РЕШЕНИЕ
№ 12648
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20231110158942 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. К.,
ЕГН: **********, адрес: *******, чрез адв. В. О. от САК, срещу **********,
ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: *********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1,
т. 1, предл. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1 751,10 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение),
изразяващи се в следните сторени разходи: 320,00 лв. за ЯМР преглед на
дясно коляно; 27,24 лв. за закупуване на лекарства Сераза табл. 1 опаковка и
Сераза гел 1 опаковка; 30,00 лв. за първичен амбулаторен преглед; 320,00 лв.
за ЯМР преглед на колянна става; 22,30 лв. за закупуване на лекарства Бен-гей
1 опаковка, Гастроцит капс. 1 опаковка и Мипрофен табл. 1 опаковка; 50,00 лв.
за първичен преглед; 46,46 лв. за закупуване на лекарства Ксарелто табл. 1
опаковка; 911,60 лв. за потребителска такса и избор на екип за артроскопски
процедури в областта на скелетно-мускулна система; 23,50 лв. за закупуване
на медицински консумативи, във връзка с претърпени от ищеца травматични
увреждания като пешеходец вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2021 г. в
гр. ********* на бензиностанция ********, причинено от водача на лек
автомобил марка ********, за който е била сключена с ответното дружество
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица
1
№ BG/22/121001108699 с период на застрахователно покритие от 20.04.2021 г.
до 19.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.03.2022 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2021 г., около 12.00 ч. в гр. София,
на бензиностанция “*********, намираща се на б********, ищецът спрял
автомобила си на бензиноколона № 9, за да зареди гориво. По същото време Б.
Б. М. – водач на лек автомобил марка „***** навлязъл в бензиностанцията и
предприел маневра „движение на заден ход“. В този момент ищецът бил
излязъл от автомобила и се намирал непосредствено до предна лява врата на
автомобила си с гръб към лек автомобил марка „********“. Водачът на лек
автомобил марка “********“ предприел маневра „движение на заден ход“, без
да се увери лично или с помощта на друг човек дали зад автомобила не се
намира пешеходец и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, като същият не наблюдавал пътя зад управлявания от него
автомобил. Вследствие противоправното поведение на водача Б. М. настъпило
ПТП, като тялото на ищеца било притиснато между задната част на лек
автомобил марка „********“ и лявата странична част на паркирания от ищеца
лек автомобил. Твърди се, че водачът на лек автомобил марка “********“,
модел *****, напуснал местопроизшествието, без да уведоми компетентните
органи на КАТ и да изчака идването им на място. Ищецът позвънил на
телефон 112 и на мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП, както и
служители на СДВР - Отдел „Пътна полиция“. Твърди се, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на дясно коляно; фрактура на дясна фибула/счупване на малък
пищял; контузия на десен раменен пояс и мишница; травма на гръдния кош;
повърхностна травма на окосмената част на главата; инкомплетна лезия в
задния рог на медиалния менискус на дясно коляно и съпровождащи
усложнения в рамките на ставата; едем на мастните тела на Хоффа/едемни
промени по хода на предна кръстна връзка; костномозъчен едем във фемура и
тибията; лезия в мастните планове дорзално от ставата; реактивен бурсит и
синовиит и вътреставен излив. Ищецът бил транспортиран от екип на СМП в
****, без спомен за случилото се, с оплаквания от силни болки в областта на
главата, дясно коляно, десен горен крайник и гръдния кош. След проведени
прегледи и извършени образни изследвания били установени контузия на
дясно коляно, контузия на раменния пояс и мишницата, травма на гръдния
кош и повърхностна травма на окосмената част на главата, като десният долен
крайник бил имобилизиран с ортеза. Поради силни болки в областта на дясно
коляно, на 26.11.2021г. било извършено МРТ изследване на увредената област,
при което било установено, че вследствие настъпилото ПТП на ищеца била
причинена инкомплетна лезия в задния рог на медиалния менискус; едем на
мастните тела на Хоффа; лезия в мастните планове дорзално от ставата;
реактивен бурсит и синовиит. Поради продължаващи болки, оток и
ограничени движения в дясното коляно, на 02.12.2021 г. ищецът бил
прегеледан от специалист-ортопедия и травматология, при което му била
2
поставена основан диагноза „контузия на коляното/контузио генус декс. лезио
мен. мед. генус декс., с придружаващи заболявания и усложнения: други
увреждания на мениска“ и му била назначена терапия – имобилизация с
