Решение по дело №369/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 669

 

гр. Пловдив, 10.04.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав :    

                                                                           СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА 

                                                                                                

при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА,  като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 369 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.,***, офис 3, против Заповед № 317з-551/16.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която е удължен еднократно срока за временното отстраняване от длъжност  на младши инспектор П.М.П., младши автоконтрольор I степен в група  "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, считано от 02.01.2023г.

В жалбата се сочи, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят и процесуалният му представител поддържат жалбата и претендират направените разноски. Допълнително адв. А. сочи, че заповедта с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност е отменена по съдебен ред и решението е влязло в сила, а процесната заповед е основана именно на нея.

Ответникът - директор на ОДМВР - Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ивелина Пенкова в писмено становище оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За допустимостта:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 24.01.2023 г., а жалбата против нея е подадена директно в Административен съд – Пловдив на 07.02.2023 г., следователно оспорването, като направено в законово установения срок, от адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

От  фактическа  страна е установено, следното:

Няма спор между страните, че жалбоподателят П.М.П. заема длъжност младши автоконтрольор I степен в група  "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Пловдив.

Със заповед № 317з-9718/12.10.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив (лист 15-17) е образувано производство по чл. 207 от ЗМВР срещу младши инспектор П.М.П., като е определен и дисциплинарно разследващ орган.

Със Заповед № 317з-10337/01.11.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, младши инспектор П.М.П. е временно отстранен от длъжност.

Последвало е и издаването на оспорената в настоящото производство заповед № 317з-551/16.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която е удължен еднократно срока за временното отстраняване от длъжност  на младши инспектор П.М.П., младши автоконтрольор I степен в група  "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, считано от 02.01.2023 г.

По настоящото дело е изискано и приложено за послужване адм. дело № 2937 по описа за 2022 г. на Пловдивски административен съд.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Заповедта в оспорената част – относно временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган съгласно чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, а именно органът образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, като правно основание за издаването е посочен чл.214, ал.3 от ЗМВР. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочена Заповед № 317з-10337/01.11.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив за временно отстраняване на младши инспектор П.М.П. от длъжност и е изложено, че до момента разследването по дисциплинарното производство не е извършено в цялост и предстои да се извършат действия след анализ на събраните доказателства. Посочено е още, че еднократното удължаване с още един месец на временното отстраняване от длъжност на младши инспектор П.М.П. за времето от 02.01.2023г. до 02.02.2023г. ще осигури обективно протичане на производството, а възстановяването му на заеманата длъжност може да попречи по дисциплинарното производство.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2 установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тук е мястото да се отбележи, че Заповед № 317з-10337/01.11.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив за временно отстраняване на младши инспектор П.М.П. от длъжност, която е фактическо основание за издаване на настоящата заповед е отменена по съдебен ред с Решение № 323 от 17.02.2023г. по адм. дело № 2937 от 2022г. по описа на Пловдивски административен съд, което дело е приложено за послужване по настоящото дело. Следва да се отбележи, че съдебното решение е влязло в законна сила на 16.03.2023г.

Съгласно установената трайна практика новите факти са от значение за делото, само ако са настъпили след издаване на оспорения акт. Това са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и са от значение за решаване на делото по същество. Правно значение имат само тези факти, които променят правното положение, съществувало към издаване на оспореният акт или отменят тези факти, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение, или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган (така Решение № 10022 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14514/2018 г., VII о.).

След като актът, с който жалбоподателят е временно отстранен от длъжност и който представлява фактическото основание и е правопораждащ факт за издаване на обжалваната заповед е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено в хода на настоящото съдебно производство, то оспореният акт понастоящем се явява издаден при липса на фактическо основание. Безспорно отмяната на фактическото основание с влязъл в сила съдебен акт е нов факт от значение за делото и попада в приложното поле на чл. 142, ал. 2 от АПК. Същият променя с обратна сила съществувалото към издаване на Заповед № 317з-551/16.01.2023 г.  правно положение. Така към момента се установява липсата на визиран в хипотеза на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР юридически факт. Предвид това понастоящем обжалваната в настоящото съдебно производство заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 810 лева, от които 10 лв. - внесена държавна такса, 800 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023 г. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е към предвидения минимален размер по чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 317з-551/16.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която е удължен еднократно срока за временното отстраняване от длъжност  на младши инспектор П.М.П., младши автоконтрольор I степен в група  "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, считано от 02.01.2023г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: /п/