Р Е Ш Е Н И Е
№ 122 20.05.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря С.К.
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 84 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.9б от ЗМДТ във вр. с чл.160 и чл.107, ал.3 от ДОПК.
„ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, със законен представител изпълнителния
директор инж.Е.Х. обжалва Акт за установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ №2/07.12.2017г. на старши инспектор С.К.Н от звено „Местни приходи“ при
Община Бобов дол В ЧАСТТА ПО РАЗДЕЛ I за установените задължения за такса битови отпадъци /ТБО/
за 2016г. и 2017г. с лихвите върху тях. Релевират се основанията за оспорване
по чл.160, ал.2, пр.2 и 4 от ДОПК. Нарушенията на формата се свързват с неясен
начин за определяне на задълженията. Неспазването на материалния закон се
обосновава с възражения за завишен размер на таксата и необоснован отказ за
изчисляването й по измереното от дружеството количество отпадък. Твърди се
наличие на подадени декларации по чл.15 от Наредбата за управление на дейностите
по третиране на отпадъци и поддържане чистотата на територията на община Бобов
дол и дължимо намаляване на таксата с 50% на основание чл.17 от Наредбата. Моли
се за отмяна на АУЗД в оспорените части.
В с.з. пълномощника на жалбоподателя
поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответният Главен инспектор „местни
приходи“ в Звено „Местни приходи“ при община Бобов дол чрез пълномощника намира
жалбата за неоснователна и в писмена молба от 18.04.2019г. претендира деловодни
разноски /вж. л.516/.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
„ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД на основание
чл.14 от ЗМДТ е подал в община Бобов дол декларация вх.№**********/23.08.2012г.
за облагане с данък на недвижими имоти, находящи се в с.Големо село, община
Бобов дол. Към декларацията са приложени документи за собственост и скици /вж.
л.241-353/.
С
оспорения АУЗД №2/07.12.2017г. старши инспектор С.К.Н в звено „Местни приходи“
при общината на основание чл.9б във вр. с чл.4, ал.1, 3 и 4 от ЗМДТ и чл.12,
ал.1 от ДОПК, чл.11 и чл.66, ал.1 от ЗМДТ и съгласно подадената декларация по
чл.14 от ЗМДТ в раздел I
е установила задължения за ТБО на дружеството за 2016г. и 2017г. за
декларираните имоти към 28.11.2017г., както следва:
-ТБО
за 2016г. от 320 581.41лв. и лихва 21 933.23лв. или общо
342 514.64лв. и
-ТБ
О за 2017г. от 320 580.05лв. и лихва 8 014.51лв. или общо
328 594.56лв.
В съдържанието на АУЗД е посочено,
че с решение №14 по Протокол №3/28.12.2015г. ОбС – Бобов дол е определил
размера на ТБО за 2016г., но същото е отменено от ВАС, поради което
задълженията за 2016г. са преизчислени на база предходната 2015г. ТБО за
нежилищни имоти, собственост на физически лица, извършващи стопанска дейност,
юридически лица и ЕТ е в размер на 15 промила върху по-високата от отчетната
стойност на активите или данъчната оценка на имота за ЮЛ и ЕТ и върху данъчната
оценка на имота на ФЛ. Същата включва 4.7 промила за сметосъбиране и
сметоизвозване, 4.3 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения и 6.0 промила за чистота на териториите за обществено ползване. С решение №241 по Протокол №12/29.12.2016г. на
ОбС - Бобов дол ТБО за 2017г. за
посочените имоти на субектите е определена също на 15 промила, но
разпределението на услугите е както следва: 3.3 промила за сметосъбиране и
сметоизвозване, 5.5 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения и 6.2 промила за чистота на териториите за обществено ползване.
АУЗД
е връчен на адресата на 11.12.2017г. Дружеството го е оспорило с жалба
изх.№РД-01-3344/22.12.2017г. до началника на отдел „БФСМДТ“ при общината с
възражения, идентични с посочените такива в жалбата по делото. Към жалбата са
приложени 2бр. декларации рег.индекс 73.00.11/30.10.2015г. и рег.индекс
73.00.07/24.11.2016г. до общината, с които се иска информация относно дължимите
суми за ТБО за 2016г. и 2017г., включително с намалението по чл.17 от Наредбата
за управление на дейностите по третиране на отпадъци и поддържане чистотата на
територията на община Бобов дол. В декларациите се сочи намерението на
дружеството да отчита ТБО по количество, т.к. измерва и документира
количествата битови отпадъци с ОП „ЧОБ“ – Бобов дол посредством издавани
кантарни бележки и е въвело система за разделно събиране на отпадъците по
чл.33, ал.2 и 4 от ЗУО, които се предават на лица, притежаващи разрешителни за
дейностите. С декларациите дружеството моли за намаляване броя на разположените
на площадката му 23бр. контейнери тип „Бобър“, обслужвани 4 пъти месечно до
10бр. с честота на извозване 3 пъти месечно. С писмо рег.индекс 73.00.11/12.02.2016г.
кметът на общината е отговорил на първото писмо, сочейки, че ТБО се определя и
изчислява по правилата на чл.19 и чл.20 от Наредбата за определяне и
администриране на местните такси, цени на услуги и права на територията на
общината, като със заповед №З-66/27.10.2015г. е определил границите на районите
за организирано сметосъбиране и сметоизвозване със заложена честотата на
извозване за контейнери тип „Бобър“ и не е взето решение ТБО да се определя по
количество на изхвърлени отпадъци или брой използвани съдове. С писмо
рег.индекс 73.00.07/14.0.2017г. кметът е формирал идентичен отговор по втората
декларация на дружеството /вж. л.26-35/.
Съгласно
извадка от регистъра с жалбите в общината, по жалбата на дружеството срещу АУЗД
липсва произнасяне на решаващия орган, като е отбелязано „мълчалив отказ по
ДОПК“ /вж. л.173-174/.
Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на
територията на Община Бобов дол /НОАМТЦУП/ е издадена по делегация от чл.9 от ЗМДТ. Съгласно чл.19 от Наредбата, количеството битови отпадъци в общината за
всяко данъчно задължено лице не може да бъде установено, което налага
определянето на размера на ТБО да се направи пропорционално върху основа,
определена от ОбС – Бобов дол. Основата е заложена в чл.20 от Наредбата и за
дружеството е промили върху по-високата от отчетната стойност на активите или
данъчната оценка на имота, съгласно Приложение №9 към Наредбата. В чл.25, ал.1
във вр. с чл.13, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност за подаване на
декларация по образец – Приложение №10 от задълженото лице до 31 декември на
предходната година при непредоставяне на услугите от ТБО или при неизползване
на имота през цялата година. Приложение №9 към чл.20 от Наредбата съдържа 6
точки. В т.1 е посочена основа за определяне на ТБО, идентична с тази по чл.20
от Наредбата. В т.2 се съдържа одобрената План-сметка за разходите по
дейностите в таксата по отделни услуги. В т.3 са посочени местата, в които ще
се предоставят услугите по заповед №З-635/15.10.2014г. на кмета и ще се
начислява ТБО за 2015г., като в т.2.4 се включва с.Големо село. В т.4 е размера
на таксата за населените места, а в т.5 – размера за нежилищните имоти, в които
попадат имотите на дружеството. Този размер по отделни услуги в таксата е
идентичен с посочения в оспорения АУЗД за 2016г. В т.6 е определена честотата
на извозване на съдовете за отпадъци за 2015г. , като в т.6.2 за индустриалните
зони на ТЕЦ Бобов дол е 4 пъти месечно /вж. л.104-125/. Изчисляването на ТБО за
2016г. по промилите за 2015г. е поради отмяната на решение №14 по Протокол
№3/28.12.2015г. на ОбС – Бобов дол за изменение на чл.20 от Наредбата и т.1, 4
и 5 от Приложение №9 към нея, видно от решение №199/14.10.2016г. по
адм.д.№95/2016г. по АС – Кюстендил, оставено в сила с решение
№6428/22.05.2017г. на ВАС по адм.д.№13539/2016г. /вж. л.39-50/.