ортеза и медикаментозно лечение със сераза таблетки и сераза гел. Поради
силни болки и ограничени движения в дясната колянна става, на 14.02.2022 г.,
ищецът бил прегледан от специалист-ортопедия и травмотология, при което
му била поставена основна диагноза „други вътреставни увреждания на
колянната става“ и ищецът бил насочен за извършване на ЯМР преглед на
дясна колянна става за уточняване на диагнозата. От извършената МРТ на
дясно коляно бил установен ставен излив, костномозъчен едем във фемура и
тибията, травма на задния рог на медиалния менискус, едемни промени по
хода на предна кръстна връзка. След проведен консултативен преглед със
специалист-ортопедия и травматология на 21.02.2022г., ищецът бил насочен за
извършване на оперативна интервенция на увредения крайник, а на 04.03.2023
г. била направена операция – парциална резекция на нестабилните участици от
медиания меникс. Твърди се, че във връзка с лечението си ищецът е сторил
следните разходи: на 29.11.2021 г. сумата от 320,00 лв. за ЯМР преглед на
дясно коляно; на 02.12.2021 г. сумата от 27,24 лв. за закупуване на лекарства
Сераза табл. 1 опаковка и Сераза гел 1 опаковка; на 02.12.2021 г. сумата от
30,00 лв. за първичен амбулаторен преглед; на 17.02.2022 г. сумата от 320,00
лв. за ЯМР преглед на колянна става; на 21.02.2022 г. сумата от 22,30 лв. за
закупуване на лекарства Бен-гей 1 опаковка, Гастроцит капс. 1 опаковка и
Мипрофен табл. 1 опаковка; на 03.03.2022 г. сумата от 50,00 лв. за първичен
преглед; на 05.03.2022 г. сумата от 46,46 лв. за закупуване на лекарства
Ксарелто табл. 1 опаковка; на 05.03.2022 г. сумата от 911,60 лв. за
потребителска такса и избор на екип за артроскопски процедури в областта на
скелетно-мускулна система и на 08.03.2022 г. сумата от 23,50 лв. за закупуване
на медицински консумативи. Твърди се, че на виновния водач Б. М. бил
съставен******* г. за нарушени разпоредби от ЗДвП и издадено НП №
********* г., с което му е наложено административно наказание и лишаване
право да управлява МПС за срок от 1 месец. Във връзка с натъпилото ПТП
било образувано и ДП № *******. по описа на СРП. Към датата на ПТП
гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/121001108699 с период
на застрахователно покритие от 20.04.2021 г. до 19.04.2022 г. На 01.12.2021 г.
ищецът сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение, като с
молба от 06.12.2021 г. посочил банкова сметка, по която да бъде извършено
плащането, но такова не било определено и изплатено. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
направените по делото разноски и присъждане на дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„******** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
3
същата чрез юрк. *****. Процесуалният представител заявява, че не оспорва
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
относно описания в исковата молба лек автомобил към датата на процесното
ПТП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм, както и вината на водача на лек автомобил марка „********”,
модел ********. Твърди, че ПТП е възникнало по вина на пострадалия -
пешеходец, който нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП и със
собствените си действия е станал причина за настъпване на негативните
последици. В условията на евентуалност е наведено възражение за
съпричиняване, като се твърди, че до инцидента не би се стигнало, ако
ищецът не е бил застанал зад л.а. „********”. Твърди, че ищецът е следвало да
изчака зареждането на автомобила си зад него или при касите, където е
следвало да заплати. Оспорва настъпването на твърдените травматични
увреждания, същите да са в резултат от процесното ПТП, че ищецът
действително е сторил твърдените разходи за лечение, както и наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените
имуществени вреди. Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава
поради недължимост на главното вземане. Моли съда да се постанови съдебно
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
С определение № 46214/30.12.2023 г., постановено по гр. д. № 58942/2023
г. по описа на СРС, 59 състав, като трето лице помагач на страната на
ответника е конституиран Б. Б. М., който не взима становище по предявения
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложената по делото справка от
база данни на Информационен център към ******** се установява, че към
датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил марка „********”,
******, е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“, обективирана в полица № *******с период
на застрахователно покритие от 20.04.2021 г. до 19.04.2022 г., страна по който
е ответното застрахователно дружество.
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
***** г., съставен от дежурен ТПТП – ОПП - СДВР, и служебна бележка с рег.
№ ***** г., издадена от *****“, се установява, че на 23.11.2021 г., около 12:00
часа в гр. София, на б********, в района на бензиностанция ******** е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „********“, ******, управляван
от Б. Б. М., и пешеходеца Р. В. Костаднов. В графа „обстоятелства и причини
за ПТП“ е посочено, че лек автомобил марка „********“, модел „*****
управляван от Б. Б. М., извършва неподсигурена маневра – движение на заден
ход в района на бензиноколонка № 9 на бензиностанция ********, находяща
4
се на б********, като става причина и реализира ПТП с намиращия се зад
него пешеходец Р. В. *****. Посочено е, че след ПТП водачът с автомобила е
напуснал мястото без да уведоми органите на полицията.
Като писмени доказателства по делото са приети множество медицински
документи, издадени във връзка с извършени от ищеца прегледи и
изследвания в периода от 23.11.2021 г. – 21.02.2022 г., а именно: фиш за
спешна медицинска помощ от 23.11.2021 г., издаден от ****; лист за преглед
на пациент в КДБ/СО № 379043/23.11.2021 г., издаден от д-р Х. Х., У*****
(Спешен кабинет по ортопедия и травматология); амбулаторен лист №*** г.,
издаден от д-р Д. ******, ****; амбулаторен лист № *** г., издаден от д-р Б.
В., У******* документ за извършена рентгенография на цервикални
прешлени и череп, издаден от *****; образна диагностика № ****** г., изд. от
д-р И. ****, ******; образна диагностика № ***** г., изд. от д-р Х. ****,
*****; магнитно-резонансно образно-диагностично изследване от 26.11.2021
г., издадено д-р А. ***, „*** съдебно-медицинско удостоверение № ***** г. и
допълнение към него, издадени от д-р М. *******, У************
амбулаторен лист № ******* г., издаден от д-р К. *********, „********;
амбулаторен лист №****** г., издаден от д-р К. *******, „Д********;
амбулаторен лист №******** г., издаден от д-р К. ****, „****; амбулаторен
лист № ******г., издаден от д-р П. *******, „****; резултат от образно
изследване от 17.02.2022 г., изд. от д-р Б. ******, ******; амбулаторен лист №
0****** г., изд. от д-р П. Х********; епикриза, изд. от У*******“ ООД,
К*****; медицински протокол на ЛКК № ***** г. към УМБАЛ „*********“
ООД, както и 3 бр. рецепти.
Като писмени доказателства по делото са приети множество фактури,
ведно с приложен към всяка от тях фискален бон, по които получател е
ищецът Р. В. К..
От фактура № **********/29.11.2021 г. с доставчик „*****на стойност
320,00 лв. с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че
на посочената дата ищецът е заплатил сумата от 320,00 лв. за извършен ЯМР
преглед на дясно коляно.
От фактура № *****/02.12.2021 г. с доставчик *****на стойност 27,24 лв.
с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че на
посочената дата ищецът е закупил лекарства – една опаковка Сераза 15 мг х
30 бр. и една опаковка Сераза гел 50 мл., за които е заплатил сумата от 27,24
лв.
От фактура № **********/02.12.2021 г. с доставчик „***** на стойност
30,00 лв. с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че
на посочената дата ищецът заплатил сумата от 30,00 лв. за първичен
амбулаторен преглед при д-р К. **.
