№ 215
гр. Габрово, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500288 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответниците „Уни кредит Булбанк“ АД
и „Уни кредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД срещу постановеното решение по гр.д.
№1421/2022г. на РС-Габрово, с което е уважен предявения от Н. Н. М. иск да бъде признато
за установено, че същият не дължи на жалбоподателите сумата от 2679лв. по Договор за
токов кредит №**/27.12.2018г. и жалбоподателите са осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски в производството.
В депозираната жалба се излагат доводи, че решението е постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът не бил обсъдил и взел
предвид всички събрани по делото доказателства.
Решението било неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. На ищеца бил предоставен токов кредит за закупуване на стоки. Договорът бил
сключен чрез онлайн платформа, като всички съобщения били изпратени на мобилен номер
посочен в онлайн заявката за отпускане на стоковия кредит от ищеца, а именно **. От
справка в А, Бългярия АД било установено, че картата за този номер е предоставена на
„Рубикон корпоративни решения“ ЕООД. Третото неучастващо в производството лице
„Рубикон корпоративни решения“ ЕООД непредставило сключения договор за предплатена
карта, за която се отнасял телефонен номер **, както и че на лицето е предоставена картата
и същото е имало достъп до нея. Поради непредстяване на документите от третото лице
делото било останало неизяснено от фактическа страна, като ако дружеството не ги
представи съдът следвало да му наложи глоба, но това не било сторено. От справката от
куриерската служба било установено, че ищецът е получил пратката на 28.12.2018г.
Решението се твърди, че е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно приел,
че ответника Уни кредит кънсюмър файненс не е изпълнил задълженията си по чл.18
ЗПФУР за предоставяне на информация на потребителя и не е получил от него съгласие за
сключване на договора. Счита, че в случая не била приложима разпоредбата на чл.293 ТЗ.
Приложим бил ЗЕДЕУУ, разпоредбата на чл.9 от който гласяла, че електронното изявление е
изпратено с постъпването му в информационната система, която не е под контрола на
1
автора. От заключението на техническата експертиза било установено, че на 127.12.2018г. в
системата на Уни кредит кънсюмър файненс е постъпило онлайн искане за стоков кредит от
лице, отговарящо на личните данни на ищеца. от системата автоматично бил генериран и
изпратен на посочения от потребителя мобилен номер SMS съдържащ ПИК, който след
въвеждането му в системата представлявал потвърждение на електронното изявление на
автора.
Неправилен бил извода на съда, че посоченото в договора потребителско име М. е
различно от това на ищеца- М.. Разликата била в една буква и не била достатъчно основание
да се приеме, че ставало въпрос за различно лице, когато всички останали лични данни ,
включително и ЕГН и номер на лична карта съвпадали. Възможно било при попълване на
данните разминаването да било в следствие на грешка или да било допуснато умишлено.
Със сключване на онлайн договора за стоков кредит страните се били съгласили че
електронните подписи заместват собственоръчните.
Фактът, че ищецът лично е получил закупените с процесния кредит стоки се доказвал
и от представените поделото документи от куриерската служба, които били игнорирани от
съда при постановяване на решението му
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго,
с което присъждане на направените поделото разноски.
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба се оспорва същата като
неоснователна. ищецът по делото и ответник по жалбата моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Третото лице помагач на страната на ответниците не взема становище по делото.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че ищецът Н. Н. М.
представил извлечение от регистър Ортисей на „Уни Кредит Булбанк” АД за текущо
състояние на клиент и договор, в който е вписано ЕГН, което съвпада с неговото, а като
титуляр е посочено лице, с различно фамилно име- Н. Н. М.. Съгласно справката, на
27.12.2018г. потребителят Н. Н. М. подписал договор за стоков кредит SMART ** с номер на
кредита **, с одобрен размер от 2679лв. Представена е и справка по ЕГН на ищеца, в която
като клиент е посочено лицето Н. Н. М., с електронна поща: **. Ответниците представили
Договор за стоков кредит с №** от 27.12.2018г., сключен от разстояние между потребителя
Н. Н. М. и „Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД с приложени Общи условия.
