Присъда по дело №92/2018 на Районен съд - Раднево

 

  МОТИВИ към НОХД 92/2018 г.

 

 

  Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Раднево от 22.03.2018 г. против подсъдимия Н.А.Л., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********, ЗА ТОВА, ЧЕ :

  на 31.10.2017г. срещу 01.11.2017г. в гр. Раднево, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил към: мл. инспектор П.Б.С. - старши полицай в група OП при РУ - Раднево, ОД МВР - Ст. Загора и мл. инспектор Д.Д.Д. – младши автоконтрольор в група ОП при РУ - Раднево, ОД МВР – Ст. Загора, обидни думи „ какво си мислите, че правите, какви сте вие бе мишоци”, „ ще те смачкам, какви сте вие, сопол такъв”, престъпление по 325, ал.1НК.

   на 31.10.2017г. срещу 01.11.2017г. в гр. Раднево, причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, на полицейски орган - мл. инспектор Д.Д.Д. – младши автоконтрольор в група ОП при РУ - Раднево, ОД МВР – Ст. Загора, при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред – престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК.

  Представителят на РП гр. Раднево поддържа обвинението срещу подсъдимият Н.А.Л., така както е предявено, счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен по така повдигнатите обвинения, като предлага на подсъдимия Л. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години, и наказанието „обществено порицание” за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.  

  За извършеното от него престъпление по чл. чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Л. да бъде наложено най-тежкото от двете наказания, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, като към така определеното общо най-тежко наказание да се присъедини и наказанието „Обществено порицание”.

  За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

 

  Защитникът на подсъдимият адв. Ч. заема становище за недоказаност на повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение и моли да бъдат оправдан. От правна страна навежда съображения, че установените факти не покриват състава на престъпленията, за които се повдигнати обвинения. Моли съда да оправдае подзащитния му и по двете обвинения.

Подсъдимият Н.А.Л. не признава  вината си пред съда. Моли съда да бъде оправдан изцяло и по двете обвинения.

 

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

 

Подсъдимият Н.А.Л., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

 

На 31-ви октомври 2017 год., около 23,55 часа, подсъдимият Н.А.Л. бил с приятелката си свидетелката П.П.С. и двама техни приятели, свидетелите Г.Х.Г. и В.Г.Г. в автомобила на С. - „Фолксваген голф” с рег. № СТ 9485 ВН. Свидетелката управлявала автомобила в гр. Раднево,  по ул. „Г. Димитров” в посока север. Непосредствено до сградата на „Културния дом”, срещу Бистро „Фантазия”, била спряна за рутинна проверка от полицейски патрул, състоящ се от назначените в наряд, свидетели - мл. автоконтрольор Д.Д.Д. и ст. полицай П.Б.С. ***. След като С. отбила вдясно и спряла автомобила, Д. се приближил, представил се и поискал документите на водача и пътниците в превозното средство. Докато изчаквал документите Д. установил, че Г. и Г., които седяли на задната седалка, са без поставени обезопасителни колани, поради което уведомил С., че за това нарушение ще й бъде съставен АУАН и я поканил да го придружи до патрулния автомобил.

В услуга на защитната теза на подсъдимия - да обосноват отказа му да изпълни полицейско разпореждане, подсъдимия твърди, че Д. е казал „ Слез от колата ма”. Т.е. че обръщението му към водачката било на „ма”.

Видно от данните по полицейската проверка, там тезата на С. е съвпадала с тази на Л.. Но във фазата на съдебното следствие се разминаха. С. пред съда твърди, че изобщ6о не станало ясно защо я вика Д. до патрулния автомобил - т.е. не бил уточнил, че е констатирал нарушението на пътниците на задната седалка. Но всички останали доказателства - гласни установяват точно обратното, а именно, че Д. е предупредил още до колата С. да слезе за да й направи акт, заради липсата на колани на пътниците на задната седалка. В същото време поискал документите и на пътниците на задната седалка, като се оказало, че пътника Г.Г. няма документи за самоличност. Същият свидетел установи в разпита си пред съда, че проверяващия Д. е заявил ясно на С. да слезе, за да й се напише акт. В тази посока са и показанията на Д., С., както и обясненията на Л.. Дори и подсъдимия е разбрал за нарушенията на пътниците Г. и Г. и че ще се прави акт на приятелката му, заради тяхното нарушение. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на Д. относно обстоятелството, че след като се е представил е поискал документите на пътниците в колата и след като установил, че возещите се на задната седалка нямат обезопасителни колани е поканил водачката на МПС-то да й състави акт с думите „Ела до патрулния автомобил”. Съдът не дава вяра на твърдението на подсъдимия, че Д. се е държал грубо и е говорил на „ма” на приятелката му. Последващото поведение на Л. не е обусловено от нито една дума или действие на Д.. Той просто си е изпълнявал служебните задължения.