Посочената
Наредба с изменението, прието с решение №241 по Протокол №12/29.12.2016г., има
идентично съдържание на чл.19 и чл.20 и за декларацията по чл.25 във вр. с
чл.13, ал.1. Приложение №9 към чл.20 има 6 точки, като т.1 съдържа идентична
основа за определяне на таксата, т.2 включва одобрената План-сметка за
разходите по дейности, т.3 – населените места за предоставяне на услугите по
заповед №З-638/11.10.2016г. на кмета, между които е с.Големо село, по т.4 –
размера на промилите за услугите върху данъчна основа, в т.5 – размера на ТБО
за 2017г. за нежилищни имоти от 15 промила с разпределение по услуги, идентично
с посоченото такова в оспорения АУЗД, а т.6 съдържа честотата на извозване на
съдовете за отпадъци за 2017г., която за с.Големо село остава 4 пъти месечно
/вж. л.140-162/.
Съгласно
заповедите на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, цитирани в Приложение №9 към
Наредбата, районът на дружеството е включен в границите на районите с
организирано от общината събиране и извозване на битови отпадъци с честота на
извозване за контейнер тип „Бобър“ – 1 път седмично /вж. л.36 и 37/.
Издателят
на АУЗД е с вменено задължение да издава актове на основание чл.107 от ДОПК
/вж. т.13 от длъжностната характеристика на л.101-102/. Със заповед
№З-630/05.10.2017г. на кмета на основание чл.4, ал.1, 3 и 4 от ЗМДТ лицето е
определено да упражнява правомощията на орган по приходите /вж. л.103/.
По
длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор „Местни приходи“ в
звено „Местни приходи“ към общината от 25.09.2017г. е вменено задължение по
т.17 да разглежда жалби срещу съставени АУЗД по чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с
чл.4, ал.5 от ЗМДТ /вж. л.99-100/.
Наредбата
за управление на дейностите по третиране на отпадъци и поддържане чистотата на
територията на община Бобов дол е приета с решение №162 по Протокол
№11/27.07.2006г. на ОбС – Бобов дол. Съгласно чл.15 от същата, когато ТБО се
определя според количеството битови отпадъци задължените лица подават
декларация до 30 септември през предходната година, като посочват вида и броя
на съдовете за битови отпадъци, които ще ползват през годината, съобразно
обявената от ОбС честота на извозване на ТБО. Съгласно чл.17 от Наредбата
определената такса се намалява с 50 на сто при участие в системата за разделно
събиране /вж. л.184-190/.
Съгласно
изявлението на пълномощника на ответника в с.з. на 27.06.2018г., дружеството
разполага с кантар за измерване на битовите отпадъци и само организира
дейността по събиране на отпадъците на територията на неговите обекти, а
сметоизвозването се осъществява с автомобили на ОП, които се измерват на входа
и изхода. В тази връзка съдът е приложил на л.51-98 и л.175-177 кантарни
бележки за 2016г. и 2017г. Кантарните бележки съдържат номера, дати на
издаване, номер на автомобила – сметосъбирач на общината с неговия водач, вида
превозен товар „битови отпадъци“ и измереното тегло на автомобила празен и
пълен на влизане и излизане от територията на ТЕЦ-а.
От
съдържанието на КП №266-КОС-ЛГ-17/14.05.2018г. на РИОСВ – Перник се установява,
че депото за неопасни отпадъци на общината се намира в м.“Говедарника –
Джандръковица“ и е експлоатирано през
периода 01.01.2011г. – 31.12.2017г. /вж.
л.517-518/.
От
основното и допълнително заключения на вещо лице Н.С.С. се установява, че:
-размерите
за ТБО за 2016г. и 2017г. в оспорения АУЗД са изчислени при база основата по
НОАМТЦУП от 15 промила със съответното съотношение в промилите по отделни
услуги през двете години по решенията на ОбС. Дължимите суми за ТБО са малко
по-високи, а за лихвите са идентични. Така, за 2016г. вещото лице изчислява ТБО
на 320 583.75лв. при 320 581.41лв. в оспорения АУЗД, а за 2017г. – на
сумата 320 580.26 при 320 580.05 в оспорения АУЗД.
-в
План-сметките на общината за разходите по дейностите по осигуряване на съдове
за смет, събирането на отпадъци и транспортирането им до депото не е определена
себестойност, съответно цена на единица количество битов отпадък, т.к. не е
планирано общо количество за общината от всички, които го изхвърлят. Разходите
са представени за всяка услуга общо, без детайлно посочване по икономически
елементи. Това е причината за да не може да се остойности в лева количеството,
измерено и отразено в кантарните бележки на дружеството.