В заключението на съдебно-техническата експертиза в. лице посочило, че в
диалоговия прозорец на онлайн заявката за кредита нямало изискване за качване на
сканиран документ за самоличност. Клиентът собственоръчно попълва онлайн заявката и
декларира, че е съгласен личните му данни да бъдат обработени за изпълнение на искането
за кредит. Към датата на извършване на процедурата по сключване на договора за кредит от
разстояние, при подписването не е имало изискване за КЕП.
В процесния договор за стоков кредит от разстояние, както и в останалите документи,
посоченото фамилно име на потребителя- М. било различно от това на ищеца- М.. В
посочената при сключване на договора електронна поща: **, за кореспонденция също се
съдържало фамилно име-М..
Съдът приел, че процесното вземане произтича от твърдения за сключен между „Уни
кредит кънсюмър файненсинг" ЕАД и ищеца договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.1, т.1 и т.3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 93 от ТЗ. В настоящия случай, за
доказване на възникналото между страните правоотношение били представени неподписани
с КЕП документи - договор за стоков кредит №** от 27.12.2018г. и общи условия към него,
за които се твърдяло, че са потвърдени от ищеца. поради което и предвид наличието на
2
оспорване, не следвало да се приеме, че представеният договор за кредит представлява
подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл.180 от ГПК.
В случай, че договора за кредит е сключен от разстояние, чрез средствата за
комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР. По делото не били
приложени доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им
изявления, поради което съдът приел, че по делото е останало неизяснено какво всъщност е
предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора. Това водело до извода, че
не се установява наличието на сключен Договор за стоков кредит с №** от 27.12.2018г. от
разстояние между ищеца Н. Н. М. и ответника „Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД,
при което процесният договор не е породил уговорените с него правни последици. Същият
не отговаря на установените в закона изисквания в ЗПФУР.
В съответствие с гореизложеното, първоинстанционният съд приел, че ответната
страна не е установила възникването на облигационно отношение между „Уникредит
кънсюмър файненсинг" ЕАД /кредитодател/ и ответника Н. Н. М./кредитополучател/, т.е.
наличие на правно значимо основание за плащане на процесното вземане и приел
предявеният иск за установяване на недължимост на сумата от 2679лв. към ответниците за
основателен и доказан.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че първоинстанционния правилно е установил фактическата
обстановка по делото, но не споделя правните му изводи.
Безспорно в процесния договор за стоков кредит кредитополучателя е записан с
фамилно име М., което е отразено и в посочения в договора имейл, а фамилното име на
ищеца е М.. По отношение на всички останали лични данни на кредитополучателя обаче е
налице пълно съвпадение с данните на ищеца (ЕГН, номер на лична карта, постоянен адрес,
месторабота). Действително в приложеното копие от електронния документ – договор не е
видно името на работодателя, но при извършване на проверка във връзка с изготвяне на
техническата експертиза вещото лице е установило и съответно е отразило в заключението,
какви данни са посочени за работодател, а именно име на работодателя и ЕИК - Булбиокем,
с ЕИК *********.
При извършена служебна справка от съда в Търговски регистър се установява, че
ищеца е едноличен собственик на капитала и управител на Булбиокем, с ЕИК *********,
дружеството посочено от кредитополучателя за негов работодател.
Видно от приложеното копие от Фактура №**********/27.12.2018г., издадена от
доставчика на закупената със стоковия кредит стока, за получател е вписан Н. М..
От писмо на Еконт Експрес ООД до съда се установява, че закупената стока е
доставена с така посочената куриерска служба на 28.12.2018г. в посочения във фактурата
адрес (очевидно посочен и в заявката за закупуване на стоката) на лицето Н. М., като при
доставката куриера е извършил проверка на самоличността на получателя.
От изложеното по-горе може да се направи извода, че лицето, на което е отпуснат
процесния стоков кредит е именно ищеца. в подкрепа на този извод е обстоятелството на
пълно съвпадение между посочените в договора лични данни с личните данни на ищеца.