Съдът следва да обсъди и другата защитна линия, която се обслужва от показанията на С., а именно - че Д. няколко пъти преди този случай й е правил проверки, включително и за наркотици и алкохол, като това било проява на лична вражда към нея. Че това я дразнело, тъй като била принудена да изчака 40 минути, за да й се направи пробата за наличие на упойващи вещества при управление на МПС. Видно отново от справката относно проверка по сигнал срещу служител на РУ Раднево, с вх.№**********/03.11.2017г.–проверката й е била извършена от друг служител на полицията Атанас Великов, както проверката за алкохол, така и тази за наркотици. Т.е и в тази посока твърденията на С. тотално се разминават с действителността.

Твърдението на Л., че С. му се е оплакала, че има личен конфликт с Д., тъй като той я бил канил на кафе, а тя му отказала също бяха изцяло опровергани от представените по делото доказателства. В горецитираната справка е отразено, че действително С. е представила доказателства за комуникация между Д. и неизвестно лице, но там не става въпрос за нея, нито за каквато и да е покана, а за Л. и това, че се крие. В същата справка и в представените по делото писмени доказателства от снимана комуникация във фейсбук става ясно, че нищо от твърденията на С. не отговаря на истината. Още повече, че същата отказа да съобщи, както на съда така и на полицията името на приятелката, в чиито фейсбук било налично съобщението с покана за кафе на Д..

В хода на полицейската проверка двамата свидетели Г. и Г. твърдят, че са видели употребата на физическо насилие над Л. за да му поставят белезниците, докато в съдебно заседание вече нямаше подобни твърдения.

В хода на полицейската проверка се установява, че С. е снимала с телефона си ареста на приятеля си и по време на този арест не били снимани никакви насилствени действия от страна на двамата полицаи Д. и С.. За да оправдае липсата на насилие в записите, които самата С. е направила, и разминаването на записите с нейните твърдения, че е имало насилие - се оправдава с факта, че била водила разговори с баща си и само това била причината да не е снимана цялостната фактическа обстановка по задържането на Л..

Неясно защо, при наличието на записи, направени лично от С. с мобилния й телефон, предоставени при полицейската проверка и обсъдени, Л. и защитника му адв.Ч. много държаха да се изясни защо липсват записи на цялото задържане на патрулния автомобил.

Твърденията на С. се разминават с тези на подсъдимия Л. относно обстоятелството пострадалия Д. дали й е говорил на „ма”. Самата тя твърди, че той се обръщал към нея без да й говори в учтивата форма „вие”, но при изричен въпрос от страна на съда дали е имало обръщение на „ма”, тя отрече.

Слизайки от автомобила си, С. помолила Л. да я придружи. Защо е сторила това не стана ясно по делото, но всички свидетели  установиха, че С. е призовала Л. да слезе и да я придружи.

Въпреки, задължението си да не напуска превозното средство, без разрешението на контролните органи /чл.137, т.3 от ЗДВП/, което добре знаел като водач на МПС, Л. слязъл след С.. Непосредствено след слизането си от превозното средство, тръгвайки към полицейските служители, обвиняемият извикал към тях: „какво си мислите, че правите, какви сте вие бе мишоци”.

Според показанията на С., още с приближаването на патрулния автомобил, Л. вече е крещял обиди по адрес на полицейските служители- наричал ги „сополи” и „мишоци”. С., който познавал обвиняемия от много години и бил в добри отношения с него забелязал, че същият е превъзбуден, движенията му били резки, говорел на висок тон, въобще цялостното му поведение излъчвало агресия. Виждайки Л., Д., който стоял на предна лява седалка в патрулния автомобил се обърнал към него и му казал, че „него никой не го е канил да слиза”, след което му разпоредил устно да се върне в автомобила. Вместо да изпълни разпореждането, обвиняемият се облегнал на автомобил, паркиран на паркинга до патрулния и заявил, че желае и „ще остане по време на проверката”. Тогава Д. му обяснил, че докато се извършва проверката, той няма право да слиза от автомобила без да бъде поканен, след което повторно му разпоредил да се прибере в техния автомобил. Л. отново не изпълнил разпореждането, като продължил да обижда служителите заявявайки на Д. и С.:  „Какви сте вие бе мишоци „ и „Сопол такъв”.

