствен източник, писмен, че пострадалият е отправял някакви упреци
към работодателите си, че е сигнализирал Инспекцията по труда. Между другото, тук е
мястото да се отбележи, че държавното обвинение не изложи никакви аргументи в подкрепа
на обвинителната теза, извън тези на Инспекцията по труда и нарушени норми, които се
твърдят от законови и подзаконови нормативни актове. Нито дума за конкретната
фактическа обстановка, нито дума за поведението на пострадалия, нито дума за най-
обикновено съоръжение. Аз ще бъда по-конкретен, защото не обичам да правя внушения,
без да са обезпечени с доказателства. Искам да питам аз представителя на държавното
обвинение - въз основа на какви писмени или други доказателства приема, че липсват
ограничители, липсват някакви колела на съоръжението? Аз пред мен виждам два протокола
за оглед на местопроизшествието - един от 14.01.2022 г., втория оглед на местопроизшествие
от 18.05.2022 г. Как прецени прокурорът и частният обвинител, че на 30.10.2021 г. е липсвал
ограничител, липсвало колелце, въз основа на кои доказателства по делото бяха отправени
такива твърдения? С укорим тон към подсъдимите. Няма нито едно доказателство. Когато се
прави оглед на местопроизшествието шест месеца по-късно, няма как да твърдиш, че този
оглед е удостоверил точно какво е било състоянието на 30.10. Аз ще бъда по-конкретен,
защото не обичам да си фантазирам. Прокуратурата в новия обвинителен акт е вменила, че
тримата подсъдими, ще цитирам диспозитива, не съм си писал пледоария „и тримата
подсъдими причинили престъплението на 30.10.2021 г.“, като е вменено, че на тази дата са
извършили престъплението по чл. 123, ал. 4. Само прокурорът се е задоволил да посочи в
диспозитива, че била причинена смърт на Стойчко В. в скоби на 11.01.2022 г. Считам, че
такава обвинителна конструкция отново е в противовес на искането за осъждане. Тримата
подсъдими не са причинили никакво престъпление на 30.10.2021 г., още повече – смъртта на
пострадалото лице. Ако обвинителният акт посочва нещо различно, считам, че съдът, като
безпристрастен арбитър, следва да приеме, че на тази дата, която е посочена в диспозитива,
не е извършено престъпление, за което е ангажирана наказателната отговорност на нашите
доверители. На мен ми е интересно също така, на което ще моля съдът да обърне внимание –
и прокурорът, и частният обвинител пропуснаха, че по делото сме приложили, че г-н Р. С.
една година преди инцидента е бил в продължителен болничен по тежка болест. По какъв
начин е допринесъл за този резултат – нито един от двамата не каза, иначе бяха отправяни
огромни укори. Следва да се отбележи също така, че предложили са да осъдите и тримата,
17
тъй като имали укоримо поведение, че не били съставили трудов договор, не били указвали
инструктаж всекидневен на пострадалия. Да се вменяват такива задължения, тъй като аз не
виждам какъв е този инструктаж, по делото липсват доказателства да се извършва
инструктаж, тъй като пострадалият е бил обикновен нощен пазач, който е имал следното
задължение – при случване на инцидент, на кражба, да повика органите на реда. Ако за тези
служебни изпълнения се изисква всекидневен инструктаж, аз трябваше само да упрекна
нашите доверители, че не са назначили на пазача пазач, за да пази г-н В. да не взломи
вратата и да се самонарани. Съжалявам, че ще го кажа, но излязоха пледоариите извън
добрия тон. Нека се придържаме към фактите по делото и да не обвиняваме три лица, на
които бяха отправени следните упреци: някой бил карал пострадалите да си променяли
показанията с финансова облага, да не са давали средства на държавата и т.н. Това също е
необозначено от към доказателствено твърдение. Нека да говорим по фактите по делото, а те
са следните – аз ще се обоснова защо считам така. Безспорно на 30.10.2021 г. е имало
инцидент, безспорно пострадалият е бил пазач на тази дата – нощна смяна, каквато винаги е
изпълнявал. Безспорно, същият, в следствие на собственото си поведение, е повредил
вратата, която е паднала върху крака му и впоследствие е допринесло за настъпилия, за
съжаление на всички на тяхното семейство и на тези трима души и на техните семейства
резултат, за който всички съжаляваме. Но да се отправят такива твърдения, необезпечени,
оспорими, считам, че не е най-правилният начин да се изразяваме в това производство.
Предлага Ви се, г-н съдия, да не вземате предвид показанията на колегите на пострадалия.
Инцидентът се е случил на работното място на пострадалия, няма как да има други
свидетели. Пък ако се беше случил на главната улица в Перник, може би щеше да има
свидетели, които не са трудово ангажирани към „Снабстрой“ и да бъдат разпитани. Но в
случая всички колеги на пострадалия твърдят, че са нямали задължение да отварят и
затварят въпросната входна врата. Прокурорът обрисува, че това е някакво много сложно
съоръжение, трябвало да отговаря на някакви сложни наредби и инструкции. Това е една
обикновена метална врата на релса, която сутрин се отваря, цял ден не се ползва и вечер се
затваря. По никакъв начин това не е нито сложно съоръжение, нито космически кораб, нито
летяща чиния. Аз пак се извинявам за по - емоционалното си състояние, но нали чух доста
неща, които по делото липсват. В крайна сметка ние трябва да се съобразяваме със
събраните доказателства по делото. Представителят на частното обвинение каза, че само
един свидетел бил най-важен. Това е г-н М. М., който действително непосредствено е
възприел факти и обстоятелства от предмета на доказване. Безспорно г-н М. удостовери, че
не е било работа на пострадалия, след като е влязъл и си е отворил вратата, да ходи да я
затваря и то в погрешната посока. Г-н съдия, да попитам всички в тази зала, ако бяха
провеждали всекидневен инструктаж на пострадалия, че не трябва да отваря вратата, че
вратата се отваря в друга посока, и въпреки това той отива и я отваря, и я премества в
обратна на движението посока, както свидетелите по делото казват, мисля, че въпросният г-
н М. удостовери, че я е блъскал с необичайна сила, при положение, че другите колеги, които
са ползвали вратата, казват, че се е плъзгала леко с два пръста, какъвто и инструктаж да се
направи, считам, че ако е налице такова поведение, няма как да се вмени на тримата
18
подсъдими, че са могли да знаят, че пострадалият ще предприеме такова поведение, или че са
били длъжни да го знаят и да го предотвратят. Изложиха се аргументи, от които се извеждат
относими за обвинението факти. Но пак повтарям, ако някой твърди, че г-н В. е работил
тринадесет години на това работно място, необходимо ли му е било към 2021 г. инструктаж
как да затвори крилото на вратата? Считам, че дори да му беше проведен такъв инструктаж,
той много добре е знаел как да борави с тази врата. Ако и на тримата подсъдими се вменяват
задължения да са предполагали или да са могли да предположат, то тогава е трябвало на
30.10.2021 г. всички работници, и по-конкретно пострадалият, да бъдат оборудвани може би
с метални обувки и метална каска. Пак повтарям, неговите задължения са били съвсем
различни от поведението, което е предприел, и това е безспорно доказано. Независимо кога
са били съставени длъжностните характеристики, това са укори към дейността на
дружеството и нямат никакво отношение към твърдяното престъпление, което е вменено на
подсъдимите. В тази връзка Ви моля да вземете предвид показанията на колегите на
пострадалия - Х. А. и М. М.. Моля да вземете предвид и даденото заключение от вещото
лице, изготвило техническата експертиза и разпитано в съдебно заседание. Същото
удостовери, цитирам: „Ако крилото беше дърпано с нормална сила, не би преодоляло
ограничителя и да има падане.“ Считам, че именно тук е разковничето на цялото
наказателно производство. Няма как и на тримата подсъдими да им се вменява
задължението да предположат, че който и да било от работниците на „Снабстрой“ ще реши
да извърши това действие. Пак повтарям, инструктажът, евентуален, който следва да се
провежда, касае действия, свързани с трудовите правомощия на всеки един от работниците.
Пострадалият е имал съвсем друг вид задължения, а дори да му е направен инструктаж, този
инструктаж е щял да включва именно това - да изпълнява задълженията си като пазач и при
създаване на ситуация, която е опасна за имота, който охранява, да информира органите на
реда. Няма как да се очаква от управителите да инструктират пострадалия за задължения,
които не му се следват. Релевантно е също така, че това, по мое мнение, касае друг вид
отговорност, която очевидно е ангажирана към настоящия момент от Инспекцията по труда
— дали са съставени договори, дали има длъжностни характеристики и т.н. Главният въпрос
по делото е при наличие на всички нарушения, които се твърдят да са извършени по
законови и подзаконови нормативни актове, дали и при наличието на тези евентуално
изпълнени от подсъдимите изисквания, този инцидент би се предотвратил? И отговорът,
съгласно доказателствата по делото, е че не би могъл да се предотврати, освен ако не е
имало друг човек на вратата, който да спре действията на пострадалия. Това е нашето
становище. Считам, че при второто разглеждане на делото в съдебна фаза не се събраха
доказателства, които да формират друга фактическа обстановка по делото. Ето защо Ви моля
да се произнесете със съдебен акт, с който да признаете и тримата подсъдими за невиновни
по обвиненията, които са им вменени.
Адв. А. - Уважаеми г-н председател, считам, че и тримата подзащитни, обвиняеми в
настоящия процес, следва да бъдат оправдани. Безспорно е установено какво точно се е
случило на датата 30 октомври, но в тази връзка интерпретацията на доказателствата по
делото, изложена от страна на държавното и на частното обвинение, е неправилна.
19
Причината за това се корени в липсата на анализ на поведението на пострадалото лице,
което обаче ние не можем да не отчетем. В този смисъл и при прослушването в съдебно
заседание, а и от заключението, което е приложено още в досъдебното производство, вещото
лице Ц. по съдебно-техническата експертиза ясно посочва, че бутането на двете големи
крила на тази метална врата става с неголямо усилие. Също така, в отговора на въпрос № 7,
вещото лице по техническата експертиза ясно посочва, че за това техническо средство -
въпросната врата, не е било необходимо някакво специално обслужване. Освен това вещото
лице посочва в отговора на въпрос № 6, че вратата на склада е била работеща и е била в
изправно състояние. В този смисъл съдебно-видеотехническата и лицевоидентификационна
експертиза на вещото лице К. ясно и детайлно посочва какво е било поведението на
пострадалия В. на 30.10.2021 г. В тази връзка, обсъждайки това заключение, не можем да
пропуснем и отговора на девети въпрос на вещото лице Ц. по техническата експертиза, че
инцидентът е могъл да се избегне, ако пострадалият не е дърпал дясното крило на вратата
отвън навътре, с което усилие е преодолял ограничителите. В крайна сметка, от събраните
доказателства по делото считам, че се налага изводът, че каквото и да е било съоръжението
и каквито и предпазители и ограничители да са били поставени, то при упражнено такова
усилие от лицето, което, както също се установи, е дърпало погрешното крило в погрешната
посока, този инцидент е щял да настъпи. Аз не намирам основания защо да не се кредитират
показанията на свидетеля К.. Да, вярно е, че тя е била, и към настоящия момент е, служител
в дружеството „Снабстрой“ ООД, но това не дискредитира показанията й. В крайна сметка
са предоставени доказателства за извършени и предходни проверки - не една, между другото
на дружеството, от гледна точка на спазването на трудовото законодателство, както и данни
за средносписъчния състав на наетите лица. Също така и показанията на свидетелите А. и
М., разпитани в настоящото производство. Всички те посочват, че дружеството спазва
трудовото законодателство и не са установени такива нарушения. Да, безспорно са
изпълнени и дадените предписания от Инспекцията по труда по повод на инцидента, но към
30.10.2021 г. вратата е била технически изправна. Същата не представлява някакъв сложен
механизъм и не е обект, който да изисква специално обучение. Защото следва да е житейски
логично, че едно лице знае и не се нуждае от някакъв особен инструктаж, за да отвори и
затвори една врата - това е елементарно действие. По логиката на тезата на обвинението
излиза, че едва ли не всеки влизащ гражданин в дадена институция, включително и в
съдебната палата, трябва предварително да бъде обучаван чрез инструктаж, поставен отпред
на входа, как да отвори и затвори вратата. Това е житейски и правно нелогично.
Обстоятелствата относно задълженията на Стойчко В., са установени по делото и в този
смисъл са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства. Никъде в представените
длъжностни характеристики за длъжността „пазач – невъоръжена охрана“ няма задължение
той да осъществява дейност по отваряне и затваряне на вратата. Безспорно това е търговски
обект с регламентирано работно време и в този смисъл показанията на свидетелите са ясни,
а те се подкрепят от писмени доказателства, включително и от изследвания видеозапис по
експертизата на вещото лице К., че тази врата се отваря и затваря, като двете крила се
плъзгат в съответната посока, раздалечавайки се едно от друго при отваряне и
20
приближавайки се при затваряне с елементарни движения, които изискват леки усилия за
тяхното придвижване наляво и надясно. Остава необяснимо по делото по каква точно
причина и в какво точно състояние В. във въпросната сутрин е станал, спуснал се е към
крилото, което вече е било отворено от свидетеля М., и е започнал буквално да отваря вече
отвореното крило, като по този начин го е извел от релсата, извел го е от ограничителите и е
преодолял съществуващите към онзи момент такива. В това отношение вещото лице Ц. по
техническата експертиза ясно посочва, че е имало приспособления, които да държат крилата
изправени и да предотвратяват тяхното излизане и падане, а след това те просто са били
подсилени. В крайна сметка настъпилият, безспорно трагичен, инцидент и последвалият
фатален изход са единствено по причина на поведението на пострадалото лице. Какъвто и
инструктаж да е бил проведен, в крайна сметка не може да се предотврати нечие алогично
поведение, защото то по същността си остава такова. В този смисъл показанията на
свидетеля М. — единственият очевидец, който е бил от началото до края на инцидента — се
подкрепят и от заключението на съдебно-видеотехническата и лицевоидентификационна
експертиза, както и от предоставените и приобщени към делото записи от охранителната
камера в момента на инцидента, които безспорно говорят сами за себе си. М. М. пристига
рано сутринта, сам отваря вратата, а не В.. Тези действия са извършени лично от М.. Той
даде показания в това отношение, идвайки с колата си на работа, вкарва автомобила в двора
на търговския обект, паркира го и с изненада вижда как В., без това да му е задължение и
без някой, още по-малко подсъдимите, да му е казал, започва да бута вратата, която М. вече е
отворил, но в погрешната посока. Всичко се случва за секунди, подвикнал му е да спре, но в
този момент ограничителите вече са били преодолени и крилото на вратата пада. При опит
да избегне удара, В. се издърпва назад, но вратата удря крака му и от тежестта й той пада на
земята. Веднага М. М. му се притичва на помощ, идват и разпитаните свидетели, които по
това време се намират в близката бензиностанция, повдигат крилото, разговарят с В. и го
придвижват до кабинката, в която се е намирал. Веднага е извикана линейка. Тук идва и
следващият момент, В. не е отведен от лекарския екип на пристигналата линейка, тъй като
сам е заявил, че ще си тръгне. Дори свидетелят М. посочва, че В. често не се е съобразявал с
указания и е държал на своето, като е заявил, че ще се прибере сам. По негова инициатива
М. го е придружил през целия път, разговарял е с него и го е изпратил до входа на блока. В.
е бил в адекватно състояние, видимо без наранявания или кръвотечение, и дори е посочил,
че не желае да бъде придружаван до жилището си. Междувременно към тях се е
присъединил и друг колега, който ги е видял да пресичат на едно кръстовище и след това е
върнал М. обратно с колата си в търговския обект. В този смисъл показанията на свидетеля
М. съответстват на останалите безспорни доказателства и доказателствени средства. Такива
са и показанията на свидетеля А., който ясно заявява какви задължения е изпълнявал В.. В
крайна сметка всички тези свидетели имат трудови договори. Въпросът е - защо Стойчко В.
няма такъв? В този смисъл показанията на свидетеля К. се подкрепят и от писмени
доказателства, тъй като и тя самата, като счетоводител на дружеството и лице, отговарящо в
известна степен за кадровите въпроси, е наясно какви са последствията при работа на лице
без трудов договор. В крайна сметка, да, грешката на управителите на дружеството е, че в
21
един момент са се съобразили с изискванията на пострадалия. За това свидетелстват и К., и
А., и М. причината да няма подписан трудов договор е, че поради дългия си трудов стаж и
високия си осигурителен доход към онзи момент В. е държал да работи по този начин, за да
може да подпомага своето семейство с допълнителен доход върху пенсията си, която тогава
е била близка до максималния праг. В този смисъл считам, че не следва да се вменява в
отговорност причиняването на смърт, макар и по непредпазливост, на В.. В отговора на
въпрос № 13 от съдебно-техническата експертиза по досъдебното производство вещото лице
Ц. е категоричен, че пострадалият е приложил сила, с която е преодолял наличния
ограничител на релсата с диаметър Ф 8 мм и по този начин е допринесъл за падането на
вратата. Ето защо подсъдимите нито са могли, нито са били длъжни да предвидят подобно
поведение, при което в крайна сметка именно действията на пострадалия са причинили този
резултат. Считам, че се касае за случайно деяние, поради което не следва да се носи
наказателна отговорност, и тримата подзащитни следва да бъдат оправдани. Те по никакъв
начин не са допринесли за настъпването на инцидента и не са могли да допуснат нещо
подобно, още повече, че макар и да няма точни документи за момента на построяването на
въпросната врата, се събраха достатъчно гласни доказателства, включително и от
пострадалите лица, че тя е била изградена преди около двадесет години и през този период
никога не е настъпвал инцидент при боравене с нея. С оглед на това, че вратата е била
редовно поддържана и без индикации за повреди или риск, единствената причина за
случилото се е алогичното поведение на В.. За това не следва да носят наказателна
отговорност тримата ми подзащитни. В този смисъл Ви моля същите да бъдат оправдани, а
по отношение на показанията на някои свидетели, моля съдът да ги кредитира, тъй като от
представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства е виден и известен
користен мотив. Затова не следва да се дава пълна вяра на техните показания, а те да бъдат
внимателно анализирани с оглед на всички останали доказателства по делото. Ако не ме
лъже паметта, в първия си разпит като свидетел съпругата на пострадалия изразява
съмнение, макар и неясно, относно възможно пияно състояние на В.. Дали това е било
нейно субективно впечатление или неправилна констатация, не може да се установи, но тя
го е посочила. Дали това обяснява начина на боравене с вратата във въпросния ден, не може
да се каже, тъй като от медицинските документи е видно, че не е взета проба за алкохол и
това обстоятелство остава неизяснено. С оглед на всичко гореизложено, Ви моля
подзащитните ми да бъдат оправдани, като същите не следва да носят отговорност и за
разноските по делото.
Р. С. – Поддържам казаното от защитата. Не виждам вина за настъпилия инцидент от
моя страна.
Р. С. – Поддържам казаното от защитата. Моля да бъда оправдан.
К. И. – Поддържам казаното от моите защитници. Моля да бъда оправдан г-н съдия.
Прокурорът – Тъй като защитата изрично казаха, че обвинението е пожелало да не се
кредитират изцяло показанията на главната счетоводителка, не съм казала всички показания,
казах конкретни показания, в които свидетелката твърдеше, че многократно е молила
22
пострадалия да сключи трудов договор, а той сърдито отказвал. Това противоречи на всяка
житейска логика, кой в една фирма, в едно частно предприятие определя правилата, още
повече, че Кодексът на труда вменява отговорност именно на управителя за сключването на
договора, и цялата тази последователност на трудовото законодателство е вменена на
управителите и на заемащите отговорни позиции като работодатели в една фирма, а не на
работника или, както вие цитирахте „обикновен пазач“. И другото, което е - вие казвате,
колеги, че съм била наблегнала на обстоятелството колко сложно е съоръжението. Не, аз не
съм наблегнала на това обстоятелство. Аз казах единствено, че в тази наредба, касаеща
здравословните и безопасни условия на труд, има раздел № 4, който точно касае вратите и
порталите. Тоест, независимо колко е сложно или просто едно съоръжение, законодателят е
предвидил строги правила и тези правила са по чл. 35 и чл. 38, да не ги коментирам, защото
много пъти се споменаха, просто не са спазени. И не е моя презумпция в качеството ми на
държавен обвинител да казвам колко сложно е съоръжението. Казах, че законодателят,
независимо дали е сложно или просто, е предвидил тези задължения, които в случая не са
спазени и не са изпълнени.
Адв. А. – Абстрахирайки се от житейската логика, не можем да пропуснем
обстоятелството, че има случаи, в които някои хора предпочитат да получават пари
безотчетно и, житейски казано, „джоб пара“. В този смисъл да укоряваме прекомерно
управителите считам за нередно, но, базирайки се на доказателствата по делото, бих искал
да посоча протокола за разпит на свидетел от 16.12.2021 г. на В. В., където същата посочва,
че според нея Стоичко В. е бил видимо пиян. Оттам насетне, в следващите разпити това не
се сочи и се отрича в хода на настоящото съдебно следствие. Но в крайна сметка дали това
обяснява случилото се на 30.10.2021 г., няма категорично доказателство. Считам обаче, че
цялата съвкупност от доказателства сочи, че е било едно непредвидимо деяние и поради
тази причина не следва да се носи поисканата от държавното и частното обвинение
наказателна отговорност.
Последна дума на подсъдимия Р. С. – Моля да бъда оправдан.
Последна дума на подсъдимия Р. С. – Моля да бъда оправдан.
Последна дума на подсъдимия К. И. – Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът постанови диспозитива на присъдата си. Съдът обяви
на страните диспозитива на присъдата си, като им разясни правото на жалба и протест пред
Софийския апелативен съд в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдебното заседание приключи в 13:00 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
23
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
24