единствените разлики са в адреса на получаване на стоката (който се посочва свободно и не
е обвързан с постоянния или настоящ адрес на лицето), в телефонния номер (който не е
лична данна и не е постоянно и неотменно свързан с ползващото го лице) и в една буква при
изписване на фамилното име на получателя, която го отличава от името на ищеца, която
разлика съдът счита, че се дължи на техническа грешка и не може да обоснове извода, че се
касае за различно от ищеца лице. Имейл адреса посочен в договора за стоков кредит, в който
е изписано името niki.milchev също не е съставлява лични данни и не е свързано с конкретно
лице, дори напротив всеки може да създаде имейл в който желае домейн и да използва
потребителско име, което му харесва, в т.ч. и потребителско име, което по никакъв начин не
е свързано с истинското му име.
Неправилен е извода на районния съд, че не са приложени доказателства за
комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления, поради което
съдът приел, че по делото е останало неизяснено какво всъщност е предложено на
3
потребителя и по какъв начин е сключен договора, което води до извода, че не се установява
наличието на сключен Договор за стоков кредит, при което процесният договор не е породил
уговорените с него правни последици. Същият не отговаря на установените в закона
изисквания в ЗПФУР.
Чл.27, ал.2 ЗПК предвижда, че при предоставяне на кредит за придобиване на стоки
или услуги, какъвто е настоящия случай, задълженията на потребителя възникват от
момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата.
Съгласно чл.10, ал.2 ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора,
доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си да го уведоми за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави
информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за
потребителя, незабавно след сключването на договора.
Следователно предвид спецификата на процесния договор и свързания с него договор
за придобиване на избрана от потребителя стока задължението на доставчика та финансова
услуга за предоставяне на информация за всички условия на договора е обвързана от
момента на получаване на стоката от потребителя, поради което не следва да се доказва, а
това би било и невъзможно, че потребителя е уведомен предварително за съществените
условия на договора за кредит, за комуникацията между страните и електронните им
изявления, съобразно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, тъй като тази разпоредба касае общите
случаи на предоставяне на финансови услуги от разстояние, а не тези при които е налице
свързан договор за кредит по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗПК.
Въз основа на гореизложеното въззивния съд счита, че страна по процесния договор
за стоков кредит е именно ищеца, както и че договора е валиден и обвързва страните по
него.
Поради изложеното съдът намира, че достигайки до противен извод
първоинстанционния съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от ищеца иск да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода от правния спор и заявеното от жалбоподателите ищецът следва да
бъде осъден да им заплати сторените в двете инстанции разноски, както следва : . в полза на
Уни кредит Булбанк АД - 791,24лв разноски в първонистанционото производство и
533,60лв.- разноски във въззивното производство, в полза на Уни кредит Кънсюмър
файненсинг АД - 755лв. разноски в първонистанционото производство и 533,60лв.-
разноски във въззивното производство
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №86/28.02.2024г. постановено по гр.д.№1421/2022г. на РС
Габрово
ВМЕСТО КОЕТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ** против
„УНИ КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ЕИК175070632, седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, ул.Гюешево №14 и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК831919536, гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя №7 иск да бъде признато
за установено, че Н. Н. М., ЕГН********** не дължи на УНИ КРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ЕИК175070632 и „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК831919536
сумата 2679лв./две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева/ по договор за стоков кредит
№** от 27.12.2018г., на основание чл.124,ал.1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ** да заплати на „УНИ
КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ЕИК175070632, седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, ул.Гюешево №14 сумата от 791,24лв.
(седемстотин деветдесет и един лева и двадесет и четири стотинки) - разноски в
4
първонистанционото производство
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ** да заплати на „УНИ
КРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, ЕИК175070632, седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, ул.Гюешево №14 сумата от 533,60лв. (петстотин
тридесет и три лева и шестдесет стотинки) - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ** да заплати на „УНИ
КРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК831919536, гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя №7
сумата от 755лв. (седемстотин петдесет и пет лева) - разноски в първонистанционото
производство
ОСЪЖДА Н. Н. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ** да заплати на „УНИ
КРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК831919536, гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя №7
сумата от 533,60лв. (петстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки) - разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5