Тогава Д. слязъл от автомобила и предупредил Л., че ако не изпълни разпореждането му да се прибере, ще бъде задържан за 24 часа в районното управление. Въпреки предупреждението, поведението на обвиняемия не се променило, той продължил да се държи агресивно и да „сипе” обиди към полицейските служители, като няколко пъти бутнал с ръка Д. в гърдите.

Обидните изрази и агресивно поведение продължило към двамата полицейски служители и след като повикали подкрепление в лицето на трети полицейски служител И.К.. Пред него също били използвани епитетите „сополи” и „мишоци” насочени към С. и Д.. Ескалацията в агресивното поведение на Л. принудило Д. да предприеме задържане на обвиняемия. Той се приближил към обвиняемия с белезници в ръце, но последният го блъснал с гърдите си и му заявил, че няма да позволи да му „сложи” белезниците. Тогава Д. хванал Л. за китките и се опитал да ги събере отпред, за да му постави белезниците, но обвиняемият съпротивлявайки се, започнал да се дърпа и в създалото се „сборичкване” успял да се отскубне, удряйки с лакът Д. в гърдите. При последната схватка Д. отстъпил назал от удара. Това заяви С. при разпита в съдебно заседание, и тъй като съвпада с гласните показания дадени от Д., съдът му дава вяра. В този момент, в задържането се включил и св. С.. Двамата с Д. свалили Л. по корем на земята, след което се опитали да извадят ръцете му изпод тялото, за да му поставят белезниците отзад т.е. Л. при падането си на земята умишлено поставил ръцете си под тялото, за да не успеят да му сложат белезниците. Той продължавал да се съпротивлява, като държал ръцете си под тялото, ритал с крака и се опитвал всячески да осуети задържането. Тъй като, въпреки усилията, не успявали да извадят ръцете му, Д. притиснал с дясното си коляно лявото рамо на Л., но последният успял да се измъкне, извъртял се и ухапал Д. по вътрешната повърхност на лявото бедро, в близост до слабините, от което свидетелят изпитал силна болка. Д. дори попитал Л. „защо ме ухапа” според показанията на С. Съпротивата от страна на обвиняемия продължила, докато в един момент, полицейските служители успели да извадят ръцете на Л. изпод тялото му и да му поставят белезниците. Тъй като и след като го изправили, обвиняемият продължавал да се съпротивлява, чрез сядане и лягане по земята, отказвайки да върви, се наложило да се обадят в ОДЧ в РУ-Раднево, за да поискат съдействие. След като на мястото пристигнал мл. инспектор И.К.И., двамата със С. отвели обвиняемия в сградата на районното управление, където същият бил задържан за срок от 24 часа.

С действията си Л., причинил на св. Д.Д.Д., контузия на гръдния кош, рана от ухапване на лявото бедро и охлузвания на дясна ръка, в резултат на съпротивата при ареста.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинската експертиза, по време на извършения около 12,30 часа на 01.11.2017 год. преглед на св. Д.Д.Д., по същият са установени следните увреждания: контузия на гръдния кош, рана от ухапване от човек на лявото бедро и охлузвания на дясна ръка. Описаните увреждания отговорят да са получени по време и начин, отразени в предварителните сведения, а именно: „около 00,05 часа на 01.11.2017 г. при задържане на лице, неизпълнило полицейско разпореждане, е бил ударен с лакът в гърдите, хапан по лявото бедро и дран с нокти по ръцете от същото това лице”. Получените увреждания са причинили на Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдът ползва изцяло даденото от експерта заключение при постановяване на присъдата си, тъй като същото е компетентно и обективно, както и не е оспорено от страните в съдебно заседание.

Твърденията на подсъдимия Л., противоречат на целия доказателствен материал по делото, като кореспондират само отчасти с показанията на свидетелката С., с която са в интимни отношения, поради което и съдът приема, че последната е заинтересована от изхода на делото и с показанията поддържа защитната теза на подсъдимия.

С. ***, като твърдяла, че действията на Д. са продиктувани от лична вражда между двамата и по случая била образувана полицейска проверка. В хода на тази проверка били иззети и приложени записите от телефона на самата С., както и предоставените от нея снимки на кореспонденция във фейсбук, която твърдяла, че е между Д. и нейна приятелка. Нито едно от предоставените от нея самата доказателства не подкрепя нито едно от твърденията, както на нея, така и на Л. и не кореспондира по никакъв начин с неговата защитна теза.

