№ 57
гр. Добрич , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Маргарита Калинова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20203230200943 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ***, срещу наказателно постановление № 20-0851-001174 от
11.08.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
– Добрич, с което на Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ***, за
нарушение по:
- чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
- чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е
наложено административни наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 14
контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 265554/23.07.2020 г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по
Закона за движението по пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на
полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да
издават фишове и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия
случай, че актосъставителят Д. СТ. ИВ. е именно младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил,
че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“
2
/цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал
писмени възражения по акта. Съобразно дадените му правомощия,
наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е
оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН
е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен
отговор до Г. М. Г. с рег. № 851000-8383/10.08.2020 г. /л. 17 от делото/. Във
връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са били
изготвени и докладните записки от актосъставителя Д. СТ. ИВ. – младши
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л. 18/
и Г.Д. – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л.л.
19-20 от делото/. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от
ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на инспектор Г.Л.Д.
/виж резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-
7712/24.07.2020 г. – л. 21 от делото/, след което наказващият орган се е
произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните
доказателства.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по
Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от
заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават
наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор
в настоящия случай, че наказващият орган * е началник сектор „Пътна
полиция” /СПП/ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен
състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния
3
административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.
Както вече бе посочено, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, като е било извършено разследване на спорните обстоятелства.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го
потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за три нарушения,
съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав
следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
Първото, вменено на Г. М. Г. с АУАН нарушение е за това, че на
23.07.2020 г., в 15:18 часа, в гр. Добрич, по ул. „Отец Паисий“, в посока ул.
„Ген. Гурко“, управлява лек автомобил „Опел Астра Г Караван“с рег. № ***,
като използва мобилен телефон по време на движение без устройство
свободни ръце – нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е било издадено и обжалваното
4
наказателно постановление, с което Г. М. Г. е санкциониран за това, че на
23.07.2020 г., в 15:18 часа, в гр. Добрич, по ул. „Отец Паисий“, в посока ул.
„Ген. Гурко“, управлява лек автомобил „Опел Астра Г Караван“ с рег. № ***,
като използва мобилен телефон по време на движение без устройство
свободни ръце – нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Г. М. Г. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, съгласно която, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
За това нарушение, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Г. М. Г. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание актосъставителят Д. СТ. ИВ. и свидетелят Р. ЕВТ. Р. потвърждават
констатациите в акта.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. СТ. ИВ. и
свидетелят Р. ЕВТ. Р., които са еднопосочни, логично подредени и
безпротиворечиви. Съдът кредитира и показанията на свидетеля ЯВ. К. П.,
доколкото същият е свидетел при съставянето на АУАН.
Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с
жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е използвал
мобилния си телефон в посочения ден и час, като прилага писмено
доказателство – детайлизирана справка за проведените разговори.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, тъй като същият е
санкциониран за това, че използва мобилния си телефон по време на
управление на моторно превозно средство, а не за това, че е провел разговор
по мобилния телефон по време на управление на превозното средство. С
други думи, липсата на проведен разговор не изключва факта на използването
на мобилния телефон от жалбоподателя по време на управление на моторното
5
превозно средство.
Ето защо, съдът счита, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че Г. М. Г., на 23.07.2020 г., в 15:18 часа в гр.
Добрич, по ул. „Отец Паисий“, в посока ул. „Ген. Гурко“, е управлявал лек
автомобил „Опел Астра Г Караван“ с рег. № ***, като е използвал мобилен
телефон по време на движение без устройство свободни ръце.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира описаното нарушение
по чл. 104а от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, налагайки му глоба в размер на 50 лв. Така
наложеното наказание е законоустановено и не подлежи на преразглеждане
от съда.
Относно нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП:
Г. М. Г. е санкциониран за това, че на 23.07.2020 г., в 15:18 часа, в гр.
Добрич, по ул. „Отец Паисий“, в посока ул. „Ген. Гурко“, управлява лек
автомобил „Опел Астра Г Караван“ с рег. № ***, като на пешеходна пътека
тип „Зебра“, до кръстовището с ул. „Райна Княгиня“, сигнализирана с
маркировка „М8.1“ и пътен знак Д17, не пропуска пресичащият от дясно на
ляво и стигнал до средата пешеходец, който от своя страна прибягва, за да не
бъде блъснат, като с действията си създава реална опасност за живота и
здравето на хората – нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Г.Г. и издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание
– Д. СТ. ИВ. и пешеходецът Р. ЕВТ. Р. потвърждават констатациите в акта и в
наказателното постановление. Същите са категорични, че Г.Г. е управлявал
лекия автомобил, като не е пропуснал преминаващият по пешеходната пътека
пешеходец Р.Р..
