Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 837
06.12.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 861 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник
РУ-Димитровград към ОДМВР - Хасково, против Решение №118 от 21.07.2022 г.,
постановено по АНД №274 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон.
Изразява се несъгласие с основните мотиви на съда, че в
административнонаказателното производство били извършени съществени процесуални
нарушения – че не се установило да са издадени изискуемите по смисъла на чл.3 ал.3
от Наредба 1 осем броя стикера; че не бил зададен съобразен с изискванията на
чл.6 ал.2 от Наредба №1 срок за явяване в специализирано заведение за даване на
кръвна проба; че в НП било записано, че са обективирани и двете хипотези на състава
на чл.174 ал.3 от ЗДвП – отказ да се тества с техническо средство и отказ да се
изпълни предписание, което по същество било равно на отказ да се извърши
медицинско изследване. Счита се, че това не било така, защото водачът на МПС
категорично отказвал да бъде тестван с техническо средство – Алкотест
„Дрегер-7510“ за установяване на употребата на алкохол в издишания въздух от
служителите на РУ Димитровград. Съставен му бил АУАН и издаден талон за
изследване №082969 с 8 бр. холограмни стикери с №А039354, който му бил връчен в 01:54 на 15.05.2022г. със срок за явяване 40
мин., с което съгласно Наредбата му била дадена възможност за медицинското
изследване, като му се вземат проби от кръвта за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване в ЦСМП в рамките на написаното
време, като времето било съобразено с отстоянието от мястото на нарушението
около 8 км. и възможността за ползване на транспорт, като в случая се коментира
разпоредбата на чл.172 ал.7 от ЗДвП и се сочи, че и съпругата на Б. била
правоспособен водач. Твърди се, че неправилно било отменено наказателното
постановление. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
потвърдено наказателното постановление. В случай, че се претендират адвокатски
разноски в размер, над определения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност.
В допълнителна касационна жалба се уточнява, че
обжалваното решение било неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че вмененото във вина
на нарушителя административно нарушение се явявало съставомерно. Полицейските
служители спрели процесния автомобил за рутинна проверка и предоставили на
водача техническо средство „Алкотест Дрегер“ за проверка на концентрацията на
алкохол. Водачът направил категоричен вербален отказ да даде проба на
техническото средство, като по този начин обективирал виновното си поведение, с
което съставомерно извършил деяние по смисъла на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Разсъжденията на съда за недостатъчното време от 40 минути, което било дадено
на нарушителя да се яви в болницата в гр. Димитровград, не кореспондирали с
обективно установената фактическа обстановка по делото и били произволни и
лишени от правна и житейска логика. Ето защо при наличие на умишлен отказ от
проба с техническо средство, както и
съответно умишлено неявяване в болницата за медицинско изследване, било налице
виновно извършено нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Това нарушение предполагало липса на воля за съдействие на
контролните органи, каквото в случая било установено от събраните по делото
доказателства. В този смисъл формалната доказателствена сила на АУАН не била
оборена и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явявало
материално законосъобразно. Отговорността на нарушителя не можело да отпадне
въз основа на предположения и вероятности, а на безспорни доказателства.
Събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин умишлено
възпрепятстване на проверката за наличие на алкохолна концентрация. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Ответникът, чрез пълномощник в представен писмен
отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
, че решението на Районен съд- Димитровград, с което е отменено наказателното
постановление, е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което предлага да
бъде отменено.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Наказателно постановление
№22-0254-000322/07.06.2022г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ
Димитровград, на Ю.Д.Б., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, а за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.
С обжалваното Решение №118 от 21.07.2022г.,
постановено по АНД №274/2022г., Районен съд – Димитровград изменя Наказателно постановление №22-0254-000322/07.06.2022г.,
издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, като отменя наказателното постановление в
частта, в която на Ю.Д.Б., за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
За да постанови решението, районният съд е посочил, че постановлението е обжалвано само в
частта относно наложените за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания, като
приел,
че в административнонаказателното
производство са извършени съществени процесуални нарушения. Не се установило да
са издадени изискуемите 8 броя стикери. В АУАН било отбелязано, че такива има
издадени. Нарушено било изискването единият стикер да е залепен на талона
за изследване №082969. Второто
съществено нарушение било, че бил зададен несъобразен срок за явяване в
специализирано заведение за даване на кръвна проба, като са изложени
съображения, че времето от 40 минути било неправилно избрано като достатъчно.
Това от своя страна обуславяло извода, че било нарушено правото на
жалбоподателя да даде кръвна проба своевременно. Това нарушение било не само на
процедурата, но било релевантно и към съществото на твърдяното нарушение.
Третото нарушение било, че в наказателното постановление било записано, че са
обективирани и двете хипотези на състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП – отказ да се
тества с техническо средство и отказ да се изпълни предписание, което по
същество било равно на отказ да се извърши медицинско изследване. От друга
страна обаче било уточнено, че става въпрос за отказ да се пробва с техническо
средство. По-важното в случая било, че ако се приеме, че наказването е за отказ
да се даде проба с техническо средство, то в случая жалбоподателят не можел да
носи отговорност. В тази насока съдът е изложил съображения, че отказ да се
пробва с техническо средство ще е неправомерен, ако водачът не изпълни
впоследствие предписанието за извършване на медицинско изследване. Такова
неизпълнение ще е виновно, ако може отказът за изпълнение да се дължи на
поведението на дееца. Ако обаче той е обективно възпрепятстван да изпълни
предписанието, то тогава няма как да му се вмени във вина такова поведение. В
тази връзка съдът приема нарушението за недоказано.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния
съд.
В случая не са налице съществени нарушения на
процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното
наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление в
посочената част. В последното е направено достатъчно ясно описание на
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената
законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
От текста на разпоредбата е видно, че предвидените в
същата хипотези са при условията на алтернативност, а не на кумулативност и съответно
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава административнонаказателна
отговорност на водача. От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място Ю.Д.Б.
категорично е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на
алкохол с техническо средство, както и не е изпълнил предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. По този начин безспорно е извършил
описаното в наказателното постановление нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, за
което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Във връзка с изложените от районния съд съображения,
че не се установило да са издадени изискуемите 8 броя стикери, а в АУАН било
отбелязано, че такива има издадени и че било нарушено изискването единият
стикер да е залепен на талона за
изследване №082969, както и доводите, че бил зададен несъобразен срок за
явяване в специализирано заведение за даване на кръвна проба, следва да се
посочи, че същите биха могли да се обсъждат и да се извършва преценка дали
действително е допуснато съществено нарушение в тази насока, ако лицето е изпълнило
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая обаче от
представените по делото доказателства, включително от показанията на свидетеля
Н. Б. – съпруга на лицето, се установява, че Ю.Д.Б. е отказал да се яви в
съответното медицинско заведение и да даде проба, както и е отказал да бъде
изпробван с техническо средство – Алкотест дрегер.
Установените по делото факти и анализът на цитираните
законови разпоредби обосновават извод, че касационният ответник е осъществил
виновно вмененото му нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения, но не съответства на материалния закон,
поради което следва да се отменени и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление в частта относно наложените за нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП наказания да се потвърди.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №118 от 21.07.2022г., постановено по АНД №274
по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0254-000322 от 07.06.2022г.,
издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, в частта, в която
на Ю.Д.Б., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движението по пътищата, е
наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.