Изводите, направени в резултат на извършената проверка са следните:

 

1. „Не може да се потвърди в пълнота грубото отношение на служителите на РУ Раднево спрямо проверяваните лица. Може да има елемент на истина в предвид използваният разговорен стил и отдадените разпореждания от служителите на РУ Раднево по време на проверката, който да е възприет от тъжителката като грубо отношение.

2.  От допълнителното сведение, снето от П.С. се установи, че под „непрекъснато” спиране на управлявано от нея МПС, С. цитира 3 броя проверки извършвани от служители на РУ Раднево, в интервал от около 2 години.

3.  Служителя Атанас Великов - мл. автоконтрольор в РУ Раднево, е извършил проверка на 19.10.2017 г. на лекият автомобил управляван от С., като е попълнил Протокол за извършване на проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнерите и вещите превозвани в. тях. В протокола не е попълнена разписка за получаване на екземпляр от съставеният протокол и на П.С. не бил предоставен екземпляр от него. Протокола не е регистриран в РУ Раднево.

4. Атанас Великов е изготвил  протокола за проверка за употреба на наркотични вещества на П.С., като съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокола е трябвало да бъде изготвен от мл. автоконтрольор Тихомир Т. ***.

5.   На П.С. не е бил предоставен екземпляр от протокола за проверка за употреба на наркотични вещества, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

6.   В хода на предварителната проверка П.С. предостави записи, направени от нея с мобилният и телефон, от които е видно, че полицейските служители не използват неправомерно физическа сила и помощни средства, като от записите се чува израза „ти не си полицай ти си изрод”, употребен от С. спрямо Д..

7. На Н.Л. не е съставен АУАН за неизпълнение на разпореждане издадено от полицейски орган, съгласно разпоредбите на чл. 64, чл. 2 от ЗМВР.

8.   Служителите на РУ Раднево са изготвили всички необходими документи във връзка със задържането на Н.Л. ***.

9.   Служителите на РУ Раднево са изготвили всички необходими документи във връзка с проверката на управляваното от П.С. МПС извършена на 01.11.17 г.

10.   При първоначалният преглед, извършен на Н.Л., преди неговото задържане в РУ Раднево, доктор Ал Асад е издал визитен фиш № 0202465, в който е записано, че Л. има повърхностни рани по ръцете и че лицето съобщава за болка в ляво в областта на левият бъбрек. Доктор Ал Асад е записал в снетото от него сведението, че той не е специалист и за да бъде освидетелствано лицето е трябвало да се мине през съдебен лекар. В хода на проверката Н.Л. не приложи съдебно медицинско удостоверение от което да е видно, че са му нанесени телесни повреди.

11.   От Дирекция „Вътрешна сигурност” до момента на приключване на предварителната проверка не са предоставени изисканите аудио и видео файлове от служебен автомобил „КИА” с рег.№ СВ 98 75 КВ.”

Относно последните записи в хода на производството по делото се направи всичко възможно за да се установи причината, поради която тези записи отсъстват, но такава не бе установена. Приложени са справките както от Дирекция „Комуникационни информационни системи” град София, така и от Дирекция „Вътрешна сигурност” не дават яснота каква е точната причина за липсата на записите. Това не бе изяснено нито от допълнително задаваните въпроси на полицейските служители, нито от разпита на Р.А..

 

Показанията на Г. и Г. с нищо не допринасят за изясняването на главните факти от обвиненията, тъй като и двамата заявяват, че не са били на място, от където да чуват и виждат задържането на Л.. Съдът дава вяра на техните свидетелски показания само досежно това, което се е случило в колата при спирането за проверката и детайлите от поведението на Д. и Л.. При оценка на техните свидетелки показания съдът изходи от обстоятелството, че същите са в близки приятелски отношения както със С., така и с Л..

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ :

 

Вследствие гореустановената фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, обсъдени по-горе и довели до формиране на вътрешното убеждение на съда относно решаване на въпросите по чл.102 вр.чл.303 и чл.304 от НПК, съдът заключи, че подсъдимият е извършил следните престъпления от общ характер:

 

Подсъдимият Л. е извършил престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК:

От обективна страна, на 31.10.2017г. срещу 01.11.2017г. в гр. Раднево, причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, на полицейски орган - мл. инспектор Д.Д.Д. – младши автоконтрольор в група ОП при РУ - Раднево, ОД МВР – Ст. Загора, при изпълнение на службата му по опазване на обществения ред.