От фактура № ****/17.02.2022 г. с доставчик „**** на стойност 320,00 лв.
с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че на
посочената дата ищецът е заплатил сумата от 320,00 лв. за ядреномагнитен
5
резонанс на колянна става.
От фактура № **/21.02.2022 г. с доставчик „********на стойност 22,30
лв. с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че на
посочената дата ищецът е закупил лекарства – една опаковка Бен-Гей унг. 35
г., една опаковка Гастроцид капс. 20 мг. х 14 и една опаковка Мипрофен табл.
100 мг х 15, за които е заплатил сумата от 22,30 лв.
От фактура № **********/03.03.2022 г. с доставчик „*** на стойност
50,00 лв. с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че
на посочената дата ищецът заплатил сумата от 50,00 лв. за първичен
амбулаторен преглед при д-р К. ****.
От фактура № *******/05.03.2022 г. с доставчик „С******* на стойност
46,46 лв. с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че
на посочената дата ищецът е закупил лекарства – една опаковка Ксарелто тб.
10 мг х 10 L, за коeто е заплатил сумата от 46,46 лв.
От фактура № ****/05.03.2022 г. с доставчик „***** на стойност 911,60
лв. и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че на посочената
дата ищецът е заплатил сумата от 11,80 лв. потребителска такса и сумата от
900,00 лв. за избор на екип – артроскопски процедури в областта на скелетно-
мускулната система.
От фактура № **********/08.03.2022 г. с доставчик ******* на стойност
23,50 лв. с ДДС и фискален бон от същата дата и стойност, се установява, че
на посочената дата ищецът е закупил медицински изделия – трог. превръзка
7/5/50 32100 и PIC термогел макси 20х30 см, за които е заплатил сумата от
23,50 лв.
По делото са приложени молби с вх. № 13405/01.12.2021 г., №
13557/06.12.2021 г., № 1926/23.02.2022 г., № 1929/23.02.2022 г. и №
2646/14.03.2022 г. по описа на ответника, адресирани от ищеца до ответника,
видно от които ищецът е отправил искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди относно процесното ПТП.
От приложеното по делото писмо с изх. № 2107/21.03.2022 г. по описа на
ответника, адресирано до ищеца, се установява, че ответникът е отказал да
изплати претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди с
мотива, че имуществените вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
По делтото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М. И. Х.. Свидетелката сочи, че на 23.11.2021 г. е била в
бензиностанцията и се е обучавала. Свидетелства, че заедно с полицаите
изгледали записите от камерите, от които видели как клиент на
бензиностанцията спира до бензиноколонка, слиза от автомобила си и застава
до него. В този момент другият автомобил тръгнал на заден ход и ударил
ищеца в краката, при което последният бил затиснат между двата автомобила.
След това водачът на автомобила, който извършил удара, спрял и попитал
пострадалия нещо, след което си тръгнал и напуснал бензиностанцията в
6
посока „Л******“. Сочи, че пострадалият се обадил на полицията.
Свидетелства, че пострадалият трудно ходел и са му помогнали да влезе в
бензиностанцията, след което същият се обадил на синовете си. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични и вътрешно
непротиворечиви.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на дясно коляно и
увреда на вътрешния медиален мениск на дясна колянна става; контузия на
десен раменен пояс и мишница; травма на гръдния кош и повърхностна
травмана окосмената част на главата. Вещото лице при направения анализ на
приложените по делото финансови документи е установило, че направените
разходи по тях са във връзка с установяване на получените от ищеца
увреждания и проведеното лечение.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице посочва, че процесното произшествие е
настъпило при следния механизъм: на 23.11.2021 г., около 12:00 часа, в ****
лек автомобил марка „********“, модел „********** управляван от Б. Б. М.,
извършва неподсигурена маневра „движение на заден ход“ в района на
бензиноколонка №*******на беззиностанция ********, находяща се на
б********, поради което става причина и реализира ПТП с намиращия се зад
него пешходец *******В. К.. При изслушването му в открито съдебно
заседание, проведено на 28.03.2025 г., вещото лице е уточнява, че водачът на
автомобила е извършил движение на заден ход и вследствие на това е
настъпило съприкосновение с пострадалия, който по това време се намирал до
собствения си автомобил в областта на предния калник и зареждал
автомобила си с гориво.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ. За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните
имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на
обратно доказване, наличието на вина. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване в
негова тежест е да установи твърдяното от него поведение на пешеходеца,
7
което да е допринесло за настъпване на вредите.
Съдът намира, че от събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства
(констативен протокол за ПТП с пострадали лица), показанията на св. Х. и
заключението на автотехническата експертиза се установява по безспорен
начин механизма на настъпване на процесното ПТП и причината, която е
довела до него, а именно: Б. Б. М., управлявайки лек автомобил марка
„*****, навлязъл в бензиностанцията и предприел маневра „движение на
заден ход“, вследствие на което ударил със задната част на автомобила си
десния крак на пешеходеца Р. В. К., след което го притиснал към автомобила
му. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение на водача на
ППС, преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, а съгласно ал. 2 по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. В кокретния случай, с оглед установения по
делото механизъм на ПТП, съдът приема, че водачът на лек автомобил марка
„*****, е допуснал нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, като преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното му средство е
свободен и не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното му
средство, било лично или чрез осигурено от него лице, което да му
сигнализира за опасности. Същевременно съдът намира, че водачът на лек
автомобил марка „*****, е следвало да прояви по-голямо внимание предвид
обстоятелството, че се намира на територията на бензиностанция, където
обичайно има движение на пешеходци, които са уязвими участници в
движението и по отношение на които разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП
предвижда, че водачите на пътно превозно средство са длъжни да бъдат
внимателни и предпазливи.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да
опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
От представените по делото медицински документи и заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установяват и причинените на ищеца
телесни увреждания, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
тези травми, както и предприетите действия за възстановяването му.
От представените по делото фактури и фискални бонове към всяка от тях
се установяват извършените от ищеца разходи, като съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза същите са във връзка с установяването на
травматичните увреждания от процесното ПТП и тяхното последващо
лечение. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника,
че липсват доказателства за настъпването на твърдените имуществени вреди
за ищеца и същите да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Както се посочи тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от
8
приетите по делото писмени доказателства (фактури и фискални бонове) и
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Разпоредбата на чл. 113,
ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко данъчно задължено лице - доставчик, е
длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или
услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите,
когато доставката се документира с протокол по чл. 117. А съгласно чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е
длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Фискалният бон е хартиен документ, регистриращ
продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност – чл. 118, ал. 3
ЗДДС. С оглед цитираните разпоредби на ЗДДС и предвид обстоятелството, че
фактурите за предоставени медицински услуги и закупени лекарства са
издадени на ищеца и същите са придружени със съответните фискални
бонове, съдът приема, че заплащането на сумите по тях е извършено от ищеца.
По отношеное на направените от ищеца разходи за закупуване на
лекарства и медицинки изделия, за прегледи, изследвания и потребителска
такса съдът счита, че така извършените от ищеца разходи са в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие и като такива подлежат на обезвреда. От
писмените доказателства по делото се установява, че същите са в твърдените
от ищеца размери, а именно: 30,00 лв. за първичен амбулаторен преглед;
50,00 лв. за първичен преглед; 320,00 лв. за ЯМР преглед на дясно коляно;
320,00 лв. за ЯМР преглед на колянна става; 11,60 лв. за потребителска такса;
27,24 лв. за закупуване на лекарства Сераза табл. и Сераза гел; 22,30 лв. за
закупуване на лекарства Бен-гей, Гастроцит капс. и Мипрофен табл.; 46,46 лв.
за закупуване на лекарства Ксарелто табл.; 23,50 лв. за закупуване на
медицински консумативи. Съдът намира, че ползването на тези услуги е
обичайно и правомерно и е израз на правото на пациента да положи за
здравето си най-добрата според възможностите си грижа, без да е някакъв вид
луксозна добавка към лечението.