-при посещение на територията на
дружеството вещото лице е установило, че използваните съдове са 24 бр. тип
„Бобър“ и 6 бр. за разделно събиране за пластмаса, стъкло и хартия, като
отделно има обособено място за събиране на хартия – главно картон от кашони,
който не се побира в съдовете за разделно събиране. Съдовете за разделно
събиране се обслужват от фирма „Феникс Дупница“ ООД по сключен договор с
дружеството. Организацията по сметосъбиране и сметоизвозване на останалия битов
отпадък се осъществява от ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство“. В
общината не се използват съдове за разделно събиране на битова смет и такава
дейност не се извършва. Сметосъбирането се извършва от специализиран автомобил
марка „МАН“, който е универсален за всички видове съдове за смет. ОП не е
сключвало договори с потребителите на услугите за събиране и сметоизвозване.
-сметището за битови отпадъци в
общината е действало до м.02.2018г., след което е закрито от РИОКОС – Перник и
оттогава сметта се извозва на сметището в гр.София, кв.“Филиповци“.
-дружеството не е подавало
декларация за освобождаване от ТБО,
-дружеството не е извършвало
плащания по задълженията в оспорения АУЗД,
-съгласно приложените по делото
пътни листа за 2016г. и 2017г. на специализиран автомобил „МАН“ с рег.№***, пътни
листа за самосвал „Мерцедес“ с рег.№***, дневни актове на автобагер „Каматцу“ с рег.№*** и
длъжностни характеристики за шофьор на сметосъбирач „МАН“, за сметосъбирач на
кола и за метач в ОП /вж. л.361-498/ вещото лице е установило, че със
сметосъбирача „МАН“ е регистрирано регулярно товарене и извозване на битов
отпадък от контейнерите на централата - 4 пъти месечно на 24 бр. контейнери тип
„Бобър“ с общо предназначение без стъкло, пластмаса, хартия и желязо. От
кантарните бележки вещото лице е установило, че отпадъка се измерва на
автокантар при всяко събиране на сметта от сметоизвозващата кола на ОП. От тук вещото
лице прави извод, че е възможно да се определи количеството битов отпадък,
генериран и извозен от територията на дружеството и съответно да се определи
цена на услугата на този принцип.
-съгласно пътните листа, в общината
не е организирано разделно събиране на отпадъците, т.к. във всички документи е
записано „битова смет“.
-автобагера е извършвал почистване
на обществени площи, като от анализа на данните в дневните актове не е
регистрирана работа на територията на централата. Ръчното почистване на
обществени площи се извършва на територията на общината, като събраната смет се
товари с багер и се извозва със самосвал на ОП.
Заключенията
на вещото лице съдът намира за обективни и достоверни, т.к. се основават на
писмените доказателства по делото, които не са оспорени от страните.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка жалбата е допустима. Съгласно чл.156, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 и
чл.107, ал.3 и 4 от ДОПК, чл.9б и чл.4, ал.1, изр.последно от ЗМДТ предмет на
оспорване е АУЗД по раздел I за
установен размер на задълженията за ТБО за 2016г. и 2017г. и лихвите към 28.11.2017г.
по отношение на декларираните от жалбоподателя имоти. Жалбата е подадена от
законен представител на легитимиран от закона правен субект. Жалбоподателят е с
правен интерес от оспорването, т.к. АУЗД засяга по негативен начин имуществената
му сфера във връзка с разпоредените парични задължения. Жалбата е подадена в
срока по 156, ал.5 във вр. с ал.4 от ДОПК пред компетентния за разглеждането й
съд. Поради непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 е налице
потвърждаване на АУЗД в оспорената част /вж. определение №221/02.04.2018г. на
л.192/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Във
връзка с предмета на съдебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, оспореният АУЗД
е законосъобразен. Съображенията за това са следните:
АУЗД е издаден от компетентен орган.
