Р Е Ш Е Н И Е
№
02.07.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2554/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.227, ал.1, б.”в”
и чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от В.М.Д., против Г. ***М., с която се твърди, че въз
основа на договор за дарение от 08.09.2004г., ищецът е дарил на ответницата-
дъщеря на съпругата му от предишен брак, следният недвижими имот: овощна
градина и лозе от 495 кв.м.- по нот. акт № 128/1996г
а по помощния план на Община Плевен – по скица от
Ответникът Г. ***М., в срока за
отговор, изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Оспорва се активната правна легитимация на ищеца, като се твърди, че
дарители са ищецът и неговата съпруга, а имотът съставлява СИО, която е бездялова по своя характер. Твърди се, че в този случай,
правен интерес да предявят искът за отмяна на дарението имат двамата дарители,
а предявеният само от единият от тях иск, е недопустим. Евентуално се оспорват
твърденията на ищеца за липса на финансови възможности и че се намира в тежко
финансово положение, като се посочва, че същият има собствено издателство „***”.
Оспорват се твърдението, че ищецът е искал от ответницата да му дава издръжка.
Оспорва се размерът на претендираната издръжка, като се посочва, че същия е
завишен и значително надхвърля нуждите на ищеца, като заедно с това се посочва,
че няма ангажирани доказателства за нуждите на ищеца. Посочва се също, че
търсеният размер на месечна издръжка е несъотносим
към стойността на дарението, респ. на дела на ищеца. Заедно с това се твърди,
че отв. ***не е в състояние, по обективни причини, да
дава издръжка на ищеца, като посочва, че осигурителният й доход е в размер на
510лв/месечно, като изплаща и кредит. Заедно с това, се посочва, че ответницата
не е длъжна да дава издръжка на ищеца, по морални причини, тъй като същият е
осъден за упражнено от него домашно насилие над майката на ответницата, като
заедно с това отправя към нея и сестра й непрекъснати обиди и закана.
Претендират се разноски.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че с договор за дарение от 08.09.2004г, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181,
т.ІІІ, рег.№ 3890, н.д.№ 492/2004г. на Нотариус В. ***, ищецът В.М.Д. и
съпругата му ***, са дарили на отв. Г.А.М.- дъщеря на
дарителката А. ***, процесният недвижим имот, а
именно ОВОЩНА ГРАДИНА И ЛОЗЕ, от 495 кв.м.- по н.а.№ 128, т.ІІІ от 1996г., а
по помощния план на Община Плевен от 1998г., по скица– от 427 кв.м., заедно с
построените в него СЕЗОННА ПОСТРОЙКА, находящо се в
землището на гр. ***, съставляващо
парцел 7 по скицата, а по н.а. -№324, в същото землище, при граници и съседи:
парцел №6 на н-ци на ***, имот № 8 на И. ***, имот №2
на ***и път.
По делото
се установява, че ищецът В. Д., получава месечна пенсия за осигурителен стаж и
възраст, в размер на 200лв, считано от 01.10.2017г. и в размер на 207,60лв.,
считано от 01.07.2018г.
По делото се установява също, съобразно декларираното от страна на
ищеца и представените от него доказателства, че същият се явява собственик на
недвижим имот- апартамент, в гр. ***, въз основа на договор за покупко – продажба,
обективиран в н.а. за покупко
– продажба № 195, н.д.№ 903/1968г. Съобразно твърденията на ищеца, имотът е
придобит по време на брака му с първата му съпруга и не е във владение на същия
от 1974г. В тази връзка, съдът служебно е изискал от Служба по вписванията – София, справка относно този
имот. В отговор е получено удостоверение, от което се установява, че за периода
01.11.1990-16.04.2019г, на името на В.Д., се води едно вписване от 11.10.2018г.
на искова молба, с ищец- В. Д. и ответници- ***и ***,
с предмет- имот- самостоятелен обект в сграда, в гр. ***; към справката не е
представено копие от вписаната искова молба. В справката е посочено също, че
Служба по вписванията– София, не води регистър на собствениците на недвижими
имоти, няма заповед на Министъра на правосъдието, за въвеждане на имотен
регистър. Съдът констатира, че към гр.д.№ 1524/2018г на ПлРС,
приложено към настоящето, е приложен нот. акт за
замяна на недвижим имот № 190, н.д.№ 4247/1991г, въз основа на който ****** е
заменила с лицето ***, свой собствен имот, находящ се
в гр. ***; срещу апартамент в гр. *** Съдът констатира също, че вписаната ИМ е
по гр.д.№ 2765/2018г на ПлРС, посочено в нарочна
молба от ищеца- л. 19 и няма отношение нито към процесния имот, нито към имота
по н.а от 1968г.
По делото няма ангажирани доказателства,
ищецът Д., да се е разпоредил по какъвто и да е начин с имота си, придобит през
1968г, въз основа на цитираният по- горе нот. акт за покупко- продажба;
няма и данни в чие владение е имота.
По делото се установява също, от
служебно изисканата справка от Община Плевен, отдел Местни данъци и такси, че
към 04.05.2018г, на името на ищеца В. Д., няма декларирано движимо и недвижимо имущество.
От служебно изисканото от Служба по вписванията – Плевен, удостоверение, се
установява, че за периода 01.01.1992-15.06.2018г, има две вписвания- на
процесния договор за дарение и на настоящата искова молба; на името на Д. няма други вписвания и
отбелязвания.
По делото
се установява също, видно от служебно изисканата справка от ТД на НАП- София,
офис Изток, че на името на ответника Г.М., няма декларирани действащи трудови
договори, като последният такъв е прекратен считано от 01.10.2011г. От същата
справка се установява, че от страна на М., са депозирани декларации по чл. 14 от ЗМТД, за облагане с данък върху
недвижими имоти, за два имота в гр. София, за процесния в гр. Плевен и за лек
автомобил.
По делото, от страна на ответника
са представени също и писмени доказателства, от които се установява
съществуването на спестовна книжка на името на другата дарителка- ******, която
не участва по делото като страна.
Представените са и доказателства, че по банкова сметка ***. ***, от страна на
друго, неучастващо по делото лице- ***/нейна дъщеря/, са превеждани средства. По
посочената банкова сметка, ***. Г.М.- на 19.03.2019г- сумата от 400лв. и на 09.04.2019-сумата от 600лв.
По делото, от страна на
ответника, са представен доказателства- декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която е
отразено, че същата е самоосигуряващо се лице, с
годишен осигурителен доход от 6120лв. Представени са и два договора за кредит-
с кредитополучател отв. М.-от 11.12.2014г. за
60000лв. /ипотечен/, с месечна вноска от 454 лв.- за закупуване на имот в гр. София и от 22.02.2019г, за сумата от 53 000лв,
за рефинансиране на договора за кредит
от 11.12.2014г., с месечна вноска от
294,44лв.
По делото се установява също,
съобразно приложеното гр.д.№1524/2018г. на ПлРС, че
против ищеца В.Д., е издадена заповед №29/30.04.2018г за защита на ******-
негова съпруга, с която са наложени следните мерки за закрила: извършителя Д.
да се въздържа от извършване на домашно насилие над пострадалата ******, и го е
задължил да не я доближава на по- малко
от
Установява се също, че по
НЧХД№296/2019г на ПлРС, В.Д. е признат за виновен,
за извършено от него престъпление по чл.
148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр
чл. 147, ал.1 от НК, спрямо съпругата си ***, като по реда на чл. 78а от НК ме
у наложено адм. наказание глоба в полза на Държавата
от 1000лв.
По делото,
като свидетел е разпитана ******-съпруга на ищеца и майка на ответницата, от
показанията на които се установява следното: свидетелката заявява, че след
дарението на имота през 2004г, двете й дъщери, са започнали да й изпращат пари,
редовно, почти всеки месец, които пари тя е теглила и е давала на мъжа си В.Д.,
по негово настояване. Свидетелката посочва, че е била завела дело за домашно
насилие, което съпругът е упражнявал върху нея, тъй като е искал да му препише
на негово име апартамента, в който живеят и в резултат на това, на
26.02.2019г., Д. се е изнесъл от дома им. Св. *** посочва също, че в последните
месеци е била спряла да му дава пари, тъй като той е започнал да ги харчи
безконтролно, за ксерокси и обяви, чрез които е търсил свои стари приятелки. Свидетелката
посочва, че с парите, които е получавала от децата си, е заплащала консумативи
на домакинството- храна, сметки, тъй като получаваните от тях пенсии, не са им
достигали. Св. *** посочва, че парите са били превеждани само по нейна сметка.
