РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Русе, 05.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав,
в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 580 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 144 във връзка с чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на П.Ц.И. *** срещу Решение № 176/21.09.2023 г. на директора на
Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Варна,
с което жалбата на оспорващата срещу разпореждане изх. № С230018-137-0006522/01.09.2023
г., издадено от М.Ц. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, е
оставена без уважение. С разпореждането е отказано прекратяване на производството по принудително изпълнение поради
неизтекла давност на вземания за
сумата от 1279,70 лв. главница и лихви от 742,85 лв., произтичащи от декларации
обр. 6 за 2016 и 2017 год., позовавайки се на информация от ЧСИ, че посочените
публични вземания са присъединени по изпълнително дело № 20228320400066
образувано при ЧСИ И. Х..
В жалбата
се излагат съображения, че издадения акт е незаконосъобразен поради нарушение
на материалния закон, както и в нарушение
на чл. 171 от ДОПК. Излага подробни
съображения за настъпила според нея погасителна петгодишна давност, като твърди
още, че позоваването на получен отговор от ЧСИ е по изпълнително производство,
образувано по ГПК, и че по отношение на посоченото обстоятелство не е налаган
запор и липсват данни кога такъв е налаган, след като изпълнителното дело е
образувано през 2021 г. и 2022 г. Иска се отмяна на административния акт,
а в условията на евентуалност да се отмени частично по отношение на публични
задължения за периода 2016 г. Допълнително се сочи, че сумата е внесена по
сметка на НАП ТД Врана офис Русе на 21.07.2023г.
Ответникът
- директорът на ТД на НАП - Варна, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата
и моли същата да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, участник в административното производство, срещу
акт, с който неблагоприятно се засягат неговите права и законни интереси и му
се възлагат задължения. Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 268 от ДОПК и е допустима за разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установява следното:
С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.08.2023 г.
жалбоподателката била уведомена за предприетото срещу нея изпълнително
производство по ИД № *********/2022 г. образувано от старши публичен изпълнител
Кр. Душкова при ТД на НП Варна, офис Русе. Несъгласна с посочените в него публични
вземания, правото за претендиране на които според жалбоподателката било
погасено по давност, отправила искане входирано в ТД на НАП Варна на 24.08.2023
г., за погасяване поради изтекла погасителна давност на вземания по фонд ДЗПО,
по НЗОК и по фонд ДОО за периоди, както следва: от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.
и от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., тъй като според нея бил изтекъл 5 годишен
давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК.
С разпореждане № С230018-137-00065522/01.09.2023 г. издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Русе по жалба от 24.08.2023 г. на П. Цв. И., е отказано
прекратяване на производството по принудително изпълнение на вземания за сумата от 1279,70 лв.
главница и лихви от 742,85 лв, относно
публичните задължения на лицето, произтичащи от подадена декларация обр. 6 с
№180021704178589/26.04.2017 г., срок за плащане 02.05.2017 г. и декларация обр.
6 с № 180021804161350/26.04.2018 г., срок за плащане 30.04.2018 г., които
вземания са предмет на производството по и.д. № *********/2022 г. Публичния
орган се позовава на информация от ЧСИ, че посочените публични
вземания са присъединени по изпълнително дело № 20228320400066
образувано при ЧСИ И. Х., по което има предприети действия от ЧСИ по спиране и
прекъсване на давността – наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови
сметки, поради което е приел, че не е налице изтеклата петгодишна давност.
На 13.09.2023 г. И. подава жалба срещу издаденото разпореждане.
Горестоящият административен орган в лицето на директорът на ТД на НАП
Варна, след преценка на доказателствата, счел подадената жалба за неоснователна
и я оставя без уважение. За да постанови този резултат административният орган се
позовал на писмо от ЧСИ Х. изх. № 13712 от 20.09.2023 г. от което било видно,
че вземанията на НАП посочени в удостоверение № 180372200812671/09.02.2022 г.
са присъединени по изпълнително дело №20228320400066 на производство при него. За
обезпечаване на вземанията по ИД били наложени запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателката, както и запори на банкови сметки, поради
което органът по приходите приема, че давността за тези задължения е спряла да
тече, съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК,
до изтичане на абсолютната погасителна давност. Приема за неоснователно
направеното в жалбата възражение, че жалбоподателката не била уведомена за
наличието на изпълнителни дела при ЧСИ, което се опровергавало от представения отговор
на ЧСИ, в който се посочва, че по образуваното изпълнително дело има вноски от
нея на 24.08.2023 г.
С тези доводи
решаващият орган е оставил без уважение жалбата на И. срещу разпореждане изх.
№С230018-137-0006522/01.09.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Варна, като неоснователна.
Недоволна от така постановеното решение жалбоподателката го обжалва с
жалба подадена на 02.10.2023 г. чрез компетентния орган до настоящия съд, с
която е образувано настоящето съдебно производство.
Жалбата е допустима за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма и съдържание. Посочени са фактическите и правните основания
за издаването му, като съдът не констатира наличие на съществени процесуални
нарушения.
Идентичен извод следва и по отношение на
потвърденото от ответника Разпореждане изх. № С230018-137-0006522/01.09.2023г – арг.: чл. 167, ал. 1 и чл. 226, ал. 1 ДОПК.
По материалната законосъобразност на
проверявания акт, обусловен от преценката за настъпила погасителна давност за
вземанията по ИД № №20228320400066,
съдът сочи, че:
Давността, като способ за погасяване на
публичните задължения, е посочена в разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК. Тя се определя като период от време, в
който ако едно субективно право не се упражнява от титуляра му, то се погасява.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10 - годишен
давностен срок, считано 01 януари на годината следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено - т. нар. абсолютна
давност (чл. 171, ал. 2 ДОПК). С изтичането на предвидените давностни
срокове се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното
вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане остава
дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128. ал. 1 ДОПК; 170, ал. 3 ДОПК).
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ДОПК регламентира основанията и периода на
спиране на давността. Съгласно визирания законов текст, давността спира при
следните хипотези: 1. когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2.
когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване
на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато
актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на
обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода
на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Основанията за прекъсване на давността са
регламентирани в алинея втора на цитираната разпоредба, според която давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за
установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност - чл. 172, ал. 3 ДОПК.
В конкретния случай изпълнителното дело
срещу жалбоподателя е било образувано за задължения по декларация обр. 6 за
фонд ДЗПО, по НЗОК и по Фонд Държавно обществено осигуряване, за периоди: 01.01.2016 – 31.12.2016
г. и 01.01.2017 г.-31.12.2017 г.
В писмо от ЧСИ Х. изх. № 13712 от
20.09.2023 г. (л.10 от адм. преписка) е видно, че вземанията на НАП посочени в
удостоверение № 180372200812671/09.02.2022г. са присъединени по изпълнително
дело №20228320400066 на производство при него/ т.е налице хипотезата на чл.163
ал.4 ДОПК/. За обезпечаване на вземанията по ИД били наложени запор на
11.02.2022 г. върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката получавано от „Акт
фор Фешън“ ЕООД, по който няма постъпили суми, запори на банкови сметки в ПИБ
АД, БАКБ АД (закрита) Изипей АД, Айкарт АД, възбрана на 1/9 ид.ч. ПИ в гр. Две
могили, ул. „Захари Стоянов“ №17, заедно с построените в него сгради. Запорното
съобщение е връчено на работодателя на 14.02.2022г. В писмото е посочено, че по
делото има една вноска от длъжника П.Ц.И., направена на 24.08.2023г., с която
частично са погасени такси в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 Наредба № Н-8
от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (понастоящем отменена с § 4 от
преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица - ДВ, бр. 1 от 3 януари 2019 г., в сила от 03.01.2020
г., но действаща към процесните периоди 01.01.2016-31.12.2016 и 01.01.2017 г.
-31.12.2017 г.) декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите
се лица - еднократно до 30 април.
Давностен срок започва да тече от първи
януари, следващ годината, през която е следвало да бъде платено задължението.
За задълженията за периода 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г., срокът на деклариране е 02.05.2017 г., тъй като 30 април 2017
г. (неделя), а 01.05.2017 г. е официален празник. В случая петгодишния
давностният срок е започнал да тече считано от 01.01.2018 г., който към
14.02.2022 г. моментът на предприемане на налагане на запор от ЧСИ очевидно не
е изтекъл и се счита за спрян. Идентично е положението и за задълженията за
периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г ., чиито срок на деклариране е 30.04.2018 г.,
петгодишният давностен срок следва да тече считано от 01.01.2019 г., който очевидно към датата на постановяване
на процесното разпореждане също не е изтекъл. Сроковете на петгодишната давност
не са изтекли към момента на постановяване на разпореждането и решението на
ответника, така и към момента на постановяване на настоящото решение.
Според чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК публични са държавните и
общинските вземания за други вноски, установени по основание и размер със
закон. Вноските за фонд ДЗПО, НЗОК и Фонд ДОО са дължими по силата на закон,
поради което задълженията произтичащи от невнасянето им представляват публични
държавни вземания. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 169, ал. 4, т.2,3 и 4 ДОПК, в която задълженията
здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните
фондове, администрирани от Националния осигурителен институт и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване са посочени като такива, и подлежат на
събиране от публичните изпълнители. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че не била информирана за образуваното изпълнително
производство. Тези нейни твърдения се оборват с представеното писмо от ЧСИ изх. № 13712 от 20.09.2023 г. (л.10 от адм. преписка)
от което става ясно, че по делото има една вноска от длъжника П.Ц.И., направена
на 24.08.2023 г., с която частично са погасени такси в изпълнителното
производство.
Неоснователно е и възражението, че
публичните задължения, произтичащи от декл.6 за вноските по фонд ДЗПО, НЗОК и Фонд ДОО/ предмет на разпореждането на старши
публичния изпълнител/ са погасени чрез „ купуване на осигурителен стаж“ по
аргумент на декларация № 8 съгласно чл.9 а ал.3 КСО т.е заплатени на
21.07.2023г.Извършеното от жалбоподателката плащане е поради липсата на констатирано
от пенсионния орган на липса на заплатени осигурители вноски в приход на ДОО
,вкл и за част от визирания период 20.06.2016г-01.05.2017г. и е с оглед
потвърждаването на осигурителния й стаж и придобиване правото на пенсия, но не
е и изпълнение на произтичащото публично задължение за всички дължими вноски по
декл.обрз.6 като самоосигуряващо се лице и е извършено на друго основание.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав, намира, че подадената от П.Ц.И. жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.И. *** срещу
Решение № 176/21.09.2023 г. на директора на
Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Варна,
с което жалбата на оспорващата срещу разпореждане изх. №
С230018-137-0006522/01.09.2023 г., е
оставена без уважение за погасяване по давност на публични задължения за
периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: