Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2196 30.06.2020 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, гражданско отделение, ХХ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
при участието на секретаря Свобода Александрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15801 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЕТ
„Лювантранс Л.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Съединение, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 7, представлявано от Л.П.С.против „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ
Обединител“ № 37, представлявано от *** М.И.П., с която е предявен
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е
изпълнил договорното си задължение по сключен между страните на 01.06.2015 г.
договор за наем на техника, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
за временно и възмездно ползване ***, марка „***“ с ДКН ***, заедно с
подсигурен ***, като не му е заплатил уговорената наемна цена в уговорения в
чл. 5 от договора срок, а именно след издаване на фактура, до 30-то число на
месеца, следващ месеца на издаване. Твърди, че ответникът не му е заплатил
дължимия наем общо в размер на 23074,55 лв., от която както следва: по фактура № ***/15.10.2015 г. – главница от 14832
лева, от която частично платена на 30.12.2015 г. е сумата от 1385,35 лева и
остава дължим остатък от 13446,65 лв., за която ответникът дължи мораторна лихва
за периода на забавата: 01.11.2015 г. – 03.10.2016 г. в размер на 1286,49 лв.; по фактура № ***/11.12.2015 г. – главница от 4299,84 лв., за която ответникът
дължи за периода от 01.01.2016 г. до 03.10.2016 г. лихва за забава в размер на 331,11 лв., по фактура № ***/25.01.2016
г. –главница 5328,06 лв., върху която ответникът дължи за периода на забавата:
01.02.2016 г. – 03.10.2016 г., лихва за забава в размер на 364,35 лв. За така описаните главници ищецът се снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13185/2016г.
по описа на ПдРС, а за лихвите за забава ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13186/2016 г. по
описа на ПдРС. Срещу така издадената заповед ответникът възразил. Въз основа на
изложеното от съда се иска да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца гореописаната
лихва за забава общо в размер на 1981,95 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № ***от 12.10.2016 г. по ч. гр. д. №13186/2016 г.
по описа на ПдРС, ІІІ брачен състав. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва така предявения иск. Счита, че са
налице основания за спиране на настоящото производство на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК предвид наличието на висящо гр. д. №15780/2016 г. по описа
на Районен съд – Пловдив с предмет неплатените главници по трите фактури. По
същество оспорва за процесния период да е ползвана техниката предмет на
процесния договор. Оспорва дължимостта на сумата по процесните фактури. Оспорва
да е изпаднал в забава. Оспорва процесната техника да е работила в описаните в
ежедневните отчети часове. Прави възражение за неизпълнен договор, поради което
твърди, че е упражнил правото си на задържане на насрещната престация. Прави
възражение за прихващане със стойността на ползваното от ищеца гориво, което не
било приспаднато от наемната цена или сумата от 1629,48 лв. с вкл. ДДС. Оспорва
първичните счетоводни документи приложени към исковата молба, с твърдение, че
същите не отговарят на договорните изисквания за отчетност и не могат да
обвържат ответното дружество. Счита, че тъй като главното вземане не е
установено по основание и размер, то не дължи и обезщетение за забавеното му
плащане. По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
С протоколно определение от
21.02.2017 г. /л. 108-гръб/, съдът не е приел за разглеждане възражението за
прихващане на ответника.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от приложеното по делото ч. гр. д. № 13186/2016
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № ***от 12.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1981,95 лева, представляваща сбор от дължими мораторни
лихви по чл. 86 ЗЗД за периода 01.11.2015 г. – 03.10.2016 г. и съгласно чл. 5
от договор за наем на техника от 01.06.2015 г. и издадени фактури, както и
разноските по делото в размер на 39,64 лева – държавна такса и 339,64 лева –
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство е постъпило възражение, поради което и е указано на
ищеца – заявител да предяви иска по чл. 422 ГПК, което е сторено в срок.
От
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че между страните
на 01.06.2015 г., е бил сключен договор за наем на техника, по силата на който
ищецът, в качеството му на наемодател е предоставил на ответника – наемател за
временно и възмездно полазване на ***, марка „***“ с ДКН ***, ведно с
квалифициран оператор за извършване на дейности на обекти обслужвани от
наемателя /******** В чл. 5 от договора, страните уговорили, че заплащането на
наемната цена ще се осъществява след издаване на фактура, придружена с
двустранно подписан протокол за ползваната техника от страна на наемодателя,
при спазване условията на договора, както следва: плащане на наемната цена ще
става до 30-то число на месеца, следващ месеца на наемането, при представяне от
наемодателя на данъчна фактура, придружена със съответните първични отчетни
документи и протокол за реално отработени часове и точно описани магистрали и
обекти.
По
делото са приложени сертификат № * за установяване на извършените видове
дейности за месец септември 2015 г., касаещ периода 01.09.2015 г. – 27.09.2015
г., фактура № ***/15.10.2015 г. на обща стойност 14832 лева с ДДС, със
съответните към фактурата ежедневни отчети за периода 01.09.2015 г. –
29.09.2015 г.; сертификат № * за установяване на извършените видове дейности за
месец ноември 2015 г., касаещ периода 01.11.2015 г. – 31.11.2015 г., фактура № ***/11.12.2015 г. на обща стойност 4299,84
лева с ДДС, със съответните към фактурата ежедневни отчети за периода
13.11.2015 г. – 27.11.2015 г.; сертификат № * за установяване на извършените видове
дейности за месец декември 2015 г., касаещ периода 01.12.2015 г. – 31.12.2015
г., фактура № ***/25.01.2016 г. на обща
стойност 5328,06 лева с ДДС, със съответните към фактурата ежедневни отчети за
периода 03.12.2015 г. – 17.12.2015 г. Във връзка с вземанията по посочените
фактури, ищецът е изпратил до ответника, чрез телепоща с известие за доставяне
– покана за доброволно изпълнение с изх. № *** г., връчена на ответника на
09.09.2016 г., с известие за доставяне /л. 58/.
По
делото са приложени и извлечения от онлайн – калкулатор, досежно размера на
претендираните суми, а именно сумата от 243,54
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 14832 лева
за периода 01.11.2015 г. – 29.12.2015 г.; сумата от 1042,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 13446,65 лева /след приспадане на сумата от 1385,35 лева по фактура № ***/15.10.2015
г., след което остатъкът от дължимата по фактурата сума е в размер на 13446,65
лева/ за периода 30.12.2015 г. – 03.10.2016 г.; сумата от 331,11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 4299,84 лева за периода 01.01.2016 г. – 03.10.2016 г. и сумата от 364,35 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 5328,06 лева за периода 01.02.2016 г. –
03.10.2016 г., които напълно съответстват и на служебно изчислените от съда
суми, посредством онлайн калкулатор – лихвен калкулатор, находящ се на интернет
страницата на Национална агенция за приходите /www.nap.bg/.
По
делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
по гр. д. № 15770/2016 г. по описа на ПдРС, ХІХ гр. с., е постановено Решение №
3610/19.10.2017 г., с което е признато за установено, че ответното дружество
дължи на ищеца, сумата от 23074,55 лева, представляваща
сбор от възнаграждения по сключен помежду им на 01.06.2015 г. Договор за наем
на техника, за което са издадени: фактура № ***/15.10.2015 г. на стойност с
включен ДДС 14832 лв., по която след извършено прихващане е останал незаплатен
остатък в размер на 13446.65 лв.; фактура № ***/11.12.2015 г. на стойност
4299,84 лв. с включен ДДС и фактура № ***/25.01.2016 г. на стойност 5328,06 лв.
с включен ДДС, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания едноличен търговец Л.П.С.с фирма „ЛЮВАНТРАНС Л.С.”
се е снабдил със Заповед № 7454/05.10.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13185 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХ гр. с. за 2016 г. От приложения по делото заверен препис на Решение
№ 3610/19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 15770/2016 г. по описа на ПдРС,
ХІХ гр. с., безспорно се установява, че същото е влязло в законна сила на
22.05.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно
по делото се установи, че с влязло в законна сила на 22.05.2019 г., Решение №
3610/19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 15770/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с., ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата
от 23074,55 лева, представляваща сбор от възнаграждения по сключен помежду им
на 01.06.2015 г. Договор за наем на техника, за което са издадени: фактура № ***/15.10.2015
г. на стойност с включен ДДС 14832 лв., по която след извършено прихващане е
останал незаплатен остатък в размер на 13446,65 лв.; фактура № ***/11.12.2015
г. на стойност 4299,84 лв. с включен ДДС и фактура № ***/25.01.2016 г. на
стойност 5328,06 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от 04.10.2016 г.
до окончателното й изплащане.
В
настоящото производство е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД. Следва да се посочи, че искът по чл. 86 ЗЗД е самостоятелен иск и след наличие на присъдена главница и отсъствие на
влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, няма
пречка тази претенция да се предяви в отделно производство, независимо от
акцесорния й характер /в този смисъл е и решение, постановено по реда на чл.
290 ГПК, а именно: Решение № 50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009г., ІІ т.о на
ВКС/.
В
настоящото производство се претендира сумата от общо 1981,95 лева – сбор от дължими мораторни лихви за периода 01.11.2015 г. – 03.10.2016 г.,
начислени съгласно чл. 5 от договора за наем на техника от 01.06.2015 г. и
издадени във връзка с него фактури № ***/15.10.2015 г.; № ***/11.12.2015 г. и №
***/25.01.2016 г.
С
Решение № № 3610/19.10.2017 г., постановено по гр. д. № 15770/2016 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., влязло в законна сила на 22.05.2019 г., е
признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от общо
23074,55 лева, сбор от възнаграждения по сключения между страните договор за
наем на техника от 01.06.2015 г., във връзка с което са издадени посочените
по-горе фактури. Видно от представения заверен препис от Решение №
3610/19.10.2017 г. по гр. д. № 15770/2016 г., по описа на ПдРС, ХІХ гр.с.,
съдът не е бил сезиран с искане за признаване за установено по отношение на
ответника, дължимостта на законната лихва върху претендираните по фактурите
главници, като видно от постановеното решение, липсва произнасяне за законната
лихва, което дава основание за предявяване на настоящия иск и го прави доказан
по основание, поради установена дължимост на главниците.
Съгласно
чл. 5 от договора за наем на техника от 01.06.2015 г. заплащането на
наемната цена се
осъществява след издаване на
фактура до 30-то число на месеца,
следващ месеца на наемането.
В случая по фактура
№ ***/15.10.2015 г. за сумата от
14832 лева с ДДС ответникът е следвало
да заплати дължимата
наемна цена до 30-то число на м.
октомври 2015 г., по фактура № ***/11.12.2015
г. за сумата от 4299,84 лева с ДДС ответникът е следвало да заплати дължимата
наемна цена до 30-чисо на м. декември, а по фактура № ***/25.01.2016 г. за сумата от 5328,06 лева с ДДС – до 30- то
число на
м. януари 2016 г. Тъй като
той не е сторил това, то считано от изтичане
на посочените срокове е изпаднал в забава
и съгласно разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД дължи на ищеца по всяка от фактурите обезщетения за забава в
размер на законната лихва. Изчислени от съда чрез електронен калкулатор на
основание чл. 162 ГПК, акцесорните вземания възлизат на претендираните от ищеца
размери, а именно: на сумата от общо 1981,95 лева – мораторна лихва за периода
01.11.2015 г. – 03.10.2016 г., дължима по чл. 5 от договор за наем на техника
от 01.06.2015 г. и издадените във връзка с него фактури, формирана както
следва: сумата от 1286,49 лева – мораторна лихва за периода 01.11.2015 г. –
03.10.2016 г. по фактура № ***/15.10.2015 г., сумата от 331,11 лева – мораторна
лихва за периода 01.01.2016 г. – 03.10.2016 г. по фактура № ***/11.12.2015 г. и
сумата от 364,35 лева – мораторна лихва за периода 01.02.2016 г. – 03.10.2016
г. по фактура № ***/25.01.2016 г.
Ответникът не ангажира доказателства по делото относно погасяване на процесните
вземания, ето защо и исковата
претенция за мораторна
лихва, считано от
падежа на задължението по всяка от фактурите до
датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е основателна и следва да се уважи.
Във
връзка с гореизложеното и с оглед пълнота на изложението, следва да се посочи,
че съдът намира възраженията и оспорванията на ответника за неоснователни и
направени само като израз на защитната теза на ответника, като обсъждането им,
доколкото е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което е призната за
установена дължимостта на главниците по процесните фактури, се явява
безпредметно.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер на 39,64
лева, 150 лева – депозит за вещо лице и 444 лева – адвокатско възнаграждение.
Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 13186/2016 г.
по описа на ПдРС, ІІІ бр. с. разноски, които са в размер от 339,64 лева, от
които държавна такса в размер на 39,64 лева и 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 37,
представлявано от ***М.И.П., ДЪЛЖИ
на Едноличен търговец „Лювантранс Л.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Съединение, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 7,
представлявано от ***, СУМАТА от 1981,95
лева /хиляда деветстотин осемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/
– представляваща сбор от мораторни лихви за периода 01.11.2015 г. – 03.10.2016
г., дължими съгласно чл. 5 от договор за наем на техника от 01.06.2015 г. и
издадени фактури, формирана както следва: сумата от 1286,49 лева – мораторна
лихва за периода 01.11.2015 г. – 03.10.2016 г. по фактура № ***/15.10.2015 г.,
сумата от 331,11 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2016 г. – 03.10.2016
г. по фактура № ***/11.12.2015 г. и сумата от 364,35 лева – мораторна лихва за
периода 01.02.2016 г. – 03.10.2016 г. по фактура № ***/25.01.2016 г., за което
вземане ЕТ „Лювантранс Л.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Съединение, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 7,
представлявано от Л.П.С.се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 7746/12.10.2016 г. по ч. гр. д. № 13186/2016 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав.
ОСЪЖДА „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 37,
представлявано от ***М.И.П., ДА ЗАПЛАТИ на Едноличен търговец „Лювантранс Л.С.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, обл.
Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 7, представлявано от ***, СУМАТА от 633,64 лева /шестстотин тридесет и три
лева и шестдесет и четири стотинки/ - разноски по настоящото гражданско дело №
15801/2016 г. по описа на ПдРС, ХХ гр.с., както и СУМАТА от 339,64 лева /триста тридесет и девет
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 13186/2016
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ брачен състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
Вярно с
оригинала: Ц.В.