Свидетелката посочва също, че знае, че
понастоящем Д. се намира в старчески дом
в с. ***, срещу получаваното от него пенсия. Посочва също, че знае, че съпругът
й е приемал лекарства- „Лозап” и „ Омник”, както и че е имал рецептурна
книжка. Св. *** посочва, че откакто съпругът й е напуснал дома им, през м.
02.2019г, не е поддържа никаква връзка с него. Посочва също, че дъщеря й Г. работи във фирмата на баща си, за
печатарски услуги и печати православни календари и реализира печалба от ок.
500лв./ месечно.
По делото, във връзка с
разпределената от съда доказателствена тежест, няма ангажирани от страна на ищеца, други доказателства, вкл. и установяващи негови нужди и/или
специфични такива, както и за здравословното му състояние. Изрично в с.з. на
11.04.2019г, съдът е дал повторни указания в тази насока, но същите не са
изпълнени, поради което съдът приема, че
ищецът няма такива специфични нужди, налагащи съответно задоволяване и нуждите
на ищеца следва да се преценяват на база средномесечни
данни. По делото, в тази връзка, е допусната ССЕ, от заключението на която се
установява следното: ВЛ е съобразило представените по делото писмени
доказателства, изявления на ищеца и
действащата нормативна база, като е посочило, до 03.05.2019г- датата на изготвяне на заключението,
от страна на ищеца няма представени допълнителни доказателства, които да бъдат
съобразени при изготвяне на експертизата. ВЛ е посочило, също, че за периода
01.01.-30.06.2018г., размерът на минималната пенсия е бил 200лв, а от 01.07 до
31.12.2018г.- сумата от 207,60лв. Посочено е, че общият разход на
домакинствата, по групи разходи, средно на едно лице, е определен от НСИ и
включва: храна и безалкохолни напитки, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облекло
и обувки, жилища, вода, електроенергия и горива, жилищно обзавеждане и
поддържане на дома, здравеопазване, транспорт, съобщения, свободно време, културен
отдих и образование, разнообразни стоки и услуги, данъци, социални осигуровки,
регулярни трансфери към други домакинства и други разходи. Считано от датата на
ИМ/16.04.2018г./, ВЛ е посочило, че общият разход на едночленно домакинство, е сумата
от 428,59лв. ВЛ е посочило също, че необходимите средства за издръжка на ищеца,
формирани като разлика от установените му нужди и получавания доход, за времето
от завеждане на делото, до датата на изготвяне на заключението- 07.05.2019г,
размерът на допълнителната издръжка, която е необходима е сумата от общо 2696,84лв.
/средно ок.200лв-месечно/; сумите да
дадени в табличен вид, помесечно, с посочване
на конкретните суми.
По делото няма представени
доказателства, след получаване на ИМ, от страна на ответника Г.М., да има
предоставяне на средства за издръжка на ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 225,
ал.1 от ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема. В случая, по делото е безспорно, че въз
основа на договор за дарение от 08.09.2004г, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, т.ІІІ, рег.№ 3890, н.д.№ 492/2004г.
на Нотариус В. ***, ищецът В.М.Д. и съпругата му ***, са дарили на отв. Г.А.М.- дъщеря на дарителката А. ***, процесният недвижим имот. Съдът приема, че дарителите В.М.Д.
и съпругата му ***, са дарили техен общ /в режим на СИО/ имот, до размера на
притежавана от всеки ид. част- или по ½ ид.ч. По делото, като ищец, се явява само единият дарител- В.Д.,
поради което съдът приема, че същият може претендира отмяна на дарение само до
размера на притежаваната от него ½ ид. ч. от
имота, с която той се е разпоредил. За останалата ½ ид.ч.
от процесния имот, за която другият дарител-******, не е предявила иск за
отмяна, искът на ищеца В. Д. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За
яснота следва да се посочи, че изложените по- долу съждения, касаят само частта,
съответна на правата на ищеца-или до размера на ½ ид.
ч от процесния имот.
Съобразно нормата на чл.227, ал.1,
б.в от ЗЗД, основание за отмяна на дарение, е отказът на дарения да дава
издръжка на своя дарител, от която той се нуждае. Фактическият състав на
нормата, включва факта на изпадане на дарителя в трайна нужда- или дарителят да
не може да се издържа от притежаваното от него имущество и средства, покана до
дарения да дава издръжка и отказът на дарения да я дава, които следна да са
налице в кумулативна даденост /Решение № 275/26.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5837/2007 г., IV г. о/.