6
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д.И. и Р.Р., които
пресъздават свои непосредствени възприятия, относно извършеното от Г.
нарушение и чиито показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, относно съществените елементи на извършеното
нарушение.
В действителност, в съдебно заседание свидетелят Д.И. заявява, че
пешеходецът е пресичал отдясно – наляво, но не по-посоката на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, така, както е описано в акта и в
НП, а по посоката на движение на управлявания от него автомобил, т.е.
пешеходецът е пресичал от магазина за боя в посока училището по туризъм.
В тази си част показанията на свидетеля И. противоречат с показанията на
свидетеля Р., относно посоката на пресичане на последния.
В случая съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля И., единствено в частта относно посоката на движение на
пешеходеца, отчитайки, че с оглед естеството на работата си, както и с оглед
изминалия период от време е напълно обяснимо да няма точен спомен
относно това обстоятелство. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството, че в изготвената на 31.07.2020 г. от свидетеля Д. СТ. ИВ.
докладна записка, същият сам е описал, че се е движел по ул. „Отец Паисий“,
в посока бул. „Добруджа“, когато на кръстовището с ул. „Райна Княгиня“ и
ул. „Ген. Скобелев“ е намалил и спрял, понеже на пешеходната пътека е
започнал да пресича пешеходец отляво-надясно.
Ето защо, съдът счита, че на обективната истина отговаря именно
описаната в АУАН и в НП посока на движение на пешеходеца, в която насока
са изготвената от свидетеля И. докладна записка, както и дадените от
жалбоподателя обяснения.
С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва
констатацията в наказателното постановление, с изключение на посоката на
движение на пешеходеца. Навежда доводи, че на мястото е нямало
маркировка, очертаваща пешеходна пътека, или пък ако е имало, тя е била
изтрита, като пътният знак Д17 е бил поставен на място, което не е било
съобразено с видимостта на водача, като представя 2 бр. снимки.
7
Тези възражения на жалбоподателя, изключая посоката на движение на
пешеходеца, не намират опора в събрания доказателствен материал, тъй като
същите се оборват от показанията на свидетелите Д.И. и Р.Р..
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че
нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, вменява в задължение на водача на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Ако действително
жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство не е видял
сигнализираната с хоризонтална маркировка „М8.1“ и пътен знак Д17
пешеходна пътека, то това се дължи единствено на неговото виновно
поведение – отклонение на вниманието и несъобразяване с обстоятелствата,
които имат значение за безопасността на движението.
Ето защо, съдът намира твърденията на жалбоподателя за недостоверни
и като израз на защитната му позиция.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира описаното нарушение
по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, налагайки му глоба в размер на 100 лв. Така
наложеното наказание е законоустановено и не подлежи на преразглеждане
от съда.
Относно нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в
движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.
С деянието по 119, ал. 1 от ЗДвП, което съдът намира за безспорно
установено по изложените вече съображения, жалбоподателят е осъществил в
8
условията на идеална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК и състава
на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е създал реална
опасност за живота и здравето на пешеходеца Р.Р.. Така например последният
в съдебно заседание заявява: „Господинът имаше телефон в ръката и видях с
очите си, че го държи. Щеше да ме удари“ /цитат/.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира описаното нарушение
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на
основание чл. 185 от ЗДвП, административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, налагайки му глоба в размер на 20 лв. Така
наложеното наказание е законоустановено и не подлежи на преразглеждане
от съда.
Съдът намира, че нарушенията не представляват маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършените нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се
касае до така наречените в теорията „формални нарушения”. Фактът, че
жалбоподателят е използвал мобилния си телефон по време на управление на
моторно превозно средство без устройство свободни ръце, както и фактът, че
не е пропуснал стъпилия на пешеходната пътека и преминаващ по нея
пешеходец, с което е създал реална опасност за живота и здравето му,
осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е
необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например
9
наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушенията.
Следва да се има предвид и че са извършени три нарушения със завишена
степен на обществена опасност, свързани най-вече с безопасността на
движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
При това положение и дума не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
10
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 /за използване на
мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете му/, са отнети 6 контролни точки и на основание чл. 6, ал. 1, т. 14 от
Наредбата, за нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП /за неосигуряване на
предимство при преминаване през пешеходна пътека/, са отнети 8 контролни
точки, или общо 14 контролни точки.
Въззиваемата страна не претендира сторени по делото разноски.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001174 от
11.08.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР–Добрич, с което на Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
***, за нарушение по:
- чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
- чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е
наложено административни наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв.
11
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 14
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд - Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12