РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502741 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М. КР. Г., В. ИВ. СЛ., КР. ИВ.
Д., В. СТ. А.., АТ. Й. Г., П. ИВ. ИВ., П. П. ХР. и В. П. П., всички чрез адв.
К.Д., против решение № 262185 от 06.08.2021 г., постановено по гр. дело №
5512/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с-в, като същото се
обжалва по съображения за неговата неправилност, поради нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и
необоснованост.
Въззиваемата страна „ДИ ЕЙ ДЖИ“ ЕООД оспорва жалбата като
неоснователна.
Въззиваемите страни Е. СТ. В. и И. Й. Б. не вземат становище по
жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. първо от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
1
- в обжалваната му част. При извършената служебна проверка настоящият
състав на съда намери, че обжалваното решение е нищожно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Ди Ей
Жи“ ЕООД, в която се излагат твърдения, че собственик на 3/16 идеални
части от от имот с № 189033, целият с площ от 3,531 дка в землището на гр.
Х., които права е придобил по силата на договор за дарение и на договор за
покупко – продажба, а ответниците – физически лица притежавали
останалите 13/16 идеални части от имота по силата на наследствено
правоприемство от общия им наследодател Б. Й. Г., като правото на
собственост върху имота било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Искането е за
допускане на съдебна делба на имота.
С отговора на исковата молба ответниците М. КР. Г., В. ИВ. СЛ., КР.
ИВ. Д., В. СТ. А., АТ. Й. Г., П. ИВ. ИВ., П. П. ХР. и В. П. П. са оспорили иска
за делба, като са предявили против ищеца инцидентен установителен иск с
искане за прогласяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителни
на разпорежданията, извършени от сънаследниците им Е.. СТ. В. и ИВ. Й. Б. в
полза на „Ди Ей Жи“ ЕООД с Нотариален акт за дарение № 47, т.32, дело №
6371, вх.№ 11356/24.04.2019 г. на СВп – Пловдив и Нотариален акт за
покупко-продажба №48, т.32, дело № 6372, вх.№ 11357/24.04.2019 г. на СВп
– Пловдив.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
инцидентни установителни искове на М. КР. Г., В. ИВ. СЛ., КР. ИВ. Д., В.
СТ. АНД., АТ. Й. Г., П. ИВ. ИВ., П. П. ХР., В. П. П., ЕЛК. СТ. В. и ИВ. Й. Б.
против „Ди Ей Жи“ ЕООД за обявяване на относително недействителни
договорите обективирани в Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот №153, том I, рег. № 2091, дело № 142/24.04.2019 г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №
154, Том I, рег. №2092, дело № 143/24.04.2019 г., с които Е.. СТ. В. ЕГН
********** и ИВ. Й. Б. ЕГН ********** са прехвърлили общо 3/16 ид.ч. /три
шестнадесети идеални част/ от имот № 189033 целият с площ от 3,531 дка в
землището на гр. Х., с ЕКАТТЕ 77270, общ. Х., местността „***" и е допуснал
съдебна делба между „ДЖИ ЕЙ ДЖИ“ ЕООД от една страна и М. КР. Г., В.
ИВ. СЛ., КР. ИВ. Д., В. СТ. А., АТ. Й. Г., П. ИВ. ИВ., П. П. ХР., В. П. П., Е.
СТ. В. и ИВ. Й. Б., от друга, на недвижим имот №189033 целият с площ от
3,531 дка в землището на гр. Х., с ЕКАТТЕ 77270, общ. Хисаря, местността
„****", ПРИ КВОТИ: 9/48 ид.части за „**** ЕООД; 12/48 ид. части за П. ИВ.
ИВ.; по 2/48 ид. части за М. КР. Г., В. ИВ. СЛ. и КР. ИВ. Д.; 3/48 ид. части за
В. СТ. АНД.; по 6/48 ид. части за АТ. Й. Г., П. П. ХР. и В. П. П..
Така постановеното решение е нищожно. Основанията за нищожност
на съдебните решения не са уредени в закона, като в правната теория и
задължителната съдебната практика /Тълкувателно решение № 1/2012 г. на
ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2011 г. / се приема, че такава е налице в случаите,
в които решението е напълно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да
2
се извлече дори чрез тълкуване.
В настоящия случай от диспозитива на обжалваното съдебно решение,
който е източник на силата на присъдено нещо, се посочва, че се отхвърлят
исковете и на Е. СТ. В. и И. Й. Б. против „Ди Ей ЖИ“ ЕООД за обявяване на
относително недействителни на договорите, обективирани в Нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижим имот №153, том I, рег. № 2091,
дело № 142/24.04.2019 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот № 154, Том I, рег. №2092, дело № 143/24.04.2019 г.,
с които същите са прехвърлили на „Ди Ей Жи“ ЕООД общо 3/16 ид.ч. от
имота. В мотивите на решението обаче изобщо не е посочено такъв иск да е
бил предявен от тези две страни. Искът е отхвърлен досежно общия размер на
прехвърлените от тези две страни права, като е посочено, че това са общо
3/16 ид.ч. от делбения имот. Не са описани обаче поотделно
прехвърлителните сделки, по отношение на които се отхвърля иска за
прогласяване на относителна недействителност, чрез индивидуализирането
им с посочване по коя сделка се прехвърлят права от всяка една от
съделителките, с посочване на вида на сделката /покупко продажба и дарение/
и размерът на прехвърлените права с всяка сделка.
В диспозитива на решението се посочва още, че делба се допуска и по
отношение на страните Е.. СТ. В. и ИВ. Й. Б., но за същите не се определят
квоти. В мотивеите на съдебното решение пък се посочва, че тези страни са се
разпоредили с правата си в делбения имот, но по отношение на иска за делба
против тези страни не е формирана воля, като не е посочено дали предявеният
иск за делба по отношение на тях следва да се уважи, или да се отхвърли.
Предвид горното и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде прогласено за нищожно, а делото - върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му съдът
следва да се произнесе и по направените пред настоящата инстанция
разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение № 262185 от 06.08.2021 г.,
постановено по гр. дело № 5512/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІІІ гр.с-в.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4