Изпадането на дарителя в нужда,
следва да има траен, а не инцидентен характер и се преценява за всеки отделен
случай, съобразно личността на дарителя, при една средна мяра с оглед на
социалната му среда и условията на икономическия живот в страната, като в
тежест на ищеца е да докаже факта на изпадането си в трайна нужда /в т. см. Решение № 420/24.08.2009г., по гр. д. № 1795/2008 г.,
II г. о на ВКС/. Преценката се прави въз основа на конкретното
здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му
доходи- от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от
продажби. По делото, както бе посочено по- горе, се установи, че единственият
получаван от ищеца месечен доход, е неговата пенсия да осигурителен стаж и
възраст, в размер на 207, 60лв., като същият няма друго имущество- движимо и
недвижимо, на територията на Община Плевен, съобразно приложените по делото
справки, обсъдени по-горе. По делото се установи, че ищецът Д. е придобил, въз основа на договор за покупко- продажба, имот- апартамент в гр. София, за което е
представен нот. акт от 1968г.. От заключението по
допуснатата ССЕ, се установява, че както бе посочено по-горе, че е налице
разлика между получаваните от ищеца месечни доходи и нужните му средства- като
допълнителна издръжка, общо за периода от исковата молба до м. май.2019г.
/датата на изготвяне на заключението/ в размер на 2696,84лв. По делото също има
данни-съобразно изявление на процесуалният му представител в с.з. и от
показанията на св. ***, че към датата на приключване на съдебното дирене, е
считано от м. 02.2018г., ищецът Д. не живее в едно домакинство със съпругата си
и се намира в Дом за възрастни хора в с. Г. ***. Съдът констатира, че в
производството по гр.д.№ 1524/2018г. на ПлРС, по
ЗЗДН, няма наложена мярка отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното
с пострадалата жилище.
В настоящето производство, съдът
приема исковата молба, за покана до дарения за даване на издръжка, като елемент
от фактическият състав на иска, доколкото в нея изрично е посочено, че същата
да се счита за такава – в т. см. - Решение
№ 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о.; Решение № 473/20.01.2012
г., по гр.д. № 263/2011 г., на IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случа, релевантни по делото
са само фактите и обстоятелствата, настъпили считано от датата на депозиране на
ИМ- при преценката на изпадането на
дарителя в нужда, и съответно- момента на връчването на ИМ на ответника, през м.
02.2019г., които също бъдат преценени по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК. Това е така, тъй като поначало
моралното задължение на надарения, се трансформира в правно задължение за
даване на издръжка, при настъпване на определени в закона нови обстоятелства
като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на
средства за съществуване, както и отправено от негова страна до надарения
искане за даване на издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения,
независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения
си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението
на това правно задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата
от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора
за дарение. Това е така, доколкото целта на договора за дарение – да се
облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната
симетрия и равнопоставеността на субектите в
облигационната връзка, не допуска, когато дарителят изпадне в материално
затруднение, което би посрещнал без
проблеми, ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна
материална престация под формата на издръжка и подпомагане
от страна на дарения, който обективно има възможност за това. Доколкото обаче искът
по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде
осъден да я дава до размера на подареното, респ. съдът не е обвързан с размера,
посочен от ищеца, нито осъжда дарения да заплаща издръжка на дарителя. Недаването
на издръжка, в доказано необходимата на дарителя и поискана сума до този размер,
обаче води до отмяна на дарението.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установен факта, че от страна на ответника-
дарен, след връчване на поканата /исковата молба/ за даване на издръжка, е
налице отказ от даването на такава, който факт не се оспорва от ответника. По
делото се установи, че дарената- отм. М. и нейната сестра- ***, са изпращали
пари по сметка на своята майка- съпругата на ищеца В. Д., които пари тя е
теглила и е покрива разходите на домакинството. Превеждането на такива суми се
установи и след образуването на настоящето производство и поучаването на
исковата молба от страна на ответника, видно от представеното извлечение от
сметка, обсъдено от съда по- горе. По делото се установява обаче, съобразно
показанията на св. А. ***- които съдът кредитира с доверие, че същата е спряла
да дава от получените пари на съпруга си, а след напускането му на дома, не е
имала никакви контакти с него. Поради това, съдът намира, че действително, от
страна на дарената- отв.
