Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2214
гр.
Пловдив, 2.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 28.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7201/2019г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ХОСМЕЛ”
ЕООД против Наказателно постановление № 68/25.10.2019, издадено от ДИРЕКТОР НА РИОСВ-ПЛОВДИВ, с което на „ХОСМЕЛ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв.
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП- пороци при словесното описание на нарушението,
непосочване на нарушената материално правна норма, неправилно приложение на чл.
18 и чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин:
На 22.08.2019 г. при извършена проверка от
експерти на РИОСВ-Пловдив, във връзка със спазване на нормативните изисквания
на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на площадка с местонахождение:
област Пловдив, община Раковски, с. Шишманци, УПИ И-СРЗ в масив 67 по КВС на с.
Шишманци, стопанисвана от „Хосмел“ ЕООД, се констатира, че на дружеството е
издаден регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на
отпадъци е № 09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. на основание чл.78, ал. 9, във
връзка с чл. 35, ал.З от Закона за управление на отпадъците. В раздел III
„Условия, при които да се извършват дейностите по третиране на отпадъци“ от
Решението, компетентният орган е определил условия за извършване на дейностите
по отпадъците, с цел съответствието им с изискванията на Закона за управление
на отпадъците, а именно: „Площадката, на която „Хосмел“ ЕООД извършва
дейностите с отпадъци да е оградена“, „Да са обособени места и съдове за
съхраняваните отпадъци“, както и „Предаването и/или приемането на отпадъците,
включени в настоящето решение да се извършва само въз основа на писмен договор
с лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО за отпадъци със съответния код,
съгласно Наредбата за класификация на отпадъците по чл. 3 от ЗУО.
При направения обход на
територията на площадката и извършената проверка на място, се констатира, че
площадката не е оградена в границите на разрешената площ. Има смесване на
различни кодове отпадъци, съхранявани на площадката. Няма поставени
обозначителни табели. Видно от записите в отчетната книга по приложение № 4,
съгласно Наредба № 1/2014 г. /Обн. ДВ. бр.51 от 20 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.51
от 19 Юни 2018г./, за период 23.03.2019 г. - 10.08.2019 г., отпадъци от
третиране с код 19 12 12 — други отпадъци /включително смеси от материали/ от
механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 12, в табл. №
3 IV няма образувани за целия период, както няма и записи за предаване на този
отпадък на фирми, притежаващи разрешителни документи, съгласно чл. 35 от ЗУО.
Не се и представиха договори затова. Извън границата на разрешената площадка
окомерно има струпани около 15 т. получени след третиране отпадъци в
биг-бегове.
Посочената
фактическа обстановка съдът намира за изцяло съответна на реализиралото се в
действителността, доколкото изцяло кореспондира на събраните по делото писмени
доказателства- Констативен Протокол 0008980, Решение №
09-РД-258-00/24.10.2012г.,както и показания на актосъставителя, който в съдебно
заседание изрично потвърди констатациите
от АУАН.
Приетата за
установена фактическа обстановка не се разколебава от представените от
жалбоподателя писмени доказателства, доколкото същите, както коректно изтъква
представителя на въззиваемата страна, касаят отпадък с различен код от този,
посочен в АУАН.
При правилно установена фактическа
обстановка АУАН и НП са издадени при допуснати процесуални нарушения, всяко от
които представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Същите са директно
следствие от неразбирането на наказващия орган коя в конкретния случай е
нарушената норма и коя санкционната разпоредба.
Не е спорно
между страните, а това е и становището на съда, че коректната санкционна
разпоредба е тази на чл. 136, ал.2, т.4 ЗУО. Същата освен
санкцията съдържа и общото задължение
на субектите по ЗУО да спазват условията, вписани в свидетелството им за
регистрация. В тази норма обаче освен общото задължение, не се съдържа конкретно правило за
поведение и в този смисъл същата се явява бланкетна. В конкретния
случай поради употребената специфична законодателна техника, с бланкетната
норма не се препраща към норми от друг
законов или подзаконов нормативен акт, а към
конкретни правила за поведение, инкорпорирани в индивидуален административен
акт- Решение за регистрация №
09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. В същото в Раздел III
изрично са посочени в 4 точки конкретни
правила за поведение, чието нарушаване се санкционира по реда на чл. 136, ал.2,
т.4 ЗУО.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен
реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и нарушената правна
норма. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: 1)какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната
квалификация на същото /кои са нарушените правила за поведение/.
Или казано
по друг начин при прочита на АУАН следва да става ясно по един несъмнен начин кои конкретни правила за поведение с кои
конкретни фактически действия/бездействия деецът нарушил.
