Определение по дело №525/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 436
Дата: 11 юни 2020 г.
Съдия: Красимир Георгиев Гайдаров
Дело: 20203100600525
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

     /          гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,  в закрито   съдебно   заседание проведено на единадесети юни  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НАНКИНСКА                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ТРАЙЧО АТАНАСОВ                                                                         

        КРАСИМИР ГАЙДАРОВ                                                                                

 

 

                                                                         

като разгледа докладваното от съдията Гайдаров

ВЧНД  №525  по описа за 2020 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 22 - чл.345, вр.,чл. 249, ал.3 от НПК.

Образувано е по повод частен протест от прокурор при РП гр. Варна, против определение от 14.05.2020г. на трети състав на ВРС по НАХД №997/20г.г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия Р.Р..Навеждат се доводи, че няма допуснати съществени процесуални нарушения тъй като са посочени нарушенията които е допуснал обвиняемия  по чл.40 ал.2 от ЗДв и специалната норма на чл.20 ол.2 от ЗДвП.

Предлага се да бъде отменено определението на съда с което се прекратява съдебното производство.

Настоящият състав на ВОС за да се произнесе взе предвид следното:

Частния протест е подаден в срок и от надлежна страна, като по същество се явява неоснователен.

Обжалваното определение от 14.05.2020г. на двадесет и осми състав на ВРС по НОХД №1545/18г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото е произнесено в  Разпоредително заседание проведено на същата дата.

В определението съдът е приел, че при предявяване на обвинението срещу  Р.Р. нарушената правна норма визирана в постановлението е по ЗДвП е чл.40 ал.2 , а във внесеното по реда на чл. 375 от НПК Постановление с предложение за налагане на административно наказание  като такава е посочена -  чл.20 ал.2 от ЗДвП. Прието е  че липсва  законова възможност в това производство да се отстранява техническа грешка, ако става въпрос за такава.

Съдът е констатирал, че е налице съществено процесуално нарушение тъй като обвиняемия не можел да разбере в какво точно е обвинен и това нарушение е отстранимо ако делото се върне на прокуратурата.

Настоящият състав на ВОС споделя тезата и доводите на решаващия съд.

 В проверката по чл.248 от НПК съдията – докладчик е задължен да провери дали обвинителният акт респективно Постановлението с предложение за налагане на административно наказание отговаря на определени изисквания, едно от които е да не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Пределите на съдебен контрол са очертани в Решение №1 от 1999г. на Конституционния съд и тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС, ОСНК. Чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. В изложението към частния протест прокурорът защитава тезата си по същество че нарушенията предвидени в чл.20 ал.2 и чл. 40 ал.2 от ЗДвП са едни и същи и са относими като обща към специална норма.

Този извод на прокурора не се споделя от въззивния съд.В нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на МПС са длъжни при възникване на опасност да намалят скоростта или да спрат.В нормата на чл.40 ал 2 на водача е вменено задължение да наблюдава пътя и ако не може да стори това сам, да осигури лице което да му сигнализира за опасности. Извода от сравняването на двата текста е, че при настъпило ПТП при движение на заден ход следва да се счита че е нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП, а не чл.40 ал.2 от същия закон.От тук и следващия извод, че не предявявайки на обвиняемия Р. обвинение че е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП а ,че е нарушил чл.40 ал.2 от същия и едва в постановлението на прокурора е прецизирано нарушаване на друг текст от ЗДвП е довело до ограничаване на правото му защита, което е винаги съществено процесуално нарушение, което е отстранимо.

От този извод следва ,че определението на трети състав на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

 

Поради това и на основание  чл. 345, вр. чл. 249, ал.3 от НПК  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 14.05.2020г. на трети състав на ВРС по НАХД №997/20г.г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение,

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ   1.

                                                                                        

                                                                                                2.