М., и от страна на сестра й, е налице
подпомагане на родителите/ и дарители/, което съдът приема за изпълнение на
тяхно задължение по СК, за даване на издръжка на родител и като изпълнение на техен морален дълг, с
които средства е подпомагано семейството на ищеца В. Д. и св. А. ***. След
поканата обаче, съдът намира за установено, че от страна на дареното лице, няма
изпълнение-даване на издръжка нито лично, нито чрез другиго, на дарителя –
ищец, при установен по делото факт, че по банкова сметка ***- А. ***, отв. Г.М. и ******, са
продължили да превеждат парични суми, до които дарителя не е имал
достъп. Както бе посочено по- горе, отв. М. е превела
по банковата сметка на майка си ******, на 19.03.2019г- сумата от 400лв. и на 09.04.2019-сумата от 600лв. –
след датата на връчване на ИМ. По делото се установи също, че отв. М. няма ненавършили пълнолетие деца, които да издържа. Съдът приема също, видно съдържанието на
служебно изисканата справка от ТД на
НАП, за декларирано имущество, че същата притежава имущество, от което може да
реализира допълнителен доход./арг. ТР №1/2013г. на
ВКС/. Следва да се посочи също, предвид възражението на ответника, за липса на
морално задължение спрямо дарителя, че влошените отношения между дарител и дарен, респ. отношенията
между другите членове на семейството и дарителя, не са основание за отказ за
даване на издръжка при наличие на нужда и при отправена покана и са ирелевантни.
На основание изложеното, и при
обсъждане наличието на фактическият състав на нормата на чл. 227, ал.1, б.в от ЗЗД, съдът намира, че по делото не бе установена по безспорен начин първата от законоизискуемите предпоставки за уважаването на иска за
отмяна на дарението- факта на изпадане на дарителя в трайна нужда, изразяваща
се в невъзможността да се издържа от притежаваното от него имущество и
средства. Както бе посочено по- горе, в тежест на ищеца е да докаже факта на
изпадането си в трайна нужда, в каквато
насока са и указанията на съда в изготвеният
по делото проекто- доклад, ведно с указанието
до ищца, че не сочи доказателства за
този факт. Съдът приема, че
ищецът притежава имущество, от което може да реализира доход, за което
той сам е представил доказателства- нот акт за покупко – продажба № 195, н.д.№ 903/1968г., въз основа на
който Д. е придобил апартамент в гр. София. Съдът намира, че твърденията на самият ищец, в декларация-л.6, че имотът не е в негово
владение от 1974г. и вероятно е изгубил правото на собственост върху него, като
изгодни на страната факти, нямат доказателствена стойност. Изпадането на ищеца
в трайна нужда може да бъде доказвано с всички доказателствени средства-
писмени и гласни, но конкретно за това имущество на ищеца, не се събраха други
доказателства, от които да може да се направи извода, че Д. не е носител на
право на собственост върху него, съобразно твърденията му. Съдът служебно е
изискал справка от Служба по вписванията – София, но липсата на отбелязвания за
този имот, за периода след 1990г, не може да обоснове извод, че ищецът не е
собственик, а че няма вписани актове на разпореждане. Поради изложеното, съдът
приема, че ищецът притежава имущество, от което може да реализира доход и да покрива
своите нужди, в размера съобразно заключението на ВЛ.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б.в от ЗЗД, е изцяло
неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.
Следва,
ищцата да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, в
размер на 600лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК. Ищецът е
освободен от внасянето на държавна такса и разноски, по сметка на съда, но не и
от заплащането на разноски в полза на насрещната страна, съобразно изхода на
спора.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от В.М.Д., ЕГН **********,*** против Г.А.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в”
от ЗЗД, ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ на следният недвижим имот: ОВОЩНА ГРАДИНА И
ЛОЗЕ, от 495 кв.м.- по н.а.№ 128, т.ІІІ
от 1996г., а по помощния план на Община Плевен от 1998г., по скица– от 427
кв.м., заедно с построените в него СЕЗОННА ПОСТРОЙКА, находящо
се в землището на гр. ***, съставляващо
парцел №7 по скицата, а по н.а.- №324, в същото землище, при граници и съседи:
парцел №6 на н-ци на ***, имот № 8 на И. ***, имот №2
на ***и път, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
181, т.ІІІ, рег.№ 3890, н.д.№ 492/2004г. на Нотариус В. ***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.А.М., ЕГН **********,***, сумата от 600лв- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: