№ 837
гр. в. 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110205396 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от ЦВ. СТ. М. против НП № 21-0819-
005105/03.12.2021г. на Началник група към ОД на МВР-в. сектор ПП-в. с
което на основание чл. 179 ал.2, вр. с чл. 179 ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗдвП
му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца и „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 123, ал.1 т.2 от
ЗДвП.
В жалбата си, въззивникът оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното
производство. Иска съда да отмени обжалваното НП като необосновано,
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 17.09.2021 г. около 07:47 в гр.в. ул.“з.“, свид.Г.Г. се придвижвала
към училището в което учела, като при движението си като пешеходец
предприела пресичане на пътното платно по обособената пешеходна пътека.
Пешеходна пътека била обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак
Д17 от ЗДвП. Пешеходецът започнал пресичането на пътното платно по
пешеходната пътека, като в същото време въззивника управлявал л.а. с рег.№
В0590ВМ и изчаквал да премина до пешеходната пътека. Въпреки, че по нея
пресичал видимо непълнолетно лице, въззивника предприел движение с
автомобила си и не пропуснал вече движещата се пешеходка по маркираната
пешеходна пътека, последвал удар между автомобила управляван от
въззивника и пешеходеца. В следствие на удара реализиран в левия крак на
свид.Г., тя се присвила завъртяла се и се подпряла с две ръце на предния
капак на автомобила за да не падне пред автомобила. След няколко секунди
свидетелката продължила движението си по пешеходната пътека видимо
накуцваща. След удара въззивника не спрял автомобила, не слязъл от него и
не се поинтересувал от състоянието на пострадалата. Близкостояща камера
записала инцидента, като запис от охранителната камера е представен по
делото. В последствие родителите на пострадалата непълнолетна Г.
уведомили КАТ Варна. Също така се наложило свид.Г. да посети и лекар
поради изпитваната силна болка в крака.
По случая била извършена проверка от органите на КАТ в. при която бил
иззет и приложен по адм. преписка видеозапис на настъпилото ПТП.
Въз основа на установените факти, св. Михайлов съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123 ал.1
т.2 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство са разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя. По делото е разпитана в качествата на свидетел и
пострадалата Г.. По делото са приобщени като писмени доказателства
материалите по АНП. Назначена е видеотехническа експертиза на
представения видеозапис на настъпилото ПТП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
2
от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и
непротиворечащи помежду си.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -от
началника на група в сектор ПП-КАТ – в. видно от копие на Заповед №
8181з-1518/14.05.2018 г.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна
страна следното:
1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта, с която е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
за нарушение на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно бе
установена фактическата обстановка, визирана в НП и АУАН. За да формира
посочения извод, съдът изцяло кредитира показанията на свид.Н., които бяха
ценени като косвени такива досежно настъпилото ПТП, механизма на
същото.
Показанията на св. Г. бяха оценени като преки такива досежно
механизма на настъпване на произшествието, като в тази част същите
3
кореспондират с кредитираните от съда гласни доказателства. Свидетелката
сочи, че е предприела пресичане на пешеходната пътека след като е
възприела, че автомобила намиращ се в близост не се движи и за нея няма
пречка да извърши преминаването по пешеходната пътека, независимо, че
преди нея има спрял автомобил. Фактът, че автомобила е спрял и изчаква
преминаващ пешеходец е дал възможност на пешеходката да прецени, че
следва да премине по пешеходната пътека. Свидетелката сочи, че след като е
направила няколко крачки автомобила е предприел движение напред
независимо, че тя вече е била нае пешеходната пътека и е предприела
пресичане и към момента се е намирала пред него. При потеглянето на
автомобила се е получило съприкосновение между тях, като е получила удар
в десния крак от предната част на колата. От силата на удара тя е залитнала и
се е подпряла с две ръце на капака на автомобила за да не падне на земята.
След като е нямало реакция от водача на автомобила свидетелката е
продължила видимо накуцваща движението си по пешеходната пътека.
Свидетелката сочи, че водача на автомобила не се е интересувал какво е
състоянието и. Съдът напълно кредитира показанията на пострадалата
свидетелка тъй като те изцяло се потвърждават от приобщения по делото
видеозапис на произшествието.