С действията си на 31.10.2017г. в град Раднево подсъдимият е реализирал съставомерните признаци на престъплението нанасяне на лека телесна повреда, тъй като е причинил описаните по-горе телесни увреждания на Д., в качеството му на полицейски служител, при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Установява се по делото както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, че причинените на Д. травматични увреждания са пряка и непосредствена последица от съпротивата на Л. при задържането му и последвалото ухапване на крака на Д.. Характерът и механизмът на причинените на пострадалия телесни повреди се установят и от СМЕ, изготвена от д-р Т.. Според експерта травматичните увреждания са били причинени при удари с или върху твърд предмет и е напълно възможно да са причинени при ухапването, описано от пострадалия. Контузията на гръдния кош, раната от ухапване  от човек  на лявото бедро и охлузвания на дясната ръка - само по себе си и поотделно е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Според задължителната съдебна практика - Постановление №3/1979г. на ПВС, т.18, когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат - в случая причинената на пострадалия Д. телесна повреда следва да се квалифицира като лека такава по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, а не по алинея 2.

При извършване на престъплението подс. Л. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл – искал е да нарани Д. също така е действал при т.нар. алтернативен умисъл съгласно правната доктрина – да нанесе каквото и да е увреждане, не тежко, разбира се – действал е с по-малък интензитет – един удар в гърдите, ухапване и дране по лицето, при което е искал да причини увреждане и да причини болка и страдание на пострадалия. В този случай тези по чл.130 ал.2 се поглъщат от телесните повреди по чл.130 ал.1 от НК. 

 Подсъдимият е осъществил и престъплението хулиганство по основния състав по чл. 325 ал. 1 от НК.

От обективна страна, подс.Л. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез нанасянето на обиди на полицейските служители Д. и С..

От обективна страна е предприел активни действия, с които е скандализирал и възмутил присъстващите лица. Противоправните действия на подсъдимия се изразяват в отправените обидни реплики и изрази по адрес на полицейските служители, като подс. Л. ги наричал „мишоци” и „сополи”, и е отправял изразите „Какви сте вие бе мишоци”, „сопол такъв”. В българския език думите „мишоци”, „сопол” имат обиден характер, като използваните епитети изразяват пренебрежително и презрително отношение към някого, който не заслужава уважение. Аналогично в разговорния език думата „мишок”, адресирана към полицейски служители, изразява също негативно и пренебрежително отношение, а думата „сополи”, използвана в комбинация с епитета по-горе също изразява презрителното отношение на автора към лицето, до което е адресирано. Целта е омаловажаване на личността на адресата на този епитет. Както Д. и С., са възприели лично отправените от страна на подсъдимия обидни епитети спрямо тях, като тези фрази полицейските служители безспорно са ги възприели като пренебрежителното отношение към установения ред и представителите на полицията в лицето на същите свидетели.

Подсъдимият е искал да покаже превъзходство и надменност над полицейските служители, които по същото време са изпълнявали служебните си задължения.

Полицейските служители са обективирали по недвусмислен начин своето служебно положение - били са с полицейска кола, в съответните униформи. Подсъдимият е съзнавал качеството на свидетелите Д. и С., както и на К. и това не го е спряло.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото, към отделните личности и към институцията на МВР, като цяло, като е целял настъпването на тези последици.

В Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. Пленумът на ВС е направил задължително предписание за съдилищата, че е необходимо да изследват фактическия състав на хулиганството, да посочват конкретни действия и съображения, които квалифицират деянието, като престъпление по  чл. 325, ал. 2 НК.

Съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи. Както се изясни в това наказателно производство действията на подсъдимия изпълват основния състав на чл. 325, ал.1 от НК. Действията му са обективирани изключително чрез словесно изразяване незачитането на обществените порядки пред органите именно призвани да съблюдават за него. Именно в момента на поставяне на белезници на подсъдимия Л. се е възпротивил на тези действия и точно по тези подбуди е извършил другото престъпление - това против телесната неприкосновеност на личността в реална съвкупност с престъплението по чл.325 ал.1 от НК, също съобразно цитираното Постановление на ПВС. В случая не е налице квалифициращия признак по ал.2 на чл.325 от НК – съпротива срещу орган на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред. В този момент именно от събитията на инкриминираната дата полицаите не са били заети с опазване на обществения ред от действията на подсъдимите, като последните в тази връзка да са им оказвали съпротива. Те не са имали и цел да попречат на органите на реда да изпълнят своите функции – по установяване на сигнала или задържане на лицата, а предприетото от тях поведение е външна изява на пренебрежителното им отношение към служителите и към реда, който трябва да охраняват, но по основния състав по чл.325 ал.1 от НК.

Подсъдимият Л., както се посочи, в реална съвкупност с престъплението по чл.325, ал.1 от НК е извършил и престъплението по чл.131, ал.2, т.3, , вр. с чл.130, ал.1, от НК.

Както вече се и посочи качеството орган на властта по смисъла на чл. 93, т.2 от НК за свидетелите Д. и С. безспорно се установява от писмените доказателства за качеството им на полицейски орган при и по повод изпълнение на службата.

Подсъдимият с активни действия е захапал Д. на левия крак, горе и го е одрал по дясната ръка. Но всичко е било в стремежа му да защити телесната си неприкосновеност. Тази телесна увреда е била надлежно констатирана с извършения му същата сутрин преглед, а и потвърдено от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. Според експерта травматичните увреждания са били причинени при удари с или върху твърд предмет и е напълно възможно да са причинени при ухапването, описано от пострадалия. Контузията на гръдния кош, раната от ухапване от човек на лявото бедро и охлузвания на дясната ръка - само по себе си и поотделно е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Доказва се и причинно-следствената връзка между активното поведение на Л. и съставомерния резултат – причинените телесни увреждания. От субективна страна престъплението е извършено под форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал противоправния характер на извършеното.

По отношение на останалите изрази, квалифицирани като обидни не се събраха никакви доказателства, нито гласни, нито писмени. Нито един от свидетелите не установи изричането им от страна на подсъдимия, поради което и съдът го оправда по отношение на изразите:

„Какво си мислите, че правите”

„ще те смачкам, какви сте вие”

 

НАКАЗАНИЕ :

 

За престъплението по чл.325, ал.1 от НК е предвидено наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание. За така извършеното от подсъдимия Л. престъпление и при преценка на обстоятелствата по чл.54 от НК съдът счита, че правилно, справедливо и съответно на тези обстоятелства се явява наказанието лишаване от свобода, за срок от шест месеца.

Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи със срок от три години, тъй като не се налага неговото изтърпяване и подсъдимия към момента на извършване на престъплението е неосъждан. Съдът прецени, че с прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК ще се постигнат целите на наказанието.

Изхождайки от обществената опасност на деянието и от характеристичните данни за дееца, съдът постанови наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало, млада възраст и обстоятелствата около извършването - извършеното е в резултат на погрешно възприето кавалерско отношение към близка приятелка, в стремежа си да я защити.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се подейства възпитателно и възпиращо, както по отношение на подсъдимия така и по отношение на останалите членове на обществото.

Следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. То следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата в общината по постоянен адрес на подсъдимия съгласно чл.239 от ЗИНЗС.

 

За престъплението по чл. 131, ал.2,т.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Л. законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, младата възраст и обстоятелствата около извършването на престъплението, както и добрите характеристични данни. Според съда следва с оглед степента на обществена опасност на дееца, както и на самото деяние да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- няма отегчаващи обстоятелства- затова и минимално предвиденото наказание- от една година лишаване от свобода.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия съдът намира, че не са налага същият да изтърпи ефективно така наложеното наказание, поради което отложи изтърпяването на същото за срок от три години.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК следва на подсъдимия да бъде определено едно общо най-тежко наказание, което в случая е наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, ЧИЕТО ИЗТЪРПЯВАНЕ ДА СЕ ОТЛОЖИ СЪС СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, СЧИТАНО ОТ ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В ЗАКОННА СИЛА. Следва към това наказание да се присъедини наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ и то да се изпълни чрез обявяване на присъдата в общината по постоянния адрес на подсъдимата.

На основание на чл.53, ал.1 от НК веществените доказателства по делото СД с видеозаписи от камерите на служебния л.а. № *****СД л.85 и 86 и л.92 след минаване на  нуждата от тях да бъдат унищожени.

 

Съдът не намира, че по отношение на подсъдимия не се налага увеличаване на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като и в този размер те биха постигнали целите по чл. 36 от НК.

Следва подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и сумата от 60 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски , както и сумата от 105, 80 лева по сметка на ОД на МВР Стара Загора – направени разноски в хода на досъдебното производство.

Мотивите за извършване на престъпленията са занижена самодисциплина и липса на уважение към установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                        Районен съдия: