Решение по дело №315/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Видин, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Деветнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

315

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, вр. с чл. 225а, ал. 1, вр. с  чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на М.К.М. против Заповед № РД-02-11-1012/19.09.2019 г. на зам. кмета на Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "навес", находящ се в УПИ II-914 в кв.67, ул.“Княз Дондуков“ №55, в гр.Видин, върху част от източната фасада и част от южната фасада на съществуваща жилищна сграда с размери: дължина на навеса 5.6 м. – на източната фасада и дължина на южната фасада 4.1 м. с дървена конструкция от три бетонови кола и две дървени подпори. Широчина до източната фасада – 1.6 м. и до южната фасада – 1.85 м., ведно с частта от навеса на южната фасада, която е затворена с остъклена дървена дограма и е с размери 4.1 м./1.85 м. и за сметка на М.К.М. - съсобственик, възложител и извършител на строежа.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована и издадена при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че въпросния навес всъщност не е навес.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Видин, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава. Претендират се и разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателя М. се легитимира, като собственик на ½ ид.ч. от УПИ II-914 в кв.67, ул.“Княз Дондуков“ №55, в гр.Видин целият с площ от 563 кв. м., заедно с построените в него сгради.

Настоящото административно производство е по повод жалба вх.№ АО-02-06-412/30.07.2019 год. от Владимир Райчев Попов, с която уведомява общината за незаконно разширена къща.

Във връзка с горното е извършена проверка на място в имота, както и по документи от страна на служители на Община - Видин, като резултатите от проверката са отразени в констативен акт № 22/ 28.08.2019 г.

Установено е, че М. е изградил навес в собствения си имот, без да има строителни книжа за това, а именно без одобрени инвестиционни проекти и без влязло в сила разрешение за строеж.

Видно от констативния акт работната група е установила, че имотът е собственост на М.К.М. и Иван Цветков Николов, съгласно Н. А. № 196, т. I, рег. № 908, н. д. № 90 от 2013 г. Установено е при проверката, че върху част от източната фасада и част от южната фасада на съществуваща жилищна сграда с размери: дължина на навеса 5.6 м. – на източната фасада и дължина на южната фасада 4.1 м. с дървена конструкция от три бетонови кола и две дървени подпори. Широчина до източната фасада – 1.6 м. и до южната фасада – 1.85 м. ведно с частта от навеса на южната фасада, която е затворена с остъклена дървена дограма и е с размери 4.1 м./1.85 м. в КА №22 е записано, че височината на навеса от терена е 2.8 м. Прието е, че навеса е изграден през 2019 г., по делото е приложена декларация от жалб.М., в която той собственоръчно е записал, че строежа е навес започнат през август 2019 година.

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, който е посочен като възложител на строежа и като строител на строежа и по чиито сведения е посочен момента на изграждането на въпросния навес, а именно 2019 г. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 28.08.2019 г. В посочения в констативния акт срок от същия са постъпили възражения., в които сочи че според него съоръжението няма характеристика на навес. На 03.09.2019 година с констативен протокол № 162 възражението е разгледано, като е прието, че констатациите отразени в КА №22 от 28.08.2019 година не са се променили.

Установено е от сведенията на самия жалбоподател, като извършител на строежа, че същия е изграден през 2019 г., поради което с оглед времето на извършване за строежа са неприложими разпоредбите на §. 16 от ПР на ЗУТ и §. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В с.з. жалб.М. твърдеше, че има и стара част на строежа, но въпреки това, с оглед годината на закупуване на имота, а именно 2013 година, твърдението че „подобренията“ на имота са извършени от самия него /л.24 по делото/, липсата на доказателства в обратната насока, то отново с оглед времето на извършване на строежа и по отношение на новата и по отношение на старата част са неприложими разпоредбите, които биха определили строежа като търпим.

Въз основа на констативния акт от зам.кмета на община Видин е издадена обжалваната заповед, с която, като е приел, че така изградения навес, представлява строеж шеста категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл. 225а от ЗУТ е наредено да бъде премахнат навес от и за сметка на жалбоподателя, като съсобственик, извършител и възложител на строежа.

По делото не са представени каквито и да било доказателства за издаване на разрешение за строеж за изграждането на въпросния навес.

Жалбоподателят не представи доказателства оборващи приетото в процесната заповед.

По делото беше разпитан св. Ангелов, като същият е участвал в издаването на КА №22 от 28.08.2019 год., въз основа на който е издадена заповедта. Сочи, че жалб.М. е присъствал лично на проверката, като първоначално му е изпратено съобщение с обратна разписка за предстоящата проверка и то се е върнало като „непотърсено“, впоследствие е залепено на вратата на жилището, в което жалб.М. живее. М. е дошъл в общината още преди проверката, като е твърдял, че на въпросната дата не може да присъства, но впоследствие е присъствал лично на проверката. Той ги е пуснал да влязат в имота. Сочи, че навесът е изграден само до стени, които са собственост на жалбоподателя и не засягат другия съсобственик на имота.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмета на Община Видин с оглед разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било извършено, то крайният резултат би бил друг. Спазена е процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 225, ал. 3 във вр. с чл. 222 от ЗУТ. Заповедта е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно ал. 2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По делото безспорно е установено, че процесната заповед е издадена на основание констативен акт № 22 / 28.08.2019 г., според който въпросният навес представлява незаконен строеж, поради изграждането му без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 22/28.08.2019 г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящото производство. На жалбоподателя е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, за което същия не е поискал ангажиране на релевантни по делото доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест.

Безспорно се доказа по делото, че въпросният строеж, като незаконен такъв и предвид степента на същественост на пороците, допуснати при изграждането му, които не биха могли да бъдат санирани, не може да бъде узаконен и съответно подлежи на премахване.

От приетата фактическа обстановка по делото се установява, че жалбоподателя е изградил въпросния навес, като за изграждането му няма каквито и да било строителни книжа.

Установява се по делото, че навеса е построен през 2019 г., според самия жалбоподател, както и че представлява строеж по смисъла на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа.

Налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който обаче не е издадено разрешение за строеж, съобразно изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Т. е. според цитираното определение за "строеж" такъв представлява и изграждането на навес, който е допълващо застрояване.

Безспорно е доказана и липсата на строителни книжа за изграждането на навеса. Предвид времето на изграждането, въпросът за допустимостта и търпимостта на строежа е правно ирелевантен. Такъв е и въпросът за евентуална узаконяемост на строежа, тъй като няма доказателства да е заявен за узаконяване в предвидените в закона срокове.

За да е законен извършения от жалбоподателя строеж, дори и в собствения му недвижим имот, същия следва да бъде изграден при спазване на законовите разпоредби за това, така както е описано по – горе.

По-горе вече бе описано, че става въпрос за строеж, поради което за същия се изисква разрешение за строеж, издадено съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД от ЗУТ.

Възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че съобщението за извършване на проверка, констативният акт и заповедта не са връчени на другия съсобственик на имота, е неоснователно. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. В чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал. 5 отговорността между лицата е солидарна. С оглед така посочения характер на отговорността, право на издателя на акта е да избере срещу кого да насочи заповедта си за принудително премахване, като в случая издателят на заповедта разполага с оперативна самостоятелност, предоставена му от закона. В конкретния случай адресат на заповедта е един от съсобствениците на имота, респ. собственик на строежа, което е в съответствие с предоставената дискреционна власт на административния орган, като обстоятелството, че адресат на заповедта не е и другият съсобственик на имота, не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е основание за нейната отмяна. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на констативен акт дори и при неизвестен извършител.

Неоснователно е и направеното възражение за неяснота на обекта, който подлежи на премахване, с оглед непосочената височина на обекта. Видно от констативния акт, в който е посочено, че височината на навеса от терена е 2.8 м. Заповедта се издава въз основа на КА и непосочването на този размер изрично и в процесната заповед не е нарушение, което влече отмяната на същата.

Неоснователно е и направеното възражение, че навеса не представлява строеж шеста категория, което поставя под съмнение извода на административния орган, че се изисква разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 визира точно строежи по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и по чл. 147 от ЗУТ. В случая навеса се категоризира като такъв по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, но съобразно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за този вид строежи не е необходимо одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж. Разрешение за строеж по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ обаче е необходимо. Съобразно чл. 225а от ЗУТ в компетентността на кмета е премахването на незаконни строежи и от шеста категория. Горното води до извода, че за процесния строеж е било необходимо разрешение за строеж и липсата на такова прави строежа незаконен по смисъла на  чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Всичко изложено налага извода, че процесният "навес", находящ се в УПИ II-914 в кв.67, ул.“Княз Дондуков“ №55, в гр.Видин, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на който е било необходимо да се издаде разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ. След като строежът е изпълнен без изискуемото разрешение за строеж, същият е незаконен, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях, като по смисъла на ал. 2, т. 2 от чл. 225 строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От цитираните законови текстове следва извода, че за материална законосъобразност на заповедта за премахване на строежа релевантни са фактите относно това, че изградения навес, представлява строеж, както и липсата на строително разрешение, издадено по надлежния ред. В конкретния случай тези факти са безспорно установени.

Оказва се, че е налице незаконен строеж по смисъла на  чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е налице извършен строеж без да е издадено надлежно разрешение за това.

С оглед горните мотиви и тъй като е налице незаконен строеж по смисъла на  чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, то и процесната Заповед № РД-02-11-1012/19.09.2019 г. на зам. кмета на Община Видин се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила.

Оказва се, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

                                            Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.М. против Заповед № РД-02-11-1012/19.09.2019 г. на зам. кмета на Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "навес", находящ се в УПИ II-914 в кв.67, ул.“Княз Дондуков“ №55, в гр.Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.К.М. да заплати разноски по делото за процесуално представителство на Община Видин в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: