№ 15353
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110145636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба от 25.08.2022 г. с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, подадена от Х. Д. Л. в лично качество и като майка и законен представител на
малолетното дете Б. Д. Д. срещу Д. М. Д. – баща на дето й и лице, с което молителката е
живяла при условията на фактическо съжителство.
В молбата са изложени съображения, че след раждане на детето на 31.10.2019 г,
ответникът се е променил значително. Започнал системно да се държи обидно и
неуважително спрямо молителката, в присъствието на детето й вдигал скандали и няколко
пъти упражнявал физическо насилие спрямо нея. На 01.08.2022 г.молителката започнала
нова работа, в което начинание не намирала подкрепа от партньора й, той се вбесил, че тя
закъсняла от работа и се прибрала в 18.45, вместо в 18.30 ч. След 02.08.2022 г. ответникът
отказал да взема и води детето на детска градина, казал на молителката да се оправя сама и
дори преустановил контактите си с детето, с цел да я накаже. На 14.08.2022 г. сутринта в
дома им по повод отбелязване от страна на молителката, че ответникът, почиствайки с четка
петно от дивана, е направил пръски, той започнал да крещи и да я обижда пред детето че е
„мърла“ и й казал да се изнася от неговата къща, приближил се към нея и я стиснал за
гърлото. През това време детето било застанало на вратата на хола с кухненския бокс и
започнало да плаче. Тогава Д. й казал, че ако иска да остане в дома му трябвало да плаща по
1000 лв. месечен наем, приближил се до детето, започнал да го успокоява, че когато майка
му се изнесе всичко ще е наред, а молителката му казала, да не говори така пред детето.
1
Тогава Д. я хванал за гърлото и я повдигнал нагоре, след това я пуснал, молителката
започнала да вика за помощ и той излезнал. Тя отишла на преглед в съдебна медицина,
където било установено, че по лявата и дясната предностранична повърхност на шията има
червеникаво кръвонасядане, много я боляло и едва преглъщала. След това се
последователно се видяла с две свои приятелки и разказала за случилото се, след което се
прибрала, заедно с детето. Към 17.30 часа ответникът се прибрал. На 16.08.2022 г. сутринта
ответникът казал на молителката да му върне ключовете от жилището и да се маха от там.
Ответникът в открито съдебно заседание изразява съжаление за действията си, като
заявява, че оценява психическата, физическа и емоционална болка, която е причинил на
молителката. Твърди, че на процесната дата между двамата се е осъществил скандал, при
който и двамата си разменили обидни думи. Първоначално имало словесна агресия от
страна на Х., която го нарекла „лайно“, „мухльо“. В един момент гневът в него взел превес и
той я изблъскал в коридора на общото жилище, твърди, че не я е душил, но при блъскането
е възможно ръката да е била на гърлото му. Поддържа, чрез процесуалния си представител,
че детето не е било жертва на домашно насилие, доколкото не е пряк очевидец на
извършените актове, а само е чуло виковете и крясъците, като в този случай извършители са
и двамата му родители.
Постъпили са писмени бележки от страните.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Х.
Д. Л. и Д. М. Д. са живеели при условията на съпружеско съвместно съжителство в жилище
в кв. Бояна, че имат общо дете Б. Д. Д., че на 14.08.2022 г. страните са били в общия им дом,
заедно с детето, като в коридора ответникът е осъществил агресивно поведение по
отношение на молителката, изразяващо се в притискането й два пъти към стената, както и че
е имало зачервяване в областта на гърлото на молителката.
По делото е приложена и приета като доказателство декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която молителката Х. Д. Л. е декларирала, че на 14.08.2022 г. ответникът е извършил спрямо
нея описаните в молбата и повторно описани в декларацията актове.
Прието като доказателство по делото е удостоверение за раждане на Б. Д. Д., видно от
което детето е родено на 31.10.2019 г., а негови родители са Х. Д. Л. и Д. М. Д..
Като доказателство по делото е прието е съдебно медицинско удостоверение № 360/2022
г. от 14.08.2022 г., издадено след преглед, от което се установява, че върху Х. Д. Л. се
установяват травматични увреждания – характерни кръвонасядания по шията, като тези
увреждания са получени в резултат от действието на твърди или полутвърди тъпи предмети,
каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и в частност върховата част на
човешки пръсти и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните
сведения, а именно при стискане за шията от мъжът, с когото живее. Уврежданията са
2
причинили на пострадалата болка и страдание.
Като доказателства са приети 3 броя социални доклади, като първият от 29.12.2022 г. не
отговаря на поставената задача, а засяга родителския капацитет на молителката и ответника.
В социалния доклад от 06.06.2023 г, е посочено, че детето има изградена емоционална
връзка с майка си. При посещението на социалните служители в жилището, където живеят
майката и детето, социалните служители наблюдавали, че детето било енергично, играело с
различни играчки и се радвало, че има гости. Майката споделила, че в момента с Б. работят
специалисти – логопед и психолог. В социалния доклад от 14.06.2023 г. социалните
служители са наблюдавали, че между Д. М. Д. и сина му Б. е налице изградена емоционална
връзка, като детето е спокойно и щастливо в присъствието на баща си.
Прието като доказателство е Бележка от „Детски стъпки“ ЕООД, в която е отразено, че
детето Б. М. Д. посещава психолог и логопед. Прието и е психологическо изследване,
извършено от Елизабет Маринова М.а клиничен психолог на молителката Х. Д. Л., в което с
оглед получените данни и сведения от молителката, е направен извод, че цялостното
поведение на бащата Д. М. Д. с упражняваното над майката Х. Д. Л. физическо и
емоционално насилие поставя детето Б. Д. Д. под емоционално насилие.
Приети като доказателства са лист за преглед на пациент Х. Д. Л. от 12.07.2021 г.,
съдебномедицинско удостоверение от 13.07.2021. във връзка с нанесени травматични
увреждания на молителката в предходен период.
По делото е приета като доказателство справка за съдимост на Д. М. Д., видно от която
лицето не е осъждано. Приета като доказателство е справка от МВР, видно от която по
отношение на ответника в автоматизираните информационни фондове на МВР няма
въведени данни за проверки по заявителски материали и неприключили досъдебни
производства.
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при
който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини
вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде
преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
3
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи
една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който
съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към
датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване
на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му
съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на конкретен акт на домашно
насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН и то в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Актове на домашно насилие преди конкретния процесен акт на домашно насилие и такива,
които го следват по време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да
се наложат по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Те обаче не могат да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
В сезиращата молба молителката е изложила твърдения за извършени спрямо нея и сина
й системни актове на домашно насилие, като повод и основание за подадената молба е
извършеното от ответника на 14.08.2022 г. Д. М. Д. не оспорва изложените твърдения за
насилнически актове спрямо Х. Д. Л., съответно извършването на актове на домашно
насилие, изразяващи се във физическо – блъскане, душене за гърлото и психическо– обиди,
са безспорно установени по делото.
Спорно по делото е дали извършеното от ответника представлява насилие спрямо детето
на страните Б. Д. Д.. Според ответника детето не е присъствало на актовете, представляващи
физическо насилие и при това положение то не е възприело зрително какво се е случило.
Единствено детето е чуло скандалът и обидите между страните, като ответникът твърди, че
молителката също го е обиждала и ругала, следователно ако въобще е осъществено насилие
спрямо детето, то извършители са и двете страни. Дори да се възприеме тезата на ответника,
че детето не е видяло как той извършва физическо насилие над майката, детето е чуло както
блъскането на майка си в стената, така и крясъците й за помощ и разменените обиди.
Несъмнено неконтролираното поведение и на двамата родители, гневът и яростта им един
към друг увреждат психиката на детето, съждението, че при това положение няма насилие
обаче е несъстоятелно. Както вече беше посочено целта на производството е защита на
4
пострадалия от насилие от извършителя на насилие. В случая се установява активността и
съпричастността на ответника към извършените актове на физическо и психологическо
насилие спрямо майката на 14.08.2023 г., детето е присъствало на случващото се,
независимо дали е възприето зрително или само е чуло част от актовете. При това
положение съдът намира, че съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН извършеното има характер на
насилие и спрямо него, поради което срещу извършителя Д. М. Д. следва да бъдат
предприети спрямо детето юридически мерки за защита. Майката от своя страна е
молителката, тя не е лице, спрямо което в настоящия процес е установявано дали е
извършител на насилие, включително и спрямо детето й, поради това в случая тя носи
единствено морална отговорност да преосмисли поведението си, при положение че то е
било такова, каквото ответникът описва.
При тези съображения съдът намира, че молбата за защита е доказана, поради което
същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Подходяща мярка в конкретния случай е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие. Задължаването на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие по съдържание не се различава от
задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите такива.
Определяне на тази мярка има смисъл от гледна точка на неизпълнението й, когато е
наложена с влязъл в сила съдебен акт, тъй като решението задължително съдържа
предупреждение при неизпълнението на мерките – задържане на нарушителя от
полицейския орган и незабавно уведомяване на органите на Прокуратурата. При установено
неизпълнение на задължението на извършителя да се въздържа от домашно насилие, той ще
подлежи на санкциониране по реда на чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, чрез задържането му и иницииране
на наказателно производство по реда на чл. 296, ал. 1 НК. Тази мярка се налага без
определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция на пострадалите от
последващи посегателства върху личността им.
Ответникът Д. М. Д. също следва да бъде задължен да посещава специализирана
програма по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г./,
посредством която да се справи с импулса си за извършване на насилие спрямо майката на
сина му, включително и в присъствието на сина им.
По отношение на искането на молителката за временно определяне местоживеенето на
детето при нея – чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН/в ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г./
съдът следва да отбележи, че поначало не е задължен от поисканите от пострадалото лице
мерки, освен това налагането на тази мярка е излишно, доколкото няма спор, че детето
живее при майката. Спорът относно упражняването на родителските права и определяне на
режим на лични контакти между детето и неотглеждащия родител е извън предмета на
настоящото производство.
Молителката и пострадалият Б. Д. М. следва да бъдат насочени към ползване на програми
5
за възстановяване по чл. 5, ал,. 1, т. 6 ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г./. Програмите са безплатни и посещението им е доброволно.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителите от деянието спрямо тях, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 200,00 лв. Ответникът се е явил в открито съдебно заседание и е поискал прошка
от молителката, което дава основание на съда да прецени, че същият е преосмислил
поведението си и е оценил негативните последици от него.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 500,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. М. Д., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. М. Д., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Х. Д. Л., ЕГН ********** и
Б. Д. Д. с ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г./ Д. М. Д., ЕГН ********** да посещава специализирана програма във
Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24,
ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-mail: ***************@*******.***
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Д. М. Д., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г./ на Д. М. Д., ЕГН ********** глоба в размер на 200,00 лв., платима в полза на
държавния бюджет.
НАСОЧВА Х. Д. Л., ЕГН ********** и Б. Д. Д. с ЕГН ********** към ползване на
специализирана програма по чл. 5, ал,. 1, т. 6 ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от
22.12.2009 г./ във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“,
6
ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-mail:
***************@*******.***
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Д. М. Д., ЕГН **********, да
заплати на Х. Д. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 500,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Д. М. Д., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7