Решение по дело №6556/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 836
Дата: 13 март 2024 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20233110106556
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110106556 по описа за 2023 година
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед
за изпълнение в негова полза срещу ответника Кр.Д., но съдът е указал на ТД,
че следва да предяви иск относно вземането си, поради факта, че връчването
на издадената заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предвид горното, ТД предявява настоящия установителен иск, като твърди,
че ответникът е сключил с него договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 18.9.2020г. и приложение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 18.9.2020г., но не е изпълнил
задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени
едностранно от ищеца на 17.3.2021г., като е прекратен и договор за лизинг, за
който не навежда други твърдения. Предвид това, към 20.3.2021г. длъжникът
е имал задължения за преходни периоди в размер на 322,57лв.
Задълженията за предходен период в общ размер на 322,57лв. са
обединени във фактура №**********/20.11.2020г., фактура
№**********/20.12.2020г. фактура №**********/20.1.2021г., като във всяка
фактура е посочено подробно как е формирано вземането.
Към настоящия момент длъжникът има задължение за предходен
период в размер на 322,57лв., формирано както следва:
-121,68лв., дължими за период 20/10/2020-19/11/2020г., от които: по
Приложение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 18.9.2020г. сума в размер на 43,37лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; По договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 18.9.2020г. сума в
1
размер на 78,31лв., представляващи непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги; -138,92лв., дължими за
период 20/11/2020-19/12/2020г., от които: по Приложение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 18.9.2020г. сума в
размер на 33,55лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 18.9.2020г. сума в размер на 105,37лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; -61,97лв.,
дължими за период 20/12/2020-19/01/2021г., от които: по Приложение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 18.9.2020г.
сума в размер на 30,98лв., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 18.9.2020г. сума в размер на 30,99лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.
Към настоящия момент посочените суми не са заплатени от длъжника.
Моли се съда, да постанови решение с което да признае за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 322,57лв., от които:
121.68лв. дължими абонаментни такси по приложение към договор за
мобилни услуги с предпочетени номера ++359********* и ++359********* от
18.9.2020г. за период 20/10/2020-19/01/2021г.
138.92лв. дължими абонаментни такси по приложение към договор за
мобилни услуги с предпочетени номера ++359********* и ++359********* от
18.9.2020г. за период 20/11/2020-19/12/2020г.
61.97лв. дължими абонаментни такси по приложение към договор за
мобилни услуги с предпочетени номера ++359********* и ++359********* от
18.9.2020г. за период 20/12/2020-19/01/2021г.
заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането и да се присъдят сторените
по заповедното и исковото производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че
оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като
намира същия за допустим, но по съществото си неоснователен и недоказан.
Оспорва, че ищецът реално му е предоставил телекомуникационните услуги
по сключените между страните договори. Оспорва съдържанието на
представените от ищеца частни документи, а именно-фактури /касаещи
претендираните суми и предоставените услуги/. 0спорва, че е налице
прекратяване на договорите, поради неизпълнение на договорните
задължения от ответника. Счита, че прекратяването на договорите поради
неизпълнение на задълженията на ответника се подчинява на общите правила
на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Следователно доколкото процесиите
договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването също
трябва да е в писмена форма и с тях трябва да се даде подходящ срок за
изпълнение. Счита, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договорите преди изтичането на срока им, а само предсрочното им
прекратяване води до възникване на уговорената между страните
компенсаторна уговорка. Поради това, ответника не дължи претендираните от
ищеца суми за неустойка поради предсрочно прекратяване на услуги. Ето
2
защо, с оглед на гореизложеното, моли да се отхвърли предявеният иск.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д.№16523/2022г. на ВРС се установява, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника, като заявлението е уважено за сумите посочени с
уточняваща молба от 5.01.2023г., съответно
121.68лв. абонаментни такси за времето от 20.10.2020г. до 19.11.2020г.
за два броя тел.номера
138.92лв. абонаментни такси за времето от 20.11.2020г. до 19.12.2020г.
за два броя тел.номера
61.97лв. абонаментни такси за времето от 20.12.2020г. до 19.01.2021г. за
два броя тел.номера заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
16.12.2022г. до окончателното изплащане на сумите и 505лв. сторени по
делото разноски.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск по чл.422 ГПК. От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че
между страните са сключени описаните в исковата молба договори за
предоставяне на мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях,
както и договори за лизинг на различни мобилни устроиства.
Посочените договори не е са оспорени от ответника от външна страна.
Те са представени по заповедното производство и съдържат изявления на
страните по него и по настоящото дело насочени към сключването на
договори за предоставяне и ползване на мобилни услуги. Договорът и
приложението към него са двустранно подписани съдържат изявления за
предоставяне и ползване на мобилни услуги.
Ищцовата страна за оборване на възражението направено от ответника,
че не са му били реално предоставяни услугите за които се претендира
абонаментна такса е представила разпечатка съдържаща записвания на
осъществени множество контакти именно от тел.номера на ответника –
++359********* и ++359*********, като тези разпечатки доказват наличието на
множество проведени разговори от тези номера и съответно доставена и
използвана телекомуникационна услуга за тях. Посочените разпечатки се
възприемат от състава като извлечение от счетоводните книги на ищеца което
е останало неоспорено от към своята редовност и поради това следва да се
разглеждат като доказателства за задълженията по тях. Ответната страна е
посочила, че липсва подпис в същите, но това твърдение не разколебава
извода за редовност на книжата, тъй като става дума за разпечатка от
счетоводството на ищеца.
Следва да се има предвид, че дори и без тези разпечатки
претендираните абонаментни такси се дължат поради това, че това са
договорени такси за предоставяне на възможността да се ползва услугата не
задължително за използването и, или иначе казано щом номерата не са били
изключени от телефонната мрежа абонаментната такса се дължи.
От друга страна ответникът не е оборил отрицателното твърдение на
3
ищеца, че дължимите се за двата номера за времето от 20.10.2020г. до
19.01.2021г. абонаментни такси не са платени.
По силата на договорите за Мобилни услуги с предпочетен номер от
18.09.2020г. и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер от 18.09.2020 г., ищецът се е задължил да предоставя на
ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между
тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретни
тарифни планове / които са приложени/. От своя страна абонатът е поел
задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса,
както и активираните и ползвани допълнителни услуги. Следва да се посочи,
че така както е уговорена абонаментна такса е минималната цена, която
абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за
мобилни услуги и се дължи за това, че мобилният оператор е поддържал
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги.
Абонаментната такса включва и изначално уговорени в договора услуги,
които абоната има право да ползва – брой минути за разговори в страната,
брой минути за международни разговори и пр., които не се остойностяват от
оператора допълнително, по представената ценова листа, а са включени в
пакета ползван от потребителя. Поради това заплащането на месечната
абонамента такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното
потребление на мобилни услуги за конкретния месец.
Воден от горните съображения съставът намира, че следва да уважи
претенцията така както е заявена и ответника да се осъди да заплати на ищеца
сторените по исковото и заповедното производства разноски възлизащи
съответно на 505лв. по заповедното производство и 955лв. по исковото
производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и ответника К. К. Д.
ЕГН********** от гр.Варна, ***, че последният дължи на ищцовото
дружество сумите от
121.68лв. дължими абонаментни такси по приложение към договор за
мобилни услуги с предпочетени номеро ++359********* и ++359********* от
18.9.2020г. за период 20/10/2020-19/01/2021г.
138.92лв. дължими абонаментни такси по приложение към договор за
мобилни услуги с предпочетени номеро ++359********* и ++359********* от
18.9.2020г. за период 20/11/2020-19/12/2020г.
61.97лв. дължими абонаментни такси по приложение към договор за
мобилни услуги с предпочетени номера ++359********* и ++359********* от
18.9.2020г. за период 20/12/2020-19/01/2021г.
4
заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.12.2022г. до окончателното им изплащане,
присъдени по заповедното гр.д.№16523/2022г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА К. К. Д. ЕГН********** от гр.Варна,*** да заплати на ищеца
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумите от 505лв.
разноски по заповедното производство и 955лв. разноски по исковото
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5