Изложеното се отнася и до рахода, направен за услугата „избор на екип“,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същият също следва бъде
възстановен на ищеца. Правната регламентация относно предоставяне на
услугата „избор на екип“ се съдържа в § 1, т. 12 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където е посочено,
че „избор на лекар/екип“ е изразяване на предпочитание от пациента
9
конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на
болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в
лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат
допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия –
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни
битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2.
допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното
заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен
сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор,
съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или
екип от медицински специалисти. Съгласно ал. 6 от посочената разпоредба,
избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от
пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда
на чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата предвижда, че избор на лекар/екип
се допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес по съответната клинична
пътека/амбулаторна процедура, посочена от пациента, а съгласно ал. 2,
лекарят, извършил конкретна интервенция, манипулация или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес, е длъжен да предоставя
при необходимост консултации и да взаимодейства с лекарите, които лекуват и
наблюдават пациента, през цялото време на престоя му в лечебното заведение.
В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се допуска
извършването на избор на лекар/екип, сред които са: 1. избор на лекар/екип,
който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в
лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение
лекуващ лекар на пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно
утвърдения график в лечебното заведение/структурата; 3. след осъществяване
на конкретната интервенция или специфичната част от диагностично-
лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5. когато медицинските
специалисти от екипа са определени служебно от лечебното заведение да
извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или
манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията
относно цената на услугата. Съглансо чл. 31, ал. 1 от Наредбата, лечебните
заведения определят цената за избор на лекар/екип за конкретна дейност по
чл. 28, като цената за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв., а за избор
на екип - 900 лв. Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че
медицинската услуга „избор на екип“ е уредена като допълнително право,
установено в полза на пациента. Положение, при което от упражняване на
признато от закона право следват неблагоприятни последици за лицето, в
10
полза на което е предоставено същото, противоречи на духа на закона и на
целта на законодателя за позитивноправната регламентация на това право. До
този резултат обаче би се стигнало, ако се приеме, че при извършване на избор
на екип, разноските следва да останат в тежест на пациента, а не да се възлагат
върху делинквента, респективно върху лицето, което отговаря за причинените
от него вреди по застраховката гражданска отговорност. Напротив,
възлагането на тези разноски в тежест на лицето, което поначало носи
отговорност за непозволеното увреждане, е именно онази гаранция, която
осигурява свободно и безпрепятствено упражняване на признатото от закона
право.
На следващо място, плащането за избор на екип не би могло да се приеме
за "луксозен разход", защото пряко касае начина на извършване на лечението
(в случая оперативната намеса), което с оглед вида на травматичното
увреждане и интервенцията, предполага една по-сигурна среда, в която
пациентът се чувства спокоен и същевременно пази кредитора от последващи
усложнения при неблагоприятно лечение. Правото на „избор на екип“ е
насочено към осигуряване най-добро лечение с цел гарантиране здравето на
лицето. Здравето е основно неотменимо човешко благо, предмет на абсолютно
субективно право, което е конституционно гарантирано, като съгласно чл. 52,
ал. 3 от Конституцията на Република България държавата закриля здравето на
гражданите. Ето защо не следва да се приема, че упражняването на правото на
избор на екип с цел именно осигуряване на здравето като висше човешко
благо следва да рефлектира в разкъсване на причинната връзка между
противоправното деяние и вредата. След като разходът е в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП и реално е направен, същият
представлява имуществена вреда за ищеца, който е имал право да избере най-
добрия медицински екип за предстоящата операция.
От друга страна в случая не може и да съществува съмнение, че
извършените разходи в размер на 900,00 лв. за заплащане на услугата „избор
на екип“ са в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, в
каквато насока е и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Поради това, както и с оглед гореизложените аргументи в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разходи за упражняване на
правото да избере от кого да бъде проведено лечението.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца съдът намира следното. За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
11
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона,
може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно е навел възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при твърдения, че ищецът не е
следвало да застава зад лек автомобил марка „*****, а трябвало да изчака зад
автомобила си неговоро зареждане или при касите, където е следвало да
заплати, поради което е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗДвП, съгласно които при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и 2. да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение. От показанията на св. Х. и заключението на съдебната
автотехническа експертиза се установява, че към момента на инцидента
ищецът се е намирал непосредствено до автомобила си с оглед намерението
му да зарежда гориво, т.е. ищецът е бил на място, което е необходимо с оглед
подготовка на лекия автомобил за зареждане с гориво, поради което
направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът доказа всички елементи
отфактическия състав на чл. 432 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на участвалото превозно средство в процесното ПТП
относно претърпените имуществени вреди от ищеца.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ за доказан по
основание и размер и същият следва да бъде уважен за сумата в предявения
размер от 1 751,10 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането. Разрешението е дадено с оглед разбирането, че пострадалия е
длъжен съгласно чл. 380 КЗ да отправи първо претенция до застрахователя и
ако той откаже плащане, то за него се поражда правото на иск пред съда. В
този смисъл, тримесечният срок по чл. 496 КЗ е такъв, след изтичането на
12
който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за
отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод, че застрахователят
е изпаднал в забава, считано от предявяване от страна на ищеца на
претенцията за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществените вреди от събитието, след който момент застрахователят
отговаря за собствената си забава (така решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о. и др.). В конкретния случай, установява се по
делото, че ищецът е отправил претениця за заплащане на отделните
имуществени вреди с отделни молби, като последната такава е от 14.03.2022
г., от която дата се претендира и дължи законна лихва за забава върху
главницата до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът, който своевременно е направил искане за
присъждане на такива. Същият е сторил разноски за държавна такса,
депозити за възнаграждения за вещи лица и свидетел и такса за издаване на
съдебно удостоверение в общ размер на 695,05 лв., която сума ответникът
следва да бъде осъден да му я заплати.
Направено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено безплатно предоставяне на правна защита по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът е този, който
определя възнаграждението, като в настоящия случай съдът, като отчете
фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес
по делото и обема, положен труд от процесуалния представител, счита, че на
адв. В. В. О. от САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 570,13 лв. с ДДС
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на Р. В. К., ЕГН: **********, адрес:
*******, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 1 КЗ,
сумата от 1 751,10 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди (разходи за лечение), изразяващи се в следните сторени
разходи: 320,00 лв. за ЯМР преглед на дясно коляно; 27,24 лв. за закупуване на
лекарства Сераза табл. 1 опаковка и Сераза гел 1 опаковка; 30,00 лв. – за
първичен амбулаторен преглед; 320,00 лв. за ЯМР преглед на колянна става;
22,30 лв. за закупуване на лекарства Бен-гей 1 опаковка, Гастроцит капс. 1
опаковка и Мипрофен табл. 1 опаковка; 50,00 лв. за първичен преглед; 46,46
лв. за закупуване на лекарства Ксарелто табл. 1 опаковка; 911,60 лв. за
13
потребителска такса и избор на екип за артроскопски процедури в областта на
скелетно-мускулна система; 23,50 лв. за закупуване на медицински
консумативи, във връзка с претърпени от ищеца травматични увреждания като
пешеходец вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2021 г. в гр. ********* на
бензиностанция ********, причинено от водача на лек автомобил марка
********, за който е била сключена с ответното дружество валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
******* с период на застрахователно покритие от 20.04.2021 г. до 19.04.2022
г., ведно със законната лихва от 14.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА **********, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на Р. В. К., ЕГН: **********, адрес:
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 695,05 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА **********, ЕИК: **********, седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на адв. В. В. О. от САК, адрес: гр. ****, ул.
„****** на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 570,13 лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца Р. В. К.
безплатна правна помощ в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на Б. Б. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ул. „12-та“ № 5В, като трето лице помагач на страната на
ответника **********, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление:
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14