Издателят С.К.Н на длъжност старши инспектор “Местни приходи” в община Бобов
дол на основание заповед №З-630/05.10.2017г. на кмета на общината има качество
на орган по приходите по чл.4, ал.3 и 4 във вр. с препращането от чл.9б от ЗМДТ,
поради което е с правомощие по установяване на задълженията за ТБО и лихвите
съгласно регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Правомощието
е инкорпорирано и в съдържанието на задълженията по длъжностната характеристика
на служителя.
АУЗД е издаден при спазване на
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59,
ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. В съдържанието на АУЗД са посочени
относимите правни основания за неговото издаване и фактическите такива,
свързани с решенията на ОбС за определената основа за изчисляване на ТБО,
определените промили общо и по отделни услуги за всяка година и са посочени
заповедите на кмета за определяне на границите на районите, в които ще се
организира сметосъбиране и сметоизвозване. Налице е ясна разпоредителна част с
вменени задължения към адресата. Има дата на издаване, име и длъжност на органа
с негов подпис. Във фактическите основания за издаване на АУЗД таксата не е
диференцирана в парични стойности за отделни услуги по см. на чл.62, изр.2 от ЗМДТ /ред. ДВ, бр.153/1998г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/, но е налице яснота
относно реда за нейното изчисляване по правилото на чл.67, ал.2 от ЗМДТ /ред.
ДВ, бр.101/2013г. и бр.97/2016г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/ въз основа на
по-високата от отчетната стойност на активите или данъчната оценка на имотите.
Всеки от имотите в АУЗД е посочен и с двете стойности, поради което размерите
на услугите в ТБО са изчисляеми и с това не се нарушава правото на защита на данъчния
субект. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.
АУЗД е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила. Издаването му е служебно в хипотезата
на чл.107, ал.3, изр. последно от ДОПК въз основа на данните от подадената от
дружеството декларация по чл.14 от ЗМДТ, т.к. задълженията за ТБО не са платени
в сроковете, определени в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Актът е връчен на
адресата, който е провел задължителното му оспорване по административен ред.
Не са налице сочените от
жалбоподателя нарушения на материалния закон.
Съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ /ред.
ДВ, бр.53/2012г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/ размерът на ТБО се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена
план-сметка за всяка от дейностите, посочени в правната норма, като този размер
се определя за всяка от услугите в таксата по отделно. Услугите са: 1/за
сметосъбиране и сметоизвозване, 2/за обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения и 3/за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване. За 2016г. предвид отмяната на т.4 от Приложение №9 към НОАМТЦУП с
решение №199/14.10.2016г. по адм.д.№95/2016г. на КАС и нормата на чл.66, ал.3
от ЗМДТ /посочената редакция/, приложимо е решението на ОбС за определяне
размера на таксата от 2015г., а за 2017г. е приложимо решение №241 по Протокол
№12/29.12.2016г. на ОбС. Двете решения са инкорпорирани в т.5 от Приложение №9
към чл.20 от Наредбата в двете й редакции на л.125 и л.161 от делото. Размерите
на таксата в решенията на ОбС са диференцирани според вида на предлаганата
услуга. Видно от съдържанието на Приложение №9, таксата се определя пропорционално
върху основа, определена от ОбС, а не по количество битови отпадъци. Този ред
изрично е заложен в чл.19 и чл.20 от Наредбата. В чл.19 от Наредбата е записано,
че в общината количеството битови отпадъци за всяко данъчно задължено лице не
може да бъде установено, което налага нейното определяне по посочения по-горе
начин. Между страните няма спор, че дружеството е задължен за таксата субект
като собственик на облагаеми недвижими имоти на територията на общината по см.
на чл.64, ал.1 във вр. с чл.11 от ЗМДТ, предвид подадената от него данъчна
декларация за имотите. ТБО е изчислена върху по-високата от отчетната стойност
на активите или данъчната оценка на имотите по реда на чл.20 от НОАМТЦУП, т.к.
задълженото лице не се е възползвало от възможността за подаване в срок на
декларацията по чл.13 от Наредбата. Изчисленията на вещото лице установяват
правилен размер на ТБО с включените в нея стойности на услугите. Завишеният
размер на изчисленията от вещото лице не водят до необходимост от изменение на
АУЗД предвид разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК. От заключенията на вещото
лице е видно, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е осъществена
реално от общината чрез създаденото ОП и използваната от него машинна техника -
сметосъбирач „МАН“, който е извозвал сметта 4 пъти месечно от 24 бр. контейнери
тип „Бобър“ на територията на дружеството, която дейност е обективирана в
съставените пътни листа. В този смисъл не е налице изключението по чл.71, т.1
от ЗМДТ.