При изследването на записа се установи, че той е автентичен и по него
не са установени манипулации. В приложение към експертизата са
приложени подбрани снимки от произшествието в хронологичен ред, даващи
данни за събитията. От тях ясно се установява, че свидетелката предприема
пресичане по пешеходната пътека при спрял автомобил даващ и предимство
да премине по нея. Видно е потеглянето на автомобила, докато пешеходката
се намира на пешеходната пътека, самият удар на автомобила управляван от
въззивника с пресичащата пешеходка при който с предната част удря левия
крак на пресичащото момиче, отхвърлянето на свидетелката, завъртане и
подпирането и с ръце на автомобила, оттеглянето и с накуцване и липсата на
каквато и да е реакция от страна на водача. От записа се установява, че водача
на автомобила не слиза, не се интересува от състоянието на момичето.
Съдът оцени като противоречащи на житейската логика твърдения на
въззивника, изложени в обясненията му, приобщени чрез АНП, а именно –
при предприемане на движението си по пешеходната пътека на нея е нямало
никои, и след като видял приближаващо момиче е спрял. Това негово
4
твърдение се опровергава изцяло от наличния по делото видеозапис на
произшествието от който ясно се вижда, че въззивника предприема движение
напред при стъпил на пешеходната пътека човек.
Анализът на кредитираните от съда гласни и писмени сочи, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното
МПС, като на пешеходна пътека не е пропуснал предприелия пресичане
пешеходец. Съгласно чл. 119 ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Съгласно разпоредбата на чл. 179 ал.2 във вр. с
ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, който поради нарушение на правилата за предимство
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.
В параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като
„събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че вследствие на
възникналия инцидент при управление на МПС от въззивника е предизвикано
нараняване на пешеходеца, поради което същият има характер на пътно-
транспорто произшествие по смисъла на чл. 179 ал.2 от ЗДвП. С оглед на
изложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на
въззивника, като коректно е посочено правното основание и нарушената
правна норма.
Предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, към
които съдът отнесе данните за други нарушения на ЗДвП, допуснати от
водача, видно от справката за нарушител, и с оглед данните за настоящите
нарушения съдът счита, че наказание в максимален размер се явява
справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Съдът също
така съобрази, че ПТП е реализирано по отношение на непълнолетно лице,
като този факт е бил видим за въззивника. Въззивника не слиза от
автомобила, не реагира по никакъв начин, не съобщава за инцидента, а просто
продължава движението си с автомобила. Липсата на реакция от негова
5
страна след като е причинил удар, болка и травма на свидетелката, същата се
отдалечава накуцвайки от автомобила и ако съобразно възрастта си тя не е
реагирала правилно и не е потърсила веднага правата си като пострадал от
ПТП, то водача на автомобила е този който е следва да изпълни задълженията
си визирани в ЗДвП.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта, с която е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
за нарушение на чл. 123 т.2 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи; до пристигането на
органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че
вследствие на ПТП, в което е участвал въззивника, е пострадал пешеходец.
Безспорно въззивникът е възприел настъпилото съприкосновение между
управляваното от него превозно средство и тялото на пострадалия, което се
установява от демонстрираното от същия поведение, непосредствено след
инцидента. Видно от всички гласни и писмени доказателства, вкл. от
обясненията на жалбоподателя в хода на административно-наказателното
производство същият непосредствено след инцидента не е спрял автомобила
и е продължил движението му като е напуснал местопроизшествието без да
изпълни задължението си по чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП. В случая същият е
извършил нарушение на посочената разпоредба непредпазливо при форма на
вината – небрежност, доколкото въпреки, че не е възприел конкретно
нараняване на въззивника, той е бил длъжен и е могъл да предположи, че на
лицето е причинено такова, както с оглед поведението на пострадалия.
Поради изложените съображения, съдът счита, че правилно е
ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. 175 ал.1 т.5 от
ЗДвП, доколкото осъщественото от него нарушение е предвидено в
6
хипотезата на цитираната норма.
Предвид посочените по-горе отегчаващи отговорността на въззивника
обстоятелства, наложените наказания между минималния и средния респ. в
среден размер, съдът прецени като справедливи такива.
Поради изложените съображения, съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на
80лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-005105/03.12.2021г. на Началник
група към ОД на МВР-в. сектор ПП в. с което на ЦВ. СТ. М. на основание чл.
179 ал.2, вр. с чл. 179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 119 ал.1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗдвП му е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и „Глоба” в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 123, ал.1 т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. М. с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР -
Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-днеен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8