Решение по дело №2116/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 433
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 24 юли 2019 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20185640102116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 433

    гр.Хасково, 28.06.2019год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на тринадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от Съдията гр.д. № 2116 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са от „КРЕДИТ ИНС“ ООД-гр.София против М.Г.Ч.,***, искове с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗДД.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и било образувано Ч.гр.д. № 1186/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, заповедта по която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Изложеното обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се в исковата молба, че с ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № 69590/11.08.2017г. за сумата от 1300 лева. Същата й била преведена чрез системата е-pay и получена от нея на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена лична карта. Съгласно условията на договора, ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението – 2643.29 лева, бил платим ведно с главницата на десет равни месечни вноски с падежни дати, както следва: 11.09.2017г., 11.10.2017г., 11.11.2017г., 11.12.2017г., 11.01.2018г., 11.02.2018г., 11.03.2018г., 11.04.2018г., 11.05.2018г., 11.06.2018г. Първите две вноски с падежи 11.09.2017г. и 11.10.2017г. били изцяло платени от ответницата. Към датата 08.05.2018г. тя не била осъществила никакво последващо плащане на вноските по кредита с настъпил падеж. Съгласно чл.86 от ЗЗД ответницата дължала на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението била в размер на 36.84 лева. Посочва се още в исковата молба, че на 14.04.2018г. ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.6 от договора, поради неплащане на две поредни погасителни вноски. Предвид изложеното, моли съда да  постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1040 лева – главница; 310.20 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 762.63 лева – договорна такса „Гарант” за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г. и 36.84 лева – лихва за забава за периода от 12.11.2017г. до 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2018г. до окончателното й изплащане, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 1186/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното и по настоящото производство.

Назначеният особен представител на ответницата счита предявените искове за доказани по основание и размер.

          Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1186/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата в настоящото производство за сумата от  1040 лева – главница; 310.20 лева – договорна лихва за преиода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 762.63 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 36.84 лева – лихва за забава за периода от 12.11.2017г. до 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2018г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 42.99 лева за държавна такса и 310 лева – адвокатско възнаграждение. За тези суми е била издадена Заповед № 534/15.05.2018г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

            Заявка № 69590 за клиент М.Г.Ч., Разписка за извършено плащане № 2000000132460213 с дата 11.08.2017г. с наредител ,,Кредит Инс” и получател М.Г.Ч. за сума от 1300 лева, Договор за потребителски кредит ,,Екстра” от дата 11.08.2017г., сключен между страните по делото, Разписка за извършено плащане № 2000000134561395 с дата 13.09.2017г. с получател ,,Кредит Инс” и наредител М.Г.Ч. за сума от 266 лева, Разписка за извършено плащане № 2000000136952722 с дата 18.10.2017г. с получател ,,Кредит Инс” и наредител М.Г.Ч. за сума от 265 лева, Извадка от кореспонденция по електронна поща с получател на писмото М.Г.Ч. с дата 14.04.2018г., Общи условия на ,,Кредит Инс” ООД приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, Удостоверение № BGR0028, издадено на ,,Кредит Инс” ООД от Българска народна банка, Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключен на 25.10.2014г. между ,,Кредит Инс” ООД гр.София и „Бикнел Корп” ООД, са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.

          По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експретиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото е видно, че задължението на кредитополучателя по процесния кредит е 2149 лева и се формира от главница – 1040 лева; договорна лихва за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г. – 310.20 лева; такса Гарант за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г. – 762.63 лева и лихва за забава за периода от 12.11.2017г. до 08.05.2018г. – 36.84 лева. Установява се още от заключението, че ищецът е превел чрез EasyPay сумата от 1300 лева на ответницата, която е получила сумата на 11.08.2017г. в 13:51 ч. с Разписка № 2000000132460213. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като в същото са отразени посочените суми за плащане. В счетоводството са отразени извършените погасителни вноски по кредита, чийто общ размер е 531 лева. Плащанията са извършени на 13.09.2017г. и на 18.10.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.  

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по заповедта за изпълнение, а в тежест на ответницата, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответницата са били в облигационно отношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 69590/11.08.2017г. Няма спор още, че на 11.08.2017г. ищецът е превел сумата по кредита в размер на 1300 лева на ответницата, която я е получила. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи и факта, че ответницата е извършила плащане само на две от погасителните вноски по кредита, а именно  – на 13.09.2017г. е платила сумата от 266 лева, а на 18.10.2017г. – 265 лева, или общо 531 лева, като другите, дължими по кредита суми, са останали неплатени. Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че ответницата е неизправна страна по договора за потребителски кредит и обуславят ангажиране на отговорността й, поради което е основателно и искането на ищеца за установяване съществуването на вземания по договора за кредит, сключен с ответницата, които вземания са му били присъдени в развилото се заповедно производство.

От събраните по делото доказателства се налага извода, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и размер, поради което предявените искове следва да се уважат в техния пълен размер, в каквато насока е и заключението на вещото лице, като бъде признато по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1040 лева – главница; 310.20 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 762.63 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 36.84 лева – лихва за забава за периода от 12.11.2017г. до 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1186/2018г. на Районен съд-Хасково.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е била изплатила дължимите суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1186/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 42.99 лева – държавна такса и 310 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 352.99 лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответницата.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 878 лева.                    

Водим от горното, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Г.Ч., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 69590/11.08.2017г., сумата 1040 лева – главница; 310.20 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 762.63 лева – договорна такса „Гарант“ за периода от 11.08.2017г. до 08.05.2018г.; 36.84 лева – лихва за забава за периода от 12.11.2017г. до 08.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена  Заповед  № 534/15.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№ 1186/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.              

 ОСЪЖДА М.Г.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, сумата в размер на 1230.99 лева, от която 878 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 352.99 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1186/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.                      

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                        СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.