Спорът между страните е относно
приложението на реда за изчисляване на ТБО по чл.67, ал.1 от ЗМДТ по количество
битови отпадъци. От писмените доказателства по делото и заключенията на вещото
лице се установи, че дружеството е въвело система за изчисляване на формирания
битов отпадък през процесните години посредством монтирана на входа и изхода автовезна,
позволяваща измерване на сметосъбирачната машина в празно и пълно
състояние. Този начин е използван от ОП
към общината, извършващо реално услугата, т.к. данните от измерванията са отразени
в кантарните бележки, носещи подписите на водача на автомобила и съответното
длъжностно лице от дружеството - жалбоподател. Документите са частни
свидетелстващи, но не се оспорват от страните. Следователно, фактически е
възможно определянето на количеството битов отпадък, генериран и извозен от
ТЕЦ-а, т.к. дружеството е снабдено със съдове за неговото събиране и съхранение
от общината, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци е и
разработило система за количествено измерване на битовия отпадък. Не е възможно
обаче нормативното определяне на цената на услугата за сметосъбиране и
сметоизвозване по този принцип, т.к. в План-сметката и в НОАМТЦУП ОбС – Бобов
дол не е въвел себестойност на единица количество отпадък и цена за видовете
използвани съдове. Т.е. изначално ОбС не е заложил количеството отпадък като
критерий за определяне на ТБО. При така действащата нормативна рамка, издателят
на оспорения АУЗД няма нормативна основа за определяне на ТБО по количество
събран и извозен битов отпадък. Наредбата на общината е издадена по делегация
от чл.9 от ЗМДТ, поради което регламентацията в чл.19, чл.20 и Приложение №9
към чл.20 е задължителна за спазване от административния орган при определяне
на дължимите суми за ТБО. Следва да се има предвид, че посочените норми от
Наредбата са били предмет на съдебна проверка по протест на прокурора пред КАС
и ВАС, като с решение №282/11.01.2016г. на ВАС по адм.д.№6689/2015г., VII о. съдът
е отхвърли протеста, сочейки в мотивите на решението, че в общината не е
въведена система за точно отчитане на битовите отпадъци на всеки създател и/или
притежател на битови отпадъци, т.к. нейното създаване и въвеждане изисква
инвестиция, която ОбС, с оглед правомощията си по чл.21, ал.1, т.6 и 7 във вр.
с чл.17, ал.1, т.6 от ЗМСМА е компетентен да прецени дали е в състояние да направи
към конкретния момент. Съдебното решение е задължително за съда и страните по
делото по см. на чл.193, ал.2 от АПК, поради което начинът на определяне и
изчисляване на ТБО въз основата по чл.20 от общинската Наредба се явява
законосъобразен.
Цитираната от жалбоподателя Наредба
за управление на дейностите по третиране на отпадъци и поддържане на чистотата
на територията на община Бобов дол е неприложима. ТБО се изчислява по начина, указан
в ЗМДТ и общинската наредба по чл.9 от ЗМДТ. Чл.15 от посочената Наредба е
неприложим, т.к. ОбС е определил таксата да не се изчислява по количеството
битови отпадъци. Само при изчисляване по количество имат значение подадените от
дружеството декларации със заявени брой съдове и честота на извозване. Чл.17 от
Наредбата е неприложим и поради факта, че общината не е въвела система за
разделно събиране на отпадъците. Обстоятелството, че част от отпадъка
дружеството събира разделно, е неотносимо, т.к. общината не събира такса за
този отпадък. Същият се събира от друг правен субект по договор с дружеството.
Изводът от изложеното е, че по
делото е доказано фактическото престиране на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване от общината, сумата по която правилно е изчислена по приложимите
нормативни правила.
Доказано е реалното предоставяне и
на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В
нормата на чл.71, т.2 от ЗМДТ /ред. ДВ, бр.101/2013г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/ липсват заложени критерии какво следва да се разбира под израза “услугата
не се предоставя от общината”, но семантичното тълкуване на този израз налага
да се приеме, че нормата има предвид осигуряване на обективна възможност от
страна на общината за ползване на услугата, чрез създаването на посочената в
закона Наредба по чл.9, изпълнение на задълженията на кмета за издаване на
заповед по чл.63, ал.2 от ЗМДТ и приемане на решение на ОбС по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на услугата и съответното й
извършване. В процесния случай ОбС е приел Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, а кметът
е изпълнил задължението за издаване на заповеди за 2016г. и 2017г., с които е
определил границите на районите, предлаганите услуги, между които в раздел II, т.3 е
включил задължение за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване във всички населени места и индустриални зони. Приети са и решения на
ОбС за определяне на годишния размер на таксата за посочената услуга въз основа
на одобрените План-сметки. В щатните разписания на ОП са предвидени бройки за
метач, а в съответната длъжностна характеристика са включени задължения за
почистване на обществените площи. Видно от съдържанието на дневните актове на
автобагера за 2016г. и 2017г., услугата е реално извършвана в различни населени
места от общината. Фактът, че не е регистрирана работа на територията на ТЕЦ-а,
не е определящ за предоставяне на услугата. Тази услуга не е обвързана с
конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението
на цялата община. Таксата за услугата се дължи за извършени дейности на
териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно за
територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него.
Таксата за услугата по обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци също е дължима, т.к. депонирането на битовите
отпадъци, генерирани от ТЕЦ-а е осъществено в депо, експлоатирано от общината.
В тази насока е съдържанието на пътните листове за движението на общинския
автомобил, който е извозвал и разтоварвал отпадъците в депото и КП
№266-КОС-ЛГ-17/14.05.2018г. на РИОСВ – Перник за месечни отчисления по ЗУО. Депото
е функционирало през процесните 2016 и 2017г.
Начислените лихви върху размерите за
ТБО са дължими. ТБО е местна такса, създадена с чл.6, ал.1, т.”а” от ЗМДТ. С
чл.7, ал.2 от ЗМДТ е предвидено местните такси да се заплащат в сроковете и по
реда на закона. Съгласно чл.21 от НОАМТЦУП заплащането на ТБО се извършва в
съответствие със сроковете в ЗМДТ за заплащане на данъка върху недвижимите
имоти. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ заплащането е на 2 равни вноски в
посочените срокове. След като всички елементи от фактическия състав за
възникване на задължението са осъществени, жалбоподателят е бил длъжен да внесе
ТБО в установените сроковете. За възникването и дължимостта на ТБО не е необходимо
издаване на нарочен акт за установяването й от вида на този по чл.69, ал.2 от ЗМДТ. Изискуемостта на таксата настъпва по силата на чл.6, ал.1, б.”а” от ЗМДТ,
където е предвидено нейното събиране, а ликвидността, разбирана като
определеност на вземането за такса по основание и размер - от решенията на ОбС,
определящи конкретните годишни размери на таксата. Сроковете за заплащане на
ТБО са регламентирани отново в Наредбата, и след изтичане на всеки от тях върху
невнесеното задължение се дължи лихва. Нормата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ
императивно повелява, че невнесените в срок данъци /и такси във вр. с
препращането от чл.9б от закона/ се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ.
Задълженията за ТБО представляват публични вземания по чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, задълженият
субект изпада в забава и дължи лихви. Според заключението на вещото лице сумите
за лихви в АУЗД са правилно изчислени.
Изложеното налага на основание
чл.160, ал.1, пр.последно от ДОПК съдът да отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора, жалбоподателят
няма право на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1,
изр.последно от ДОПК жалбоподателят дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение на ответника в размер на 1 300лв. /вж. л.200/, което е по-ниско
от минималното по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „ТЕЦ
– Бобов дол“ ЕАД /с посочени данни/ срещу Акт за установяване на задължение по
декларация №2/07.12.2017г. на старши инспектор С.К.Н от звено „Местни приходи“
при Община Бобов дол В ЧАСТТА ПО РАЗДЕЛ I за установените задължения за такса
битови отпадъци за 2016г. и 2017г. с лихвите върху тях.
ОСЪЖДА „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД да заплати
на ОБЩИНА БОБОВ ДОЛ деловодни разноски в
размер на 1300лв. /хиляда и триста лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: