№ 1078
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000500853 по описа за 2021 година
С решение № 5367 от 10.09.2020 г. по гр. д. № 6761/2016 г., СГС, І-4 с-в,
ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД М. А. Т. да заплати на А. Й. Т.
сумата от 41 571, 20 лв. обезщетение за неимуществени вреди, сумата 8
428,80 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и общо сумата 25 509,
96 лв. обезщетение за забава върху главниците за вреди, за периода от
07.06.2011 г. до 03.06.2016 г., както и законната лихва върху главниците за
неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на предявяване на
исковете – 03.06.2016 г. до окончателното им изплащане, които вреди са
претърпени в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника
М.Т., признат за виновен с Решение № 78/2015 г., по НАХД № 14367/2013 г.
на СРС, влязло в сила на 23.11.2016 г. С решението се отхвърлени исковете
предявени срещу „М Трейд“ ЕООД и К. Д. Ж..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от единият от
ответниците - М. А. Т.. Твърди, че съдът не е обсъдил възражението му за
изтекла давност по отношение на обезщетението за забава. Намира
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за завишено, като счита,
1
че не е отчетено поведението на самата пострадала, която не възприела
надлежно вентилационния отвор и не се е съобразила с него. Счита, че
заболяването, което ищцата има (мултипленна склероза) е допринесло за
инцидента, като подчертава, че тя не е уведомила персонала за него, нито е
възприела надписи в помещението, че ползването на фитнес уредите при
определени здравословни проблеми е ограничено. Сочи, че други събития в
живота на ищцата са повлияли на нейното физическо и психическо състояние
- раждането на детето й през 2014 г., смяна на работното място през 2015 г.,
загуба на близък. Счита, че иска за имуществени вреди не е доказан. Изтъква,
че с всички усилия е подпомагал ищцата след инцидента, което следва да се
вземе предвид. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се
отхвърлят исковете, или се намали размера им, както и разноски.
В постъпил писмен отговор А. Й. Т. оспорва жалбата. Подчертава, че
възражение за давност няма въведено нито в писмения отговор, нито при
приемане на доклада по делото, а едва с молба от 28.05.2019 г. (л. 256). Сочи,
че е представила фактури за разходите по лечението и същите не са оспорени.
Изтъква, че инцидентът не е настъпил при ползване на уредите в салона,
поради което заболяването на ищцата е напълно ирелевантно. Намира, че
последващи събития в живота на ищцата, както и самото поведение на
жалбоподателя след произшествието са ирелевантни. Претендира да се
отхвърли жалбата и да се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени пред СГС са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата А. Й. Т. твърди, че на 7.06.2011 г. пострадала, тъй като
пропаднала в отвор до входа на фитнес центъра, находящ се в гр. София, ул.
Звъника № 4, който обект бил нает от „М Трайд“ ЕООД, с управител
ответника М. А. Т.. Твърди, че отговорността на последния била ангажирана в
наказателно производство, където било постановено Решение № 78/2015 г.,
НАХД № 14367/2013 г., СРС, влязла в сила на 23.11.2016 г., поради виновно и
2
противоправно неосигуряване на безопасно придвижване на хора на
територията на наетото за ползване от дружеството помещение. В резултат на
падането ищцата получила тежки травматични увреждания на снагата и
главата, провела множество медицински (вкл. оперативни) интервенции, а
възстановителния период бил тежък и продължителен. За претърпените болки
и страдания, които продължават и по настоящем, както и поради пълната и
окончателна загуба на обоняние, претендира обезщетение на неимуществени
вреди в размер на 41 571, 20 лв., обезщетение на имуществени вреди в размер
на 8 428, 80 лв. (разходи за лечение), както и сумата от 25 509, 96 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главниците за вреди, за периода
от 07.06.2011 г. до 03.06.2016 г. (21 209, 94 лв. върху обезщетението за
неимуществени вреди и 4300 лв. върху обезщетението за имуществени
вреди), както и законната лихва върху главниците считано от датата на
предявяване на исковете – 3.06.2016 г. до окончателното им изплащане.
Сумите са претендирани солидарно от „М Трайд“ ЕООД, М. А. Т. и К. Д. Ж..
Ответникът М. А. Т. е депозирал писмен отговор (л. 87) на 7.09.2016 г.,
в който оспорва исковете. Твърди, че обектът не е зала за тренировки, а е
магазин, като с ищцата е проведена демонстрация. Сочи, че в помещението е
имало указания, че ползването на уредите от лица, страдащи от множествена
склероза (като ищцата) е забранено. Изтъква, че ищцата приклекнала да търси
цигарите си и така политнала и паднала в отвора, който в момента бил с
вдигнат капак с цел проветрение и вентилация на долното ниво. Счита, че
дружеството, като наемател не може да извършва промени. Намира, че сумата
от 8400 лв. не е доказана с фактура от 10.06.2011 г. Моли исковете да се
отхвърлят.
Ответниците „М Трайд“ ЕООД и К. Д. Ж. също оспорват исковете.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че с влязло в сила (на 23.11.2016 г.) решение № 78/2015 г.,
НАХД № 14367/2013 г., СРС, (л. 188) М.Т. е признат за виновен в това, че на
07.06.2011 г., в магазин № 3 находящ се в гр. София, р-н "Красно село", на
партерния етаж на сградата на ул. Звъника № 4, причинил две средни телесни
3
повреди на ищцата А.Т., изразяващи се в счупване на тялото на първи поясен
прешлен и травматична спондилолистеза (разместване на прешлени) на ниво
12-ти гръден - първи поясен прешлен, и контузия на главния мозък, с
минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в челната област -
двустранно, (временно опасна за живота), поради немарливо изпълнение на
друга правно регламентирана дейност, като премахнал стъклен капак от
двойно, калибровано стъкло на технологичния отвор, находящ се
непосредствено до входната врата на партерния етаж, без доказана с проект
товароносимост и неозначен или сигнализиран, представляващ източник на
повишена опасност, като към технологичния отвор не монтирал предпазен
парапет с необходимата височина, който да понесе и съответно натоварване
или при вдигнат стъклен капак на технологичния отвор, не монтирал метална
предпазна решетка с необходимата товароносимост, с което нарушил: чл. 178,
ал. 1 ЗУТ, чл. 40 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, чл. 28, ал. 1, чл. 199б и чл. 199в от Наредба № 7/23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване. С посоченото
решение ответникът-жалбоподател е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба.
Приетата по делото СМЕ е потвърдила установените в наказателното
производство телесни травми, като е посочила, че за лечението на същите е
било необходимо оперативна интервенция с поставяне на фиксиращи
гръбнака елементи, като процесът по възстановяване е продължил около
година, като през това време пострадалата е търпяла болки и страдания, с по-
висок интензитет след злополуката, след проведената гръбначна операция и
около 2-3 месеца в периода на лечение. По настоящем болките са спорадични
при промяна на времето и преумора, и се повлияват от аналгетици.
Установено е, че първият месец от лечението е бил на постелен режим, което
на свой ред е обуславяло ползването на чужда помощ при обслужване в
ежедневието. Констатирано е, че в резултат на претърпяната черепномозъчна
травма ищцата е загубила трайно и безвъзвратно обонянието си. Към момента
пострадалата е възстановена, с движения на тялото в рамки на нормата, с
намален обем на екстензия с 10 градуса, придвижва се самостоятелно.
4
На л. 11-12 са представени фактури и касов бон от 14.06.2011 г. и от
10.06.2011 г. за потребителска такса и закупуване на транспедикуларна
гръбначна стабилизация.
Разпитан е св. С. А. Б., който разказва, че е психиатър и ищцата е
станала негова пациентка след травма през 2011 г. (нямало данни преди това
да има невротична симптоматика), като първоначално състоянието й е било
квалифицирано като невротично разстройство, с проявени във времето по-
късно сериозни депресивни симптоматики, което е довело до промяна в
терапията и назначаване на антидепресанти. Състоянието й е можело да се
квалифицира като тревожна депресия. Първите година-две тя активно е
посещавала лекаря-психиатър, като постепенно срещите се разредили. Тя се
опитвала да спре медикаментозната терапия, но това е било неуспешно.
Св. В. Г. Ю. (майка на детето на жалбоподателя) сочи, че от служителка
в магазина разбрала за инцидента, който според разказа настъпил, тъй като А.
паднала в отвора, когато клекнала да си търси запалка или цигара.
Жалбоподателя и Ю. посетили А. в болницата, където тя се извинявала, че им
е причинила неудобство. Потвърждава се наличието на отвор в пода.
Приета СПсЕ е посочила, че ищцата е преживяла силен емоционален
стрес от инцидента (най-силно проявен 6-месеца след това, но с
продължаващи последици) и е развила страх от инвалидизиране. Развила е
продължителна адаптационна реакция с проява на тревожност, безпокойство,
притеснения за бъдещето, фобийни страхове и посттравматичен стрес. В
последствие това е преминало в депресия и нежелание за участие в събития и
загуба на увереност. При ищцата се установява фиксация върху телесното
здраве, повишена емоционална реактивност,песимизъм, тревожност и пр.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Елементите от фактическият състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД са
действие (поведение), противоправност на това поведение, вреди, причинна
връзка между вредите и поведението, и вина, която по правило се предполага.
При зачитане на силата на решението, постановено в производството с
административно-наказателен характер (съгласно т. 15 от тълкувателно
5
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), следва
да се приеме, че всички компоненти от състава на деликта са установени по
отношение на ответника Т. – същият е обективирал поведение (в случая
включващо както действия - премахване на капак, така и бездействия – не
поставяне на предпазни съоръжения), което е в разрез с нормите, визирани в
решението на наказателния съд. Последният е признал вината на лицето,
както и причинната връзка с поведението на Т. и констатираните телесни
повреди – счупване на прешлен, разместване на прешлени, мозъчна травма.
Тези травми са потвърдени и в хода на настоящия процес, а СМЕ установява
и загубата на обоняние, като събраните гласни доказателства установяват
допълнително техния ефект върху здравето, живота, ежедневието и бита на
пострадалата.
По отношение на разногласията досежно размера на присъденото
обезщетение съдът намира, че оплакваният на жалбоподателя Т. са
несъстоятелни. Данните сочат, че ищцата е претърпяла тежка гръбначна
травма, за животът й е съществувала опасност, загубила е необратимо едно от
сетивата си. Лечението е било сложно, продължително и съпътствано от
продължителни болки и страдания. Лицето е следвало да спазва постелен
режим, да зависи от грижите на свой близки, да съобрази ежедневието си с
претърпените травми. Установява се (показания, СПсЕ), че ищцата е
преживяла и силен стрес и страх от инцидента, което е повлияло негативно
върху психическия й комфорт – тя е развила фобии, тревожност, депресивни
състояния и пр. При съблюдаване на съдебната практика по подобен род дела,
свързани с телесни щети, съдът приема, че справедливо би било обезщетение
от порядъка на 60 000 лв. Претендираният в настоящото производство размер
от 41 571, 20 попада в рамките на посочената сума, поради което искът за
присъждането му е напълно основателен. Не може да се сподели
разсъждението на жалбоподателя, че други фактори от живот са допринесли
за преживени от ищцата негативни емоции. От една страна няма никакви
доказателства относно загубата на неин близък, моментът и отражението
върху психиката й на този факт. Същото се отнася и до тезата за смяна на
работното място. Фактът, че ищцата е станала майка след инцидента сам по
себе си ни най-малко не би могъл да обоснове извод, че тя е претърпяла
неимуществени вреди от това нормално житейско събитие, свързано проява
6
на положителни емоции.
Съдът не споделя възраженията, че потърпевшата е допринесла за
настъпването на инцидента. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. „Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.“
(т. 7 Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС). В хода на настоящото производство не са събрани никакви
данни, които да мотивират извод, че ищцата е нарушила определени правни
норми и това й, несъобразено с нормативните изисквания поведение, е
допринесено за процесния инцидент. Обратно – установява се, че
пострадалата е пропаднала в необезопасен от ответника отвор в пода на
помещение, без за това тя да е нарушила каквито и да било изисквания за
придвижване в помещението. В тази връзка следва да се посочи, че
заболяването на ищцата само по себе си не е способствало за злополуката. От
една страна няма никакви данни към момента на инцидента то да е повлияло
на начина й на пространствено придвижване или да е провокирало нетипични
за обичайните посетител движения. От друга страна, фактът, че в обекта е
имало означения касаещи правилата за ползване на уреди е изцяло
ирелевантен, тъй като инцидентът е настъпил не във връзка и по повод
експлоатация на спортните съоръжения, а при нормално придвижване в
търговския обект. Ето защо твърдението на ответника (чиято е
доказателствената тежест), че ищцата има принос за фаталния инцидент е
останало изцяло недоказано, респ. то е неоснователно.
Неоснователно е оплакването, че имуществените вреди в размер на
8428,80 лв. са недоказани – в подкрепа на този разход са депозирани фактура
от 14.06.2011 г. за потребителска такса и фактура от 10.06.2011 г., която
безспорно установява, че за оперативното лечение на пострадалата е
използван посочения консуматив, заплатен от нея. Няма данни този разход да
се поема от НЗОК.
7
На последно място – съдът намира за преклудирано оплакването за
изтека погасителна давност относно претенцията за лихви. Такова възражение
е въведено в процеса близо три години след депозиране на исковата молба,
много след изтичане на срока за отговор и провеждане на първото по делото
заседание (28.05.2019 г. - л. 256). Същото не следва да бъде разгледано нито
от първостепенния съд, нито от въззивната инстанция. Оплаквания досежно
самия размер (в това число с оглед изчисленията) не са въведени.
За пълното следва да се отбележи, че за гражданската отговорност по
чл. 45 ЗЗД е ирелевантно поведението на делинквента след процесните
събития, ако това поведение по естеството си не е ограничило обема от
болките и страданията на пострадалото лице. Добронамереното полагане на
грижи, признанието на вина, оказването на съдействие са фактори значими за
определяна на наказателната отговорност (с оглед прилагането на
специалната превенция), но сами по себе си те не могат да ограничат размер
на отговорността за вреди, когато той е доказан по своя обем.
При така формираните изводи решението на СГС следва да бъде изцяло
потвърдено в обжалваната част. На жалбоподателя не се следват разноски, а
такива се дължат на ответницата в размер заплатения адвокатски хонорар от
2640 лв. – л. 39. Съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно, тъй като съгласно чл. 7 от Наредба № 1 от 2004 г.
минималният размер възлиза на 2 795,30 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5367 от 10.09.2020 г. по гр. д. №
6761/2016 г., СГС, І-4 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 45
и чл. 86 ЗЗД М. А. Т. да заплати на А. Й. Т. сумата от 41 571, 20 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, сумата 8 428,80 лв. обезщетение за
имуществени вреди, както и в частта за обезщетението за забава върху
главниците за вреди, за периода от 3.06.2013 г. до 3.06.2016 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН **********, да заплати на А. Й. Т., ЕГН
8
**********, разноски във въззивното производство в размер на 2640 лв..
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9