Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 260401 12.10.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 1255
по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба
на Ж.Р.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***, с която е предявил срещу ответника Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника, че дължи на ищеца връщане на дадената му в заем сума в 7000 лв. – главница по договор за паричен заем, сключен на
17.03.2019 г. в гр. Бургас, и сумата от 303.33 лв. –
обезщетение за забавеното й плащане за периода 17.06.2019г.-19.11.2019 год.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 7000 лева, начиная от завеждане
на заповедното производство по чл. 410 от ГПК -20.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4508 от 29.11.2019г. за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
9911/2019г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените по делото и в
заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че съгласно
сключен писмен договор за заем от 17.03.2019г. ищeцът
е предоставил на ответника в заем сумата от 7000 лв, която последният се е
задължил да му върне в срок до 17.06.2019г. Ищецът твърди, че след изтичане на
срока ответникът не му е върнал заетата сума, поради което претенндира
установяване на дължимостта й, ведно с лихвите за забава. Представя писмени
доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски
представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, в който е оспорил предаване на процесната сума от ищеца. Оспорил е
автентичността на положения в представения договор за заем подпис и три имена на негово име по съображения, че
не са изписани от него. Сочи, че на посочената в договора за заем дата страните
не са са познавали, поради което оспорва валидността на сключения договор.
Ангажира доказателства. В съдебно заседание, чрез упълномощения си адвокатски
представител моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед №
4508 от 29.11.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9911/2019г. по описа на БРС, в полза на ищеца е разпоредено ответника да му заплати сумата
от 7000 лв. – главница по договор за паричен
заем, сключен на 17.03.2019 г. в гр. Бургас, и
сумата от 303.33 лв. – обезщетение за забавеното й
плащане за периода 17.06.-19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 7000 лева, начиная от завеждане на заповедното производство по чл. 410 от ГПК -20.11.2019
год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 638.49 лв.
С писмено възражение ответникът е
възразил срещу вземанията на ищеца, за които същият се е снабдил със заповед за
изпълнение. По повод възражението на ответника по чл. 414 от ГПК, в дадения
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, ищецът е предявил установителния иск по чл. 422 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, по който е образувано настоящото дело за установяване
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По
делото е представен в оригинал сключен между страните в писмена форма договор
за заем от 17.03.2019г., в който е
посочено, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 7000 лв., която
последният е получил при подписване на договора, със задължението да я върне в
срок до 17.06.2019г.
Ответникът
е оспорил автентичността на договора за заем досежно положения от негово име
подпис и ръкописното изписване на трите му имена срещу графата „заемател“, като
по направеното оспорване съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. С оглед
указаната на ответника доказателствена тежест, по негово искане по делото е
извършена съдебно - графологична експертиза. От заключението й, прието от съда
и неоспорено от страните, в т.ч. и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че подписа в
графа „заемател“ в договора за заем е положен от ответника, както и ръкописния текст
с изписаните имена „Й.В.В.“ - също е изписан от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, договорът за заем е реален, поради което за сключването
му е необходимо не само съгласието на страните, но и предаване от заемодателя на заемателя на заетата парична сума.
Неформалния характер на заемното правоотношение води до извода, че
обективирането му в писмена форма е от значение само за доказването му, когато заетата сума е на стойност над 5 000лв. /какъвто
е процесния случай/ предвид ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ
от ГПК.
Основавайки
вземането си на едно реално каузално правоотношение, каквото е заемния договор,
в тежест на ищеца е да докаже, че процесната сума от 7000 лв. е предадена на
ответника на твърдяното договорно основание – заем срещу задължението да му я
върне.
Съдът
намира, че от съдържанието на договора за заем, който се установи, че е
подписан от ответника по безспорен и категоричен начин следва извода, че
завършен фактическия състав на чл. 240 от ЗЗД, а именно, че сумата от 7000 лв. е предадена от ищеца на ответника в
заем /съгласно изричното отбелязване на този факт/ срещу задължението да му я
върне в уговорения срок. Това означава, че е налице валидно сключен между
страните договор за заем, по силата, на който в тежест на ответника е
възникнало задължението да върне на ищеца получената в заем сума в срок до
17.06.2019г.
Въпреки
доказателствената тежест, която носи ответния заемател, не твърди, нито е ангажирал
доказателства, че е платил или погасил по друг начин задължението си за връщане
на заетата от ищцата парична сума от 7000 лв., което задължение е носимо по
смисъла на чл. 68, б. „а” от ЗЗД. Ето
защо, исковата претенция за установяване на непогасено задължение на ответника
за връщане на ищеца на дадената му в
заем сума в размер на 7000 лв., се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Що
се касае до претенцията за дължимост на сумата от 303.33 лв. – обезщетение за забавеното й
плащане за периода 17.06.2019г.-19.11.2019 г.
В случая видно от съдържанието на
представения договор за заем съдът констатира, че няма данни ответникът му да е
поел задължение, в случай, че не заплати на заявителя дължимата сума от 7000лв.
на падежа, да му заплати и закъснителни лихви върху нея, считано от датата на
забавата – съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Ето защо тази претенция за изтекла
мораторна лихва /преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът
дължи на ищеца единствено обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва лихва
на основание чл. 86 от ЗЗД /поради основателност на главния иск/, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -20.01.2019г. до
окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото, в т.ч. и в заповедното производство разноски за платени
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 1395.53 лв. съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, изчислени съразмерно с уважената част от
искове.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
41.12 лв. съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК, изчислени съразмерно с отхвърлената част от искове.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес ***,
че същият ДЪЛЖИ на основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД на Ж.Р.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***
връщане на дадената му в заем сума в
7000 лв. – главница
по договор за паричен заем, сключен на 17.03.2019 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху
главницата от 7000 лева, начиная от завеждане
на заповедното производство по чл. 410 от ГПК -20.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 4508 от 29.11.2019г. за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
9911/2019г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за дължимост на сумата от 303.33 лв. –
обезщетение за забавеното плащане на главницата от 7000 лв. за периода 17.06.2019г.-19.11.2019 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес *** ЗАПЛАТИ на Ж.Р.Г., ЕГН: **********,
с адрес *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените
по делото разноски, в т.ч. и в заповедното производство по ч.гр.д. № 9911/2019г. по описа на БРС в общ размер от 1395.53 лв., изчислени съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж.Р.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***
ДА
ЗАПЛАТИ на Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес ***
на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените
по делото разноски в общ размер от 41.12лв.,
изчислени съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.