Присъда по дело №438/2012 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                      

гр. София, 14.12.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III състав, в открито съдебно заседание, на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. И.

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.Е.

2. В.М.

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор, като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д.  № 438 по описа за 2012 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Р. – българин, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, безработен, роден на *** ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода м. 12.2009 г. – 17.09.2010 г. в гр. Варна и гр. Сандански, образувал и ръководил организирана престъпна група с участници П.К.Ч., Г.К.С., Б.А.Т., Д.Л.Д., Р.Д.С., Д.Г.О. и Б.И.К., създадена с цел извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и с користна цел, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 12 години, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.Р. – със снета самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.09.2010 г. в гр. Трявна, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нето тегло 2,63 гр. със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол – 3% на обща стойност 15,78 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на осн. Чл. 304 НПК съдът го ОПРАВДАВА по вмененото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

На осн. чл. 59, ал. 1 НК, съдът ПРИСПАДА от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години, ВРЕМЕТО, през което подсъдимия Д. Р. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по настоящото дело, както следва – за времето от 18.09.2010 г. до 20.09.2010 г., както и за времето от 28.09.2010 г. до 31.07.2012 г. включително е търпял МН „Задържане под стража“ и за времето от 01.08.2012 г. до 12.11.2012 г. включително е търпял МН „Домашен арест“.

На осн. чл. 70, ал. 7, изр. 1 НПК, съдът ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Д.М.Р. ДА ИЗТЪРПИ отделно от горното наказание и неизтърпяната част от наказанието, наложено му по н.о.х.д. № 4812/2001 г. на РС – гр. Варна, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 7 месеца и 9 дни.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Л.Д. – българин, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, безработен, роден на *** ***, живущ *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода м. 01.2010 г. – 17.09.2010 г. в гр. Варна и гр. Сандански е участвал в организирана престъпна група с ръководител Д.М.Р. и участници П.К.Ч., Г.К.С., Б.А.Т., Р.Д.С., Д.Г.О. и Б.И.К., създадена с цел извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и с користна цел, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 години и 6 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Л.  Д. със снета самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.09.2010 г. в гр. Варна, в съучастие, като съизвършител с Б.А.Т. и Д.Г.О., придобил от П.К.Ч. и Г.К.С. и до 18.09.2010 г. държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нетно тегло 2302,52 гр. със съдържание на активен компонент  - тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност 13815.12 лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на арганизирана престъпна група и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 4 във вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК съдът го ОПРАВДАВА по вмененото му обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Л.Д. – със снета самоличност за НЕВИНОВЕН и в това, че на 17.09.2010 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нето тегло 3,19 гр. със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол – 2% на обща стойност 19,14 лв. с цел разпространение – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК, съдът го ОПРАВДАВА по вмененото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. ал. 1 от НК.

На осн. чл. 59, ал. 1 НК, съдът ПРИСПАДА от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца, ВРЕМЕТО, през което подсъдимия Д. Д. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по настоящото дело, както следва – за времето от 18.09.2010 г. до 31.07.2012 г. включително е търпял МН „Задържане под стража“ и за времето от 01.08.2012 г. до 12.11.2012 г. включително е търпял МН „Домашен арест“.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.И.К. българин, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, безработен, роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора в гр. Варна, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода м. 04.2010 г. – 11.08.2010 г. в гр. Варна и гр. Сандански е участвал в организирана престъпна група с ръководител Д.М.Р. и участници П.К.Ч., Г.К.С., Б.А.Т., Р.Д.С., Д.Г.О. и Д.Л.Д., създадена с цел извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и с користна цел, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4 години, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Д.С. - българин, български гражданин, грамотен, женен, осъждан, безработен, роден на *** ***, живущ ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода м. 12.2009 г. – 17.09.2010 г. в гр. Варна и гр. Сандански е участвал в организирана престъпна група с ръководител Д.М.Р. и участници П.К.Ч., Г.К.С., Б.А.Т., Д.Г.О., Б.И.К. и Д.Л.Д., създадена с цел извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и с користна цел, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 години и 6 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На осн. чл. 59, ал. 1 НК, съдът ПРИСПАДА от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца, ВРЕМЕТО, през което подсъдимия Р. С. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело, както следва – за времето от 29.09.2010 г. до 05.04.2011 г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.Ч., българин, български гражданин, грамотен, женен, осъждан, безработен, роден на *** г. в гр. Сандански, с адресна регистрация по лична карта - с. П., общ. П., ул. * № *, живущ по настоящ адрес ***, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че за периода м. 08.2010 г. – 17.09.2010 г. в гр. Варна и гр. Сандански е участвал в организирана престъпна група с ръководител Д.М.Р. и участници Г.К.С., Б.А.Т., Р.Д.С., Д.Г.О., Б.И.К. и Д.Л.Д., създадена с цел извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и с користна цел, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 години и 6 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, като съдът, го

ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.Ч. за НЕВИНОВЕН в останалата част на вмененото му обвинение за горното престъпление, касаеща участието му в организирана престъпна група за времето от м. 04.2010 до м. 08.2010 г. и на осн. чл. 304 НПК, го ОПРАВДАВА в тази част на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.Ч., със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2010 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Г.К.С., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нетно тегло 1504,40 гр., както следва: 535,10 гр. със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 2,9%, 459.00 гр. със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 3,6%, 508.00 гр. със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 2,9% и 2,30 гр. със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 3,4%, на обща стойност 9026,40 лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.Ч. със снета самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.09.2010 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Г.К.С., без надлежно разрешително разпространил на Д.Л.Д., Д.Г.О. и Б.А.Т. високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нетно тегло 2302,52 гр. със съдържание на активен компонент  - тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност 13815.12 лв., като е действал в изпълнение решение на организирана престъпна група – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК, съдът го ОПРАВДАВА по вмененото му обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.Ч. за НЕВИНОВЕН в това, че на 17.09.2010 г. в с. Първомай, обл. Благоевград, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нетно тегло 6,08 гр. със съдържание на активен компонент  - тетрахидроканабинол 4,30% на обща стойност 36,48 лв., с цел разпространение – престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК, съдът го ОПРАВДАВА по вмененото му обвинение.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК, съдът ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду двете горепосочени, наложени на подсъдимия П.К.Ч., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 години и 6 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

На осн. чл. 59, ал. 1 НК, съдът ПРИСПАДА от горепосоченото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца, ВРЕМЕТО, през което подсъдимия П. Ч. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело начиная от 18.09.2010 г. до 02.08.2012 г.

На осн. чл. 68, ал. 1 НК съдът ПОСТАНОВЯВА отделно от горното наказание, наложено на подсъдимия П. Ч. да се ИЗТЪРПИ и наказанието наложено му по н.о.х.д. № 834/2005 г. на РС – гр. Петрич, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.К.С. - българин, български гражданин, грамотен, неженен, осъждан, работи в сферата на селското стопанство, роден на *** *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за периода м. 08.2010 г. – 17.09.2010 г., в гр. Варна и гр. Сандански е участвал в организирана престъпна група с ръководител Д.М.Р. и участници П.К.Ч., Б.А.Т., Р.Д.С., Д.Г.О., Б.И.К. и Д.Л.Д., създадена с цел извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и с користна цел, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 години и 6 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.К.С. със снета самоличност за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.09.2010 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с П.К.Ч., без надлежно разрешително разпространил на Д.Л.Д., Д.Г.О. и Б.А.Т., високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нетно тегло 2302,52 гр. със съдържание на активен компонент  - тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност 13815.12 лв., като е действал в изпълнение решение на организирана престъпна група – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК, съдът го ОПРАВДАВА по вмененото му обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.К.С. със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2010 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с П.К.Ч., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество, а именно марихуана с общо нетно тегло 1504,40 гр., както следва: 535,10 гр. със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 2,9%, 459.00 гр. със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 3,6%, 508.00 гр. със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 2,9% и 2,30 гр. със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 3,4%, на обща стойност 9026,40 лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на организирана престъпна група, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2 във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК, съдът ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду двете горепосочени, наложени на подсъдимия Г.К.С., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 години и 6 месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия Д.М.Р. ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 812.50 лв. по сметка на СпНС, като на осн. чл. 123 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се прихваща горната сума от внесената от подсъдимия парична гаранция в размер на 3000.00 лв.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия Д.Л.Д. ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 362.50 лв. по сметка на СпНС.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия Б.И.К. ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 272.50 лв. по сметка на СпНС.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия П.К.Ч. ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 272.50 лв. по сметка на СпНС, като на осн. чл. 123 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се прихваща горната сума от внесената от подсъдимия парична гаранция в размер на 1500.00 лв.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия Г.К.С. ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 272.50 лв. по сметка на СпНС, като на осн. чл. 123 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се прихваща горната сума от внесената от подсъдимия парична гаранция в размер на 800.00 лв.

 

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, СЪДЪТ ОСЪЖДА подсъдимия Р.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ направени по делото разноски в размер на 336.50 лв. по сметка на СпНС.

 

На осн. чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК, СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ОТНЕМАНЕ, В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, на следните вещи: 2302.52 гр. марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 1,7%, 3.19 гр. марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 2,0%, 535.10 гр., със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 2,9%, 459.00 гр., със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 3,6%, 508.00 гр., със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 2,9% и 2.30 гр., със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 3,4%, 6.08 гр., със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол 4,3%.

 

На осн. чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК, ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА 1 бр. банкнота от 20 евро (неистинска).

 

На осн. чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА  и следните движими вещи:

-1 бр. мобилен телефон Водафон и СИМ карта на Вивател и 1 бр. мобилен телефон Алкател и СИМ карта на Вивател – иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 35/;

-1 бр. мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Бикънект, 1 бр. мобилен телефон Самсунг със СИМ карта Глобул, 1 бр. мобилен телефон Сони Ериксон, 1 бр. мобилен телефон Нокиа, 1 бр. мобилен телефон Самсунг, 1 бр. мобилен телефон Нокиа и 1 бр. мобилен телефон Ериксон – иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 38/;

-1 бр. мобилен телефон Нокиа с батерия към него и СИМ карта Глобул и 1 бр. мобилен телефон Нокиа с батерия към него и СИМ карта Вивател – иззети с протокол за обиск от 17-09.2010 г. /том 1, л. 49/;

-1 бр. мобилен телефон Самсунг с поставена СИМ карта Бикънект и батерия към него – иззети с протокол за обиск от 17.09.2010 г. /том 1, л. 54/;

-1 бр. мобилен телефон Нокиа със СИМ карта на МТел, 1 бр. мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Глобул, 2 бр. батерии Нокиа и 1 бр. СИМ карта Луп – иззети с прокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 65/;

-2 бр. СИМ карти Вивател с и 1 бр. СИМ карта Виваком – иззети с протокол за обиск от 17.09.2010 г. /том 1, л.17/.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на подсъдимия Д.Л.Д. с ЕГН ********** на следните движими вещи, а именно: 2 бр. банкноти с номинал 50.00 лв., 1 бр. банкнота с номинал 20.00 лв., 9 бр. банкноти с номинал 10.00 лв., 6 бр. банкноти с номинал 5.00 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 USD, 3 бр. банкноти с номинал 5.00 евро, които движими вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 38/.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ  на лицето ДАМЯН РОМЕОВ С. с ЕГН ********** на л.а. Мазда с рег. № *, регистрационен талон за същото МПС на името на лицето С.П.П., 1 бр. знак за технически преглед, 1 бр. контролен талон – Гражданска отговорност, 1 бр. полица за ГО и 1 бр. автомобилен ключ.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ  на лицето А.С.С. на следните движими вещи: 2 бр. СИМ карти Глобул и 1 бр. мобилен телефон Нокиа и батерия към него, ведно със СИМ карта на Виваком, които движими вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 21/.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ  на подсъдимия Д.М.Р. на следните движими вещи: 1 бр. електронна везна с кутия и 1 бр. СИМ карта на Глобул и пластика от СИМ карта на Виваком, които движими вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 26/.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на лицето В.В.Ч. на следните движими вещи:

1 бр. мобилен телефон Нокиа,

1 бр. мобилен телефон Водафон, модел 225,

2 бр. СИМ карти Вивател,

1 бр. СИМ карта Водафон,

1 бр. СИМ карта Бикънект Глобул,

1 бр. СИМ карта Виваком, 1 бр. ваучер за Виваком,

3 бр. ваучери с надпис Бикънект,

4 бр. картодържачи с надпис Бикънект,

1 бр. картодържач без надпис и

2 бр. найлонови пликчета с правоъгълна форма, които движими вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 77-78/.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на подсъдимия Р.Д.С. на следните движими вещи:

1 бр. мобилен телефон Нокиа с батерия в него и СИМ карта Космоте,

2 бр. СИМ карти Вивател,

2 бр. СИМ карта Глобул,

1 бр. електронна везна „SF-400“,

1 бр. мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта на „М-тел Прима“,

1 бр. мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта Бикънект Глобул,

1 бр. мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта Вивател и

1 бр. мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта Мобилтел, които движими вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 88/.

СЪДЪТ ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на подсъдимия Г.К.С. на следните движими вещи:

1 бр. мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Петрол и МТел Прима в него,

2 бр. батерии за телефони Сони Ериксон и Самсунг,

1 бр. мобилен телефон Самсунг без батерия и СИМ карта Бикънект,

1 бр. мобилен телефон Сони Ериксон без батерия и СИМ карта Вивател,

1 бр. мобилен телефон Нокиа с батерия към него и СИМ карта Бикънект,

4 бр. метална тел, които движими вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. /том 1, л. 5-6/.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в 15 дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

                                        

 

МОТИВИ към присъда №  /14.12.2012год., постановена по НОХД № 438/12год. по описа на СпНС

 

             Подсъдимите Д М.Р., Д.Л.Д., Б.И.К., Р.Д.С., П.К.Ч. и Г.К.С. са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършен от тях престъпления както следва :

            Подсъдимият Д.Р. :

             -За това че за периода месец 12.09г.-17.09.10г. в гр.Варна и гр.Сандански е образувал и ръководил организирана престъпна група с участници       П. К.Ч.,Г. К.С., Б. Ал. Т., Д. Л.Д., Р. Д.С., Д. Г.О. и Б. Ив.К., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по 354а ал.1 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК

            -За това, че на 18.09.10г.в гр.Т без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 2,63гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3% на обща стойност от 15,78лв. – престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК

            Подсъдимият Д.Д. :

            -За това, че през периода мес.01.10г.-17.09.10г. в гр.Варна и гр.Сандански е участвал в ОПГ с ръководител Д.Р. и участници П. К.Ч., Г. К.С., Б. Ал. Т., Р. Д.С., Д. Г.О. и Б. Ив.К., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по 354а ал.1 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.

           -За това, че на 14.09.10г. в гр.Варна в съучастие, като съизвършител с Б. Ал.Т. и Д. Г.О. придобил от П. К.Ч. и Г. К.С. и до 18.09.10г. държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло от 2 302,52гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност от 13 815,12лв. с цел разпространение , като е действал в изпълнение решение на ОПГ и Д.ието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК

           -За това, че на 17.09.10г. гр.Варна без належно разрешително държал високорисково наркотично вещество мариуана с нетно тегло от 3,19гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2% на стойност 19,14лв с цел разпространение, като Д.ието е извършено в услоията на опасен рецидив – престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.ал.1 НК

              Подсъдимият Б.К.:

              -За това, че през периода мес.04.10г.-11.08.10г. в гр.Варна и гр.Сандански е участвал в ОПГ с ръководител Д.Р. и участници П. К.Ч., Г. К.С., Б. Ал. Т., Р. Д.С., Д. Г.О. и Д.Д., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по 354а ал.1 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.

              Подсъдимият Р.С. :

             -За това, че през периода мес.12.09г.-17.09.10г. в гр.Варна и гр.Сандански е участвал в ОПГ с ръководител Д.Р. и участници П. К.Ч., Г. К.С., Б. Ал. Т., Д.Д., Д. Г.О. и Б. Ив.К., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по 354а ал.1 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК

              Подсъдимият П.Ч. :

             -За това, че през периода началото на мес.04.10г.-17.09.10г. в гр.Варна и гр.Сандански е участвал в ОПГ с ръководител Д.Р. и участници Р.С., Г. К.С., Б. Ал. Т., Д.Д., Д. Г.О. и Б. Ив.К., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по 354а ал.1 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК

             -За това, че на 14.09.10г. в гр.Варна в съучастие, като съизвършител с Г. К.С. без надлежно разрешително разпространил на Д. Л.Д., Д. Г.О. и Б. Ал.Т. високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло от 2 302,52гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност от 13 815,12лв., като е действал в изпълнение решение на ОПГ – престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК

              -За това, че на 17.09.10г. в гр.Варна в съучастие като съизвършител с Г. К.С. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 1 504,40гр., разпределено както следва – 535,10гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,9%, 459,00гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,6%, 508,00гр. със съдържание на активен компонент тетрехидроканабинол 2,9%,  2,30гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,4% на обща стойност от 9 026,40лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на ОПГ – престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.

             -За това, че на 17.09.10г.  с.Първомай, обл.Благоевград без належно разрешително държал високорисково наркотично вещество мариуана с нетно тегло от 6,08гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,30% на стойност 36,48лв с цел разпространение – престъпление по чл.354а ал.1 НК   

            Подсъдимият Г.С.:

             -За това, че през периода началото на мес.08.10г.-17.09.10г. в гр.Варна и гр.Сандански е участвал в ОПГ с ръководител Д.Р. и участници Р.С., П. К.Ч., Б. Ал. Т., Д.Д., Д. Г.О. и Б. Ив.К., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по 354а ал.1 НК – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК

             -За това, че на 14.09.10г. в гр.Варна в съучастие, като съизвършител с П. К.Ч. без надлежно разрешително разпространил на Д. Л.Д., Д. Г.О. и Б. Ал.Т. високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло от 2 302,52гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност от 13 815,12лв., като е действал в изпълнение решение на ОПГ – престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК

              -За това, че на 17.09.10г. в гр.Варна в съучастие като съизвършител с П. К.Ч. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 1 504,40гр., разпределено както следва – 535,10гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,9%, 459,00гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,6%, 508,00гр. със съдържание на активен компонент тетрехидроканабинол 2,9%,  2,30гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,4% на обща стойност от 9 026,40лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на ОПГ – престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.

 

            Така депозирания обвинителен акт съдържа както подробно фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност на всеки един от подсъдимите, свързана с формирането на престъпното сдружение и с осъществявани конкретни престъпни действия, целени от ОПГ, така и подробни правни доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор, според който в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства касателно реализирана престъпна дейност от страна на подсъдимите и то за всяко едно от вменените им престъпления, поради което отправя искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание ЛСВ по вид и около средния законов размер с ефективно изтърпяване.

             Защитникът на подсъдимите Д.Р. и Р.С. – адв.И.,***, ангажира мнение за постановяване на оправдателна присъда, като в тази насока навежда данни за липса на доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение.Според защитата, обвинението се гради само и единствено на показанията на св.Б.Т., които показания обаче не се подкрепят от всички останали доказателства.Относно обвинението за извършено и от двамата подсъдими Д.Р. и Р. С. престъпление против обществения ред и спокойствие се изразява становище за липса на доказателства относно инкриминирания времеви период и относно реално осъществявано изпълнително Д.ие по организиране и ръководство на ОПГ /за подс.Р./ и по участие в групата /за подс.Р.С./.Относно вмененото на подс.Р. престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК защитата най-вече се позовава на порочността в действията на разследващия орган при събиране на доказателства, коментирайки показанията на разпитаните поемни лица в насока неприсъствие по време на извършване на ПСД.

            Защитникът на подс.Д.Д. – адв.Г. пледира за постановяване изцяло на оправдателна присъда по отношение на нейния подзащитен, основавайки се на недоказаност на предявените обвинения.Анализирайки доказателствения материал по делото, адв.Г. излага съображения за недостоверност на показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. и съображения за липса на доказателствена годност относно една голяма част от писмените доказателства /имат се предвид протоколите за претърсвания и изземвания/, тъй като същите не са изготвени по съответния законов ред.От друга страна защитникът приема за изцяло истинни показанията на св.А.С., дадени в хода на настоящото съдебно следствие и в насока липса на обективирана престъпна деятелност от страна на подс.Д., като изразява мнение за некредитиране твърденията на горната свидетелка от ДП, приобщени по реда и усл.на чл.281 ал.4 НПК и по чл.281 ал.1 НПК, доколкото същите са дадени под натиск, упражнен от разследващия орган.

             Защитникът на подс.Б.К. – адв.Й. също подлага на обстоен анализ събраните по делото доказателства, коментирайки липсата на категорични такива относно реалното формиране на престъпна група.Поради обстоятелството на вменено на неговия подзащитен обвинение за членство в ОПГ, то адв.Й. коментира поведението на всички подсъдими в течение на инкриминирания времеви период, изтъквайки факта на липса на доказана връзка между подс. К. и всички останали подсъдими по делото и липса на каквито и да било взаимоотношения между тях.    

             Защитникът на подс.П.Ч. – адв.Я. изразява становище за липса на състовомерност в поведението на неговия подзащитен в контекстта на вменените му обвинения.Според него, обвиненията се градят само на дадените от св.Б.Т. показания, които на фона на цялата доказателствена маса се явяват инцидентни и голословни.Адв.Я. също коментира показанията на св.А.С. – твърди, че следва да се кредитират само тези, дадени по настоящото дело и оневиняващи подсъдимия, а не и тези от ДП, доколкото върху тази свидетелка е упражнен определен психически натиск.Според защитата, в процеса на събиране на доказателства са допуснати редица съществени нарушения, които опорочават действията на разследващия орган, респ. не следва да се ценят за годно доказателствено средство изготвените Протоколи за претърсвания и изземвания и именно поради горното повдигнатите обвинения се явяват недоказани, като в тази вр. се отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

             Назначеният служебен защитник на подс.Г.С. – адв.Г. също пледира за оправдателна присъда по всички обвинения, предявени на подзащитния й, излагайки становището за липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза.Според нея, единственият доказан факт е този на действително пътуване от страна на подс.Г.С. на процесните дати до гр.Варна, като обаче не са събрани доказателства касателно налично знание у дееца относно количеството и характера на превозваната стока и в тази вр. защитата се позовава на показанията на св.А.С. и писмените данни за титулярството на правото на собственост относно използваните превозни средства – последните не са собственост на подс.Г.С., който извършва само и единствено действия по управление на МПС, респ. няма доказателства касателно изискуемата съставомерна форма на вина.Относно обвинението за осъществено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК адв.Г. подчертава доказания факт на липса на изразено от нейния подзащитен предварително съгласие за включване в престъпно сдружение.Т.е. тя приема липсата на съставомерност в поведението на подс.Г.С..

            Самите подсъдими в хода на съдебните прения и в предоставената им последна дума не се признават за виновни и поддържат изцяло становището на своите защитници.

             От фактическа страна :

             Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимите Д.Р. и Р.С. са познават отдавна и поддържат добри приятелски взаимоотношения от преди инкриминирания период, които взаимоотношения са изразени в чести телефонни контакти както между тях, така и между членовете на техните семейства и във взаимни гостувания.

           Подсъдимият Д.Р. е осъждан към процесния период и непосредствено преди същия търпи ефективно наказание ЛСВ на територията на Затвора-Варна, където се запознава със св.Б.Т., а в последствие го запознава и със св.М.Г., с която живее на съпружески начала и отправя молба към нея за оказване на помощ на свидетеля след освобождаването му от Затвора.Свидетелят Б.Т. изтърпява наказанието си преди подс.Р..Той е освободен през мес.02.09г. и действително след това се свързва със св.М.Г., с която се сближават – тя го приема в дома си за известен период от време и споделя с него възникналите трудности с дъщеря й по повод вземане на наркотици.Подсъдимият Д.Р. е освободен от затвора предсрочно през мес.10.09г. - по силата на постановено по ЧНД № 1265/09г. определение на ОС гр.Варна е освободен условно предсрочно. Междувременно между св.Б.Т. и подс.Д.Р. са провеждани разговори на тема продажба на наркотични вещества /НВ/, като в кр.на 2009г. те постигат окончателна уговорка относно закупуването на наркотици и по-конкретно марихуана и относно начина на снабдяването с такива – св.Б.Т. поема задължението по продажба на наркотичните вещества и по осигуряване на още лица, които да извършват същата дейност, а подс.Д.Р. поема задължението по снабдяване.В тази вр.последният заявява, че „има лице от Сандански, от което да се доставят наркотиците”, като в този начален момент не уточнява самоличността на това лице пред св.Б. Т..Непосредствено след горната уговорка и в изпълнение на същата подс.Д.Р. заминава за гр.Сандански, закупува марихуана с тегло от 0,5кг. от подс.Р.С. и лично го доставя в гр.Варна.В последствие подс.Д.Р. предава стоката на св.Б.Т., който я прибира в дома си, разфасова я на по-малки количества от по 50гр. и 100гр. , използвайки закупена за целта везна, и я продава по цени от 12лв. за грам, определени от първия.Дейността по продажба на НВ от тази доставка се извършва само и единствено от св.Б.Т., който оставя за себе си определена парична сума от получаваната продажна цена, която сума е предварително уговорена в процентно съотношение с подс.Д.Р. и му предава останалата част.

            Тъй като марихуаната от тази първа доставка се оказва с лошо качество, то втората доставка е осъществена от св.Б.Т..За целта той получава определена парична сума от подс.Д.Р. и телефонния номер на подс.Р.С., с който трябва да се свърже при пристигането си в гр. Сандански и който св.Б.Т. все още не познава лично, но притежава знание, че именно от него е закупено наркотичното вещество от първата доставка.По указания му от подс.Р. начин св.Б.Т. пристига с автобус в гр.Сандански, свързва се с подс.Р.С., в чийто дом и с чиято посредническа помощ успява да закупи марихуана – подс.Р.С. извиква няколко лица, които донасят мостри на търсената стока и от тези мостри св.Б.Т. избира /дори лично пробвайки марихуаната/ и закупува отново 0,5кг. марихуана, като самата стока е заплатена веднага на подс.Р.С. с парите на подс.Д.Р..Свидетелят Б.Т. пренощува в хотел в гр. Сандански и на следващия ден се връща в гр.Варна.След доставката на НВ на територията на гр.Варна св.Б.Т. показва същата на подс.Р. и в последствие успява да я продаде.Всички горепосочени действия са осъществени до около началото на мес.01.10г., като според св.Б. Т., самата продажба на доставените наркотици му отнема период от около 10-15 дни. Междувременно, а именно през мес. 01.10г. и то през периода от втората доставка до окончателната продажба на НВ от нея в дейността по продажба на марихуана се включва и св. Д.О..Последният разговаря със св.Б.Т. и лично от него узнава възприетия механизъм и условията за работа – получава НВ лично от св.Б.Т., продава го на цена, за размера на която отново е уведомен от горния свидетел и след удържане на определен процент от получената продажна цена отчита остатъка от същата на св.Б.Т.. Последният го уведомява също така, че подс.Д.Р. „ще гарантира спокойствието в града и ще стои зад нас”.В същото време св.Б.Т. разговаря и с подс.Д.Р. относно проявеното от св. Д.О. желание за пласиране на наркотици и той изразява съгласие. 

            Наркотичното вещество е продадено изцяло за кратко време, което налага нова трета по ред доставка.За целта отново през мес.01.10г.св.Б.Т. заминава с автобус за гр.Сандански и по идентичен на гореописания начин закупува ново количество марихуана – отива в дома на подс. Р.С., където в негово присъствие след преглед на показани му мостри на наркотичното вещество, избира и закупува такова, като паричната сума, с която го заплаща му е предоставена предварително от подс.Д.Р..Покупната цена е заплатена на подс.Р.С.. При тази трета доставка св.Б. Т. закупува 1кг. марихуана, предназначена за продажба на територията на гр. Варна и лично осъществява самата доставка, след което прибира марихуаната в своя дом и там я разфасова на по-малки количества.При продажбата на НВ от тази доставка се включва и подс.Д. Д. по предложение на св.Б.Т..Двете горепосочени лица се познават от преди този момент, тъй като подс.Д.Д. лично си закупува от св.Б.Т. наркотици и притежава знание относно осъществяваната от св.Д.О. идентична дейност.Свидетелят Б.Т. разговаря с подс.Д.Д. и му раяснава условията за работа – „обясних му ... за Р., че работим заедно и че той дава тревата ... че тревата взимат от мен, дават ми парите, а аз ги давам на Р.”.В същото време св.Б.Т. уведомява подс.Р. за присъединяването на подс.Д. Д. в съвместната им дейност, но запознава двамата едва в един по-късен момент.Самата продажба на НВ се извършва само от св.Д.О. и от подс.Д.Д..Те заявяват пред св.Б. Т., който съхранява марихуаната, необходимото им количество и той им го дава „в качеството им на дилъри за 12лв.на грам”, като след продажбата,  му отчитат парите, той си удържа по 1,50лв. на грам и останалата парична сума отчита на подс.Д.Р. – парите се събират през ден от дилърите /като св.Д.О. и подс.Д.Д. често се отчитат в един и същи ден заедно/ и през също такъв период се предават на подс.Д.Р..

              Продажбата на НВ от тази трета доставка се осъществява до мес.03.10г. и следва нова такава, четвърта по ред.Тя също се осъществява от св.Б.Т., който обаче в пътуването си до гр.Сандански е придружаван от подс.Д.Д. и от св.Д.О..Преди самото пътуване се провежда среща между св.Б.Т. и подс.Д.Р., на която среща първият получава определена парична сума за закупуването на НВ от втория и изказва намерението си за пътуване с кола, а именно той и подс.Д.Д. да пътуват с една кола, а св.Д.О. да пътува след тях с друга кола, което предложение е одобрено от подс.Д.Р..По този начин горепосочените лица, всичките от които притежават знание за целта на пътуването, се придвижват до гр.Сандански – св.Д.О. пътува със собствения си л.а.„Опел Астра”, а св.Б.Т. и подс.Д.Д. пътуват с л.а. „Хюндай”, взет под наем.Свидетелят Б.Т. отива сам до дома на подс.Р.С., където идват непознати за него лица и от тях закупува 1,5кг. марихуана.Съгласно постигнатата уговорка, тези лица изнасят от пределите на гр.Сандански марихуаната и на предварително определено място на главния път я предават на св.Б.Т. и подс.Д.Д. – НВ се намира в чувал, който е прехвърлен в багажника на превозното средство.След връщането на горните лица в гр.Варна марихуаната е откарана в дома на св.Б.Т.,***, където същата е разфасована на по-малки количества и в последствие е продадена от подс.Д. Д. и св.Д.О., а получените пари /след удържане на съответното възнаграждение от лицата по описания по-горе в мотивите начин/ са предадени на подс.Д.Р..

             След тази четвърта доставка на НВ св.Б.Т. разговаря с подс.Д.Р., уведомявайки го, че не желае повече да пътува да гр.Сандански, за да закупува и пренася марихуана, а желае да съсредоточи дейността си само върху пласирането на стоката на територията на гр.Варна.По общо решение на горните две лица и за осъществяването на самото транспортиране на НВ през мес.04.10г. е привлечен подс.Б.К., когото св.Б.Т. познава отново от затвора.Именно този последен свидетел отправя предложение на подс.Б.К. за пренасяне на НВ от гр. Сандански до гр.Варна срещу заплащане – размерът на възнаграждението е предварително обсъден с подс.Д.Р., който предоставя определената парична сума, а самото действие по предаване на същата на подс.Б.К. се извършва от св.Б.Т..Знание за присъединяването на подс.Б. К. в съвместната дейност и то с вменени му задължения за транспортиране на стоката притежават и св.Д.О. и подс.Д.Д..

              Подсъдимият Б.К. извършва следващата доставка на НВ /пета по ред/ - за датата на същата може да се каже само, че е след момента на присъединяване на подс.Б.К., а именно след мес.04.10г.До гр. Сандански пътува с автобус, придружаван от св.Б.Т., който го запознава с подс.Р. С..Закупена е марихуана от 2кг. по идентичен на предходните доставки начин – сделката е осъществена в дома на подс.Р.С., на когото е заплатена и определената парична стойност, предварително предоставена от подс.Д.Р..След доставката на наркотиците на територията на гр.Варна същата е откарана за разфасоване в апартамент, съседен на този на подс. Д.Д., от където той има ключ.Действието по разпределяне на марихуаната на по-малки дози се извършва от подс.Д.Д. и свидетелите Д.О. и Б.Т. и след това НВ е откарано и скрито на паркинг на една автомивка, находяща се в центъра на гр.Варна и съхранявано именно там.В автомивката към този момент работи св.Д.О. и неговия брат, като по предложение на св.Б.Т. НВ започва да се оставя и съхранява там, а св.Д.О. получава възнаграждение от 400-500лв. за тази си дейност – размерът на сумата е определен от подс.Д.Р., а фактическото предаване на същата се извършва от св.Б.Т..Продажбата на марихуаната от тази пета доставка се осъществява отново от св.Д.О. и подс.Д.Д., а св.Б.Т. събира оборота от тях и го предава на подс.Д.Р..

            Доказан е и факта на извършване на шестта доставка на НВ в гр.Варна, като времевия период на същата остана неизяснен по категоричен начин в хода на проведеното съдебно следствие – доказва се само факта на реализацията й през „топлото време” и хронологически следва гореописаните събития по включване на подс.Б.К. през мес.04.10г. и факта на вече осъществена от него една доставка.За целта до гр.Сандански пътуват свидетелите Б.Т. и Д.О. и подс.Б.К., като първите двама пътуват с л.а., а третият с автобус.На територията на гр.Сандански св.Д.О. остава на един паркинг да изчака св.Б. Т., който отива до дома на подс.Р.С., там избира марихуана около 3кг. и я заплаща, но не я взема.На връщане за гр.Варна свидетелите Б.Т. и Д.О. минават през гр.Т, за да разговарят с подс.Д.Р., който страда от белодробно заболяване и по това време посещава санаториум в гр.Т. Закупената стока е пренесана лично от подс.Б.К. на следващия ден, пътувайки с автобус. Разфасована е на малки дози в дома на подс.Д.Д. *** в присъствието на свидетелите Б.Т. и Д.О. и е оставена на съхранение на паркинга, по месторабота на последния, който от своя страна освен че се занимава лично с дейност по продажба на НВ, извършва и дейност по предаване на марихуана на подс.Д.Д. при поискване от страна на последния – самата заявка от подс.Д.Д. се отправя било директно към св.Д. О., било посредством св.Б.Т..Наркотичното вещество е продадено от подс.Д.Д. и св.Д.О. за около 2-3 седмици.

            След свършване на доставеното количество НВ, предмет на шестата доставка, св.Б.Т. и подсъдимите Д.Д. и Б.К. отново пътуват до гр.Сандански с намерение за закупуване на марихуана, но такава няма, поради което извършваната дейност по разпросранение на наркотици на територията на гр.Варна временно е преустановена – за около 10-на дни.                     

             Следващото, осмо по ред пътуване до гр.Сандански е осъществено през мес.08.10г. от св.Б.Т. и подсъдимите Д.Д. и Б.К. – първите двама се придвижват до гр. Сандански с л.а.Доказан е и факта на запознаване именно при това пътуване през мес.08.10г. на св. Б.Т. с подс.П.Ч..Последният е представен на св.Б.Т. от подс.Р. С. в неговия дом, като „човек, от когото ще купувам трева“.Подсъдимият П.Ч. и св.Б.Т. отиват до гр.Петрич, където на „някаква поляна“ се срещат с непознато за свидетеля лице /същото не е от кръга на подсъдимите и самоличността му остана неизяснена по делото/, което лице докарва с л.а. 2-3 чувала марихуана.Свидетелят Б.Т. избира конкретното НВ от предложените му такива и отново се връща в дома на подс.Р.С. ***, където след около 1-2 часа идва и подс.П.Ч..Той донася избраната марихуана – същата е премерена, опакована и заплатена на подс.Р.С. от св.Б.Т..Последният заедно с подс.Д.Д. *** стоката, възлизаща на 2 995,57гр., следва да бъде транспортирана на следващия ден и доставена от подс. Б.К..Той обаче е задържан на 11.08.10г. в гр.София, в сградата на Централна Автогара и е установено обстоятелството на действително лично държане на горното количество марихуана.По този повод подс.Б.К. е осъден по НОХД № 1488/11г. по описа на РС-София за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.1, т.4 изр.1 пр.1 вр.ал.1 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 3 години и 6 месеца с ефективно изтърпяване и глоба в размер на 10 000лв. – производството по делото е разгледано по реда и усл.на гл.ХХ1Х НПК, като постановеният съдебен акт влиза в законна сила на 21.04.11г.Обстоятелството на задържане на подс.Б.К. *** е узнато от св.Б.Т.,който от своя страна уведомява св.Д.О. и подс.Д.Р..Последният към този момент се намира в гр.Т и получавайки телефонно обаждане от св.Б.Т.,***, където е уведомен с подробности за задържането на подс.Б.К..

             След гореописаните събития се провежда телефонен разговор между подсъдимите Д.Р. и Р.С. в присъствието на св.Б.Т. – постигната е уговорка за лична среща между горните двама подсъдими и уговорка за това, че „от там човек да ни носи стоката“.Подсъдимият Д.Р. действително пътува до гр.Сандански и след връщането си в гр.Варна уведомява св.Б. Т., „че е намерил човек, който да носи стоката“, като това лице трябва да пристигне след няколко дни и да донесе около 2кг. марихуана, вече заплатена, и при пристигането си в гр.Варна ще се обади на св. Б.Т..В този момент подс.Д.Р. не уточнява самоличността на лицето, поело ангажимент за транспортиране на НВ – същата се узнава от св.Б.Т. едва в деня на доставката, респ. узнава, че това лице е подс.П.Ч..Доставката се осъществява кратко време след горния разговор – в периода края на мес.08.10г.-началото на мес.09.10г.Свидетелят Б.Т. получава телефонно обаждане от лицето, донасящо марихуаната и уточняват мястото на срещата, а именно на паркинга на МОЛ в гр.Варна, находящ се непосредствено след влизане в града. Междувременно св.Б.Т. указва на подс.Д.Д. и на св.Д.О. да го придружат на тази среща – до мястото на същата първите двама отиват с взет под наем л.а.„Алфа Р.“, а третият – с личното си МПС „Опел Астра“.На самия паркинг на магазина св.Б.Т. влиза в автомобила на св.Д.О. и по този начин двамата заедно обикалят паркинга, търсейки л.а. „Голф“.Откривайки го, те спират в близост до него. Свидетелят Б. Т. разговаря с подс.П.Ч., който го уведомява, че поръчаното НВ се намира в нарочен тайник, направен в л.а. и това налага придвижването им на друго място с цел фактическо предаване на марихуаната.Именно в този момент свидетелите Б.Т. и Д.О. успяват да видят, че в л.а. „Голф“ има няколко лица – подсъдимите Г.С., П.Ч. и св.А.С., като превозното средство се управлява от първият от тях.Двата автомобила /този с водач св.Д.О. и този с водач подс.Г.С./ се придвижват извън териториалните граници на гр.Варна, в гориста местност в близост до ТВ кула, до където междувременно се е придвижил и подс.Д.Д. с управлявания от него л.а. „Алфа Р.“ и ги изчаква в началото на пътя.Във вътрешността на гористата местност навлизат само л.а. „Опел Астра“ и л.а. „Голф“.Свидетелят Б.Т. определя точното място на спиране, слиза от автомобила и указва на св.Д.О. да се върне по-назад на пътя с цел наблюдение на района, което нареждане е изпълнено.В този момент всички лица, пътуващи в л.а. „Голф“ /носещ ДК № * и притежание на подс.Г.С./ също излизат от колата, след което подс.П.Ч. сваля резервоара и от него изважда наркотика – следва изрично да се отбележи, че превозното средство се движи на газ, поради което резервоара за бензин е празен и е пригоден за тайник.Доставената марихуана е предадена на св.Б.Т., който от своя страна веднага отваря пакетите и в последствие ги занася на св.Д.О., за да ги прибере.Подсъдимият Д.Д. и свидетелите Б.Т. и Д.О. напускат района на ТВ кула и отиват в жилището на първия от тях, където мерят НВ /количеството възлиза на 3кг./, разфасоват го на по-малки дози и го отнасят за съхранение на паркинга по месторабота на св.Д.О., като междувременно и тримата пробват наркотика.Доставената марихуана е продадена в цялост за около 10 дни от подс.Д.Д. и св.Д.О., които отчитат получените парични суми на св.Б.Т., а той ги предава на подс.Д.Р..

              След като наркотикът от тази първа за подсъдимите П.Ч. и Г.С. доставка /или общо осма по ред такава до гр.Варна/ свършва подс.Д.Р. през мес.09.10г. отново заминава за гр.Сандански с цел закупуване на марихуана с посредничеството на подс.Р.С..Той се завръща в гр.Варна на следващия ден и уведомява св.Б.Т., че за новата доставка ще го потърси по идентичен начин подс.П.Ч., след което заминава за гр.Т.Свидетелят Б.Т. разпорежда на подс.Д.Д. и на св.Д.О. да посрещнат новата доставка, но последният му отказва, тъй като към този момент не разполага с личното си МПС.Подсъдимите П.Ч. и Г.С., придружавани отново от св.А.С. пристигат в гр.Варна на 14.09.10г. и са посрещнати само от подс.Д.Д. ***.Той се качва в техния автомобил и по негови указания всички заедно се придвижват до „горичка, която се намира във вилната зона на гр.Варна ... до сграда, която прилича на кула” по данни от св.А.С., където става предаването на превозваната стока, но мястото на укрИ.ето й по време на самото транспортиране остана неизяснен в хода на съдебното следствие.Доказан е само и единствено факта на действително пристигане в гр.Варна на гореконкретизираните лица, които доставят определено вещество /с неизяснено съдържание/ и го предават на подс.Д.Д..Последният уведомява за това св.Б.Т., като дори му предава отправеното от подс.П.Ч. искане за лична среща – такава среща е проведена и на нея подс.П. Ч. взема 200лв. от св.Б.Т. .Доставената стока е занесена в жилището на подс.Д.Д., който съвместно със свидетелите Б.Т. и Д.О. отварят един от пакетите и лично установяват, че „тревата не става за нищо“ /по думите на св.Б.Т./ и че „стоката този път не беше хубава“ /по думите на св.Д.О./.Доставените пакети по изрично указание от св.Б.Т. първоначално са занесени на паркинга, където работи св.Д.О., а в последствие са укрити в гористата местност в района на ТВ кула.Последното е извършено лично от подс.Д.Д. на неустановено по безспорен начин място – до самата гориста местност същият е придружаван от св.Д.О., който обаче остава да го изчака в началото на пътя и не вижда точното място на укриване.Необходимо е да се подчертае, че св.Б.Т. дава нарочни указания само и единствено за временното пренасяне на доставеното вещество на територията на паркинга по месторабота на св.Д.О. и за укриване на същото, но не уточнява мястото, където следва да се укрие веществото.За това място той дори не узнава в последствие.

             От своя страна св.Б.Т. веднага уведомява подс.Д.Р. за лошото качество на доставеното вещество.Както се отбеляза по-горе в настоящите мотиви, подс.Д.Р. към този момент се намира в гр.Т и при получаване на горната информация заминава за гр.Сандански. Среща се с подс.Р.С. в неговия дом и с подс.П.Ч., като по време на тази среща провежда и телефонен разговор със св.Б.Т..Такъв се провежда и между този последен свидетел и подс.П.Ч., като темата и на двата телефонни разговора е именно лошото качество на доставената стока, както и това, че следва подс.П.Ч. „да идва и да си я прибира“.Следват още няколко телефонни разговора между подс.Д.Р. и св.Б.Т. – първият уведомява втория за обстоятелството на реализация на нова доставка, като следва да се върне полученото вещество с лошо качество.Коментира се и конкретна дата на доставката – след 2-3 дни или след седмица, но при последното си обаждане подс.Д.Р. уведомява св.Б.Т., че новата доставка ще се извърши веднага на следващия ден.

             Тук е мястото да се отбележат и доказаните факти, свързани с реализираното поведение от страна на подсъдимите Г.С. и П.Ч. непосредствено след извършената втора за тях доставка на територията на гр.Варна в течение на инкриминирания период.Те отново се връщат на паркинга на МОЛ-Варна, където остават да изчакат известно време, и едва вечерта се осъществява среща между подс.П.Ч. и лице с неустановена по делото самоличност, което му предава определена парична сума, дадена за временно съхранение на св.А.С..Още на същия ден /14.09.10г./ горната свидетелка заедно с подсъдимите П.Ч. и Г.С. ***.По пътя на връщане обаче те претърпяват ПТП и остават през нощта в гр.София.На следващия ден продължават за гр.Петрич, но преди да пристигнат подс.П.Ч. решава да остане в гр.Сандански в дома на подс. Р.С..За гр.Петрич продължават само подс.Г.С. и св.А.С., но по повод телефонно обаждане на подс.П.Ч. се връщат до гр.Сандански, за да му предадат парите, държани от свидетелката.Тя лично предава паричната сума на подс.П.Ч., който потова време се намира в дома на подс.Р. С., след което продължава пътуването си с подс.Г.С..Известно време след това св.А.С. получава ново обаждане от подс.П.Ч., който я уведомява, че „има проблем с кякакъв си Р.“ и че отново трябва да пътува за гр.Варна.

           На 16.09.10г.през нощта подсъдимите П.Ч. и Г.С., заедно със св.А.С. отново тръгват за гр.Варна – пътуват с л.а. „Мазда“ с  ДК №  *.Към този момент превозното средство е закупено от лицето Д.Р. С., син на подс.Р.С., и договорената покупна цена е заплатена изцяло на св.С.П. и нейния съпруг И.П.. Въпреки това правото на собственост върху МПС не е прехвърлено по законово предвидения ред, а от страна на св.С.П. и съпругът й е издадено пълномощно в полза на лицето Д.С. с предоставени му права по управление в страната и чужбина и по сключване на всякакъв вид разпоредителни сделки относно л.а., включително договаряне сам със себе си, като по повод горните права на упълномощеното лице са предоставени и представителни такива пред различни институции.Издаденото пълномощно е нотариално заверено и носи рег.№ 2044/09.09.10г.Именно в гореконкретизирания л.а. са укрити наркотичните вещества, предмет на доставката – съответно върху задния мост на автомобила са сложени и закрепени с тел 2 бр. цилиндрични пакети, увити с кафяво тиксо, в задната лява пластмасова кухина на бронята на л.а. е положен и закрепен с метална тел 1 бр. цилиндричен пакет, увит с кафяво тиксо и в купето на превозното средство в кафяво платнено яке е сложено 1 бр. малко прозрачно пакетче с наркотик.Общото количество на превозваното НВ при тази доставка възлиза на 1 504,40гр., като съответно нетното тегло на всяка една от горните опаковки и съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в % съотношение възлиза както следва – 535,10гр. с 2,9% тетрахидроканабинол, 459,00гр. с 3,6% тетрахидроканабинол, 508,00гр. с 2,9% тетрахидроканабинол и 2,3гр. с 3,4% тетрахидроканабинол. Автомобилът е управляван от подс.Г.С., който заедно с подс.П.Ч. и св.А.С. пристига в гр.Варна на 17.09.10г. и непосредствено след влизане в града са задържани пред магазин „Технополис“.

              С процесния ОА на подсъдими Д.Р., Д.Д., П.Ч. и Г.С. са вменени няколко престъпления – изключая престъплението против обществения ред и спокойствие са предявени и обвинения за извършени различни общоопасни престъпления, поради което досежно същите следва да се изложи доказаната фактическа обстановка.            

             В контекстта на гортното от фактическа страна съдът отбелязва и обстоятелството, че подс.Д.Д. към инкриминирания времеви период поддържа приятелски взаимоотношения със св.А.Ф., която ползва заедно с две други, трети на процеса лица, жилище под наем, находящо се в гр.Варна ул.“Студентска“ № 14, вх.А ет.9 ап.№ 215.Самото жилище се намира в близост до това, ползвано от подсъдимия.Последният посещава често жилището на горната свидетелка, но няма ключ от същото.По време на тези посещения има такива, при които св. Ф. и подс.Д.Д. употребяват марихуана – НВ по някой път е донасяно лично от подсъдимия и то още в момента на пристигането му в апартамента на свидетелката или е закупувано в последствие, посредством телефонно обаждане до лице с неустановена самоличност със следваща доставка на НВ до блока на свидетелката.Подсъдимият Д.Д. запознава св.А.Ф. със св.Б.Т., представяйки го за свой приятел, като включително се установяват и съвместни посещения в дома на свидетелката от тяхна страна, съпроводени с донасяне на марихуана от св.Б.Т. с цел обща употреба.На 16.09.10г. в дома на св.А. Ф. се провежда парти, на което освен тя присъстват още един от нейните съквартиранти, подс.Д.Д. и св.Б.Т..По време на партито се употребява марихуана, но от кои точно лица от присъстващите се ползва горното НВ и кое точно лице е донесло същото не се установи по безспорен начин по настоящото дело.След приключване на партито в жилището на св.А. Ф. остава неизползваното количество марихуана – същото възлиза на 3,19гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол от 2% и е открито именно в ползваното от горната свидетелка спално помещение.

              Както се изложи нееднократно вече по-горе в настоящите мотиви подс.Д.Р. към инкриминирания времеви период страда от белодробно заболяване, поради което през част от същия този период, а именно през летните месеци на 2010г. посещава санаториум в гр.Т. Същият отсяда в къща за гости /хотел/ „Б“ с адрес гр.* и със собственик и управител лицето Б.Д. – в самата къща за гости подсъдимият пренощува, а през деня посещава саноториума с цел извършване на определени процедури, като през повечето съботни и неделни дни се прибира в гр.Варна при своето семейство, разбира се с дебело подчертаване на отразените в мотивите факти за посещение през това време от негова страна и на гр.Сандански и на гр.Варна.През периода на пребиваване на подс.Д.Р. в гр.Т често го посещава там и св.М.Г., с която живее на семейни начала.В хода на проведеното съдебно следствие не се доказа по категоричен начин коя точно стая от гореконкретизираната къща за гости обитава подс.Д.Р. по време на своето пребиваване в гр.Т, който факт съдът приема за релевантен и поради това отбелязва.

             На следващо място от фактическа страна съдът подчертава и факта, че в течение на инкриминирания период подс.П.Ч., заедно със своето семейство, живее в с.*, общ. * ул.”*” № *.Същият често пътува и посещава различни казина.Неговата съпруга св.В.Ч. в миналото е употребявала марихуана, но прекратява след като забременява – периода лятото-есента на 2010г. тя е бременна.Свидетелката В.Ч. присъства лично по време на извършеното в конкретизирания по-горе имот ПСД по претърсване и изземване на 17.09.10г., по време на което действие е открита марихуана.Самото НВ е намерено между кърпи в шкафа, ползван от свидетелката и представлява „само едно топче”.

 

            По доказателствата :   

            Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

            Гласните доказателства, които съдът кредитира са показанията на свидетелите Б.Т., Д.О., С.П., В.Ч., А.Ф., А.Б., Н.М., Д.Д., И.Д., Д.М., Т.Т., П.П. и И.С., преценени за валиден доказателствен източник. За такъв се възприемат и показанията на св.А.С., дадени на ДП по реда на чл.223 НПК и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК, като разбира се, следва да се вземат предвид и обясненията на подс.Р.С. от съдебното следствие.

            При доказателствения анализ съдебният състав изрично отбелязва, че показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. се ползват с изикскуемата доказателствана годност касателно съдържащите се в тях факти.Тези двама свидетели са притежавали качеството на обвинени лица по настоящото ДП, но по отношение на тях наказателното производство към датата на провеждане на разпита е прекратено на осн.чл.24 ал.3 НПК – съгл.чл.382 ал.7 НПК по НОХД № 1292/11г. по описа на ОС-Варна е одобрено споразумение в с.з. на 17.08.11г., което е окончателно и се ползва с последиците на влязла в законна сила присъда, респ. горните свидетели не попадат в забраната на чл.118 НПК.

            Показанията на св.Б.Т. съдържат изключително конкретни фактически обстоятелства. В тази вр. съдът ползва същите относно изясняване на конкретния времеви период – свидетелят е категоричен, че съвместно с подс.Д.Р. вземат решение за извършване на дейност по продажба на НВ през мес.12.09г.със съответно разпределение на задълженията.Този факт в началото на своите показания св.Б.Т. свързва с нач.на 2010г., но в последствие в хода на изложението си заявява „в периода преди Нова година вече имаше уговорка между мен и Р. за наркотични вещества и конкретния начин за снабдяване” /л.152/.Категоричността в изказа налага извода за достоверност на гласните доказателства в цитираната част.Нещо повече – показанията на горния свидетел са единственото доказателство по делото досежно времевия отрязък на действие на подсъдимите в насока разпространение на НВ, които показания не се обориха от страна на защитата, и респ. липсва друг доказателствен източник за съпоставяне.На следващо място се подчертава, че горепосоченото разминаване в свидетелските показания касателно началния момент на отпочване на инкриминираната дейност не представлява противоречие в същите и не се възприема за такова от съдебния състав – логичен е факта на липса на конкретен спомен у свидетеля, което се отдава на изминалия времеви период от датата на събитието до датата на даване на показания, както е и логично свидетелят да си припомня повече подробности в процеса на даване на показания.Също така следва да се отчете и твърдяния с категоричност факт на включване в дейността по разпространение на марихуана на св.Д.О. /при втората доставка/ и на подс.Д.Д. /при третата доставка/ през мес.01.10г.Т.е. имайки предвид горните обстоятелства, които се твърдят от св.Б.Т. и то при една вътрешна непротиворечивост на показанията му, и като се има предвид, че хронологически първата доставка предхожда втората и третата, се заключава, че именно през мес.12.09г. е взетото съвместното решение между св.Б. Т. и подс.Д.Р. за продажба на НВ на територията на гр.Варна и незабавно е отпочната реализацията му.

            В показанията на св.Б.Т. се съдържат и твърдения касателно времето на включване на всеки един от подсъдимите в дейността по продажба на НВ и твърдения касателно конкретно обективираното поведение.Тук на първо място се отбелязва факта на присъединяване на подс.Р. С. още от самото начало, а именно мес.12.09г.и в тази вр. се ползват гласните доказателства за наведени лично от подс.Д.Р. данни пред св.Б.Т. за вземане на марихуаната от гр.Сандански и то от конкретно лице, чиято самоличност не се уточнява в началото.В последствие обаче при втората доставка горният свидетел получава телефонния номер именно на това лице и се запознава с него лично – лицето е разпознато на ДП и в съдебната зала от св.Б.Т..Последният навежда данни досежно конкретната деятелност на подс.Р.С. – той посредничи при закупуването на марихуаната, извиквайки в дома си определени лица, показващи мостри на търсеното вещество и получава покупната цена, от която задържа за себе си определена сума.Относно конкретното възнаграждение за дейността му съдът ползва следните показания на св.Б.Т. – „лично от него и от Р. зная, че при първата и втората доставка за Р. оставаха 1 000лв.за кг. ... после когато почнахме да взимаме по-големи количества му оставаха по 500лв.”.Т.е. подс.Р.С. осъществява връзката между продавачите и купувачите и в това се изразява неговата деятелност през целия инкриминиран времеви период.За всяка една от доставките той получава покупната цена – последната е заплащана от подс.Д.Р. при първата доставка и при тези, реализирани от подсъдимите П.Ч. и Г.С. на територията на гр.Варна и респ. от св.Б.Т. при всяка една от другите доставки.

            От показанията на св.Б.Т. се установява и времето на присъединяване към дейността по продажба на НВ от страна на св.Д.О. и на останалите подсъдими.Тези показания са логически и хронологически последователни и изказани с голяма категоричност.Нещо повече – св.Б.Т. присъства при осъществяването на всички факти и твърденията му са плод на лични впечатления, поради което неговите показания представляват пряко доказателствено средство, ползващо се с изискуемата доказателствена годност.От друга страна показанията на св.Б.Т. изцяло се припокриват с тези на св.Д.О. с отстраняване на някои неточности по време на проведената по реда на чл.143 ал.4 НПК очна ставка, поради което съдът дава вяра и кредитира същите.Тези двама свидетели заявяват обстоятелствата на присъединяване към дейността по продажба на НВ на св.Д.О. и на подс.Д.Д. през мес.01.10г., както се изложи по-горе, съответно при втората и третата доставка.Те заявяват и конкретния начин на пътуване до гр. Сандански при осъществената четвърта доставка и обстоятелството на складиране, разфасоване и съхранение на марихуаната в дома на св.Б.Т. до четвъртата доставка, включително, с последващо извършване на дейността по разфасоване в дома на подс.Д.Д. и дейността по складиране и съхранение на марихуаната на паркинг, по месторабота на св.Д.О. срещу съответно заплащане.Тук съдът отваря една скоба и изрично подчертава, че видно от показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О., марихуаната, предмет на петата доставка е разфасована на територията на апартамент, който е съседен на този на подс.Д.Д. и от който той има ключ. Отчитайки този последен факт, съдът приема, че ползвания за разфасоването само на това НВ /от петата доставка/ апартамент е различен от ползвания такъв от св.А.Ф., според която подс. Д.Д. няма ключ от нейната квартира.

            При анализа на горните гласни доказателства следва да се посочи тяхното съдържание касателно периода, през който е продавана марихуаната от всяка една от доставките – според св.Б.Т., НВ от първата доставка е пласирано за около 10-15 дни, „а после ставаше по-бързо, когато се включиха Д. и Д.”.Тези твърдения се ползват за фактологическа ориентировъчна база при направата на извода за времето на присъединяване към дейността по продажба на марихуана от страна на подс.Б.К..При хипотезата на отпочване на инкриминираната дейност през мес.12.09г. с последващи още две доставки през мес.01.10г. и извършване на дейността по продажба на НВ за изключително кратко време /в рамките на около 10 дена и до „мес.03.10г.“ по данни от св.Б. Т./ и като се отчете и факта на реализирана четвърта доставка след нач.на мес.03.10г., то се заключава, че подс.Б.К. се включва в гореописаната дейност през мес.04.10 г.Т.е. по делото липсва гласен доказателствен източник, в който директно да се съдържа факта на присъединяване на подс.Б.К. през мес.04.10г., но това фактологическо обстоятелство се извлича именно от даденото от свидетелите Б.Т. и Д.О. описание касателно датите на доставките и периода на продажба на НВ.Показанията на двамата горепосочени свидетели се ползват за годно доказателствено средство и досежно конкретно вменените задължения на подс.Б.К. по транспортиране на закупуваната марихуана и досежно факта на действително осъществени четири на брой пътувания, като съдът отново подчертава обстоятелството на изложена конкретика от свидетелите относно начина на придвижване на подс.Б.К. до гр.Сандански.Свидетелите Б.Т. и Д.О. излагат и обстоятелството на задържане на подс.Б.К. от полицейските служители в гр.София при транспортирането на НВ от седмата по ред доставка /или при осмото по ред пътуване до гр.Сандански, като се взема предвид факта на липса на осъществена сделка по покупка на марихуана при седмото по ред пътуване/, като относно факта на задържане на горния подсъдим и то с голямо количество марихуана не се спори между процесните страни.

             На следващо място от показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. се извличат данни и относно обективираното от подсъдимите П.Ч. и Г.С. поведение.В тази вр.отново така изложените твърдения са плод на лични впечатления, поради което се ползват с изискуемата доказателствена годност.Тук на първо място се отбелязват показанията на св.Б.Т. касателно осъществената деятелност от страна на подс.П.Ч. през мес.08.10г. /или по време на последното пътуване на подс.Б.К. до гр.Сандански/ - именно през мес.08.10г. св.Б.Т. се запознава с подс.П.Ч. чрез подс.Р.С. и в дома на последния, като подс.П.Ч. осигурява процесното количество марихуана.На второ място се подчертават твърденията на свидетелите Б.Т. и Д.О. за извършваните от подсъдимите П.Ч. и Г.С. действия на територията на гр.Варна.Самоличността на тези двама подсъдими е заявена изрично от горепосочените свидетели /включая и разпознаване в съдебна зала/ - същата е установена още при проведената първоначална среща на паркинга на МОЛ-Варна, като свидетелите Б.Т. и Д.О. заявяват и факта на присъствие на „една жена“, която се установява като св.А.С.. Последната не отрича обстоятелството на трикратно съвместно пътуване с подсъдимите П.Ч. *** през периода мес.08.-мес.09.10г., като и трите пътувания са осъществени с л.а. /различни марки/ с водач подс.Г.С..Доказан е фактта на реализация на първото и второто пътуване с л.а.“Голф“ с ДК № *, притежание на подс.Г. С., като свидетелите Б.Т. и Д.О. лично получават транспортираната марихуана само от първото пътуване. Според тях, в момента на срещата на паркинга на МОЛ-Варна лично узнават от подс.П.Ч. факта на укриване на НВ в нарочен тайник, поради което обстоятелство се придвижват извън града, в гористта местност в близост до ТВ кула.Именно там според св.Б. Т., „П. разглоби резервоара“, от където изважда доставяната марихуана.Отново според горния свидетел, резервоарът на превозното средство е празен, тъй като същото се движи на газ и поради това действията на подс.П.Ч. по изваждане на марихуаната от резервоара на л.а. не са възприпятствани.Тук следва да се подчертае, че показанията на св.Б.Т. касателно мястото на укриване на НВ се преценяват от настоящия съдебен състав за достоверни и истинни такива – същите не се обориха от страна на защитата и се подкрепят от други събрани по делото доказателства, а именно отразените констатации в Протокол за оглед на л.а. /т.1,л.126/, който протокол като писмено доказателство ще бъде анализирано по-долу в настоящите мотиви.Фактът на действително превозване на НВ от подсъдимите П.Ч. и Г.С. при това тяхно първо пътуване до гр.Варна и обстоятелствата на придвижване до местносттта „Телевизионна кула“, където са предадени същите на св.Б.Т. с последващо разфасоване на доставената марихуана в дома на подс.Д.Д. и нейната цялостна продажба и то от подс.Д.Д. и св.Д.О. се излагат не само от св.Б.Т., но и от св.Д.О..Констатира се пълно припокриване на тези гласни доказателства и съответствие в твърдяните факти, поради което съдът дава вяра на показанията на горепосочените двама свидетели.

            Показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. са еднопосочни и взаимно поддържащи и касателно следващите обективирани действия от страна на подсъдимите П.Ч., Г.С. и Д.Д..В тази вр.и доколкото и двамата свидетели твърдят факта на реализирани още две доставки от страна на подсъдимите П.Ч. и Г.С. на територията на гр.Варна, съдът приема за доказани тези обстоятелства /с дебело подчертаване, че се има предвид само и единствено факта на извършени доставки, а не и доставки на НВ/.Установява се фактът, че подсъдимите П.Ч. и Г.С. през мес.09.10г. /и по-точно 14.09.10г. – конкретната дата се навежда от св.А.С./ отново пристигат в гр.Варна и целта на това второ за тях пътуване е доставка на марихуана.Те са посрещнати от подс.Д.Д. и му предават транспортираната стока, която е отнесена в неговия апартамент и вечерта е изпробвана от него и свидетелите Б.Т. и Д.О.. Последните са категорични относно лошото качество на стоката – според св.Б.Т., „тревата не става за нищо“ , а според св.Д.О. „стоката този път не беше хубава“.Т.е. от така употребените изрази съдът гради своите изводи касателно белезите и характеристиките на доставената стока – установява се, че същата представлява „трева“, но само в буквалния смисъл на думата и респ. горните гласни доказателства не се явяват достатъчни досежно изводът, че доставената стока е именно марихуана, който извод се подсилва и от твърдяното „лошо качество” на стоката.От дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Б.Т. и Д.О. се констатира по един безспорен и категоричен начин и фактът на укриване на стоката от страна на подс.Д.Д. и то по изрично указание на св.Б.Т., като целта е стоката да бъде съхранена за известно време до новото пристигане на подс.П.Ч., на когото същата следва да бъде върната.Този факт директно се твърди от св.Б.Т. „бяхме се разбрали, че трябва да се върне на П., когато донесат нова ... така ми бе казал Р.” /л.152/, „приказвах с П. ... казах, че стоката не става за нищо и да идва да си я прибира” /л.151/ и от св.Д.О. „Б. ми каза ... че няма да продава марихуаната, че не хубава” /л.166/.Фактът на липса на намерение у подсъдимите за разпространение на така доставеното вещество се извлича и от тяхните обективирани действия – не я разфасоват и съхраняват по възприетия от тях начин, а я укриват.Т.е. от всичко гореизложено се налага изводът за липса на обективирано намерение за разпространение на тази стока.От друга страна при доказателствения анализ изрично следва да се подчертаят събраните гласни доказателства в насока лично осъществяване на действието по укриване на стоката от подс.Д. Д. ***, в близост до ТВ кула – подс.Д.Д. е придружаван и то на следващия ден /15.09.10г./ от св.Д.О. ***, но значим се явява фактът на осъществявано наблюдение от последния, докато подс.Д.Д. укрива стоката и в последствие заявява само, че е изпълнено даденото от св.Б.Т. нареждане в тази насока, но не уточнява нито пред св.Д.О., нито пред св.Б.Т. точното местонахождение на укритата стока, респ. нито един от горните двама свидетели не притежава знание в тази насока /св.Д.О. притежава знание само ориентировъчно за местонахождението на укритата стока, а св.Б.Т. не знае дори и ориентировъчно къде точно е укрита стоката/.

            Както се изложи по-горе в настоящите мотиви показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. се ползват за годно доказателствено средство и досежно реализираното трето по ред пътуване до гр.Варна от подсъдимите П.Ч. и Г.С. – тук обаче изрично се уточнява, че събраните в тази вр.гласни доказателства касаят само и единствено едно заявено намерение за пътуване, като свидетелите не разполагат с категоричното знание относно действителната реализация на това намерение, тъй като планираната среща не се осъществява, поради задържането на подсъдимите от полицейските служители.На последно място и относно деятелността на подс.П.Ч. съдът отбелязва и твърдяния от св.Б.Т. факт за получавано възнаграждение за извършваните доставки до гр.Варна – „бяхме говорили с Р. и от него знам, че П. е получавал пари, но не зная от кого и колко” /л.156/.

           На последно място и с оглед доказателствения анализ на показанията на св.Б.Т. се подчертава, че същите носят съдържание и досежно реализираната от подс.Д.Р. деятелност. Последната се изразява във вземане на решение през мес.12.09г. за продажба на НВ в гр.Варна /решението е съвместно със св.Б.Т./, поемане на задължение за доставка на марихуана и осъществяване на конкретния действия в тази насока – св.Б.Т. навежда данни, че именно подс.Д.Р. лично пътува при първата доставка до гр.Сандански и действително донася марихуана, а всяка следваща доставка е извършвана с неговото знание и одобрение, обективирано посредством предоставянето на парични средства за заплащане на покупната цена.Доказани са отново въз основа на показанията на горния свидетел и обстоятелствата на трикратно лично пътуване до гр. Сандански от страна на подс.Д.Р. с цел закупуване на марихуана през периода мес.08-мес.09.10г.Предопределящи се явяват показанията на св.Б.Т. и относно факта, че именно подс.Д.Р. избира мястото /а именно гр.Сандански/, от което се закупува НВ през целия инкриминиран времеви период, респ. не само идеята за продажба на марихуана принадлежи на подс.Д.Р., но и набелязването на механизма и начина на работа.Необходимо е изрично да се посочат и показанията на св.Б.Т. касателно дейността на подс.Д.Р. по определяне на продажните цени на НВ и по определяне на конкретното възнаграждение, получавано съответно от горния свидетел – първоначално за дейността му по продажба на марихуана на крайния потребител, а в последствие и за цялостната му дейност по разпространение , от подс.Б.К. – за дейността му по транспортиране на НВ и от св.Д.О. и подс.Д.Д.,в качеството им на дилъри, а за св.Д.О. и касателно дейността по съхранение на марихуаната на територията на паркинга, където работи.При доказателствения анализ съдът подчертава и показанията на св.Б.Т. досежно поведението на подс.Д.Р. по създаване на една сигурност при извършваната дейност по разпространение на НВ в гр.Варна – „Р. ми е казвал да си вършим работата и ако има проблем да се обаждам на него ... това го каза на мен, а аз на Д. и Д.”.В тази вр. свидетелските показания не са голословни, а отново съдържат конкретика – „през този период Р. имаше някакви караници с някакви по повод наркотиците ... бе звънял от моя телефон ... аз присъствах на този разговор” /л.153/, като се уточнява, че лицето, с което е проведен телефонния разговор е „от криминалния контингент ... К.Д. /л.155/.В контекстта на горното съдът отбелязва и показанията на св.Д.О. „ние постоянно се хвалихме, че шефа ни е Р.”.

             На последно място и относно анализа на показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. се изтъква, че същите представляват годно доказателствено средство и касателно вида, характера и количеството на веществото, предмет на разпространение.Тук се подчертават твърденията за първоначално взето решение за разпространение на марихуана и именно такава стока е доставяна от гр.Сандански.В тази вр.горните двама свидетели разполагат с лични впечатления – св.Б.Т. присъства още от самото начало при отпочване на дейността, като лично продава първото доставено количество, а в последствие извършва дейност по закупуване и доставяне на марихуаната и нейното разфасоване на по-малки количества и този процес е съпътстван с лично изпробване на НВ.Обстоятелството на изпробване на доставяната марихуана се твърди директно от свидетелите Б.Т. и Д.О.. Това обстоятелство се извлича и от техните показания относно качеството на стоката – за НВ, предмет на първата доставка, осъществена през мес.12.09г., св.Б.Т. твърди, че „тревата не беше хубава”, но въпреки това тя е продадена, като на този фон прави впечатление обстоятелството на липса на обективирано намерение за разпространение на стоката, доставена от подсъдимите П.Ч. и Г.С. при тяхното второ пътуване до гр.Варна – „лошата стока” е укрита и респ. тя дори е била с много по-ниско качество от тази от първата доставка.С оглед преценката за достоверност на горните гласни доказателства относно характеристиките на продаваната стока през целия инкриминиран период съдът се позовава на факта на лична употреба и то именно на марихуана от страна и на двамата свидетели, като св.Д. О. е употребявал идентично НВ и преди това.Разбира се, следва да се вземат предвид и показанията на св.Б.Т., че „познания за наркотични вещества имам от интернет” /л.155/.В контекстта на горното се отбелязва, че в тази им част гласните доказателства се подкрепят от други доказателствени източници – има се предвид писменното доказателство относно НВ, с което е задържан подс.Б.К. *** /в одобреното споразумение,влязло в законна сила изрично е отразен факта на държане на марихуана/ и писменните доказателства относно НВ, доставяно от подсъдимите П.Ч. и Г.С. при тяхното задържане на 17.09.10г. в гр.Варна / Протокол за претърсване на л.а. „Мазда” и изземване на вещи и заключението по назначената физико-химическа експертиза/.Касателно количеството на доставяната марихуана се изтъква, че показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. са непротиворечиви и еднопосочни – конкретното количество на доставяната марихуана е подробно изложено по-горе в настоящите мотиви при фактологическото описание, поради което е безпредметно тяхното преповтаряне.Тук отново съдът подчертава, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока се подкрепят от писмените такива – отново се имат предвид съдебното определение по НОХД № 1488/11г.на СГС за подс.Б.К., където е вписано точното количество на държаната марихуана, Протокол от 17.09.10г. за претърсване на л.а. „Мазда” и изготвената в последствие Физико-химическа експертиза, даваща заключение относно точното количество на доставената марихуана от подсъдимите П.Ч. и Г.С. при последното им пътуване до гр.Варна.    

               Както нееднократно се отбеляза по-горе, показанията на свидетелите Б.Т. и Д. О. представляват годно доказателствено средство и поради това, че са непротиворечиви и взаимно поддържащи се, съдът дава вяра и кредитира същите.Положителната преценка за достоверност на същите се подкрепя и от заключенията на вещите лица по допуснатите СПЕ и СППЕ по отношение на горните свидетели.В тази вр.се установява, че свидетелите Б.Т. и Д.О. са със съхранени памет и интелект, ориентират се правилно във фактическата обстановка и възпроизвеждан правилно минали събития и факти, поради което притежават обективна годност за участие в наказателното производство, като свидетели.В същото време се установява, че и двамата свидетели не са податливи на външно влияние и внушение, волево автономни са и самостоятелно вземат решения.Съдът намира за необходимо изрично да подчертае и становището на вещите лица относно констатираната детайлност и обстоятелственост у св.Б.Т., у когото не се отчитат тенденции към хиперболизация и фантастна интерпретация на фактите.Не на последно място и в подкрепа на извода за достоверност на показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. съдът отбелязва и липсата на заинтересованост от тяхна страна относно изхода на настоящото дело – по отношение на тях наказателното производство е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, като към момента на даване на показания вече изтърпяват и наложените им наказания.

                На следващо място съдът дължи преценка и на показанията на св.А.С..Тя признава факта на познанство към инкриминирания период с подсъдимите П.Ч. и Г.С., като с първия от тях дори има по-близки, интимни взаимоотношения.Признава и факта на действително трикратно пътуване с горепосочените подсъдими до гр.Варна през периода мес.08.-мес.09.10г., като първите две пътувания са осъществени с л.а. „Голф”, притежание на подс.Г.С., а третото пътуване – с л.а. „Мазда”.Нещо повече – видно от пледоариите на процесните страни в хода на съдебните прения тези факти не се оспорват и като се отчита това обстоятелство, както и показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О., то съдът приема показанията на св.А.С. в тази им част за истинни и достоверни.От друга страна обаче свидетелката отрича както факта на превозване на марихуана по време и на трите пътувания, така и факта на посещение на гориста местност при първото им пътуване.Тук прави впечатление изказа на св.А.С. – в с.з. на 03.05.12г. и по повод допуснат прочит на показанията от ДП тя заявява, че „не поддържам показанията относно факта, че П. ми е казвал, че превозваме марихуана”.При буквалното тълкуване на тези твърдения се установява само и единствено факта на липса на изричното й уведомяване от страна на подс.П.Ч. относно превоза на НВ, което съвсем не е равнозначно на липса на действително превозване на НВ.Последното се доказва от показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. и дори и да се приеме, че не се доказва от показанията на св.А.С., то те не го и оборват.Относно изказаното от свидетелката пред съда отрицание на факта на посещение на гористта местност се отбелязва наличието на определено противоречие в показанията – в началото на своето изложение св.А.С. заявява „не си спомням да сме ходили в гористта местност около Варна”, а в последствие напълно отрича този факт.Т.е. за едно и също обстоятелство свидетелката твърди едновременно и липсата на спомен и пълното отрицание на действителната му реализация.От друга страна показанията на св.А.С., дадени в хода на съдебното следствие, не се ползват в пълнота с конкретика и категоричност – „в МОЛ Варна подс.Ч. мисля, че не се е срещал с други лица ... не си спомням да сме ходили в гора ...не съм присъствала на предаване на парични средства” /л.141/, а в частност противоречат на тези, дадени на досъдебната фаза на развитие на производството, поради което и на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и 2 НПК и на осн.чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК съдът приобщи последните към доказателствената маса.В тази вр. обаче следва да се отчетат показанията на св.А.С. за оказан й натиск, което й е въздействало в насока липса на достоверност на дадените пред разследващия орган показания, поради което тези показания, прочетени в с.з. по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и 2 НПК, следва да се изключат от общата доказателствена маса.В същото време обаче разпитът пред съдия по реда на чл.223 НПК е проведен в спокойна обстановка – „съдията ми обясни правата ...аз бях зле ...той се държа спокойно и аз се почувствах по-добре ... разпитът протече в спокойна обстановка” /л.141/.Т.е.не са създавани никакви пречки и свидетелката е изложила правилно и точно възприетите от нея факти и отчитайки както това обстоятелство, така и изпълнените условия на чл.223 НПК, то съдът намира, че няма никаква пречка за приобщаване към доказателствената маса и цененето за годно доказателствено средство на показанията на св.А.С., дадени на ДП пред съдия.Тук на първо място се конкретизира ползваното МПС при първото пътуване на подсъдимите П.Ч. и Г.С. не само като марка, но и частично като регистрационен номер /„благоеврградска регистрация”/, но се отрича факта на пренасяне на НВ – „не е имало наркотици ... тъй като не сме се срещали с никого”.В тази им част показанията на св.А.С. противоречат на показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О.. Последните с подробности описват реализираната доставка и съдът дава вяра на техните показания, а не на тези на св.А.С., като предопределящ се явява количествения критерии – двойно повече свидетели потвърждават обстоятелството на доставено количество марихуана от подсъдимите П.Ч. и Г.С. при това първо за тях пътуване до гр.Варна.Въз основа на показанията на св.А.С. се изяснява точната дата на второто пътуване на подсъдимите П.Ч. ***, начина на провеждане на срещата между тях и подс. Д.Д. и конкретното място на придвижване, а именно гористта местност.Горната свидетелка навежда данни както за последващото поведение на подсъдимите по заминаване за гр.Петрич с оставяне на подс.П.Ч. в гр.Сандански и предаване на носената от нея парична сума по изрично указание на подс.П.Ч., тъй като „има проблеми с някакъв си Р. ***, така и за третото пътуване до гр.Варна.Касателно тези последни факти, свързани с второто и третото пътуване на подсъдимите П.Ч. *** и свързани с междувременно възникналите проблеми с „Р.” съдът приема показанията на св.А.С. за достоверни, доколкото същите кореспондират с тези на свидетелите Б.Т. и Д.О..Следва обаче да се подчертае, че в с.з. тя отрича някои обстоятелства.Т.напр. отрича обстоятелството на действително посещение на гористта местност, заявявайки, че тази местност предварително й е показана от полицейски служители.Тези твърдения на св.А.С. не намират никаква опора по делото – има се предвид, че нейните два разпита, вкл. и този по чл.223 НПК са проведени на 18.09.10г. сутринта и ранния следобяд в присъствието на разследващ полицай Д.Арабаджиева, а видно от самото ДП, данни за гористта местност с реално опознаване в детайли на същата разследващия орган и то в лицето на дознател Н.Златинов получава на 18.09.10г. и то в часово време, следващо това на двата по-горе посочени разпита.В тази вр.на 18.09.10г. е извършен оглед на местност „Телевизионна кула” за времето от 14.25ч. до 15.00ч.При всичко гореизложено се заключава, че към момента на провеждане на разпитите на св.А.С. съответния полицейски служител въобще не е притежавал знание за реализирана деятелност на територията на гористта местност и респ. не е разполагал с обективната възможност за въздействие върху свидетелските показания в тази насока.Този извод намира фактологическа опора и в самите показания на св.А.С., която излага данни за задържането си, за незабавното й отвеждане в съответното РУП  и престояване там около 24часа с последващи разпити пред разследващия орган и пред съдия /тези факти се потвърждават и при едно просто проследяване на документалното оформяне на всички извършени ПСД със свидетелката/ – т.е. не се твърди факта на отвеждането й до гористта местност и то преди провеждането на разпит пред съдия, по време на който се дават показания в тази насока.Относно обективираното отрицание от страна на св. А.С., свързано с изказаното от нея име „Р.” в разпита й пред съдия на фаза ДП съдът подчертава, че това отрицание не е обосновано.Последното отново е аргументирано с поведение на полицейски служител – „това име го каза един от полицайте” /л.143/.Тук обаче се наблюдава известно разминаване – в показанията си, дадени по реда на чл.223 НПК, свидетелката навежда конкретни данни, свързани със самоличността на лицето „някакъв си Р. ***. по настоящото дело твърди, че полицейски служител я уведомява само и единствено за името „Р.”, респ. към датата на разпита свидетелката притежава по-голяма по обем информация за това лице „Р.” /знае не само неговото име, но и името на града, в който живее/ и тази информация в цялост не е получила от полицейски служител, а по начина, описан в нейните показания, а именно от подс.П.Ч. в проведен телефонен разговор.                    

              В хода на съдебното следствие по настоящото дело се проведе разпит и на свидетелите  А.Б., Н.М., Д.Д., И.Д., Д.М., Т.Т., П.П. и И.С.. Общото между всички горепосочени свидетели е обстоятелството на използването им за поемни лица в хода на разследването, което обаче не представлява пречка за техния разпит съгл.разп.на чл.118 НПК.

              Свидетелите А.Б. и Н.М. присъстват при извършеното ПСД по претърсване на л.а. „Мазда” с ДК № *, претърсване на л.а. „Фолксваген” с ДК № *, претърсване на жилище, находящо се в гр.Варна ул.„*” № * и при обискирането на подсъдимите П.Ч., Г.С. и Д.Р., като всичките действия по разследването са извършени в един и същи ден 17.09.10г.Следва изрично да се посочи, че свидетелите А.Б. и Н.М. към горната дата са полицейски служители, работят в З РУП-Варна, сектор „Охрана на обществения ред и патрул”.Техните показания съдържат данни касателно начина на осъществяване на ПСД и то най-вече тези по претърсване на л.а. „Мазда” и по претърсване на недвижим имот с адрес гр.Варна ул. ”*” № *.Касателно първото от двете горепосочени действия свидетелите заявяват, че е отпочнато след тяхното пристигане – с помощта на платформа тип „паяк” л.а. е вдигнат и в областта около задния мост са намерени три пакета, увити с тиксо.Известно време след това и по повод уведомление от дежурния за оказване на съдействие свидетелите А.Б. и Н.М. ***, където присъстват на претърсване на самото жилище, като заявяват, че не са намерени НВ.Свидетелите са категорични относно документалното оформяне на ПСД – съставени са протоколи, със съдържанието на които са запознати и верността удостоверяват с подписите си.Относно действията по обиск на подсъдимите П.Ч., Г.С. и Д.Р., на които действия по писмени данни присъстват, като поемни лица, свидетелите А.Б. и Н.М. липсва изложена конкретика в дадените показания.В тази вр. св.Н.М. твърди, че не помни дали е извършвано действие по обискиране на подсъдимите П.Ч. и Г.С., а досежно подс.Д.Р. – „не сме го обискирали и не съм видял друг да прави”, а според св.А.Б., „категоричен съм, че не съм присъствал на обиск на лица”.В същото време този последен свидетел излага обстоятелството на действително откриване на различни предмети – 3 пакета, СИМ карти и телефони и като се има предвид това, както и изричното потвърждение и на двамата свидетели за автентичността на подписите им върху съставените протоколи, съдът гради заключението за реално осъществяване на действията по обискиране на подсъдимите П.Ч. и Г.С..Единствено под съмнение остана ПСД по обискиране на подс.Д.Р. и в тази насока съдът се позовава както на категоричността в изказа на св.Н.М., така и на липсата на данни в показанията на св.А.Б..Тези гласни доказателства се припокриват изцяло само и единствено относно факта на извършен обиск на подс.Д.Р. непосредствено след задържането му по-рано през деня  и то лично от горните свидетели, респ. те не участват в качеството на поемни лица, независимо, че като такива са вписани в съставения протокол и поради това съдът приема последният за ненадлежно изготвен.

                Свидетелите Д.Д. и И.Д. участват, като поемни лица при извършеното ПСД по оглед на местопрестъпление /м.„Телевизионна кула”/ и при проведения следствен експеримент със св.Д.О. и по това време и двамата са полицейски служители.Те са изпратени в горната местност за оказване на съдействие и в показанията им се съдържат данни относно начина на осъществяване на самото ПСД по оглед.И двамата свидетели са категорични, че в момента на пристигането им в м.”Телевизионна кула” разследващият орган и други полицейски служители вече са ги очаквали и всички заедно навлизат в гората, придвижвайки се поединично и търсейки, като в един храст от един от полицейските служители е открит черен найлонов чувал с няколко пакета с тревистта маса.Правят впечатление показанията на св.И.Д. „всички търсехме .. колегата Д. също търсеше ... аз също почнах да търся” /л.675/.Обстоятелството на обективирано лично поведение по разследване, изразено в търсене на вещи, съотносими към предмета на доказване опорочава самото ПСД, тъй като свидетелите Д.Д. и И.Д. по едно и също време и на едно и също място участват в две различни процесуални качества – наблюдават действията на разследващия орган и лично извършват действия по разследването.Според настоящия съдебен състав, горния пропуск не се санира дори и от факта, че вещите не са открити лично от свидетелите.В същото време в показанията на свидетелите Д.Д. и И.Д. не се съдържа описание на проведен следствен експеримент със св.Д. О. – първият от горепосочените двама свидетели въобще не заявява присъствието на св.Д.О. по време на посещението им в гористата местност, а според втория, присъства едно цивилно лице, което „правеше същото като нас – търсеше”.Т.е. не се доказва факта на даване на инструкции и указания от св.Д.О. на разследващия орган относно местонахождението на откритите движими вещи така, както е описано в съставения протокол.

                Свидетелите Д.М. и Т.Т. участват, като поемни лица при извършеното ПСД по претърсване на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.”Левски”, но не уточняват конкретен адрес.Горните свидетели са полицейски служители, изпратени за оказване на съдействие на разследващия орган.Непосредствено преди проведеното претърсване те поемат охраната върху подс.Д.Р., който вече е задържан, и в последствие заедно с други полицейски служители, включая разследващия орган и експерт, се предвижват до жилищния имот, предмет на ПСД, като междувременно на свидетелите Д.М. и Т.Т. е разяснено, че участват в качеството си на поемни лица.На територията на апартамента свидетелите само и единствено наблюдават действието по претърсване и лично констатират факта на намиране и изземване на една електронна везна и „дребни лични вещи”.Реализираното ПСД е отразено в нарочен протокол, подписан от свидетелите.

              В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани и свидетелите П.П. и И.Н., които дават показания касателно осъщественото ПСД по претърсване на хотелска стая от къща за гости „Б”, находяща се в гр.Т.В тази вр. те заявяват факта на действително присъствие на горепосоченото място и факта на предоставяне на личните си карти, като обаче не наблюдават самото действие по претърсване - стоят в коридора на хотела и чакат, а в последствие подписват „някакви документи”.Т.е. обстоятелството на липса на обективирано лично поведение по непосредствено наблюдение относно реализираните от полицейските служители действия и липса на лична констатация от страна на свидетелите за откритите и иззети вещи опорочава самото ПСД – същото не е извършено при спазване на императивната законова разпоредба на чл.162 ал.1 НПК, регламентираща задължително присъствие на поемни лица по верме на действието по претърсване и изземване.

               При доказателствения анализ съдът дължи преценка и на показанията на св.В.Ч., която е съпруга на подс.П.Ч., но изрази изрично съгласие за даване на показания по делото.Тя излага твърдения за склонността на подсъдимия към хазартните игри, изразена в чести посещения на казина.Свидетелката навежда данни и за действителното местонахождение на територията на семейното жилище на марихуана в малко количество, която е открита и иззета от полицейски служители по време на извършеното претърсване и която обаче е лично нейно притежание.Тези показания съдът приема за достоверни – те са единствените гласни доказателства досежно горния факт и не се обориха от страна на държавното обвинение, респ. не се доказа знание у подс.П.Ч. относно местонахождението на марихуана в дома му.Разбира се, необходимо е да се отчетат и обясненията на свидетелката, дадени непосредствено при извършеното ПСД и подробно вписани в съставения протокол, но за тези обяснения на първо място тя излага житейски логични твърдения за изпитан страх в момента, поради налична бременност и на второ място – тези обяснения не представляват доказателствен източник.                 

              Следва да се обсъдят и показанията на св.А.Ф., която към инкриминирания времеви период поддържа приятелски взаимоотношения с подс.Д.Д..Последният от своя страна я запознава и със св.Б.Т. и този факт съдът приема за безспорно доказан, отчитайки показанията на св.Б.Т. – независимо, че не си спомня името на св.А.Ф., той изнася твърдението, че „посещавал съм квартира, в близост до тази на Д ... заедно с него и тям живееха студентки” /л.153/.Необходимо е изрично да се подчертае, че от тази квартира с конкретизиран по-горе адрес подс.Д.Д. няма ключ и посещава същата само в присъстваието на св.А. Ф..Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелката, касаещи действителната употреба на марихуана съвместно от нея и от подс.Д.Д. – тя подробно описва начина на направа на заявката за тези НВ и самата доставка и именно поради тази конкретика, събраните гласни доказателства се възприемат за достоверни и истинни.Следва да се посочи и признатото от св.А.Ф. обстоятелство на действително намиране от страна на разследващия орган на известно количество марихуана в ползвания от нея апартамент при извършеното ПСД по претърсване и изземване и в тази вр. са налични и неоспорими писмени доказателства. Свидетелката навежда данни и за произхода на наркотичното вещество – твърди, че вечерта, преди осъществяване на горното действие по разследването на територията на жилището е организирано парти, на което присъстват и подс.Д.Д. и св.Б.Т., като по време на партито е употребявана марихуана, но свидетелката не разполага със знание и не уточнява самоличността на лицето, донесло НВ и в тази част показанията й не се ползват с изискуемата категоричност. Досежно горния факт и досежно самата употреба на марихуана твърди – „ на това парти пушихме, като наистина не помня кой я донесе – дали Б. или Д ... не помня с категоричност дори дали и Д пуши от марихуаната”.Касателно тези гласни доказателства на първо място съдът подчертава, че същите са единствения доказателствен източник относно факта на употреба на НВ вечерта и относно самоличността на лицето, донесло марихуаната, а на второ място съдът отбелязва наличието на еднопосочност и непротиворечивост в показанията на св.А.Ф.. Т.напр. обстоятелството на частична употреба от това НВ се установява дори и от самите белези и характеристики на същото към момента на намирането му, положено в опаковка с нарушена цялост – „марихуаната не беше опакована, беше в полиетиленов обикновен плик – един скъсан плик, по-скоро парчета”.Както логическата последователност в показанията на св.А.Ф. и тяхната взаимна съотносимост с единственото друго доказателство по делото касателно това обстоятелство /а именно съставения протокол за претърсване и изземване/, така и факта на лично присъстваие от страна на свидетелката по време и място на реализация на описаните от нея събития, налагат извода за достоверност на изнесените твърдения.Необходимо е изрично да се подчертае и направеното разпознаване в с.з. от страна на свидетелката на положения от нея подпис върху изготвения Протокол за претърсване и изземване, респ. тя лично присъства и на самото действие по разследването и навежда данни и относно механизма и начина на извършването му – според свидетелката, самата обстановка по време на ПСД е изключително напрегната, тъй като „отвсякъде задаваха въпроси, всеки записваше, каквото чуе, казаха, че ако не свидетелствам ще ме арестуват и мен”.Горните факти свидетелката излага в контекстта на направените от нея саморъчно обяснения, вписани в самия Протокол за претърсване и изземване – последните, както вече съдът отбеляза по-горе в настоящите мотиви, не представляват годен доказателствен източник и не следва да се ценят, като дебело се подчертава, че в хода на проведения разпит самата свидетелка не изложи словесно текстовото съдържание на вписаното от нея обяснение.Нещо повече – тя навежда данни, свързани с неспазване на законовата процедура, тъй като обясненията не са вписани веднага и непосредствено след приключване на ПСД и то в присъствието на поемните лица, а едва на следващия ден.В тази им част свидетелските показания се явяват откъслечени и неподкрепени – има се предвид съдържанието на самата бланка на съставения Протокол с вписване на обстоятелства в определена хронологическа последователност, като след даване на самите обяснения се посочва изрично датата и часа на приключване на действието по разследване и се полагат подписи от всички присъстващи лица.В хода на съдебното следствие и на осн.чл.281 ал.1 т.1 НПК към доказателствената маса по делото се приобщиха и показанията на св.А.Ф., които показания са дадени по реда на чл.223 НПК и които съдържат редица уличаващи подс.Д. Д. факти, включая и такива, свързани с произхода на марихуаната, открита в дома на свидетелката.В същото време обаче св.А.Ф. излага твърдения, че показанията й в своята цялост не са дадени по доброволна воля, а под страх от лично повдигане на обвинение и тези показания представляват дословно възпроизвеждане на думи, казани й от полицейския служител при проведения първоначален разпит в дома й непосредствено след приключване на ПСД по претърсване и изземване.В тази насока от данните по образуваното ДП действително се констатира обстоятелството на проведен на 17.09.10г. първоначален разпит на свидетелката /т.1,л.142/ – същият е оформен ръкописно за времето от 19.27ч.до 19.52ч., а действието по претърсване и изземване приключва в 19.10ч. на същия ден, респ. тези факти потвърждават частично свидетелските показания.Отчитайки горното, както и факта на липса на разколебаване на св.А. Ф. по време на разпита й по настоящото дело в резултат на задаваните й от всички процесни страни въпроси, то съдът кредитира показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, а не тези, дадени на ДП.

               Следва да се посочи, че по настоящото дело се събраха още гласни доказателства.Тук се имат предвид показанията на св.С.П. и обясненията на подс.Р.С..Свидетелката С.П. дава показания касателно титулярството на правото на собственост върху притежавания от нея л.а. „Мазда”, чийто регистрационен номер изрично конкретизира в показанията си, приобщени по делото на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК.Следва да се посочи, че самото право на собственост не е прехвърлено по установения законов ред – посредством договор с нотариална заверка на подписите, като правото да управлява превозно средство, включая и редица други представителни правомощия са предоставени на лицето Д.С., син на подс.Р.С. и в деня на издаване на самото пълномощно е предоставено и владението върху л.а на това упълномощено лице.Относно самоличността на последното показанията на св. С.П. не се ползват с категоричност, въпреки че свидетелката лично присъства в деня на издаване на пълномощното пред нотариус.Тук се отразява и обстоятелството, че горните факти не се оспорват от страна на подс.Р.С., видно от съдържанието на дадените от него обяснения – т.е. той действително признава факта на придобиване на МПС от неговия син, но навежда съвсем различни съпътстващи обстоятелства, които не се припокриват с показанията на св.С.П..В тази вр. подсъдимият Р.С. заявява обстоятелството на проведен лично от него телефонен разговор с лицето „В.”, съпруг на горната свидетелка, и направата на договорка за изпробване на л.а. в ср.на мес.08.10г.или нач.на мес.09.10г. с последващо прехвърляне на собствеността, от което време изминава период от 20 дни и подсъдимият лично дава МПС на подс.П.Ч. с цел пътуване до Македония, без знанието на лицето Д.С..Така изложените от подс.Р.С. факти съдът не възприема за истинни, доколкото,както се отбеляза вече не съответстват на показанията на св.С.П., а и на тези на свидетелите А.С. и Б.Т..Тук на първо място се има предвид констатираното от съда разминаване в името на съпруга на св.С.П. – тя изрично заявява в разпита си на ДП, че съпругът й се казва И.В. /а това съответства и на писмените доказателства поделото/, а не „В.”, а това име е неколкократно употребено от подс.Р.С. в неговите обяснения и дори се излага факта на дългогодишно приятелство.Т.е. съвсем неубедително е обстоятелството на такова драстично разминаване в имената на лице, с което се твърдят приятелски взаимоотношения.От друга страна се установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото /извадка от нотариален регистър – т.1, л.161/ точната дата на издаване на пълномощното в полза на лицето Д.С., а именно 09.09.10г., от която дата до датата 16.09.10г., на която подсъдимите П.Ч. и Г.С. тръгват за гр.Варна с процесния автомобил, не е изминал период от 20 дни, както се твърди от подс.Р.С..На последно място съдът приема за неистинни и твърденията на този подсъдим за предаване на превозното средство на подс.П.Ч. с цел пътуване до Македония – от показанията на св.Б.Т. подробно анализирани по-горе се констатира факта на организирано пътуване до гр.Варна именно в дома на подс.Р.С. на 16.09.10г.На това място и към тази дата се намира и подс.Д.Р., чието присъствие е мотивирано от лошото качество на стоката, доставена при второто пътуване на подсъдимите П.Ч. ***.Т.е. съдът приема за  доказан факта на налично знание у подс.Р.С. за пътуването до гр.Варна, а не до Македония от страна на подсъдимите П.Ч. и Г.С., ползвайки л.а. на лицето Д.С., като разбира се, не следва да се игнорира обстоятелството на претърпяно ПТП от автомобила на подс.Г.С. непосредствено преди това.

              На последно място при анализа на свидетелските показания е необходимо да се отчетат и тези на св.М.Г., която живее на съпружиски начала с подс.Д.Р. и която познава лично и подс.Р.С. и св.Б.Т..В нейните показания се съдържа потвърждение на факта на осъществявано лечение в санаториум в гр.Т от страна на подс.Д.Р. през част от инкриминирания период /лятото на 2010г./, като през същия ползва наета стая в къща за гости „Б” и често си пътува до гр.Варна.Свидетелката М.Г. не навежда конкретни факти, свързани с повдигнатите обвинения, а по-скоро излага обстоятелства, свързани с взаимоотношенията между подс.Д.Р. и св.Б.Т..Тя признава факта на оказана помощ на св.Б.Т. непосредствено след напускането му на Затвора и факта на изградени добри взаимоотношения по между им, които обаче във времето и особено след излизането на подс.Д.Р. от затвора се влошават и причина за това, според свидетелката, е употребата на НВ от св.Б. Т..Тези си показания свидетелката подкрепя с конкретни факти, свързани с донасянето на коте от свидетеля и последващите му реакции, които съдът намира за излишно да описва, а по-скоро отбелязва техните характеристики на неадекватни такива, отново според св.М.Г..Тук се подчертава, че гореописаните действия на св.Б.Т. касаят неговото поведение през инкриминирания период и дори същото да е необяснимо /меко казано/ и достоверно, тъй като показанията на св.М.Г. не се обориха /а и самият св.Б.Т. признава употребата на НВ/, то тези данни по никакъв начин не влияят на процесуалната и свидетелска годност на показанията на св.Б.Т., като в този смисъл са и заключенията по назначените съдебни експертизи.Разбира се, следва да се отчетат и близките съпружески взаимоотношения между свидетелката и подс.Д.Р., поради което съдът приема, че нейните показания целят оневиняване на същия и респ. дискредитиране показанията на св.Б.Т..Нещо повече – св.М.Г. отрича редица факти, доказани на базата на други доказателствени източници.Т.напр.тя отрича факта на получаване на парични суми от св.Б.Т., а този факт се установява от изготвените ВДС и ползваните СРС. Твърди факта на осъществена караница между св.Б.Т. и подс.Д.Р., а видно от показанията на св.Д.О. и от ползваните СРС, именно св.Б.Т. до момента на неговото задържане от полицейските органи се явява едно от най-приближените лица на подс.Д.Р. и лицето, осъществяващо директната връзка между доставчика и разпространителите на НВ.     

               Необходимо е да се посочи, че събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства изцяло кореспондират с писмените такива.Последните са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и могат да се ползват за доказателствен източник.В кръга на писмените доказателства, ценени от съда са включени редица Протоколи за извършени ПСД.В тази вр. съдът сочи Протокол от 30.09.10г. /т.ІІ, л.190/ за разпознаване на лица – св.Б.Т. лично разпознава подс.Р.С., като лицето, на което заплаща процесните НВ.В доказателствената маса се включват и много Протоколи за претърсване и изземване и Протоколи за обиск /т.І, л.5, 15, 17, 21, 23, 26,32, 35, 38, 42, 44, 49, 52, 54, 59, 61, 65, 74, 77, 166/.Съдът изрично подчертава, че всички горепосочени протоколи са изготвени от оправомощено длъжностно лице в кръга на компетенцията му, притежават законноизискуемите реквизити и отразеното в тях действие по разследването е одобрено от съответния първоинстанционен съд по реда на чл.161 ал.2 НПК и чл.164 ал.3 НПК, поради което същите притежават годна доказателствена сила касателно вписаните в тях факти, а именно изрично се уточняват и конкретизират по вид и количество иззетите движими вещи – тук съдът подчертава, че последните касаят множество мобилни телефони, СИМ карти, превозно средство /л.а „Мазда с ДК № */, респ. касае се за вещи, ползвани от лицата при тяхната комуникация, включая и такава по повод доставката на процесните НВ.Разбира се, следва да се отбележи изрично и факта на намиране и изземване от страна на разследващия орган на НВ при осъщественото ПСД по претърсване на л.а. „Мазда” – изрично в съставения протокол е вписано точното местонахождение на намерените пакети и техния брой, а именно 1 по-малък пакет от купето на л.а. и 3 броя по-големи пакети, единият от които е с нарушена цялост на опаковката и съдържа кафяво-зелена листна маса.Аналогично вещество е иззето и в резултат на извършеното претърсване и изземване на 17.09.10г. от дома на св.А. Ф..В кръга на горните протоколи се включва и този, изготвен по повод реализираното действие по разследването, свързано с претърсването и изземването от жилището на подс.Д.Р. ***, като е уточнена собствеността върху намерените и иззети движими вещи, а именно ел.везна „SF 400“, 1 бр. СИМ карта на „Глобул“ и 1бр. пластика от СИМ карта на „Виваком“.Съдът изрично подчертава, че при проведеното действие по разследването в дома на подс.Д.Д. /т.І л.38/ са иззети и парични средства в различна валута /2 бр. банкноти с номинал 50лв., 1 бр.банкнота с номинал 20лв., 9 бр. банкноти с номинал 10лв., 6 бр. банкноти с номинал 5лв., 1бр. банкнота с номинал 10 USD и 3 бр.банкноти с номинал 5 евро/.

              Към доказателствената съвкупност са приобщени и редица други писмени документи, удостоверяващи факта на извършени други ПСД.С протокол за доброволно предаване от 19.09.10г. /т.І л.106/ в доказателствената маса са включени няколко писмени листа, съдържащи поименен опис на лицата с вписване на имена и ЕГН, посетили къща за гости „Б” в гр.Т през месеците май, юни, август и септември 2010г.Писмените документи са предадени от лицето Б.Д., като в съставения за целта протокол е вписано обяснение от лицето за обитаване на стая № 1 от подс.Д.Р..Това обстоятелство обаче не намира подкрепа от самите документи при внимателен прочит – действително на 01.09.10г. е вписана регистрация в стая № 1 на лице с имена „Д.М.”, фамилията не се чете, като обаче и вписаното ЕГН не съвпада с това на настоящия подсъдим Д.Р..Междувпрочем такова лице е регистрирано и на 26.06.10г. с 5 нощувки, но отново фамилното име е нечетливо и ЕГН не е идентично с това на подс.Д.Р.. Въпреки това и доколкото за факта на посещение в къща за гости „Б” в гр.Т са налични множество гласни доказателства /свидетелите Б.Т., Д.О. и М.Г./, то съдът приема този факт за безспорно доказан.

              В Протокол от 20.09.10г. е отразено извършеното действие по оглед на превозно средство, а именно л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № *, който по документи е собственост на лицето Г.М..Въпреки това и тъй като на самия оглед присъства подс.Г.С. и данните за автомобила съвпадат с тези, получени от гласните доказателства, съдът приема, че именно това е л.а., ползван от подсъдимите П.Ч. и Г.С. при първите две пътувания до гр.Варна.В изготвения протокол изрично е вписана констатацията на направен на резервоара на МПС отвор в правоъгълна форма.От друга страна в протокола е отразен и начина на сваляне на резервоара, който начин съдът намира, че следва изрично да подчертае,а именно посредством сваляне на задна дясна гума и последващо развиване на два болта, държащи резервоара към купето.Т.е. гореизложените писмени данни напълно съответстват на показанията на св.Б.Т. за укриване на НВ, предмет на първата за подсъдимите П.Ч. и Г.С. доставка, в резервоара на автомобила, като до самия резервоар се достига по описания по-горе начин и не създава значителни трудности.Тук съдът също отбелязва, че писменото доказателство, отразяващо действието по оглед на МПС, представлява годно такова – съставено от оправомощено лице и съдържащо всички законно изискуеми реквизити.

               По делото в хода на разследването са приложени и писмени документи, които съдът намира, че не следва да се ценят за годно доказателствено средство, независимо от факта на приобщаването им по реда и усл.на чл.283 НПК.На първо място в контекстта на горното следва да се отбележи Протокол от 17.09.10г. за обиск на подс.Д.Р., като не са иззети никакви движими вещи, съотносими към предмета на доказване.Досежно начина на осъществяване на самото действие по разследването по настоящото дело са събрани гласни доказателства – имат се предвид показанията на свидетелите А.Б. и Н.М., вписани в протокола за поемни лица.Според твърденията на тези свидетели, именно те задържат подс.Д.Р. и то по-рано през деня, като непосредствено след задържането извършват обиск на лицето.Разбира се, това тяхно действие не изключва реализацията на ново такова, но и двамата свидетели са категорични относно факта на неизвършване на обиск на подс.Д.Р. в тяхно присъствие.Т.е. опорочена е законово предвидената в чл.164 ал.2 НПК процедура, поради което съдът приема за неосъществено самото действие по обиск на лицето и именно поради това изключва от доказателствената маса съставения протокол.

              От доказателствената маса следва да се изключат и Протоколите от 17.09.10г.за претърсване на недвижими имоти, находящи се в с.*, общ.* ул.”*” № * и в гр.* ул.”*” *, съответно обитавани от подс.П.Ч. и подс.Р. С.. И в двата случая действието по разследване е реализирано в условията на неотложност на случая и тъй като се касае за териториялна намеса в частна собственост, па макар и от полицейски служители, то законът изисква последваща съдебна санкция, регламентирана в разп. на чл.161 ал.2 НПК.В тази вр. се отбелязва, че по делото са приложени съдебни актове по ЧНД с №№ 500/10г. и 501/10г. и двете по описа на ОС гр.Благоеврад.С Определение № 778/20.09.10г. е одобрено ПСД по претърсване на обитавания от подс.П.Ч. имот и изземване на движими вещи, подробно описани и конкретизирани по вид и количество.С Определение № 779/20.09.10г.е одобрено ПСД по претърсване на недв.имот, ползван от подс.Р.С. и изземване на движими вещи.Прави впечатление датата на изготвяне на двата горепосочени съдебни акта – 20.09.10г.По силата на чл.161 ал.2 НПК одобрението на осъществено в условията на неотложност действие по претърсване и изземване е в компетентността на съответния първоинстанционен съд, който постановява своя съдебен акт на базата на незабавно представяне, но не по-късно от 24 часа, на самия протокол, отразяващ ПСД.В конкретния случай към образуваното ДП е приложено искане на разследващия орган за одобрение на действието, извършено в ползваното от подс.Р.С. жилище и това искане носи изходящ номер и дата 18.09.10г., която попада в срока по чл.161 ал.2 НПК.В тази насока обаче съдът подчертава, че законът при определяне на срока за одобрение не визира датата на извеждане на документа от съответното РУП, а има предвид датата на представянето в съда – Да, действително на самото искане в горен десен ъгъл е вписан определен вх.№ и датата 18.09.10г., като обаче липсват категорични данни, че тези отбелязвания касаят именно приемането в съда на процесното искане /няма нито положен печат, нито подпис на длъжностно лице/.В потвърждение на горния факт липсва дори и текстово съдържание в изготвеното едва на 20.09.10г.съдебно определение по чл.161 ал.2 НПК.Нещо повече – визираният в чл.161 ал.2 НПК срок е почасово определен и дори и да се приеме, че вписаният вх.№ и дата са положени от длъжностно лице към ОС, то е необходимо изрично вписване на часа на предявяване. Необходимо е да се подчертае, че касателно ПСД, извършено в имота на подс.П.Ч. по образуваното ДП няма дори и приложено искане, пък било то и с констатираните недостатъци на това, свързано с осъщественото действие по разследването в имота на подс.Р.С..При това положение настоящият съдебен състав, приема, че горните две съдебни определения за одобрение на ПСД по претърсване и изземване от жилищата на подсъдимите П.Ч. и Р.С. са изготвени извън времевите рамки на определения в чл.161 ал.2 НПК срок.Последният е преклузивен по своя характер и всяко бездействие от страна на оправомощеното длъжностно лице влече за последица погасяване възможността за одобрение на съответното ПСД.Именно поради това, съдът приема, че не следва да се ценят за годно доказателствено средство двете горепосочени съдебни определения, а липсата на съдебна санкция относно реализираното действие по разследването води до заключението за незаконосъобразност на същото, респ. не следва да се приеме за законосъобразно извършено действието по изземване на описаните в съответните два протокола движими вещи, като дори и последните следва да се изключат от доказателствената маса.За по-голяма прецизност на изложението и в контекстта на горното се отбелязва, че изводът за незаконосъобразност на ПСД по претърсване и изземване в имота на подс.П.Ч. не се променя, доколкото по делото е наличен и друг Протокол отново от същата дата 17.09.10г., който обаче протокол касае друго извършено ПСД, а именно такова по оглед на местопрестъпление, и който протокол в по-голямата си част преповтаря текстовото съдържание на Протокола за претърсване и изземване, респ. и в протокола за оглед също е вписан факта на намиране на определени вещи с точно посочване на тяхното местонахождение.Касае се обаче за съвсем различно действие по разследването, като този последен Протокол /т.1,л.74-76/ е издържан от формална страна и с оглед на съдържанието му, се налага изводът за спазване на законовата процедура по чл.156 НПК.Т.е. този писмен документ представлява годно доказателствено средство и респ. вписаните в него констатации следва да се кредитират и възприемат за законово установени.В тази вр. в самият протокол е отразено обстоятелството на установяване на „малко целено кисенце с намираща се в него суха зелено-кафява тревистта маса“, която е с маса 3,4гр. и реагира положително на марихуана при направения полеви наркотест.Огледът представлява способ за събиране и проверка на доказателства, а изготвеният в тази вр. протокол и приложените фотоснимки се преценяват за годно доказателствено средство, посредством което се приобщат към доказателствената маса резултатите от самото действие.Т.е. на базата на така събраните доказателства съдът приема за безспорно доказано обстоятелството на действително местонахождение в имота на подс.П.Ч. на горепосочената вещ, представляваща марихуана.

              На следващо място е необходимо да се анализира и приложения по делото Протокол от 18.09.10г. във вр. с извършено ПСД по претърсване на стая № 1 в къща за гости „Б“ гр.Т и изземване на редица движими вещи.Самото действие по разследването е осъществено по реда на чл.161 ал.1 НПК, с предварително получено разрешение – ЧНД № 1635/10г. по описа на ОС-Варна. Действието по претърсване и изземване, подобно на огледа, представлява способ за събиране на доказателства, начинът на извършване на който е подробно регламентиран в закона.В тази насока и съгл.чл.162 ал.1 НПК претърсването и изземването се осъществява в присъствието на поемни лица, които като задължитлни участници в последствие полагат подпис върху съставения протокол.В случая е изготвен нарочен протокол, съдържащ всички закононо изискуеми реквизити, вкл. и самоличността на ползваните поемни лица – П.П. и И.Н..Последните в хода на проведеното съдебно следствие са допуснати до участие, в качеството на свидетели, и от техните показания подробно анализирани по-горе в настоящите мотиви се съдържат данни относно конкретния начин на реализиране на ПСД, респ.установи се, че действието е извършено само и единствено от разследващия орган, без присъствието на поемните лица.Както се посочи вече, последните са задължителни участници и тяхното отсъствие опорочава извършеното действие по разследването.Опорочаването на самия доказателствен способ /в случая претърсване и изземване/, според настоящият съдебен състав, води до порочност и на изготвеното в тази вр. писмено доказателствено средство.Този извод намира подкрепа в разп.на чл.131 НПК, според която само и единствено протоколите, съставени при условията и по реда на НПК представляват доказателствено средство за извършеното действие по разследването, като следва да се има предвид, че и самият протокол се съставя веднага на мястото на осъществяване на съответното ПСД – чл.128 НПК.В случая самият протокол в своята цялост, вкл. и подписите на поемните лица, не е съставен по визирания по-горе процесуален ред, поради което съдът изключва същия от доказателствената маса.При горните мотиви следва да не се цени и изготвения фотоалбум.

              От доказателствената съвкупност е необходимо да се изключат и съставените 2 бр. Протоколи от 18.09.10г. за оглед на местопрестъпление с обект на огледа гора в м.“Телевизионна кула“ /т.1, л.111-112/ и следствен експеримент /т.1, л.118-119/.Видно от вписаните данни, хронологически във времето първоначално е извършен следствения експеримент, като от текстовото съдържание на самия протокол се установява, че св.Д.О. посочва на разследващия орган пътя на предвижване от страна на горния свидетел и на подс.Д.Д. до точното място на укриване на определени вещи – „черна найлонова торба“.В последствие обект на огледа се явява именно тази черна найлонова торба, в която се установяват 5 бр. пакети с цилиндрична форма, един от които е с нарушена цялост на опаковката.Следва да се посочи, че горните две ПСД са извършени в присъствието на поемните лица Д.Д. и И.Д., разпитани по настоящото дело в качеството на свидетели и от чиито показания се установява начина на реализация на двете горепосочени действия по разследването.Отчитайки твърдяния факт от двамата свидетели на обективирано лично поведение по търсене на вещи, а не само наблюдение,каквото трябва да осъществяват поемните лица, и отчитайки твърдяния факт на действително присъствие на „едно цивилно лице“ с извършване от него на аналогични действия по търсене, а не даване на инструкции, така както е отразено в самия протокол за следствен експеримент, то съдът приема, че и двете горепосочени ПСД не са реализирани по установения законов ред.В тази вр.порочността на двете действия по разследването води до порочност на съставените два протокола, съдържанието на които не отговаря на реално извършените действия – тук съдът изцяло се позовава на показанията на свидетелите Д.Д. и И.Д., които показания са анализирани по-горе в мотивите и касаят както тяхното лично поведение, така и това на св.Д.О..Приемайки за незаконосъобразно осъществен доказателствения способ по оглед на местопрестъпление, съдът приема и събраните по този начин веществени доказателствени средства за незаконосъобразно приобщени и същите не следва да се ценят за годен доказателствен източник.Имайки предвид гореизложените доводи, съдът изключи от доказателствената маса Протокола за следствен експеримент и Поротокола за оглед на местопрестъпление.                

                Към доказателствата по делото са приобщени и редица други писмени документи, предявени на процесните страни по реда и усл.на чл.283 НПК.В тази насока се отбелязват два броя договори за наем на л.а. „Алфа Р.“ съответно от 06.07.10г. и 21.07.10г., сключен от подс.Д.Д., в качеството на наемател – въз основа на него съдът черпи данни относно времето на ползване на взетия под наем л.а. и отличителните белези на същия, като се подчертава, че по делото са налични и гласни доказателства досежно ползването от подс.Д.Д. на взето под наем превозно средство, което е именно л.а. „Алфа Р.“.

              По делото е налично и заверено копие от общия регистър на Нотариус Р.Б. с район на действие РС-Сандански, съдържащо описание на завереното пълномощно, издадено от св.С. П. и нейния съпруг И.П. в полза на лицето Д.С., като включените в него представителни права са подробно изброени по-горе.Самото копие от общия регистър е изискано с писмо от разследващия орган и респ. е изпратено именно от нотариуса, осъществил заверката на подписите на упълномощителите, поради което съдът приема същото за приобщено към доказателствената маса по законноустановения ред и следва да бъде ценено за годно доказателствено средство касателно вписаните в него фактически обстоятелства.

            В хода на проведеното ДП са приложени и редица документи, свързани с констатираната деятелност на подс.Б.К. *** и с предприетата против него наказателна репресия /т.1 л.164-180/.Фактът на задържане на подсъдимият на 11.08.10г. в гр.София е отразен на първо място в изготвено писмо до ОП-Варна, в което се сочи, че информацията е получена при направена справка в информационните масиви на МВР, респ. същата се приема за достоверна.По този повод от СГП изпращат по настоящото ДП определени документи, а именно Протокол от 11.08.10г. за обиск на подс.Б.К., 2 бр. Протоколи за разпит на свидетели, Предложение за задържане на осн.чл.64 ал.2 НПК, Постановление от 11.08.10г. на СГП за 72-часово задържане, Постановление от 11.08.10г. за привличане на лицето Б.К. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 НК, ведно с разпит на обвиняемия, Постановление за назначаване на експертна справка, Експертна справка  от 11.08.10г. и Протокол от 01.09.10г.относно теглото и характеристиките на намерената растителна маса. Горепосочените писмени документи в по-голямата си част представляват годно доказателствено средство, тъй като представляват официални такива и са изискани и съответно изпратени по надлежния ред.Следва само да се изтъкне, че двата протокола за разпит на свидетели представляват по-скоро писмено оформяне на събрани гласни доказателства, които като такива не се събраха в хода на настоящото съдебно следствие.Т.е. не следва един доказателствен способ да се замества с друг такъв.Прави впечатление също така и обстоятелството на липса на представени официални данни, свързани с одобрението по чл.164 ал.3 НПК на ПСД по личен обиск.Въпреки обаче тези непрецизности в представените доказателства, по настоящото дело са налице безспорни и категорични данни относно действителното осъждане на подс.Б.К. по повод вменено му престъпление по чл.354а ал.2 т.4 НК и изразено в държане на марихуана с обща теглова маса 2 995,57гр. на стойност от 17 973,42лв. с цел разпространение – тези данни съдът установява от приложената спрпавка за съдимост.      

              Съдът възприема за обективни и обосновани дадените заключения по назначените няколко физикохимически експертизи.

              Протокол № 11/НАР-21 от 06.01.11г./т.3, л.8-13/ отразява заключението на в.л.относно количествения и качествения състав на веществени доказателства, иззети от жилището на св.А.Ф. и от л.а. „Мазда“ с ДК № * *.За първите се твърди, че представляват марихуана с нето тегло 3,19гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 2%.Обектите, иззети от горното превозно средство са 4 на брой с установено тегло и съдържание на тетрахидроканабинол както следва : 535,10гр. – 2,9%, 459гр. – 3,6%, 508гр. – 2,9% и 2,3гр.- 3,4%..Необходимо е да се отбележи, че в така назначената физико-химическа експертиза се дава заключение и относно наркотичното съдържание и общата теглова маса на намерените при реализирания следствен експеримент в м.“Телевизонна кула“ обекти – съдържанието на тетрахидроканабинол в същите е 1,7%, като масата на петте отделни обектта е съответно 467,80гр., 479,40гр., 470,72гр., 423,60гр. и 461,00гр.Даденото заключение в своята цялост е прието за доказателство по делото, като неоспорено от процесните страни.

             Обектите, иззети при осъщественото претърсване на стая № 1 в хотел „Б“ гр.Т, също са подложени на физико-химическо изследване, което следва да се отрази, независомо от горния извод за порочност при реализацията на самото ПСД.В хода на ДП е дадено заключение, че всеки един от обектите, които представляват 6 бр. полиетиленови пликчета, съдържат марихуана с общо нетно тегло на растителната маса от 2,63гр./вписано е и конкретното количество на всеки един от обектите по отделно/ със съдържание на тетрахидроканабинол 3%.Това заключение е приобщено към доказателствената маса с нарочно съдебно определение от с.з. на 04.05.12г., но независимо от това съдът допусна повторна експертиза със същата задача с мотив необоснованост на първата такава и възникнали съмнения за нейната неправилност.Заключението по тази повторна експертиза отново съдържа данни за съдържанието на тетрахидроканабинол, а именно 2,8% с общо тегло от 2,01гр..Т.е. действително се констатира известно разминаване в заключенията по двете идентични физико-химически експертизи, като разминаването досежно тегловата маса се отдава на факта на използване на определено количество от НВ за целите на първата експертиза.

              Иззетото растително вещество от дома на подс.П.Ч. също е изследвано, като по този повод е изготвена експертиза № Н-35/14.02.11г. /т.3,л.30-31/, установяваща, че растителния материал представлява марихуана със съдържание на активен, наркотичмно действащ компонент тетрахидроканабинол 4,30%.

              Според заключението по допуснатата физико-химическа експертиза относно иззетата ел. везна от дома на подс.Д.Р. /т.3,л.41/, не са констатирани частици /следи от вещество/, като не е отчетен и положителен резултат за наличие на НВ.

            В частта относно анализираните съдебни експертизи следва да се подчертаят и допуснатите такива в хода на съдебното следствие касателно свидетелската годност и автономност на волята на свидетелите Б.Т. и Д.О. – за всеки един от тях е са допуснати по две отделни СПЕ и СППЕ, заключенията по които също са приобщени по делото по реда на чл.282 НПК.Самото съдържание на дадените заключения се обсъдиха вече по-горе в мотивите във вр. с преценката за процесуална годност и свидетелска достоверонст на показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О., поради което е излишно тяхното преповтаряне.   

               На последно място и касателно приобщените писмени доказателства съдът подчертава множеството такива, свързани с личността и съдебното минало на подсъдимите – свидетелства за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

               Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните в хода на образуваното ДП веществени доказателства, отразяващо поведението на подсъдимите през инкриминирания времеви период, което се установява посредством проконтролиране със СРС.  

                Изготвените веществени доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства притежават годна доказателствена сила, предопределена от спазване на законовата процедура, свързана с искането и получаването на разрешение за това.

              В изготвените и предявени на процесните страни ВДС се съдържат данни за провеждани чести телефонни разговори между подс.Д.Р. и св.Б.Т. и то през целия инкриминиран период, от които разговори се извлича обстоятелството на налични добри взаимоотношения между тях – този факт съдът приема за необходимо да подчертае, с оглед дадените от св.М.Г. показания за влошени взаимоотношения между горните две лица.Подсъдимият Д.Р. изрично уведомява св.Б.Т. за предстоящата доставка /втора такава/ от подсъдимите П.Ч. и Г.С. – т.1,№ 112 „*, утре ще се обадят тези, утре преди обяд“. Посредствм използваните СРС се установява и факта на посещение от страна на св.Б.Т. на дома на подс.Д.Р. и то с цел получаване на голяма парична сума, лично предадена му от св.М.Г. - т.1, разговори с №№ 4, 6 и 7.Такова посещение се установява и в края на инкриминирания период /15.09.10г./ - проконтролирани са разговори между подс.Д.Р. и св.Б.Т., като по време на повечето от тези разговори свидетелят се намира именно в дома на подс.Д.Р. и разговаря от телефонна на св. М.Г. /самият абонатен номер на свидетелка се констатира от съдържанието на разговорите с този номер и използване на обръщението „*“, „*“ от подс.Д.Р./.Съдържанието на тези последни разговори касае лошото качество на доставката, реализирана от подсъдимите П.Ч. и Г.С. на 14.09.10г.Прави впечатление, че в тези разговори се говори за „коли“, но съдът приема това за кодова терминология и това не е голословен извод, а подкрепен от данните по делото, извлечени отново от проведените разговори – т.напр. в т.1,разговори с №№133 и 135 се използват думите „таз кола е пълен боклук“ и „другите две коли добре ли са те“, като в последствие обаче подс.Д.Р. директно заявява „Абе, едната кола, *, три кила са, ей, олигофрен, три кила са, три!Значи ти като ми кажеш – едната кола, значи едното нещо не е добре, значи другите две са добри“/135/, „от туй нещо може ли да се събере за работа нещо ... половинка ли, сто грама ли, двеста ли“ / № 139/.В отговор на горното и в разговор № 136 св.Б.Т. твърди следното : „абе боклук е бе, боклук.Трошляк, боклук клечки“, в разговор № 140 – „нищо общо няма с предишното ... на вкус е направо на лайна“, а в разговор № 141 – „клони и листа“.Отчитайки така употребените изрази и отчитайки показанията на св.Б.Т. за проведен директен разговор с подс.Д.Р. по повод „лошата стока“, съдът приема, че по време на тези разговори е обсъждан именно този проблем.В същото време съдържанието на ВДС се припокрива с показанията на св.Б.Т. и относно проведен директен разговор с подс.П.Ч. в насока вземане от последния на доставената стока – т.1,разговор № 144 „идвай си взимай боклуците“, като липсата на намерение за продажба на тази „лоша стока“ се съдържа и в думите на подс.Д.Р. „е, ми отаковай я, ще я дадем“ /т.1 № 133/, „да му приготвите работите, той ще донесе друго ... направо му ги дайте всичко“ / № 146/.В изготвените ВДС са отразени и обективираните действия по повод осъществена подготовка за транспортирането на нова доставка и дадените в тази насока указания от подс.Д.Р. на св.Б.Т. – т.1, разговор № 146 „слушай сега, единайсет часа утре ... две такова ще донесе, две коли ще докара ... и после още една“

                Съдът намира за необходимо изрично да отбележи и събрани данни чрез ползваните СРС относно периода на присъединяване на подсъдимите Б.К. и П.Ч. в дейността по разпространение на НВ.В тази вр.в проведени от подс.Д.Р. телефонни разговори на 24.04.10г. /т.1 № 22, 23/ директно заявява, че не си спомня „П.”, а после се обсъжда възможността „това момче ... П. ... пътува си и на место носи частите“.Отправено е предложение директно на подс.Д.Р. в следната насока – „вместо да идваш там, на место да си ги такова, ако си ги плащаш частите, вместо да идваш от тук да ги взимаш“, на което предложение подсъдимият дава следния отговор – „аз си намерих човек при тебе там, с такова ше ... взема частите ... имам си аз човек“.Т.е. така получените данни напълно кореспондират с показанията на св.Б.Т. досежно времето на включване на подс.Б.К. в групата и досежно неговите задължения по транспортиране на НВ – да, действително в изготвените ВДС не се съдържа името на този последен подсъдим, но неговата самоличност категорично се твърди от св.Б.Т.. Обстоятелството обаче на познанство между подсъдимите Д.Р. и Б.К. се установява от проведения в последствие разговор, по време на който подс.Д.Р. афишира готовност за оказване на подкрепа и защита на подс.Б.К. – т.1, № 76 „кажи на Благича спокойно, някой нещо направи ли му, аз му гарантирам, връщам се и решаваме проблема много бързо“.От съдържанието на горепосочения проконтролиран разговор от една страна се установява факта на присъединяване на подс.Б.К. през този период, а от друга – липсата на включване на подс.П.Ч. в съвместната дейност.Да, констатира се обстоятелството на проведена среща между подс.П.Ч. и св.Б.Т., констатира се и обстоятелството на провеждане на разговори през мес.04.10г. между подсъдимите Д.Р. и Р.С. в насока ползване услугите на подс.П.Ч. за доставяне на НВ, но по делото липсват категорични доказателства за окончателно взето положително решение за това от подс.Д.Р. и за реално последващо ползване на подс.П.Ч. именно за транспортиране на наркотици.

              Изготвените ВДС представляват и годен доказателствен източник касателно реално обективирано намерение на подс.Д.Р. за развиване на дейност именно по разпространение на НВ – на 22.04.10г. той разговаря по телефон с лицето К „Д“, заявявайки му директно „Аз съм човека! Нямам бяло, не продавам.Като имам, шъ продавам.Сега нямам.Шъ събера манги, шъ си купя, ще продавам“ /т.1, № 17/.

              Обстоятелството на даване на нареждания от страна на подс.Д.Р. също се установява от съдържанието на изготвените ВДС, като в много голяма част от горецитираните разговори също представляват дадени указания и нареждания – т.напр. заявява лично на св.Б.Т. „ти ме слушай бе човек ... трябва да ме слушате много кат говоря“ /т.1,№ 144/, т.напр. подс.Р.С. препредава информация на подс.Д.Р. относно точното местонахождение на подсъдимите П.Ч. и Г.С. и се допитва досежно бъдещите им действия /т.1 № 125/.        

 

                От правна страна :

                Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

                Събраните доказателства доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимите на престъпния състав по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК – за подс.Д.Р. и по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК – за всички останали подсъдими.Съгласно горните разпоредби, наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по образуване и ръководство на престъпна група и по членство в същата.С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и общественото спокойствие, предмет на повдигнатото обвинение.  

               От обективна страна за престъплението по чл.321 ал.3 НК: За да се установи извършването на този вид престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност, е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл.321 НК форми на изпълнително деяние, а така също и реалното функциониране на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК.При преценката за наличие на трайно структурирано сдружение от три или повече лица с цел съгласувано извършване на престъпления, наказуеми с ЛСВ повече от три години съдебният състав съобрази направените фактически изводи, черпени от валидната доказателствена съвкупност.Следва изрично да се посочи, че престъплението по чл.321 НК се ползва със специфики, свързани с наличието на предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие.В тази вр. се подчертава изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав за извършване от страна на подс.Д.Р. на съставомерното изпълнително деяние по чл.321 ал.1 НК, заключено в действието “образува” и “ръководи” ОПГ, доколкото против подсъдимия е повдигнато обвинение, включващо и двете съставомерни деяния, имащи самостоятелни характеристики.Характерно и за двете изпълнителни деяние е,че законът не ги конкретизира с оглед обективираните действия на дееца, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат.Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до съгласуване волите на участниците в престъпното сдружение в насока постигане на общо съгласие за извършване на определени вторични престъпления и всяко едно действие, насочено към изграждане на организационно стройна дисциплина в групата и към преследване на целените престъпления се осъществява изпълнителното деяние по образуване на ОПГ.В контекстта на горното и в конкретния случай, с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, се налага изводът за реализиране от страна на подс.Д.Р. на действия в горния смисъл.Както деянието по създаване на ОПГ, така и деянието по ръководство изискват едно активно поведение от дееца и видно от доказателствената маса горепосоченото лице осъществява такова.Относно деянието по създаване на престъпно сдружение съдът подчертава наличието на категорични доказателства досежно осъществяването на активна целенасочена дейност по сформиране на група от лица, мотивирането им, създаването на устойчиви връзки между тях и създаването на условия за съществуването на групата.Тук на първо място се имат предвид показанията на св.Б.Т., очертаващи обективно осъществените действия на подс.Д.Р. – действително е проведен разговор за отпочване на деятелност, свързана с разпространение на НВ с разпределение функциите и задълженията на всяко едно от горепосочените лица, като съответно подс.Д.Р. поема задължението по снабдяване, а св.Б.Т. по разпространение.Разбира се, съдът не игнорира твърдяния от св.Б.Т. факт за съвместно взето между него и подс.Д.Р. решение за горното, но самата организационна структура е създадена от подс.Д.Р..Т.е. дори и решението да е съвместно, то действията по реализацията му са предприети от подс.Д.Р. - той привлича подс.Р.С. и установява конкретните взаимоотношения между участниците.Събрани са доказателства, че именно подс.Д. Р. прави връзката с подс.Р.С., който от своя страна го свързва с определени лица, предлагащи за продажба марихуана и тази дейност е основополагаща и предопределяща дейността по следваща се продажба на тези вещества.Да, действително по делото липсват преки доказателства досежно проведен директен мотивиращ разговор между подсъдимите Д.Р. и Р.С., но въпреки това са налице множество косвени доказателства – както от съдържанието на ВДС, така и от показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О., се установява по категоричен начин конкретната деятелност на подс.Р.С. и обхващаща горепосочените параметри, вкл. и получаване на определено парично възнаграждение.Т.е. именно от обективираното поведение на подс.Р.С. съдът черпи изводи за изявеното от него съгласие за присъединяване в дейността по разпространение на НВ, съзнавайки съвместния характер на същата с други лица – познава подс.Д.Р., но към този начален момент не познава св.Б.Т., което обаче обстоятелство е ирелевантно в случая.За съставомерността на деянието, а от там и за съществуването на ОПГ е достатъчно участниците да съзнават, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица и именно тази цел се явява свързващото звено.В случая съдът установява наличието на доказателства за постигане на съгласие между участниците за извършване на определена категория престъпни деяния.При това положение още към мес.12.09г., който се явява начален момент за престъпното сдружение, съдът заключава за реално съществуване на ОПГ по см.на чл.93 т.20 НК, респ. към горната дата е налице съгласуване на волите между подсъдимите Д.Р. и Р.С. и св.Б.Т., поради което самото престъпление по образуване на ОПГ се явява довършено.Поради факта на извършване на съгласувани действия от страна на гореконкретизираните три лица съдът намира, че е запълнен изискуемия количествен критерий за съществуването на ОПГ – формация от три или повече лица.В началото на инкриминирания период в групата действително участват само три лица, но в последствие числения състав се увеличава с последователното присъединяване на св.Д.О. и подсъдимите Д.Д., Б.К., П.Ч. и Г.С., като дори след задържането на подс.Б.К. на 11.08.10г. групата разполага с повече от минимално необходимия брой участници.Фактически обединените усилия на посочените лица са насочени към постигане на общи престъпни цели – разпространение на НВ, като това структурирано поради съгласуваността си сдружение не е създадено инцидентно по повод извършване на едно конкретно деяние, а обхваща съгласие на участващите в него лица за извършване на повече от две деяния.Налице е също така и трайност на структурираното сдружение, която трайност не е единствено времеви критерий – има се предвид наличието на трайност във връзките между участващите лица, а не инцидентно сговаряне и това обстоятелство намира доказателствена опора във фактите на чести телефонни контакти между участниците, чести срещи между тях за разфасоване на НВ, за предаване на доставяните количества, за заплащане на покупната цена и т.н.Налице са доказателства за едно съгласуване действията на участниците в ОПГ с оглед тяхното структуриране – подс.Д.Р. заема най-високото йерархично ниво, като всички действия се осъществяват с неговото знание и одобрение, подс.Р. С. осъществява връзката между продавачите и купувачите на марихуана, св.Б.Т. в началния момент изпълнява функцията на разпространител на НВ, по-късно лично извършва покупката и доставката им в гр.Варна, набира още дилъри и отговаря за дейността им, подс.Б.К. транспортира марихуаната до средата на мес.08.10г., а след това е заменен в тази си дейност от подсъдимите П.Ч. и Г.С., а подс.Д.Д. и св.Д.О. основно се занимават с разпространението на марихуана на територията на гр.Варна, като изпълняват и някои съпътстващи дейности съответно по предоставяне на помещение за разфасоване на стоката и за нейното съхранение.От доказателствата по делото се установява и следващия обективен признак на ОПГ, а именно насочеността към извършване на определена категория престъпни деяния – в случая разпространение на НВ без надлежно разрешение, за което престъпление законът предвижда наказание ЛСВ повече от три години и именно с оглед целеното вторично престъпление съдът приема за наличен и квалифициращия елемент по чл.321 ал.3 пр.3 хипотеза 10 НК.В тази вр. се отчитат както показанията на св.Б.Т. за взето решение за съвместна дейност с горната насоченост, така и всички останали доказателства по делото, на базата на които се констатира действително и реално извършване на такава деятелност, като показателен е проконтролирания разговор на подс.Д.Р. и трето на процеса лице „К.Д.”, отразен в изготвените ВДС и подробно анализиран по-горе. Групата е създадена с користна цел, обективирана в получаването на определена имотна облага порсредством реализацията на дейността по продажба на марихуана.За по-голяма изчерпателност на изложението съдът отбелязва, че към датата на създаване на групата квалифициращият елемент „користна цел” все още не е законодателно регламентиран в нормата на чл.321 ал.3 НК – законът е изменен едва на 06.04.10г. /обнародван с ДВ бр.26/10г. и изменението влиза в сила три дни след обнародването/.С тази редакция се добавя елемента „користна цел” в квалифициращия престъпен състав на чл.321 ал.3 НК, а белега „набавяне на имотна облага” от легалното определение за ОПГ по чл.93 т.20 НК е заличен много по-рано /ДВ бр.27/09г./.Т.е. към датата на създаване на ОПГ мес.12.09г. горният елемент не е законодателно регламентиран в основния престъпен състав, но в края на инкриминирания период /17.09.10г./ е въздигнат в самостоятелен квалифициращ признак по чл.321 ал.3 НК и именно това съдът приема за предопределящо, доколкото самото престъпление представлява продължено такова.Безспорно користната цел е налична и в тази насока съдът се позовава на показанията на св.Б.Т. за обсъждане с подс.Д.Р. на „претърпяната загуба” след задържането на подс.Б.К. на 11.08.10г.

              По делото са събрани категорични доказателства и касателно реалното осъществяване от страна на подс.Д.Р. и на втората предвидена законова форма на изпълнителното деяние по чл.321 ал.1 НК, а именно ръководство на ОПГ.Както се изложи по-горе самото деяние би могло да се реализира само чрез едно активно поведение, обективирано посредством даване на нареждания и възлагане на конкретни или общи указания и задачи, подчинени на общата и то предварително дефинирана цел.В тази насока и на базата на доказателствената съвкупност се установява факта на даване на определени заповеди от подсъдимия – той разпределя задачите между участниците в групата било в директен контакт /т.напр. със св.Б.Т. и подс.Р.С./, било индиректно /св.Б.Т. уведомява останалите подсъдими за размера на възнаграждението им и пак той уведомява подс.Д.Д. и св.Д.О. за пристигането на подсъдимите П.Ч. *** през мес.09.10г./.Тук следва да се посочат фактите на реализирани пътувания до гр.Сандански от страна на св.Б.Т. само и единствено след дадени указания от подс.Д.Р. в насока с кое лице и къде да се срещне, по какъв точно начин да се пътува и да се пренася доставяната стока, къде точно да се съхранява същата, на каква цена да се продава на крайния потребител и какъв е размера на получаваното от всеки участник в групата възнаглаждение.Обстоятелството на предоставена на св. Б.Т. определена самостоятелност относно самото извършване на възложените му задачи не променя изводът за авторство на дадените нареждания.Нещо повече – дори и в случаите на проявявана от св.Б.Т. инициатива, винаги следва одобрение от страна на подс.Д.Р. /т.напр. относно факта на придвижване до гр.Сандански при четвъртата доставка с два л.а. идеята принадлежи на горния свидетел, но е реализирана едва след одобрението на подс.Д.Р./.Последният нарежда на св.Б.Т. извършването на контрол върху дейността на по-нискостоящите членове на групата и лично даване на отчети в последствие – именно горният свидетел в началото предоставя на подс.Д.Д. и на св.Д.О. НВ с цел продажба, събира от тях получените парични суми и в последствие ги предава на подс.Д.Р..Съдът преценява за действия по ръководство на ОПГ и тези, свързани с включването на св.Д.О. и подсъдимите Д.Д., Б.К., П.Ч. и Г.С..Самото престъпно сдружение е създадено и действащо още през мес.12.09г. и присъединяването на горепосочените лица е резултат от разрастването на развиваната дейност.Още в началния момент подс.Д.Р. възлага на св.Б.Т. приобщаването на още лица, които да се занимават с разпространението на НВ и с тази цел се включват св.Д.О. и подс.Д.Д. , на които в последствие са възложени и други задължения съответно по съхранение на марихуаната и по предоставянето на помещение за разфасоването й, което е одобрено от подс.Д.Р. и дори той определя размера на възнаграждението за тази допълнителна дейност.Свидетелят Б.Т. убеждава подс.Б.К. да се включи в съвместната дейност, като пренася НВ от гр.Сандански до гр.Варна, но отново с одобрението на подс.Д.Р..Последният се съгласява и с присъединяването на подсъдимите П.Ч. и Г.С. – установен е разговор между подсъдимите Д.Р. и Р.С. през мес.04.10г. с горната насоченост, но към този момент той отказва, респ. и в контекстта на мотивировката за ръководната роля на подс.Д.Р. съдът подчертава, че и подс.Р. С. се допитва и търси съгласието на подс.Д.Р. при реализацията на общата им дейност.

                От субективна страна престъплението против обществения ред и спокойствие е извършено от подс.Д.Р. умишлено при форма на вината пряк умисъл.Той е съзнавал, че образува и ръководи престъпна група, чиято цел е извършване на престъпления, свързани с разпространение на наркотици и тази му цел се проявява както в неговите действия, така и в тези на останалите участници в сдружението.Всяко едно нареждане, дадено от подс.Д.Р. е насочено към реализиране на преследваната цел – продажба на НВ на територията на гр.Варна, а от там и набавяне на материална облага.

                По делото е доказан и факта, че всеки един от подсъдимите Р.С., Д.Д., Б.К., П.Ч. и Г.С. със собственото си поведение реализират предвидената в чл.321 ал.2 НК форма на изпълнителното деяние участие в ОПГ, което изпълнително деяние се характеризира със своето формално извършване и не изисква настъпването на определен престъпен резултат.Всеки един от тях прави информиран избор и се съгласява да се включи в развиваната дейност, насочена към постигане на търсената престъпна цел, а именно разпространение на НВ без разрешение.Всеки един от тях е обвързан с определени взаимоотношения с останалите участници и е част от организационната структура на групата – подс.Р.С., който както се отбеляза по-горе се включва в групата още през мес.12.09г. прави връзката с продавачите на марихуана, подс.Д.Д. се включва в групата през мес.01. 10г. и извършва основна дейност по разпространение на марихуана и допълнителни такива по превоз на св.Б.Т. до гр.Сандански с цел закупуване на марихуана и разфасоване на доставяното НВ, подс.Б.К. участва от мес.04.10г. до 11.08.10г. с вменени задължения по транспортиране на НВ от гр.Сандански до гр.Варна, подсъдимете П.Ч. и Г.С. се присъединяват през мес.08.10г. и осъществяват превоз на марихуаната отново от гр.Сандански до гр.Варна.С оглед всичко гореизложено от фактическа страна и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че подс.П.Ч. се включва в групата именно през мес.08.10г., а не както е отразено в повдигнатото му обвинение през мес.04.10г., като в тази вр. съдът се ползва най-вече от показанията на св.Б.Т., които показания са хронологически последователни, и от изготвените ВДС – установен е разговор между подсъдимите Д.Р. и Р.С. на 24.04.10г. с посочено по-горе съдържание, от който разговор се заключава, че подс.Д.Р. не си спомня „П.” и не изразява съгласие с отправеното му от подс.Р.С. предложение за ползването на подс.П.Ч. при превоза на марихуаната.Последният обективира действия в тази насока едва в кр.на мес.08.10г.Действително по делото са налични доказателства за осъществена от подс.П.Ч. деятелност и в един по-ранен момент /нач.на мес.08.10г., непосредствено преди задържането на подс.Б.К. *** на 11.08.10г./ - деятелността на подс.П.Ч. се изразява в личното показване на мостри от марихуана и продажба на такава на св.Б.Т., но тази дейност подсъдимият извършва самостоятелно, а не като член на ОПГ.Да, с тази си дейност подс. П.Ч. реално подпомага основната деятелност на престъпното сдружение, но към този по-ранен момент у него липсва съзнание за принадлежност към организационното образование.В повдигнатото обвинение се твърди съвместна дейност още през мес.04.10г., но такава не се доказа в хода на проведеното съдебно следствие и именно за това съдът оправда подс.П.Ч. за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК за периода мес.04.10г.-мес.08.10г. и респ. прие за извършено горното престъпление само за времето от мес.08.10г. до 17.09.10г.

              Относно подс.Г.С. – защитата излага становище за липса на съзнание за участие в престъпно сдружение, което становище обаче съдът не приема за основателно.От събраните по делото доказателства се установява, че този подсъдим разполага със знание за лично извършване на дейност като част от общата такава на цялата престъпна група и този извод се извлича от доказателствената съвкупност.Той пътува три поредни пъти до гр.Варна с цел транспортиране на марихуана, като тази му дейност не представлява самоинициатива, а му е възложена – обстоятелството на липса на конкретни доказателства относно самоличността на лицето, възложило на подс.Г.С. осъществяването на тези действия не изключва горния извод. Подсъдимите П.Ч. и Г.С. се познават, а по делото са налични доказателства досежно отправено на първия от тях нареждане от подс.Д.Р. за транспортиране на марихуана до гр.Варна. От друга страна е необходимо да се отчете и обстоятелството на налично знание у подс.Г.С. за посрещането им в гр.Варна от други лица /за чиято самоличност не е уведомен/, на които следва да предадат доставяната стока.Т.е. той притежава както знание относно задълженията на тези други лица, така и съзнание за съвестност и общност на действията – неговите действия по доставка на НВ предопределят осъществяването на действието по получаване на марихуаната. Следва да се отчете и факта на изграден нарочен тайник в резервоара на управляваното от подс.Г. С. МПС при първите му две пътувания до гр.Варна – по принцип л.а. се ползва от този подсъдим и извън описаната инкриминирана дейност, независимо че не е негова собственост. Показателен се явява и факта, че подс.Г.С. присъства в м.”Телевизионна кула” при изваждането на марихуаната от неговата първа доставка и въпреки това следват две нови доставки, като без значение се явява обстоятелството на неустановяване по безспорен начин факта на превоз точно на марихуана при втората доставка.Т.е. въз основа на горното съдът гради изводът за съзнателно присъединяване на подс.Г.С. към ОПГ – обвързан е от трайни фактически взаимоотношения с останалите членове /познава лично подс.П.Ч., а подс.Д.Д. и свидетелите Б.Т. и Д.О. опознава визуално при пътуванията си до гр.Варна/.От обективираното поведение на подс.Г.С. при транспортирането на марихуана, което е вид подготовка за нейното разпространение на територията на гр.Варна, се заключава за изявеното му съгласие за участие в групата и мотивира извод за съставомерност на деянието по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.

             Всеки един от подсъдимите Р.С., Д.Д., Б.К., П.Ч. и Г.С. извършват престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК в условията на пряк умисъл – съзнават обществено опасния характер на престъпното деяние, съзнават обществено опасния характер на последиците от него, свързани с нарушение на установения обществен ред и спокойствие, предвиждат тези последици и желаят тяхното настъпване – нарушавайки законовите порядки в обществото, получават определена имуществена облага.Всеки един от подсъдимите притежава знание за съпричастността на останалите в престъпната група.

             По отношение на престъплението по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, вменено на подсъдимите П.Ч. и Г.С. и изразено в това, че на на 17.09.10г. в гр.Варна в съучастие като съизвършители без надлежно разрешително са държали високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 1 504,40гр., разпределено както следва – 535,10гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,9%, 459,00гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,6%, 508,00гр. със съдържание на активен компонент тетрехидроканабинол 2,9%,  2,30гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,4% на обща стойност от 9 026,40лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на ОПГ.Съдът приема наличието на безспорни доказателства касателно авторството на горното престъпление – отчитат се показанията на св.А.С. за пътуване точно на датата 17.09.10г.на двамата подсъдими с л.а. „Мазда” с ДК №  * и именно в този автомобил са намерени процесните НВ.Т.е. последните на инкриминираната дата се намират във фактическото владение на подсъдимите П.Ч. и Г.С., поради което поведението им се оценява за такова запълващо законово предвиденото съдържание на изпълнителното деяние по държане и доколкото и двамата подсъдими осъществяват самото деяние, то те се явяват съизвършители по см.на чл.20 ал.2 НК. Видно от доказателствата по делото, подсъдимите следва само да превозят НВ от гр.Сандански до гр.Варна и да ги предадат на св.Б.Т..Касателно това обстоятелство съдът се позовава на събраните гласни доказателства и по-конкретно показанията на св.Б.Т. за получените в горния смисъл указания от подс.Д.Р.. Обстоятелството на доставяне на НВ се съдържа и в изготвените ВДС, приобщени към доказателствената маса.Т.е. подсъдимите П.Ч. и Г.С. само временно осъществяват фактическа власт върху превозваните вещи.От друга страна и отново с оглед горните доказателствени източници съдът мотивира изводът за реализиране на престъпната деятелност по държане на НВ от подсъдимите П.Ч. и Г.С. в изпълнение решение на ОПГ – квалифициращ елемент по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ НК.В тази законова разпоредба са визирани в условията на алтернативност две хипотези, като съдът при своята преценка отчита обстоятелството на участие от страна на двамата подсъдими П.Ч. и Г.С. в престъпното сдружение. Независим и правно ирелевантен се явява факта дали те са участвали при вземане на решението или то е взето от друг по-горе стоящ в йерархично отношение участник или от самия ръководител /в случая е взето от подс.Д.Р. в качеството му на ръководител/.От значение е факта на свеждане до знанието на горните двама подсъдими на задължението за транспортиране на НВ, в изпълнение  на което те държат същите на инкриминираната дата.Съдът приема за безспорно доказан и друг обективен елемент от престъпния състав, а именно държаните от подсъдимите П.Ч. и Г.С. вещи представляват високорисково наркотично вещество.За годен доказателствен източник в тази вр. се цени изготвения нарочен Протокол за претърсване и изземване от 17.09.10г., приобщен към доказателствената маса по реда и условията на чл.283 НПК.В него е отразено точното местонахождение на вещите и техния брой, а от заключението по назначената на ДП физико-химическа експертиза се установява вида на веществото, тегловната маса на намерените 4 бр. пакета и съдържанието на тетрахидроканабинол, а именно марихуана със следните характеристики: 535,10гр. с 2,9% тетрахидроканабинол, 459гр. с 3,6% тетрахидроканабинол, 508гр. с 2,9% тетрахидроканабинол и 2,3гр.с 3,4% тетрахидроканабинол. Самата марихуана, като НВ е високолисково такова.По делото е доказан и отрицателния факт на липса на надлежно разрешително от подсъдимите П.Ч. и Г.С. за държане на марихуана, който факт представлява елемент от престъпния състав на чл.354а ал.2 вр.ал.1 НК.На последно място съдът отбелязва и наличието на безспорни доказателства относно изискуемата специална цел за разпространение на държаните НВ – в тази вр.не може да бъде пренебрегнато доказаното обстоятелство, че престъпленията по чл.354а НК са вторични такива и целени от престъпното сдружение и тук съдът се позовава и препраща към изложените по-горе мотиви за това.Лаконично се отбелязва само, че от всички доказателствени източници се установява създаването на престъпна група, целяща разпространение на НВ.Разбира се, доказателствата относно целената престъпна деятелност от ОПГ се явяват косвени такива относно конкретно обсъжданото престъпление по държане на НВ на 17.09.10г.с цел разпространение от подсъдимите П.Ч. и Г.С..Косвено доказателство досежно целта по разпространение на процесните НВ се явява и тяхното голямо количество.Въпреки това и съобразно трайната съдебна практика, горните косвени доказателства се намират в такава взаимна връзка и се отнасят към основния факт по конкретното престъпление така, че изграденият на тази база извод е единствено възможния и изключва всякакво съмнение.Т.е. налице е система от косвени доказателства, мотивиращи категоричния извод за държане на 17.09.10г. от страна на подсъдимите П.Ч. и Г.С. на НВ само и единствено с цел разпространение. 

                От субективна страна за престъплението по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК : Подсъдимите П.Ч. и Г.С. осъществяват престъплението при пряк умисъл на виновно поведение.Те съзнават обществено опасния характер на престъпното деяние и обществено опасния характер на последиците от него, предвиждат и желаят настъпването на тези последици.Прекият умисъл на вина е наличен по отношение на всеки един от съставомерните елементи – подсъдимите съзнават, че на инкриминираната дата държат високорисково НВ марихуана в голямо количество, предназначена за разпространение, като това им поведение е резултат на взето решение на ОПГ.Подсъдимите съзнават и липсата на притежание на надлежно издадено разрешително за горното и това им субективно отношение най-ясно се проявава в начина на укриване на наркотика в областта на задния мост на превозното средство, респ. на място, лишено от пряка и непосредствена видимост.    

             За престъплението по чл.354а ал.3 т.1 НК, вменено на подс.Д.Р. е необходимо да се отбележи следното: Според държавното обвинение, самото престъпление се изразява в това, че на 18.09.10г. в гр.Т без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество марихуана 2,63гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3 % на стойност от 15,78лв.На първо място се подчертава доказания факт на действително пребиваване от страна на подсъдимия в гр.Т, къща за гости „Б” през мес.09.10г.- този факт не се оспорва от защитата, видно от изложеното становище в хода на съдебните прения, този факт се доказва и от събраните по делото гласни доказателства, като дори св.М.Г., живееща на съпружески начала с подс.Д.Р. заявява, че в момента на неговото задържане 17.09.10г. той се е прибирал, идвайки от гр.Т.Разбира се, остана неизяснен фактът дали се касае за окончателно прибиране и респ. окончателно напускане на хотела в гр.Т или се касае само за временно прибиране при семейството, каквото е практикувано от подс.Д.Р., отново според горната свидетелка.Както се изложи вече, подсъдимият действително е пребивавал в гр.Т хотел „Б”, но не е установено точно в коя стая – приложен е поименен списък на гостите с посочване номера на заеманата от тях стая, но именно поради съдържанието на този списък и констатираното от съда разминаване между самоличността на регистрираните лица и тази на подс.Д.Р., не може да се установи по изискуемия категоричен начин точно коя е заеманата от него стая и дали е именно стая № 1, както е вписано в Протокола за претърсване и изземване от 18.09.10г.Не са иззети или фотографирани други лични вещи на подс.Д.Р., което би подкрепило противното на горния извод.Всичко гореизложено навежда заключението за липса на доказателства касателно авторството на инкриминираното деяние.От друга страна по делото липсват и доказателства относно характеристиките на иззетите вещи,което рефлектира на съставомерния елемент по държане именно на НВ.Имат се предвид събраните гласни доказателства относно начина на осъществяване на ПСД по претърсване и изземване  - свидетелите П.П. и И.Н., вписани в съставения протокол за поемни лица, навеждат данни за неприсъствието си по време на реализация на горното действие по разследването, което представлява нарушение на установената процедура и опорочава самото ПСД и резултатите от него.Да, действително по делото е изготвена физикохимическа експертиза, заключаваща, че намереното вещество представлява марихуана с общо нето тегло от 2,63гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол от 3%, но в случая обектите на експертизата не са приобщени към доказателствената маса по законово предвидения начин.Именно поради това, съдът не приема наличието на доказателства досежно един от обективните съставомерни елементи – наличието на марихуана, като обект на изпълнителното деяние.При гореизложеното, свързано с липсата на доказателства за субекта на престъплението и елемент от неговата обективна страна, съдът призна подс.Д.Р. за невиновен във вмененото му престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК и доколкото престъплението по дефиницията на чл.9 ал.1 НК представлява единство между обективни и субективни елементи, то е излишно обсъждането на формата на вина.

            Относно престъплението по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК : Обвинение за такова престъпление е повдигнато на подс.Д.Д. и се изразява в това, че на 14.09.10г. в гр.Варна в съучастие, като съизвършител със свидетелите Б.Т. и Д.О. придобил от подсъдимите П.Ч. и Г.С. и до 18.09.10г. държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло от 2 302,52гр. и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,7% на стойност от 13 815,12лв. с цел разпространение, като е действал в изпълнение решение на ОПГ и деянието е извършено при условията на опасен рецидив.В синтезиран вид събраните доказателства за това престъпление се заключават в действителното присъствие на инкриминираната дата 14.09.10г. на територията на гр. Варна на подсъдимите П.Ч. и Г.С., които действително предават на подс.Д.Д. определена движима вещ, представляваща по външен белег „клони и листа” по думите на св.Б. Т., която вещ в последствие на другия ден е укрита от подс.Д.Д. на неустановено място в м. ”Телевизионна кула” в гр.Варна.В хода на проведеното разследване е приобщена на ДП черна найлонова торба с находящи се в нея 5 бр. пакета с цилиндрична форма и същите са изследвани от назначената физикохимическа експертиза, в чието заключение е отразено, че намерените обекти са със съдържание на тетрахидроканабинол от 1,7%, а масата на петте отделни обектта е съответно 467,80гр., 479,40гр., 470,72гр., 423,60гр. и 461,00гр.Даденото заключение в своята цялост е прието за доказателство по делото, като неоспорено от процесните страни, но независимо от това съдът не приема за налични безспорни доказателства относно идентичността на държаните от подс.Д.Д. вещи с тези, обект на експертизата, което рефлектира на обективен съставомерен елемент, свързан с предмета на престъплението, а именно НВ.Този последен извод е мотивиран от констатираното от съда нарушение при начина на приобщаване на горните веществени доказателства, които поради това нарушение следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.Необходимо е да се подчертае, че по писмени данни на 18.09.10г. в м.”Телевизионна кула” са проведени две ПСД – оглед на местопрестъпление и следствен експеримент.Относно механизма на реализация на горните действия по разследването съдът изцяло се позовава на показанията на свидетелите Д.Д. и И.Д., според които, по време на тези действия те осъществяват „търсене” на вещи наравно с останалите присъстващи полицейски служители и с разследващия орган, респ. тези им показания не подкрепят вписания в изготвените два нарочни протокола факт на участието им в процесуалното качество на поемни лица, което както се отбеляза по-горе представлява нарушение на чл.156 ал.1 НПК  и чл.168 ал.1 НПК.Следва да се подчертае, че видно от съставения протокол от 18.09.10г., самите вещи са намерени в резултат на осъществения следствен експеримент с участието на св.Д.О..Освен горепосоченото съществено нарушение на императивни процесуални правила, свързано с активно фактическо участие на свидетелите в разследването, а не само наблюдение, каквото е задължението на поемните лица, се установява от събраните по делото гласни доказателства и конкретно обективираното поведение на св.Д.О., изразено също в „търсене” на вещите.Тези твърдения на св.И.Д. /само той навежда данни за присъствие на цивилно лице, а св.Д.Д. дори не е видял такова лице/ налагат заключението, че извършеното действие по своята същност въобще не представлява следствен експеримент по смисъла на закона, а въз основа на него държавното обвинение мотивира обвинителната си теза за вида на инкриминираните вещи. Съгл. нормата на чл.166 ал.1 НПК, следственият експеримент цели проверка и уточнение на данни, получени при разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването.Т.е. предвид източника на сведения /който не е уточнен в съставения протокол/, законът предоставя процесуалната възможност за закрепяне на едно пряко доказателство с друго такова, носещо характеристиките на производно по отношение на основния факт, предмет на доказване - в случая, че точно на това място, показано от св.Д.О. са укрити от подс.Д.Д. доставените вещи и че същите са идентични с намерените такива.При това положение първоизточника на информация се явяват твърденията на св.Д.О. от досъдебната фаза на развитие на наказателното производство.Доколкото обаче тези обяснения са дадени в качеството на обвиняем и само пред разследващ орган, то те не са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.2 вр.ал.1 НПК, респ. не могат да се ползват за гласно доказателствено средство.В същото време прави впечатление, че в с.з. показанията на св.Д.О. са заключени само и единствено в уточнение на м.”Телевизионна кула” и не се ползват с конкретика относно точното местонахождение на укритите от подс.Д.Д. вещи, респ. свидетелят разполага със знание само за общите ориентири на мястото, което обстоятелство несъответства на текстовото съдържание на съставения протокол за извършени насочващи действия от свидетеля по време на ПСД.Според настоящият съдебен състав, тези общи ориентири са достатъчни за извършването на следствен експеримент, като ползвайки получената предварителна информация от обясненията на св.Д.О. и с негови допълнителни насочващи действия разследващият орган е притежавал възможност за осъществяване на горното действие по разследването.Видно обаче от показанията на свидетелите И.Д. и Д.Д., такъв не е проведен – св.Д.О. е ползван не като източник на сведения и един своеобразен пътеводител, а като лице, което реално извършва действие по търсене на инкриминираните вещи.Към това обстоятелство като се прибави и обстоятелството на извършване на идентични действия от страна и на поемните лица се заключава за липса на проведен следствен експеримент, а от там и за липса на събрани годни доказателства. Както се отбеляза по-горе, следственият експеримент е от категорията на производните доказателствени източници и в съдебната практика е вменено ограничение досежно използването им, като такива – те могат да бъдат средство за разкриване на първични доказателства, да служат за проверка на първични доказателства или да заменят първични доказателства при невъзможност за тяхното събиране.В случая обаче и предвид горните нарушения на процесуалните правила, съдът намира, че проведеното действие по разследването не е дало търсения резултат, а именно не са разкрити първични доказателства, свързани с основния предмет на доказване - откритите вещи в м.”Телевизионна кула” не следва да се ценят за годно доказателствено средство.При това положение липсват доказателства относно един от обективните съставомерни елементи – вида и характеристиките на инкриминираните вещи.Не държането на всякакви вещи без разрешение е инкриминирано деяние, а само на тези, за притежанието на които е предвиден законов разрешителен режим, подобно на НВ.В случая са налице доказателства само за реално притежание на определени движими вещи, представляващи „клони и листа”, но липсват доказателства, че тези вещи действително са НВ и по-специално марихуана, както се твърди от държавното обвинение.В случая дори не могат да се ползват показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О. за доставена на 14.09.10г. марихуана.Свидетелите лично са ползвали марихуана и я разпознават, но е необходимо да се отчете и твърдяното от тях лошо качество на същата, което може до такава степен да занижава наркотичното съдържание, че доставената стока да губи качествата си на НВ. Т.е. дори от гласните доказателства по делото не може да се изгради категоричния извод за държане на НВ, а всяко съмнение следва да се цени в полза на подсъдимия.

             На следващо място се подчертава и липсата на още един съставомерен елемент от престъпния състав на чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК – има се предвид законово предвидената специална цел за разпространение.Видно от доказателствата по делото, именно поради лошото качество на доставената стока, същата е укрита и предназначена за връщане на лицата, които са я доставили, а не за разпространение постредством продажбата й.В контекстта на горното се отчитат както показанията на свидетелите Б.Т. и Д.О., така и приобщените ВДС, изготвени въз основа на ползваните СРС.Липсата на изискуемата цел за разпространение обаче не се явява достатъчно основание за преквалифициране на реализираното деяние по чл.354а ал.3 НК, поради липсата на безспорни и категорични доказателства относно качеството на инкриминираните вещи, като НВ.Имайки предвид горното, съдът прие, че вмененото на подс.Д. Д. обвинение не се доказа по несъмнен начин така, както изисква разп.на чл.303 ал.2 НПК.

              Горните съображения в цялост следва да се изтъкнат и касателно повдигнатото на подсъдимите П.Ч. и Г.С. обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК – за това, че на 14.09.10г.в гр.Варна в условията на съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешително и в изпълнение на решение на ОПГ са разпространили на подс.Д.Д. и свидетелите Б.Т. и Д.О. високорисково НВ марихуана с общо нето тегло от 2 302,52гр. със съдържание на тетрахидроканабинол 1,7% на обща стойност от 13 815,12лв.В случая поведението на подсъдимите П.Ч. и Г.С. по разпространение на определени вещи дава базата и предопределя поведението на подс.Д.Д. и свидетелите Б.Т. и Д.О. по държане на тези вещи.Доколкото обаче не са събрани в изискуемия обем категорични доказателства относно вида и характеристиките на доставената стока, то съдът не може да мотивира извод за съставомерност на деянието и в тази вр. е необходимо да се имат предвид всички гореизложени доводи, чието преповтаряне е излишно.

              По отношение на подс.Д.Д. е повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.ал.1 НК – за това, че на 17.09.10г.в гр.Варна в условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е държал високорисково НВ марихуана с нето тегло от 3,19гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2% на стойност от 19,14лв.Тук на първо място се отбелязва, че процесните НВ са намерени в жилището на св.А.Ф. на 17.09.10г., като по това време подс.Д.Д. не присъства.Въпреки това иззетите вещи са приобщени към доказателствената съвкупност по законово предвидения начин и съдът не констатира никакви пропуски.Вещите са предмет на изследване по назначената физикохимическа експертиза, според която същите представляват марихуана с тегловна маса от 3,19гр. и съдържание на тетрахидроканабинол 2%, което напълно отговаря на диспозицията на повдигнатото обвинение. Липсват обаче категорични доказателства относно авторството на престъпното деяние.В тази вр. се подчертава доказания факт на провеждане на парти в дома на св.А.Ф. вечерта на 16.09.10г., на което присъства и подс.Д.Д. и на което се употребява марихуана от присъстващите, изключая горния подсъдим.Касателно самоличността на лицето донесло НВ не се събраха доказателства – според св.А.Ф., марихуаната е донесена или от подсъдимия или от св.Б.Т..Тази липса на категоричност се преценява за правно-значима, всяваща съмнение за обективирано престъпно поведение от страна на подс.Д.Д., но съмнението не е достатъчно основание за криминализиране на неговите действия – за по-голяма прецизност на изложението съдът подчертава, че донесената марихуана е предоставена за употреба и то на 16.09.10г, респ. тя е разпространена, а в случая вмененото обвинение касае само действието по държане.От друга страна се подчертава и липсата на доказателства досежно налично знание у подс.Д.Д. за оставане в дома на св.А.Ф. на част от донесената марихуана, която не е употребена по време на партито и която възлиза именно на описаното в обвинението количество.Т.е. съдът не приема за доказано обстоятелството, че на инкриминираната дата 17.09.10г. подсъдимият въобще знае за наличието и местонахождението на процесното НВ.Да, действително изпълнителното деяние по държане би могло да се реализира и неприсъствено, лично от определено лице на територия извън ползваното от него жилище, но следва деецът да съзнава реалното фактическо местонахождение на инкриминираната вещ.В случая подс.Д.Д. нито се намира на мястото по местонахождение на вещта, нито има пряк и невъзпрепятстван достъп до това място /доколкото няма ключ от жилището на свидетелката/, нито разполага със знание за наличието на тази вещ на това място.Самото присъствие на подсъдимият на местопрестъплението  в деня, предхождащ инкриминираната дата, и употребата на марихуана в негово присъствие от други лица не мотивира основателност на вмененото му обвинение, доколкото съгл.чл.303 ал.1 НПК осъдителната присъда не може да почива само на предположения.Всичко гореизложено рефлектира върху авторството на престъпното деяние и съдът приема, че подс.Д.Д. не е осъществил на 17.09.10г. действието по държане на НВ без разрешение, поради което и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр.ал.1 НК.

               Настоящото наказателно производство е образувано и повод повдигнато на подс.П.Ч. обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.1 НК, а именно за това, че на 17.09.10г.  с.*, обл.* без належно разрешително е държал високорисково наркотично вещество мариуана с нетно тегло от 6,08гр. и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,30% на стойност 36,48лв с цел разпространение.Във вр. с това престъпление и с оглед събраните по делото доказателства, съдът не приема за доказано авторството на престъпното деяние.Не се спори между процесните страни, че към инкриминираната дата 17.09.10г. подсъдимият действително живее в с.*, обл.* заедно със своето семейство.Неговата съпруга св.В.Ч. заявява в с.з. факта на лична употреба на марихуана в миналото и то без знанието на подсъдимия, като по време на реализираното действие по разследването на територията на дома й е открито НВ в „малко количество”, което е нейно.Тези й твърдения при изложените по-горе мотиви в доказателствения анализ съдът прие за истинни и достоверни, което налага единственият възможен извод за неосъществяване от страна на подс.П. Ч. на изпълнителното деяние по държане на НВ без надлежно разрешение.Т.е. в хода на проведеното съдебно следствие се обори обвинителната теза за авторството на престъплението, което прави излишно обсъждането на съставомерните престъпни елементи от обективна и субективна страна.

 

               По наказанията :

               При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подс.Д.Р. за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК съдебният състав определи размера на наказанието съобразно разп.на чл.54 НК.Материалната норма на чл.321 ал.3 т.1 НК предвижда наказание ЛСВ за срок от 5 до 15 години, респ. досежно вида на наказанието законът не предоставя възможност за преценка на решаващия съд, като такава възможност е налична само и единствено относно размера на наказанието ЛСВ.В конкретния случай на първо място се съобрази високата степен на обществена опасност на самото престъпление, но тъй като това обстоятелство е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на предвиденото наказание, то горното се взе предвид само в насока вложените усилия по изграждане на организирана форма на престъпна дейност, като структурирано трайно сдружение.Отчете се и сравнително продължителния период на съществуване на групата, нейния числен състав, конкретна деятелност и преследваната цел – извършване на престъпления по чл.354а ал.1 НК, които също представляват тежки такива по см.на чл.93 т.7 НК.Необходимо е да се вземе предвид също така и факта на реализация на горното престъпление в неговите две форми на изпълнително деяние.Съдебният състав съобрази и обремененото съдебно минало на подсъдимия – видно от изисканото актуално свидетелство за съдимост, той е осъждан нееднократно за различни престъпления, като се подчертава постановената осъдителна присъда по НОХД № 4812/01г. на РС-Варна с наложено наказание ЛСВ за срок от 6 години с ефективно изтърпяване, като в последствие по ЧНД № 1265/09г. на ОС-Варна в сила от 06.10.09г. е постановено УПО с определен изпитателен срок от 7 месеца и 9 дни.Тук прави впечатление датата на влизане в сила на съдебното определение по горното ЧНД – на първо място тази дата се преценява за основание по приложението на чл.70 ал.7 НК, тъй като подс.Д.Р. бе признат за виновен, а на второ място горната дата се възприема и за такава, даваща основание за преценката за висока личностнова обществена опасност на дееца.Т.е. последният в един изключително кратък период от напускане на затвора /мес.10.09г./ възобновява своята престъпна деятелност /мес.12.09г./ и то в определения изпитателен срок.При това положение съдът намира, че изтърпяваните до този момент наказания от подс.Д.Р. /вкл.и ефективно такова/ не са постигнали предвидените по чл.36 ал.1 НК законови цели по превъзпитание и поправяне, поради което предопределяща в случая се явява целта по отнемане на възможността за извършване на други престъпления.Разбира се, съдът следва да вземе предвид и лошите характеристични данни за лицето и обективираното лошо процесуално поведение – за последното се има предвид факта на направен опит за физическа саморазправа със св.Д.О. в съдебна зала, който факт е отразен и в съставения протокол от с.з.Едниственото смекчаващо обсотятелствно, което се наведе по делото, е това на налично белодробно заболяване.Т.е. при всичко гореизложено съдът определи конкретно наложеното на подс.Д.Р. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства и в аспект на индивидуалната и генерална превенция му се наложи наказание ЛСВ за срок от 12 години при първоначален строг на изтърпяване в затвор съгл.разп.на чл.61 т.2 ЗИНЗС.

               На осн.чл.59 ал.1 т.1 и т.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял МНО „Задържане под стража” и „Домашен арест” по настоящото дело съответно за времето от 18.09.10г. до 20.09.10г. и от 28.09.10г. до 31.07.12г. „задържане под стража” и от 01.08.12г. до 12.11.12г.

             По отношение на подс.Д.Р. и на осн.чл.70 ал.7 НК съдът постанови и изтърпяване отделно от горното наказание и неизтърпяната част от наказанието, наложено му по НОХД № 4812/01г. на РС-Варна, а именно ЛСВ за срок от 7 месеца и 9 дни.

             Подсъдимият Д.Д. бе признват за виновен в извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, като неговото наказание също се определи съобразно критериите по чл.54 НК – отчете се законово предвиденото наказание по вид и параметри, конкретното поведение на лицето в течение на инкриминирания период и неговите личностнови характеристики.В тази вр. се подчертава продължителността на периода на участие на дееца в престъпното сдружение, както и реализираната от него различна деятелност в рамките на групата, която деятелност не представлява отделно престъпно деяние /има се предвид факта на разпространение на НВ, на предоставяне на помещение за разфасоване на НВ и пътуване да гр.Сандански за НВ/.Отчита се и съдебното минало на подсъдимия – осъждан е само един единствен път, но на много голямо наказание ЛСВ за срок от 11 години, като присъдата е влязла в законна сила на 26.05.04г.От друга страна съдебният състав взе предвид възрастта на дееца и неговото добро процесуално поведение и поради това определи конкретното наказание при баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и му наложи наказание ЛСВ за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване и затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

              На осн.чл.59 ал.1 НК съдът приспадна от горното наказание, наложено на подс.Д. Д. времето, през което е търпял МНО по делото, а именно периода 18.09.10г.- 31.07.12г., през който е търпял „Задържане под стража”, и за периода 01.08.12г.-12.11.12г., през който е търпял „Домашен арест”.

             При определяне вида и размера на наказанието, наложено на подс.Б.К. за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и съгл.чл.54 НК съдът взе предвид от една страна отегчаващите вината обстоятелства – степентта и обществената опасност на извършеното престъпление, конкретната деятелност на дееца и обремененото му съдебно минало, а от друга страна - кратката продължителност на инкриминирания период /около 4 месеца/ и доброто процесуално поведение на лицето, поради което наказанието се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства на ЛСВ за срок от 4 години при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор съгл.чл.61 т.2 ЗИНЗС.

             За извършеното от подс.Р.С. престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК съдът наложи наказание, определено по вид и размер съгласно условията на чл.54 НК.За отегчаващи вината обстоятелства се отчитат тези, свързани с високата обществена опасност на престъпното деяние, поради насочеността му към извършване на общоопасни престъпления, активността на дееца в дейността на престъпното сдружение и предишните му осъждания – подчертава се факта на наложени на подсъдимия наказания по НОХД с №№ 640/08г. и 58/09г. на РС-Сандански отново за осъществени общоопасни престъпления, респ. наблюдава се една престъпна упоритост и специализация точно в този вид престъпления.За смекчаващи вината обстоятелства се отчита доброто процесуално поведение.При горните съображения съдът определи наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание ЛСВ за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на осн.чл.59 ал.1 НК се приспадна времето на изтърпяване на МНО „Задържане под стража” – от 29.09.10г. до 05.04.11г.

            На подс.П.Ч. също се наложи наказание в условията на чл.54 НК за извършеното от него престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.За отегчаващи вината обстоятелства се възприемат тези, свързани с високата обществена опасност на престъпното деяние, насочено към извършване на общоопасни престъпления и обремененото му съдебно минало.За смекчаващи вината обстоятелства се отчитат сравнително краткия период на реализация на престъплението в сравнение с другите участници, неговото добро процесуално поведение и семейна ангажираност, като досежно последното обсотятелство съдът се позовава на наличните данни за две малолетни деца, които именно поради своята възраст се нуждат от неговата помощ.При това положение на подсъдимия се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства – ЛСВ за срок от 3 години и 6 месеца при първоначален строг режим в затвор съгл.чл.61 т.2 ЗИНЗС.Отново при горните доводи и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи и наказание ЛСВ за срок от 6 години и 6 месеца с ефективно изтърпяване при първоначален строг режим за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.

              Предвид това, че на подс.П.Ч. са наложени наказания за деяния, извършени в съвкупност, на осн.чл.23 ал.1 НК се определи за изтърпяване едно общо наказание измежду двете горепосочени в размер на най-тежкото от тях, а именно 6 години и 6 месеца ЛСВ при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор съгл.чл.61 т.2 ЗИНС.

             На осн.чл.59 ал.1 НК съдът приспадна при изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание времето, през което подс.П.Ч. е търпял МНО „Задържане под стража”, начиная от 18.09.10г. до 02.08.12г.

            На следващо място и по отношение на подс.П.Ч. се приложи и разп.на чл.68 ал.1 НК.В тази вр. се взе предвид неговото предишно осъждане по НОХД № 834/05г. на РС гр.Петрич – постановена е осъдителна присъда с наложено наказание ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което наказание е отложено за срок от 3 години, начиная от датата на влизане на присъдата в законна сила, а именно от 11.06.08г.Отчитайки горното и инкриминираните дати по настоящото дело /за престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК – мес.08.09.-17.09.10г. и за престъплението по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК – 17.09.10г./ се заключава, че всяко едно от двете умишлени процесни престъпления е осъществено в определения изпитателен срок и тъй като за тях е наложено наказание ЛСВ, то на осн.чл.68 ал.1 НК съдът постанови ефективно изтърпяване и на наказанието ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца, наложено по горното НОХД № 834/05г. на РС-Петрич.

           По отношение индивидуализацията на наказанието на подс.Г.С. за извършеното престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК съдът отчете на първо място отново високата обществена опасност на престъплението с целено общоопасно такова и лошите характеристични данни на дееца – досежно последното съдът има предвид предишни осъждания на лицето, по които обаче той е реабилитиран, но съъбразно константната съдебна практика дори и да е заличен факта на осъждане и последиците от него, то това следва да се цени в насока личностновата обществена опасност на дееца.На второ място съдебният състав отчете сравнително краткия времеви период на участие в престъпното сдружение в сравнение с други участници и конкретната деятелност на подсъдимия в рамките на групата /участва в реализираните три доставки в гр.Варна, като управлява л.а./.При горните доводи съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи наказание ЛСВ за срок от 3 години и 6 месеца с ефективно изтърпяване при първоначален строг режим в затвор от закрит тип.В условията на чл.54 НК и при превес на смекчаващите вината обстоятелства при идентични на горните съображения съдът определи и наказанието на подс.Г.С. за престъплението по чл.354а ал.2 т.1 пр.ІІ вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, като му наложи наказание ЛСВ за срок от 6 години и 6 месеца.Процесните две престъпления са осъществени в условията на реална съвкупност, поради което и на осн.чл.23 ал.1 НК се определи за изтърпяване едно общо наказание измежду двете горепосочени в размер на най-тежкото от тях, а именно ЛСВ за срок от 6 години и 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор по чл.61 т.2 ЗИНЗС.

 

             По веществените доказателства и разноските:

             На осн.чл.53 ал.2 б.”а” НК и доколкото става дума за вещества, забранени от закона, съдът постанови отнемане в полза на държавата на следните движими вещи – 2 302,52гр. марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 1,7%, 3,19гр. марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 2%, 535,10гр. марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 2,9%, 459гр. марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 3,6%, 508гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 2,9% и 2,30гр.марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 3,4% и 6,08гр. марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканаблинол 4,3%.

             На осн.чл.53 ал.2 б.”а” НК се отне в полза на държавата и 1 бр. банкнота с номинал 20 евро, които са неистински.

             С постановената присъда съдът се произнесе и по приобщените веществени доказателства, иззети лично от подсъдимите в хода на ДП, като съобрази кои от тях имат отношение към извършените престъпления.В тази вр. най-вече се имат предвид множеството иззети мобилни телефонни апарати и СИМ карти, доколкото по делото са налице безспорни доказателства относно осъществяването на контакти между участниците в престъпното сдружение по този начин.Именно поради горното и на осн.чл.53 ал.1 б.”а” НК съдът отне в полза на държавата ,1 бр.пластика на СИМ карта на Виваком, 1 бр.мобилен телефон Водафон и СИМ карта на Вивател, 1бр.мобилен апарат Алкател и СИМ карта на Вивател, 1бр.мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Бикънект, 1бр. мобилен телефон Самсунг със СИМ карта Глобул, 1 бр. мобилен телефон Сони Ериксон,

1 бр. мобилен телефон Нокиа,1 бр.мобилен телефон Самсунг,1бр.мобилен телефон Нокиа, 1 бр.мобилен телефон Ериксон, 1 бр.мобилен телефон Нокиа с батерия към него и СИМ карта Глобул, 1 бр. мобилен телефон Нокиа с батерия към него и СИМ карта Вивател, 1 бр. мобилен телефон Самсунг с поставена СИМ карта Бикънект и батерия към него, 1 бр. мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Мтел, 1 бр.мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Глобул, 2 бр. батерии Нокиа, 1 бр. СИМ карта Луп,2 бр. СИМ карти Вивател и 1бр. СИМ карта Виваком.

            Настоящият съдебен състав прецени и липсата на правно и фактическо основание за отнемане на останалите приобщени към доказателствената съвкупност веществени доказателства. Именно поради това и доколкото не се доказа престъпния произход на намерените и иззети при извършения личен обиск на подс.Д.Д. парични средства се постанови тяхното връщане, а именно 2 бр.банкноти с номинал 50лв., 1 бр. банкнота с номинал 20лв., 9 бр. банкноти с номинал 10лв., 6 бр. банкноти с номинал 5 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 USD и 3 бр. банкноти с номинал 5 евро.

            Съдът намира, че следва л.а.”Мазда” с ДК № * да бъде върнат на лицето Д.Р. С., по силата на издаденото му безсрочно пълномощно и доколкото правото на собственост по отношение на това превозно средство не принадлежи на нито един от подсъдимите.

            В хода на проведеното ДП са иззети от подсъдимите Д.Р., Р.С. и Г.С. редица други движими вещи, които според настоящият съдебен състав следва да бъдат върнати.По отношение на подс.Р.С. се имат предвид следните движими вещи – 1 бр.мобилен телефон Нокия с батерия в него и СИМ карта Космоте, 2 бр.СИМ карти Вивател, 1 бр. СИМ карта Глобул, 1 бр.електронна везна SF-400, 1 бр.мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта Бикънект Глобул, 1 бр. мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта Вивател и 1 бр. мобилен телефон Нокиа с поставена в него батерия и СИМ карта Мобилтел. Всичките гореописани вещи са иззети в резултат на проведено ПСД по претърсване и изземване в дома на подс.Р.С..Действието по разследването е осъществено в условията на неотложност на случая, като последващото одобрение по чл.161 ал.2 НПК не е извършено в законово предвидения преклузивен срок.Именно поради това, съдът приема, че вещите не представляват годно доказателствено средство и следва да се върнат на техния притежател.

           На подс.Г.С. също следва да се върнат определени вещи, изчерпателно изброени в постановената присъда, а именно – 1 бр.мобилен телефон Нокиа със СИМ карта Петрол и МТел Прима в него, 2 бр. батерии за телефон Сони Ериксон и Самсунг, 1 бр. мобилен телефон Самсунг без батерия и СИМ карта Бикънект, 1 бр.мобилен телефон Сони Ериксон без батерия и СИМ карта Вивател, 1 бр. мобилен телефон Нокиа с батерия към него и СИМ карта Бикънект, 4 бр. метална тел.Касателно горните вещи липсват по делото категорични доказателства за използваните по време на реализация на престъпните деяния, предмет на повдигнатите обвинения.

             На подс.Д.Р. съдът постанови връщане на иззетите от неговия дом движими вещи – 1 бр. ел.везна в кутия и 1 бр. СИМ карта на Глобул.По самата ел.везна не са установени частици от НВ, според физикохимическата експертиза, а относно СИМ картата на Глобул не се доказа използването й във вр. с реализацията на престъпната деятелност по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК.

              Съдът постанови и връщане на иззетите от свидетелките А.С. и В.Ч. движими вещи, тъй като не се доказа съотносимост на същите към основните факти по делото.Допълнителен довод за връщането на иззетите от дома на св.В.Ч. вещи се явява и обстоятелството на липса на последващо съдебно одобрение по чл.161 ал.2 НПК в законово предвидения преклузивен срок.

              С оглед изхода на делото и на осн.чл.189 ал.3 НПК направените по делото разноски, съобразно обвиненията, за които са признати за виновни подсъдимите, са възложени пропорционално в тяхна тежест, като са включени и всички разноски, направени в производствата по чл.270 НПК.Съответно подс.Д.Р. е осъден да заплати разноски в размер на 812,50лв., подс.Д.Д. – в размер на 362,50лв., подс.Б.К. – в размер на 272,50лв., подс.Р.С. – в размер на 336,50лв., подс.П.Ч. – в размер на 272,50лв. и подс.Г.С. – в размер на 272,50лв.

  

                При тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

                                               

                

 

                                         

                                                                                        СЪДИЯ :