РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330117482 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Авангард недвижими имоти“ ООД срещу С. А. Д.,
с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1200 лева, представляваща дължимо и
незаплатено възнаграждение за осъществено посредничество по сключен между страните
Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от ***, а именно за закупуване
на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище - апартамент,
находящ се в ***, придобит по силата на *** по описа на *** С. К., рег. № ***, както и
сумата в размер на 127.67 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от
19.10.2019 г. до 04.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 14792/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив.
Предявен е и осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 240 лева,
начислено ДДС върху главницата, дължимо поради регистрация на ищеца по ДДС.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.08.2019 г. между страните е сключен
Договор за посредничество при покупка на недвижим имот. По силата на този договор
ответникът възложил на ищеца да извърши посредническо съдействие за избор на недвижим
имот с конкретни, посочени в договора, параметри. В изпълнение на договора на 28.08.2019
г. ищецът организирал оглед на жилище, отговарящо на поставените от ответника критерии,
находящо се в ***, за който бил съставен нарочен протокол, подписан от страните.
След извършения оглед, ответникът не проявил желание да закупи, представения от
ищеца имот.
След извършена справка от ищеца в Служба по вписвания – гр. Пловдив, установил,
че ответникът закупил имота, находящ се в *** по описа на *** С. К., рег. № ***, за който
имот ищецът осъществил посредничество. Видно от ***, имотът бил закупен за сумата в
размер на 60000 лева.
Имотът бил закупен от ответника без знанието на ищеца и без да му се заплати
1
дължимото възнаграждение за осъщественото посредничество, съгласно чл.3 от сключения
между страните договор. Възнаграждението по договора било уговорено на 2 % от
продажната цена, но не по-малко от 600 евро. В случая дължимото възнаграждение е 1200
лева. Същото следвало да бъде платено при подписване на *** – на 18.10.2019 г. Считано от
19.10.2019 г. ответникът бил изпаднал в забава за заплащане на дължимото възнаграждение,
поради което и се претендира обезщетение за забава в размер на 127.67 лева за периода
19.10.2019 г. до 04.11.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Признава, че е сключил с ищеца посочения в исковата молба договор за посредничество,
както и ще ищецът е осигурил оглед на процесния недвижим имот, находящ се в ***.
Излагат се твърдения, че ищецът го уведомил, че не последния апартамент не е свободен и е
капариран от трети лице, поради което ответникът не може да го закупи. След това страните
преустановили контакти. Ответникът сам посетил фирмата, която продава процесното
жилище „***“ ЕООД, като от тях разбрал, че апартаментът е свободен и ответникът може да
го закупи, в резултат на което ответникът закупил имота без посредничеството на ищеца.
Предвид което счита, че не дължи претендираното възнаграждение, не дължи и ДДС върху
него, доколкото към датата на възникване на задължението ищецът не е бил регистриран по
ДДС. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 14792/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника като в срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу
вземанията по заповедта. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
С разпореждане от 02.02.2021 г. заповедният съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка на основанието, на което е издадена заповедта, а именно договор за
посредничество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. с чл.51 ТЗ, вр. с чл.286 ЗЗД и чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, вр. с чл.86 ЗЗД и осъдителен
иск по чл.2, т.1, вр. с чл.8 от ЗДДС
За да бъдат уважен така предявеният иск ищецът следва, да установи, основанието,
от което произтичат претенциите му – да е сключен договор за посредничество /поръчка/ с
ответника, със сочения в исковата молба предмет и съдържание, ищецът да е изпълнил
задълженията си по договора и да е изправна страна по него, уговерени в договора клаузи за
дължимо възнаграждение, размерът вземането за възнаграждение и настъпването на падежа
на вземането, осъществяването на контакт и преговори от ответника с клиенти, предложени
от ищеца без неговото съгласие, закупуване на имот от ответника, за чието посредничество
е съдействал ищеца, че е регистриран по ДДС и такова му се дължи върху главницата. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните
вземания, в т.ч. и възраженията си за нищожност и неравноправност на процесните клаузи
за дължимо възнаграждение, че не е подписал договора за посредничество, а при
установяване наличието на вземанията, следва да докаже, че ги е погасил.
2
С Определение от 18.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че на
28.08.2019 г. между страните е сключен договор за посредничество при покупка на
недвижими имот, като ищецът е осигурил оглед на ответника на имот, находящ се в ***,
както и че този имот е закупен от ответника и неговата с. с *** по описа на *** С. К., рег. №
*** за сумата в размер на 60 000 лева.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:
Спорно по делото е дали ищецът е осъществил посредничеството за закупуване на
процесния имот, с което се е стигнало до неговото закупуване.
В тази връзка от разпита на свидетелката С. Л. Ц. /протокол от о.с.з. от 06.12.2021 г.
л.66/ се установява, че същата е работила при ищеца в периода април 2019 г. до октомври
2020 г. на длъжност „***“. Същата установява, че е присъствала на разговора на ответника с
у. на ищцовото дружество – И., когато за първи път ответникът се е обадил да търси
съдействие за покупка на апартамент. Разговорът бил пуснат на високоговорител. По време
на разговора, управителят на ищцовото дружество обяснил на ответника, че за да поемат
ангажимент към него следва да подпишат договор и ако дружеството представи оферта за
закупуване на апартамент и ответникът закупи същия ще дължи възнаграждение. След това
му представил няколко оферти и възложил на *** С. И. да работи с него. Свидетелката
установява, че е виждала само веднъж ответника, при огледа на в кв. ***, доколкото по това
време същата била заедно у., който извършвал огледи с други клиенти. Свидетелката
установява, че имотите в кв. *** се предлагали от строителна фирма ***, с която у. на
ищцовото дружество ежедневно бил в контакт, за да проверява дали имотите, за които
дружеството посредничи все още са свободни. Свидетелката установява, че в нито един
момент, преди закупуването на имота от ответника, същият не е бил запазен или капариран
за друго лице.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост, съдът
кредитира показанията на свидетелката като непротиворечиви помежду си, логични и
последователни.
В тази връзка видно от договор за посредничество от 01.10.2019 г., сключен между
ищцовото дружество и „***“ ЕООД /л.59/, е видно, че последното е възложило на ищцовото
дружество да извърши посредничество при продажба на процесния имот, за което е
уговорено възнаграждение, което е заплатена от възложителя на изпълнителя. /л.61-62/. Това
води на извод, че за същия апартамент продавача е приел и се е съгласил, че продажбата му
е извършена с посредничеството на „Авангард недвижими имоти“ ООД.
Ответникът не доказа възраженията си, че имотът е закупен благодарение на
посредничеството на трето лице, а не на ищеца, както и че договорът с ищеца е прекратен,
поради неизпълнение преди покупката на апартамента. Не се доказа твърдението на
ответника, че ищцовото дружество е уведомило същия, че процесният апартамент е вече
капариран от трето лице, поради което не може да го закупи.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установи от представения договор
за посредничество и протокол за оглед на процесния имот, както и от разпита на
свидетелката, че процесният имот е придобит от ответника с посредничеството на ищцовото
дружество.
В чл.3 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 28.08.2019 г.
/л.6/, е предвидено, че при подписване на предварителен договор, а при липса на такъв – при
*** сделка, за предложен от изпълнителя имот, възложителят дължи възнаграждение в
размер на 2 % от продажната цена на имота, посочена в предварителния договор или ***, но
не по-малко от 600 евро.
В случая имотът е закупен за цена в размер на 60 000 лева, което е отделено като
безспорно между страните, предвид което дължимото посредническо възнаграждение е в
3
размер на 1200 лева, която е и търсената от ищеца сума, за която сума искът като
основателен ще се уважи.
По иска по чл.86 ЗЗД
В чл.11 от договора е посочено, че вземането за посредническо възнаграждение става
изискуемо от датата на подписване на предварителния договор, ако няма такъв, от датата на
подписване на окончателния договор за продажба.
В случая договорът за продажба, под формата на ***, е подписан на 18.10.2019 г.
/л.12/. Ответникът изпада в забава от следващия ден – 19.10.2019 г. Претендира се
обезщетение за забава за периода 19.10.2019 г. до 04.11.2020 г., което изчислено от съда по
реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, върху главница в размер на 1200 лева,
възлиза на сума в размер на 127.67 лева, до която сума искът като основателен ще се уважи.
По иска по чл.2, т.1, вр. с чл.8 от ЗДДС:
Ищецът предявява осъдителен иск за присъждане към главницата на дължимото за нея
ДДС в размер на 240 лева.
Видно от Протокол за регистрация по ДДС /л.21/ се установява, че ищцовото
дружество е регистрирано по Закона за ДДС на 06.11.2020 г.
От Уведомително писмо на НАП /л.20/ се установява, че първия данъчен период, през
който се дължи данък е един месец и изтича на 30.11.2020 г., за който период следва да се
внесе дължимото ДДС за получените от дружеството средства във връзка с дейността му.
В чл.25, ал.2 от ЗДД е предвидено, че изискуемостта на данъка за добавена стойност
настъпва с настъпване на данъчното събитие, а това е датата на която стоката е прехвърлена
или услугата извършена.
В случая това е датата на сключване на *** за покупко - продажба – 18.10.2019 г.
Към тази датата ищцовото дружество не е било регистрирано по ДДС и за този период,
за извършените услуги, не се дължи данък, доколкото липсва такова задължение по закон.
В чл.25, ал.8 ЗДДС е посочена хипотезата, при която нерегистрирано по ДДС лице
дължи ДДС след неговата регистрация, какъвто не е настоящия случай.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая извършената от ищеца услуга, за която
му се дължи възнаграждение не подлежи на облагане с ДДС и този иск като неоснователен
ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 26.56 – платена
държавна такса и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение. Или общо 526.56 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 80.34 лева, платена
държавна такса, 500 лева – платено адвокатско възнаграждение и 100 лева – допълнително
заплатено адвокатско възнаграждение за явяване в повече от две съдебни заседания, за
реалното плащане на които са представени доказателства. Или общо разноски за исковото
производство в размер на 680.34 лева.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца в отговора на исковата молба. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по делото, съобразно интереса е 340 лева. В случая се
претендира възнаграждение в размер на 500 лева със 160 лева, повече, което съдът намира,
че не е прекомерно с оглед броя на предявените искове, правната и фактическа сложност на
делото, извършените процесуалния действия от пълномощника на ищеца, проведените три
4
броя съдебни заседание и ангажирането не само на писмени и на главни доказателства.
Възражението на ответника ще се остави без уважение.
Доколкото ищецът е предявил три иска, като не е посочил за всеки един от тях какво
възнаграждение е уговорено, то съдът приема, че възнаграждението за исковото
производство е разделена по равно за трите иска по 200 лева за всеки.
В този случай, предвид отхвърляне на единия иск, ще се присъди адвокатско
възнаграждение за двата уважени иска в размер на 400 лева.
Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца за заповедното производство са в
размер на 526.56 лева, а за исковото са в размер на 468.04 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул. „Съединение“ № 41, вх.В, ет.5, ап.30 сума в
размер на 1200 лева, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за
осъществено посредничество по сключен между страните Договор за посредничество при
покупка на недвижим имот от 28.08.2019 г., а именно за закупуване на недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище - апартамент, находящ се в ***,
придобит по силата на *** по описа на *** С. К., рег. № ***, както и сумата в размер на
127.67 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от 19.10.2019 г. до
04.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 14792/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул. „Съединение“ № 41, вх.В,
ет.5, ап.30 срещу С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск за осъждане на С.
А. Д., ЕГН ********** да заплати на „Авангард недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********
сумата в размер на 240 лева, начислено ДДС върху главницата от 1200 лева -
възнаграждение за осъществено посредничество по сключен между страните Договор за
посредничество при покупка на недвижим имот от ***.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Авангард
недвижими имоти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ж.к. Тракия, ул. „Съединение“ № 41, вх.В, ет.5, ап.30, представлявано от И. В. З., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 526.56 лева – разноски по ч.гр.д. №
14792/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив и 468.04 лева – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5