В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. От текста на АУАН и НП е видно,
че контролните органи при дейността си по описание на нарушението са се
задоволили на първо място да възпроизведат задълженията за наказващия субект,
произтичащи от Раздел III на Решение за регистрация № 09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. След това в
цял абзац са описани фактическите констатации при извършената проверка. Липсва обаче съотнасяне на установените
факти към приложимите правила за поведение, т.е липсва посочване с кои факти, колко и кои точно правила за поведение
наказващият орган счита за нарушени. В случая допуснатия процесуален
порок е съществен, доколкото естеството на установените факти и правила за
поведение е такава, че не възможно директно съотнасяне на едното към другото, а
е необходима известна дейност по субсумиране на фактите към конкретното правило
за поведение.
В процесния
случай от начина на описание остава
напълно неясно колко и кои конкретни
правила за поведение, вписани в Раздел
III на Решение за регистрация №
09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. според актосъставителя и АНО са нарушени и с кое конкретно действие/бездействие е нарушено всяко
правило.
По този начин от една страна контролните
органи нарушават задължението си точно да опишат деянието от правна страна,
включително и като запълнят
бланкетната законова норма с конкретните приложими правила за поведение.
От друга страна, поради неизвършеното субсумиране на фактите към конкретните
правила за поведение се затруднява и дейността на съда като контролираща инстанция,
тъй като се поставя в пълна невъзможност
да провери правилността на правните изводи на наказващия орган. Посоченото се
явява абсолютно основание за отмяна на НП.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от
обективна и субективна страна, приложимото право /конкретни правила поведение,
които се твърди да са нарушен и връзката между факти и право.
Срещу тези факти и приложимо право нарушителят трябва да се брани. В този
смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение и на конкретните правила за
поведение, за които се твърди, че са нарушение в АУАН, съответно в НП
се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Очертаването на
тези фактически рамки и правни рамки и връзката между тях на по-късен етап- на
етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не
санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН,
доколкото наказаното лице се поставя в
положение да разбира за какво точно се наказва, след като наказанието вече е
наложено.
В
тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на Административен
съд-Пловдив, чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим при процесуални пороци, свързани с
неизлагане в АУАН и НП на всички факти, които обуславят съставомерност на
деянието, както и при непосочване на конкретните нарушени правила за поведение,
доколкото в противен случай напрактика би се обезсмислило изготвянето на АУАН и
цялата законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
Допуснат
е и още един самостоятелен порок при издаване на наказателното постановление.
От начина на описание в АУАН и НП е видно, че АНО счита, че наказаното лице не е изпълнило няколко самостоятелни
условия поставени в Раздел III на Решение за регистрация № 09-РД-258-00 от 24.10.2012 г.
В
същото време от текста на визирания Раздел Три се установява, че всяко условие, представлява отделно
и самостоятелно правило за поведение,
като част от правилата имат различно време, през което следва да се извършват в
сравнение с останалите. От гореизложеното е видно, че неизпълнението на всяко едно условие представлява самостоятелно
нарушение, което се санкционира по
реда на чл. чл. 136, ал.2, т.4 ЗУО.
Това
е така, доколкото при нарушения изразяващи се в бездействие или в отклонение от нормативно предписание за
даден период от време, какъвто е настоящия случай, броят на самостоятелните нарушения, извършени от дееца, е
равен на броя на различните позитивно
правни правила за поведение, които дееца не е спазил. В случая не са спазени няколко отделни правила за
поведение, насочени към различни
аспекти от дейността по управление на отпадъци, поради което и следва
да се приеме, че са извършени няколко
отделни нарушения.
Видно
от текста на НП обаче на дееца е наложено едно
общо наказание за всички нарушения в
рамите на законоустановения минимум , предвиждан от санкционната
разпоредба.
По този
начин е нарушена императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, гласяща че когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.
Посоченото
се явява самостоятелно основание за отмяна на НП.
В този
смисъл е и трайната практика
на административен съд Пловдив- Решение № 344 от 16.02.2018 г. по
к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд, Решение № 826 от
16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив
В
цитираната практика трайно и последователно се приема, че действително по този
начин наказаното лице се поставя в
по-благоприятно положение, защото вместо
да му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален
размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и
съставеното в този вид НП се явява несъобразено с правната рамка.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и че е напълно несподелим доводът на въззиваемата
страна, че НП следвало по необходимост да се потвърди, поради голямата
обществена опасност на повода за извършване на проверката /възникнал пожар/. Действително
контролните органи са призвани да защитават обществените отношения от
посегателства, но това не следва да става за сметка на спазване на законността
в техните действия. Още по-малко следва съдът да се превръща в регистратор на
волята на наказващия орган, поради медийността
и публичността на случая.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 68/25.10.2019, издадено от
ДИРЕКТОР НА РИОСВ-ПЛОВДИВ, с което на
„ХОСМЕЛ” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.